А. На 28 март 1993 г. Галя Соколова от София е намерена удушена в жилището си в блок 79 на ж. к. “Хаджи Димитър”. Наскоро преди това тя е била конституирана като свидетел и е свидетелствувала по образуваното от прокуратурата (под натиска на общественото мнение) следственото дело за извършените от социалистическия режим престъпления в трудовите концентрационни лагери. Била е на остров Персин и там е родила, а бебето й е умряло само на няколкомесечна възраст, въпреки усилията на всички жени-лагеристки да го спасят.
Б. На 14 септември 1994 г. вечерта е била намерена мъртва в софийския си дом в блок 44 на ул. “Опълченска” 77-годишната Надя Дункин. Според експертите тя е била умъртвена по особено жесток начин; убийството е станало около 19 часа и жертвата явно се е съпротивлявала. Почти целият й череп е бил зверски разбит, удряна е била преди всичко по главата и лицето; никакви вещи и пари не са били вземани.
През 1961 г. младата и красива актриса Надя Дункин е арестувана и настанена в лагера в Ловеч, а после - и в Скравена, където е освободена едва при закриването на лагерите. Престъплението й е било, че е ходела модерно облечена, редовно е слушала радио “Свободна Европа” и на публични места е критикувала народната власт. След освобождаването й от лагерите тя дълго време била безработна, а по-късно постъпила като чиновничка в администрацията на “Светия Синод”.
При образуването на съдебното дело за лагерите тя става един от главните свидетели, и веднага започнали системните заплахи, че ще бъде убита, ако не си затваря устата. По време на неотдавнашното (преди убийството) заседание на съда по това дело Надя Дункин бе свидетелствувала как е била пребивана до припадък от Юлияна Ръжгева, след което Ръжгева й е пъхала жива змия в устата, за да разбере дали наистина битата е припаднала или се преструва. Част от нейните показания бяха излъчени и по Българската национална телевизия.
Н. Дункин има син, който живее в чужбина от 70-те години. На 17 февруари 1995 г. Софийска градска прокуратура спряла разследването по делото за убийството на Надя Дункин, тъй като не бил открит убиецът. Впоследствие бе спряно и делото за извършените от комунистите (днешните социалисти) престъпления в трудовите лагери “поради липса на свидетели”.
________________________________Стр.394-395 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар