След потушаването на Септемврийското въстание в оредяващите редове на БКП левичарството довело до нейното военизиране в извънредните условия на нелегалния тероризъм. Постепенно Военният център придобил “господствуващо влияние”, засилвано от четническото движение и действията на терористичните “шесторки”.
На 17-18 май 1924 г. поставената по онова време извън закона БКП се събрала на т. нар. “Витошка конференция” и взела (потвърдено от Коминтерна) решение за подготовка на ново въоръжено въстание. Привържениците на “Червения терор” от Военния център на БКП започнали планирането на впечатляващи обществеността атентати, целящи “да освободят народните маси от страха и да всеят такъв у управляващите”.
През декември 1924 г. клисарят на съборната черква “Света Неделя” Петър Задгорски предложил да укрие на таванското помещение военни материали на БКП, което дало повод на Димитър Хаджидимитров да “роди идеята” именно Божият храм да послужи като място “за избиване на фашистката сволоч”, а политическият секретар на БКП Станке Димитров пък видял в тази идея за атентата “началото на въстанието”.
Към края на януари 1925 г. Станке Димитров се срещнал във Виена с Георги Димитров, а месец по-късно - и с Васил Коларов в Москва за обсъждане на идеята за атентата. И двамата обаче се изказали отрицателно за избързването с такъв голям атентат, преди да е подготвено самото въстание. Когато на 26 март 1925 г. загинал Яко Доросиев - един от членовете на сформираната половин година по-рано Специална наказателна тройка (ЧЕКА), другите двама - а именно Иван Минков и Вълко Червенков решили, че атентатът би могъл да бъде “потресаващ отмъстителен удар”. Мнението на Военния център при БКП за извършването на атентат в черквата било подкрепено от друг - много по-силен от Коминтерна московски център, а именно Държавното политическо управление (ОГПУ), който именно обезпечавал финансово и военно-ресурсно всичките досегашни акции на “Червения терор” в България.
Така минирането на катедралата било възложено на “шесторка” с командир Петър Абаджиев. За кратко време под прикритието на божия служител групата пренесла на тавана и заредила 25 кг експлозив. Акцията била обезпечена и с допълнителна “примамка”, като сметката била направена изключително прецизно - на 14 април в 20 часа е застрелян запасният генерал Константин Георгиев - депутат от Демократическия сговор, а близките му решили да извършат опелото именно в църквата “Света Неделя” точно на 16 април.
На 16 април 1925 г., Велики четвъртък, П. Задгорски бил камбаните в 7 часа, а в 8 часа настанил на тавана Н. Петров. Когато в 15 часа траурното шествие изпълнило площада и храма, тогава поставили ковчега до олтара и край него започнали да застават всичките роднини и политически и бойни приятели на генерала; точно там, обаче, до олтара, който се намирал до главната колона на зданието, бил поставен почти всичкият динамит.
Опелото започнало в 15 часа и 20 минути; след пет минути П. Задгорски се изкачил на тавана, почукал три пъти на вратата на стаичката, Н. Петров запалил фитилите и двамата бързо и тихо изчезнали. Експлозията станала точно в 15 часа и 30 минути; убити са 163-ма души и са ранени почти 500.
Целта на атентата била с един удар да бъдат ликвидирани монархът Борис ІІІ и правителството на Александър Цанков, и вероятно това е щяло да стане, ако две случайни събития не променили ситуацията. Първото - поради огромното множество хора в храма свещениците взели решение и изместили ковчега към олтара така, че първите редици да могат да пристъпят около два метра напред, и така членовете на правителството се отървали само с драскотини. Второто случайно събитие пък спасило живота на монарха – по пътя към храма той се спрял на разговор и така закъснял за опелото.
В продължение на много години и с цената на всички средства в комунистическата литература се поддържаше официалното гледище, че този атентат не е дело на БКП, нито на нейния Централен комитет, а е резултат от тежката обстановка, създадена от терора на правителството на Цанков.
Според Г. Наумов не става въпрос за обикновен терористичен акт, а за опит да се нанесе удар върху политическата система - израз на стратегията на БКП след поражението на Септемврийското въстание от 1923 г. да се поеме курс към ново въоръжено въстание. Този атентат бил дело на специалната наказателна група към Военния център при ЦК на БКП, създадена през 1924 г. и наименована ЧЕКА, която по същество била терористична група, изпълняваща присъди над определени лица от властта (а първите жертви на тази терористична група са прокурорът Димчев и провокаторът Кузинчев).
Г. Наумов подчертава, че идеята за атентата възникнала през декември 1924 г. и била обсъдена на най-високо равнище в ръководството на БКП – в Централния комитет и в Изпълнителното бюро; през пролетта на 1925 г. ръководството вече било убедено в невъзможността да организира ново въоръжено въстание, и курсът към извършването на атентата вече бил поет не в изпълнение на идеята за ново въстание, а като израз на отмъщение заради това, че през февруари-март властта била нанесла удар върху квартирата на Военната организация на БКП. Самият атентат е извършен по решение на Третия интернационал и е финансиран от СССР, като целта била той да послужи като повод за възникване на гражданска война.[1]
_________________________________Стр.306-308 от книгата на Янко Н. Янков-Вельовски КУТИЯТА НА ПАНДОРА. Една калейдоскопична визия върху тероризма. - С., "Янус", 2007. - 630 с
Няма коментари:
Публикуване на коментар