Известен е още и като Владимир Георгиев Черноземски, а също и Владимир Димитров Черноземски, докато всъщност истинското му име е Величко Димитров Керин. Роден е на 19 октомври 1897 г. в село Каменица, Пещерска околия - днес квартал на гр. Велинград. Заради краткотрайната си работа като шофьор (по онова време доста авторитетна и дори считана за интелигентска професия) в тютюневите складове на град Дупница е бил известен и като Владо Шофьора.
През 1922 г. станал член на ВМРО под псевдонима Владо Черноземски от град Щип, и така именно тръгва легендата за неговия македонски произход. Разбира се, неговото бойно кръщение съвсем не е срещу сръбските жандарми в планините на Македония, а е било като изпълнител на политически убийства. Далеч преди това, обаче, той вече си бил спечелил славата на изключително точен и абсолютно безпогрешен стрелец, макар и само по неживи мишени.
На 14 септември 1924 г. той убива в София комунистическия водач и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов, след което без никаква съпротива се предава на застигналите го на улицата бивш военен капитан и един действуващ редник от трудовите войски. През 1925 г. е осъден на смърт чрез обесване, но избягва от конвоиращите го полицаи и се укрива няколко години.
На 2 декември 1930 г. разстрелва в София Наум Томалевски - член на крилото на убития през 1927 г. генерал Протогеров - и не само член на ВМРО, но и на нейното задгранично представителство, малко по-рано обаче обявен за предател. Пред съда през 1931 г. В. Черноземски заявил, че с убийството е изпълнил дълга си на революционер - член на ВМРО и борец за свободата на македонските българи. Осъден е на смърт, но на следващата година, през 1932 г., е помилван. Съгласно една (може би най-вероятната) от версиите, в основата на неговото помилване е тайната ръка на германските специални служби, които в контекста на назряващата военна криза вече са били пуснали в ход т. нар. операция “Тевтонски меч” и са имали нужда от свой точен стрелец на Балканите. След освобождаването му от затвора той изчезнал и се предполага, че е бил инструктор по стрелба в усташки лагер в Унгария.
Появил се е едва на 9 октомври 1934 г., когато елегантно облечен и с букет цветя възторжено пресрещнал колата на пристигналия в Марсилия сръбски крал Александър Първи Карагеоргиевич, покачил се на степенката, извадил от букета два пистолети и започнал да стреля в краля и в Министъра на външните работи на Франция Луи Барту.
В издадената във Франция “Световна енциклопедия на атентатите” е отбелязано, че Владо Черноземски е имал две прости, както и самият му живот, идеи, като първата е била да застреля сръбския крал, а втората - да вдигне във въздуха сградата на Обществото на народите, и че той е щял да успее да реализира и двете си идеи, ако при изпълнението на първата не се беше престарал и не беше застрелял и френския външен министър.
________________________________Стр.316-317 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар