Защитна реч, произнесена пред
Общото събрание на наказателните колегии
на Върховния съд в съдебното заседание
на 01.02.1990 г. по ОСНК дело № С-88/1989 г.
Граждани върховни съдии,
Ще бъда пределно кратък. Всичките си аргументи съм изложил в: 110 страници възражение до Софийския градски съд; 50 страници защитна реч, озаглавена „Фарисеи в храма“; 18 страници защитна реч пред Върховния съд.
Винаги съм твърдял, че съм невинно обвинен и осъден. Още в първия протокол за разпит в Държавна сигурност изрично съм записал следното: „Не се признавам за виновен! Убеден съм, че рано или късно истината ще изплува на повърхността, та макар и като удавник!“
Истината бе удавник цели шест години – пет години и седем месеца бях в затвора. Съдията Тотка Янева, която ме осъди, съвсем наскоро след осъждането ми бе повишена и сега е тук, сред вас.
Дано сега истината излезе на повърхността. Аз не признавам и не приемам амнистията, която ми е дадена. Желая делото да бъде разгледано и да завърши с оправдателно решение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар