ДА НЕ ДОПУСНА НРАВСТВЕНА И ПОЛИТИЧЕСКА СМЪРТ

До Глав­ния про­ку­рор на НРБ

гр. Со­фия

За­я­в­ле­ние

на Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков

3483 с. Кли­су­ри­ца, Ми­хай­лов­г­рад­с­ка об­ласт

Граж­да­ни­но Гла­вен про­ку­рор,

През 1983 г. на из­ли­за­не от по­сол­с­т­во­то на Фран­ция бях арес­ту­ван и от­ве­ден в Глав­но след­с­т­ве­но уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност на ул. „Раз­ви­гор“ № 1 в гр. Со­фия. Там прес­то­ях два ме­се­ца с об­ви­не­ние, че съм ис­кал да взри­вя­вам по­сол­с­т­во­то на Ре­пуб­ли­ка Фран­ция, ко­е­то об­ви­не­ние бе изос­та­ве­но и бе тран­с­фор­ми­ра­но в об­ви­не­ние по чл. 273 от НК, ко­е­то пос­ле от­пад­на, и бях ос­во­бо­ден по­ра­ди лип­са на прес­тъп­ле­ние. През те­зи два ме­се­ца бях неп­ре­къс­на­то шан­та­жи­ран с ис­ка­не да приз­ная, че ко­ле­га­та – юрист и на­у­чен ра­бот­ник – Вел­ко Въл­ка­нов ме е ръ­ко­во­дел в под­рив­на (про­ти­во­дър­жав­на) дей­ност. Шан­та­жи­ра­не­то ми бе из­вър­ш­ва­но от за­мес­т­ник-на­чал­ни­ка на от­дел „Спе­ци­а­лен“ пол­ков­ник Пе­тър Бъч­ва­ров, на­чал­ни­ка на съ­щия от­дел пол­ков­ник Чав­дар Но­ван­с­ки и за­мес­т­ник-на­чал­ни­ка на Глав­но след­с­т­ве­но уп­рав­ле­ние при Дър­жав­на си­гур­ност пол­ков­ник Кал­чев. Съ­щи­те неп­ре­къс­на­то, нас­той­чи­во, прис­т­рас­т­но, упо­ри­то ис­ка­ха от мен да за­я­вя, че съм „из­пад­нал под вред­но­то вли­я­ние“ на Вел­ко Въл­ка­нов, че той ме ръ­ко­во­ди в мо­я­та про­ти­во­дър­жав­на дей­ност. Аз упо­ри­то от­каз­вах да при­е­ма та­ка­ва ли­ния на по­ве­де­ние пред „след­с­т­ви­е­то“, а те ме убеж­да­ва­ха, че то­ва е един­с­т­ве­ни­ят на­чин да се спа­ся – да приз­ная, че съм ви­но­вен в то­ва, ко­е­то те каз­ва­ха, да приз­ная, че друг е по­ве­че ви­но­вен от мен, и да се раз­кая. Ка­то про­фе­си­о­на­лен юрист аз мно­го доб­ре раз­би­рах та­зи тях­на стра­те­гия и бях взел ре­ше­ние да ум­ра, но да не до­пус­на нрав­с­т­ве­на и по­ли­ти­чес­ка смърт, как­ва­то це­ля­ха да пос­тиг­нат при мен. Нак­рая след­с­т­ви­е­то прик­лю­чи с то­ва, че бях ос­во­бо­ден по­ра­ди лип­са на прес­тъп­ле­ние. Ня­кол­ко де­на след то­ва се оба­дих по те­ле­фо­на на Вел­ко Въл­ка­нов и се уго­во­рих­ме да се ви­дим в сгра­да­та на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет, къ­де­то се срещ­нах­ме и аз му раз­ка­зах всич­ко.

Днес на­ми­рам за не­о­б­хо­ди­мо да съ­о­б­щя те­зи не­ща на про­ку­ра­ту­ра­та, ко­я­то пре­тен­ди­ра да е ста­на­ла пра­во­ва. Нас­то­я­вам да про­у­чи­те из­не­се­но­то от мен и да взе­ме­те не­о­б­хо­ди­ми­те мер­ки и да ме уве­до­ми­те за тях.

26.12.1989 г. Ян­ко Н. Ян­ков

[Публикувано на стр.74-75 от книгата на проф. Янко Янков-Вельовски (Iankov-Velyovski) ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].