През пролетта на 2000 г. в българския печат се разрази краткотраен и социално неефективен скандал, визиращ факти, които навсякъде другаде по света биха били окачествени като медикаментозен тероризъм. Става въпрос за извършени медицински експерименти – клинични изпитания на нови лекарствени средства, при които са били използувани като “опитни зайчета” живеещи в сиропиталища деца без родители.
Съгласно законите никой човек - както здрав, така и болен, не може да бъде принуден да участвува в изпробване на нови медикаменти. Обаче всеки - и здрав, и болен - има правото сам да прецени и да се съгласи върху него да бъде изпробван определен медикамент; което, разбира се, е важно преди всичко за болните от определени болести, за които би могло да има надежда, че новият медикамент би могъл да облекчи болките, страданията или да даде оздравителен ефект.
Изпробването на нови лекарствени средства върху малолетни и непълнолетни деца, както и върху поставени под запрещение пълнолетни лица, може да бъде извършено единствено с писменото съгласие на двамата родители или на техните законни представители и попечители, при което задължително се иска и разрешението на районния съд, и задължително се извършва застраховане от фирмата-производител на медикамента. Съгласието на родителите и попечителите има правна стойност само при условие, че те предварително са били уведомени и предупредени за евентуалните рискове от експеримента. Единствено в случаите, когато въпросът е спешно животоспасяващ такова съгласие не се иска предварително, но отговорността се поема най-малко от двама лекари, а за извършените операции задължително се уведомяват родителите или законните представители на малолетните, непълнолетните и намиращите се под запрещение.
В началото на 2000 г. в българския Закон за лекарствата бяха направени изменения, при които по “странен начин” са били отпаднали изискванията за гарантиране правата на малолетните и непълнолетните деца без родители, огромната част от които живеят и се отглеждат в т. нар. Домове за сираци (сиропиталища).
И веднага започнали “парадоксите” – от една страна се настоява за изпробване на нови лекарства с диагностична и профилактична цел, а от друга - се говори, че препаратите са били употребявани “с цел излекуване”. Във формално (все пак минимално) съществуващата процедура за защита на тези деца умишлено е създадена бъркотия, при която може да се твърди, че разрешението за извършване на експериментите може да бъде дадено и от директорите на сиропиталищата, които, освен това, имат и правото да потърсят или да не потърсят наказателна и гражданска отговорност при нещастни случаи при експеримента. Очевидно при тази умишлено създадена правна регламентация дете без родител, подложено на експерименти, не разполага с никакви шансове да се спаси, освен с благоволението на експериментатора.
Любопитно е, че съгласно регламентацията на българския Закон от експериментите с нови лекарства задължително са изключени всички лица, които са в известна зависимост от хората и институциите, в които се намират – военнослужещите, задържаните, лишените от свобода, но … децата без родители не са изключени.
През пролетта на 2000 г. такъв експеримент е бил извършен в т. нар. Дом за деца и юноши “Мария Терезия” в Стара Загора. Журналистът от Стара Загора Атанас Стойчев - кореспондент на в-к “Монитор”, е извършил журналистическо разследване на случая с медицинския експеримент с децата от сиропиталището.
Експериментът е бил осъществен върху 15 деца на 15 май 2000 г. с психотропен препарат, наречен “Респолепт”. Непосредствен извършител на експеримента е била Жанета Стойкова - психолог (работила преди това в т. нар. Трудово възпитателно училище “Ягода”), както се представила пред директора на сиропиталището Мила Коларова.
На Ж. Стойкова медикаментът бил даден от проф. Атанас Шишков, който ѝ бил обяснил, че този препарат се използува при деца, които проявявали агресивност, и най-подходящи за експеримент с него били децата от ТВУ; но тъй като тя вече била напуснала училището и нямала възможност да го приложи там, решили да го пробват върху децата от сиропиталището.
Пред старозагорския журналист Атанас Стойков професорът-експериментатор Атанас Шишков първоначално твърдял, че е шеф на катедра по психиатрия и член на Националната комисия към Министерството на образованието, но по-късно уточнил, че е преподавател по психология в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. В същия факултет работела на хонорар като асистентка на професора и защитила дисертация Жанета Стойкова.
След експеримента три от децата изпаднали в тежко състояние и били откарани в спешна медицинска помощ, а други шест – в по-леко болестно състояние. Сред пострадалите деца са Росица Тенева (14 г.), Емилия (12 г.), Величка (12 г.), Десислава Йонкова (14 г.).
Завеждащият приемното отделение д-р Асен Гешев констатирал, че влошаването на здравето на децата е настъпило именно в резултат от приетия от тях медикамент. Според в-к “Сега” (19 май 2000 г.) д-р Гешев заявил, че децата са били използувани за “варварски експеримент”.
Пред журналиста лекарите от психиатричната клиника (намираща се в село Раднево) обяснили, че лекарството “Респолепт” е нов медикамент - производство на датската фирма “Янсен-Цилаг”, че се предписва при болни от шизофрения, при които болестта е придружена от агресия, и че употребата му от деца под 16-годишна възраст е абсолютно забранена. Журналистът установил, че експериментът е бил извършен върху децата без съгласието на директорката на сиропиталището, без нужните за целта разрешителни документи от Министерството на здравеопазването и от Министерството на образованието.
Психоложката пристигнала в дома, раздала на децата анкетни карти със 76 въпроси, казала им на кой въпрос са длъжни да отговорят с “да” и на кой с “не”, след което децата попълнили анкетната карта така, както тя им била казала – с предварително избрания от нея отговор на съответния въпрос от картата.
Психоложката им обяснила, че анкетата е свързана с таблетките, които били витамини. Тя им дала по 20 таблетки и обяснила, че тези таблетки са витамини, че те трябва да се приемат всяка сутрин по една преди закуска. Казала им, че предназначението на таблетките е да ги направи по-красиви, така че чрез тези таблетки те да избистрят и избелят кожата си (вероятно защото повечето от децата са от етническите малцинства и имали мургава кожа, което те считали за недостатък; и така, по този начин, им е било дадено съблазнително измамно обяснение) и да спрат косопада.
В интервю, публикувано във в-к “Монитор” на 19 май 2000 г., проф. Атанас Шишков обяснява, че “В този дом има деца, застрашени от асоциално развитие. Във връзка с опасността от разгъването на асоциално поведение при тях специално трябва да се провежда психотерапия, за да не се допусне развитие. В този смисъл би трябвало понякога да се дават лекарства. Това е лекарството “Респолепт” на фирмата “Янсен”. Фирмата го препоръчва при по-сериозни психози. Обаче ние установихме, че … то действува при хора с враждебност и агресивност, че то спада напрежението и тези хора стават готови за психотерапевтично въздействие, за възпитателен процес”. На въпроса на журналиста защо тези лекарства са били дадени именно в този дом за деца проф. А. Шишков отговаря, че “защото всички такива заведения си имат медицинско досие”, че “аз и друг път съм й давал лекарства, които те могат да използват при такава обстановка”.
Пред журналист от в-к “Стандарт” (19 май 2000 г.) проф. А. Шишков заявил, че в случая въобще “не става дума за никакъв психоексперимент, а за безплатно лечение на трудни деца със склонност към агресивно поведение”. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Димитър Игнатов казал пред пресата, че т. нар. експеримент си е чиста шашма – вземат се пари за разработването на дадена научно-експериментална тема и никой не се интересува нито от обекта, нито от разрешението.
Веднага след инцидента Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието провели собствени разследвания. Дали, обаче, ръководителите на тези министерства са независими от фармацевтично-медицинската мафия, създадена от българския филиал на КГБ и представляваща част от структурите на руската Червена мафия? Отговорът е даден не от друг, а от самия Министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев, и този отговор изглежда не се нуждае от коментар. В интервю за пресата (Яна Йорданова, 24 май 2000 г.) той казва: “Престанете да наричате нещата с неистинските им имена. Престанете да пресилвате нещата. Каква трагедия е това? Никаква трагедия. Просто на няколко деца им става лошо и те веднага биват закарани в районния център за спешна медицинска помощ, където ги оправят. Това е всичко.”
Седемчленна лекарска комисия, специално назначена от Районния център по здравеопазване, председателствувана от доц. Д-р Машонов - шеф на катедрата по психиатрия в Медицинския институт в Пловдив, е извършила разследване. Заключението е, че проф. А. Шишков е нарушил правилата, установени за използуването на медикамента и за извършването на лечения или експерименти. Все пак, обаче, от пресата аз, пишещият тези редове, не можах да установя дали са били отнети лекарските права на проф. А. Шишков, а като зная каква е практиката, абсолютно сигурен съм, че не са.
Още на 16 май 2000 г. районният прокурор на Стара Загора Митко Игнатов е разпоредил извършването на предварителна проверка по чл. 134 и 282 от НК. Пред журналист от в-к “Стандарт” той заявил, че следствено дело ще може да има само ако се докаже, че трите деца, докарани в тежко състояние в болницата, са получили средна телесна повреда в резултат от отравянето. На 22 май 2000 г. в Стара Загора пристигнал изпълняващият длъжността заместник-главен прокурор на България Христо Манчев, който разпоредил делото да бъде иззето от Главна прокуратура, че лично той ще разследва случая, и че това се налагало поради две причини: фактическата сложност на материята и голямата обществена опасност на деянието (в-к “Стандарт”, 22 май 2000 г.).
На 07 април 2003 г. аз, пишещият тези редове, се обърнах с официално писмо, адресирано до Главния прокурор на България Никола Филчев, с което писмо, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, поисках достъп до съхраняваната в системата на прокуратурата информация относно: Þсъздадените съгласно решение на Политбюро на ЦК на БКП в системата на Държавна сигурност, и преди всичко в структурата на Пето управление на ДС, няколко специални научно-изследователски и други няколко оперативно-изпълнителски звена, занимаващи се с противозаконни фармацевтично-медицински изследвания и експерименти; става въпрос за работещите в София “Лаборатория № 11”, “Лаборатория № 13” и “Биоелектроника”, както и за разгърнатата в гр. Разград, в Завода за антибиотици, специална лаборатория; ръководители на научните проекти в тези звена са били подполковник д-р Стефан Найденов и подполковник д-р Хари Жабилов, а ръководител на административно-оперативните дейности е бил генерал Иван Горинов; Þексперименталните и наказателните фармацевтично-медицински операции, извършени спрямо политическите затворници Илия Минев, Георги Константинов, Стефан Вълков, Васил Узунов, Васил Златаров; Þпревантивно-наказателните фармацевтично-медицински операции, осъществени спрямо полковника от българския шпионаж в Аржентина Алексанъдр Александров, нарушил кодекса на ДС и КГБ; Þпревантивно-наказателните фармацевтично-медицински операции, предприети върху генерала от българското и съветското разузнаване и бивш Директор на Българската национална разузнавателна служба Бриго Аспарухов, както и спрямо официалния говорител на българския Президент - Валентин Стоянов; Þзавършилите със смърт наказателни фармацевтично-медицински операции върху прокурора от Главната прокуратура Петър Дончев и прокурорите от Софийската градска прокуратура Любомир Цанков и Иван Благоев, които са разрешавали на въпросните лаборатории да извършват престъпни медицински експерименти в системата на българските затвори; Þпредприетите под ръководството на посочения проф. д-р Атанас Шишков описани по-горе експерименти; Þизвършваните в болницата в Бургас експерименти над сърдечно болни пациенти.
Тъй като Главният прокурор Н. Филчев брутално наруши цитирания Закон и въобще не ми отговори, на 08 май 2003 г. обжалвах неговия мълчалив отказ пред Върховния административен съд, а процедурата завърши с това, че с писмо № 9765 от 29 януари 2004 г. всички подадени от мен документи ми бяха върнати.
С мое официално писмо от 01 юни 2004 г., адресирано до Главния прокурор на България Никола Филчев, отново предявих същите искания и отново получих т. нар. “мълчалив отказ”; след това с мое писмо от 01 юли 2004 г. обжалвах пред Върховния административен съд “мълчаливия отказ” на Главния прокурор да ми предостави исканата информация, и в крайна сметка получих писмо № 10907 от 30 ноември 2004 г., с което ми бяха върнати всички подадени от мен процедурни документи. Впрочем, в текста на писмото ми от 07 октомври 2004 г., адресирано до Върховния административен съд, изрично съм писал, че в случая Главният прокурор на България е действувал в качеството си на Главен бандит и Главен слуга на мафията.
________________________________Стр.432-438 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар