Ваши Превъзходителства,
Господин Президент,
Господа ръководители на Българската академия на науките,
Господин Президент,
Господа ръководители на Българската академия на науките,
На 19 декември 2005 г. депозирах в съответната канцелария на Централното управление на БАН писмен текст от 22 (двадесет и две) страници, адресиран до Председателя академик Иван Н. Юхновски, който писмен текст има качеството на административна жалба пред по-горестояща инстанция и има рег. № 33-26-09 от 19.12.2005 г.
Накратко, става въпрос за това, че с това мое писмено изложение съм обжалвал по административен ред заповедта, която е издадена на 05 декември 2005 г. от Директора на Института по правни науки при БАН, по силата на която съм уволнен.
По-специално става въпрос за това, че въпросната заповед за уволнение е издадена в пълно противоречие с изискванията на българския закон: а) нарушено е изискването при уволнение да бъде спазена същата процедура, каквато се спазва при назначаването, т. е. заповедта е издадена еднолично, докато назначаването е станало с решение на Научния съвет; б) заповедта е напълно немотивирана, с което е нарушено изискването на закона, който постановява, че докато работника не е длъжен да изтъква мотивите си, когато поиска да напусне работата си, то работодателят е длъжен да посочи своите мотиви, когато поиска да издаде заповед за уволнение; в) съгласно текста на чл. 40, ал. 1, т. 8 от Устава на БАН “освобождаването на лица с научни звания” може да стане единството по решение на Научния съвет, а от текста на заповедта е видно, че такова решение въобще не е било вземано; г) евентуалното съображение на Директора на Института, че в случая става въпрос за т. нар. “неосновен трудов договор” или за “договор за непълно работно време 1/2 щат” и обосноваването на тезата, че този вид или тип договори подлежат на регулиране единствено от едноличните, капризните, пристрастните, политико-мафиотските и прочее съображения на Директора, са напълно ненамиращи основание върху закона; и едно от очевидно важните съображения в това отношение е това, че ако се приеме, че Директора може еднолично да уволнява научните кадри, то би следвало да се приеме, че същите тези научни кадри подлежат и на еднолично назначаване по същия капризен директорски начин, а това, очевидно е, не е и не може да бъде вярно.
Ваши Превъзходителства,
Господин Президент,
Господа ръководители на Българската академия на науките,
С настоящите редове акцентирам вашето внимание върху обстоятелството, че от момента на регистрирането на моята административна жалба до днес вече са се изминали почти три месеци, и че оттогава досега Председателя на БАН академик Иван Н. Юхновски въобще не ми е отговорил. С това свое поведение, той, несъмнено не само разкрива своето отношение към българските закони и административната практика, но и своята пристрастна принадлежност към онази практика, която би следвало да е прекъсната поне преди 15-16 години.
Освен това, с настоящите редове акцентирам вашето внимание и върху обстоятелството, че Председателя на БАН академик Иван Н. Юхновски въобще не ми е отговорил и на моето, адресирано до него и регистрирано в регистратурата писмо от 10 май 2005 г., с което обстоятелство още веднъж, макар и имплицитно, все пак достатъчно ясно и недвусмислено демонстрира своята категорична ментално-поведенческа принадлежност към зловещата класическа комунистическа практика.
Именно поради и във връзка с посочените по-горе факти и обстоятелства, с настоящите редове се обръщам към всичките вас с искането да мотивирате академик Иван Н. Юхновски, който в миналото несъмнено е принадлежал към един от специалните ешелони на престъпния комунистически режим и който днес, прикривайки миналото си (или всъщност: именно благодарение на това си минало!!!) е достигнал до поста Председател на БАН, да ми даде официален писмен отговор на посочените две, адресирани до него мои обстойни писмени изложения.
13 март 2006 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар