КОЛОРИТЕН - СПОРЕД ДАЛТОНИСТИТЕ...

Осо­бен ха­рак­тер или про­фе­си­о­на­ли­зъм

Интервю на Росица Крупева

във в-к „Либерален конгрес“,

бр. 1 от 26 юли – 2 август 1991 г.

– Гос­по­дин Ян­ков, смя­та­те ли се­бе си за ед­на от осо­бе­но ко­ло­рит­ни­те лич­нос­ти в на­шия по­ли­ти­чес­ки жи­вот? Без­с­пор­но сте по­пу­ля­рен. На как­во се дъл­жи то­ва?

– Зная, че жур­на­лис­ти­те чес­то ме оп­ре­де­лят ка­то „осо­бе­но ко­ло­рит­на лич­ност“. Ня­мам ни­що про­тив ед­но та­ко­ва оп­ре­де­ле­ние, ма­кар че мно­го доб­ре зная, че раз­лич­ни­те хо­ра, во­де­ни от раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки мо­ти­ви и прис­т­рас­тия, вла­гат раз­лич­но съ­дър­жа­ние в то­ва по­ня­тие. През пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни дос­тойн­с­т­ва­та или не­дос­тойн­с­т­ва­та ми са аб­со­лют­но неп­ро­ме­не­ни, но съв­сем до не­о­т­дав­на за­ра­ди тях бях на­ри­чан „прес­тъп­ник“ и „враг на на­ро­да“. Днес ква­ли­фи­ка­ци­и­те са „ко­ло­рит­ност“, „ек­зо­тич­ност“, „стран­ност“, „осо­бе­ност на ха­рак­те­ра“ или до­ри „бо­лес­т­но със­то­я­ние“. Спо­ред мен та­ка се оце­ня­ват оне­зи, ко­и­то не се под­чи­ня­ват на те­ро­ра на пре­о­б­ла­да­ва­що­то мне­ние, ко­е­то в то­та­ли­тар­ни­те и пост­то­та­ли­тар­ни­те об­щес­т­ва ка­то пра­ви­ло е пог­реш­но и ан­ти­ху­ман­но. За се­бе си ви­на­ги съм имал на­у­ч­нообос­но­ва­ни ар­гу­мен­ти за вся­ко свое не­под­чи­не­ние. Мо­я­та про­фе­си­о­нал­на спе­ци­а­ли­за­ция е по­ли­то­ло­ги­я­та; оцен­ки­те ми в та­зи сфе­ра, по­не до­се­га, са би­ли ви­на­ги точ­ни. Впро­чем, дъл­го­го­диш­но­то по­ли­ти­чес­ко ед­ноц­ве­тие у нас съз­да­де фе­но­ме­на „по­ли­ти­чес­ки дал­то­ни­зъм“, из­ра­зя­ващ се в то­ва, че та­ки­ва ка­то мен бя­ха (и все още са!) оце­ня­ва­ни ка­то „ко­ло­рит­ни“, ка­то сто­я­щи вън от ос­нов­ни­те цве­то­ве, до­ка­то всъщ­ност ста­ва въп­рос са­мо за про­фе­си­о­на­ли­зъм. Пре­ди го­ди­ни, ко­га­то всич­ко из­г­леж­да­ше аб­со­лют­но без­на­деж­д­но, аз се опъл­чих сре­щу ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма, пре­ми­нах през ней­на­та ме­со­ме­лач­ка, без да се ин­те­ре­су­вам от оцен­ки­те на по­ве­де­ни­е­то ми, да­ва­ни от слу­жи­те­ли­те, хвалителите, строителите и покорните жители на комунизма. Пос­ле ста­на яс­но, че не аз съм прес­тъп­ник, а точ­но оне­зи, ко­и­то ме бя­ха об­ви­ни­ли за та­къв. По­ве­де­ни­е­то ми ка­то ли­дер на опо­зи­ци­я­та от мно­зи­на се въз­п­ри­е­ма­ше ка­то по­ве­де­ние на „враг на опо­зи­ци­я­та“, но ве­че е пре­дел­но яс­но, че мо­и­те про­фе­си­о­нал­ни оцен­ки са би­ли най-пра­вил­ни­те и най-на­вре­мен­ните.

– Във ВНС Вие пуб­лич­но на­ре­кох­те Ан­д­рей Лу­ка­нов „прес­тъп­ник“. Не смя­та­те ли, че не­ща­та се раз­ви­ват та­ка, че г-н Лу­ка­нов ще се кан­ди­да­ти­ра за пре­зи­дент на Бъл­га­рия?

– Ко­га­то д-р Кон­с­тан­тин Трен­чев „вдиг­на на крак“ проф­съ­ю­за „Под­к­ре­па“ за сва­ля­не­то на Лу­ка­нов от ми­нис­тър-пред­се­да­тел­с­кия пост, аз бях про­тив та­зи ак­ция. Мис­ля, че най-го­ля­ма­та ус­лу­га на Лу­ка­нов бе нап­ра­ве­на имен­но от д-р Трен­чев. Сва­ля­не­то на Лу­ка­нов бе при­бър­за­но и му поз­во­ли да из­ле­зе „чист“ и не­а­н­га­жи­ран с не­по­пу­ляр­ни мер­ки. Ко­га­то д-р Трен­чев из­диг­на ло­зун­га „До­лу Лу­ка­нов“, аз из­диг­нах те­за­та „До­лу сис­те­ма­та и ней­но­то Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние“, но срещ­нах са­мо уп­ре­ци. Та­ка или ина­че то­га­ва не бе по­ка­зан ис­тин­с­ки­ят об­раз на Лу­ка­нов. Пос­ле, как­то зна­е­те, в пар­ла­мен­та се раз­го­ря бит­ка, в ко­я­то аз го на­ре­кох „прес­тъп­ник“, а до­ку­мен­ти­те, да­ва­щи ми пра­во да го на­ре­ка та­ка, бя­ха пре­дос­та­ве­ни на Бю­ро­то на ВНС и на про­ку­ра­ту­ра­та. За съ­жа­ле­ние ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма все още е не­по­кът­на­та и Лу­ка­нов да­ва ука­за­ния вмес­то по­ка­за­ния. Убе­ден съм, че ид­ва вре­ме­то, ко­га­то прес­тъп­ни­ци ка­то не­го ще по­лу­чат оно­ва, ко­е­то зас­лу­жа­ват. В мо­мен­та оба­че е на­пъл­но въз­мож­но пар­ти­я­та му да из­диг­не не­го­ва­та кан­ди­да­ту­ра за пре­зи­дент. Мно­го ве­ро­я­т­но е ко­му­нис­ти­те „да за­ло­жат“ от­но­во на г-н Же­лю Же­лев и той да ос­та­не още един ман­дат. Спо­ред мен фак­ти­чес­ки­ят пре­зи­дент на Бъл­га­рия е ге­не­рал Се­мер­джи­ев и аз не виж­дам ос­но­ва­ния за не­до­вол­с­т­во на ко­му­нис­ти­те от г-н Же­лев. Ако Лу­ка­нов из­ле­зе на пре­ден план, не­ща­та ще бъ­дат пре­ка­ле­но оче­вид­ни.

– Смя­та­те ли, г-н Ян­ков, че Бъл­га­рия е все още ко­му­нис­ти­чес­ка и то­та­ли­тар­на дър­жа­ва?

– Раз­би­ра се! Ние жи­ве­ем във вре­ме, ко­га­то, кол­ко­то и бяс­но да се про­ме­нят не­ща­та, всич­ко си ос­та­ва съв­сем не­по­кът­на­то. В по­ли­ти­чес­ка­та со­ци­о­ло­гия то­ва се на­ри­ча ис­теб­лейш­мънт. За го­ля­мо съ­жа­ле­ние офи­ци­а­л­на­та опо­зи­ция по­ма­га най-ак­тив­но на ко­му­нис­ти­те да тран­с­фор­ми­рат по­ли­ти­чес­ка­та си власт в ико­но­ми­чес­ка, при то­ва без да за­губ­ят по­ли­ти­чес­ка­та. Те­о­ри­я­та и прак­ти­ка­та на „мир­ния пре­ход“ са тво­ре­ние на гъв­ка­вия ко­му­нис­ти­чес­ки ис­теб­лейш­мънт. Про­ме­ни­те в ико­но­ми­чес­ка­та сфе­ра офи­ци­а­л­но са на­ре­че­ни „биз­нес“, но то­ва, ко­е­то ста­ва, ня­ма ни­що об­що с биз­не­са, за­що­то ня­ма ни­що об­що с час­т­на­та соб­с­т­ве­ност. Чу­до­вищ­на­та спе­ку­ла, ко­я­то се ра­зиг­ра­ва в мо­мен­та, не е и не мо­же да бъ­де па­зар­на ико­но­ми­ка. Тя мо­же да бъ­де ре­а­ли­зи­ра­на от хо­ра, не­за­сег­на­ти от не­и­з­ле­чи­ма­та за­ра­за на мар­к­сиз­ма. Е, все пак, има ня­как­ви про­ме­ни, нап­ри­мер ве­че не ни тро­шат ко­ка­ли­те за­ра­ди при­каз­ки, но за смет­ка на то­ва е пот­ро­ше­но не са­мо на­ше­то ми­на­ло, но и на­деж­ди­те ни за по-доб­ро бъ­де­ще.

– Пред­с­та­ве­те нак­рат­ко прог­ра­ма­та на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Конгрес.

– Крат­ко пред­с­та­вя­не на прог­ра­ма­та не е въз­мож­но. Ние има­ме пре­тен­ци­я­та, че на­ша­та прог­ра­ма е уни­кал­на, че дру­га по­доб­на ня­ма в ни­то ед­на от стра­ни­те на бив­шия Из­то­чен блок. В ос­но­ва­та стои иде­я­та, че час­т­на­та соб­с­т­ве­ност е све­ще­на и неп­ри­кос­но­ве­на и е ат­ри­бут на сво­бод­на­та лич­ност.

– Раз­чи­та­те ли на един до­бър ус­пех в пред­с­то­я­щи­те пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри? Кои хо­ра ще гла­су­ват за Ва­ша­та пар­тия?

– Раз­би­ра се, че раз­чи­та­ме на ус­пех. Убе­де­ни сме, че за ПЛК ще гла­су­ват всич­ки, ко­и­то счи­тат се­бе си за ли­бе­ра­ли.

– Кое оп­ре­де­ля дис­тан­ци­ра­не­то на ПЛК от СДС? Къ­де, в коя точ­ка ин­те­ре­си­те Ви се раз­ми­на­ват?

– Аз съм един от съз­да­те­ли­те на СДС и съм пър­ви­ят, кой­то на­пус­на та­зи ор­га­ни­за­ция. Пър­ви­ят ми кон­ф­ликт с ли­де­ри­те на СДС бе още на 14-15 де­кем­в­ри 1989 г., ко­га­то те за­я­ви­ха, че се раз­г­ра­ни­ча­ват от „ек­с­т­ре­мис­ти­те“, скан­ди­ра­щи пред пар­ла­мен­та: „До­лу БКП!“ През яну­а­ри 1990 г. по вре­ме на пър­ви­те дни на „Кръг­ла­та ма­са“ аз с ужас кон­с­та­ти­рах, че то­зи съ­юз е оку­пи­ран от чер­ве­ни­те и ра­бо­ти за тях. На за­се­да­ние на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на 5 фев­ру­а­ри 1990 г. обя­вих съз­да­ва­не­то на та­ка на­ре­че­на­та от нас „фрак­ция на ра­ди­кал­на­та опо­зи­ция в СДС“, но отец Хрис­то­фор Съ­бев и д-р Кон­с­тан­тин Трен­чев бя­ха пър­ви­те, ко­и­то се огъ­на­ха под на­тис­ка на ле­ви­ча­ри­те и още съ­ща­та ве­чер фрак­ци­я­та ни бе раз­би­та. То­га­ва си спом­них, че Лех Ва­лен­са каз­ва­ше, че пол­с­ки­те ко­му­нис­ти са ка­то ре­пич­ки­те – от­вън са чер­ве­ни, но от­вът­ре не са. Хрум­на ми, че не­що по­доб­но, но с об­ра­тен знак мо­же да се ка­же и за ня­кои хо­ра от СДС – от­вън са си­ни, оран­же­ви, зе­ле­ни, но от­вът­ре са дъл­бо­ко чер­ве­ни. Та­зи кон­с­та­та­ция каз­вах на мно­го мес­та, вклю­чи­тел­но и на дип­ло­ма­ти­чес­ки при­е­ми, но сре­щах са­мо уп­ре­ци, а пос­ла­ни­ци­те прес­та­на­ха да ме ка­нят на при­е­ми­те си. Мис­ля, че ед­ва пре­ди ня­кол­ко ме­се­ца ста­на пре­дел­но яс­но, че и в ръ­ко­вод­с­т­во­то на СДС има ле­ви­ча­ри, об­с­луж­ва­щи ин­те­ре­си­те на ко­му­нис­ти­те. Все пак виж­дам крехка на­деж­да­ за спа­ся­ва­не­то на СДС ка­то опо­зи­ция – то­ва са хо­ра­та, из­вес­т­ни ка­то „Гру­па­та на 39-те“.

[Публикувано и на стр.328-331 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].