ТОТАЛНА МЪРСОТИЯ

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

І.

Както изглежда, дори и човек като мен, преминал през ада на следствените, съдебните и затворническите противозаконни дейности на мафиотската по своята същност държавна власт все пак не е в състояние да обхване и да проумее цялата дълбочина на престъпния манталитет и на жестоката престъпна практика, които пронизват тези сфери, и често пъти остава изненадан от тоталната мърсотия, пронизваща всяка частица от структурата на властта. А една от главните причини за това е фактът, че самата Система е конструирана така, че жертвата на престъплението да не може да обхване най-важните детайли от информационния масив и по този начин да бъде обезпечена невъзможността да се защити.

Така, в случая става въпрос за това, че в продължение на почти три години (от 20 август 2003 г., когато съм депозирал искането си за разследване, имащо рег. № 3588; и от 02 февруари 2004 г., когато е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г.) военно-прокурорският клан на българския филиал на руската Червена мафия ме е лишавал от възможността да имам информация относно извършваните следствени действия по делото, което е образувано по мое искане и уж за защита на моите интереси: 1) като не ми е изпращал никакви копия от официалните актове, свързани с воденето на делото и търсенето и защитата на истината; 2) не ми е давал никаква възможност да получа какъвто и да е фактически достъп до документацията по воденото следствено дело; 3) едва през месец май 2006 г. ме е уведомил за възможността да получа копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство и реално ми е дадено копие от него; 4) едва на 28 юни 2006 г. ми е дал възможност да се запозная със съдържанието на документацията, съдържаща се в папката на следственото дело; 5) при това, едва след като в пълно противоречие с реално действуващите законови норми платих чудовищно висока сума пари, равняваща се на една десета от месечната ми професорска заплата, за да мога да получа копия от 35 (тридесет и пет) страници от онази документация, която прокуратурата всъщност е била длъжна да ми изпраща служебно и безплатно, за да обезпечи моята информираност относно хода на разследването.

Така, благодарение на тази виртуозно организирана мафиотска практика, аз бях лишен от фактическата възможност да зная за наличието и да осъзная значението на редица от имащите изключително важно значение обстоятелства, факти и детайли.

ІІ.

Във връзка с това, в частност, като допълнение към искането ми от 24 юли 2006 г., категорично, ясно и недвусмислено настоявам за следното:

В рамките на същото следствено дело да бъде осъществено разследване и на причините за настъпилата на 05 февруари 2006 г. смърт на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов, при което изрично и ясно подчертавам следното:

1) Именно същият е бил главен или титулярен следовател по посоченото дело срещу „неизвестния извършител” от Министерството на вътрешните работи;

2) Именно същият е извършил моя разпит по делото;

3) Именно същият (в два от официалните документи по следственото дело) изрично и ясно е записал, че по делото е осъществил разпитването на „множество свидетели”;

4) именно същият е направил така, че в същото това дело е налице единствено протоколът от моя разпит и тотално липсват всичките останали протоколи от разпитите на останалите свидетели, при което от материалите по следственото дело въобще не е ясно кои точно са били (имената) и колко души (броя) са били лицата, които са били разпитани от него, и които той съвсем неслучайно изрично квалифицира като „множество свидетели”;

5) именно същият е бил осъществил и трите разпити и е съставил двата протоколи от разпитите на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов.

Впрочем, именно същият си е бил позволил (все пак безуспешно) да упражни престъпен психически натиск и шантаж върху това вещо лице и да иска от него да се откаже от експертизата си;

6) именно същият е направил така, че както посочените два протоколи, така и останалите, липсват от папката с материалите по делото.

Впрочем, напълно реална е версията, че липсата от папката на посочените протоколи е била осъществена от някой друг: може би от продавачите в магазините за плодове и зеленчеци, като какъвто съвсем наскоро се представи пред медиите бившият Главен прокурор Никола Филчев; или може би това е било направено от някои от по-високостоящите в йерархията прокурорски слуги на мафията;

7) макар че на пръв поглед изглежда странно, все пак е доста лесно обяснимо съвпадението на следните факти: »смъртта на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов е настъпила в резултат на мощен инфаркт на 05 февруари 2006 г.; »смъртта на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов е настъпила в резултат на мощен инфаркт на 19 февруари 2006 г..

Тоест, от гледна точка на медицината и двамата са починали от имащи едни и същи характеристики причинни фактори, а от военно-оперативна гледна точка и двамата са починали почти по едно и също календарно време.

8) когато е починал, военният следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов е бил на 39 (тридесет и девет) годишна възраст, който факт има изключително мощно сугестивно значение за формирането на извода, че неговото израстване в йерархията е имало характера на „главоломно бързо”; с какъвто именно характер са белязани йерархичните успехи на всички военизирани лица, които успешно са изпълнявали определени строго секретни поръчки, другото наименование на които обикновено е „мокри поръчки”, или поръчки, свързани с убийствата на определени хора.

В тази именно връзка (тъй като става въпрос за намиране на истината относно престъпната дейност, осъществена в полза на мафията и в моя вреда) изрично настоявам да ми бъде дадена възможност да се запозная с документацията, съдържаща се в т. нар. „кадрово досие” на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов, за да мога сам да си направя извод.

9) Да бъде официално проучена версията, която е широко разпространена сред военно-оперативните специалисти и сред юристите, и според която: »„офицерите от бившите тайни служби се занимават и днес със същото, с което са се занимавали и по-рано”; » при което „разполагат със своя собствена разузнавателна и екзекуционна власт, отделна и паралелна от държавната”.

Тази версия, впрочем, преди няколко години бе лансирана в предаване по Националната (държавната) българска телевизия съвсем не от който и да е, а именно от официалното длъжностно лице – тогавашния шеф на службата по контрашпионажа и държавната сигурност генерал Атанас Атанасов (днес той е депутат в Парламента).

При това следва да бъде отбелязано, че в изказването на генерала не само напълно е липсвала тезата за ефективно противоречие между държавните и мафиотските власти и тайни служби, но и че дори е проличало имплицитното признание за наличие на тясна взаимовръзка и взаимодействие между властта на мафията и властта на държавата.

10) Да бъде официално проучена версията, която е широко разпространена сред така посочените по-горе среди и според която както посочените мафиотски служби, така и специалните служби на държавната власт представляват формирования, които често пъти използуват идентификационното (за себе си или за оперативните си мероприятия) кодово наименование „Бръшлян”, което наименование, впрочем, като правило, се прилага най-вече при използуването на медикаментазни средства за постигане смъртта на обектите на операциите.

В случая следва да бъде уточнено, че „Бръшлян” е наименование на вечнозелено пълзящо растение, използувано като декоративен храст, при това обикновено за изработване на надгробни венци или за засаждане върху надгробни съоръжения.

25 август 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-042/25.08.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, Президента и Главния прокурор, с копие до БТА].