2011-12-21

БЪЛГАРСКАТА ЛЕПТА ЗА ТЕРОРИЗМА. § 6. Солунските “гемиджии”


През 1897 г. български студенти, водени от Михаил Герджиков, Петър Манджуков и Слави Мерджанов, следвайки примера на европейските анархисти, основали т. нар. “Революционен кръжок”, чийто девиз бил: “Ни Бог, ни господар!”.
През есента на следващата, 1898-ма година, С. Мерджанов постъпил като учител в българската гимназия в Солун и веднага образувал анархистична група от 12 ученици. Съзаклятниците се нарекли “гемиджии”, което според тогавашните опоетизирани битови разбирания означавало “хора, простили се с живота си”, излезли с лодка в бурното море, където ги очакват подводни скали или съвсем случайно - и спасителен бряг.
Гемиджиите” обосновавали нуждата от терор, чрез който да се нанасят удари върху европейския капитал, поддържащ изкуственото дишане на “болника от Босфора”. Те решили да започнат с удар върху “Банк Отоман”, чието съкровище принадлежало на Великите сили и преди всичко на ангажираната с Турция Франция.
Единият от самообреклите се, Йордан Попйорданов (Орце), се срещнал в Женева с “жадния за героични делаБорис Сарафов, който поощрил юнаците, щедро дарил 10 хиляди франка и обещал да изпрати динамит. После наели бакалницата срещу сградата на банката и от нейното мазе започнали денонощно копаене на тунел. Б. Сарафов удържал на думата си и изпратил обещания динамит, но председателят на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов го задържал, тъй като не одобрявал замисления удар. “Гемиджиите” обаче не се отчаяли и доста бързо успели да намерят заинтересовани приятели в Княжество България, които ги снабдили с 300 кг взрив.
В началото на март 1903 г. тунелът под улицата от бакалницата до банката бил прокопан и динамитът поставен в 11 газени тенекии. ЦК на ВМОРО положил усилия да отложи атентата за началото на назряващото въстание, но обреклите се на сигурна смърт “гемиджии” не се подчинили и дори решили да разширят полето на ударите си, като потопят френския параход “Гвадалкивир”, прекъснат водопровода и предизвикат масов пожар и паника в града, след което да излязат смело и да хвърлят ръчни бомби срещу полицията и жандармерията.
На 15 април 1903 г. към обяд Павел Шатев подпалил “Гвадалкивир” точно когато параходът напускал пристанището; пътниците били спасени, но параходът потънал. През нощта на 15 срещу 16 април Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов се опитали да взривят влак на френска компания, но динамитът се оказал недостатъчен и повредил само локомотива. В следващата нощ Константин Кирков взривил и прекъснал тръбите на светилния газ и на градския водопровод; Йордан Попйорданов запалил фитилите и веднага предупредил семейството на банковия директор да напусне сградата. Скоро банката била обхваната в пламъци, а “гемиджиите” започнали да хвърлят ръчни бомби на всички оживени места в града - пощата, гарата, кафенетата. Йордан Попйорданов, Димитър Мечев, Илия Тръчков, Владимир Пинтов, Константин Кирков и Цветан Трайков осъществили мечтата на живота си и загинали.
Турската власт обявила на света, че в града са нахлули “български комити”, а разярените полицаи, войници и башибозуци предприели наказателна операция в българската махала, където избили около 250 невинни българи. Вместо да повдигнат въпроса за правата на християните в европейските владения на Турция, Великите сили вкарали в солунското пристанище броненосци, за да си пазят парите и поданиците, а в Македония и Одринско били извършени масови арести, при които само в солунската тъмница били затворени повече от 650 души, а ВМОРО била сериозно засегната, и то точно в навечерието на прецизно подготвеното въстание.
На 24 май 1903 г. били издадени смъртните присъди (заменени по-късно с доживотен затвор) на заловените живи атентатори Павел Шатев, Марко Бошнаков, Милан Арсов и Георги Богданов, а 29 души - уличени за техни съучастници, получили други присъди; Турция обвинила българското правителство за подстрекаване на атентаторите, но министър-председателят Стоян Данев отказал да приеме турската протестна нота.
__________________________
Стр.289-290 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.

Няма коментари:

Публикуване на коментар