ДОСИЕТАТА НА ДС (22)

Относно:
Конкретно посочена още на 23 август миналата година
престъпна дейност на Министъра на вътрешните работи,
изразяваща се в изготвяне и използуване
на официален документ с невярно съдържание,
и фактическия отказ на Прокуратурата
да разследва извършеното престъпление

ваши престъпни нискойерархични държавновластнически
слугински величия
на българския посткомунистически мафиотски режим,

На 23 август миналата година съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор официално искане за разследване на конкретно посочена престъпна дейност, която е извършена под непосредственото ръководство на Министъра на вътрешните работи Румен Петков от неговия подчинен служител Иван Комитски, и която се изразява в изготвяне и използуване на официален документ с невярно съдържание – официално писмо, адресирано до мен, съдържащо неверни факти и обстоятелства и предназначено да прикрие факта на извършването на друго престъпление.
Текстът на това мое искане има рег. № 12567/06 (към: ВПК № 35093/06-ІІ), публикуван е в моя Web site http://iankov.com (и по-конкретно в раздел „Писма”, LPC-Embassy-040 / 23 август 2006 г.) и подобно на всичките мои официални искания за разследвания отдавна има публичен характер и е четен от неопределено голямо множество любознателни читатели.
В частност в този текст изрично и ясно се съдържа изявлението, че съвсем не очаквам да бъдат спазени законовите норми, тъй като една от главните гаранции за функционаринето на българския мафиотски режим е тази, че както Президентът, така и Главният прокурор са лично агентурно зависими от българския клан на руската Червена Мафия; както и че специално зависимостта на Главния прокурор е пряко следствие от факта, че още като дете се е бил проявявал като „нежна мека китка”, и че това обстоятелство е било използувано от службите на Държавна сигурност, за да обезпечат неговата агентурна зависимост.
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че във въпросното мое искане за разследване на конкретно посочената престъпна дейност освен това изрично и ясно съм записал, че фактите, отнасящи се към така описания казус всъщност съвсем не са изолиран случай, и че става въпрос за съществуването на дългогодишна константна фалшификаторска практика в дейността на Министерството на вътрешните работи, предназначението на която е да се извършва прикриване на престъпленията и на престъпниците.
Обръщам вашето внимание и върху обстоятелството, че от септември 1944 г. до днес в България съществува константна практика, съгласно която няма и не може да има какъвто и да е прокурор от системата на Прокуратурата, който да не е предварително или последващо принуден да се подчинява на тайните служби и на Мафията.

24 Септември 2007 г. Янко Н. Янков

[Изпратено до Главния прокурор и Министър-председателя, с копия до посланиците от държавите-членове на ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, членовете на дипломатическия корпус в и за България, както и до български и чуждестранни медии].

КОЛОРИТЕН - СПОРЕД ДАЛТОНИСТИТЕ...

Осо­бен ха­рак­тер или про­фе­си­о­на­ли­зъм

Интервю на Росица Крупева

във в-к „Либерален конгрес“,

бр. 1 от 26 юли – 2 август 1991 г.

– Гос­по­дин Ян­ков, смя­та­те ли се­бе си за ед­на от осо­бе­но ко­ло­рит­ни­те лич­нос­ти в на­шия по­ли­ти­чес­ки жи­вот? Без­с­пор­но сте по­пу­ля­рен. На как­во се дъл­жи то­ва?

– Зная, че жур­на­лис­ти­те чес­то ме оп­ре­де­лят ка­то „осо­бе­но ко­ло­рит­на лич­ност“. Ня­мам ни­що про­тив ед­но та­ко­ва оп­ре­де­ле­ние, ма­кар че мно­го доб­ре зная, че раз­лич­ни­те хо­ра, во­де­ни от раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки мо­ти­ви и прис­т­рас­тия, вла­гат раз­лич­но съ­дър­жа­ние в то­ва по­ня­тие. През пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни дос­тойн­с­т­ва­та или не­дос­тойн­с­т­ва­та ми са аб­со­лют­но неп­ро­ме­не­ни, но съв­сем до не­о­т­дав­на за­ра­ди тях бях на­ри­чан „прес­тъп­ник“ и „враг на на­ро­да“. Днес ква­ли­фи­ка­ци­и­те са „ко­ло­рит­ност“, „ек­зо­тич­ност“, „стран­ност“, „осо­бе­ност на ха­рак­те­ра“ или до­ри „бо­лес­т­но със­то­я­ние“. Спо­ред мен та­ка се оце­ня­ват оне­зи, ко­и­то не се под­чи­ня­ват на те­ро­ра на пре­о­б­ла­да­ва­що­то мне­ние, ко­е­то в то­та­ли­тар­ни­те и пост­то­та­ли­тар­ни­те об­щес­т­ва ка­то пра­ви­ло е пог­реш­но и ан­ти­ху­ман­но. За се­бе си ви­на­ги съм имал на­у­ч­нообос­но­ва­ни ар­гу­мен­ти за вся­ко свое не­под­чи­не­ние. Мо­я­та про­фе­си­о­нал­на спе­ци­а­ли­за­ция е по­ли­то­ло­ги­я­та; оцен­ки­те ми в та­зи сфе­ра, по­не до­се­га, са би­ли ви­на­ги точ­ни. Впро­чем, дъл­го­го­диш­но­то по­ли­ти­чес­ко ед­ноц­ве­тие у нас съз­да­де фе­но­ме­на „по­ли­ти­чес­ки дал­то­ни­зъм“, из­ра­зя­ващ се в то­ва, че та­ки­ва ка­то мен бя­ха (и все още са!) оце­ня­ва­ни ка­то „ко­ло­рит­ни“, ка­то сто­я­щи вън от ос­нов­ни­те цве­то­ве, до­ка­то всъщ­ност ста­ва въп­рос са­мо за про­фе­си­о­на­ли­зъм. Пре­ди го­ди­ни, ко­га­то всич­ко из­г­леж­да­ше аб­со­лют­но без­на­деж­д­но, аз се опъл­чих сре­щу ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма, пре­ми­нах през ней­на­та ме­со­ме­лач­ка, без да се ин­те­ре­су­вам от оцен­ки­те на по­ве­де­ни­е­то ми, да­ва­ни от слу­жи­те­ли­те, хвалителите, строителите и покорните жители на комунизма. Пос­ле ста­на яс­но, че не аз съм прес­тъп­ник, а точ­но оне­зи, ко­и­то ме бя­ха об­ви­ни­ли за та­къв. По­ве­де­ни­е­то ми ка­то ли­дер на опо­зи­ци­я­та от мно­зи­на се въз­п­ри­е­ма­ше ка­то по­ве­де­ние на „враг на опо­зи­ци­я­та“, но ве­че е пре­дел­но яс­но, че мо­и­те про­фе­си­о­нал­ни оцен­ки са би­ли най-пра­вил­ни­те и най-на­вре­мен­ните.

– Във ВНС Вие пуб­лич­но на­ре­кох­те Ан­д­рей Лу­ка­нов „прес­тъп­ник“. Не смя­та­те ли, че не­ща­та се раз­ви­ват та­ка, че г-н Лу­ка­нов ще се кан­ди­да­ти­ра за пре­зи­дент на Бъл­га­рия?

– Ко­га­то д-р Кон­с­тан­тин Трен­чев „вдиг­на на крак“ проф­съ­ю­за „Под­к­ре­па“ за сва­ля­не­то на Лу­ка­нов от ми­нис­тър-пред­се­да­тел­с­кия пост, аз бях про­тив та­зи ак­ция. Мис­ля, че най-го­ля­ма­та ус­лу­га на Лу­ка­нов бе нап­ра­ве­на имен­но от д-р Трен­чев. Сва­ля­не­то на Лу­ка­нов бе при­бър­за­но и му поз­во­ли да из­ле­зе „чист“ и не­а­н­га­жи­ран с не­по­пу­ляр­ни мер­ки. Ко­га­то д-р Трен­чев из­диг­на ло­зун­га „До­лу Лу­ка­нов“, аз из­диг­нах те­за­та „До­лу сис­те­ма­та и ней­но­то Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние“, но срещ­нах са­мо уп­ре­ци. Та­ка или ина­че то­га­ва не бе по­ка­зан ис­тин­с­ки­ят об­раз на Лу­ка­нов. Пос­ле, как­то зна­е­те, в пар­ла­мен­та се раз­го­ря бит­ка, в ко­я­то аз го на­ре­кох „прес­тъп­ник“, а до­ку­мен­ти­те, да­ва­щи ми пра­во да го на­ре­ка та­ка, бя­ха пре­дос­та­ве­ни на Бю­ро­то на ВНС и на про­ку­ра­ту­ра­та. За съ­жа­ле­ние ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма все още е не­по­кът­на­та и Лу­ка­нов да­ва ука­за­ния вмес­то по­ка­за­ния. Убе­ден съм, че ид­ва вре­ме­то, ко­га­то прес­тъп­ни­ци ка­то не­го ще по­лу­чат оно­ва, ко­е­то зас­лу­жа­ват. В мо­мен­та оба­че е на­пъл­но въз­мож­но пар­ти­я­та му да из­диг­не не­го­ва­та кан­ди­да­ту­ра за пре­зи­дент. Мно­го ве­ро­я­т­но е ко­му­нис­ти­те „да за­ло­жат“ от­но­во на г-н Же­лю Же­лев и той да ос­та­не още един ман­дат. Спо­ред мен фак­ти­чес­ки­ят пре­зи­дент на Бъл­га­рия е ге­не­рал Се­мер­джи­ев и аз не виж­дам ос­но­ва­ния за не­до­вол­с­т­во на ко­му­нис­ти­те от г-н Же­лев. Ако Лу­ка­нов из­ле­зе на пре­ден план, не­ща­та ще бъ­дат пре­ка­ле­но оче­вид­ни.

– Смя­та­те ли, г-н Ян­ков, че Бъл­га­рия е все още ко­му­нис­ти­чес­ка и то­та­ли­тар­на дър­жа­ва?

– Раз­би­ра се! Ние жи­ве­ем във вре­ме, ко­га­то, кол­ко­то и бяс­но да се про­ме­нят не­ща­та, всич­ко си ос­та­ва съв­сем не­по­кът­на­то. В по­ли­ти­чес­ка­та со­ци­о­ло­гия то­ва се на­ри­ча ис­теб­лейш­мънт. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние офи­ци­а­л­на­та опо­зи­ция по­ма­га най-ак­тив­но на ко­му­нис­ти­те да тран­с­фор­ми­рат по­ли­ти­чес­ка­та си власт в ико­но­ми­чес­ка, при то­ва без да за­губ­ят по­ли­ти­чес­ка­та. Те­о­ри­я­та и прак­ти­ка­та на „мир­ния пре­ход“ са тво­ре­ние на гъв­ка­вия ко­му­нис­ти­чес­ки ис­теб­лейш­мънт. Про­ме­ни­те в ико­но­ми­чес­ка­та сфе­ра офи­ци­а­л­но са на­ре­че­ни „биз­нес“, но то­ва, ко­е­то ста­ва, ня­ма ни­що об­що с биз­не­са, за­що­то ня­ма ни­що об­що с час­т­на­та соб­с­т­ве­ност. Чу­до­вищ­на­та спе­ку­ла, ко­я­то се ра­зиг­ра­ва в мо­мен­та, не е и не мо­же да бъ­де па­зар­на ико­но­ми­ка. Тя мо­же да бъ­де ре­а­ли­зи­ра­на от хо­ра, не­за­сег­на­ти от не­и­з­ле­чи­ма­та за­ра­за на мар­к­сиз­ма. Е, все пак, има ня­как­ви про­ме­ни, нап­ри­мер ве­че не ни тро­шат ко­ка­ли­те за­ра­ди при­каз­ки, но за смет­ка на то­ва е пот­ро­ше­но не са­мо на­ше­то ми­на­ло, но и на­деж­ди­те ни за по-доб­ро бъ­де­ще.

– Пред­с­та­ве­те нак­рат­ко прог­ра­ма­та на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Конгрес.

– Крат­ко пред­с­та­вя­не на прог­ра­ма­та не е въз­мож­но. Ние има­ме пре­тен­ци­я­та, че на­ша­та прог­ра­ма е уни­кал­на, че дру­га по­доб­на ня­ма в ни­то ед­на от стра­ни­те на бив­шия Из­то­чен блок. В ос­но­ва­та стои иде­я­та, че час­т­на­та соб­с­т­ве­ност е све­ще­на и неп­ри­кос­но­ве­на и е ат­ри­бут на сво­бод­на­та лич­ност.

– Раз­чи­та­те ли на един до­бър ус­пех в пред­с­то­я­щи­те пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри? Кои хо­ра ще гла­су­ват за Ва­ша­та пар­тия?

– Раз­би­ра се, че раз­чи­та­ме на ус­пех. Убе­де­ни сме, че за ПЛК ще гла­су­ват всич­ки, ко­и­то счи­тат се­бе си за ли­бе­ра­ли.

– Кое оп­ре­де­ля дис­тан­ци­ра­не­то на ПЛК от СДС? Къ­де, в коя точ­ка ин­те­ре­си­те Ви се раз­ми­на­ват?

– Аз съм един от съз­да­те­ли­те на СДС и съм пър­ви­ят, кой­то на­пус­на та­зи ор­га­ни­за­ция. Пър­ви­ят ми кон­ф­ликт с ли­де­ри­те на СДС бе още на 14-15 де­кем­в­ри 1989 г., ко­га­то те за­я­ви­ха, че се раз­г­ра­ни­ча­ват от „ек­с­т­ре­мис­ти­те“, скан­ди­ра­щи пред пар­ла­мен­та: „До­лу БКП!“ През яну­а­ри 1990 г. по вре­ме на пър­ви­те дни на „Кръг­ла­та ма­са“ аз с ужас кон­с­та­ти­рах, че то­зи съ­юз е оку­пи­ран от чер­ве­ни­те и ра­бо­ти за тях. На за­се­да­ние на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на 5 фев­ру­а­ри 1990 г. обя­вих съз­да­ва­не­то на та­ка на­ре­че­на­та от нас „фрак­ция на ра­ди­кал­на­та опо­зи­ция в СДС“, но отец Хрис­то­фор Съ­бев и д-р Кон­с­тан­тин Трен­чев бя­ха пър­ви­те, ко­и­то се огъ­на­ха под на­тис­ка на ле­ви­ча­ри­те и още съ­ща­та ве­чер фрак­ци­я­та ни бе раз­би­та. То­га­ва си спом­них, че Лех Ва­лен­са каз­ва­ше, че пол­с­ки­те ко­му­нис­ти са ка­то ре­пич­ки­те – от­вън са чер­ве­ни, но от­вът­ре не са. Хрум­на ми, че не­що по­доб­но, но с об­ра­тен знак мо­же да се ка­же и за ня­кои хо­ра от СДС – от­вън са си­ни, оран­же­ви, зе­ле­ни, но от­вът­ре са дъл­бо­ко чер­ве­ни. Та­зи кон­с­та­та­ция каз­вах на мно­го мес­та, вклю­чи­тел­но и на дип­ло­ма­ти­чес­ки при­е­ми, но сре­щах са­мо уп­ре­ци, а пос­ла­ни­ци­те прес­та­на­ха да ме ка­нят на при­е­ми­те си. Мис­ля, че ед­ва пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца ста­на пре­дел­но яс­но, че и в ръ­ко­вод­с­т­во­то на СДС има ле­ви­ча­ри, об­с­луж­ва­щи ин­те­ре­си­те на ко­му­нис­ти­те. Все пак виж­дам крехка на­деж­да­ за спа­ся­ва­не­то на СДС ка­то опо­зи­ция – то­ва са хо­ра­та, из­вес­т­ни ка­то „Гру­па­та на 39-те“.

[Публикувано и на стр.328-331 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].