Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://vbox7.com/collection:708949
================================================================
13 Декември 2011 г.
Към:
Софийска градска прокуратура, № 1724 / 1995 г.,
Софийска градска прокуратура, № 108 / 1999 г.
Всички карти на масата - 103, 104, 105, 108, 109, 110, 111
ВКП № 15132 / 2006 г., VІ
Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 112-А (Сто и дванадесет-А)
До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
До Камен Ситнилски –
Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното производство,
мой състудент и бивш приятел (настоящ неприятел)
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Информационно копие
До: Trojanov Ilija,
82178 Puchheim, Germany
До: Техни Превъзходителства Посланиците на:
Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София
E-mail: sofia@diplobel.fed.be
E-mail: sofia.visa@diplobel.fed.be
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
E-mail: nformation@british-embassy.bg
Федерална Република Германия -
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София
Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София
Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София
Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
E-mail: embespbg@mail.mae.es
Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София
E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it
E-mail: italdiplsofia@online.bg
Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) -
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov
Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)
E-mail: sof@minbuza.nl
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: vertretung@sof.rep.admin.ch
Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София
Европейската комисия в България
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София
*************
Раздел І:
Първо уточнение по съществото на казуса:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 112-А (Сто и дванадесет-А) ,
Тук визираната серия на моите искания за разследване на
голямото множество отделни престъпни актове (престъпления),
извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,
по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания,
по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно ЛЕГИТИМНО разследване;
става дума
за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от началото на 1990 г. до днес (края на 2011 г.),
както и
за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от 1970 г. до края на 1989 г.,
подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа
КАКТО ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,
ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,
ТАКА И В моя личен архив, публикуван в следните книжни издания:
11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени: „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16, Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;
„Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.);
„Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.);
„Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.);
„Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).
-------------
Само мимоходом държа да отбележа, че
ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните
секретни оперативни мероприятия на тайните (специалните) служби и на
публичните демонстративни мероприятия на официалните органи на държавната власт
Е НЕ САМО
моето противозаконно осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на пълни шест (6) календарни години,
след което Върховният съд официално ме призна за невинно осъден ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА и отмени присъдата ми,
НО И
СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ЧЛЕНОВЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ;
А ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните мероприятия на специалните служби,
насочени към сломяване на моята воля и на моята мотивация за търсене на наказателна и репараторна отговорност
са изключително многобройните репресивни и шантажни акции срещу членовете на семейството ми,
изключително многобройните нападения лично върху мен,
включително и два опити за убийство, завършили с осакатяващи травми;
ПРИ ТОВА СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗАСЛУЖАВА ФАКТЪТ, ЧЕ
САМО ПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА,
на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че ЕДНО ИЗРИЧНО И ПОИМЕННО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ, което е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството „добронамерено“ ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си, спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;
СЛЕД КОЕТО,
тъй като В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ Министър-Председателят Бойко Борисов НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,
на 21 Юни 2010 г., върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,
при което, с очевидно демонстративна цел направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,
като две очевидно професионално обучени лица със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета; в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че
визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,
но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;
СЛЕД КОЕТО, ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА,
ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО,
който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби;
-------------
Впрочем, държа да отбележа, че
с финансово-икономическия, технологическия, кадровия, организационния, оперативния и прочее
РЕСУРС
ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА
РАЗПОЛАГАТ
НЕ САМО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
НО И ТЕХНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ГОСПОДАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
КЪМ КОЙТО КЛАН ДНЕС ПРИНАДЛЕЖАТ
ГОЛЯМ БРОЙ БИВШИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (специалисти именно по такъв вид дейност),
КОИТО ДНЕС СА ВИДНИ БИЗНЕСМЕНИ,
ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА И РЕПАРАТОРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА КОИТО
АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ,
НО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЪМ ОСОБЕНО СИЛНО НАСТОЯТЕЛЕН.
*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
Приложено представям 28 (двадесет и осем) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Президента, и редица други български, европейски и световни институции.
*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
От приложеното доказателство е видно, че
на 18 Октомври 2006 г.,
надлежно съм регистрирал
в офиса на Главния прокурор
в офиса на Върховната Касационна прокуратура
официален текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане за разследване на извършена престъпна дейност.
*************
Четвърто уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираното искане за разследване
е публикуван в специално книжно издание, което издание има следните издателски характеристики:
Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 546 с.;
Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:
tst
До Главния прокурор
бул. “Витоша” № 2, 1000 София
До Президента
бул. “Княз Дондуков” № 2, 1000 София
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Несъмнено на всичките вас е много добре известно, че
макар и под съвсем друга външна форма и при изключително модерно преструктуриране,
през изтеклите почти две десетилетия
българската комунистическа Държавна сигурност
не само продължи да съществува като структура на съветската КГБ,
но и престъпната й дейност бе и продължава да е много по-зловеща и по-перверзна, отколкото по-рано, по времето на класическото комунистическо управление.
Дори нещо повече – през тези две десетилетия всички участвуващи по някакъв начин в управлението на обществото политически партии и други обществени организации, както и цялата държавна машина
не само бяха създадени като или впоследствие превърнати в структурно-функционални звена на Мафията,
но и имаха и продължават да имат много по-нисък йерахичен статус дори и от включените в същата схема поститутски вертепи.
Без тук да правя какъвто и да е структурен и функционален анализ, ще посоча само това, че
в основата на този феномен е залегнало включително и обстоятелството, че докато по-рано
(когато Държавна сигурност бе част от структурата на държавата и на комунистическия партиен апарат)
тя все пак се намираше под определен (макар и често пъти съвсем формален)
йерархичен и финансово-ресурсен контрол и ограничение,
то през последните две десетилетия,
през които действува като стояща
над обществото и
над държавата
Червена мафия,
тя не само е напълно безконтролна и неограничена,
но е и абсолютен йерархичен и тотален финансов господар не само на държавата, но и на цялото общество;
както и обстоятелството, че докато по-рано, за да придава легитимност на своята зловеща престъпна дейност, тя се позоваваше на идеологията и военната сила на комунистическа Москва,
то днес представя себе си като легигимен пазител на Западните демократични ценности.
Така, при тези обществено-конструктивни условия и предпоставки
всеки опит на определени личности да създадат и да участвуват в дейността на някаква автентична политическа партия или друга обществена организация, която да функционира вън и независимо от бруталния алгоритъм на тази позорна мафиотска схема,
винаги и неизменно е бил жестоко потушаван и тотално лишаван не само от възможността да има каквато и да е реална политическа дейност и перспектива, но дори и що-годе нормален човешки живот.
И един от класическите примери в това отношение е както моята лична човешка съдба, така и съдбата на ръководената от мен Партия Либерален Конгрес.
Като тук и сега наблягам единствено върху чисто юридическата страна на визираната проблематика, ще се постарая сравнително накратко да обърна вашето престъпно мафиотско внимание преди всичко върху моите писмени взаимоотношения с Прокуратурата, и преди всичко с Главния и Софийския градски прокурор.
***
1.
На 03.06.1994 г. съм депозирал две писма: до Софийска градска прокуратура. Отдел „Следствен”, към дело № 1162/1994 г., и до Главния прокурор - към преписка № 9923/2994 г. Текстът е публикуван на с. 63-65 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В тези писма изрично и ясно съм посочил, че:
а) въпросните преписки са образувани по мое искане, при това още преди две години;
б) поводът е бил случайно установеният от мен факт, че назначеният от мен мениджър на една от фирмите - собственост на ръководената от мен партия, е действувал като подставено лице на престъпни (мафиотски) структури, които са присвоили преференциите, които Законът е предоставил на партиите, и така са ощетили както интересите на ръководената от мен партия, така и интересите на трети лица (обществото, държавата, други икономически и стопански структури);
в) всеки мой опит да установя истината за същността и размерите на дейността, извършена от Мафията, винаги е довеждал до включването на изключително мощни структури и механизми за осуетяване на това гарантирано ми от закона право;
г) осъществяваната от МВР и Прокуратурата стратегия е насочена към това - да замотава преписките колкото се може повече време, за да даде възможност на Мафията да организира фалшиви структури на ръководената от мен партия, които да се опитат да ме отстранят от ръководния пост, след което новото ръководство да се откаже от предявяваните от мен претенции за отговорност от престъпниците.
2.
На 07.06.1994 г. съм отправил писмо до Главния прокурор (също и до Директора на Националната следствена служба, Директора на Централната служба за борба с организираната престъпност и Министъра на финансите). Под заглавие „Мафията граби държавата, като си разчиства пътя с купени „политици””, текстът на това писмо е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 10-16 юни 1994 г.; той е публикуван и на с. 67-70 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) настоявам следствените действия да бъдат разширени и приложени и по отношение на мениджъра на другата фирма - собственост на партията;
б) моето категорично мнение е, че и двамата мениджъри са действували като подставени лица на Мафията, състояща се от бивши служители на Държавна сигурност;
в) осъществената престъпна дейност е била насочена към постигането на двупосочни ефекти: бързо обогатяване на Мафията за сметка на държавата и създаване на условия за манипулиране и контролиране на опърничав политик като мен, а при невъзможност за това – за отстраняването ни (мен и Партия Либерален конгрес) от политическата сцена;
г) чрез МВР и Прокуратурата държавата фактически отказва да разследва предоставените от мен доказателства и да приложи Закона, и по този начин тя отказва да изпълни задължението си към една политическа партия, която е легитимен член на гражданското общество в България.
3.
Изпратеното по този повод до мен писмо на Б. Рашков - зам.-директор на Националната следствена служба, което писмо има дата 07.07.1994 г., съм публикувал на с. 90 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
4.
Изпратеното по този повод до мен писмо на прокурор Славова от отдел „Следствен” при Главна прокуратура, което писмо има № 13013/94 и дата 03.08.1994 г., съм публикувал на с. 105 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
5.
На 04.10.1994 г. съм изпратил писмо до Главния прокурор (и до Софийска градска прокуратура - към преписка № 1162/1994 г.). Под заглавие „Мултимафия и мултиимперия на злото. Пътешествие из кръговете на ада на „щестаците”” текстът на писмото е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 7-13 октомври 1994 г.; отделно този текст е публикуван и на с. 144-159 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) откакто съм започнал да търся отговорност от престъпниците, които са злоупотребили с финансовите средства на фирмите-собственост на ръководената от мен партия, аз съм подложен на организирано от Мафията попадане в редица ситуации, в които животът ми е поставен в условията на висока степен на опасност, и освен това съм подложен на редица откровени заплахи и силови предупреждения с искания да се откажа от провежданата от мен политическа дейност и да започна да се занимавам само с научната си дейност, без да се намесвам в политиката;
б) само часове след като съм предоставил предишното си писмо на прокуратурата, съм посетен у дома си от двама души, чиито имена съм посочил, които са ми казали, че веднага са били уведомени за този факт от човек, работещ в прокуратурата, и че ако искам да не пострадат децата ми, е необходимо да се откажа от търсенето на истината за извършените престъпления;
в) в случая не съм бил впечатлен толкова от отправените ми заплахи, колкото от факта, че е било осъществено светкавично изтичане на информация от системата на прокуратурата към функционерите на Мафията;
г) отделно от това съм установил и факта (изрично съм посочил как съм го установил), че лично Директорът на Централната служба за борба с огранизираната престъпност е осъществил светкавично информиране на заинтересованите функционери на Мафията относно факта, че и на него съм предоставил такова писмо;
д) отделно от това съм установил и факта, че мениджърът на едната от фирмите, на които аз съм легитимен собственик, без мое знание и съгласие е участвувал като член на Съвета на директорите на акционерно дружество, което е ръководено именно от бившия началник на зловещия Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, и че другият член на ръководството на същото това дружество е съпруг на дъщеря на генерал от КГБ и висш функционер на руската Мафия;
е) посочил съм, че тези конкретни факти категорично и ясно доказват общия извод, който само една седмица по-рано е бил залегнал в доклад на ЦРУ, според който доклад руската мафия тотално изземва функциите на българската държавна власт, включително и в сферата на правосъдието, честността на търговските сделки, банковите операции, кредитирането и даже социалното подпомагане на бедните.
6.
Изпратеното по този повод до мен писмо на прокурор А. Арсов от отдел „Следствен” при Главна прокуратура, което писмо има № 16956.94.ІІІ и дата 20.10.1994 г., е публикувано на с. 198 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
7.
На 06.12.1994 г. съм изпратил писмо до Главния прокурор (и до Министъра на вътрешните работи), текстът на което, под заглавие „Зад криминалните регенти стоят КГБ и ДС”, е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 09-15 декември 1994 г., както и на с. 259-263 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) е осъществено взломно проникване в офиса на ръководената от мен партия, при което са откраднати цялата документация за членския състав и два ръкописно съставени телефонни и адресни указатели на лицата, с които контактувам; при което са били оставени като абсолютно непокътнати голямо множество скъпи апаратури и други скъпи и годни за криминална и битова кражба вещи;
б) извиканите по този повод и имащи регионална териториална компетентност служители на МВР са отказали да дойдат и да констатират извършеното, а вместо тях са дошли от по-горестоящата инстанция; което обстоятелство е несъмнено доказателство, че и двете инстанции предварително са знаели за подготвеното покушение върху офиса и са имали ясно дадената им инструкция, според която констатацията трябва да бъде извършена от по-висша инстанция, в която работят по-квалифицирани кадри, които имат възможност да извършат по-квалифицирана дейност, но ... съвсем не в полза на пострадалия, а именно в полза на Мафията;
в) в публикуваните във вестниците криминални хроники изрично е казано, че за събитието са били получили конкретна информация именно от полицията; а от характера на тази информация е видно, че полицията предварително е знаела не само за факта на предстоящето криминално събитие, но и за неговите главни параметри.
8.
На 18.01.1995 г. съм изпратил писмо до Софийския градски прокурор, текстът на което, под заглавие „Длъжници на законността. За пълно разследване дейността на партийните фирми”, е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 17-23 февруари 1995 г., както и на с. 289-293 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) този прокурор е длъжник на законността, на обществеността и в частност на мен относно произнасянето по преписката, която вече две години се намира при него;
б) че така, както по-рано прокурорите са се намирали в агентурна зависимост от Държавна сигурност, точно така те днес се намират в агентурна и икономическа зависимост от Мафията, създадена от същата тази Държавна сигурност, и че именно това е причината, поради която те не спазват законността;
в) отдавна е налице зловещо срастване на Държавна сигурност и Мафията с прокурорската инстуция и съдилищата.
9.
На 20.01.1995 г. съм изпратил писмо до Софийския градски прокурор, текстът на което под заглавие „Следствен ли е председателят на ПЛК” е публикуван във в-к „Либерален конгрес” от 17-23 февруари 1995 г., както и на с. 296-298 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) така, както по-рано подчинената на Държавна сигурност Главна прокуратура в продължение на шест години е била изпращала официални писма до интензивно защитаващите ме световни правозащитни организации, в които писма е твърдяла, че аз се намирам в затвора за криминални деяния и преди всичко за тероризъм, точно по същия начин днес подчинените на същата Държавна сигурност и на Мафията медии са започнали да публикуват „информации”, според които Софийската градска прокуратура им е била съобщила, че е завела следствено дело срещу мен за извършени криминални деяния, и по-точно за присвояване на пет милиона лева;
б) искам документ, от който да е видно „Защо тази прокуратура е била направила такова съобщение за медиите, а в същото време на мен не е била съобщила абсолютно нищо”;
в) ако тази прокуратура не е била направила такова съобщение, то е необходимо тя да извърши разследване срещу журналистите и медиите за извършеното от тях престъпление против мен и против нея.
10.
На дата 24.01.1995 г. съм изпратил писмо до Главния прокурор, текстът на което под заглавие „Изборите са незаконни” е публикуван: в ►„БТА. Пресслужба „Куриер””, бюлетин № 22 от 31 януари 1995 г.; ►в-к „Либерален конгрес” от 17-23 февруари 1995 г.; и с. 299-301 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) като орган, имащ правото съгласно Конституцията да сезира Конституционния съд, Главният прокурор следва да поиска от този съд да се произнене относно законността на изборите за парламент, които бяха проведени на 18 декември 1994 г.;
б) конкретните факти и обстоятелства, които дават основание да се счита, че изборите са незаконни, са нарушенията на гарантираните от Конституцията избирателни права и нарушенията на избирателния процес, които нарушения са извършени от Върховния съд, действуващ като втора инстанция след Централната избирателна комисия;
в) доказателствата за тези нарушения се намират в материалите, които са предоставени в ЦИК, Трето гражданско отделение на Върховния съд и петчленния надзорен състав на Върховния съд;
г) ръководената от мен Партия Либерален Конгрес е била надлежно регистрирана за участие в изборите за народни представители, но това решение е било оспорено от лица, които (видно от материалите във фирменото отделение, където партията е регистрирана) нямат абсолютно никаква активна легитимация и абсолютно никави представителни функции; действително някои от тези лица преди това са били членове на партията, но дори и тогава не са имали никакви представителни функции; впоследствие тези лица в абсолютно пълно съответствие с легитимния Устав са били изключени от партията заради доказани агентурни връзки и зависимости от Държавна сигурност и от Мафията;
д) Върховният съд в абсолютно пълно противоречие с Устава на партията е признал тези лица за „представители на Изпълнителното бюро”, каквито те всъщност въобще не са поради две причини: ►тъй като отдавна са изключени от партията и нямат уставно право да бъдат считани за нейни членове; ►тъй като, дори и да бяха членове на партията и на Изпълнителното бюро, пак нямаше да могат да бъдат считани за имащи представителна власт и функции, тъй като Уставът въобще не дава възможност за каквито и да са претенции за представителност, и тъй като съгласно този Устав представителни права притежава единствено Председателят на партията;
е) видно от посочената документация, Върховният съд абсолютно противозаконно е конституирал тези лица като страна по напълно измислен правен спор, в който тези лица са заявили, че всъщност волята на партията е съвсем друга, и че тя е: да не бъде осъществено самостоятелно участие в изборите, а участието да бъде сведено до гласуване за друга партия (за създадения от Държавна сигурност (ДС) така наречен Съюз на демократичните сили (СеДС)); ►така, от тази документация е видно, че Върховният съд не само абсолютно противозаконно е конституирал тези лица като страна в измисления от Държавна сигурност и от Мафията правен спор, но и е уважил именно тяхното искане;
ж) освен това, Върховният съд е извършил брутално нарушение на избирателния процес, при което е приел, че ръководената от мен партия трябва да бъде отстранена от участие в изборите и поради това, че не е била представила в Централната избирателна комисия определен документ; а работата е в това, че в Закона липсва каквото и да е изискване за представяне на такъв документ, и самата ЦИК въобще не е искала да й бъде представян от нашата партия такъв документ; освен това ЦИК въобще не е искала и от която и да е друга партия да представя такъв документ, и нито една друга партия не е била представила в ЦИК такъв документ;
з) посочил съм, че такава зловеща ситуация няма дори и в получилите класическа известност видения на Джордж Оруел; че тази ситуация е измислена от Държавна сигурност и от Мафията, и че с това Върховният съд на България за пореден път се е проявил като раболепен слуга на тайните служби, на Мафията и на определени политически сили, които по онова време се страхуваха от участието в изборите на ръководената от мен партия.
11.
С писмо, имащо дата 17.01.1995 г. Министерството на вътрешните работи ме уведомява, че по повод извършената в офиса на партията кражба на документиция е „образувано дознание срещу неизвестен извършител”; текстът на това писмо съм публикувал на с. 324 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
За слугите на Мафията от Министерството на вътрешните работи, естествено, не е имал никакво значение фактът, че аз пределно ясно съм посочил имената на лицата, които са извършили това деяние; нито пък ми е съобщено поради какви причини МВР отказва да приеме, че именно това са виновните лица.
12.
На дата 20.02.1995 г. съм депозирал писмо до Софийския градски прокурор, текстът на което е публикуван на с. 325-327 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) въпреки многобройните ми искания за разследване и уведомяване, до днес прокуратурата не е направила абсолютно нищо; това е направено в услуга на Държавна сигурност и на Мафията; полученото от тях държавно-властническо бездействие е било максимално използувано от тях против мен; отново съм заплашен с убийство;
б) приложено представям тридесет и един броя митнически документи, от които е виден фактът, че са налице нови престъпни деяния, и че настоявам за разследване.
13.
На с. 332 от Том 2 на моята документална книжна поредица съм публикувал писмо, изпратено ми от Министерствмото на финансите, от което е видно, че съгласно тяхното мафиотско гледище аз нямам право да виждам и да зная съдържанието на данъчната документация на фирмите, на които съм единственият законен собственик и легитимен представител, и по които са действували по престъпен начин назначените от мен мениджъри, от които търся отговорност.
14.
На с. 333 от Том 2 на моята документална книжна поредица съм публикувал писмо, изпратено до мен от прокурор Арсов от отдел „Следствен” при Главна прокуратура; това писмо има № 16956/94 и дата 09.03.1995 г., а съдържанието му е уведомително – че предишното ми писмо е изпратено по компетентност на Софийската градска прокуратура.
15.
На 04.09.1995 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 411-430 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) подчинените на Държавна сигурност и на Мафията прокурорски и съдебни държавни институции брутално нарушават легитимните права на ръководената от мен политическа партия, като отказват да спазват закона и да извършат исканите от мен разследвания на престъпната дейност, осъществена от назначените от мен мениджъри на фирмите-собственост на ръководената от мен партия;
б) прокуратурата отказва да извърши исканото от мен разследване в услуга на бившия началник на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Христов Иванов и на Борислав Христов Дионисиев, който е зет (съпруг на дъщерята) на Владимир Шчербицки - бивш Председател на КГБ на СССР, бивш член на Политбюро на ЦК на КПСС, бивш Първи секретар на Украинската комунистическа партия, и естествено - бивш генерал от КГБ.
Посочил съм и доказателствата относно това ми твърдение.
16.
На 29.10.1995 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, Софийския градски прокурор и Районния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 495-497 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) настоявам за спешна прокурорска намеса и обезпечаване на спазването на законите и на Устава на партията, който фирменото отделена на Съда е утвърдило като вътрешнопартиен нормативен акт;
б) ръководената от мен партия е легитимно регистрирана за самостоятелно участие в местните избори, насрочени за 29 октомври 1995 г., но това решение е атакувано от лица, самопровъзгласили се за членове на ръководството на партията, при което Върховният съд е отказал да уважи техните претенции, но е останал открит въпросът, по който е необходимо да се произнесе Прокуратурата: „Дали тези лица са извършили престъпление, като са се представили за такива, каквито всъщност не са, и са претендирали за активна легитимация, каквато всъщност нямат?”;
в) същите лица са извършили и редица други престъпления, включително и открадване на лека кола-собственост на партията;
г) това са същите онези агентурно зависими от ДС лица, по отношение на които по-рано Върховният съд бе издал уважително решение и по отношение на които сега е отказал да уважи исканията им; които искания, впрочем, днес са абсолютно същите, каквито бяха и по-рано, когато бяха уважени от същия този Върховен съд.
17.
На 10.11.1995 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, Софийския градски прокурор и Районния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 521-523 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил имената на лицата, които действуват като агент-провокатори на Държавна сигурност и на Мафията и жестоко увреждат правата и интересите на ръководената от мен партия, но в същото време Прокуратурата ги покровителствува и действува като също такъв агентурен слуга на същите господари.
Посочил съм, че същият ден, на 10 ноември, съм бил нападнат в офиса си и изгонен от него от същите онези лица, имената на които вече многократно съм посочвал и по отношение на които прокуратурата не е предприела абсолютно нищо.
18.
На 12.11.1995 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, Софийския градски прокурор и Районния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 524-526 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) офисът на партията е бил насилствено завладян от агент-провокатори на ДС и на Мафията, претендиращи да са ръководители на партията и настояващи да оттегля исканията си за разследване на дейността на фирмите;
б) всички намиращи се в офиса вещи и техника, както и партийната документация (подробно описани в изложението), са напълно ограбени от така посочените лица;
в) целта на всичките тези набези е двупосочна: чрез медийни и привидно битови скандали да ни бъдат нанесени политически вреди, при което пътят към постигането на тази цел преминава включително и през лишаването ни от елементарни метериални възможности за съществуване и дейност като автентична политическа партия, представляваща опозиционен коректив на всяка управляваща партия и коалиция.
19.
На 16.11.1995 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор и Софийския градски прокурор, текстът на което е публикуван на с. 528-531 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) считам, че е крайно време да бъде взето категорично и ясно становище по моите изключително многобройни обвинения към Димитър Христов Иванов относно всичките извършени от него спрямо мен престъпления - както за ролята му за противозаконното ми вкарване в затвора по времето на класическия комунистически режим, така и за ролята му като днешен ръководител на Мафията и специално за престъпленията с фирмите и политическите провокатори, които той е организирал срещу мен;
б) районният прокурор Пецева, на която е възложена една от преписките, провежда угодна на Мафията стратегия, при която по същество се опитва да убеди престъпниците да бъдат великодушни към мен и да ми осигурят достъп до самоуправно заетите от тях помещения; че нейната теза е, че всъщност аз съм този, който незаконно ги е изгонил от офиса и незаконно не ги допуска до ползуването на „общото” партийно имущество, и най-вече незаконно не се съобразява с техните партийни гледища и предложения; и че грижата на прокурорката се изразява в това аз да бъда заставен да изпълнявам такива политически действия, каквито ми диктуват тези именно агент-провокатори на Държавна сигурност и на Мафията.
20.
На 16.11.1995 г. съм депозирал писмо, адресирано до Софийския градски прокурор (в качеството му на участник в съдебните процедури по Закона за политическите партии), текстът на което е публикуван на с. 532-535 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) е необходимо Прокуратурата да вземе становище относно казуса, който е формиран от агент-провокаторите на ДС и на Мафията;
б) става въпрос за това, че когато провокаторите са били поискали от фирменото отделение на Софийския градски съд да извърши промени в регистрацията в тяхна полза, съдът все пак не е посмял да извърши такива промени, но в услуга на техния общ господар от Държавна сигурност и от Мафията е осъществил нещо, което е абсолютно недопустимо от Закона – дал е предписание да бъде предявен установителен иск за легитимност, който иск да бъде осъществен по реда на Гражданско-процесуалния кодекс;
в) това предписание, всъщност, е направено не толкова в полза на провокаторите, колкото в моя вреда, тъй като в същото преме съдът е постановил, че фирменото отделение няма да се произнася по никакви искания за промени, докато в безкрайното бъдеще не приключи процедурата по този установителен иск;
г) посочил съм, че този съдебен произвол е в пълно противоречие със Закона, тъй като установителните искове за факти и обстоятелства, съотносими и правнорелевантни по Закона за политически партии, се осъществяват само и единствено по този закон; и че по този начин съдът е извършил скрит отказ от провосъдие, осъществен в полза на агент-провокаторите на ДС и на Мафията;
д) дори и съдът наистина да е имал правото да предписва осъществяването на такава установителна процедура, то той в никакъв случай не е имал правото да остави с мълчание въпроса относно законовите и разумните срокове, в рамките на които следва да бъде осъществена тази процедура, за да не бъдат увредени правата на другата страна по процеса; а като не е направил това, съдът всъщност не само е дал възможност на агент-провокаторите да осъществят злоупотреба с правото, но и самият съд е осъществил такава злоупотреба; поради което е необходимо прокуратурата да се поизнесе и по въпроса за сроковете, в рамките на които трябва да приключи предписаната установителна процедура – „защото, очевидно е, че ако съдът се грижи само за правата и псевдоправата на едната реална или провокативно измислена страна по псевдоспора, то това не е нищо друго, освен скрит зад правосъдие съдебен произвол в полза на мафията”.
21.
На с. 536-537 от Том 2 на моята документална книжна поредица съм публикувал т. нар. „Постановление за оказване на съдействие”, издадено от районния прокурор Е. Пецева.
Съгласно текста на това прокурорско постановление формално се признава, че именно аз съм легитимният представител на Партия Либерален Конгрес, но по същество в същото време агент-провокаторите на Държавна сигурност са признати за представители на Изпълнителното бюро на партията; това, обаче, напълно противоречи на Устава на партията и с него по същество е осъществена брутална и унищожителна намеса в политическия суверенитет на партията, като й е натрапено съществуването на напълно недопустим от Устава състав на орган, при това формиран от лица, които са агент-провокатори на тайните служби.
Така, с това постановление, прокуратурата ми е разпоредила да предоставя възможност на тези лица да ползуват офиса и да участвуват в политическия живот на партията, като формират политически правила за поведение и влияят върху конкретните политически действия на партията; така, с това прокурорско разпореждане, всъщност, фактически всичките членове на ръководената от мен партия фактически са заставени да се съобразяват изцяло с исканията на Държавна сигурност и на Мафията.
22.
На 27.11.1995 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, Софийския градски прокурор и Районния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 542-546 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че, видно от официалната и легитимна партийна документация, посочените лица са самозванци, които не притежават никаква представителна легитимация, но в интерес на ДС и на Мафията осъществяват активни провокационни действия, насочени към увреждане на интересите и правата на ръководената от мен партия, и че целта е да бъдем отстранени от участие в политическия живот на страната.
23.
На 03.12.1995 г. съм регистрирал писмо, адресирано до Главния прокурор, Софийския градски прокурор и Районния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 547-551 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) за пореден път е налице необходимост от бързо прокурорско разпореждане за възстановяване на по-раншно фактическо положение, което е променено самоуправно и в нарушение на закона; и че става въпрос за ново разбиване на офиса и самоуправното му завладяване - този път вече от други, по-авторитетни, подставени лица на Държавна сигурност и на Мафията, а именно ръководството на т. нар. Съюз на демократичните сили (СеДС); в интерес и в полза на която партия по-рано бе издадено онова позорно решение на Върховния съд, с което ръководената от мен партия не бе допусната до участие в изборите за Парламент и в интерес на която тогава действуваха посочените по-горе агент-провокатори;
б) всъщност тази акция е била предприета само седмица след като един прокурор бе издал устно постановление, съгласно което самозванците, за които ставаше въпрос по-горе, нямат права, които да конкурират моите права; поради което Мафията е била решила да действува по-ефективно чрез по-елитните си агенти.
24.
Почти ведната след тази операция районният прокурор Пецева отново издава със стара дата постановление, с което изисква от мен да предоставя офиса си на вече посочените агент-провокатори; това постановление е публикувано на с. 555-556 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
25.
На 07.12.1995 г. съм депозирал писмо, адресирано до Софийския градски прокурор, текстът на което е публикуван на с. 557-570 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) това ново постановление на прокурор Пецева е издадено в пълно противоречие на процесуалното изискване да бъде изслушана и другата страна – тоест, без да бъде искано и взето моето мнение по казуса, с което е нарушила изискването за безпристрастност и равнопоставеност на страните;
б) постановлението е издадено, като е извършено позоваване на съдържанието на протокол, съставен от „партиен орган”, съществуването на какъвто Уставът на партията въобще не допуска и какъвто никога не е бил създаван; или фигуративно казано, ако приемем, че прокурор Пецева е държавен глава, то тя е приела за напълно редовни акредитивните пълномощия на посланика на Нубия, без въобще да се интересува дали такава държава съществува; че с факта, че си е позволила да признае съществуването на „органи”, които съществуват само в кодираните оперативни мероприятия на ДС и Мафията, тя несъмнено е признала своята принадлежност към тези престъпни сили;
в) с текста на това ново постановление прокурор Пецева е демонстрирала, че е „забравила” какво точно е било записано от самата нея само преди две седмици в издаденото тогава постановление, а подробностите в това отношение са доста колоритни; впрочеим, тя е постановила, че „възстановява предишното положение”, при което е възстановила съвсем не „непосредствено предишното”, а положението от преди повече от две години, когато посочените лица все още не са били изключени от партията; при това е пропуснала да прочете текста, в който самите провокатори изрично са признали, че преди две години, когато е ставало въпрос да бъдат изключени от партията, те всъщност сами и самоинициативно са били напуснали партията, и че в продължение на повече от две години по собствено желание въобще не са посещавали офиса и по никакъв начин не са искали да участвуват в дейността на партията; при това следва да бъде отбелязано, че Законът е категоричен, че на възстановяване чрез прокурорско разпореждане подлежат само онези състояния, които са противоправно променени чрез действия, които действия са били осъществени в непосредствено близкото време.
г) освен това, в постановлението си прокурор Пецева изрично се е позовала на съображението, че възстановява правата на Заместник-председателя на партията, а истината е, че в Устава на партията въобще не е предвидено съществуването на такава длъжност и такава не е имало; така с постановление на прокуратурата на ръководената от мен партия й е натрапено съществуванането на партиен орган, какъвто Уставът въобще не допуска, какъвто въобще не е бил избиран и който е съставен от агент-провокатор на Държавна сигурност и на Мафията;
д) в изложението си съм посочил, че съгласно изказване пред медиите, направено от изключително висш функционер на Българската социалистическа партия (БСП) изненадата в миналите избори е могла да дойде и в следващите избори може да дойде единствено от партия, която е еднакво отдалечена както от БСП, така и от СДС.
А участниците в политическия живот на България много добре знаят, че по онова време единствено ръководената от мен партия е била такава. Така, очевидно е, че за да няма изненеда по време на изборите, Мафията е осъществила оперативните мероприятия, които вече са посочени по-горе и които ще бъдат посочени по-долу.
26.
На 03.01.1996 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 45-47 от Том 3 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) Софийската градска прокуратура въобще не се е произнесла по моята жалба против постановлението на районния прокурор, с което постановление са извършени голямо множество брутални нарушения на българския закон; и че по този начин Софийската градска прокуратура е постъпила като престъпник-съучастник в престъплението на Софийската районна прокуратура;
б) двете прокуратури демонстративно са показали своята несъмнена ангажираност към Държавна сигурност и Мафията; и че настоявам за спазване на законите и за наказване на престъпниците, включително и на тези от прокуратурата.
27.
На 18.02.1997 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор (като член на Висшия съдебен съвет), текстът на което е публикуван на с. 181-185 от Том 3 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) в Софийския районен съд, гражданска колегия, 25-ти състав, е образувано гр. дело № 4787 от 1995 г., с което е предприета процедура по установителен иск, по който този съд има правото да се произнася точно толкова, колкото и зарзаватчиите от пазара, намиращ се недалеч от сградата на съда; и че това е така, защото всички проблеми, свързани с Уставите на политическите партии, тоест с персоналния състав и политическите стратегии на партиите, се решават съгласно предписанията на специалните разпоредби на партийните Устави и Закона за политическите партии, а не според общите разпоредби на Гражданското законодателство; и че изключенията от тези разпоредби са абсолютно недопустими, освен в случаите, в които става въпрос за прикрити зад съдебни актове брутални политически саморазправи, извършени в интерес и в полза на тайните служби и Мафията;
б) тази процедура е предприета върху основата на исканията на активнонелегитимирани за такова искане лица, тоест на лица, които съгласно Устава на партията нямат право да предявяват такива искания; но които лица, всъщност, са оправомощени от Държавна сигурност и от Мафията, чиито агент-провокатори са днес, и че съдията, който е образувал и е дал хода на тази процедура, също така е агент-провокатор на тези престъпни сили;
в) съвсем не е случаен фактът, че това дело се мотае в съда вече трета година, при което то бива активирано винаги, когато предстоят избори и е необходимо да бъде попречено на легитимните носители на политическите права да участвуват в тези избори;
г) става въпрос за вече тригодишна бъркотия, която съдът ни сервира винаги в угодно за тайните служби и Мафията политическо време; при което е повече от очевидно, че КГБ, ДС и образуваната от тях Червена мафия днес са не по-малко зловещи, отколкото по времето на класическия комунизъм.
28.
На 19.03.1997 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 202-203 от Том 3 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) заведеното в Софийския райнен съд гражданско дело № 4786 по описа за 1995 г. е абсолютно недопустимо, тъй като процедурата по Закона за политическите партии категорично не допуска релевантните за този закон факти и обстоятелства да бъдат установявани от друг съд, освен от Софийския градски съд, и то само от неговото Фирмено отделение;
б) така заведеното в този съд дело е пълен правен абсурд, но съществуването на този абсурд съвсем не е случайно, тъй като то има предназначението включително и днес да продължават дългогодишните репресии, които Държавна сигурност е осъществяваяла по-рано спрямо мен; както и да бъде осъществено едно модерно престъпно политическо унижаване и нарушаване на основните права не само на мен, но и на всички членове на ръководената от мен политическа партия.
29.
На 06.04.1997 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 208-212 от Том 3 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) още на 25 март 1993 г. по мое искане в Пето районно полицейско управление на МВР е образувана преписка № 3856/1993 г., по която вече в продължение на много години не съм спирал да настоявам за разследване на престъпната дейност, осъществена в полза на Мафията от мениджърите на фирмите-собственост на ръководената от мен политическа партия.
б) само преди две-три седмици Б. Йотов, прокурор от Главната прокуратура, изрично ми е казал, че по времето, когато е работел в Софийската градска прокуратура и е бил подчинен на софийския градски прокурор Нестор Несторов, е бил установил, че въпросният Несторов в продължение на една година е бил събирал всевъзможни фалшиви и юридически неиздържани доказателста и аргументи, чрез които е трябвало да се опита да обоснове образуването на някакво разследване против мен, за да бъде осъществено скрито зад правосъдието противозаконно посегателство;
в) освен това, същият този Н. Несторов настойчиво е бил искал от Б. Йотов той именно да разпореди да бъде образувано някакво следствено дело против мен, но последният не само упорито е отказвал, но и изрично е припомнял предишното ми противозаконно осъждане и му е казвал, че самият той не желае да участвува в такива злоупотреби с правосъдието;
г) когато аз му възразих, като казах, че вероятно става впрос само за пропагандно политическо злепоставяне, прокурорът Б. Йотов изрично ми каза, че в архивите на Софийската градска прокуратура съществува папка, от която е видно, че аз съм бил обект на специално разработване от тайните слежби съвсем не с цел политическо компрометиране, а именно с цел скрито зад правосъдието ново противозаконно репресиране.
30.
На 13.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 176-180 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) неотдавна съм попаднал на нови и категорични доказателства, че във вече посочената престъпна дейност, свързана с използуването на фирмите на ръководената от мен партия, са участвували още и видният мафиот Борислав Д. Стефанов, както и сегашният Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който по онова време е бил адвокат и е давал правни съвети на участниците в престъпленията, и че за това е получавал хонорар от десет хиляди долари месечно;
б) в тясна връзка с наказателните операции против мен е било провеждането на специални мероприятия за открадване на една от леките коли-собственост на партията, и че вече повече от четири години Министерството на вътрешните работи отказва както да издирва колата, така и да издаде документ, който да послужи пред застрахователите, за да платят претърпяната загуба.
31.
На 14.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 180-183 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че настоявам да бъде отговорено на многобройните ми искания за разследване на фактите и обстоятелствата, свързани с използуването на фирмите за престъпна дейност в полза на Мафията.
32.
На 16.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 190-193 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че настоявам да ми бъдат предоставени данъчните досиета на двете фирми-собственост на ръководената от мен партия.
33.
На 17.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 190-193 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че настоявам да ми бъдат предоставени всички митнически документи, в които се съдържа информация относно престъпната дейност на мениджърите на двете фирми-собственост на ръководената от мен партия.
34.
На 22.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 229-254 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично и пределно ясно съм посочил, че:
а) по предвидения в Закона ред на 08 ноември 1994 г. съм подал искане до Централната избирателна комисия за регистриране за участие в изборите за 37-о Обикновено Народно събрание; ЦИК е издала Решение № 212, с което е уважила предявеното от мен искане;
б) във Върховния съд е било образувано дело за отмяна на решението на ЦИК, при което в текста на връчената ми призовка изрично и ясно е било записано, че именно аз съм „молител по делото за отмяна на решението на ЦИК”, докато истината е, че това е пълен абсурд; впоследствие става ясно, че искането е направено от активно нелегитимирани лица, които нямат нищо общо с ръководената от мен партия;
в) след като Върховният съд е отменил решението на ЦИК, аз съм написал искане за т. нар. преглед по реда на съдебния надзор, но вече четири години не съм получил абсолютно никакъв отговор на това искане и въобще не мога да открия в архивите делото, което е образувано по този повод;
г) разполагам с категоричната информация, че за да вземат това противозаконно решение, съдиите от Върховния съд са били уговаряни не от кой и да е, а лично от тогавашния заместник-министър на правосъдието Петър Стоянов, който впоследствие е избран и за Президент (държавен глава) на България;
д) във връзка с местните избори през октомври 1995 г. при абсолютно същите фактически и юридически условия и изисквания, но вече в контекста на коренно различни политически условия, Върховният съд правилно е взел решение, с което е допуснал участието в изборите на ръководената от мен партия, с което фактически и юридически е призната правната теза, която аз съм застъпвал още при първия случай. И че в контекста на всичко това е необходима спешната намеса на прокуратурата, за да бъде потърсена наказателна отговорност за извършените престъпления.
35.
На 23.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 254-276 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изрично, пределно ясно и изключително обстойно съм посочил, че по отношение на политическите и другите права на ръководената от мен партия са извършени изключително голям брой престъпления, и че настоявам за разследване.
36.
На 23.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 276-278 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм посочил, че:
а) още на 25 септември 1995 г. съм бил разпитан като свидител по следствено дело № 42 от 1995 г. по описа на Националната следствена служба (което е образувано по моите искания за разследване дейността на мениджърите на фирмите-собственост на ръководената от мен партия), но че оттогава досега - вече повече от три години, не ми се дава никакъв достъп до делото и не ми се съобщава абсолютно нищо относно неговия ход;
б) при което правата и интересите ми продължават да са нарушавани, и поради това изрично обвинявам в съучастничество с престъпниците Главната прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.
37.
На 29.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 296-320 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо изключително обстойно съм описал голямото множество престъпления, извършени във връзка с редица права и интереси на ръководената от мен партия, и съм изтъкнал факта, че никой от системата на прокуратурата не пожела да извърши разследване на тези престъпления.
38.
На 30.11.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 322-324 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм посочил, че са налице нови престъпления, извършени по отношение на правата и интересите на ръководената от мен партия, и че настоявам да бъдат разследвани и да ми бъде отговорено.
39.
На 02.12.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 337-339 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм посочил, че настоявам да получа копие от протокола на проведения още преди повече от три години мой разпит като свидетел по делото за фирмите, по което дело досега не съм уведомен абсолютно нищо относно неговото развитие.
40.
На 03.12.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 339-342 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм посочил, че настоявам да бъде разследвано осъщественото от Мафията „безследно изчезване” на три леки коли-собственост на ръководената от мен партия.
41.
На 12.12.1998 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 368-373 от Том 4 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм изразил протеста си по повод съдържанието на писмото, изпратено ми от Министерството на вътрешните работи във връзка с информацията, дадена ми от прокурора от Главна прокуратура Борислав Йотов относно строго секретната разработка, на която съм бил подложен и която е имала за цел да бъда подложен на репресивен съдебен процес.
Посочил съм, че писмото на МВР несъмнено е пълен кретенизъм, но е странен и напълно нелогичен фактът, че Главната прокуратура е осъществила пълно мълчаливо игнориране и пренебрегване на свидетелствуването на един висш магистрат-член на състава на същата Главна прокуратура, относно съществуването на тежко престъпление.
42.
На 08.11.2001 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 381-384 от Том 5 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм посочил, че продължавам да настоявам да бъде извършено разследване на откраднатите от Мафията три леки коли-собственост на ръководената от мен партия; и че съм категоричен в убеждението си, че престъпната дейност е била обезпечавана както от Министреството на вътрешните работи, така и от Прокуратурата.
43.
На 09.11.2001 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 384-387 от Том 5 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм посочил, че продължавам да настоявам да бъде извършено разследване на фактите и обстоятелствата, свързани с открадването на офисното имущество на ръководената от мен партия; както и на пречките, които са създадени относно ползуването на офиса и осъществяването на нормална политическа дейност.
44.
На 10.11.2001 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 387-389 от Том 5 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм посочил, че продължавам да настоявам да бъде осъществена цялостна ревизия на постановленията, издадени от прокурорите Пецева и Найденова във връзка с ползуването на офиса на партията.
45.
На 11.11.2001 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 389-392 от Том 5 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм настоял за спешна намеса на прокуратурата по въпроса за отразяването в делото на фирменото отделение на легитимно извършените промени в ръководните органи на партията.
Посочил съм, че е крайно време да бъде прекратен фарсът, при който вече в продължение на седем години под прикритието на „висяща съдебна процедура” фактически се извършва тотално блокиране на упражняването на правото на свободна политическа дейност на ръководената от мен партия.
46.
На 12.11.2001 г. съм депозирал писмо, адресирано до Главния прокурор, текстът на което е публикуван на с. 392-393 от Том 5 на моята документална книжна поредица.
В това писмо съм посочил, че е крайно време прокуратурата да сезира Конституционния съд, който да се произнесе относно противозаконното недопускане на ръководената от мен партия до участие в изборите и относно законността на изборите (в контекста на извършеното нарушение).
* * *
Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Всичко, разбира се, е пределно ясно, но все пак и въпреки всичко категорично настоявам за пълно разследване на всички нарушения на правата и интересите на ръководената от мен политическа партия.
18 октомври 2006 г. Янко Н. Янков
tst
*************
Пето уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че
ДО ДНЕС ПРОКУРАТУРАТА НЕ МИ Е ДАЛА (ПРЕДОСТАВИЛА)
АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР
НА МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,
И ЧЕ ОЧЕВИДНО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ
ПРОКУРАТУРАТА СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА ОСИГУРИ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.
*************
Шесто уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визирани доказателства е видно, че
В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
въпреки несъмнено много добре известните й факти
ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ
ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.
*************
*************
*************
Раздел І:
Първо заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила
т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).
В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон
комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.
В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,
така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.
В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.
В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.
Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,
50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,
вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),
и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,
а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.
Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)
„Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;
„общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,
тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,
а са престъпни в изключително високо-опасна степен.
Защото, когато включително и днес
най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда
са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност
КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,
ТАКА И НА Червената Мафия,
в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,
тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.
Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,
които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,
има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;
където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,
а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,
и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;
и където, от своя страна,
поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,
и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.
-------------
Второ заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации),
Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,
съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:
*възстановяване на върховенството на Закона;
*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;
*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;
*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;
*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;
*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;
*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим
да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,
което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;
*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;
*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;
*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;
*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;
*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо
да се извърши лустрация или декомунизация,
тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.
Трето заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която
тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,
без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.
Четвърто заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,
да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,
изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,
с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.
Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,
но ще наблегна върху това, че
ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,
който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;
И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ
ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.
При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че
механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“
е метод,
който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,
ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),
КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,
целта на който шантаж е
пострадалите от престъпленията да се „вразумят“
и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,
и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.
ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,
ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,
И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,
БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.
Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.
За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,
но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.
Освен това: обръщам специално внимание на факта, че
тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,
извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;
тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи
преписките по тези мои искания за разследвания
подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;
то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления
има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.
(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:
Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,
по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.
На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър
е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,
тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,
че била имала правото да извърши разследване по казуса,
тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор
(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)
и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).
*************
Пето заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти
да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,
включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,
съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.
ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси
ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и
фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;
ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,
тези прокурорски „актове“ тотално не отговарят
НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,
НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,
НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т. нар. „Постановление“;
ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,
тези прокурорски „актове“ ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ
НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,
НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;
ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ
(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)
Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,
ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,
КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.
ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ
(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)
АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,
А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,
НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ
ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.
В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че
НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА
ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,
СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.
*************
Шесто заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично
ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА
В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ
от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА
КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,
ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,
А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,
КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,
ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,
КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.
*************
Седмо заключително уточнение:
Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,
Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО
ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ
ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;
ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ
ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,
И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,
ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,
НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,
А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:
14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,
14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,
25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,
26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,
26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,
26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).
*************
Осмо заключително уточнение:
Обръщам внимание върху това, че
по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,
ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,
ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,
при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,
и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.
В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:
Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,
че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи
КАКТО представители на Полицията (МВР),
ТАКА и представители на ДАНС
(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)
са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,
при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,
НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:
„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,
и множество други подобни въпроси.
Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.
Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,
СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“
ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.
Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,
И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И
ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,
КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.
Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,
че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,
както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).
Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.
Тук и сега ще посоча само това:
***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ
ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд
ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;
***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,
ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА
ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;
***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен
да търся наказателна и репараторна отговорност
както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;
***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС
или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО
видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,
и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“
на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);
***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА
всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,
СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,
НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ
(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).
*************
Девето заключително уточнение:
Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:
настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!
*************
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че
съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,
като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани
НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани
СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,
съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;
а от друга страна
всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,
издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.
***
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
а именно като хуманитарен КОЛАПС;
и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.
Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,
че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,
а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!
***
Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че
българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,
имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,
и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,
ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,
отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.
13 Декември 2011 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар