Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://vbox7.com/collection:708949
================================================================
03 Декември 2011 г.
Главен прокурор № 7885 / 07.12.2005 г.,
Главен прокурор № 1546 / 07.03.2006 г.,
Главен прокурор № 2998 / 10.04.2006 г.,
Главен прокурор № 9758 / 04.06.2007 г.
Софийски районен прокурор Виктор Иванов,
прокурорска преписка № 35070 / 02.08.2007 г.
Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 102-А (Сто и две-А)
До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
До Камен Ситнилски –
Заместник-главен прокурор,
отговарящ за досъдебното производство,
мой състудент и бивш приятел (настоящ неприятел)
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Информационно копие
До: Trojanov Ilija,
82178 Puchheim, Germany
До: Техни Превъзходителства Посланиците на:
Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София
E-mail: sofia@diplobel.fed.be
E-mail: sofia.visa@diplobel.fed.be
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
E-mail: nformation@british-embassy.bg
Федерална Република Германия -
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София
Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София
Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София
Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
E-mail: embespbg@mail.mae.es
Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София
E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it
E-mail: italdiplsofia@online.bg
Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) -
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov
Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)
E-mail: sof@minbuza.nl
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: vertretung@sof.rep.admin.ch
Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София
Европейската комисия в България
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София
*************
Раздел І:
Първо уточнение по съществото на казуса:
Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.
На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 102-А (Сто-А) ,
Тук визираната серия на моите искания за разследване на
голямото множество отделни престъпни актове (престъпления),
извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,
по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания,
по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно ЛЕГИТИМНО разследване;
става дума
за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от началото на 1990 г. до днес (края на 2011 г.),
както и
за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от 1970 г. до края на 1989 г.,
подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа
КАКТО ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,
ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,
ТАКА И В моя личен архив, публикуван в следните книжни издания:
11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени: „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16, Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;
„Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.);
„Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.);
„Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.);
„Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).
-------------
Само мимоходом държа да отбележа, че
ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните
секретни оперативни мероприятия на тайните (специалните) служби и на
публичните демонстративни мероприятия на официалните органи на държавната власт
Е НЕ САМО
моето противозаконно осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на пълни шест (6) календарни години,
след което Върховният съд официално ме призна за невинно осъден ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА и отмени присъдата ми,
НО И
СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ЧЛЕНОВЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ;
А ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните мероприятия на специалните служби,
насочени към сломяване на моята воля и на моята мотивация за търсене на наказателна и репараторна отговорност
са изключително многобройните репресивни и шантажни акции срещу членовете на семейството ми,
изключително многобройните нападения лично върху мен,
включително и два опити за убийство, завършили с осакатяващи травми;
ПРИ ТОВА СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗАСЛУЖАВА ФАКТЪТ, ЧЕ
САМО ПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА,
на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че ЕДНО ИЗРИЧНО И ПОИМЕННО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ, което е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството „добронамерено“ ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си, спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;
СЛЕД КОЕТО,
тъй като В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ Министър-Председателят Бойко Борисов НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,
на 21 Юни 2010 г., върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,
при което, с очевидно демонстративна цел направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,
като две очевидно професионално обучени лица със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета; в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че
визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,
но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;
СЛЕД КОЕТО, ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА,
ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО,
който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби;
-------------
Впрочем, държа да отбележа, че
с финансово-икономическия, технологическия, кадровия, организационния, оперативния и прочее
РЕСУРС
ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА
РАЗПОЛАГАТ
НЕ САМО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
НО И ТЕХНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ГОСПОДАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
КЪМ КОЙТО КЛАН ДНЕС ПРИНАДЛЕЖАТ
ГОЛЯМ БРОЙ БИВШИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (специалисти именно по такъв вид дейност),
КОИТО ДНЕС СА ВИДНИ БИЗНЕСМЕНИ,
ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА И РЕПАРАТОРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА КОИТО
АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ,
НО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЪМ ОСОБЕНО СИЛНО НАСТОЯТЕЛЕН.
*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
Приложено представям 24 (двадесет и четири) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,
надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и редица други български, европейски и световни институции.
*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
От приложеното доказателство е видно, че
на 02 Октомври 2007 г.
надлежно съм регистрирал
в офиса на Главния прокурор
в офиса на Върховната касационна прокуратура
официален текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане на разследване на извършената престъпна дейност.
*************
Четвърто уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираното искане за разследване
е публикуван в специално книжно издание, което издание има следните издателски характеристики:
Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 312 с.
Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:
tst
Относно:
Регистрираните за 16 години от мое име в канцеларията
на Главния прокурор повече от 370 конкретни искания
за разследване на:
1) статистически неизброимо количество отделни
престъпления, извършени против изключително голяма част
от българското население, изразяващи се в организирана
и системно провеждана от всички досегашни
посткомунистически правителства зловеща практика
на държавен тероризъм, евгеника, социално-икономически
геноцид, социално-медицински и медикаментозен геноцид,
образователно-професионален геноцид, пенсионен геноцид,
извънсъдебни убийства и други форми на геноцидно
и терористично насилие и изтребление над и на
гражданите на България;
2) голямо множество отделни престъпления,
извършени от бившите и сегашните специални служби
против около 60 души и техните семейства - български граждани,
защитата на правата и интересите на които съм поел като
легитимен представител на Съюза на юристите-демократи и
Базисния институт за проучване и защита на човешките права;
3) повече от 100 отделни престъпления,
извършени от бившите и сегашните специални служби
лично против мен и членовете на семейството ми; в частност –
извършване на голямо множество отделни престъпления,
които поотделно и в съвкупност са обусловили смъртта
на баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола,
майка ми Евтима и тъщата ми Величка;
4) голямо множество отделни престъпления,
извършени от сегашните специални служби против статуса,
дейността и имуществата на ръководените от мен
политическа партия, правозащитни организации
и редица други легитимно регистрирани структури
До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2, 1000 София
Чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,
E-mail: n.markov@prb.bg
(. . . . . . . . . . . . . )
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
ваши Превъзходителства – представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства - членове на чуждестранния дипломатически корпус в България,
ваши (най-често - продажни) представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,
І.
Несъмнено e пълно безумие е човек да се обръща с искане за правосъобразно управление и правосъдие, адресирано към най-висшите представители на изпълнителната и правосъдната държавна власт, назначени на тези им постове преди всичко (а често пъти – дори единствено!) заради тяхната ярко изразена и дори придобила скандална известност хомосексуална ориентация;
и това е така поради изключително елементарната причина, че абсолютно всеки аспект от цялостното (както личното, така и обществено-политическото, така и управленското и правосъдното) поведение на такива хора е тотално зависимо изключително от техните деликатни алтернативни „задни мисли” и ориентации, които, от своя страна, са тотално зависими от волята на Big Boss-a на българския клан на руската Червена мафия.
Разбира се, още по-голямо безумие е човек да се обръща за правосъдие към такива личности повече от няколко пъти.
При това най-перверзното и най-зловещото е, че точно на това е разчел и своите стратегически ходове сутеньорът на регионалния български мафиотски гейократичен бардак,
който през последните две десетилетия неизменно е полагал максимални грижи функционалните лостове на законодателната, изпълнителната, правосъдната и медийно-информационната власт винаги и по всяко време да се намират в ръцете
(впрочем, май не точно в ръцете!!!)
именно на такива личности.
С което изначално и по принцип е обезсмислял както адекватното функциониране на самата власт,
така и адекватната оценка на поведението на всеки истински юрист,
който се опитва да изтъква каквито и да са доказателства и принципни аргументи за Право, Закон, Правосъдие и Справедливост.
И макар че вече така или иначе съм писал за тези неща, намирам, че все пак не е излишно тук и сега да препратя вашето внимание към заключителната част на писмото ми от 19 Септември 2007 г., където,
позовавайки се на конкретни експертни факти и обстоятелства, изрично и пределно ясно съм посочил, че
лидерът на управляващата лява партия и Председател на коалиционното Правителство Сер гей Станишев
вече доста отдавна е известен не само с крайно левия си сексуален уклон,
но и с достатъчно красноречивото прозвищно (а може би – партизанско!) име Вагинин;
и че неговото колоритно присъствие на съвременната политическа сцена по своята същност съвсем не е случаен и самотен факт,
а е елемент от един изключително добре известен от историята, но все пак слабо проучен от съвременната политология феномен, наречен гейокрация.
(За сведение: текстът на това мое писмо е надлежно регистриран в канцералията на Главния прокурор под № 16399/19.09.2007 г. и в кацеларията на Министерския съвет под № 4379/19.09.2007 г.; отделно от това е публикуван и на следните електронни адреси:
Макар и мимоходом (за улеснение на бъдещите изследователи на геойократичния феномен), тук и сега заслужава да бъде отбелязано, че в същото коалиционно правителство участвува и друг лидер на партия, управлявала непосредствено преди понастоящем управляващата Коалиция, към paidos–„забавленията” на когото е бил насочил и своето специално внимание Moscow’s Big Brother;
впрочем, историята свидетелствува, че височайшият царствен дядо на този партиен лидер и експремиер е имал наследствения „жизнерадостен” навик да си „играе” (да се „забавлява”) с малки голи момчета, а най-новата история категорично приписва наличието на такъв наследствен навик и у въпросния величествен партиен лидер.
И като своеобразен „връх” или „капак” на всичкото това следва да бъде посочена уж неясната криминална сага с „несъществуващите” колоритни снимки, направени от бългаските специални служби в планинския курорт Боровец
и заплатени с мистериозната смърт на 36-годишния собственик на една модна и гей агенция;
благодарение на които снимки (комплектовани с най-високото българско държавно отличие - орден „Стара планина” - първа степен!)
Европейският комисар по правосъдието Франко Фратини бе и продължава да е толкова еуфорично „впечатлен” от грандиозните успехи на българската полицейска и правосъдна практика, че това обстоятелство предизвика „завистта” на няколко видни европейски правителствени представители, които неотдавна официално го обявиха за намиращ се в състояние на „заслепителна любов” към българската Мафия.
[На интересуващите се от подробностите в това отношение препоръчвам текста на моето писмо от 11 юни 2007 г., надлежно регистрирано в канцеларията на Главния прокурор с № 10251/11.06.2006 г. и публикувано на следните електронни адреси:
http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-06-11_02.htm [(„Откъде дойдоха алигаторите?”),
http://iankov.blogspot.com/2007/06/11062007.html („Червената мафия вербува европейски комисари”)].
ІІ.
Обаче, независимо и въпреки така очертаната по-горе регионално-българска и дори европейска мафиотско-гейократична политичeска и правосъдна ситуация,
не само с редовете на настоящето ми писмо, но и с цялата ми 40-годишна житейска и професионална практика на висококвалифициран юрист (официално признат за такъв по предвидения в закона ред),
аз ясно и категорично демонстрирам и ще продължавам да демонстрирам своята „пълна неадекватност” при сблъсъка си с така описания феномен,
както и категоричното си нежелание да се съобразявам по какъвто и да е начин с наложените от него съобразително-подчинителни рефлекси.
При това, разбира се, съвсем отделен е въпросът относно принудително наложените и налаганите ми репресивно-елиминационни последици от въпросното мое категорично неподчинение на мафиотската (гейократична) държавна власт.
Естествено, тук и сега няма да възпроизвеждам главното съдържание на текстовете, в които вече съм описал изключително голямото множество извършени престъпления, но така или иначе, ще ми се наложи поне отчасти (като адаптация и припомняне) да посочвам някои от тях.
ІІІ.
Един от моите най-близки приятели е Георги Константинов – човек, преследван от българската Държавна сигурност в продължение на почти 60 (шейсет) години, 10 (десет) от които и бил в затвора, после два пъти по толкова в емиграция. С Решение № 205 от 17.04.1992 г. Върховният съд е отменил присъдата и е постановил, че представените от ДС доказателства, върху основата на които тя е била постановена, са били манипулативни и фалшиви по своята същност и абсолютно негодни от юридическа гледна точка;
тоест, Върховният съд е постановил, че от доказателствена гледна точка Георги Константинов е бил абсолютно невинно осъден и че пребиваването му в затвора в продължение на десет години е било абсолютно незаконно;
от което следва, че за съществуването на това обстоятелство е имало и има изключително голям брой престъпно действуващи конкретни лица от структурата на Държавна сигурност, Прокуратурата и Съда, подлежащи на наказателно преследване.
Впрочем, от това решение на Върховния съд напълно закономерно следва и извода, че щом като са били престъпни всичките строго секретни оперативни действия на служителите на ДС, които са били довели до осъждането и престоя в затвора на Георги Константинов, с още по-голямо основание като престъпни следва да бъдат окачествени и всичките аналогични действия на специалните служби през останалите години, резултатите от които самата ДС не е имала самочувствието да представи пред съдебните власти.
През септември 2003 г. немският вестник „Франкфуртер алемайне цайтунг” помества статия, в която посочва, че:
***българската Държавна сигурност е разработвала Георги Константинов от 1953 до 1998 г. , тоест – в продължение на девет години по времето на „демократичното управление” след „падането на комунистическата власт” и нейното официално обявяване от Парламента за престъпна организация;
***едно от най-фантасмагоричните и напълно луди обвинения (не само на българската ДС, но и на руската КГБ) по времето, през което той е пребивавал във Франция, е било, че тези служби били разполагали с „неопровержими доказателства”, че като ръководител на базирана в Париж международна терористична организация Георги Константинов лично е разполагал с преносимо ядрено оръжие, и че главната оперативна задача на всички български патриоти е била да разузнаят и да установят къде точно е складирано това оръжие.
Преди девет месеци (през януари т. г.) една от опозиционните групи в българския Парламент номинира кандидатурата на Георги Константинов за член на подлежащата за парламентарно обсъждане и избиране Комисия за разкриване на досиетата, и по този повод специалната Национална служба за сигурност при МВР (тоест – днешната Държавна сигурност) бе предприела официално проучване относно годността и надеждността на кандидата да има достъп до и да оперира с т. нар. „класифицирана информация”. Впоследствие, на 07 март 2007 г., офицерът от престъпната бивша ДС и Директор на сегашната „демократична” служба за сигурност - Главен комисар (генерал) Иван Драшков заяви пред парламентарната Комисия за вътрешна сигурност, че „съществуват достатъчно оперативни данни за терористични призиви и дейност на лицето, поради което следва да бъде счетено, че то е ненадеждно да борави със секретна информация”.
Странното в случая е това, че ако въпросните достатъчни по своето количество и качество оперативни данни се отнасят за сегашни терористични призиви и дейност,
то остава необяснено
„Защо Комисарят досега не е изпълнил задължението си да предостави тези оперативни данни на Прокуратурата, която да предприеме досъдебно наказателно производство?”.
Ако, обаче, въпросните оперативни данни са архивни и се отнасят за реализирани в миналото терористични призиви и дейност,
то остава необяснено обстоятелството
„Защо Комисарят не се е съобразил с решението на Върховния съд, съгласно което всичките тези оперативни данни са признати за недостоверни доноси, брутални лъжи, компромати, тенденциозни оперативни комбинации, провокации, шантажи и прочее?”;
тоест – „Защо Комисарят е отказал да признае валидността на решението на Върховния съд, съгласно което такива призиви и такава дейност никога не е имало, всичкото това е било измислено от служителите на престъпната Държавна сигурност и в случая не Георги Константинов е престъпникът, а именно той е жертвата на престъпление, което е извършено от съответните служители на Държавна сигурност?”.
Впоследствие въпросният Комисар изрично и ясно е заявил пред журналисти, че извършената от неговата служба „проверка” се е базирала изцяло върху данните, намиращи се в архива на бившата Държавна сигурност. Освен това, тъй като парламентарната Комисия счела Доклада на Комисаря от 07.03.2007 г. за недостатъчно убедителен, на 14.03.2007 г. той бил призован за втори доклад, където и когато изрично заявил, че
тъй като с оглед опазването на националната сигурност, териториалната цялостност и конституционния ред законът го освобождава от задължението да огласява истинските си мотиви, които не подлежат на оповестяване, контрол и обжалване пред никоя инстанция, той се позовава на това си право, и за да „предотврати изтичане на строго секретна информация” отказва да дава каквито и да са други обяснения и аргументации.
Така, след това нагло-откровено изявление, на 28.03.2007 г. парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред „подвила опашка” и взела своето окончателно решение, с което отказала на Г. Константинов достъп до така наречената „класифицирана информация”, при което никой никога не можа да разбере каква точно е онази отнасяща се за него „строго секретна информация”, за предотвратяването на чието изтичане самоотвержено се грижи съвременната служба на Държавната сигурност.
Впрочем, за да се опита да разбере каква точно е строго секретно охраняваната истина за самия себе си, Георги Константинов написал и на 28 май 2007 г. регистрирал в канцеларията на Главния прокурор специално искане, имащо рег. № 9183/28.05.2007 г., след което политическите проститутки от прокурорският гейбардак на мадам Борис Велчев просто отказали да направят каквото и да е за разкриване на истината и за разследване както на старите, така и на новите престъпления на специалните служби.
Все пак, обаче, случайността помогнала на Георги Костантинов да разбере каква е онази мистериозна и строго секретна „истина” за самия него, която днешната Държавна сигурност охранява толкова самоотвержено и до която не допуска дори и самия неин „носител”.
През втората седмица на месец септември (тоест – само преди около две седмици) Георги Константинов бил официално поканен да се запознае с отнасящите се за него материали, които вече били предоставени на разположение на Комисията по досиетата. И изведнъж, прелиствайки една от папките, от нея изпаднало случайно забутано между страниците копие от строго секретен документ, изготвен през февруари т. г., по време на проверката на неговата благонадеждност, от който документ ставало пределно ясно каква точно е строго секретно охраняваната „истина” за него, изтичането на информацията за която истина така свирепо и самоотвержено бе отбранявано от престъпника от бившата ДС и сегашен Главен Комисар на новата ДС генерал Иван Драшков.
В този документ „черно на бяло” било записано, че от гледна точка на ситуацията на днешния ден, при анализа на информацията, която е била събирана за Георги Константинов в продължение на половин век, може да бъдат направени два извода:
първият е, че обектът е имал достатъчна ясна представа за това, кои точно са били агентите, които са били изпратени и внедрени в неговото обкръжение, и изхождайки от тази представа, както и преследвайки целта си да разиграва и да се подиграва със самата патриотична институция, той предумишлено е говорел пред тях какви ли не привидно възможни и вероятни небивалици, които именно така или иначе днес се съдържат като записани в папките, и във връзка с които ръководството е разпореждало да бъдат предприемани съответните неутрализиращи оперативни мероприятия;
вторият извод е, че тъй като обектът се е характеризирал с необичайно висока и публично видима енергична всекидневна дейност (доказателство за което са както изключително големият брой статии и книги, които е написал и публикувал, така и ежедневните му срещи с голям брой хора), и освен това, тъй като постоянно е говорел за агенти на ДС и за досиета, може да се приеме, че той страда от маниакално заболяване със силно изразена обсесивност на темите, свързани с ДС и КГБ.
Благоволете да отбележите – това е било написано преди осем месеци, през февруари тази година!
ІV.
В никакъв случай не бих могъл да кажа, че Ангел Грънчаров от Ботевград ми е приятел, но и в никакъв случай на бих могъл да кажа, че ми е неприятел. Във всички случаи съм категоричен, че
той винаги е бил и в момента продължава не само да е обект на най-жестоко посегателство върху него от страна на специалните служби,
но и да е човек, който винаги се е стараел и продължава да се старае да отвръща по достоен начин на провокациите както на бившата, така и на сегашната Държавна сигурност.
От моя гледна точка Ангел Грънчаров е правел много грешки при взаимоотношенията си с хората, включително и при взаимоотношенията си с мен и с моите приятели, но подобни грешки понякога съм правел и самият аз, поради което, макар и осъждайки го заради тях, аз се старая да не съм и да не бъда несправедлив съдник.
Навремето Ангел Грънчаров е бил един от най-младите политически затворници на комунистическия режим, арестуван за политическа и антидържавна агитация и пропаганда почти на другия ден след завършването на гимназиалното му образование, прекарал много години в затвора, и макар че после напълно естествено не му е позволявано да учи, той се е формирал и днес се проявява като талантлив самоук журналист и лидер на обществено-политическа формация. Автор е на стотици впечатляващи журналистически материали и на няколко книги, и освен това поддържа една любопитна по своето съдържание и подчертано антикомунистическа по своята насоченост електронна медия (Web site). Не съм го виждал най-малко от седем или осем години, но почти ежедневно следя неговите изяви в Интернет-пространството и с чиста съвест мога да потвърдя, че Ангел Грънчаров днес е един от малцината, които почти всекидневно пишат и говорят не само против бившата, но и против сегашната Държавна сигурност и нейните ръководители.
Изключително любопитен е фактът, че именно през втората седмица на месец септември (тоест – преди около две седмици) с Ангел Грънчаров се случили няколко знаменателни събития, които абсолютно категорично и недвусмислено разкриват, че против него е в ход строго секретно оперативно мероприятие на сегашните специални служби на държавата,
главната цел на което мероприятие е той да бъде представен като маниакална личност,
обсесивно ангажирана от абсолютно невероятната идея, че е преследван и от днешната демократична власт,
и че за всичките неудачи, които му се случват, са виновни някакви си несъществуващи агенти на някаква си несъществуваща днешна Държавна сигурност, ръководена от някакви си несъществуващи генерали Чобанов и Драшков.
V.
Николай Галев също така е бил един от най-младите политически затворници на комунистическия режим, арестуван за политическа и антидържавна агитация и пропаганда почти веднага след завършването на гимназиалното му образование, прекарал много години в затвора, и макар че после не му е позволявано да учи, днес той се проявява като талантлив художник-дърворезбар, автор на множество самостоятелни художествени изложби, както и като автор на няколко книги. Към битността му на бивш политически затворник и днешен творец на художествени ценности неотдавна специален интерес бе проявен от една авторитетна германска телевизия.
Почти в същото време, обаче, една чисто мафиотска национална българска телевизия в едно добре платено от Мафията програмно предаване се опита да представи Николай Галев като смешна и неадекватна фигура, обсебена от напълно неадекватни мисли, идеи и разбирания.
Отделно от това (лично аз съм свидетел на няколко такива акции) ежедневието на този човек е съпроводено от пермаментни провокации и компроматно-елиминационни акции, в най-дълбоката основа на които е залегнала стратегията той да бъде представен като маниакално обсебен от темата за несъществуващи агенти и досиета на несъществуваща бивша и още по-несъществуваща сегашна Държавна сигурност.
VІ.
Както много добре е известно, съвсем неотдавна лично българският премиер Сер гей Станишев-Вагинин бе направил официално изявление, че от темата за агентите и досиетата на Държавна сигурност се интересуват само ненормални (тоест - луди) хора.
И както в „доброто старо време” на комунистическата нормативност и нормалност, това негово изказване веднага бе съпроводено от изключително мощни медийни екстраполации на същата теза, подкрепени от авторитетни учени-специалисти в съответната област.
Така именно на телевизионната и вестникарската сцена се появи проф. Вихра Миланова, която само преди няколко месеци (на 06 април 2007 г.) сякаш специално за нуждите на подготвяното правителствено оперативно мероприятие бе назначена за Национален правителствен консултант по проблемите на психиатрията. И макар че в нейните изявления все пак предпазливо е споменато, че онова, което става в лудниците и при лудите всъщност е отражение на действителността в обществото, на преден план в медиите е изтъкнато точно обратното – че именно това, което става в лудниците и при лудите е водещият научен критерий за определяне на лудостта на хората, намиращи се извън лудниците.
Така благодарение на медиите (контролирани от същото това Правителство и от неговите господари от Червената мафия!) стана пределно ясно, че тъй като лудите, намиращи се на лечение в лудниците, обикновено са необичайно дейни и енергични, и тъй като по цял ден пишат книги и говорят за агенти и досиета на ДС, то ... напълно закономерно е да се приеме, че всеки, който отговаря на същите тези характеристики и се намира извън лудниците, просто трябва да бъде прибран и подложен на принудително лечение; защото иначе това негово лудо поведение представлява изключително сериозна опасност за националната сигурност, териториалната цялостност и конституционния ред на страната.
VІІ.
Не съм сигурен и не бих могъл да предположа колко хора (като граждани или като професионалисти) днес си спомнят, че в началото на 80-те години, когато волята на държавната власт се определяше точно от дедите и бащите на сегашния Министър-Председател и сегашния Главен прокурор, също така благопомазани от българското Правителство национални консултанти по психиатрия издигнаха и обосноваха
теорията за така наречените „кверулантни личности”,
която теория представляваше вариант на една от водещите по онова време теории на КГБ
за необходимостта от принудително психиатрично лечение на „нещастните болни хорица”, които смятат себе си за и се самоизживяват като противници на Великия Съветски съюз и установената от него високохуманна власт.
В обобщен и синтетичен вид както съветската, така и българската психиатрична теория в това отношение гласеше следното: „Цялата власт в социалистическото общество се осъществява от народа, принадлежи на народа и функционира в името на народа; всеки, който заявява, че е противник на тази власт, всъщност заявява, че е противник на народа; тъй като, обаче, самият той е част от същия този народ, то той по същество заявява, че е против самия себе си; а тъй като такъв род мисли преминават само през главите на хора, които страдат от тежки депресии и са подложени на риск да се самоубият, то една от главните грижи на високохуманното социалистическо общество е да спаси тези хора, като ги подложи на принудително психиатрично лечение.”
Не съм сигурен и не бих могъл да предположа колко хора (като граждани или като професионалисти) днес си спомнят, че точно по същото време и точно заради тази „високохуманна психиатрична теория” България (наред със СССР и Чехославакия) бе изключена от членството си в Световната психиатрична асоциация.
VІІІ.
Както много добре е известно, класическата комунистическа власт на дедите и бащите на сега управляващия гейократичен слугинаж на Червената мафия не посмя да ме обяви за нуждаещ се от специални восокохуманни медицински грижи, а предпочете да ме прати за шест години в затвора.
Както изглежда, обаче, всичките уж демократични и уж посткомунистически правителства са преследвали и продължават да преследват една доста перверзна цел: не само да мотивират обикновените български граждани към „непреодолима носталгия” към комунистическата власт и управление, но и да мотивират все още живите политически затворници към „непреодолима носталгия” към комунистическия затворнически режим.
ІХ.
1) На 06.12.2005 г. написах и на другия ден регистрирах в канцеларията на Главния прокурор специално искане
(рег. № 7885/07.12.2005 г.)
за разследване на получена лично от мен телефонна заплаха, че не само аз ще бъда убит, но ще бъдат убити и близките ми, които ще бъдат погребани заедно с мен; и че освен това същата съдба го очаква и един култово известен телевизионен журналист, който вече от доста време всяка вечер си намира повод да споменава моето име и да ми прави политическа и личностнова реклама.
Уточнявам, че текстът на това искане е публикуван в Интернет в съдържанието на Web site: http://iankov.com, раздел „Писма” - писмо с индекс LPC-Embassy-004 / 06 декември 2005 г. /.
2) На 19 декември 2005 г. по телефона ми се обади полковник Иван Манев - Директор на специалната Столична служба „Борба с оргинизираната престъпност”, и с подчертано резервиран тон ме покани да посетя офиса му в 14 часа на другия ден, 20 декември 2005 г.
Уточнявам, че съвсем неслучайно официален писмен коментар на тази среща съм направил едва на 07 март 2006 г., който коментар е депозиран в канцеларията на Главния прокурор
(рег. № 1546/07.03.2006 г.)
и освен това е публикуван в Интернет в съдържанието на Web site: http://iankov.com, раздел „Писма” - писмо с индекс LPC-Embassy-007 / 07 март 2006 г. /.
Уточнявам, също така, че официален публичен коментар на казуса съм направил и в специалното предаване на TV SKAT, излъчено на 17 февруари 2006 г., копие от което е публикувано и в моя Web site: http://iankov.info, раздел „Видеоматериали и телевизионни предавания”, който материал може да бъде видян от всекиго по всяко време.
Уточнявам, също така, че на 05 април 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор
(рег. № 2998/10.04.2006 г.)
още един коментар на посочения казус (комбиниран и с коментар на друг казус), както и че този текст е публикуван в Интернет в съдържанието на Web site: http://iankov.com, раздел „Писма” - писмо с индекс LPC-Embassy-013 / 05 април 2006 г. /.
3) А сега за първи път съобщавам „лична строго секретна информация”, за която бях помолен от полковник Иван Манев д я съобщя само в изключително краен случай.
По онова време с Иван Манев бяхме съседи – разстоянието от неговото жилище до моето бе само около 40-50 крачки, а обстоятелството, че ние се познаваме не е било известно на абсолютно никого, тъй като и двамата не сме имали абсолютно никакъв повод да коментираме пред когото и да е този факт, и най-вече тъй като
генералите Иван Чобанов и Иван Драшков,
действувайки като шефове на специалната Национална служба за сигурност,
обръщайки се към него с искането той да им съдействува за моето „неутрализиране”,
въобще не са си били дали труда да проучат неговата „благонадеждност” относно конкретния казус лично против мен, а са го счели за „благонадежден по принцип”.
Когато в 14 часа на 20 декември 2005 г. дежурният офицер ме въведе в кабинета на полковник Иван Манев,
последният направи изключително деликатен предупредителен гримасен жест на лицето си,
заяви, че се радва да се запознае с мен и
ръкувайки се точно три пъти енергично стисна ръката ми по особен начин,
от което аз светкавично се досетих,
че не само трябва да се преструвам, че не го познавам,
но и че трябва да очаквам нещо много повече от един рутинен разговор,
а именно – реализирането на някакво специално оперативно мероприятие.
После, по време на нашия външно напълно безсмислен разговор,
на вратата застанаха двама души с бели лекарски престилки
и един с изключително елегантен граждански (цивилен) костюм,
извикаха Иван Манев в коридора,
и там той се забави около три-четири минути.
Накрая, когато той влезе, извика по телефона един от своите подчинени офицери, ясно и изрично му нареди да ме отведе до изхода на сградата и да ми върне личната идентификационна карта.
След известно време уж случайно той ме изчака пред входа на жилището си
(пред който вход аз всекидневно минавам по няколко пъти)
и ми каза, че е имало план, съгласно който:
***лицето, което ми се е било обадило по телефона и ме е заплашило, е било офицер от специалната Национална служба за сигурност;
***било е разчетено на това, че аз ще поискам разследване, което впоследствие трябва да бъде квалифицирано като неадекватно и недоказано искане, направено от лице, страдащо от мания за преследване;
***моето твърдение за съществуването на телефонна заплаха да бъде опровергано и отхвърлено чрез документ, издаден от телефонната фирма, от който документ да е видно, че в посоченото от мен време не е имало входящо телефонно позвъняване;
***по време на нашия „разговор” с него да бъде предизвикана провокативна ситуация, при която под предлог, че имам нужда от спешна медицинска помощ, в устата ми да бъдат напъхани някакви специални таблетки;
***след известно време да бъде извикан спешен медицински екип, членовете на който да се произнесат, че проблемът не е общомедицински, а е психиатричен и наркоманен;
***накрая да пристигне екип за бърза психиатрична и наркоманна помощ, който да изготви документите, които са необходими за оформянето на гражданската и политическата смърт на едно лице – неговото обявяване за луд и за наркоман.
Накрая полковник Иван Манев ми каза,
че през цялата си практика на полицай винаги се е занимавал само и единствено с криминални бандити,
че дори и по времето на комунизма се е бил опазил и не е участвувал в недостойни за съвестта му акции,
че много добре знае какъв ад са ми били обезпечавали специалните служби по времето на комунизма,
и че днес, когато политическата ситуация би следвало да е съмсем друга,
той елегантно е отказал да участвува в операцията против мен, в която са се опитали да го въвлекат.
Х.
После, в продължание на почти две години,
аз бях засипан от телефонни обаждания и официални призовки,
приканващи ме да се явя на „разпит като свидетел”,
за да обясня на дознателите (понякога и на следователите)
„много по-ясно и разбираемо”, онова, което съм написал в текста на дадено официално регистрирано мое искане за разследване.
Разбира се, дори самата такава постановка на искането на дознателите по достатъчно ясен начин ми даваше да разбера каква е същинската цел на призоваването ми.
Имаше дори и един наистина фамозен случай:
един ден по телефона ми се обади някакъв мъж, който заяви, че е дознател в МВР, и поиска да се явя при него за разпит;
когато го попитах какъв е казусът, той откровено ми каза, че става въпрос за „проверка” по мое официално искане за разследване срещу Министъра на вътрешните работи Румен Петков относно извършени от него престъпления;
когато го попитах дали той, бидейки подчинен на същия този министър, се чувствува достатъчно независим от него, за да извърши въпросната „проверка”,
мъжът се смути, аз му се изсмях и той (не аз!) затвори телефона.
На другия ден по телефона ми се обади изключително сластен и нежен женски глас,
при което първото ми впечатление бе, че ми се обаждат от агенция за сексуални услуги.
Сладострастницата самочувствено ме уведоми, че има „две висши образования и в момента е дипломант по трето висше образование”,
че не бива да си мисля, че „сегашните полицейски дознатели” са „хора без образование като предишните”,
и че това е напълно достатъчна гаранция да бъда сигурен, че проверката, която тя ще направи, наистина може да доведе до оставката на Министъра
(от ведомстното на когото тя наистина получавала заплатата си, но на когото не била съвсем подчинена, тъй като имала прокурорско ръзпореждане, с което по същество била получила „ad hoc независимост от Министъра”!?!),
и че е било нужно да й „се доверя” и да отида при нея за „разпит като свидетел”.
Тъй като този текст така или иначе ще бъде четен и от хора, които не са юристи,
следва да уточня, че съгласно логиката и изричните изисквания на българския Закон, нито едно от моите официални писмени искания за разследване не подлежи на т. нар. „дознателна полицейска проверка”,
и че абсолютно всичките ми искания подлежат само и единствено на „разследване от следовател, а не от полицейски дознател”.
И че прокурорското възлагане на казуса на полицейски дознател има не само манипулативната функция решаването на казуса да бъде възложено на „функционално некомпетентен субект”, не само функцията на „забутване на казуса в глуха линия”, но и функцията на практическо обезпечаване на възможността както за гавра, така и за по-лесно подлагане на свидетеля на оперативните мероприятия на специалните служби на МВР.
И най-важното – дори и от отхвърлим и да изоставим варианта с оперативните мероприятия на специалните слежби – практиката през годините на мафиотския посткомунистически режим абсолютно недвусмислено и категорично сочи, че в България не няма нито един случай, при който да е било проведено нормално дознание или разследване, търсещо Истината, и че само пълен наивник или пълен глупак би могъл да се надява, че всичките тези призовски имат предназначението да бъдат елемент от търсенето и намирането на Истината.
И че дори въобще да бъде елиминирана версията за очакваните провокационни оперативни мероприятия на специалните служби по време на така нарачения „разпит на свидетеля”, само напълно неадекватен човек би се наел да си губи времето и да участвува в „игра на правосъдие”, нямаща абсолютно нищо общо с истинското Правосъдие.
ХІ.
Твърде много са отделните елементи на ребуса,
сглобяването на които категорично и недвусмислено дава картината на наличието
на оперативни мероприятия на специалните служби,
преследващи така посочената по-горе цел.
И преди да бъдат нанесени последните щрихи от психопортрета на ситуацията
(нека все пак подчертая, че психопортретирането е една от темите, по която не само съм писал в книгите си, но и която вече повече от десет години преподавам на студентите в Юридическия факултет),
следва да посоча, че
на 02 юни 2007 г. съм написал и на 04.06.2007 г. съм регистрирал при Главния прокурор
(рег. № 9758/04.06.2007 г.)
искане за разследване, в което съм посочил, че на 28 март т. г.,
след като посетих посолствата на Швейцария, Франция и Великобритания,
както и офиса на Главния прокурор
(където депозирах текста на искането ми за разследване на извършвания от Правителството геноцид по отношение на българското население),
с мен се случи на пръв поглед битово събитие
(публично и пред много хора ми бе нанесен побой),
целта на което е била да бъда въвлечен в провокационна процедура на съдебно-медицинско освидетелствуване, което да завърши с психиатрично.
На интесерсуващите се от този аспект на проблемата посочвам, че текстът на това мое искане за разследване е публикуван в Интернет на следните електронни адреси: http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-06-05_06.htm и
ХІІ.
1) Към около 14 часа на 03 септември 2007 г., понеделник,
само преди около един месец,
пресичайки парка в Студентския град, намиращ се в непосредствена близост до сградния комплекс на Университета за национално и световно стопанство,
разминавайки се с двама мъже на средна възраст,
изведнъж усетих как някаква човешка длан притиска към носа ми нещо като мокра салфетка,
и двамата ме полагат на тревата край пътеката.
Вероятно съм бил полузамаян около две или три минути,
след което осъзнах, че съм заобиколен от няколко момичета и момчета,
които оживено коментират,
как движейки се недалеч след двамата мъже забелязали как те ме пресрещат,
полагат на тревата и ровят в чантата ми,
и как се затичали с викове към тях и ги прогонили;
и как обсъждат как да ме пренесат на ръцете си
до намиращата се съвсем наблизо Студентска поликлиника.
Съвземайки се,
първата ми работа бе енергично да отхвърля всички предложения да ми помогнат да отида до поликлиниката,
заявявайки, че ми няма нищо,
след което веднага отворих чантата си и с ужас видях,
че в нея има две кутии цигари, една запалка и една спинцовка;
и че не липсва абсолютно нищо както от чантата ми, така и от джобовете ми.
Набързо благодарих на студентите, няколко от които радостно споделиха, че с голям интерес са гледали и очаквали всяко мое появяване по телевизията.
После, провирайки се между няколко буйно израснали малки храстови дръвчета, извадих от чантата си цигарите, запалката и спринцовката, захвърлих ги и бързо се отдалечих от мястото.
След като направих всичкото това, изведнъж осъзнах, че тъй като никога не съм пушел и нямам представа от опаковки на цигари,
въобще не съм обърнал внимание дали тези цигари са нормални (каквито използуват всички пушачи) или са някакви специални,
както и че съм пропуснал да стъпча всичкото това,
за да премахна несъмнено останалите върху тях отпечатъци от ръцете ми.
По-късно, при щателен преглед на тялото си констатирах, че абсолютно никъде нямам убождане от игла, както и че имам някакво особено светозамайване и тежест в главата, които до вечерта изчезнаха.
Реших да не търся никаква медицинска помощ, да не казвам на абсолютно никого за събитието,
както и да изчакам развитието на нещата.
Сега за първи път, при това публично и официално, споменавам за това събитие.
2) След две седмици,
на 16 септември 2007 г., неделя,
бях посетен у дома ми от Районния инсперктор (квартален отговорник) по МВР старши лейтенант Ясен Томов,
който официално ме уведоми, че при него се намира
прокурорска преписка № 35070 от 02.08.2007 г.,
възложена му от Софийския районен прокурор Виктор Иванов,
който е разпоредил да бъдат комплектовани всички необходими документи за задържането и принудителното психиатречно и наркоманно лечение на лицето Янко Николов Янков.
Районният инспектор ме уведоми, че прокурорът В. Иванов му е възложил да посети всички възможни софийски психиатрични клиники и кабинети,
където да провери дали лицето Янко Николов Янков се води на психиатричен и наркоманен отчет
и дали по някакъв повод е търсел и получавал психиатрични и наркоманни консултации и помощ;
че той (полицейският служител), естествено, е направил всичкото това,
и че е установил, че на всичките тези места не съществува абсолютно никаква регистрация на това лице.
Районният инспектор ми каза, също така, че и друг път е получавал подобни прокурорски предписания за лица, които живеят в квартала,
но че сега за първи път е получил преписка, относно създаването и съществуването на която липсва какъвто и да е т. нар. „официален законов повод” –
тоест, липсва каквото и да е официално оплакване или „сигнал на заинтересован добросъвестен гражданин”;
и че сега, от тази преписка, въобще не е ясно
кой точно е заинтересованото лице,
което е „уведомило” и „убедило” прокурора
за необходимостта от предприемане на такава процедура.
3) За мен има специално значение фактът, че
още на 13 август, в деня на рожденния ми ден, ми се обади един бивш депутат от Парламента и
все още добре известно публично лице;
този човек ми каза, че тъй като сутринта бил прочел в един от вестниците
(в-к „24 часа”),
че днес имам рожден ден,
се сетил, че още през пролетта един местен лекар-психиатър в неговия роден град го е бил помолил да ми се обади и да ми каже нещо изключително важно;
така аз узнах, че този лекар, който никога не се е бил срещал лично с мен,
но още през 1992 г. за кратко време е бил член на местната организация на ръководената от мен политическа партия,
го е помолил да ми каже,
че е бил посетен от служител на специалните служби на МВР,
който му е припомнил членството му в ръководената от мен партия и
го е попитал дали аз съм го бил използувал като консултант и лекуващ ме лекар.
4) Само споменавам, че двама мои лични приятели, заемащи високи постове в системата на Правосъдието,
вече са се срещали и лично са разговаряли
както с въпросния районен прокурор,
така и с някои от неговите шефове,
и така са узнали, че
нареждането за образуване на въпросната преписка прокурорът е бил получил лично от високопоставен служител на
Министерството на вътрешните работи, който му обяснил, че
в случая става въпрос за „добро дело” в защита на националните интереси.
ХІІІ.
ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския посткомунистически мафиотски режим,
ваши Превъзходителства – представители и функционери на Европейските Цивилизационни и Правни ценности,
ваши Превъзходителства - членове на чуждестранния дипломатически корпус в България,
ваши (най-често - продажни) представители на Четвъртата власт – властта на свободното слово,
макар, че превъзходно зная и разбирам, че написаните тук мои думи са „хвърлени на вятъра”, все пак ги пиша и ви ги изпращам; а дали някога те ще „връхлетят върху вас като ураган” - това е нещо, което в момента въобще не ме интересува (но на което, може би наивно, се надявам).
Така или иначе категорично и ясно настоявам за прецизно разследване на всички така посочени тук факти и обстоятелства и за наказване на всички виновни лица, най-важните от които, несъмнено, са служители на специалните служби при Министерството на вътрешните работи.
02 Октомври 2007 г. Янко Н. Янков
tst
*************
Пето уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визираните доказателства е видно, че
ДО ДНЕС ПРОКУРАТУРАТА НЕ МИ Е ДАЛА (ПРЕДОСТАВИЛА)
АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР
НА МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,
И ЧЕ ОЧЕВИДНО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ
ПРОКУРАТУРАТА СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА ОСИГУРИ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.
*************
Шесто уточнение по съществото на казуса:
От приложените и визирани доказателства е видно, че
В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,
въпреки несъмнено много добре известните й факти
ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ
ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.
*************
*************
*************
Раздел І:
Първо заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила
т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).
В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон
комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.
В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,
така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.
В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.
В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.
Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,
50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,
вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),
и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,
а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.
Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)
„Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;
„общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,
тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,
а са престъпни в изключително високо-опасна степен.
Защото, когато включително и днес
най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда
са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност
КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,
ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,
ТАКА И НА Червената Мафия,
в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,
тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.
Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,
които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,
има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;
където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,
а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,
и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;
и където, от своя страна,
поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,
и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.
-------------
Второ заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации),
Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,
съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:
*възстановяване на върховенството на Закона;
*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;
*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;
*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;
*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;
*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;
*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим
да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,
което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;
*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;
*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;
*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;
*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;
*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо
да се извърши лустрация или декомунизация,
тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.
Трето заключително уточнение:
Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен
КАКТО на българската общественост,
ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),
ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)
Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която
тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,
без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.
Четвърто заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,
да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,
изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,
с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.
Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,
но ще наблегна върху това, че
ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,
който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;
И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ
ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.
При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че
механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“
е метод,
който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,
ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),
КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,
целта на който шантаж е
пострадалите от престъпленията да се „вразумят“
и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,
и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.
ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,
ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,
И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,
БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.
Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.
За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,
но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.
Освен това: обръщам специално внимание на факта, че
тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,
извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;
тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи
преписките по тези мои искания за разследвания
подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;
то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления
има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.
(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:
Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,
по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.
На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър
е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,
тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,
че била имала правото да извърши разследване по казуса,
тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор
(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)
и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).
*************
Пето заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти
да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,
включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,
съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.
ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси
ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и
фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;
ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,
тези прокурорски „актове“ тотално не отговарят
НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,
НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,
НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т. нар. „Постановление“;
ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,
тези прокурорски „актове“ ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ
НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,
НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;
ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ
(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)
Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,
ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,
КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,
КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.
ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ
(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)
АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,
А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,
НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ
ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.
В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че
НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА
ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,
СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ
НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА
И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.
*************
Шесто заключително уточнение:
Изрично, ясно и категорично
ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА
В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ
от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА
КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,
ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,
А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,
КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,
ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,
КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.
*************
Седмо заключително уточнение:
Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,
Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО
ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ
ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;
ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ
ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,
И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,
ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,
НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,
А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:
14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,
14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,
25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,
26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,
26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,
26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).
*************
Осмо заключително уточнение:
Обръщам внимание върху това, че
по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,
ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,
ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,
при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,
и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.
В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:
Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,
че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи
КАКТО представители на Полицията (МВР),
ТАКА и представители на ДАНС
(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)
са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,
при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,
НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:
„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,
и множество други подобни въпроси.
Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.
Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,
СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“
ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.
Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,
И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И
ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,
КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.
Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,
че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,
както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).
Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.
Тук и сега ще посоча само това:
***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ
ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд
ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;
***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,
ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА
ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;
***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен
да търся наказателна и репараторна отговорност
както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;
***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС
или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО
видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,
и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“
на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);
***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА
всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,
СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,
НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ
(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).
*************
Девето заключително уточнение:
Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:
настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!
*************
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че
съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,
като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани
НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани
СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,
съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;
а от друга страна
всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,
издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.
***
На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
а именно като хуманитарен КОЛАПС;
и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.
Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,
че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,
а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!
***
Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че
българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,
имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,
и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,
ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,
отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.
03 Декември 2011 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар