СТРАБОН

Страбон

Страбон (64/63/60 г. пр. Хр. –20/21/25 г.) е древногръцки географ, историк и пътешественик, автор на “География” (Geographika)[1] в 17 книги и на “Универсални исторически етюди” наричани още и “Исторически коментари” (Hypomnemata historika) в 47 книги, от които до нас са достигнали само отделни фрагменти.

Произхожда от знатно гръко-персийско семейство, съчетавал е в себе си най-високите знания на традиционната елинистическа образованост, съчиненията си е писал на гръцки език и поради всичкото това с пълна увереност би могъл да счита себе си за гръцки учен, което, обаче, самият той въобще не е приемал. Тъй като в продължение на дълги години е живял във “Вечния град” и е бил свидетел на раждането на поглъщащата целия елинистичен свят Римска империя, той превъзходно е разбирал, че е свидетел и изразител на “лебедовата песен на елинизма”, че шествуващата римска култура налага качествено нов, глобалистичен по своя характер тип мислене, и че на този нов тип мислене следва да съответствува и нов научно-литературен жанр. Така, именно в контекста на тази негова ментална нагласа, той е предприел изготвянето и е осъществил научния си труд, написан на напълно непонятния за неговото време енциклопедичен жанр, оценен едва от следващите поколения.

В своя достигнал до наши дни труд Страбон е събрал всичко, което по негово време се е знаело за “обитаемата земя”, при което е изложил и всички съществуващи мнения по така наречените теоретически въпроси и спорове относно местонахождението на един или друг земен пункт, и по този начин се е проявил като “спасител” или “пазител” на най-ценното научно наследство на античността. Наистина Страбон, макар и сам лично да е бил посетил доста много места в познатия на античността свят, макар и самият той да не е открил нищо, да не е изобретил нищо и да не е измислил нищо, все пак е оставил името си в историята като изключително търпелив събирач на факти и мнения и като напълно самостоятелен анализатор и мислител.

Най-важният научен факт, свързан с името на Страбон, обаче е следният: макар и наименованието на неговия труд да е “География”, той всъщност може да бъде считан с не по-малко основание както “Етнография”, така и “История”, така и “Енциклопедичен справочник”, при което във всички случаи неизменно трябва да се има предвид, че този труд е преди всичко философия. А това от своя страна е резултат не само на факта, че към написването на този труд той е бил пристъпил едва в началото на своята зряла 60-годишна възраст, а и най-вече, че още от най-ранната си възраст е считал себе си преди всичко философ, при което е подчертавал, че “географията предполага в географа преди всичко философа – човека, който е посветил себе си на изкуството да се живее, т. е. на щастието”.

---

[1] Страбон, География, М., 1879; Страбон, География, в 17 книгах, Л., 1964; Strabo, Geographie, Paris, 1966-1989.

[Публикувано като §16 на стр.171-172 от книгата на проф. Янко Янков ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ (Основни аспекти на политикоправния генезис). Том 3. ДРЕВНА ЕВРОПА. РИМ. - С., "Янус", 2006. - 412 с.].