2011-12-18

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! -115А (Сто и петнадесет -А)


Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:

http://vbox7.com/collection:708949

================================================================
16 Декември 2011 г.
Към:
Всички карти на масата – 2, 57, 60, 75, # 103, 104, 105, 108, 109, 110, 111, 112, 114
ВКП № 15132 / 2006 г., VІ
Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 115-А (Сто и петнадесет-А)
До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
До Камен Ситнилски –
Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното производство,
мой състудент и бивш приятел (настоящ неприятел)
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Информационно копие
До: Trojanov Ilija,
82178 Puchheim, Germany
До: Техни Превъзходителства Посланиците на:
Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София
Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
Федерална Република Германия -
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София
Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София
E-mail: sofamb@um.dk
Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София
Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София
Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) -
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София
Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)
E-mail: sof@minbuza.nl
Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: Sofia@sdc.net
Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

Европейската комисия в България
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София
*************
Раздел І:
Първо уточнение по съществото на казуса:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
Тук визираната серия на моите искания за разследване на
голямото множество отделни престъпни актове (престъпления),
извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,
по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания,
по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно ЛЕГИТИМНО разследване;
става дума
за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от началото на 1990 г. до днес (края на 2011 г.),
както и
за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от 1970 г. до края на 1989 г.,
подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа
КАКТО ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,
ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,
ТАКА И В моя личен архив, публикуван в следните книжни издания:
11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени: „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16, Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;
Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.);
Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.);
Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.);
Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).
-------------
Само мимоходом държа да отбележа, че
ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните
секретни оперативни мероприятия на тайните (специалните) служби и на
публичните демонстративни мероприятия на официалните органи на държавната власт
Е НЕ САМО
моето противозаконно осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на пълни шест (6) календарни години,
след което Върховният съд официално ме призна за невинно осъден ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА и отмени присъдата ми,
НО И
СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ЧЛЕНОВЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ;
А ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните мероприятия на специалните служби,
насочени към сломяване на моята воля и на моята мотивация за търсене на наказателна и репараторна отговорност
са изключително многобройните репресивни и шантажни акции срещу членовете на семейството ми,
изключително многобройните нападения лично върху мен,
включително и два опити за убийство, завършили с осакатяващи травми;
ПРИ ТОВА СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗАСЛУЖАВА ФАКТЪТ, ЧЕ
САМО ПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА,
на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че ЕДНО ИЗРИЧНО И ПОИМЕННО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ, което е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството „добронамерено“ ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си, спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;
СЛЕД КОЕТО,
тъй като В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ Министър-Председателят Бойко Борисов НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,
на 21 Юни 2010 г., върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,
при което, с очевидно демонстративна цел направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,
като две очевидно професионално обучени лица със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета; в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че
визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,
но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;
СЛЕД КОЕТО, ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА,
ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО,
който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби;
-------------
Впрочем, държа да отбележа, че
с финансово-икономическия, технологическия, кадровия, организационния, оперативния и прочее
РЕСУРС
ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА
РАЗПОЛАГАТ
НЕ САМО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
НО И ТЕХНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ГОСПОДАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
КЪМ КОЙТО КЛАН ДНЕС ПРИНАДЛЕЖАТ
ГОЛЯМ БРОЙ БИВШИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (специалисти именно по такъв вид дейност),
КОИТО ДНЕС СА ВИДНИ БИЗНЕСМЕНИ,
ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА И РЕПАРАТОРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА КОИТО
АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ,
НО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЪМ ОСОБЕНО СИЛНО НАСТОЯТЕЛЕН.
*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
Приложено представям 13 (тринадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Директора на националната следствена служба, Президента, Министър-Председателя и редица други български, европейски и световни институции.
*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
От приложеното доказателство е видно, че
на 25 Май 2008 г.
надлежно съм регистрирал
в офиса на Главния прокурор
в офиса на Върховната Касационна прокуратура,
в офиса на Директора на националната следствена служба,
в офиса на Президента,
в офиса на Министър-Председателя,
както и в офиса на други институции,
официаелен текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразени искания за разследване на извършени престъпни дейности.
*************
Четвърто уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираните искания за разследване
е публикуван в специално книжно издание, което издание има следните издателски характеристики:
Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, Издателство „Янус”, С., 2011, ISBN: 978-954-8550-88-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 419 с.;
Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визираният текст гласи:
tst
LPC-Euro-Just-41
25 Май 2008
Относно:
Вътрешната терористична практика
на мафиотските съвременни
държавни български специални служби
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Web site: http://www.prb.bg/
чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg
чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg
чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg
чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg
чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg
чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com
чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com
До г-н Бойко Найденов
Директор на Националната следствена служба
бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42, 1797 София
До Георги Първанов –
агент на комунистическата Държавна сигурност
и престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2, 1000 София
До Сергей Станишев -
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Министър-Председател на България
Министерски съвет
бул. “Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
E-mail: правителствена информационна служба:
Информационно копие:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо главно-прокурорско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
господин Директор на националната следствена служба,
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо президентско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо премиерско слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
І.
Поне поради нуждата от най-обща култура
(представляваща необходим минимум за заемането на държавническите постове, които имате)
би било естествено да знаете, че днес аз съм автор на 39 (тридесет и девет) научни и документални книги, няколко от които са посветени именно на проблемите на държавния тероризъм, на психологията на правото и на психологията на оперативно-терористичните мероприятия на специалните комунистически и посткомунистически мафиотски и държавни служби.
Пак поради същия информационно-управленски културен минимум би било естествено да знаете, че още през 1975 г. съм публикувал в сп. „Правна мисъл” статия, посветена на проблемите на все още формиращата се по онова време (а и днес!) наука Психология на правото, в която статия още тогава пръв и единствен съм обосновал както статуса на т. нар. „хуманистична парадигма” във въпросната сфера, така и своята категорична принадлежност към тази именно парадигма.
Във връзка с това нека все пак изрично поясня:
първо, че както по онова време, така и днес съм единственият български автор, разработващ именно тази парадигма в тази специфична сфера;
второ, че както по онова време, така и днес в юридическата наука и особено в юридическата практика тотално господствува т. нар. „репресивна парадигма”, функционалната същност на която се свежда до впрягането на всички възможни (включително и най-перверзни) оперативно-психологически феномени, даващи възможност на престъпната държавна власт да постига резултати, характеризиращи се като тотално смазване и унищожаване на суверенитета на човешката личност;
трето, че в контекста на тази именно „изходна методологическа позиция” обоснованата от мен хуманистична парадигма, наред с теоретическата си ценност, има и чисто прагматичното предназначение да бъде своеобразно ръководство за ефективно противопоставяне срещу престъпната античовешка същност на съвременните български държавни специални служби.
ІІ.
В порядъка на
аналогията относно методите,
използувани както от предишната,
така и от сегашната
българска Държавна сигурност,
ще започна изложението си с краткото описание на един твърде показателен факт от времето на класическия комунистически режим.
Когато преди много години бях противозаконно уволнен от заеманите от мен научноизследователска и преподавателска длъжност в БАН и СУ, отидох да живея в родното си село. Наскоро след това получих призовка, с която бях уведомен, че е задължително да се явя в канцеларията на криминалния милиционерски оперативен служител старши лейтенант Харалампиев, и че трябва да се явя в качеството ми на „свидетел”.
Във въпросната „призовка”, обаче, липсваха абсолютно всички т. нар. „задължителни атрибути”, и от чисто юридическа гледна точка връченият ми лист хартия категорично нямаше качеството на „призовка”. На всичко отгоре кметът на селото благоразумно бе преценил, че за него ще е изгодно „да не си бута задника там, където другите си мерят аргументите”, и бе дал въпросния хвърчащ лист на метача (чистача, прислужника) в кметската сграда, с указание той да ми го даде; той, обаче (един вече грохнал старец), от своя страна също така бе преценил, че не бива да се мярка пред очите ми, и бе изпратил съпругата си (една грохнала баба) - тя да ми го даде. Така, в крайна сметка, въпросната „призовка”, освен че атрибутивно не отговаряше на нито едно от изискванията на закона, за да има качеството на официален документ, не отговаряше и на изискванията на закона за надлежно връчване от надлежно служебно лице.
Тъй като от своя страна бях преценил, че при така описания събитиен и фактологичен контекст нищо не ми гарантира, че, вместо офицера Харалампиев, с претенции да ме “разпитва” би могъл да се яви някой друг (примерно неговата апетитна съпруга) - естествено, не отидох.
Наскоро след това бях арестуван, бях осъден и престоях в затвора шест години, след което Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства.
После, когато бяха разсекретени част от архивите на Държавна сигурност, констатирах,
че по същото онова време, когато ми е била „връченавъпросната „призовка,
съм бил обект на строго секретно оперативно разработване под кодовото наименовиеДракон”;
и че „гениалните умове” на офицерите от Държавна сигурност, които от една страна са ме считали за „Дракон”,
от друга страна - именно чрез въпросната призовка - са ми били подготвили „капан за гущерче”.
ІІІ.
В контекста на горепосочения факт обръщам вашето внимание върху обстоятелството,
че абсолютно същият гениален ум и днес витае в сферата на строго секретната дейност на българските специални държавни служби,
и че в частност този „гениален ум” витае и в Националната следствена служба;
и че именно за да не се срещна примерно с „перверзната любовница” на следователя Ч. Герасимов, не отидох на определената от него „среща за разпит”.
ІV.
След четиримесечно отсъствие, в средата на януари тази година аз, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря за завърнахме в София.
Преди това бяхме в Швейцария, Франция и Испания, където предоставихме
(на официални държавни и обществени органи и институции, както и на видни общественозначими личности)
голямо количество доказателства относно това, че
в България се извършва геноцид върху почти 80 (осемдесет) проценти от населението,
и в частност - относно това, че
по отношение на нас са извършени повече от сто престъпления, по които досега не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
V.
Само няколко дни след като се завърнахме:
първо, късно вечерта на 28 януари на вратата на дома ми в София се позвъни и цивилно облечено лице ми връчи призовка, съгласно текста на която съм длъжен още на другия ден сутринта в 10 часа да се явя в Националната следствена служба при следовател Ч. Герасимов (тел. 02/98-26-225);
второ, в призовката „прецизно” бе отбелязано, че съм третиран в качеството на „свидетел” „по досъдебно производство № 42/1995 г.”;
трето, „връчването” на призовката бе станало след 22 часа, когато посещенията при и по такъв повод са абсолютно забранени и представляват нарушение на конституционно гарантирани права;
четвърто, в призовката изрично е написано, че явяването ми е задължително и че при явяването ми съм длъжен да нося „лична карта и международен паспорт”.
VІ.
Странно е”,
че точно по същото календарно време в дома,
намиращ се в наследственото ми имение в родното ми село,
е било извършено „странно” „взломно проникване”,
за което МВР гр. Монтана напълно добросъвестно е съобщила в електронното издание на своя „Бюлетин(вж.: http://www.montana.mvr.bg/PressOffice/Bulletin/buletin_20080131.htm).
Във връзка със „странното съвпадание” на въпросните „странни събития” в моя Web site са публикувани както скенерното изображение на въпросната призовка, така и текстът на електронното издание на бюлетана на МВР гр. Монтана: вж.: ТОТАЛИТАРИЗМЪТ НЕ СИ Е ОТИВАЛ ОТ БЪЛГАРИЯ, 2008-02-01, http://iankov.blogspot.com/2008/02/blog-post.html.
Пак във връзка със „странните характеристики” на въпросното „взломно проникване” в наследствения ми дом
на 18 май 2008 г. съм депозирал специално искане за разследване, адресирано не само до българските прокурорски и държавно-управленски институции, но и до институциите на Европейския съюз, до членовете на чуждестранния дипломатически корпус в България, както и до функционерите на Europol и до Interpol.
Във въпросното мое искане за разследване аргументирано съм обосновал тезата, че става въпрос за:
а) терористичен акт;
б) акт на престъпно нарушение на конституционно гарантираното ми право на неприкосновеност на жилището;
в) акт на престъпно нарушение на конституционно гарантираното ми право на личен суверенитет.
Уточнявам, че текстът на това искане за разследване е публикуван на следния електронен адрес: МАФИОТСКА СЕМАНТИКА, 2008-05-18, http://iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post_18.html.
VІІ.
Странно е”, също така, че точно по същото календарно време
(по нареждане, обезпечено от районен прокурор)
кварталният инспектор по МВР Ясен Томов
бе ангажиран с извършването на сравнително сложна система от провокации, зад която е стояло изпълнението на строго секретен план, ръководен лично от шефа на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Драшков.
Уточнявам, че относно секретните характеристики на това „оперативно мероприятие” разполагам с категоричните „служебни проучвания”,
дадени ми от изключително висш магистрат от системата на българската магистратура,
името на когото съм предоставил на съответните Швейцарски власти;
уточнавам, също така, че по тази тема ще пиша допълнително до съответните български и европейски инстанции и до редица видни европейски и световни личности.
VІІІ.
А сега нека се върнем на призовката.
В нея „прецизно” е отбелязано, че аз съм призован в качеството ми на
свидетел по досъдебно производство № 42/1995 г.”.
Във връзка с това уточнявам следното:
Първо:
Въпросното „досъдебно производство” е образувано по мое многократно, изключително интензивно и демонстративно заявявано искане за разследване, което в продължение на две години беше брутално игнорирвано.
За първи път искането ми за разследване на въпросното престъпление е било заявено
на 26 март 1993 г.
в Пето районно полицейско управление, където е оформено като преписка № 3856/26 март 1993 г.;
после, в следствения отдел на Софийска градска прокуратура е била предприета следствена процедура по преписка № 1162/1994 г.; в Главната прокуратура преписката има № 9923/1994 г.
Тъй като по онова време издавах вестник („Либерален конгрес”), в продължение на две години почти всеки вторник и всеки петък в няколкохиляден тираж съм публикувал материали, с които изрично, ясно, категорично и дори демонстративно съм обвинявал полицията, следствието и прокуратурата за това, че по същество отказват да образуват разследване на престъпната дейност, за която съм предоставил абсолютно безспорни и неопровержими доказателства.
Отделно от това същите тези материали съм публикувал и в Том 2 и Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
Така, едва след всичкото това, едва през 1995 г., престъпните мафиотски слуги от полицията, следствието и прокуратурата благоволиха да образуват въпросното „досъдебно производство № 42/1995 г.”.
Така, едва след всичкото това, аз получих първата си призовка, и на 25 септември 1995 г. от 14 часа и 30 минути до 17 часа бях разпитван в качеството ми на свидетел. Уточнавам, че скенерното копие на въпросната призовка е публикувано на стр. 436 от посочения Том 2 на моята документална книжна поредица.
Това бе първият и единственият ми разпит по посоченото следствено дело.
После, в продължение на много години, всяка година съм писал множество специални искания до Главния прокурор, до Софийския градски прокурор и до Националната следствена служба, с които съм настоявал да получа информационен достъп до въпросното дело и да бъда уведомен за неговия ход.
Такъв достъп, обаче, никога не ми е бил даван; и информация за хода на делото никога не ми е била давана.
Второ:
За какво, обаче, все пак, става въпрос?
По онова време аз се занимавах с интензивна политическа дейност, и за да мога да имам повече време за нея, назначих мениджъри (управители) на фирмите.
Наскоро след това, обаче, констатирах, че същите тези назначени от мен управители на фирмите са извършили престъпна дейност в полза на няколко души видни шефове от системата на българския филиал на създадената от КГБ Червена мафия,
и че това са:
Венцислав Димитров Стефанов,
Димитър Христов Иванов,
Александър Димитров Найденов,
Теодор Стефанов Цачев и
Борислав Христов Дионисиев.
Оригиналните документални доказателства за тяхната престъпна дейност
бях получил от съответната банка,
които документи веднага занесох в Посолството на САЩ,
откъдето после получих ксерокскопия, които предоставих на Парламента и на Главния прокурор.
Във връзка с това категорично смея да се лаская от мисълта,
че именно предоставената от мен документация впоследствие е била послужила като „изходна информация” за разплитането на престъпната дейност и
арестуването и осъждането в САЩ на
българина Людмил Дионисиев.
Нека все пак изрично подчертая, че посоченият по-горе
Борислав Христов Дионисиев
е зет (съпруг на дъщерята) на Владимир Шчербицки –
Председател на КГБ на СССР, член на политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.
Нека все пак изрично подчертая и това, че посоченият по-горе
Димитър Христов Иванов е добре известният
Митко гестапото” –
бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, виден деец на българската колективна резидентура на КГБ и виден шеф на един от днешните български кланове на руската Червена мафия.
Трето:
Призовката, която получих през януари тази година, е втора от 1995 г. до днес.
До днес на мен категорично ми е бил отказван какъвто и да е достъп и каквато и да е информация относно въпросното образувано по мое искане следствено дело.
При което става въпрос за това,
че именно аз съм пострадалото лице от въпросното престъпление и
на мен в продължение на изключително много години
не ми е била давана абсолютно никаква възможност да защитя правата си.
Пред мен, обаче, възниква напълно резонния въпрос:
„-Дали наистина Националната следствена служба е възобновила делото и е решила да осъди въпросните мафиоти, или чрез призоваването ми като „свидетел” просто ми е бил подготвен „капан за гущерче”?”.
ІХ.
А сега нека отново се върнем на призовката.
В нея „прецизно” е отбелязано, че при моето „задължително” явяване пред следователя
съм длъжен да нося два вида легитимационни документи – „лична карта и международен паспорт”.
Именно вторият изключително важен детайл от посочения текст на призовката, обаче, поставя пред мен следните съществени въпроси:
Първо: „-След като аз не се явих и след като оттогава до днес са изтекли повече от четири месеци, защо Националната следствена служба не ме е призовала отново, за да се явя и да свидетелствувам?”.
Второ: „-Би ли бил верен отговорът, че истинската цел на призоваването ми не е имала абсолютно нищо общо с въпросното дело и че всъщност целта е била да бъда мотивиран наивно да отида там, където нямам никаква работа?”.
Трето: „-Дали „гениалните” мозъци на следователите от Националната следствена служба действително са смятали, че чрез въпросната призовка ще ме накарат (мотивират) да си помисля, че въпросното следствено дело действително е възобновено?”;
Четвърто: „-Дали „гениалните” мозъци на следователите от Националната следствена служба действително са смятали, че аз ентусиазирано ще се втурна и ще отида там, където предварително и професионално ми е много добре известно, че тези, които искат да ме видят, са престъпни слуги на българския клан на руската Червена мафия?”;
Пето: „-Дали престъпният слуга на Червената мафия – следователят Ч. Герасимов – просто е бил инструктиран да направи всичко необходимо, за да ми вземе международния паспорт, след което да ме заплете в паспортни процедури, през което време аз да не мога да пътувам никъде?”;
Шесто: „-За какво е бил необходим моят международен паспорт по въпросното следствено дело, след като съгласно българските закони легитимирането на българските граждани вътре в страната се извършва изключително чрез тяхната лична карта, а не чрез международния им паспорт?”;
Седмо: „-Защо точно сега този паспорт е станал необходим на следователя Ч. Герасимов?”;
И по-точно: „-Каква е връзката на моя международен паспорт именно с онова дело отпреди три петилетки?”;
И още по-точно: „-Призоваването ми по онова дело отпреди петнадесет години не е ли било само едно идиотско камуфлажно прикритие на един неумело поставен „капан за гущерче”, в който траперът е очаквал да улови Дракон?”;
Осмо: „-Съществува ли връзка между призоваването ми като свидетел по това следствено дело и осъщественото точно по същото време взломно проникване в дома ми и осъществяване на „секретен оглед”, „секретно претърсване” и „секретно изземване”, прикрити зад камуфлажната димна завеса, характеризирана като „кражба на незначителни по стойност вещи”?”;
Девето: „-Действувал ли е следователят Ч. Герасимов като агент-провокатор на сегашната мафиотска българска Държавна сигурност?”.
25 май 2008 г., Янко Николов Янков, гражданин на Европейския съюз, ЕГН 4408133228, единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация: 1172 София, ж. к. „Дианабад”, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38 Подпис: ...................
tst
*************
Пето уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че
ДО ДНЕС ПРОКУРАТУРАТА НЕ МИ Е ДАЛА (ПРЕДОСТАВИЛА)
АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР
НА МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,
И ЧЕ ОЧЕВИДНО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ
ПРОКУРАТУРАТА СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА ОСИГУРИ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.
*************
Шесто уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визирани доказателства е видно, че
В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
въпреки несъмнено много добре известните й факти
ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ
ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.
*************
*************
*************
Раздел І:
Първо заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила
т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).
В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон
комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.
В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,
така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.
В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.
В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.
Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,
50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,
вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),
и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,
а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.
Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)
Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;
общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,
тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,
а са престъпни в изключително високо-опасна степен.
Защото, когато включително и днес
най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда
са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност
КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,
ТАКА И НА Червената Мафия,
в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,
тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.
Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,
които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,
има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;
където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,
а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,
и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;
и където, от своя страна,
поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,
и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.
-------------
*************
Второ заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации),
Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,
съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:
*възстановяване на върховенството на Закона;
*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;
*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;
*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;
*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;
*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;
*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим
да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,
което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;
*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;
*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;
*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;
*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;
*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо
да се извърши лустрация или декомунизация,
тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.
*************
Трето заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която
тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,
без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.
*************
Четвърто заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,
да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,
изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,
с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.
Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,
но ще наблегна върху това, че
ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,
който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;
И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ
ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.
При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че
механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“
е метод,
който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,
ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),
КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,
целта на който шантаж е
пострадалите от престъпленията да се „вразумят“
и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,
и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.
ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,
ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,
И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,
БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.
Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.
За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,
но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.
Освен това: обръщам специално внимание на факта, че
тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,
извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;
тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи
преписките по тези мои искания за разследвания
подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;
то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления
има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.
(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:
Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,
по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.
На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър
е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,
тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,
че била имала правото да извърши разследване по казуса,
тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор
(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)
и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).
*************
Пето заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти
да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,
включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,
съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.
ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси
ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и
фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;
ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,
тези прокурорски „актове тотално не отговарят
НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,
НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,
НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т. нар. „Постановление“;
ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,
тези прокурорски „актове ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ
НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,
НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;
ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ
(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)
Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,
ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,
КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.
ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ
(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)
АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,
А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,
НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ
ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.
В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че
НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА
ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,
СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.
*************
Шесто заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично
ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА
В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ
от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА
КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,
ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,
А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,
КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,
ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,
КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.
*************
Седмо заключително уточнение:
Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,
Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО
ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ
ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;
ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ
ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,
И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,
ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,
НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,
А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:
14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,
14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,
14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,
25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,
26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,
*************
Осмо заключително уточнение:
Обръщам внимание върху това, че
по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,
ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,
ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,
при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,
и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.
В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:
Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,
че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи
КАКТО представители на Полицията (МВР),
ТАКА и представители на ДАНС
(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)
са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,
при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,
НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:
откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,
и множество други подобни въпроси.
Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.
Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,
СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори
ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.
Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,
И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И
ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,
КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.
Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,
че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,
както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).
Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.
Тук и сега ще посоча само това:
***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ
ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд
ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;
***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,
ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА
ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;
***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен
да търся наказателна и репараторна отговорност
както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;
***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС
или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО
видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,
и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били работодатели
на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);
***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА
всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,
СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,
НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ
(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).
*************
Девето заключително уточнение:
Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:
настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!
*************
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че
съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,
като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани
НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани
СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,
съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;
а от друга страна
всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,
издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.
***
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
а именно като хуманитарен КОЛАПС;
и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за необходимостта от ДЕБАТ“.
Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,
че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,
а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!
***
Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че
българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,
имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,
и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,
ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,
отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.
16 Декември 2011 г. Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар