“Да управляваш, това значи да прогнозираш”. В този френски афоризъм като че ли най-пълно е изразена изключително важната роля на прогнозите в управлението и ежедневния живот. Прогнозирането е необходим елемент на личната и социалната практика и именно непосредствените, понякога остри практически потребности на днешния ден, са породили и непрекъснато поддържат и засилват интереса към бъдещето.
Доколкото хората сами са творци на собствената си история, те винаги са се стараели да узнаят резултатите от своите настоящи и бъдещи действия, да “приповдигнат тайнствената завеса на бъдещето”. В процеса на развитието на човека и неговото съзнание се е появила и постепенно усъвършенствувала и способността му да познава бъдещите събития и явления. Но “пронизването на времето”, проникването в бъдещето, човекът винаги е осъществявал, като е изхождал от своя конкретен светоглед, с предимствата и недостатъците на степента на усъвършенствуването на неговото съзнание. Формите и методите на проникване в бъдещето винаги са съответствували на формите и методите за опознаване на действителността, характерни за съответния стадий от развитието на обществото.
Представата за бъдещето има своя дълъг и сложен път, своята изпълнена със зигзаги хилядолетна история. Тя е резултат не на просто любопитство, а на насъщна потребност, произтичаща от нуждите на ежедневния живот, от необходимостта за по-трезво осмисляне на настоящето чрез очертаване на контурите на бъдещето. По своята природа ежедневният човешки живот е целенасочена дейност, а поставените от човека цели съдържат в себе си прогнозиране. Така, че без прогнозиране е невъзможен и самият ежедневен човешки живот – пристъпвайки към практическата реализация на каквато и да е от поставените цели, човек мислено гледа напред, и в края се получава резултатът, който още в самото начало е съществувал в представата му.
С развитието и разширяването на сферите и изискванията на човешката дейност се е развивало и усложнявало и самото прогнозиране. Както при решаването на всяка лично и социално значима проблема, така и при изработването на теоретико-методологическите подходи на прогнозирането на бъдещето, исторически винаги са били налице ярки светлини и дълбоки сенки, знания и невежество, преплитане на известното с неизвестното.
Необходимостта от интензивно и строго научно прогнозиране се появява тогава, когато в настоящето възникват противоречията, решаването на които ще доведе до количествено или качествено нов етап в развитието на процесите. Поради това и интересът към бъдещето винаги е бил особено актуален в епохите на ускорен и кризисен ход на социалното развитие. Когато противоречията са по-слаби, и необходимостта от прогнозиране не е особено актуална. От друга страна, обаче, точността на прогнозирането на бъдещото състояние на процесите и явленията зависи от степента на самите противоречия. Когато противоречията са още значително слаби и недостатъчно зрели, тогава и картината на бъдещето е недостатъчно оформена. С други думи – на незрелите условия отговарят незрели теории.
Развитието и функционирането на съвременната социална система се характеризира с небивал досега динамизъм на всички процеси във всички нейни подсистеми и връзките й с околната среда. Управлението на съвременната обществена система и нейните подсистеми се извършва в условията на взаимно преплитане на много фактори, при остър дефицит на време, при безчислено множество възможни варианти за приемане на управленски решения. Този динамизъм настоятелно диктува необходимостта от непрекъснато повишаване на научната обоснованост и надеждност на управленската теория и практика, на необходимостта от прилагането на нови методи и подходи при изработването на стратегическите и тактическите решения за въздействие върху процесите и явленията. Ако при тези ситуации се изхожда само от състоянието на системата в дадения момент и не се вземат под внимание бъдещите условия на нейното развитие и функциониране, то управлението не само ще бъде неоптимално, но и системата може да стане неуправляема. Така че без прогнозиране е немислимо изработването на ефективна стратегия и тактика за управлението на обществената система. Прогнозирането позволява да се определи курса на развитието на обществената система, на нейните компоненти и връзките й с околната среда, и осигурява на субекта на управлението възможност за свободно ориентиране в сложния комплекс от взаимно преплетени фактори, влияещи върху поведението на системата. Изобщо: в съвременното общество социалните процеси могат да се ръководят, управляват и контролират само върху основата на обширни и задълбочени научнообосновани прогнози, и успехът в прогнозирането обрича на тържество или провал провежданата дейност.
Ефективното управление на социалните процеси се състои в дълбоко научнообосновано прогнозиране на общественото развитие и вземането на оптимално отговарящи на това развитие стратегически и тактически управленски решения. Планомерните действия днес се нуждаят от трезво виждане на утрешния ден, което позволява правилно да се използуват огромни средства, труд и време, колосална социална енергия, да се подобри обосноваността и повиши ефективността на вземаните управленски решения. Непрекъснатият процес на прогнозиране на социалните явления и процеси в тяхната динамика дава възможност възникналите днес проблеми успешно да се решават от гледището на бъдещото развитие.
Макар че първите систематично организирани и строго научно осъществени прогнози са се появили едва по време (и по-точно - към края) на Втората световна война, съвременното прогностично движение води своето начало от 50-те и 60-те години на ХХ век и се характеризира преди всичко със значителен растеж на количествените и интензивните параметри – постоянно се увеличава броят на учените и практиците, заети в областта на прогнозирането, рязко се нараства броя на публикациите по тази тема, периодично се провеждат симпозиуми, конференции и съвещания по прогнозирането, и пр.
Обаче, независимо от непрекъснатия растеж на количествените параметри, качествените резултати от “прогностичното движение” са все още твърде скромни. Последното, според нас, се дължи предимно на липсата на непротиворечиви фундаментални прогностични концепции, и в частност на липсата на обобщаващ философски анализ на досегашните постижения. На съвременния етап от развитието на прогностичните изследвания отдавна вече е без съществено значение създаването на някакъв нов метод за частнонаучно прогнозиране, и все по-остра става необходимостта от изграждането на философско-методологическата база на прогностичния подход към действителността. Опит да се даде отговор на тази именно задача е и настоящето изследване.
На този труд авторът гледа не единствено като на свидна рожба на своите интелектуални усилия, а като на труд, отразяващ състоянието, развитието и перспективите на едно формиращо се модерно научно направление, и най-вече като на труд, представляващ изходна предпоставка и програма за по-нататъшни частнонаучни прогностични изследвания. Тук авторът прави опит да обоснове статуса на едно новоформиращо се научно направление, наречено “Прогностика”, чийто проблеми имат решаващо методологическо значение за прогностичните проблеми, възникващи във всички частнонаучни изследвания.
Прочее, изхождайки от предпоставката, че твърде много е писано за прогнозирането като форма на познание на действителността, но почти не се срещат разработки, които цялостно да третират въпросите на прогностиката като наука, авторът смята, че с този си труд се включва във важна и отговорна теоретико-методологическа дискусия, която, макар че трябваше да се състои много отдавна, все още не се е състояла, и безпристрастен съдник на която ще бъде бъдещето. И ако трудът отговори на насъщни познавателни и практически нужди и се посрещне с интерес от читателя, авторът ще бъде удовлетворен.
[Стр.5-11 от книгата на проф. Янко Янков ПРОГНОСТИКА (Теоретико-методологически проблеми). Второ, преработено и допълнено издание. - С., "Янус", 2007. - 443 с.].
Няма коментари:
Публикуване на коментар