ДОСИЕТАТА НА ДС (17)

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

І.

От изключително многобройните ми заявления, регистрирани в регистратурата на Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи и т. нар. „Комисия Андреев» (текстът, на които, впрочем, е публикуван в шестте томове на документалната ми книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика») е видно, че в продължение на доста много години напълно безуспешно съм се опитвал да получа достъп до т. нар. документация на Държавна сигурност, при което в частност съм настоявал да получа достъп и до т. нар. „досие на агент Кирилов», за което винаги и неизменно съм заявявал, че представлява фалшификат, имащ предназначението да ме елиминира от политическата сцена, за да не мога да получа легитимно основание за облечено във власт валидно търсене на наказателна отговорност от престъпниците от Държавна сигурност заради техните изключително многобройни престъпления.

От същите регистрирани в посочените институции заявления (и публикувани в посочените томове на документалната ми книжна поредица) е видно, че: »след като бях дал точно 19 (деветнадесет) нотариално заверени пълномощни, с които бях упълномощил видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до всички видове документи, свързани с моето име, всичките носители на тези пълномощни са били подложени на изключително мощни оперативни мероприятия, осъществени от специалните служби на Червената мафия и в частност на МВР (като част от структурата на мафията), в резултат на което се отказаха от проявения от тях „архивен интерес»; »от всички упълномощени журналисти и експерти единствено Богдан Кръстев категорично и непреклонно отказа да се подчини на всичките, включително и на най-бруталните послания на мафията и на службите на МВР към него; »в резултат на това той стана обект на строго специално мероприятие, целящо неговото елиминиране чрез прикрито като трагичен инцидент убийство; »в крайна сметка Богдан Кръстев оцеля, а Министърът на вътрешните работи Георги Петканов осъзна, че осъщественото от служителите на специалните служби на МВР покушение върху Богдан Кръстев може да се окаже твърде опасно за личната кариера на самия министър, тъй като от документите, които няколко години преди това лично аз бях получил от същия архив бе ясно, че самият Георги Петканов е бил агент на ДС и е участвувал в оперативните мероприятия против мен във връзка с противозаконното ми осъждане и престояване в затвора; »и така, за да покаже, че не прикрива себе си, Министър Георги Петканов даде достъп до въпросното „досие на агент Кирилов».

От регистрираните в Главната прокуратура мои официални заявления (публикувани в посочените томове на документалната ми книжна поредица) е видно: »че най-добрият български експерт по графология Димитър Генадиев Костов ми е предоставил съставен на 03 август и нотариално заверен на 04 август 2003 г. т. нар. „Протокол № 56», от заключителната част на който категорично и абсолютно недвусмислено е видно, че въпростото „досие на агент Кирилов» е фалшификат; и »че на 20 август 2003 г. аз съм регистрирал в регистратурата на Главния прокурор (рег. № 3588) заявление, с което съм поискал „да бъде образувано следствено дело и да бъде осъществено наказателно преследване на всички виновни лица, извършили серията от престъпления», визирани в посочените от мен строго секретни архивни дела.

От документацията по следствено дело № ХVІ-3/2004 г. на Софийската военноокръжна прокуратура е видно, че половин година по-късно, на 02 февруари 2004 г., военният прокурор капитан В. Чавдаров е издал „Постановление за образуване на предварително производство» „срещу неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи» за извършеното от него „престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК», изразяващо се в „манипулации с документи», съдържащи се в т. нар. „досие на агент Кирилов», като целта на въпросното престъпно деяние е била да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, и че „от това са произлезли вредни последици».

От документацията по същото следствено дело е видно, че на 09 май 2006 г. военният прокурор Едуард Владимиров е издал „Постановление за прекратяване на наказателното производство», при което като единствено прекратително основание е посочено съображението, че „наказателната отговорст е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност».

От документацията по същото дело е видно, че с неговото съдържание аз съм се запознал едва на 28 юни 2006 г., когато именно съм получил и заверени копия от интересуващите ме документи.

ІІ.

Като оставим настрана гаврата с твърдението за „неизвестен извършител» и позоваването на „изтекла давност» (каквато в случая въобще няма), би следвало да бъда доволен от официалното признание, че в случая съм жертва на престъпна дейност, но на тези, които биха си позволили да искат това от мен, ще си позволя да им пожелая същото „щастие». Защото фактически онова, което е направено по отношение на мен е, че по един виртуозно адаптивен начин само е сменена формата на престъпното посегателство и репресиране.

При това държа изрично и ясно да подчертая, че според мен този мой „частен случай» съвсеме не е случаен.

Обръщам вашето внимание върху категорично установия от мен факт, че единствената най-строго и най-прецизно спазвана „правна» норма в България е издадената на 02 юни 1947 г. в Москва строго секретна Инструкция на КГБ (Строго секретно! КАА/08.113, Москва, 02.06.1947 г., Инструкция НК/003 – 47; текстът е публикуван във в-к “Сензация» бр. 2 от 1991 г.), в чл. 41 на която е казано: „Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако все пак такава се налага, тя може да бъде допусната, но при условие, да не се предприема никакво разследване и обвиняване на виновните».

Тази Инструкция на КГБ се спазва най-строго от „правосъдието» на всички български държавни глави, парламенти и правителства от издаването й до наши дни. Дребна подробност е, разбира се, фактът, че българският филиал на КГБ отдавна се е трансформирал (или трансмутирал) в Червена мафия, която е превърнала не само държавата, но и изключително голяма част от обществото в своя нискойерархична вътрешна структура, в резултат на което Президентът, Председателят на Парламента и депутатите, Министър-Председателят и министрите, Главният прокурор и всички участници в правосъдието, ръководителите на партиите и на другите обществени организации са не само част от системата на мафията, но и имат много по-нисък йерархичен статус, отколкото, примерно, ръководителите на структурите в наркобизнеса или на проституцията.

Дребна подробност е, че българският филиал на КГБ ни водеше „на Изток» към “зората на комунизма», а Червената мафия днес е легитимирана като „демократичен партньор» на Европа, и именно на нея Европа е възложила да ни води „на Запад» към „капитализма и демокрацията». Дребна подробност е и обстоятелството, че архивите на Държавна сигурност са затворени именно за да бъде обезпечено съществуването на целия този изключително зловещ и античовешки механизъм на функциониране на властта.

Във връзка с това, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерерхични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим, аз се обръщам към вас с искането да съдействувате за реализиране на следното:

а) да бъде направена пълна ревизия на посоченото следствено дело и да бъде отменено въпросното прекратително Постановление;

б) да бъде извършено пълно разследване на всички обстоятелства, които са свързани с престъплението, изразяващо се в изготвяне и пускане в обращение на фалшификата, известен като „досие на агент Кирилов»;

в) да бъде потърсена пълна наказателна отговорност от всички лица, участвуващи както в изготвянето на въпросния фалшификат, така и в неговото пускане в публично компроматационно обращение;

г) да бъде потърсена пълна наказателна отговорност и от всички лица от Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата, които в продължение на изключително много години са осъществявали действия или бездействия, изразяващи се в създаване на всевъзможни фактически и процедурни пречки пред мен както за получаването на достъп до въпросната документация, така и за търсенето на наказателна отговорност от престъпниците, чиято престъпна дейност е фиксирана по някакъв начин в архивите на ДС;

д) да бъдат разследвани всички обстоятелства, свързани със съдържащите се в архивите на Държавна сигурност доказателствата, които изрично и ясно съм посочил пред Главния прокурор още през 1999 г., които доказателства се съдържат специално в следните източници: »на с. 9-18 на заведеното на мое име дело № 24491 ЛДОР „Твърдоглавия» изрично и ясно е записано, че във връзка с компрометирането ми е било възложено специалното изработване на фиктивни лични документи; във връзка с това многократно съм настоявал пред Главния прокурор и продължавам да настоявам да станат известни имената на специалистите и да бъдат разследвани лицата, разпоредили извършването и занимаващи се с посочената фалшификаторска дейност; »че на с. 11-16 и с. 188-193 на същото дело се съдържат изрично формулирани планове на мероприятия, изпълнението на които е имало предназначението да предостави на хората, с които контактувам, фалшиви доказателства, че, от една страна, не съм съвсем нормален, а от друга страна – съм сътрудник на милицията (Държавна сигурност); във връзка с това многократно съм настоявал и продължавам да настоявам да бъдат разследвани всички лица, свъзани с изработването и изпълнението на тези оперативни мероприятия, в основата на които, несъмнено, е било залегнало и използуването както на посочения фалшификат, така и на множество други фалшификати; »че на с. 119-120 на заведеното на мое име дело № 13304 (арх. № 33464) изрично и ясно е записано, че за осъществяването на т. нар. „ефективен контрол върху обекта» на Първи отдел на Четвърто (научно-техническо) управление на ДС е било възложено да изработи „ръкописни текстове, написани от обекта», т. е. да изработи фалшификати, уж написани от мен, които да бъдат предоставени както на западни журналисти, така и на всички български личности, с които контактувам; »че на с. 76 на заведеното на мое име дело № 21441 ДОР „Дракон» изрично и ясно е записано, че е възложено на Второ Главно управление на ДС съвместно с Първи отдел при Четвърто управление на ДС да използува мои истински писма и да осъществи т. нар. „комбинации от текстове», които комбинации след това да бъдат предоставени на западните посолства, за да бъда компрометиран пред тях;

е) да бъде извършено разследване по моесто искане, което съм предявил към Главния прокурор още на 06 март 1999 г., в което съм посочил, че колегата доцент д-р Емил Георгиев изрично и ясно ми е казал, че по времето, когато е бил служител в Съвета по законодателството при Държавния съвет, е участвувал в изработването на проекта на строго секретен Указ на Държавния съвет, по силата на който службите на Държавна сигурност са били упълномощени (са получили правото) да изготвят и използуват в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични; необходимо е, следователно, да бъде намерен официалният текст на този Указ и да бъдат разследвани всичките дейности на всичките служби на Държавна сигурност, които са били извършени върху неговата легитимираща сила и функция;

ж) да бъде извършено разследването, което съм поисакал с изложението си от 11 септември 2003 г., имащо индекс LPC-139, текста на което е публикуван на с. 280-282 от Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика» и в който текст съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел или експерт бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който да обоснове гледището си, което е застъпил в интервю пред в-к „24 часа», публикувано на 24 октомври 1997 г., в което изрично и достатъчно ясно е казал, че „някои от оперативните работници навремето са си измисляли вербовки».

ІІІ.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Позволявам си да привлека вашето специално внимание и върху редица други престъпни факти и обстоятелства, свързани с въпросната престъпна дейност и във връзка с това категорично и ясно настоявам за тяхното обединяване в едно общо разследване.

1) да бъдат комплектовани към същото следствено дело и да бъдат извършени съответните следствени действия, извършването на които съм поискал със следните мои искания: »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 07 февруари 2003 г. и индекс LPC-105; това искане е изпратено с пощенска пратка от 10 февруари 2003 г., подадена в пощенски клон № 1172 в София; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 24-30 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 02 април 2003 г. и индекс LPC-113; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 186-187 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; »заявлението, адресирано до Главния прокурор, имащо дата 16 февруари 2004 г., индекс LPC-205 и рег. № 638/16.02.2004 г.; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 409-432 на Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика».

В тези мои заявления изрично и ясно съм записал, че настоявам за разследване на следните факти и обстоятелства: »че когато през 2002 г. Богдан Кръстев започнал да се позовава на даденото му от мен пълномощно за неограничен достъп до архивите на Държавна сигурност, той веднага е станал обект на специални оперативни мероприятия и провокации, които са били осъществени съвместно от поделения на Червената мафия и специалните служби на Министерството на вътрешните работи; »че целта на тези оперативни мероприятия и провокации е била да бъде осъществено неговото елиминиране чрез физическо ликвидиране или чрез компрометиране; »че една от операциите е била осъществена в метрото, където е бил направен опит да бъде бутнат под колелата на мотрисата; »че веднага след това по отношение на него са били осъществени серия от престъпни посегателства, подробното описание на които е дадено както от самия него в заявленията му до прокуратурата, така и от мен в посочените мои искания за разследване.

2) да бъдат комплектовани към същото следствено дело и да бъдат извършени съответните следствени действия, извършването на които съм поискал с моето заявление, адресирано до Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, имащо дата 04 август 2003 г. и индекс LPC-130; текста на това заявление е публикуван от мен на с. 249-250 на Том 6 от моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика»; в това заявление изрично и ясно съм записал, че считам, че „съществува немалка степен на вероятност» експертът-криминолог и специалист по графология Димитър Генадиев Костов да стане „обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица», и че причината за това може да е именно фактът на дадената от него експертиза.

3) да бъде комплектована към същото следствено дело и преписката, която е била образувана в Министерството на вътрешните работи върху основата на посоченото мое изложение от 04 август 2003 г.

4) в рамките на същото следствено дело да бъде осъществено разследване на причините за настъпилата съвсем неотдавна (през февруари 2006 г.) смърт на посочения експерт Димитър Генадиев Костов, при което изрично и ясно подчертавам следното: »същият е починал с официална диагноза „инфаркт», без обаче преди това да е бил боледувал от каквото и да е заболяване; »същият е известен спортист от миналото с изключително здрав организъм и никога не е бил боледувал от нищо; »непосредствено преди смъртта му Димитър Генадиев Костов е бил призоваван за разпит точно три пъти именно във връзка с дадената от него експертиза относно фалшивото дело, като при две от посещенията му във Военната прокуратура са били съставени съответно два протоколи за разпит; »само два месеци след като Димитър Г. Костов е дал своето нотариално заварено експертно мнение, по устно нареждане на Министъра и писмено нареждане на някакъв Секретар в Министерството на вътрешните работи е била образувана т. нар. „проверка» на неговото кадрово досие, за да бъдат търсени уязвими пунктове, които да бъдат използувани за упражняването на шантаж върху него, но такива уязвими пунктове въобще не са били намерени; »в два от официалните документи по следственото дело (с. 35 и с. 37, представляващи т. нар. „Предложение за продължаване на срока за разследване», подписани от военния следовател подполковник Димитър Пашов) изрично е записано, че „По делото са разпитани множество свидители», но в папката, която на мен ми е предоставена, е налице единствено протоколът от моя разпит като свидетел и липсват протоколите от разпита на „множеството свидетели», за които следователят чрез изричен писмен текст „декларира», че са били разпитани. Очевидно е следователно, че двата протоколи от разпитите на Димитър Г. Костов са сред липсващите по следственото дело, което, според мен, е недвусмислено доказателство, че тяхната липса е именно във връзка с обезпечеването на строго секретните елиминационни оперативни мероприятия на сегашните специални служби на Министерството на вътрешните работи, действуващи като структурни звена на Червената мафия.

Във връзка с това изрично и ясно декларирам своето категорично мнение, че смъртта на Димитър Г. Костов е резултат на упражнен върху него медикаментозен тероризъм, осъществен от заинтересованите престъпни структури и личности, които днес представляват трансформация (трансмутация) на бившата Държавна сигурност, към които структури и личности принадлежат и сегашните специални служби на Министерството на вътрешните работи, начело с Министъра и ръководителите на съответните звена на Министерството, включително и на генерал Иван Чобанов и ръководената от него специална служба.

24 юли 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-031/24.07.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Президента и Главния прокурор, с копие до БТА].

МЮРЕТО АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

1.

На 11 ноември 1997 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор пределно ясно искане за извършване на разследване на планирана от Държавна сигурност престъпна строго секретна операция, засягаща мен и тогавашния вицепрезидент (заместник-председател на Държавния съвет) акад. Ярослав Радев, при което съм поискал да бъде разпитан като свидетел Замфир Замфиров от Монтана. По-късно текстът на това искане е публикуван на с. 273-277 от Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Уточнявям, че тогава, по времето, когато предявих това искане за разследване, моята юридическа позиция бе обезпечена единствено от готовността на четирима души да дадат показания като свидетели – Замфир Замфиров, Никола Илков, Петър Петров (тогавашен районен прокурор, а днес – титулярен Окръжен прокурор) и Атанас Атанасов (тогавашен титулярен Председател на Окръжния съд) - всичките от град Монтана.

В това мое искане за разследване изрично и ясно съм посочил фактите и обстоятелствата, свеждащи се до това, че през периода 1982-1984 г., действувайки като държавни служители, определени офицери от Държавна сигурност са били планирали и пуснали в ход строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което: а) сред хората, които ме познават, е била пусната в специален, усилен и интензивен ход на разпространение слуховата версия, съгласно която съществуващият между мен и акад. Ярослав Радев конфликт вече се е отразил много зле върху психиката ми, не се е било знаело какво бих предприел и имало висока степен на вероятност да въвлека в нещо много опасно всички, които по някакъв начин контактиват с мен, и ми помагат за каквото и да е; б) през това време на Замфир Замфиров спешно са били възложени следните задачи: ►да изостави работата си като бригадир на един строителен обект и да поеме друг обект, намиращ се в местността „Мирково ханче” в района на Средногорието; ►да направи всичко, което е възможно, за да ме покани там на двуседмична почивка в планински район и на негова пълна издръжка; ►на всяка цена да обезпечи моето присттигане там, за да бъде осъществена случайна за мен, но иначе добре планирана от Държавна сигурност среща между мен и Ярослав Радев, който често се отбивал в този район на път за родното си село; ►офицерът от Държавна сигурност, който е искал това да стане, се е казвал капитан Иван Даскалов, и той лично е посещавал мястото два пъти, за да огледа местността и да направи оперативен план за изпълнението на възложената му задача.

В това мое искане за разследване изрично и ясно съм посочил: ►че всичките тези факти и обстоятелства Замфир Замфиров още тогава искрено и предвидлино е бил споделил както с мен, така и с хората, чиито имена са посочени по-горе; ►че още тогава в присъствието на същите тези хора аз изрично и ясно съм казал, че става въпрос за капан, аналогичен на този, който Държавна сигурност е била поставила на Цветан Килограмски от град Кнежа, на когото по подобен начин е била уредена среща с държавния глава Тодор Живков, а после всичко бе завършило с обвинение в терористично покушение и дългогодишен затвор.

2.

Само една седмица след така посочената регистрация на въпросното мое искане за разследване, на 20 ноември 1997 г., съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор т. нар. „допълнение към искането ми от 11 ноември 1997 г.”, в което изрично и ясно съм посочил, че: ►така описаната фактическа обстановка е била многократно разказвана от Замфир Замфиров пред много наши общи познати и винаги е била изказвана готовност за потвърждаване на тези факти пред официалните органи на властта; ►съвсем наскоро Замфир Замфиров е бил предприел не само публично разгласяване на фактитете и обстоятелствата, но и е бил направил лично извънсъдебно изявление пред посочения съдия, тъй като се е опасявал, че офицерите от ДС ще се опитат да направят така, че той да няма възможност да заяви показанията си пред следвствените органи.

Уточнявам, че така посочения текст на това „допълнение към искането ми от 11 ноември 1997 г.” е публикуван на с. 278-279 от Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

3.

На 09 януари 1998 г. военният прокурор полковник Пендаров е издал Постановление, с което е отказал да образува предварително производство против Държавна сигурност „поради липса на престъпление”, при което т. нар. „липса на престъпление” е обоснована и доказана не чрез липсата на деяние на извършителя, а чрез позоваване на това, че деянието на извършителя се оказало неуспешно, тъй като „жалбоподателя разгадал намеренията”; излиза, че щом като жалбоподателят е бил „разгадал намеренията на ДС”, то престъпление няма, и че ако той не ги беше „разгадал”, то престъпление е щяло да има, но пак не е щяло да има разследване, тъй като не е щяло да има „жалбоподател”.

Уточнявам, че текстът на така посоченото Постановление е публикуван на с. 286 от Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

4.

На 19 август 1998 г. съм съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор следващото мое искане за разследване по същия случай; текстът на това искане е публикуван на с. 525-535 от Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Уточнявам, че: а) върху основата както на старите и добре известни ми факти и обстоятелства, така и на новите ситуационни данни, в това изложение изрично и ясно съм обосновал тезата, че въпреки изключително високия си ранг в официалната държавна структура, акад. Ярослав Радев всъщност е бил само институционално прикритие на провежданите против мен оперативни мероприятия на Държавна сдигурност; б) не е имал никаква представа за урежданата от ДС среща между мен и него, уж уреждана по негово искане, както е било казвано на З. Замфиров; в) военният прокурор Пендаров, който е издал Постановлението за отказ за образуване на наказателно преследване против Държавна сигурност, и преди това многократно лично и непосредствено е участвувал в множество други насочени против мен и моите близки оперативни мероприятия на същата тази ДС; г) в това изложение от 19 август 1998 г. съм посочил, че след неотдавнашното разсекретяване на част от архивите на ДС вече са налице документални доказателства за така обоснованата от мен теза – че Държавна сигурност е била планирала да осъществи и е направила всичко възможно, за да реализира реален или камуфлажен терористичен акт против вицепрезидента Ярослав Радев, след което напълно реално и ефективно да обвини именно мен за неговото осъщестгвяване - и че тези доказателства се намират на с. 16-17-18-19-20, с. 33 , с. 52, с. 60, с. 61 , с. 70-71, с. 73-74, на „Том І. Дело № 21441. ДОР „Дракон””.

5.

На 28 октомври 1998 г. съм съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор следващото мое искане за разследване по същия случай; текстът на това искане е публикуван на с. 105-113 от Том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Уточнявам, че този текст в общи линии представлява повторение и детайлизиране на вече написаните от мен факти и обстоятелства, при което съм доуточнил, че: ►при осъществяването на така посочения план за реализирането на терористичния акт Държавна сигурност е действувала „изключително спешно, едва ли не панически”; ►място за атентата е било избрано поради „семантични” стратегически съображения; и ►самото провеждане на терористичния акт е ставало по вече утвърдената и изпитана схема, която вече успешно е била приложена относно срещата на Цветан Килограмски от Кнежа с държавния глава Тодор Живков; ►във връзка с провеждането на този терористичен акт е съществувала някаква „строго секретна справка до отдел „Военно-административен” на ЦК на БКП”, съдържанието на която „справка” и днес се пази в изключително важна тайна.

6.

На 20 февруари 2002 г. съм съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор следващото мое искане за разследване по същия случай; текстът на това искане е публикуван на с. 427-436 от Том 5 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

Уточнявам, че това мое искане за разследване е предизвикано по съвсем непосредствия повод на излизането от печат на книгата на Светослава Тадаръкова „Кръстника и Силните”, където в специално интервю на бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов са казани абсолютно неверни неща, които, очевидно, са били взети от камуфлажната фактология на така посоченото строго секретно оперативно мероприятие.

7.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавно-властнически слуги на българския мафиотски режим,

за пореден път отново се обръщам към вас с искането да образувате наказателно преследване както срещу престъпниците от уж бившата Държавна сигурност за извършването на така посочените престъпления, така и срещу техните слуги от прокуратурата за факта на прокурорското укриване на тези престъпления.

05 февруари 2007 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-066/05.02.2007 г. до Главния прокурор, Президента, Техни превъзходителства посланиците на държавите-членки на ЕС, САЩ и Швейцария, БТА].