ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

11 Юли 2008

ЧРЕЗ:

До Административен съд-

София-град

бул. „Витоша” № 2

1000 София

І-во отделение, 15 състав,

Адм. д. № 2745 /2008 г.,

Съдия-докладчик Полина Якимова

(срещу Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност

на български граждани към Държавна сигурност

и разузнавателните служби

на Българската народна армия)

До Върховния административен съд

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.info

Ж А Л Б А

НА

Янко Николов Янков

гражданин на Европейския съюз

1172 София,

ж. к. „Дианабад”,

блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

На 07 юли 2008 г. получих препис (копие) от определение от 27 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от Съдия-докладчик Полина Якимова , І-во административно отделение, 15-ти състав.

В срок обжалвам въпросното определение, при което изтъквам следните аргументи и съображения:

Първо

В края на текста на определението е записано, че то „не подлежи на обжалване”, но специално този определителен текст противоречи на Закона, защото в съдържателната част на Определението са разгледани две различни искания по две различни хипотези, по едната от които, обаче, определението подлежи на обжалване.

Следователно, съдията не е имал правото да постановява такъв текст в своето „Определение”, а фактът на постановяването на този противоправен текст или е резултат на долен непрофeсионализъм, или на преднамерен престъпен нескопосан опит за заблуда на заинтересованата ищцова страна.

Във втората хипотеза този факт е и недвусмислено доказателство за наличието на демонстрирана от съдията: замаскирана форма на отказ от правосъдие; престъпно използуване на авторитета на съдебния сан като прикритие на престъпен стремеж за въвеждане в заблуда на едната от страните по съдебния процес в полза на другата; недопустима злоупотреба с правосъдната власт в интерес и в полза на другата страна по съдебния процес, от чиято принадлежност към Мафията и от чиято конкретна престъпна дейност аз като ищец търся правосъдие.

В този смисъл моята ситуация като ищец по това дело по същество напълно съвпада със ситуацията от една басня, в края на която литературният „герой” възкликнал: „Ако ме преследва Вълкът, ще намеря ли правосъдие и закрила при Лисицата?”, попитал Заекът.

Второ

Обръщам внимание върху факта, че с официално искане, което е датирано с дата 09 юни 2008 г. и е надлежно регистрирано на същата дата, аз съм поискал да бъде осъществено съединяване за общо разглеждане в едно дело (в единен съдебен процес) на иска по това дело с иска по друго дело, при което изрично и ясно съм изтъкнал и своите мотиви, съображения и основания за това.

Трето

В своето Определение от 27.06.2008 г. Съдията-докладчик по делото се е произнесъл по това искане, посочил е, че във връзка с него е бил извършил „служебна проверка”, при която е констатирал, че същото искане се съдържа и в документацията на съответното друго дело; след което, обаче, абсолютно недопустимо за всяка нормална логика, е записал констатации от онова дело, които нямат абсолютно нищо общо с направеното в този аспект искане, а имат отношение към съвсем друго искане.

Става въпрос за това, че Съдията-докладчик въобще не е отбелязал реалния факт, че специално по това искане (искането за съединяване на делата!!!) съдията по другото дело въобще не се е бил произнасял, все още не се е произнесъл, и все още му предстои да изпълни законовите разпореждания и да се произнесе по него; тоест, че по отношение на (спрямо) това искане (искането за съединяване на делата) и двете дела са се намирали в състояние на един и същ процесуален стадии.

В този смисъл втората част от логическата конструкция на съдията-докладчик по това дело относно „състоянието на нещата” по същото искане в другото дело просто е неуместна.

Забележка: Тъй като Съдията-докладчик по настоящето дело е единственият съдия, по отношение на (спрямо) когото досега не съм имал и все още нямам (или бих искал да нямам) никакви сериозни основания да критикувам с моя характерен ЗА ТАКИВА СЛУЧАИ И ХИПОТЕЗИ стил и аргументация, подчертавайки благоразположеността си към този съдия, пропускам възможността да „го захапя”, както бих направил с онези, които вече са ми били дали аналогични основания; и по отношение на които, например, щях да напиша, че специално този текст от тяхното определение е достатъчно ясно доказателство или за „шизофренен изблик”, или за „манипулация в полза на Мафията”, или и двете заедно.

Четвърто

Обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че позовавайки се на текста на чл. 213 от ГПК и изтъквайки аргумента, че разпоредбата на този законов текст „дава право, но не задължава съда да постанови съединяване”, съдията докладчик по настоящето дело е пропуснал да се съобрази със следващата част от законовата воля, съгласно която решението на съда за отказ в това отношение действително е право на съда, но това право не е неограничено (не е право без кореспондиращо му задължение), не е „право на произволност”; тъй като законът постановява, че както уважаването на иска в това отношение, така и неговото отхвърляне, задължително трябва да бъде надлежно мотивирано и обосновано; при което надлежната мотивация и обосновка е налице само когато решението е съобразено както с фактите, така и с изискванията на нормалната (а не на психопатологичната, патопсихологичната или ченгеджийско-мафиотската манипулативна) логика.

В контекста на горното изрично обръщам Вашето внимание върху това, че решението на съдията, съгласно което е отказано съединяване на двете дела, е опорочено поради липса на нормално мотивиране и обосноваване.

Пето

Наистина, съдията е вмъкнал кратък текст, в който е записано, че „Както бе посочено, двете производства се намират в различен процесулен стадии”, „поради което искането за съединяването им е неоснователно”.

Трудно ми е да се въздържа от желанието да отговоря „саркастично подобаващо” на съдията относно тази негова логическа конструкция, но все пак, въпреки правото ми на войнствена неизбежна отбрана и защита срещу съдийската брутална лъжа и основаната върху нея несправедливост и противоправност, ще приложа „по-мек тон”.

От логическа гледна точка следва да се приеме, че именно за да може да извърши нарушение на моето право на фактосъобразно и правосъобразно правосъдие, и по-точно, за да може да напише абсолютно шизофренното или престъпно-манипулативното словосъчетание „както бе посочено”, преди това съдията е посочил нещо, което просто не отговаря на фактите и на истинана.

По времето на произнасянето на съдията по това мое искане за съединяване на двете дела същите тези две дела въобще „не са се били намирали в различен процесуален стадии” - както по отношение на „общото състояние на делата”, така и спрямо искането ми за тяхното съединяване в единно дело; напротив – и двете дела и в двете отношения са се намирали в еднакъв процесулаен стадии.

„Привиждането”, „осенило” съдията и накарало го да вижда „различни процесуални стадии”, или просто е „шизофренно” възприемане на реалността, или свидетелство за наличието на толкова дълбоко затъване на съдията в блатото на Мафията, че за него е без значение моята оценка относно неговия психичен и психиатричен статус.

На всичко отгоре, преднамерено или случайно, съдията е пропуснал да вземе отношение относно моята аргументация за необходимостта от съединяване на делата, и най-вече относно посочения от мен текст на Европейската конвенция.

На основание и в съответствие с така изложените факти и обстоятелства пледирам да отмените въпросното определение в посочената негова част.

Приложения: копие от настоящето мое искане.

11 Юли 2008 г. Янко Н. Янков