На 6 (15) юли 1895 г. в София е убит от македонски терористи (с подкрепата на българския дворец и указания от руския престол) Стефан Стамболов (1854-1895) - екс-Министър-председател на Третото българско царство.
На 18 май 1894 г. Стефан Стамболов си подава оставката от поста Министър-председател на България. Привържениците му бързо се стопяват, ликуващите тълпи на противниците му завладяват улиците, вестниците превръщат падналия комита и патриот в обект на унизителни хули, клевети и гаври. Всичките му искрени привърженици са подложени на уволнявания и съдебни преследвания, в последвалите избори не е избран нито един стамболовист в парламента, а кулминацията е убийството на самия Ст. Стамболов.
На 30 май 1894 г., на излизане от двореца, където княз Фердинанд му бил връчил рескрипт за държавни заслуги и благодарност, Ст. Стамболов е нападнат от умело дирижирана “спонтанно формирана гневна тълпа” и е ударен с камък по главата. На 24 август 1894 г. той е извикан от следовател, който го разпитва за станалото знаменито негово интервю, публикувано във в-к “Франкфуртер цайтунг”, в което открито се противопоставя срещу княз Фердинанд; след разпита е пуснат под гаранция, а “гневната улична тълпа” се опитва да го убие.
На 9 октомври 1894 г. в София пристигнал вече амнистираният Н. Тюфекчиев - един от участниците в атентата на 15 март 1891 г., когато вместо Ст. Стамболов е убит Хр. Белчев; през ноември с. г. в София са вече и други проявени атентатори. В поверителна бележка до Министър Рачо Петров княз Фердинанд изразил задоволство от завръщанията на тези хора и показал готовност да им даде секретна аудиенция. През ноември 1894 г. работещи в полицията приятели на бившия Министър-председател го предупредили, че усилено се подготвя убийството му. По това време започнало и следствие срещу Ст. Стамболов по обвинение за организиране убийството на Хр. Белчев, но редица дипломатически представители в София се намесили в негова защита. През януари 1895 г. съмишленици го предупредили, че бившият военен министър М. Савов бил казал, че ако той продължава да ходи по софийските улици, ще стане жертва на предварително подготвено убийство. На 16 март 1895 г. написал писмо, озаглавено “Кроежът за убиването ми”, в което систематизирал информацията, която имал за заговора срещу него, и след като го прочел пред Димитър Петков, го предал за съхранение на германския журналист Рихард фон Мах. На 20 март в личен разговор с Р. фон Мах той обосновал тезата си, че най-висшестоящият организатор на неговото убийство е княз Фердинанд. На 30 март официално известил властите, че срещу него е организиран заговор за убийството му, в който са замесени най-висши държавни и полицейски чиновници. На 6 април в София пристигнал (вече амнистираният) Михаил Ставрев (Халю). На 14 април властите узнали, че при германския журналист Рихард фон Мах се намира предоставено му от Стамболов писмо, но дали вид, че това не ги притеснява.
В края на април в непосредствена близост до жилището на Ст. Стамболов се настаняват да живеят най-главните непосредствени изпълнители на убийството, на единия от които дори специално било предоставено безплатно общинско жилище.
В началото на май Ст. Стамболов поискал да му бъде издаден задграничен паспорт; в края на май със същото искане се обърнал и към княз Фердинанд, но му било отвърнато с мълчание. Посланиците на Англия и Австроунгария официално поискали от българските власти да издадат на Ст. Стамболов паспорт за пътуване в чужбина, но Министърът на външните работи Г. Начович отговорил, че е невъзможно, тъй като има назначена специална парламентарна анкетна комисия, която разследва извършените от Ст. Стамболов престъпления.
Европейската преса активно поощрявала дръзкото поведение на Ст. Стамболов, но европейската дипломация нямала намерение да поема сериозни ангажименти към бившия държавник. На 16 юни, в деня на 5-годишнината от разстрела на майор К. Паница, Михаил Ставрев (Халю) написал писмо до Ст. Стамболов, в което изрично му казвал, че ще бъде убит. След като на 23 юни Ст. Стамболов успял да избегне капан, поставен за убийството му, той написал писмо до княз Фердинанд, с което искал “защита и справедливост”, но не получил никакъв отговор. На 28 юни княз Фердинанд заминал на почивка в Карлсбад, а в-к “Свобода” веднага квалифицирал този факт като недвусмислена инструкция за разправа.
На 3 юли 1895 г., понеделник, вечерта в 19 часа и 50 минути трима терористи - Халю, Боне и Талю, улеснени от файтонджията Мирчо Ацев, съсекли на няколко места Ст. Стамболов, който починал на 6 юли 1895 г., четвъртък, в 3 часа и 35 минути. Неговите последни думи, произнесени преди да издъхне, били: “Проклетнице, Европа!”. Поне за мен е странно, че е пропуснал да каже подобни думи и за българите, защото в предсмъртния си час той е бил напълно самотен - така както и Христо Ботев, и Васил Левски (които, впрочем, българинът, макар официално и да величае, не разбира, а докато не ги разбере, няма да може да разбере нито своята история, нито себе си).
Любопитно е, че когато през 1892 г. Стефан Стамболов посетил Турция, Султанът направил официално дипломатическо изявление, в което казал: “Ако имах за велик везир един Стефан Стамболов, щях да възстановя величието на Османската империя!”. Само след три години оценката на други сили вече е съвсем друга, и Ст. Стамболов е убит. Любопитно е, също така, че по повод смъртта на Стефан Стамболов през 1895 г. руското списание “Новое время” декларирало: “Дайте на Русия повече врагове като Стефан Стамболов и по-малко приятели като Драган Цанков!”.
Във връзка с убийството американски вестник писал, че Ст. Стамболов е бил “единственият човек в България, който познаваше отлично съотечествениците си, който бе годен да ги управлява и който ги издигна до висотата на напреднал и свободен народ”. По същия повод един френски вестник констатира: “България въобще не би съществувала, ако не беше Стефан Стамболов, който беше един голям човек в една малка държава”.
Симеон Радев казва в интервю пред Владимир Свинтила, че националната трагедия на България е в това, че с убийството на Стефан Стамболов е убит точно човекът, който най-много ѝ е бил нужен, което е все едно в САЩ да е бил убит Джордж Вашингтон.
- - -
Ст. Стамболов е най-важната фигура в Старозагорското въстание и ръководител на Търновския революционен окръг по време на Априлското въстание. Ако беше слязъл с Христо Ботев на Дунава и беше оставил костите си на Балкана, името му щеше да бъде величано наред с имената на най-големите български войводи, но съдбата го остави жив, за да го хвърли в най-мръсната яма на обществения живот след Освобождението.
За угода на царска и на комунистическа Русия в продължение на 100 (сто) години неговото име бе най-ругателното в България, и едва след „промените” през 1989 г. редица личности се изказаха, че България има нуждата от един “втори Стамболов”, от един “нов Стамболов”. За съжаление обаче тези, които казваха това, искаха “нов Стамболов” съвсем не заради нуждата от антируска политика, а заради потребността от “селективна диктатура”. И именно по тази причина съвсем неслучайно с дейността по “политическото реабилитиране” на Ст. Стамболов се заеха най-руските и най-мръсните български мафиотски групи и личности.
Така, на 6 юли 1995 г., по случай 100 години от убийството, в градинката пред сладкарница “Кристал” се събрали политици, министри, бизнесмени и граждани, за да присъствуват на откриването на паметник на Стефан Стамболов. Той е открит от тогавашния кмет на София проф. Ал. Янчулев и от бившия шеф на едно от най-зловещите поделения на българския филиал на КГБ полковник Димитър Иванов - вицепрезидент на мафиотската икономическа групировка “Мултигруп”. Инициативата за създаването на този паметник е именно на Димитър Иванов, подвизаващ се и като ръководител на т. нар. “Политически клуб “Стефан Стамболов””, а почти цялото финансиране е дело на групировката “Мултигруп”; при което официално и съгласно българското законодателство този паметник бил регистриран като собственост на въпросния политически клуб. Само няколко месеци по-късно, през февруари 1996 г., същата тази фигура - със 17 гласа “за”, 4 “против” и 2 “въздържал се” - защитила пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при БАН дисертация на тема “Стефан Стамболов като публицист”. На 22 септември 1996 г. същата персона прави дарение, с което прехвърля собствеността върху паметника и я предоставя на т. нар. “Фондация “1300 години България””. През следващата година както развитието на вътрешно-мафиотските процеси, така и натискът на Запада наложиха необходимостта от преструктуриране на българския филиал на Червената мафия, свеждащо се до намаляване броя на редица ниско-йерархични и вече неефективни структури; тогава ръководството на тази мафия реши да представи процеса пред обществеността като “борба срещу престъпността”, което даде възможност на същия този Димитър Иванов да заяви през септември 1997 г., че вече “съществуват условия за ликвидиране на организираната престъпност”, и че “онзи, който го направи, ще остави името си като “новият Стамболов””.
________________________Стр.285-289 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар