ДОСИЕТАТА НА ДС (22)

Относно:
Конкретно посочена още на 23 август миналата година
престъпна дейност на Министъра на вътрешните работи,
изразяваща се в изготвяне и използуване
на официален документ с невярно съдържание,
и фактическия отказ на Прокуратурата
да разследва извършеното престъпление

ваши престъпни нискойерархични държавновластнически
слугински величия
на българския посткомунистически мафиотски режим,

На 23 август миналата година съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор официално искане за разследване на конкретно посочена престъпна дейност, която е извършена под непосредственото ръководство на Министъра на вътрешните работи Румен Петков от неговия подчинен служител Иван Комитски, и която се изразява в изготвяне и използуване на официален документ с невярно съдържание – официално писмо, адресирано до мен, съдържащо неверни факти и обстоятелства и предназначено да прикрие факта на извършването на друго престъпление.
Текстът на това мое искане има рег. № 12567/06 (към: ВПК № 35093/06-ІІ), публикуван е в моя Web site http://iankov.com (и по-конкретно в раздел „Писма”, LPC-Embassy-040 / 23 август 2006 г.) и подобно на всичките мои официални искания за разследвания отдавна има публичен характер и е четен от неопределено голямо множество любознателни читатели.
В частност в този текст изрично и ясно се съдържа изявлението, че съвсем не очаквам да бъдат спазени законовите норми, тъй като една от главните гаранции за функционаринето на българския мафиотски режим е тази, че както Президентът, така и Главният прокурор са лично агентурно зависими от българския клан на руската Червена Мафия; както и че специално зависимостта на Главния прокурор е пряко следствие от факта, че още като дете се е бил проявявал като „нежна мека китка”, и че това обстоятелство е било използувано от службите на Държавна сигурност, за да обезпечат неговата агентурна зависимост.
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че във въпросното мое искане за разследване на конкретно посочената престъпна дейност освен това изрично и ясно съм записал, че фактите, отнасящи се към така описания казус всъщност съвсем не са изолиран случай, и че става въпрос за съществуването на дългогодишна константна фалшификаторска практика в дейността на Министерството на вътрешните работи, предназначението на която е да се извършва прикриване на престъпленията и на престъпниците.
Обръщам вашето внимание и върху обстоятелството, че от септември 1944 г. до днес в България съществува константна практика, съгласно която няма и не може да има какъвто и да е прокурор от системата на Прокуратурата, който да не е предварително или последващо принуден да се подчинява на тайните служби и на Мафията.

24 Септември 2007 г. Янко Н. Янков

[Изпратено до Главния прокурор и Министър-председателя, с копия до посланиците от държавите-членове на ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, членовете на дипломатическия корпус в и за България, както и до български и чуждестранни медии].

ДОСИЕТАТА НА ДС (13)

Относно:

1) изключително многобройните ми в продължение на две

десетилетия официални искания за достъп до документите

на престъпната комунистическа Държавна сигурност;

2) за предоставянето на тези документи на следствените, прокурорските

и съдебните органи;

3) и най-вече - за ефективно търсене на наказателна и всякаква друга

отговорност от всяко отделно персонално отговорно престъпно лице,

за всяко отделно престъпление, свързано с мероприятията на ДС и извършено

както по времето на класическия комунистически режим, така и по времето

на действуващия от 1990 г. до наши дни посткомунистически мафиотски режим

До ръководството и членовете

на Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност на български граждани

към Държавна сигурност и разузнавателните служби

на Българската народна армия

площад „Александър Батенберг” № 1

кабинет № 308

1000 София

E-mail: Кns@nt52parliament.bg

До Борис Велчев –

ноторно известен хомосексуалист,

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския мафиотски режим -

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2

1000 София

чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,

E-mail: n.markov@prb.bg

Информационно копие:

До всички членове на чуждестранния

дипломатически корпус в и за България

(на пощенските и E-mail-адресите)

До всички български и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

Дами и господа, членове на Комисията,

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския мафиотски режим,

І.

Само преди около две седмици, на 13 август, авторитетен член на вашата Комисия заяви в медиите, че „Комисията по досиетата не участвува в активни мероприятия и не прикрива доносници” (http://bulgaria.actualno.com/news_117327.html).

С настоящето писмо до всичките вас преди всичко изразявам своята пълна подкрепа на една такава стратегия, при което веднага изрично и ясно подчертавам своето категорично гледище, че тази стратегия, всъщност, тепърва трябва да бъде доказвана в реалната практика на Комисията, и че съмненията относно възможността тя да бъде реализирана са изключително високи, тъй като всичките досегашни аналогични комисии не са са занимавали с нищо друго, освен именно с участие в оперативните мероприятия на специалните служби на държавата; които служби, както много добре е известно, досега са били и продължават да бъдат част от структурата на формирания от КГБ и ДС български филиал на руската Червена мафия; и една от най-важните функции на които е била да прикриват всички престъпници от Държавна сигурност (включително и от нископоставения бранш на доносниците).

На второ место, длъжен съм изрично и ясно да подчертая, че съмненията относно възможността да бъде реализирана една такава стратегия на Комисията са максимално високи и предвид на обстоятелството, че в цялата досегашна двудесетилетна практика на абсолютно всичките български държавновластнически структури не е имало нито един такъв истински случай; че най-типичен пример в това отношение е сферата на така нареченото „Правосъдие”, където единственото реално условие за назначение на служителите е тяхната преданна ангажираност с Държавна сигурност и нейните днешни мафиотски трансформации; и че на фона на досегашната ситуация е твърде съмнително дали реалното провеждане на една такава стратегия ще бъде позволено от Big boss–а на българския клан на руската Червена мафия.

На трето место, длъжен съм изрично и ясно да подчертая, че в репертоара на оперативните мероприятия на всичките досегашни Комисии е влизало не само прикриването на всички, които са били ангажирани с престъпната дейност на Държавна сигурност, но и пропагандно-оперативно-манипулативното позоваване в продължение на много години върху напълно фалшиви (и специално изработени с такава именно цел) т. нар. материали и досиета, с което е била преследвана целта за отстраняване от политическата и юридическата сцена на малцината, които са достатъчно личностно мотивирани и имат високата професионална компетентност и способност да се противопоставят на българския филиал на КГБ и на неговите днешни мафиотски трансформации, транасмутации и метастази.

ІІ.

Всичките вие, най-малкото от медиите несъмнено много добре знаете, че така нареченият „случай Янко Янков” е именно такъв.

1) Припомням ви, че както от текстовете на книгите ми, така и от текстовете на публикуваните в Интернет протоколи от заседанието на Националната политическа кръгла маса през 1990 г. е видно, че именно аз съм този, който пръв е поискал пълното разсекретяване на всички досиета и тяхното предоставяне на вниманието на обществеността.

Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че и там пак аз пръв съм поставил искането за решаването на тази стояща пред българското общество задача.

2) Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че по повод и във връзка с тогавашната публикация във в-к „Факс” съм произнесъл специална реч в Парламента, с която изрично и ясно съм посочил, че още предният ден съм заявил пред Главния прокурор, че става въпрос за фалшификат, и съм поискал да образува наказателно разследване, а от Парламента съм поискал парламентарно разследване.

3) Припомням ви, че от архива на Министерството на Вътрешните работи и досегашните Комисии (с който новата или поредната Комисия би следвало да разполага) и от архива на Главния прокурор е пределно ясно видно, че в продължение на почти 14 (четиринадесет) години изключително интензивно съм искал да получа достъп до така нареченото „Агентурно досие”, което през цялото това време интензивно е било приписвано на мен, и съм настоявал за наказателно разследване на всички, които са ангажирани с тази фалшификация и с нейното оперативно-манипулативно използуване против мен в политическото и медийното пространство.

4) Припомням ви, че когато едва през 1998 г. получих достъп до една съвсем малка част от документацията, която се отнася за мен (при това без така нареченото „Агентурно досие”, до което ми бе отказан какъвто и да е достъп!) аз открих, че съществуват няколко изключително ясни и недвусмислени доказателства, че е имало специални т. нар. „Оперативни планове”, задачата на които е била да бъдат изработени серия от фалшификати, чрез които да бъде осъществено моето компрометиране както пред българите, с които се срещам, така и пред чуждите граждани, с които също така съм имал изключително интензивни срещи.

На тази именно тема съм посветил официалните ми писма, адресирани до и регистрирани в канцелариите на Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, текстовете на които писма, впрочем, са публикувани и в том 3 и том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”. Настоявам Комисията да изиска тези писма от Министъра на вътрешните работи и от предишните Комисии и да ги приложи в архивата си.

а) така, в писмото ми от 05 август 1998 г. изрично и ясно съм посочил, че от стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304, ДОР „Смешник” е видно, че е имало строго секретен оперативен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”;

б) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план (утвърден от генералите П. Стоянов и А. Мусаков) е било възложено следното: „Съвместно с отдел 01, управление 04 ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.

Като се има предвид, че посоченото „управление 04 ДС” е било именно т. нар. „Научно-техническо управление”, става пределно ясно, че става въпрос за изработване на серия от т. нар. „комбинации от текстове”, които да бъдат предоставени на дипломатите, с които се срещам, за да бъда компрометиран пред тях.

в) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърдено от генерал строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което е било необходимо сред хората, с които се срещам, да бъде разпространяван слухът, че съм луд и че съм агент.

г) така, в писмото ми от 06 март 1999 г. съм посочил, че доцент д-р Емил Георгиев - бивш преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет и бивш висш служител на Държавния съвет и на Съвета по законодателството при Държавния съвет по времето на Тодор Живков, е изразил пред мен готовността си да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелството, че лично е участвувал в изработването на проектотекст на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ Държавна сигурност е била получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.

Изрично и ясно посочвам, че това мое писмо е било адресирано и е било регистрирано до и при Президента, Главния прокурор, Директора на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи, всички дипломатически представители в София и тогавашните докладчици на ПАСЕ.

Изрично и ясно посочвам, че доцент д-р Емил Георгиев е бил официално разпитан от военния следовател по следственото дело и изрично и ясно е декларирал горепосоченото обстоятелство.

ІІІ.

1) Както е известно, на 21 май 2001 г. тогавашната Комисия, известна като „Комисията Андреев”, публикува така наречения „Списък на агентите”, в който бе посочено и моето име.

Същата Комисия никога – нито преди, нито след обявяването на Списъка – не ми е била дала каквато и да е възможност да видя и да се запозная с документацията, върху основата на която бе извършено включването на моето име във въпросния Списък.

Дори нещо повече, самият Председател на Комисията впоследствие многократно е заявявал, че тогава членовете на Комисията по принцип не са имали достъп до папките и по същество са извършвали обявяването върху основата на онова, което им е било поднасяно наготово от съответните служби на МВР; а специално относно моя случай изрично, публично и многократно е заявявал, че въэобще не е бил виждал никаква документация.

Само две седмици след това, на 08 юни 2001 г., регистрирах в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно искане за извършване на спешно разследване на фалшивите документи, обявени като досие, принадлежащо на мен.

2) На 08 октомври 2001 г. отново предявих пред Главния прокурор официално искане за извършване на спешно разследване на престъплението, изразяващо се в изготвяне на фалшиви документи, намиращи се в архива на МВР и обявени като „мое досие”.

3) На 12 декември 2001 г. регистрирах в канцеларията на „Комисията Андреев” специално писмено искане с изричен текст: „Настоявам за пълен достъп за мен и за пълен достъп на абсолютно всеки (т. е. за пълна публичност) до абсолютно всички материали, свързани с мен и членовете на моето семейство”.

4) Впоследствие такова искане съм предявил към „Комисията Андрееев”, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи и с писмата ми, имащи следните дати: ►25 декември 2001 г.; ►26 декември 2001 г.; ►27 декември 2001 г.; ►28 декември 2001 г.; ►29 декември 2001 г.; ►20 февруари 2002 г.; ►21 февруари 2002 г.; ►22 февруари 2002 г.; ►26 февруари 2002 г.; ►27 февруари 2002 г.; ►28 февруари 2002 г.; ►01 март 2002 г.; ►02 март 2002 г.; ►03 март 2002 г.; ►04 март 2002 г.; ►05 март 2002 г.; ►07 март 2002 г.; ►08 март 2002 г.; ►21 март 2002 г.; ►25 март 2002 г.; ►26 март 2002 г.; ►15 април 2002 г.; ►16 април 2002 г.; ►17 април 2002 г.; ►02 септември 2002 г.; ►29 октомври 2002 г.; ►17 декември 2002 г.; ►07 февруари 2003 г.; ►08 февруари 2003 г.; ►21 февруари 2003 г.; ►04 август 2003 г.; ►05 август 2003 г.; ►06 август 2003 г.

5) От април 2002 г. до февруари 2003 г. извърших нотариална заверка на почти двадесет (20) пълномощни, чрез които упълномощавах видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до абсолютно всички т. нар. „Документи”, намиращи се в архива на ДС/МВР и отнасящи се за мен; впоследствие почти всичките ми казаха, че са били подложени на специални разговори, убеждавания и директни заплашвания да се откажат от интереса си към въпросната „документация”.

6) Тъй като единствено видният юрист, криминалист, журналист, писател и бивш полковник от МВР Богдан Тонев Кръстев отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната документация, на 31 януари 2003 г. по отношение на него бе извършено оперативно мероприятие, при което той по чудо оцеля, след като бе направен опит да бъде блъснат под мотрисата в софийското метро.

За станалото събитие г-н Кръстев официално обвини Министъра на вътрешните работи Георги Петканов, и така след известно време Министърът бе принуден да извърши официално разсекретяване на въпросното „Агентурно досие” и разреши достъп до него и получаване на ксерокскопия от същото.

7) Така, едва след 14-годишни перипетии аз най-после получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, заведено на мое име, и на 04 август 2003 г. най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от мен – тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.

8) Същият ден, на 04 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал следното: „Като имам предвид фактите, че: Þпрез последните десетина години в България станаха “обичайни” убийствата и покушенията върху живота, здравето и имуществото на почти всички, които поради своите действия са неудобни на най-висшите етажи на мафията; Þче двама други експерти преди това изрично ми заявиха, че се страхуват да заявят публично своето експертно мнение; и Þче цялата държавна машина в продължение на много години досега доста упорито е правела абсолютно всичко възможно, за да ми попречи да докажа истината, намирам за уместно и необходимо да заявя пред Вас, че според мен съществува немалка степен на вероятност Димитър Генадиев Костов да бъде превърнат в обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица. // 04 август 2003 г. // Янко Н. Янков .//”

9) На другия ден, на 05 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че съгласно строго секретен план е била изработена „фиктивна офицерска военна книжка”, която е била предоставена на едно лице, което е било изпратено при мен, за да се представи като репресиран от властите висш военен, на когото аз трябва да повярвам и който впоследствие да послужи като лъжесвидетел по делото срещу мен.

С това мое писмо изрично и ясно съм поставил искането да бъда разследвана практиката, извършвана от Държавна сигурност и изразяваща се в „изготвяне на фиктивни лични документи” и други подобни книжа, както и да бъдат разследвани специалистите, занимаващи се с така посочената фалшификаторска дейност.

10) Така, на 20 август 2003 г. регистрирах (№ 3588) в канцеларията на Главния прокурор моето ново официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се в изготвянето и използуването на въпросния фалшификат.

11) На 11 септември 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което изрично и ясно съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който в интервю за в-к „24 часа” от 24 октомври 1997 г., стр. 11, е заявил, че „Досиетата са били унищожавани селективно, а някои от оперативните работници навремето са измисляли вербовки”.

12) После, с Постановление на военния прокурор от 02 февруари 2004 г. е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

13) Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.

а) На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-031 / 24 юли 2006 г. ) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, при това непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него медикаментозен тероризъм.

б) На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-042 / 25 август 2006 г. ) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото, военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 05 и на 19 февруари 2006 г., и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от делото са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства за това, че са съществували.

ІV.

Дами и господа, членове на Комисията,

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския мафиотски режим,

Настоявам за пълно и безкомпромисно разследване на абсолютно всички детайли на така описаната от мен фактическа обстановка на казуса.

V.

Дами и господа, членове на Комисията,

Позволете ми да изразя своето предположение, че ще предпочетете да не споделите съдбата на посочените двама починали (експерта и следователя) или съдбата на другия експерт, който едва остана жив след покушението върху него; и че, за да живеете, ще предпочетете да участвувате в оперативното мероприятие на специалните служби на Мафията и на държавата (която е само едно нискойерархично структурно звено от системата на Мафията). При това, все пак, позволете ми и да се надявам, че ще имате доблестта да поемете риска и да се съобразите с всички факти.

Моето изрично изразено искане към всичките вас е, когато обявявате съдържанието на документацията, която ви е предоставена от архива на тайните служби, да обявите и съдържанието на документацията, намираща се в прокуратурата – откъдето е видно, че става въпрос за фалшификация.

При това, едно такова ваше поведение ще бъде изцяло в пълно съзвучие както с логиката за Закона, така и с неговите изрични текстове – напр. в текста на Закона, в който се казва, че установяването на дейността се извършва включително и върху основата на собственоръчно написаните или подписаните декларации и други документи; в случая следва да имате предвид, че в конкретния казус по надлежния законов ред е оспорено и отхвърлено наличието за собственоръчност както на написването, така и на подписването.

При това, длъжен съм да ви кажа, че не само моят професионален нюх, но и изрично изразените гледища на моите приятели ни казват, че съществуват твърде много основания да се счита, че в услуга на управляващата Червена мафия вие ще предпочетете да участвувате в оперативно мероприятие, при което да обявите само фалшификацията, която ви е предоставена от архива на ДС, и че ще се опитате да игнорирате документацията, намираща се в Прокуратурата.

Проблемът, разбира се, си е ваш, а с моя аз вече доста отдавна съм свикнал, и той е, че при една такава хипотеза политическият ефект в България в полза на Червената Мафия ще бъде изключително минимален или дори никакъв, но ... няма да има обществена или държавна институция в света, към която да не се обърна за съдействие за обществено и съдебно установяване на Истината и за налагане на свързаната с нея лична Отговорност от всеки, който е извършил престъпление, включително и чрез тенденциозно и неверно манипулиране на фалшиви архивни документи.

И че като начало още през първите дни на септември с вас ще поиска да се срещне екипът на една немска телевизия, която пристига, за да прави специален двучасов филм за престъпленията на Държавна сигурност и на нейните днешни слуги; в който филм аз ще участвувам като политически и юридически консултант.

22 август 2007 г. Янко Н. Янков

ПРОГНОЗИРАНЕТО - ЗАЛОГ ЗА УСПЕШНО УПРАВЛЕНИЕ

“Да управляваш, това значи да прогнозираш”. В този френски афоризъм като че ли най-пълно е изразена изключително важната роля на прогнозите в управлението и ежедневния живот. Прогнозирането е необходим елемент на личната и социалната практика и именно непосредствените, понякога остри практически потребности на днешния ден, са породили и непрекъснато поддържат и засилват интереса към бъдещето.
Доколкото хората сами са творци на собствената си история, те винаги са се стараели да узнаят резултатите от своите настоящи и бъдещи действия, да “приповдигнат тайнствената завеса на бъдещето”. В процеса на развитието на човека и неговото съзнание се е появила и постепенно усъвършенствувала и способността му да познава бъдещите събития и явления. Но “пронизването на времето”, проникването в бъдещето, човекът винаги е осъществявал, като е изхождал от своя конкретен светоглед, с предимствата и недостатъците на степента на усъвършенствуването на неговото съзнание. Формите и методите на проникване в бъдещето винаги са съответствували на формите и методите за опознаване на действителността, характерни за съответния стадий от развитието на обществото.
Представата за бъдещето има своя дълъг и сложен път, своята изпълнена със зигзаги хилядолетна история. Тя е резултат не на просто любопитство, а на насъщна потребност, произтичаща от нуждите на ежедневния живот, от необходимостта за по-трезво осмисляне на настоящето чрез очертаване на контурите на бъдещето. По своята природа ежедневният човешки живот е целенасочена дейност, а поставените от човека цели съдържат в себе си прогнозиране. Така, че без прогнозиране е невъзможен и самият ежедневен човешки живот – пристъпвайки към практическата реализация на каквато и да е от поставените цели, човек мислено гледа напред, и в края се получава резултатът, който още в самото начало е съществувал в представата му.
С развитието и разширяването на сферите и изискванията на човешката дейност се е развивало и усложнявало и самото прогнозиране. Както при решаването на всяка лично и социално значима проблема, така и при изработването на теоретико-методологическите подходи на прогнозирането на бъдещето, исторически винаги са били налице ярки светлини и дълбоки сенки, знания и невежество, преплитане на известното с неизвестното.
Необходимостта от интензивно и строго научно прогнозиране се появява тогава, когато в настоящето възникват противоречията, решаването на които ще доведе до количествено или качествено нов етап в развитието на процесите. Поради това и интересът към бъдещето винаги е бил особено актуален в епохите на ускорен и кризисен ход на социалното развитие. Когато противоречията са по-слаби, и необходимостта от прогнозиране не е особено актуална. От друга страна, обаче, точността на прогнозирането на бъдещото състояние на процесите и явленията зависи от степента на самите противоречия. Когато противоречията са още значително слаби и недостатъчно зрели, тогава и картината на бъдещето е недостатъчно оформена. С други думи – на незрелите условия отговарят незрели теории.
Развитието и функционирането на съвременната социална система се характеризира с небивал досега динамизъм на всички процеси във всички нейни подсистеми и връзките й с околната среда. Управлението на съвременната обществена система и нейните подсистеми се извършва в условията на взаимно преплитане на много фактори, при остър дефицит на време, при безчислено множество възможни варианти за приемане на управленски решения. Този динамизъм настоятелно диктува необходимостта от непрекъснато повишаване на научната обоснованост и надеждност на управленската теория и практика, на необходимостта от прилагането на нови методи и подходи при изработването на стратегическите и тактическите решения за въздействие върху процесите и явленията. Ако при тези ситуации се изхожда само от състоянието на системата в дадения момент и не се вземат под внимание бъдещите условия на нейното развитие и функциониране, то управлението не само ще бъде неоптимално, но и системата може да стане неуправляема. Така че без прогнозиране е немислимо изработването на ефективна стратегия и тактика за управлението на обществената система. Прогнозирането позволява да се определи курса на развитието на обществената система, на нейните компоненти и връзките й с околната среда, и осигурява на субекта на управлението възможност за свободно ориентиране в сложния комплекс от взаимно преплетени фактори, влияещи върху поведението на системата. Изобщо: в съвременното общество социалните процеси могат да се ръководят, управляват и контролират само върху основата на обширни и задълбочени научнообосновани прогнози, и успехът в прогнозирането обрича на тържество или провал провежданата дейност.
Ефективното управление на социалните процеси се състои в дълбоко научнообосновано прогнозиране на общественото развитие и вземането на оптимално отговарящи на това развитие стратегически и тактически управленски решения. Планомерните действия днес се нуждаят от трезво виждане на утрешния ден, което позволява правилно да се използуват огромни средства, труд и време, колосална социална енергия, да се подобри обосноваността и повиши ефективността на вземаните управленски решения. Непрекъснатият процес на прогнозиране на социалните явления и процеси в тяхната динамика дава възможност възникналите днес проблеми успешно да се решават от гледището на бъдещото развитие.
Макар че първите систематично организирани и строго научно осъществени прогнози са се появили едва по време (и по-точно - към края) на Втората световна война, съвременното прогностично движение води своето начало от 50-те и 60-те години на ХХ век и се характеризира преди всичко със значителен растеж на количествените и интензивните параметри – постоянно се увеличава броят на учените и практиците, заети в областта на прогнозирането, рязко се нараства броя на публикациите по тази тема, периодично се провеждат симпозиуми, конференции и съвещания по прогнозирането, и пр.
Обаче, независимо от непрекъснатия растеж на количествените параметри, качествените резултати от “прогностичното движение” са все още твърде скромни. Последното, според нас, се дължи предимно на липсата на непротиворечиви фундаментални прогностични концепции, и в частност на липсата на обобщаващ философски анализ на досегашните постижения. На съвременния етап от развитието на прогностичните изследвания отдавна вече е без съществено значение създаването на някакъв нов метод за частнонаучно прогнозиране, и все по-остра става необходимостта от изграждането на философско-методологическата база на прогностичния подход към действителността. Опит да се даде отговор на тази именно задача е и настоящето изследване.
На този труд авторът гледа не единствено като на свидна рожба на своите интелектуални усилия, а като на труд, отразяващ състоянието, развитието и перспективите на едно формиращо се модерно научно направление, и най-вече като на труд, представляващ изходна предпоставка и програма за по-нататъшни частнонаучни прогностични изследвания. Тук авторът прави опит да обоснове статуса на едно новоформиращо се научно направление, наречено “Прогностика”, чийто проблеми имат решаващо методологическо значение за прогностичните проблеми, възникващи във всички частнонаучни изследвания.
Прочее, изхождайки от предпоставката, че твърде много е писано за прогнозирането като форма на познание на действителността, но почти не се срещат разработки, които цялостно да третират въпросите на прогностиката като наука, авторът смята, че с този си труд се включва във важна и отговорна теоретико-методологическа дискусия, която, макар че трябваше да се състои много отдавна, все още не се е състояла, и безпристрастен съдник на която ще бъде бъдещето. И ако трудът отговори на насъщни познавателни и практически нужди и се посрещне с интерес от читателя, авторът ще бъде удовлетворен.

[Стр.5-11 от книгата на проф. Янко Янков ПРОГНОСТИКА (Теоретико-методологически проблеми). Второ, преработено и допълнено издание. - С., "Янус", 2007. - 443 с.].

ЛИБИЙСКИЯТ ПРОВАЛ: КРИЯТ НЕУДОБНА ИСТИНА

- - -

На 16 август 2004 г. аз, пишещият тези редове, се обърнах със специално писмо, адресирано до г-н Соломон Паси - Министър на външните работи на България, копие от което изпратих до всички посланици, акредитирани у нас от държавите-членки на Съвета на Европа и САЩ, както и до Временно управляващия Посолството на Социалистическа народна Либийска арабска джамахирия Негово Превъзходителство г-н Исмаил Шалгам. Текстът на това писмо гласи следното:

“Господин Министър,

Както вече Ви е известно (или поне би трябвало или би могло да Ви е известно), от 1990 г. досега съм направил изключително много официални публикации, в които съм обосновал тезата, че по време на класическото комунистическо управление в България е имало свързани с отделите на КГБ и че днес продължава да има свързани с посткомунистическата мафия институции и личности, преди всичко служители на специални държавни служби, лекари и ангажирани с мафията лица, които са извършвали и продължават да извършват престъпна дейност, изразяваща се в предумишлено (с наказателно-репресивна и с експериментално-медикаментозна мотивация и цел) заразяване на хора с различни болести, преди всичко рак, СПИН и др.

Както вече Ви е известно (или поне би трябвало или би могло да Ви е известно), след възникването в началото на 1999 г. на т. нар. “Либийски случай с българските медици”, без, естествено, да бързам категорично да го причислявам към вече изключително добре познатата ми зловеща практика на Българския филиал на КГБ, аз все пак го разглеждам във висока степен именно през призмата на тази практика.

И трябва съвсем определено да Ви кажа, че към този именно доминантен тип или начин на виждане на нещата постоянно и неизменно ме тласка единствено изключително пристрастното поведение на българските държавни властнически институции, и най-вече поведението на Министерството на външните работи.

Мисля, че не е нужно като доказателство в това отношение тук да привеждам широко отразените в печата изявления и конкретни официални държавнически актове или акции, извършени или проведени от последните изпълнители на най-висшите мандатни държавни длъжности, а именно: Президента на България, Председателя на Народното събрание, Министър-председателя и най-вече - Министъра на външните работи. По силата на 30-годишната си професионална дейност и по силата на личната си ангажираност с този тип феномени, мога напълно определено и ясно да заявя, че като само до известна степен аналогични на държавническа ангажираност биха могли да бъдат посочени твърде малко случаи, и такива са напр. само случаите с убийството в Лондон на писателя Георги Марков и с българската следа в покушението в Рим срещу папа Йоан-Павел Втори.

При това, според мен, изключително съществено внимание заслужават следните факти: а) след политическите промени от 1989 г. до днес броят на пребиваващите в различни страни в света българи, които са били арестувани и подложени на съдебни процеси, както и които са били предумишлено или инцидентно убити, случайно пострадали и попаднали в състояние на необходимост от правна защита, е около 500-700 души; б) само от началото на 1999 г. до днес, т. е. по същото време, през което в Либия са арестувани българските медици, в различни държави по света са били арестувани и подложени на съдебни процеси около 320 души; в) за всичките тези българи, намиращи се по света и нуждаещи се от правна защита българската общественост в България не знае почти нищо, тъй като тяхната защита или въобще не е била осъществена, или е била осъществена напълно формално.

За мен, господин Министър, е повече от очевидна диспропорционалността на третирането от българските власти на българските медици в Либия, от една страна, и на всичките останали българи.

И като български гражданин аз желая да намеря отговор на въпроса относно причините за тази диспропорционалност.

По т. нар. “Либийски случай с българските медици” аз, разбира се, си имам своята “работна хипотеза” в това отношение, и тя е свързана с онова, което вече съм Ви посочил в началото на писмото си, но така или иначе, все още подлагам тази хипотеза на различни проверки, насочени към нейното опровергаване; при което съм абсолютно категоричен, че официалното поведение на българските власти въобще не позволява да бъде опровергана тази хипотеза.

Господин Министър,

На основание Закона за достъп до обществена информация предявявам пред Вас искането да обезпечите и да ми предоставите всичката намираща се в системата на Министерството на външните работи информация относно арестуваните и осъдените в Либия български медици, от която информация аз бих могъл да намеря отговор на следните въпроси: 1) В системата на кои български и чуждестранни медицински структури са работели преди да заминат на работа в Либия; 2) Били ли са ангажирани с изпълнението на някакви специални и секретни медицински или други изследвания и операции; 3) Били ли са ангажирани с дейността на специалните оперативни и медицински служби на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, и ако са били ангажирани – какви са били мероприятията, в които са участвували.

16 август 2004 г. Янко Н. Янков

Разбира се, въпреки задължението, тежащо върху българския Министър на външните работи по силата на така цитирания български закон за достъп до обществена информация, аз не получих никакъв отговор. Тъй като същият този Закон ми дава възможността да обжалвам мълчаливия отказ на Министъра пред Върховния административен съд, на 17 септември 2004 г. се обърнах към съда със “Жалба”, която има следния текст:

Уважаеми Господа (Госпожи) Съдии,

На основание Закона за достъп до обществена информация на 16 август 2004 г. подадох до Министъра на външните работи на България заявление с искане за достъп до такава информация. В текста на заявлението изрично, ясно, детайлно и недвусмислено съм посочил информацията, до която искам достъп. Ответникът, по силата на своята обществена функция, притежава исканата от мен информация.

В предвидения от Закона срок не получих никакъв отговор от ответника.

Уточнявам, че моето право на достъп до въпросната информация е гарантирано със съдебен контрол – вж. съответните текстове на Конституцията и Закона за достъп до обществена информация.

Уточнявам, че съгласно волята на законодателя непроизнасянето в срок по заявление за достъп до информация, имаща статус “обществена информация”, представлява мълчалив отказ, който накърнява моето гарантирано от Закона право на достъп до такава информация.

Отказът на Министъра на външните работи на България се намира в съществено противоречие с процесуалния и с материалния закон и е незаконосъобразен.

Първо: Този отказ е в противоречие с процесуалния закон – чл. 15 от ЗАП, чл. 38 от ЗДОИ. Съгласно изричното изискване на Закона за административното производство и на Закона за достъп до обществена информация съответният орган, когато издава искания административен акт или отказва издаването му, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение. Законовата норма по отношение на формата на акта е изрично ясна и е императивна – формата трябва да е писмена, включително и на отказа. В случая тези изисквания на Закона не са спазени.

Второ: Този отказ противоречи на материалния закон. Исканата от мен информация има статуса на “обществена информация” по смисъла на ЗДОИ, защото е свързана с обществения живот в България, и ако ми бъде предоставена, ще ми даде възможност да си съставя собствено мнение относно интересуващия ме въпрос. Тази информация, също така, не попада под ограниченията на законите и не съществува пречка да ми бъде предоставена и да я получа.

Уважаеми Господа (Госпожи) Съдии,

Въз основа на гореизложеното моля: 1) да отмените отказа на Министъра на външните работи на България; 2) да решите делото по същество; 3) да признаете правото ми на достъп до исканата от мен информация; 4) да осъдите ответника да ми предостави исканата от мен информация в поисканата форма на достъп.

Прилагам:1) Копие от искането ми от 16 август 2004 г.; 2) Копие от жалбата ми за ответника.

17 септември 2004 г. Янко Н. Янков

- - -

Впоследствие, макар че Върховния административен съд не ми изпрати никакво съобщение, той бе публикувал в ИНТЕРНЕТ (http://privacy.gateway.bg/htmls/page.php?category=147&id=158) издаденото по случая свое решение, текстът на което е следният:

Решение № 3789 от 2005 г.

(относно това дали може да се предостави информация и данни от МВнР на трето лице за професионалната история на арестуваните и осъдени в Либия български медици)

Българската съдебна практика, публикувана тук, е предоставена на сайта ни с любезното съдействие на Сиела Софт енд Пъблишинг АД.

Решение № 3789 от 26.04.2005 г.

на ВАС по адм. д. № 8828/2004 г., V отд.

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба на Янко Николов Янков, срещу мълчаливия отказ на министъра на външните работи да се произнесе по заявление от 16.08.2004 г., за достъп до търсената обществена информация от жалбоподателя. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска да се отмени, като се върне преписката на административния орган, с указания да бъде предоставена търсената информация.

...

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

Янко Николов Янков е подал заявление от 16.08.2004 г. до министъра на външните работи, с което е поискал да му бъде предоставен достъп до „всичката намираща се в системата на Министерството на външните работи информация относно арестуваните и осъдени в Либия български медици”, от която би могъл да намери отговор на следните въпроси: „1. В системата на кои български и чуждестранни медицински структури са работили преди да заминат на работа в Либия; 2. Били ли са ангажирани с изпълнението на някакви специални и секретни медицински или други изследвания и операции; 3. Били ли са ангажирани с дейността на специалните оперативни и медицински служби на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната и ако са били ангажирани - какви са били мероприятията, в които са участвали.”

Няма данни кога е постъпило заявлението в администрацията на МВнР, но доколкото страните не спорят досежно срока по чл. 28 от ЗДОИ, следва да се приеме, че към момента на подаване на жалбата от Янков до съда, е налице формиран мълчалив отказ на министъра на външните работи да му предостави исканата информация.

В жалбата се поддържа, че търсената информация представлява „обществена информация”, защото е свързана с обществения живот в Р България, тя се съхранява от задължения субект и не попада в ограничителните хипотези на Закона за достъп до обществена информация, поради което не съществуват пречки да бъде получена от заявителя. Релевират се доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, тъй като органът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е длъжен да се произнесе с мотивирано решение.

По време на съдебното производство процесуалният представител на министъра на външните работи е изложил доводи за неоснователност на жалбата - от формулираното искане в заявлението не е ясно каква точно информация се иска от министъра на външните работи; в Министерството на външните работи не се събира и съхранява такава информация, поради което за министъра не съществува задължение да предостави достъп до търсените сведения от жалбоподателя.

При обжалване на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му (т. 5 от ППВС № 4/76 г.). В случая, предвид данните по административната преписка и изразените доводи и възражения на страните, при преценката за законосъобразност на мълчаливия отказ следва да бъде съобразено търсената информация има ли характер на обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и съответно съществува ли задължение за органа по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да събира и съхранява информация от вида на детерминираната със заявлението.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Според регламентацията в чл. 9 от ЗДОИ обществената информация е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация, съгласно чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до официална и служебна обществена информация е свободен. В случая търсената информация няма характер на обществена информация по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, която да е създадена, да се събира или да се съхранява от ответната страна.

Със заявлението се иска достъп до данни, засягащи личността на трети лица, които не се субсумират в понятието обществена информация. Върховният административен съд в своята практика е отбелязал, че понятието „обществена информация” следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Въпросите, свързани с професионалната реализация на дадена личност са от категорията лични данни по определението на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, достъпът до които е изключен по реда на ЗДОИ - чл. 2, ал. 3. В какви медицински заведения лицата са упражнявали професията си е информация за икономическата им идентичност по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Тя обаче не е от значение за обществения живот в страната, което би обусловило правото на всеки гражданин да иска да бъде информиран, за да си състави собствено мнение по този въпрос и съответно не поражда ответно задължение за органа да разполага и да предостави такива данни на заявителя.

Обществените отношения, свързани с условията, реда и начина на полагане на труд извън пределите на Р България, са регламентирани от трудовото законодателство, и министърът на външните работи и управляваната от него администрация на МВнР няма нормативно уредено задължение да събира и съхранява информация за икономическия статус на лицата. Що се отнася до искането за предоставяне на информация дали тези лица са осъществявали някаква дейност в полза на специалните служби към изброените ведомства в заявлението, доколкото тези факти биха представлявали интерес за обществото и в частност за всеки, който желае да си състави собствено мнение за работата на администрацията им и свързаните с тях лица, то следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ (и при условие, че не съществуват други ограничения за достъп). Ноторно е обстоятелството, че лицата са извън пределите на страната и са задържани в чужда държава, поради което обективно не е възможно за задължения по закон субект да изиска тяхното съгласие. Следва да се изтъкне също, че с оглед предписаните в Устройствения правилник на Министерството на външните работи компетентности, функции и задачи на министъра на външните работи (и администрацията на министерството), няма задължение да събира и съхранява информация за упражняване на някаква дейност от гражданите на Р България, от вида на твърдяната от жалбоподателя, осъществявана под юрисдикцията на други ведомства от държавната администрация (без значение дали има характер на обществена информация и дали се субсумира в класифицирана такава по см. на Закона за защита на класифицираната информация). След като за административния орган не е възникнало задължение за предоставяне достъп до обществена информация, тоест, след като претендираното задължение не съществува, мълчаливият отказ се явява законосъобразен.

Предвид изложеното, жалбата на Янко Николов Янков срещу мълчаливия отказ на министъра на външните работи да предостави на жалбоподателя информация по заявлението му от 16.08.2004 г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Янко Николов Янков срещу мълчаливия отказ на министъра на външните работи да предостави търсената информация по заявлението му от 16.08.2004 г.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението от страните, с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд.

[Стр.410-420 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].

ДОСИЕТАТА НА ДС (6)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерархични (държавно-властнически) слуги
на българския мафиотски режим,

І.

Както изглежда, дори и човек като мен, преминал през ада на следствените, съдебните и затворническите противозаконни дейности на мафиотската по своята същност държавна власт все пак не е в състояние да обхване и да проумее цялата дълбочина на престъпния манталитет и на жестоката престъпна практика, които пронизват тези сфери, и често пъти остава изненадан от тоталната мърсотия, пронизваща всяка частица от структурата на властта. А една от главните причини за това е фактът, че самата Система е конструирана така, че жертвата на престъплението да не може да обхване най-важните детайли от информационния масив, и по този начин да бъде обезпечена невъзможността да се защити.

Така, в случая става въпрос за това, че в продължение на почти три години (от 20 август 2003 г., когато съм депозирал искането си за разследване, имащо рег. № 3588; и от 02 февруари 2004 г., когато е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г.) военно-прокурорският клан на българския филиал на руската Червена мафия ме е лишавал от възможността да имам информация относно извършваните следствени действия по делото, което е образувано по мое искане и уж за защита на моите интереси: 1) като не ми е изпращал никакви копия от официалните актове, свързани с воденето на делото и търсенето и защитата на истината; 2) не ми е давал никаква възможност да получа какъвто и да е фактически достъп до документацията по воденото следствено дело; 3) едва през месец май 2006 г. ме е уведомил за възможността да получа копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство и реално ми е дадено копие от него; 4) едва на 28 юни 2006 г. ми е дал възможност да се запозная със съдържанието на документацията, съдържаща се в папката на следственото дело; 5) при това, едва след като в пълно противоречие с реално действуващите законови норми платих чудовищно висока сума пари, равняваща се на една десета от месечната ми професорска заплата, за да мога да получа копия от 35 (тридесет и пет) страници от онази документация, която прокуратурата всъщност е била длъжна да ми изпраща служебно и безплатно, за да обезпечи моята информираност относно хода на разследването.

Така, благодарение на тази виртуозно организирана мафиотска практика, аз бях лишен от фактическата възможност да зная за наличието и да осъзная значението на редица от имащите изключително важно значение обстоятелства, факти и детайли.

ІІ.

Във връзка с това, в частност, като допълнение към искането ми от 24 юли 2006 г., категорично, ясно и недвусмислено настоявам за следното:

В рамките на същото следствено дело да бъде осъществено разследване и на причините за настъпилата на 05 февруари 2006 г. смърт на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов, при което изрично и ясно подчертавам следното:

1) Именно същият е бил главен или титулярен следовател по посоченото дело срещу „неизвестния извършител” от Министерството на вътрешните работи;

2) Именно същият е извършил моя разпит по делото;

3) Именно същият (в два от официалните документи по следственото дело) изрично и ясно е записал, че по делото е осъществил разпитването на „множество свидетели”;

4) именно същият е направил така, че в същото това дело е налице единствено протоколът от моя разпит и тотално липсват всичките останали протоколи от разпитите на останалите свидетели, при което от материалите по следственото дело въобще не е ясно кои точно са били (имената) и колко души (броя) са били лицата, които са били разпитани от него, и които той съвсем неслучайно изрично квалифицира като „множество свидетели”;

5) именно същият е бил осъществил и трите разпити и е съставил двата протоколи от разпитите на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов.

Впрочем, именно същият си е бил позволил (все пак безуспешно) да упражни престъпен психически натиск и шантаж върху това вещо лице и да иска от него да се откаже от експертизата си;

6) именно същият е направил така, че както посочените два протоколи, така и останалите, липсват от папката с материалите по делото.

Впрочем, напълно реална е версията, че липсата от папката на посочените протоколи е била осъществена от някой друг: може би от продавачите в магазините за плодове и зеленчеци, като какъвто съвсем наскоро се представи пред медиите бившият Главен прокурор Никола Филчев; или може би това е било направено от някои от по-високостоящите в йерархията прокурорски слуги на мафията;

7) макар че на пръв поглед изглежда странно, все пак е доста лесно обяснимо съвпадението на следните факти: »смъртта на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов е настъпила в резултат на мощен инфаркт на 05 февруари 2006 г.; »смъртта на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов е настъпила в резултат на мощен инфаркт на 19 февруари 2006 г..

Тоест, от гледна точка на медицината и двамата са починали от имащи едни и същи характеристики причинни фактори, а от военно-оперативна гледна точка и двамата са починали почти по едно и също календарно време.

8) когато е починал, военният следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов е бил на 39 (тридесет и девет) годишна възраст, който факт има изключително мощно сугестивно значение за формирането на извода, че неговото израстване в йерархията е имало характера на „главоломно бързо”; с какъвто именно характер са белязани йерархичните успехи на всички военизирани лица, които успешно са изпълнявали определени строго секретни поръчки, другото наименование на които обикновено е „мокри поръчки”, или поръчки, свързани с убийствата на определени хора.

В тази именно връзка (тъй като става въпрос за намиране на истината относно престъпната дейност, осъществена в полза на мафията и в моя вреда) изрично настоявам да ми бъде дадена възможност да се запозная с документацията, съдържаща се в т. нар. „кадрово досие” на военния следовател подполкивник Димитър Евгениев Пашов, за да мога сам да си направя извод.

9) Да бъде официално проучена версията, която е широко разпространена сред военно-оперативните специалисти и сред юристите, и според която: »„офицерите от бившите тайни служби се занимават и днес със същото, с което са се занимавали и по-рано”; » при което „разполагат със своя собствена разузнавателна и екзекуционна власт, отделна и паралелна от държавната”.

Тази версия, впрочем, преди няколко години бе лансирана в предаване по Националната (държавната) българска телевизия съвсем не от който и да е, а именно от официалното длъжностно лице – тогавашния шеф на службата по контрашпионажа и държавната сигурност генерал Атанас Атанасов (днес той е депутат в Парламента).

При това следва да бъде отбелязано, че в изказването на генерала не само напълно е липсвала тезата за ефективно противоречие между държавните и мафиотските власти и тайни служби, но и че дори е проличало имплицитното признание за наличие на тясна взаимовръзка и взаимодействие между властта на мафията и властта на държавата.

10) Да бъде официално проучена версията, която е широко разпространена сред така посочените по-горе среди и според която както посочените мафиотски служби, така и специалните служби на държавната власт представляват формирования, които често пъти използуват идентификационното (за себе си или за оперативните си мероприятия) кодово наименование „Бръшлян”, което наименование, впрочем, като правило, се прилага най-вече при използуването на медикаментазни средства за постигане смъртта на обектите на операциите.

В случая следва да бъде уточнено, че „Бръшлян” е наименование на вечнозелено пълзящо растение, използувано като декоративен храст, при това обикновено за изработване на надгробни венци или за засаждане върху надгробни съоръжения.

25 август 2006 г. Янко Н. Янков


(Горното заявление е адресирано до посланиците в София на държавите-членки на Европейския съюз, САЩ и Швейцария, Еврокомисията, Президента, Главния прокурор и БТА; може да се прочете и на следния адрес:
http://iankov.com
раздел Писма,
LPC-Embassy-042/ 25 август 2006 г.).