НЕ ПРИЗНАВАМ АМНИСТИЯТА!

За­щит­на реч, про­и­з­не­се­на пред

Об­що­то съб­ра­ние на на­ка­за­тел­ни­те ко­ле­гии

на Вър­хов­ния съд в съ­деб­но­то за­се­да­ние

на 01.02.1990 г. по ОСНК де­ло № С-88/1989 г.

Граж­да­ни вър­хов­ни съ­дии,

Ще бъ­да пре­дел­но кра­тък. Всич­ки­те си ар­гу­мен­ти съм из­ло­жил в: 110 стра­ни­ци въз­ра­же­ние до Со­фийс­кия град­с­ки съд; 50 стра­ни­ци за­щит­на реч, озаг­ла­ве­на „Фа­ри­сеи в хра­ма“; 18 стра­ни­ци за­щит­на реч пред Вър­хов­ния съд.

Ви­на­ги съм твър­дял, че съм не­вин­но об­ви­нен и осъ­ден. Още в пър­вия про­то­кол за раз­пит в Дър­жав­на си­гур­ност из­рич­но съм за­пи­сал след­но­то: „Не се приз­на­вам за ви­но­вен! Убе­ден съм, че ра­но или къс­но ис­ти­на­та ще из­п­лу­ва на по­вър­х­ност­та, та ма­кар и ка­то удавник!“

Ис­ти­на­та бе удав­ник це­ли шест го­ди­ни – пет го­ди­ни и се­дем ме­се­ца бях в зат­во­ра. Съ­ди­я­та Тот­ка Яне­ва, ко­я­то ме осъ­ди, съв­сем нас­ко­ро след осъж­да­не­то ми бе по­ви­ше­на и се­га е тук, сред вас.

Да­но се­га ис­ти­на­та из­ле­зе на по­вър­х­ност­та. Аз не приз­на­вам и не при­е­мам ам­нис­ти­я­та, ко­я­то ми е да­де­на. Же­лая де­ло­то да бъ­де раз­г­ле­да­но и да за­вър­ши с оп­рав­да­тел­но ре­ше­ние.

[Публикувана на стр.88-89 от книгата на проф. Янко Янков-Вельовски (Iankov-Velyovski) ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

В ИМЕТО НА "НАРОДА"

При­съ­да № 29

гр. Со­фия, 24.12.1984 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Со­фийс­ки­ят град­с­ки съд на­ка­за­тел­на ко­ле­гия на 13, 14, 17, 21 и 24 де­кем­в­ри хи­ля­да де­вет­с­то­тин осем­де­сет и чет­вър­та го­ди­на в от­к­ри­то съ­деб­но за­се­да­ние, в след­ния със­тав:

Пред­се­да­тел: Тот­ка Яне­ва, съ­деб­ни за­се­да­те­ли: Ан­ка Би­чо­ва, Иван Ми­ла­нов, сек­ре­та­ри Ж. Та­се­ва и Н. Ми­хай­ло­ва, в при­със­т­ви­е­то на про­ку­ро­ра Л. Кляв­чев, раз­г­ле­да док­лад­ва­но от пред­се­да­те­ля на­ка­за­тел­но де­ло № 30-СА по опи­са за 1984 год.

При­съ­ди

Приз­на­ва под­съ­ди­мия Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков, ро­ден на 13.08.1944 г. в с. Кли­су­ри­ца, ок­ръг Ми­хай­лов­г­рад­с­ки, бъл­га­рин, бъл­гар­с­ки граж­да­нин, раз­ве­ден, с вис­ше об­ра­зо­ва­ние, без­пар­ти­ен, не­о­съж­дан, за ви­но­вен в то­ва, че през есен­та на 1983 г. до м. май 1984 г. в гр. Ми­хай­лов­г­рад и гр. Дев­ня при ус­ло­ви­я­та на про­дъл­жа­ва­но прес­тъп­ле­ние, с цел да съз­да­де зат­руд­не­ния на власт­та в НР Бъл­га­рия, в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма е раз­п­рос­т­ра­ня­вал кле­вет­ни­чес­ки твър­де­ния, за­ся­га­щи дър­жав­ния и об­щес­т­вен строй в НРБ, по­ра­ди ко­е­то и на ос­но­ва­ние чл. 108 във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъж­да на пет го­ди­ни ли­ша­ва­не от сво­бо­да.

Приз­на­ва под­съ­ди­мия Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков, със сне­та са­мо­лич­ност, за ви­но­вен в то­ва, че през есен­та на 1983 г. до м. май 1984 г. в гр. Ми­хай­лов­г­рад и в гр. Дев­ня при ус­ло­ви­я­та на про­дъл­жа­ва­но прес­тъп­ле­ние, с цел да съз­да­де зат­руд­не­ния на власт­та в СССР и ЧССР в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма раз­п­рос­т­ра­ня­вал кле­вет­ни­чес­ки твър­де­ния, за­ся­га­щи дър­жав­ния и об­щес­т­вен строй в СССР и ЧССР, по­ра­ди ко­е­то и на ос­но­ва­ние чл.113, във вр. чл. 108 и чл.26, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъж­да на че­ти­ри го­ди­ни ли­ша­ва­не от сво­бо­да.

Приз­на­ва под­съ­ди­мия Це­ко Кръс­тев Це­ков, ро­ден на 02.01.1948 г. в с. Кли­су­ри­ца, ок­ръг Ми­хай­лов­г­рад­с­ки, бъл­га­рин, бъл­гар­с­ки граж­да­нин, же­нен, със сред­но об­ра­зо­ва­ние, ра­бот­ник, без­пар­ти­ен, не­о­съж­дан, за ви­но­вен в то­ва, че през есен­та на 1983 г., до м. май 1984 г. в гр. Ми­хай­лов­г­рад, с цел да съз­да­де зат­руд­не­ния на власт­та на НР Бъл­га­рия, при ус­ло­ви­я­та на про­дъл­жа­ва­но прес­тъп­ле­ние, в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма раз­п­рос­т­ра­ня­вал кле­вет­ни­чес­ки твър­де­ния, за­ся­га­щи дър­жав­ния и об­щес­т­вен строй в НР Бъл­га­рия, по­ра­ди ко­е­то и на ос­но­ва­ние чл. 108 във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК го осъж­да на две го­ди­ни ли­ша­ва­не от сво­бо­да.

Приз­на­ва под­съ­ди­ми­те Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков, със сне­та са­мо­лич­ност и Це­ко Кръс­тев Це­ков, със сне­та са­мо­лич­ност за ви­нов­ни в то­ва, че през есен­та на 1983 г. до май 1984 г. в гр. Ми­хай­лов­г­рад, с цел да съз­да­дат зат­руд­не­ния на власт­та в НР Бъл­га­рия, об­ра­зу­ва­ли гру­па, ко­я­то си пос­та­ви­ла за цел да раз­п­рос­т­ра­ня­ва в ус­т­на и пис­ме­на фор­ма кле­вет­ни­чес­ки твър­де­ния, за­ся­га­щи дър­жав­ния и об­щес­т­вен строй в НР Бъл­га­рия, по­ра­ди ко­е­то и на ос­но­ва­ние чл. 109, ал.1 във вр. чл. 108 и чл. 54 от НК ги осъж­да:

под­съ­ди­мия Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков – два­на­де­сет го­ди­ни ли­ша­ва­не от сво­бо­да, ка­то го оп­рав­да­ва по съ­що­то об­ви­не­ние за гр. Дев­ня,

под­съ­ди­мия Це­ко Кръс­тев Це­ков – три го­ди­ни ли­ша­ва­не от свобода.

На ос­но­ва­ние чл. 23 от НК оп­ре­де­ля ед­но об­що на­ка­за­ние на под­съ­ди­мия Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков от два­на­де­сет го­ди­ни ли­ша­ва­не от сво­бо­да при пър­во­на­ча­лен строг ре­жим на из­тър­пя­ва­не на на­ка­за­ни­е­то.

На под­съ­ди­мия Це­ко Кръс­тев Це­ков – три го­ди­ни ли­ша­ва­не от сво­бо­да при пър­во­на­ча­лен общ ре­жим на из­тър­пя­ва­не на на­ка­занието.

Осъж­да под­съ­ди­мия Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков от с. Кли­су­ри­ца, окр. Ми­хай­лов­г­рад­с­ки да зап­ла­ти нап­ра­ве­ни­те раз­нос­ки по де­ло­то в пол­за на дър­жа­ва­та в раз­мер на 114,20 лв.

На ос­но­ва­ние чл. 59 от НК за­чи­та пред­ва­ри­тел­но­то за­дър­жа­не на под­съ­ди­мия Ян­ко Ни­ко­лов Ян­ков от 22.05.1984 г. и на под­съ­ди­мия Це­ко Кръс­тев Це­ков от 25.05.1984 г. до вли­за­не на при­съ­да­та в за­кон­на си­ла.

При­съ­да­та мо­же да се об­жал­ва или про­тес­ти­ра пред Вър­хов­ния съд на НРБ в 14-дне­вен срок от днес.

Пред­се­да­тел: /п/

Съ­деб­ни за­се­да­те­ли: /п/ /п/

[Публикувано на стр.58-59 от книгана на проф. Янко Янков-Вельовски (Iankov-Velyovski) ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). - С., "Янус", 1994. - 640 с.].