Писмо относно:
Престъпна дейност на българските държавни
специални служби, български правителствени лица
висши функционери наЕвропейския съюз
Ваши Превъзходителства, ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
І.
1) Вие несъмнено много добре знаете и помните, но все пак съм длъжен да ви припомня, че още през март 2005 г. агенция „Ройтерс” публикува анализа на Майкъл Уинфри, в който анализ пределно ясно бе казано, че „организираната престъпност в България се е просмукала в държавните институции”, благодарение на което е „по-видима и по-агресивна отвсякога”.
Не е тук мястото да споря с анализатора на посочената агенция, но все пак съм длъжен да ви уведомя (или припомня!), че още от 1990 г. до днес, всеки месец (а често пъти дори всяка седмица) лично аз систематично съм предоставял на западните посолства в София прецизно събрани фактологически данни и анализи, в които пределно ясно и категорично съм обосновавал тезата, че специално в България е абсолютно невъзможна хипотезата, при която организираната престъпност да проникне („да се просмуче”) в държавните институции, тъй като тази хипотеза предполага изначална чистота на тези институции; докато истината е, че както самата държава, така и всичките нейни институции са изначално сътворени и съществуват само и единствено благодарение креативното слово, воля и роля на КГБ и руската посткомунистическа държавна организация и система на Червената Мафия; и че всички приказки за съществуването на „изначално чиста българска посткомунистическа държава, която впоследствие е била просмукана от престъпността”, са само празни приказки или на незнаещи и неразбиращи хора, или на пределно знаещи и разбиращи, които говорят и пишат това поради демагогия, тъй като са заинтересовани другите да не знаят и да не разбират за какво става дума.
При това съм длъжен да ви уведомя, че всичките тези предоставяни от мен на западните посолства в София материали периодично са били публикувани в напълно общодостъпни книги (досега са излезли от печат точно седем обемисти томове), които своевременно са депозирани в специализираните научни библиотеки не само в България, но и в редица европейски държави.
2) Вие несъмнено много добре знаете и помните, но все пак съм длъжен да ви припомня, че още в края на февруари 2006 г. известният и високоавторитетен германски експерт-криминалист (с 34-годишен опит в германската полиция, Председател на Германската федерация на следователите от криминалните служби) Клаус Янсен се прочу и в България с авторството си на един от докладите по партньорската проверка “Правосъдие и вътрешни работи”, в който доклад (както и в дадените от него интервюта във вестниците “Financial Times”, „Financial Times Deutschland”, „Die Welt”, „Der Spiegel”, „24 часа” и други), изрично и ясно е заявил, че:
а) Винаги, когато при своите срещи се е опитвал да поиска допълнителна или по-различна информация от тази, която в България са се опитвали да му наложат, служебните правителствени лица са „реагирали с нежелание” и са му казвали, че това, за което пита, е класифицирана информация, до която той няма право на достъп, тъй като, ако му бъде дадена, ще бъдат нарушени най-съкровените държавни тайни и националните интереси на България.
Наистина в доклада на видния германски специалист в този аспект не е отбелязано, но струва ми се, че от логиката на самия доклад е пределно ясно, че информацията, която е така енергично защитена от „антибългарското” „антинационално” любопитство на европейските институции, всъщност е част от информационната система на уж вече несъществуващата КГБ и създадената от нея руска посткомунистическа държавна организация и система на Червената Мафия.
б) Един от най-големите проблеми в България е трафикът на хора, и по-точно това, че законодателството и правосъдната практика са създадени така, че твърде много жени - преди всичко от бедните региони и социални слоеве - са принудени да изкарват прехраната си чрез добре организирана и поощрявана от правителството проституция.
При това изрично е посочено, че в присъствието на свидетели самият шеф на отдела при МВР за борба с трафика на хора изрично и ясно е бил казал, че трафикът на проститутки въобще не е проблем на полицията и правосъдието, тъй като в България и без това така или иначе всички жени са проститутки.
При това, изходната теза на българския полицейски шеф се е свеждала до схващането, че всички български жени са проститутки именно защото всичките са поставени в такива икономически условия на живот, при които оцеляването им по друг начин е напълно невъзможно, и че Правителството няма никакво намерение да променя тези условия, тъй като именно такава е и същинската правителствена стратегия.
в) Тъй като инспекторската визита на европейския криминален експерт уж съвсем случайно е била съвпаднала с изпълнението на едно от демонстративните поръчкови убийства, при срещата си с Главния прокурор на България Клаус Янсен е бил шокиран от обстоятелството, че самият заместник-главен прокурор се е бил заел изключително енергично да обосновава тезата, че поръчковите демонстративни убийства въобще не са проблем за България, тъй като техният брой съвсем не е 173, както се твърди в редица западни анализи, а е „само 95”; при което фактически демонстрираното от представителите на Главната прокуратура официално държавническо мнение се е свеждало до това, че е напълно погрешна и неприемлива тезата на Клаус Янсен, че не броят, а самият факт на извършването на въпросните убийства е важен, както и фактът, че по нито едно от тях няма приложено валидно правосъдие.
г) Клаус Янсен е категоричен в твърдението си, че всичките негови опити да разкрие истината за престъпността в България са били осуетявани, при което е било особено ясно и демонстративно показвано това, че българските правителствени среди са били предварително и категорично убедени, че каквито и проверки да бъдат правени, каквито и факти да бъдат събирани, нищо няма да бъде в състояние да попречи на влизането на България в Европейския съюз (“Те смятаха, че при всички случаи ще влязат в ЕС”).
Наистина както в текста на Доклада, така и в текстовете на интервютата липсват каквито и да са данни относно произхода и основанията на тази категорична и дори нагла увереност на българските правителствени служители. А поне на мен ми се струва, че намирането (разкриването) на истината относно същността на така наречения „посткомунистически преход” се съдържа преди всичко в намирането на отговора на въпросите, свързани с тази именно увереност на българските правителствени служители.
Така, поне според мен и поне на първо време, в това отношение са възможни поне две изходни и работни хипотези: ►или самият бос на българския клан на мафията предварително и на договорни „джентълменски” начала е уредил това с някой друг господар на някаква друга мафия; ►или увереността на българските правителствени служители идва от обстоятелството, че те разчитат на безотказните резултати от планираните и проведените от тях оперативни мероприятия по компрометирането и вербуването на важните европейски комисари, от които зависи вземането на такова решение.
д) дори нещо повече: Клаус Янсен категорично заявява, че навсякъде се е натъквал на такова красноречиво поведение на българските правителствени служители, което, отправено към него, недвусмислено е означавало: “-Целуни ми задника!”.
Колкото и да е странно, изглежда истинският отговор на повечето от загадъчните за политическата практика въпроси се съдържа именно в разкриването на истината за политическата роля на тази именно част от биологичното тяло не само на българските политици и държавници, но и на европейските комисари.
е) Както в доклада, така и в интервюто на Клаус Янсен е записано, че ситуацията в България е такава, че не може да се очаква мафията да арестува себе си и после да се самоосъди.
ж) През цялото време на пребиваването му в София отношението на официалните правителствени служители към него е било такова, сякаш той въобще не е високоавторитетен експерт на Европейската комисия, специално и служебно изпратен да извърши „партньорска проверка”; при което той постоянно е изпитвал нужда да бъде защитен от арогантното държание на онези, които проверява, както и да бъде защитена неговата репутация.
В едно от интервютата неговите думи са следните: „-Като криминалист не съм особено чувствителен или плашлив! Но смятам, че един експерт, който проверява, трябва да има известна защита. Защита от тези, които той проверява, и защита на собствената си репутация.”.
Дори нещо повече – в едно от интервютата той изрично казва, че в разгорещените дебати в България относно неговия мониторингов доклад всъщност въобще не става дума за съществени неща, а всичко се свежда до стремежа на българското правителство да дискредитира неговата личност, и че в тази разгорещена ситуация той има опасения за собствената си лична телесна сигурност, тоест, той има опасения за това, че би могло да се стигне до посегателство върху живота му.
з) Клаус Янсен сочи, че изключително показателен е фактът, че изпратеният от Европейската комисия до българското правителство „поверителен доклад”, който все още не е бил готов за оповестяване и е имал предназначението да бъде обект на конфиденциален правителствен коментар, веднага се е бил озовал в ръцете на медиите, който факт категорично говори, че „Европейската комисия не може да работи с доверие с българската администрация”.
и) От българската правителствена страна нещата са били поставени така, че посочените в доклада факти съвсем не са проблем за България, тъй като въобще не съществуват, и че единственият проблем е именно той - Клаус Янсен - който нагло и безочливо клевети българското правителство и България и представлява „Държавен враг на № 1 на България”.
й) В доклада и интервютата на Клаус Янсен изрично се набляга върху това, че “ШИРЕЩОТО СЕ ЧУВСТВО НА БЕЗНАКАЗАНОСТ ДЕМОРАЛИЗИРА ОБЩЕСТВОТО”, и че именно наличието на правова държава е и си остава неотменно условие за присъединяване към ЕС.
к) Клаус Янсен изрично и ясно посочва, че „точно сега България е „Див Изток”, че „българската мафия е наистина жестока” и че „проблемите на България скоро ще станат проблеми на Европа”.
л) Клаус Янсен е категоричен в твърдението си, че лично заместник-министърът Бойко Коцев не само е бил организирал провокационни ситуации, които са имали характеристиките на „лоша комедия за агенти”, но и при които германският криминален следовател е бил обект на оперативно мероприятие, при което при него е била изпратена една много атрактивна и симпатична жена, ролята на която е била той да бъде поставен в компрометираща го ситуация, след която върху него да бъде оказан шантажен натиск относно съдържанието на доклада, който предстои да бъде написан и защитен от него.
м) В изказванията си Клаус Янсен е категоричен, че „България се нуждае от нещо много повече от предпазна клауза”.
ІІ.
Ваши превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Държа непременно и изрично да ви кажа, че поне според мен този именно Доклад на Клаус Янсен е единственият правдив доклад относно ситуацията в България и че абсолютно необходимо да бъде разследвана престъпната дейност, обект на е бил авторът на този Доклад.
Държа непременно и изрично да ви кажа, че за всички българи, които превъзходно познават практиката на българските тайни служби, на пръв поглед изглежда доста странно обстоятелството, че Клаус Янсен е единственият европейски функционер, който официално и категорично е заявил, че е бил обект на престъпни строго секретни оперативни мероприятия, целящи неговото личностново компрометиране и оказване на шантажен натистк относно съдържанието на доклада, който предстои да бъде изготвен и подписан от него.
При това, държа непременно и изрично да ви кажа, че поне според мен единственото обяснение на така посочения странен факт е, че по отношение на Клаус Янсен тези оперативни мероприятия на българските специални служби са се били оказали напълно неприложими и неефективни, и че именно поради тази причина в българските медии се беше разгоряла истинска война срещу този изключително достоен човек и високоавторитетен специалист.
ІІІ.
Ваши превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
вие несъмнено много добре помните, че съвсем неотдавна, в началото на миналия месец, настоящият евродепутат и бивш докладчик за България Джефри ван Орден заяви, че съвсем не е очаквал (?!?), че пристигайки в България, ще се озове в блато, пълно са алигатори.
Трябва да ви призная, че ние, живеещите в това блато и хранещите тези алигагори, твърде дълго време съвсем не бяхме очаквали, че Западът нагло ще се преструва, че алигаторите въобще не съществуват и ще продължава да ни обрича на тяхното зловещо съжителство, в резултат на което повече от един милион и половина български граждани вече са напълно изядени от алигаторите и са изчезнали от демографската карта на България, а повече от половината от останалите български граждани ги чака същата съдба.
Освен това, трябва да ви призная, че проучвайки общодостъпната информация, аз бях силно впечатлен от личността на запасния бригаден генерал от разузнаването Джефри ван Орден, и най-вече от неговата прецизност при официалното отчитане на получаваните от него в чужбина дребни подаръци, като например плащането на сметките за обеди, транспорт, хотели и прочее.
При това помня много добре, че когато през 1999 г. Джефри ван Орден бе избран за докладчик за България, политическите функционери от българския клан на руската Червена мафия бяха силно притеснени. Впоследствие, обаче, бързо стана ясно не само че притесненията в това това отношение са напълно изчезнали, но и че един от най-възхитените от него бе именно най-приближеният и най-довереният на руската енергийна мафия министър Румен Овчаров, който дори бе предложил на Правителството и на Президента да го наградят с някой от официалните ордени на България; поради това и напълно закономерно бе събитието, при което „за неговия изключителен принос за присъединяването на България към ЕС” Джефри ван Орден бе тържеството награден с почетната диплома „Доктор хонорис кауза”, и то не от който и да е, а именно от един от най-мафиотските български университети, за който дори и децата знаят, че е свързан с руската енергийна мафия.
Впрочем, Ваши Превъзходителства, като имам предвид факта, че на 30 ноември 2006 г. Европейският парламент одобри доклада на Джефри Ван Орден за напредъка на България, благодарение на който именно доклад бе потвърдено членството на България в Европейския съюз още от 01 януари 2007 г. (при това без предпазни клаузи), за мен остава интелектуалното терзание да намеря правилния отговор на въпроса: „-Откъде дойдоха алигаторите, наличието на които в продължение на цели осем години чести инспекционни посещения в България категорично е било отричано; наличието на които не е било констатирано и в официалния Доклад, който Джефри Ван Орден бе написал и подписал само половин година преди това?”.
ІV.
1. Вие, Ваши превъзходителства и ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим, несъмнено много добре знаете, че откритието на Джефри ван Орден в сферата на политическата зоология всъщност бе станало именно във връзка с медийния конфликт между министър Румен Овчаров и шефа на Националната следствена служба Ангел Александров, и че още в самото начало на конфликта без какъвто и да е достатъчно ясен контекст Александров публично и официално бе заявил, че каквото и да става, дори и да му кажат, че ще го разстрелят, той пак нищо няма да каже за снимките, които са били направени в зимния курорт Боровец и какво е заснето на тях.
После всичко, свързано с така наречените „скандални снимки от Боровец” бе превърнато в митология, във връзка с която самият Главен прокурор на България официално направи изявление в медиите, че „снимки няма”.
Накрая, обаче, след като някои западни информационни източници „повдигнаха малко завесата” стана ясно, че цялата медийна шумотевица около мистериозните снимки всъщност има предназначението да шантажира не толкова министър Румен Овчаров, колкото Европейския комисар Франко Фратини, който (вероятно съвсем не за първи път!) бе имал глупостта да се отзове на любезната провокационна покана от министрите на енергийната и на силовата мафия (Румен Овчаров и Румен Петков) и да посети този български планински курорт.
Както много добре знаете, в статия, публикувана във в-к „Financial Times”, съвсем недвусмислено и категорично бе лансирано твърдението, че официални представители на Франция, Холандия, Швеция и Великобритания са се оплакали на генералния секретар на Европейската комисия Катрин Дей, че Европейският комисар Франко Фратини „е станал твърде близък с представители на България и Румъния, които трябва да наблюдава”, и че по-специално вече съществуват достатъчно доказателства, че „еврокомисарят си затварял очите” и така не виждал престъпленията, извършвани както специално от тези правителствени служители, така и от цялото българско правителство.
При което, разбира се, би било крайно глупаво да се счита, че едно такова изключително сериозно твърдение, имащо юридическото качество на обвинение в престъпление, би могло да бъде направено единствено върху основата на „някакви си снимни” относно един „делови работен уикенд” на проверяващ и проверявани.
Поради и във връзка с което е крайно наложително не само българските, но и съответните европейски административни и следствено-съдебни институции да извършат прецизно разследване както спрямо българските официални правителствени лица, така и спрямо европейския комисар Франко Фратини.
2. Освен това, напълно отворен остана отговорът на въпроса относно съдържанието на „несъществуващите снимки”, и в тази връзка напълно закономерно вниманието на анализаторите бе насочено към въпросите относно деликатния или пикантния характер на метричната величина на разстоянието на въпросната „близост”.
Междувременно в полезрението на политическите анализатори особено важно място зае зловещо събитие - мистериозната смърт на едва 36-годишния Явор Аврамов - собственик на модната агенция „Евромоделс”, който именно е бил човекът, обезпечил не само красавиците, но и красавците, чиито образи - според видни магистрати, които по професионално задължение са винаги изключително добре посветени в такива мистерии - са били запечатани на въпросните „несъществуващи снимки” на Франко Фратини.
И на всичко отгоре прецизността на анализа налага да бъде припомнено, че след като през октомври 2004 г. италианският консервативен политик Роко Бутильоне издигна на преден план моралните приоритети на Европа и с това предизвика най-сериозната до този момент политическа криза в Европейския парламент, той бе обявен за евроталибан и бе принуден да се оттегли като кандидат за комисар по правосъдието преди всичко заради острите му изказвания против хомосексуализма. Така, утвърждавайки се като носител на тотално лява (изглежда не само политическа!) ориентация, Европейският парламент избра за комисар по правосъдието Франко Фратини, върху когото напълно закономерно падна подозрението, че е избран именно като политически и морален контрапункт на Роко Бутильоне.
И вероятно самият последен връх на пикантерията в това отношение се съдържа във факта, че съвсем неотдавна Президентът на България издаде Указ, с който Франко Фратини е награден с орден “Стара планина” първа степен, за което награждаване предложението е било направено от Министър-Председателя, за когото българските медии вече отдавна открито пишат, че е не само ляв политик, но е и „лява резба”.
Впрочем, изглежда че „върховете на пикантерията” нямат край, тъй като би било крайно несправедливо ако не бъде отбелязано и обстоятелството, че към същата тотално лява кохорта принадлежи и Главния прокурор на България, който е и един от адресатите на настоящето ми искане за разследване на визираната престъпна дейност.
V.
Ваши превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Всичките вие в една или друга степен вече несъмнено знаете, че в продължение на повече от три десетилетия самият аз не съм спирал да настоявам за прецизни разследвания и съдебна отговорност за изключително многото, при това изключително жестоки престъпления, извършвани от добре известни конкретни лица, ангажирани с мафиотската комунистическа и посткомунистическа държавна власт.
Всичките вие в една или друга степен вече несъмнено знаете, че в моите стотици прецизно обосновани писмени изложения в това отношение съм обосновал необходимостта от най-строго разследване и съдебно преследване на:
1) няколко извършени от специалните служби убийства на най-близките мои роднини;
2) повече от сто различни по вид престъпления, извършени лично против мен, мои близки роднини и приятели;
3) различни видове геноцидни и евгенични престъпления, извършени и продължаващи да се извършват и в момента против неимоверно голям процент от българското население;
4) невъзвратимо геноцидно изтребление и изличаване от демографската карта на България на повече от 1 500 000 (един милион и половина) души.
VІ.
Ваши превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,
Така, върху основата на информацията, която несъмнено притежавате, всичките вие в една или друга степен вече би следвало да сте пределно наясно, че в контекста на всичките тези изключително зловещи факти и обстоятелства, не съм и няма да бъда аз този, който ще се съгласи на това ПРАВОСЪДИЕТО В БЪЛГАРИЯ ДА ЗАВИСИ:
►КАКТО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И ДЪРЖАВНИЧЕСКИ СЛУГИ НА ИМПЕРСКАТА СТРАТЕГИЯ НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ И ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ;
►ТАКА И ОТ КОРУПЦИОННИТЕ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ СЕКСУАЛНИ НАГЛАСИ И ДЕЛИКАТНИ СЪРБЕЖИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОМИСАРИ.
Така, в контекста на всичко гореизложено НАСТОЯВАМ ЗА НАЙ-СТРОГО И ПРЕЦИЗНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ПОСОЧЕНИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА И НАЙ-СТРОГО СЪДЕБНО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ЛИЦА, КОИТО ИМАТ ВИНА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО И СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПОСОЧЕНИТЕ ПРЕСТЪПНИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА.
Янко Н. Янков
11 юни 2007 г.
His Excellency
Mr. Hans-Gert Poettering -
President of the European Parliament
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Belgium
Head of the Cabinet - E-mail: klaus.welle@europarl.europa.eu
Team Leader E-mail: anthony.teasdale@europarl.europa.eu
E-mail: webmasterpresident@europarl.europa.eu
---
Katrin Ruhrmann
Spokesperson for the President of Parliament
E-mail: katrin.ruhrmann@europarl.europa.eu
Jesus Gomez
Press Officer for the President of Parliament
E-mail: jesus.gomez@europarl.europa.eu
---
Committee on Petitions
The Secretariat
Rue Wiertz
B-1047 Brussels
Belgium
E-mail: http://www.eurochicago.com/modules/AMS/mailto%3Cimg%20src=http://www.eurochicago.com/modules/AMS/mailto%3Cimg%20src=
His Excellency
Mr. Jose Manuel Barroso -
President of the European Commission
Secretariat General of the European Commission ,
Unit SG/B/4
rue de la Loi 200,
B- 1049 Brussels
Belgium
E-mail: comm-web@ec.europa.eu
https://www.secure.europarl.europa.eu/parliament/public/citizensMail/secured/cmRequest.do?cmLanguage=bg
http://ec.europa.eu/commission_barroso/president/
His Excellency
Mr. Franco Frattini -
Vice President & Commissioner
of Justice, Freedom and Security
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail:
http://ec.europa.eu/commission_barroso/frattini/online_form_en.htm
- - -
EUROPEAN COMMISSION
DG Justice, Freedom and Security
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail:
http://ec.europa.eu/justice_home/contact_us2_en.htm
His Excellency
Mr. Olli Rehn -
Commissioner of Enlargement
European Commission
B-1049 Brussels
Belgium
E-mail: cab-rehn-web-feedback@ec.europa.eu
- - -
DG Enlargement
Rue de la Loi 200
B- 1049 Bruxelles
Belgium
E-mail: elarg-webmaster@ec.europa.eu
His Excellency
Mr. P. Nikiforos Diamandouros -
EUROPEAN OMBUDSMAN
1 Avenue du President Robert Schuman
B.P. 403
F – 67001 Strasbourg Cedex
France
E-mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int
До Борис Велчев –
син на престъпници
и престъпен държавновластнически слуга
на българския мафиотски режим,
изпълняващ длъжността
Главен прокурор на България
бул. “Витоша” № 2 ,
1000 София
чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,
E-mail: n.markov@prb.bg
До Георги Първанов –
агент на комунистическата Държавна сигурност
и престъпен държавновластнически слуга
на българския мафиотски режим,
изпълняващ длъжността
Президент на България
бул. “Княз Дондуков” № 2
1000 София
E-mail: press@president.bg
Информационно копие:
До всички членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на пощенските и на E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
Няма коментари:
Публикуване на коментар