ДОСИЕТАТА НА ДС (19)

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

І.

Разбира се, че е безумно и неадекватно да се обръщам с искане за правосъдие от Президент, който по-рано е бил агент на Държавна сигурност и днес е агент на Червената мафия; както и да търся правосъдие от Главен прокурор, който е отраснал и възпитан в семейството на едни от най-висшите функционери на престъпния комунистически режим и освен това още в най-ранната му възраст е бил поставен в агентурна зависимост от Държавна сигурност, постигната върху основата на деликатна компрометираща основа, и който е поставен на посочения висш държавнически пост не за да обезпечава правосъдие, а именно за да обезпечава безотговорността на престъпниците.

Разбира се, че е безумно и неадекватно да приема и широко функциониращата по времето на комунизма теза, че се обръщам към институциите, които „по своята най-дълбока генетична същност са кристално чисти”, и че трагедията на жертвите на престъпленията съвсем не е в същността на държавно-властническите и правосъдните институции, а е в същността на личностите, които ръководят тези институции.

Разбира се, поне за мен е пределно ясно, че хармонията между същността на институциите и същността на всички работещи в тях личности е максимална и дори идеална, и че както едните, така и другите просто са идеалните елементи от структурата на установения мафиотски режим. А и на останалите адресати (и особено на широкия кръг читатели) е пределно ясно, че в случая акцентът съмсем друг.

С настоящите редове тук, в контекста на посочения акцент, обръщам внимание върху текста на моето изложение от 25 октомври 2004 г., адресирано до Главния прокурор (рег. № 6554 от 25.10.2004 г.) и до Председателя на Висшия съдебен съвет (рег. № 94-00-680 от 25.10.2004 г.); което, впрочем, съм публикувал на с. 477-482 от Том 6 на моята документална поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

ІІ.

В началото на март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица бе посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Кийл, което, доколкото зная, е единственото посещение на западен дипломат в частен български дом в продължение на 50-те години комунистическо управление.

Само една седмица по-късно, на 13 март 1984 г., в Районния съд в гр. Михайловград (днес Монтана) е образувано т. нар. АПДХ № 5 от 13.03.1984 г., по което, при брутално нарушаване на официалните законови норми, на 15 март 1984 г. е издадено решение, по силата на което аз съм арестуван, изселен и заточен на тежък принудителен физически труд в полуохраняемия концентрационен лагер (наречен „работническо общежитие „Химик””) в района на химическите заводи на град Девня, Варненски окръг, където съм отведен и настанен с въоръжен милиционерски конвой.

От материалите по това дело е пределно ясно видно, че осъждането ми е било осъществено при изключително брутално нарушаване на всички съдопроизводствени правила и на материалния закон – тоест, че то е било абсолютно противозаконно и следователно е представлявало престъпление, извършено от всички действуващи в съдебното производство институционални лица.

През януари-март 1990 г. това дело все още се намираше в архива на Районния съд, след което то изчезна и всичките ми опити да установя къде е, пропадаха без каквото и да е обяснение.

Междувременно, едва след множество мои настойчиви писмени искания, на 10 януари 2002 г. Инспекторът от Министерството на правосъдието Георги Кръстев ми предостави официално заверени копия от документация, от която е видно, че въпросното дело е било унищожено по надлежния ред още през месец май 1990 г.

Горе-долу почти по същото време, обаче, бившият криминален затворник Иван Илиев Стоянов, по прякор „Кубето”, ми предостави оригиналната папка на същото това уж унищожено дело, при което изрично ми каза, че делото се е намирало в личната колекционна архива на Димитър Христов Иванов - бившия началник на Шести отдел на Шесто управление при Държавна сигурност и сегашен шеф на един от клановете на българския филиал на руската Червена мафия; и че той, Иван Стоянов, се е бил възползувал от обстоятелствата и е откраднал делото.

Любопитно е, че съвсем наскоро след това с въпросния Иван Стоянов се случиха две неща: първо бе направен опит да бъде убит, но той остана жив въпреки наличието на седем куршума от автомат „Калашников” в тялото му; второ, той бе убит на 10 ноември 2001 г. само с един куршум в главата му.

Обръщам вашето внимание върху това, че в едно от многобройните ми изложения до Главния прокурор относно въпросното АПДХ № 5 изрично и ясно съм записал, че съществува изключително висока степен на вероятност убийството на Иван Стоянов да е било поръчано именно от Димитър Х. Иванов, и че настоявам за разследване на тази хипотеза; а в друго изложение изрично и ясно съм записал, че обвинявам Главния прокурор и подчинените му прокурори в извършването на престъпна услуга в полза на Димитър Х. Иванов и свързаните с него престъпници, както и във вреда на истината и правосъдието.

Изрично подчертавам, също така, че така посочените факти и обстоятелства многократно са били посочвани от мен както в официалните ми адресирани до прокуратурата искания за разследвания, така и в редица печатни и електронни медии. И че въпреки всичкото това прокуратурата винаги мълчаливо е отказвала да извърши исканите от мен разследвания и никога не е осъществила нито една реакция съобразно изискванията на Закона. Дори нещо повече – в своето адресирано до мен официално писмо, имащо № 10045 от 11.11.2004 г. прокурорът Л. Божков си е позволил да осъществи една абсолютно недопустима подмяна на тезиса: моето категорично и ясно искане за разследване на престъпленията той е изопачил като искане да ми бъде предоставен достъп до въпросното дело, след което е написал, че прокуратурата не е в състояние да ми го предостави, тъй като делото не се намира при тях, а се намира при мен. (Това негово безумно писмо аз съм публикувал на с. 483-484 от Том 6 на моята документална поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”).

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги на българския мафиотски режим,

Изрично, ясно и категорично настоявам за разследване:

1) на всички виновни за осъществяването на скритото зад маската на правосъдие престъпно репресивно издевателство върху мен, осъществено по посоченото АПДХ № 5 от 13.03.1984 г. по описа на Районния съд в гр. Михайловград (днес Монтана);

2) на всички виновни за изготването на документацията, съдържаща невярното твърдение, че посоченото дело е унищожено по надлежния законов ред;

3) на всички прокурори, към които съм се обръщал за разследване на така посочените факти и обстоятелства, и които в услуга на престъпниците и в моя вреда по мълчалив начин или чрез подмяна на тезиса са отказвали да осъществят търсеното от мен правосъдие;

4) на Димитър Христов Иванов - както за престъпното присвояване на посоченото дело и поставянето му в личната си колекция, така и за поръчителство на убийството на лицето, което е откраднало делото от колекцията му и ми го е предоставило.

24 август 2006 г. Янко Н. Янков

[Писмо №LPC-Embassy-041/24.08.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Президента и Главния прокурор, с копие до БТА].