Относно:
Отдавна посочена и описана пред Главния прокурор
конкретна престъпна дейност, извършена и извършваща се
от функционери на специалните служби
на МВР и на Прокуратурата
слугински величия на българския посткомунистически мафиотски режим,
І.
1) Припомням ви, че след разследване, извършено в продължение на повече от две години (от 02.02.2004 г.), с Постановление от 09 май 2006 г., издадено от Софийския военноокръжен прокурор по Следствено дело № ХVІ-3/2004 г. е прието за установено, че: а) неизвестно длъжностно лице от МВР е извършило престъпление, като е злоупотребило със служебното си положение и е извършило манипулация с документи, съдържащи се в оперативно и работно дело № 49846 на агент „Кирилов”; б) това е било направено с цел да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков; в) от това са произлезли вредни последици за посоченото гражданско лице; г) и че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че така посоченият текст на Постановлението е сканиран и публикуван на електронния адрес http://iankov.com.
2) Припомням ви, че посоченото по-горе обстоятелство е било предварително и надлежно съобщено както на Главния прокурор (рег. № 14848/24.08.2007 г.), така и на всички членове на така наречената Комисия по досиетата (рег. № КВ-07-0759/24.08.200г.), които са били длъжни да се съобразят с констатацията на Прокуратурата, но че водени от престъпните манипулативни съображения и цели на техните господари от ДС, Мафията и Правителството, членовете на посочената Комисия са извършили престъпление, като чрез официален акт са обвързали моето име с абсолютно неверни и надлежно доказани като фалшиви архивни документи, като по този начин в противоправен интерес на престъпниците от ДС, Мафията и Правителството, са увредили моите гарантирани от закона права и интереси.
Припомням ви, че във връзка с това с писмо рег. № 16060/15.09.2007 г. съм поискал от Главния прокурор на България да разпореди да бъде извършено разследване и да бъде обезпечено наказателно преследване на членовете на Комисията по досиетата, а именно на лицата: Евтим Костадинов Костадинов, Орхан Ахмедов Исмаилов, Румен Йорданов Борисов, Апостол Иванов Димитров, Валери Георгиев Кацунов, Георги Матеев Георгиев, Екатерина Петкова Бончева и Тодор Илиев Трифонов; които лица, освен това, изрично съм определил като политически проститутки и подлоги на българския клан на руската Червена мафия и на нейните предишни и днешни специални служби.
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че пълните текстове на посочените две мои официални искания са публикувани на следните електронни адреси: http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-24_16.htm;
http://www.budilnik.com/?act=showpost&postid=2554;
http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=683;
http://www.pr-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1737&Itemid=81;
http://iankov.blogspot.com/2007_08_01_archive.html ;
http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_19.html .
ІІ.
За пореден път обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че:
1) За да успея да принудя Министъра на вътрешните работи да даде достъп до т. нар. „досие „Кирилов””, от април 2002 г. до февруари 2003 г. съм дал нотариално заверени пълномощни на почти 20 журналисти и експерти, които съм упълномощил да имат неограничен достъп до всички архиви, в които се среща моето име; впоследствие почти всички ми казаха, че са били подложени на специални процедури на убеждавания и заплашвания, за да се откажат от интереса си към въпросната документация;
2) Единствено експертът Богдан Тонев Кръстев (юрист, криминалист, пенсиониран полковник-шериф на областно управление на МВР, член на Съюза на българските журналисти, член на Съюза на българските писатели и автор на голямо множество журналистически материали и на няколко книги) отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната архивна документация, при което изрично обвиняваше Министъра на вътрешните работи Георги Петканов, че чрез отказа си да даде достъп до въпросното архивно досие всъщност действува не само като укривател на престъпленията на господарите си от ДС и Мафията, но и на собствените си престъпления;
3) На 07 фувруари 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване на проведеното от специалните служби на МВР оперативно мероприятие, при което г-н Богдан Т. Кръстев бе блъснат към приближаващата се мотриса на софийското метро; и при което веднага след като той оцеля по чудо, бе подложен на изключително интензивен натиск и шантаж, целящ да го принуди да се откаже от намерението си да изследва въпросното досие.
Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 24-30 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”. В този текст изрично, ясно и категорично съм посочил, че става въпрос за осъществяване на специално оперативно провокативно-елиминационно мероприятие, разпоредено лично от Министъра Георги Петканов и осъществено от специалните служби на МВР, действуващи под непосредственото ръководство на шефа на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Чобанов.
4) На 02 апри 2003 г. съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор ново искане за разследване на покушението върху г-н Б. Т. Кръстев.
Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 186-187 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”. В него изрично и ясно съм записал, че става въпрос за строго секретно оперативно елиминационно мероприятие, организирано и осъществено от сегашните специални служби на МВР и отговарящо на всички характеристики на феномена ПРЕСТЪПЛЕНИЕ;
5) На 13 септември 2003 г. съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор ново искане за разследване на покушението върху г-н Б. Т. Кръстев, при което изрично и ясно съм записал, че става въпрос за строго секретно елиминационно оперативно мероприятие на специалните служби на МВР.
Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 285-292 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
6) На 20 ноември 2003 г. съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор ново искане за разследване на покушението върху г-н Б. Т. Кръстев, при което изрично и ясно съм записал, че става въпрос за строго секретно елиминационно оперативно мероприятие на специалните служби на МВР. В същото искане за разследване изрично и ясно съм посочил, че не само аз, но и членовете на моето семейство сме подложени на жесток натиск, целящ да ме мотивира да се откажа от исканията си за търсене на отговорност от престъпниците.
Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 361-368 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
7) На 16 февруари 2004 г. съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор ново искане за разследване на покушението върху г-н Б. Т. Кръстев, при което при обширно и обстойно описание на фактите и обстоятелствата изрично и ясно съм посочил, че покушението е било осъществено по строго секретно Дело за оперативна разработка (ДОР), имащо кодовото наименование „Парастас” (т. е. „жертвоприношение”).
Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 409-432 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
ІІІ.
За пореден път обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че:
1) На 04.08.2003 г. съм съм депозирал в канцеларията на Главния прокурор и в канцеларията на Министъра на вътрешните работи специално искане за обезпечаване на сигурността, здравето и живота на другия експерт по делото – Димитър Генадиев Костов - специалист по графология, който именно даде своето категорично заключение относно фалшивия характер на въпросното агентурно досие и категоричното заключение, че съдържащите се в това досие материали не са писани и не са подписвани от мен.
Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на с. 249-250 от Том 6 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
2) На 24.07.2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор специално искане за разследване, в което наред с множеството други конкретни искания изрично и ясно съм посочил, че настоявам да бъде извършено разследване и на причините за мистериозната смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от инфаркт на 19 февруари 2006 г., при което изрично да бъде разследвана версията за упражнен върху него елиминационен медикаментозен тероризъм.
Текстът на това мое искане за разследване е публикуван на електронния адрес http://iankov.com, раздел „Писма” - писмо с индекс LPC-Embassy-031 / 24 юли 2006 г. /.
3) На 25.08.2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор специално искане за разследване, текстът на което е публикуван на електронния адрес http://iankov.com, раздел писма - писмо с индекс LPC-Embassy-042 / 25 август 2006 г. /.
В това искане изрично и ясно съм посочил, че настоявам да бъде извършено разследване и на причините за мистериозната смърт на титулярния военен следовател по делото подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от инфаркт на 05 февруари 2006 г., при което изрично да бъде разследвана версията за упражнен върху него елиминационен медикаментозен тероризъм.
Специално обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че: а) смъртта и на двамата (на Д. Е. Пашов и на Д. Г. Костов) е резултат от внезапно настъпил инфаркт, без каквито и да са били предварителни здравословни оплаквания и на двамата; б) от гледна точка на медицината и двамата са починали от причинни фактори, които имат подозрително изразено тъждество на характеристиките; в) от военно-оперативна гледна точка и двамата са починали по едно и също календарно време; г) от кариерно-кадрова гледна точка главоломно бързото професионално израстване в йерархията на 39-годишния подполковник показва, че той е бил принадлежен към специалната група военни следователи и прокурори, които са били профилирани в изпълнението на строго секретни престъпни (включително и за убийства) поръчки, и че по силата на това обстоятелство като правило е бил обречен на ранна елиминационна смърт, прекъсваща веригата от доказателства за определен тип престъпна дейност на високопоставени мафиотски и политически функционери.
ІV.
Специално обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че след смъртта на военния следовател следственото дело е било сравнително прецизно прочистено от доказателствените материали, които са били събрани в него.
Така, в писмото ми от 24 юли 2006 г. изрично и ясно съм посочил, че в два официални (пропуснати и неунищожени!) документи, намиращи се в следственото дело на стр. 35 и стр. 37, представляващи т. нар. „Предложение за продължаване на срока за разследване”, следователят Д. Пашов изрично и ясно е записал, че „По делото са разпитани множество свидетели”, но в папката, която е останала след неговота мисериозна смърт, е налице само протоколът от моя първи разпит като свидетел, и напълно липсват не само другите два протоколи на моя разпит (както и предоставените от мен копия на определени доказателствени материали), но и протоколите от разпитите на „множеството свидетели”.
При това изрично и ясно подчертавам, че:
1) по това дело същият този следовател е бил извършил три разпити на експерта Д. Г. Костов, за които е бил съставил два протоколи, и че и двата протоколи липсват от папката;
2) бил е надлежно разпитан и експертът Б. Т. Кръстев, но в папката липсват и протоколите от неговите разпити;
3) бил е надлежно разпитан и доцентът-юрист д-р Емил Георгиев, който е потвърдил, че като висш експерт и служител на Съвета по законодателството при Държавния съвет лично е участвувал в изработването на Строго секретен указ на Държавния съвет, по силата на който службите на Държавна сигурност са били получили правото да изготвят и използуват специални документални фалшификати, легитимирани като автентични; протоколът от неговия разпит също така липсва в папката.
4) били са извършени още няколко престъпни деяния, на които тук и сега няма да се спирам.
V.
ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слугински величия на българския посткомунистически мафиотски режим,
За пореден път изрично, ясно и категорично настоявам да бъде извършено най-строго разследване на така посочените и описаните престъпни деяния, увреждащи моите законни интереси и извършени от функционери на ДС, Мафията и Правителството.
21 Септември 2007 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар