Син на опълченец, Дочо Узунов израснал в Ловеч и изкарвал хляба си, като поправял велосипеди и ловни пушки. Тъй като помагал на нелегални политически дейци, бил арестуван и попаднал в затвора. Благодарение на необикновената си физическа издръжливост успял да избяга през 1926 г., събрал се със съмишленици - противници на Демократическия сговор и започнал да се занимава с терористична дейност.
В продължение на четири години бандата устройвала засади в Ловешка, Троянска, Севлиевска, Тетевенска и Луковитска околия. На 23 октомври 1929 г. по пътя между Сухиндол и Севлиево бандата убила трима членове на Севлиевския околийски съд. Въпреки взетите от полицията мерки, извършителите на престъплението се изтеглили в Сърбия. Българското правителство настояло пред сръбското за екстрадирането им, но това не станало. Съдът осъдил Дочо Узунов задочно на смърт.
Българското правителство изпратило сред българските емигранти в Сърбия свои тайни агенти с поръчение да убият Дочо Узунов и членовете на бандата му. Те усетили че обръчът около тях се затяга, и през август 1930 г. Дочо Узунов и Боян Георгиев се снабдили с фалшиви турски паспорти и избягали в Цариград. Там започнали да разработват план за убийството на цар Борис III и царица Йоанна по време на сватбеното им пътешествие с цел България да бъде обявена за република. Турските власти обаче разбрали за намеренията на Дочо Узунов, и той бил предупреден да напусне страната в най-кратък срок.
По същото време в Анкара Дочо Узунов случайно се запознал с фалиралия търговец Ангел Михайлов; последният изпратил писмо до Софийския окръжен съд, с което съобщавал, че Дочо Узунов и Боян Георгиев ще отпътуват за Марсилия през май 1931 г. с френския кораб “Тадла”. В Марсилия бил изпратен тайният агент Никола Нинов - началник на външната политическа служба при Държавна сигурност. На 10 юни 1931 г. четирима инспектори от френската полиция, придружени от Нинов и служители на българската легация, арестували Дочо Узунов и Боян Георгиев в ресторанта на някакъв българин от арменски произход.
Пред френската полиция Дочо Узунов разкрил самоличността си и признал за извършените от него повече от 13 убийства, като заявил, че е бил принуден да ги извърши, тъй като властите в България го били преследвали по политически причини. От Марсилия двамата били преместени в затвора на близкия френски град Екс ан Прованс, където чакали решението на френския апелативен съд девет месеци. Българското правителство (на Сговора и на Народния блок) настоявало пред френското правителство за екстрадиране на двамата в България.
В същото време в България започнало разпространението на издадената от анонимен автор брошура със заглавие “Ще бъде ли предаден на българската власт Дочо Узунов?”, в която доминирала тезата, че извършените от него и бандата му убийства са били предизвикани от свирепия терор на властите. В Парламента било застъпено същото становище от депутата Стоян Джабарски от Ловеч - член на Национал-либералната партия, който настоявал за такова изменение на закона за амнистията, което да позволи на Дочо Узунов и неговата банда да бъдат амнистирани.
Решението на френския апелативен съд в Екс ан Прованс гласяло, че след свалянето на правителството на Ал. Стамболийски в България били започнали масови арести и изтребления на неговите привърженици; че Узунов и Георгиев именно поради това били попаднали в затвора, откъдето успели да избягат, но извършените от тях деяния са имали политически подбуди и не са засягали мирното население; поради което двамата получили във Франция статус на политически емигранти и било отказано екстрадирането им. Все пак съдът ги задължил да напуснат Франция в срок от 15 дни, тъй като били влезли в страната незаконно.
По-нататъшната съдба на Дочо Узунов не е известна. Българските власти безуспешно го издирвали до 1939 г. из цяла Европа. В архивите на СССР бил намерен документ, с който се отхвърляла негова молба за политическо убежище. Според някои полицейски информации Дочо Узунов загинал в Испания, сражавайки се срещу Франко.
_________________________________Стр.308-310 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар