Когато през март 1972 г. Енрико Берлингуер станал генерален секретар на Италианската комунистическа партия, той заявил, че ще продължи предприетата още през 1968 г. от предшественика му Луиджи Лонго стратегия на осъждане смазването на Пражката пролет от съветските войски. Въпреки така формирания още през 1968 г. конфликт, руснаците все пак се надявали да постигнат споразумение с италианските комунисти, чиято партия по онова време е била най-мощната в Западна Европа, и поради това не прекъснали финансовата си помощ за тях. Такава помощ, възлизаща на почти 6 милиони долари ИКП получила и за изборите през май 1972 г., т. е. почти веднага след като Е. Берлингуер застанал начело на партията. Все пак, обаче, новият партиен лидер категорично отхвърлил съветския модел на “диктатурата на пролетариата” и твърдо застанал на страната на т. нар. “парламентарен път към комунизма”, гарантиращ свободата на печата и многопартийната система, с което не само се присъединил към изповядвания от френската и испанската комунистическа партия еврокомунизъм, но и през 1976 г. си гарантирал рекордните 34,5 процента от гласовете на парламентарните избори.
В своята прословута книга Митрохин пише, че шефът на КГБ Юрий Андропов е бил против организирането и извършването на атентат срещу Е. Берлингуер, но за сметка на това бил наредил да бъде организирано неговото компрометиране като участник в съмнителни строителни сделки. Е. Берлингуер умира през 1984 г. и на погребението му са се поклонили повече от един милион италианци. На следващата година новият съветски ръководител М. Горбачов сложил край на войната на Кремъл срещу Италианската комунистическа партия, като първата му крачка е поканването на Алесандро Ната (новия генерален секретар) да присъствува на погребението на Черненко.
През 2005 г. в Италия е издадена книга, заглавието на която е “София, 1973 г.: Берлингуер трябва да умре”, а нейните автори Джовани Фазанело и Корадо Инчерти обосновават тезата, че по време на посещението му в България българските тайни служби са били организирали атентат срещу генералния секретар на ИКП, който подобно на атентата срещу папата, обаче, излязъл неуспешен.
Наистина, по време на пребиваването си в София през 1973 г. Енрико Берлингуер преживява катастрофа, която в продължение на много години е пазена като една от най-важните тайни на специалните служби. Той пристигнал в България на 30 септември 1973 г. и в продължение на три дни е посрещан с големи почести, най-подробно отразявани на първите страници на всички вестници, но за събитието, станало при неговото заминаване, не се споменава никъде нищо.
На 3 октомври 1973 г., на път за летището правителствената лека кола “Чайка”, в която се е намирал той и придружаващите го Борис Велчев и Константин Теллалов (по онова време най-влиятелните хора след Т. Живков), била блъсната от военен самосвал. Колата е разбита, преводачът Иван Пейнарджиев загинал, шофьорът и телохранителят били тежко ранени, а Берлингуер, Велчев и Теллалов били откарани с леки контузии в болница.
Още тогава официалната българска версия категорично застъпила гледището, че става дума за “нещастен случай”; онова, което е странно във връзка с този “нещастен случай” е, че той е пазен от българските власти като една от най-големите тайни на специалните служби не само по време на социалистическото управление до промените през 1989 г., но и след това - включително до 2005 г., когато излиза от печат посочената книга на двамата италиански журналисти.
Любопитно е, също така, че още веднага след завръщането си в Италия Енрико Берлингуер е разпоредил на сътрудниците и близките си събитието да бъде пазено в “пълна тайна”, а само шест месеци по-късно посетил СССР. Тази строго пазена тайна станала достояние на италианската общественост едва през 1991 г., когато един депутат от парламента обосновал тезата, че събитието е било организирано от КГБ - при това не като акт, имащ за цел физическото ликвидиране на непокорния италиански комунист, а само като акт, насочен към неговото мотивиране или премотивиране в определена насока на политическото му поведение.
________________________________Стр.350-352 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар