НЕ ПРИЗНАВАМ АМНИСТИЯТА!

За­щит­на реч, про­и­з­не­се­на пред

Об­що­то съб­ра­ние на на­ка­за­тел­ни­те ко­ле­гии

на Вър­хов­ния съд в съ­деб­но­то за­се­да­ние

на 01.02.1990 г. по ОСНК де­ло № С-88/1989 г.

Граж­да­ни вър­хов­ни съ­дии,

Ще бъ­да пре­дел­но кра­тък. Всич­ки­те си ар­гу­мен­ти съм из­ло­жил в: 110 стра­ни­ци въз­ра­же­ние до Со­фийс­кия град­с­ки съд; 50 стра­ни­ци за­щит­на реч, озаг­ла­ве­на „Фа­ри­сеи в хра­ма“; 18 стра­ни­ци за­щит­на реч пред Вър­хов­ния съд.

Ви­на­ги съм твър­дял, че съм не­вин­но об­ви­нен и осъ­ден. Още в пър­вия про­то­кол за раз­пит в Дър­жав­на си­гур­ност из­рич­но съм за­пи­сал след­но­то: „Не се приз­на­вам за ви­но­вен! Убе­ден съм, че ра­но или къс­но ис­ти­на­та ще из­п­лу­ва на по­вър­х­ност­та, та ма­кар и ка­то удавник!“

Ис­ти­на­та бе удав­ник це­ли шест го­ди­ни – пет го­ди­ни и се­дем ме­се­ца бях в зат­во­ра. Съ­ди­я­та Тот­ка Яне­ва, ко­я­то ме осъ­ди, съв­сем нас­ко­ро след осъж­да­не­то ми бе по­ви­ше­на и се­га е тук, сред вас.

Да­но се­га ис­ти­на­та из­ле­зе на по­вър­х­ност­та. Аз не приз­на­вам и не при­е­мам ам­нис­ти­я­та, ко­я­то ми е да­де­на. Же­лая де­ло­то да бъ­де раз­г­ле­да­но и да за­вър­ши с оп­рав­да­тел­но ре­ше­ние.

[Публикувана на стр.88-89 от книгата на проф. Янко Янков-Вельовски (Iankov-Velyovski) ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].