ПРОЕКТОТЕКСТ ЗА КОНСТИТУЦИЯ - НИЩО ПОВЕЧЕ

Но­ва­та ко­му­нис­ти­чес­ка кон­с­ти­ту­ция –
по­ре­ден ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат

Ин­тер­вю на Ро­си­ца Кру­пе­ва

във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“

бр. 1 от 26 юли – 2 ав­густ 1991 г.

– Гос­по­дин Ян­ков, през ав­густ ми­на­ла­та го­ди­на в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе об­на­род­ва­но ре­ше­ни­е­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние за из­би­ра­не на Ко­ми­сия за из­ра­бот­ва­не на про­ект за Кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия и Ва­ше­то име бе в спи­съ­ка на чле­но­ве­те на та­зи ко­ми­сия. Пре­ди ня­кол­ко дни в спе­ци­а­лен из­вън­ре­ден брой на „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе об­на­род­ван тек­с­тът на но­ва­та Кон­с­ти­ту­ция на Бъл­га­рия. Как­во е Ва­ше­то учас­тие и как­во е Ва­ше­то мне­ние за та­зи Кон­с­ти­ту­ция?

– Аз учас­т­ву­вах са­мо в пър­ви­те ня­кол­ко за­се­да­ния на Кон­с­ти­ту­ци­он­на­та ко­ми­сия и вед­на­га я на­пус­нах. Още в са­мо­то на­ча­ло кон­с­та­ти­рах, че в ко­ми­си­я­та то­тал­но гос­под­с­т­ву­ват ле­ви­чар­с­ки­те кон­с­ти­ту­ци­он­ни идеи и че въ­о­б­ще не е въз­мож­но да пов­ли­яя вър­ху тек­с­та на Кон­с­ти­ту­ци­я­та. Пре­це­них, че при та­зи си­ту­а­ция мно­го по-дос­той­но ще е да на­пус­на ко­ми­си­я­та, от­кол­ко­то да ан­га­жи­рам съ­вест­та си с без­п­лод­на дей­ност и учас­тие в из­гот­вя­не­то на кон­с­ти­ту­ци­о­нен про­ект, с кой­то ни­ко­га ня­ма да се съг­ла­ся.

Още в са­мо­то на­ча­ло не при­ех ни­то ед­на идея, ни­то един текст, ни­то един ред от про­е­к­та за Кон­с­ти­ту­ция. Не­що по­ве­че – не при­ех и ни­то ед­на идея и ни­то един текст от кой­то и да е за­ко­ноп­ро­ект, при­ет от Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние. Пос­ле през фев­ру­а­ри 1990 г. на­пус­нах и пле­нар­ни­те за­се­да­ния на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние и не съм учас­т­ву­вал в об­съж­да­не­то и при­е­ма­не­то на ни­то ед­на бук­ва от про­е­к­та за Кон­с­ти­ту­ция.

Всъщ­ност за пър­ви път в ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия пре­ди ня­кол­ко дни в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ бе пуб­ли­ку­ван текст, кой­то не е и не мо­же да бъ­де счи­тан за за­кон, а е и мо­же да бъ­де счи­тан са­мо ка­то за­ко­но­про­ект. От чис­то прав­но гле­ди­ще то­ва, ко­е­то е пуб­ли­ку­ва­но, е про­ект на текст за кон­с­ти­ту­ция. Та­ка на­ре­че­на­та „но­ва Кон­с­ти­ту­ция“ не е в си­ла и не мо­же да бъ­де в си­ла по­ра­ди две при­чи­ни: пър­во, не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, и вто­ро, не е об­на­род­ва­на в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Аз ос­та­вям нас­т­ра­на съ­о­б­ра­же­ни­е­то, че за мен ка­то юрист един­с­т­ве­на­та ле­ги­тим­на Кон­с­ти­ту­ция е Тър­нов­с­ка­та, тъй ка­то тя не е от­ме­не­на по съ­о­т­вет­ния кон­с­ти­ту­ци­о­нен ред. Аз при­е­мам, че Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 18 май 1971 г., с из­ме­не­ни­я­та и до­пъл­не­ни­я­та є, е ед­на фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща кон­с­ти­ту­ция. От гле­ди­ще­то на съ­ща­та та­зи фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща Кон­с­ти­ту­ция по­ред­на­та „но­ва“ ко­му­нис­ти­чес­ка Кон­с­ти­ту­ция не е при­е­та и не е в си­ла.

Съг­лас­но чл. 143, ал. 3 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г., за да бъ­де при­е­та по­ред­на­та но­ва Кон­с­ти­ту­ция, е не­о­б­хо­ди­мо за нея да са гла­су­ва­ли две тре­ти от всич­ки на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли. То­ва кон­с­ти­ту­ци­он­но изис­к­ва­не не е из­пъл­не­но при ни­то ед­но от че­те­ни­я­та на кон­с­ти­ту­ци­он­ния про­ект. Дейс­т­ви­тел­но за кон­с­ти­ту­ци­он­ния про­ект са гла­су­ва­ли две тре­ти от при­със­т­ва­щи­те в за­ла­та де­пу­та­ти и дейс­т­ви­тел­но то­ва е ста­на­ло в съг­ла­сие с чле­но­ве 81, ал. 2, 84, ал. 4 и 86, ал. 3 от Пра­вил­ни­ка за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, но те­зи тек­с­то­ве от Пра­вил­ни­ка са ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­он­ни, сле­до­ва­тел­но ни­щож­ни и не­по­раж­да­щи ни­как­ви прав­ни пос­ле­ди­ци. Те­зи тек­с­то­ве от Пра­вил­ни­ка са ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­он­ни и ни­щож­ни, за­що­то фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. не пред­виж­да аб­со­лют­но ни­как­ва въз­мож­ност с ви­зи­ра­ния в чл. 75 Пра­вил­ник за „сво­я­та вът­реш­на ор­га­ни­за­ция и ред на ра­бо­та­та си“ да се из­вър­ш­ва как­ва­то и да е про­мя­на в тек­с­то­ве­те на Кон­с­ти­ту­ци­я­та. То­зи из­вод се за­сил­ва и от съ­о­б­ра­же­ни­е­то, че Пра­вил­ни­кът за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние е при­ет с обик­но­ве­но мно­зин­с­т­во, а фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция из­рич­но е пред­ви­ди­ла спе­ци­а­лен ред и ква­ли­фи­ци­ра­но мно­зин­с­т­во за из­ме­не­ни­е­то на кой­то и да е не­ин текст.

Кон­с­ти­ту­ци­я­та не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во и на още ед­но прав­но ос­но­ва­ние – в гла­су­ва­не­то са взе­ли учас­тие и за нея са гла­су­ва­ли ли­ца, ко­и­то не са на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли. Съг­лас­но член 86 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та Кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. на­род­ни­те пред­с­та­ви­те­ли не мо­гат да из­пъл­ня­ват дру­га пла­те­на длъж­ност, а чл. 129, ал. 1 от Пра­вил­ни­ка за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние пос­та­но­вя­ва, че ста­ту­сът на на­род­ния пред­с­та­ви­тел е не­съв­мес­тим с из­пъл­ня­ва­не­то на дру­га пла­те­на длъж­ност, ос­вен ако е из­б­ран в пра­ви­тел­с­т­во­то. Не­ка ос­та­вим нас­т­ра­на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че тек­с­тът на пра­вил­ни­ка „ос­вен ако е из­б­ран в пра­ви­тел­с­т­во­то“ съ­що та­ка е ан­ти­кон­с­ти­ту­ци­о­нен и ни­що­жен! Не­ка при­е­мем, че чле­но­ве­те на пра­ви­тел­с­т­во­то имат пред­ви­де­ния от Кон­с­ти­ту­ци­я­та ста­тус на на­ро­ден пред­с­та­ви­тел. В ни­ка­къв слу­чай оба­че не мо­жем да се съг­ла­сим, че пос­ла­ни­ци­те и за­мес­т­ник-ми­нис­т­ри­те имат ста­ту­са на на­ро­ден пред­с­та­ви­тел в съ­о­т­вет­с­т­вие с кри­те­рия на чл. 129, ал. 1 от Пра­вил­ни­ка, а за ни­ко­го не е тай­на, че в гла­су­ва­не­то и под­пис­ва­не­то на про­е­к­та за но­ва кон­с­ти­ту­ция са взе­ли учас­тие пос­ла­ни­ци и за­мес­т­ник-ми­нис­т­ри.

– До­тук Вие обос­но­вах­те две съ­о­б­ра­же­ния в пол­за на те­за­та, че по­ред­на­та но­ва ко­му­нис­ти­чес­ка Кон­с­ти­ту­ция не е в си­ла по­ра­ди то­ва, че не е при­е­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во. Как­ви са дру­ги­те Ви съ­о­б­ра­же­ния?

– Съг­лас­но чл. 143, ал. 4 от фак­ти­чес­ки дейс­т­ва­ща­та кон­с­ти­ту­ция от 1971 г., но­ва­та Кон­с­ти­ту­ция вли­за в си­ла от де­ня на ней­но­то об­на­род­ва­не в „Дър­жа­вен вес­т­ник“, но чл. 84, ал. 1 и чл. 92, ал.1, точ­ка 8 от съ­ща­та Кон­с­ти­ту­ция пос­та­но­вя­ват, че не друг, а имен­но Пред­се­да­те­лят (Пре­зи­ден­тът) на Ре­пуб­ли­ка­та об­на­род­ва при­е­ти­те от На­род­но­то съб­ра­ние за­ко­ни. Тек­с­тът, кой­то е пуб­ли­ку­ван в „Дър­жа­вен вес­т­ник“ брой 56 от 13 юли 1991 г., ня­ма ка­чес­т­во­то на текст, об­на­род­ван в съ­о­т­вет­с­т­вие с дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, сле­до­ва­тел­но той не е „об­на­род­ван“ и не мо­же да по­ро­ди ни­как­ви прав­ни пос­ле­ди­ци, той прос­то не е вля­зъл в за­кон­на си­ла. Все пак не­го­во­то пуб­ли­ку­ва­не е ста­на­ло на ос­но­ва­та на раз­по­реж­да­не на Пред­се­да­те­ля на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние, ко­е­то се по­зо­ва­ва на па­раг­раф 9 от пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на при­е­та­та на 12 юли 1991 г. Кон­с­ти­ту­ция. То­ва по­зо­ва­ва­не е по­ред­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка гав­ра с прав­но­то чув­с­т­во на все­ки юрист. В чл. 143 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та от 1971 г. из­рич­но е ка­за­но, че след при­е­ма­не­то на но­ва Кон­с­ти­ту­ция тя вли­за в си­ла ед­ва след ней­но­то об­на­род­ва­не в „Дър­жа­вен вес­т­ник“. То­ва не оз­на­ча­ва ни­що дру­го, ос­вен че са­мо­то є об­на­род­ва­не не мо­же да бъ­де пос­та­вя­но в за­ви­си­мост от съ­дър­жащ се в са­ма­та нея текст. До­ка­то тя не е об­на­род­ва­на, тя ня­ма прав­на си­ла и вся­как­во по­зо­ва­ва­не на ка­къв­то и да е не­ин текст ня­ма прав­на стой­ност.

– Оз­на­ча­ва ли то­ва, че пре­дос­та­ве­ни­те от Кон­с­ти­ту­ци­я­та пра­ва на Пред­се­да­те­ля (Пре­зи­ден­та) на Ре­пуб­ли­ка­та са на­ру­ше­ни?

– Не­съм­не­но! То­ва е бру­тал­но на­ру­ше­ние на кон­с­ти­ту­ци­он­но пре­дос­та­ве­ни­те на пре­зи­ден­та пра­ва. Аз оба­че дъл­бо­ко се съм­ня­вам, че пре­зи­ден­тът ще пос­мее да про­тес­ти­ра. На­ла­га­не­то на та­зи Кон­с­ти­ту­ция не е ни­що дру­го ос­вен на­ла­га­не на нов ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат. Дъл­бо­ко съм убе­ден, че то­зи нов ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат е уме­ло улес­ня­ван имен­но от се­га дейс­т­ва­щия пре­зи­дент. На се­га дейс­т­ва­щия пре­зи­дент се при­пис­ва ав­тор­с­т­во­то и зас­лу­га­та за фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на та­ка на­ре­че­ния „ми­рен пре­ход към де­мокрацията“. Според мен теорията и прак­ти­ка­та на „мир­ния пре­ход“ са са­мо сян­ка­та, под ко­я­то ко­му­нис­ти­те на спо­койс­т­вие ус­во­я­ват тън­кос­ти­те на за­паз­ва­не­то на до­се­гаш­на­та си по­ли­ти­чес­ка власт и при­до­би­ва­не­то на но­ва ико­но­ми­чес­ка власт.

Ме­мо­ран­дум

на Съ­ю­за на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия
от­нос­но из­ра­бот­ва­не­то от със­та­ва на бив­шо­то
Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние на текст за Кон­с­ти­ту­ция

Съ­ю­зът на юрис­ти­те де­мок­ра­ти в Бъл­га­рия (СЮД) е дъл­бо­ко раз­т­ре­во­жен от по­се­га­тел­с­т­во­то сре­щу къл­но­ве­те на де­мок­ра­ци­я­та, осъ­щес­т­ве­но „в име­то на на­ро­да“ от пред­с­та­ве­ни­те в със­та­ва на пар­ла­мен­та по­ли­ти­чес­ки си­ли, под­пи­са­ли текст за кон­с­ти­ту­ция.

Са­мо юри­ди­чес­ки нег­ра­мот­ни или зло­на­ме­ре­ни спря­мо соб­с­т­ве­ния си на­род хо­ра мо­гат да при­е­мат то­зи текст за пра­во­съ­о­б­раз­на, за­кон­но гла­су­ва­на и вляз­ла в си­ла кон­с­ти­ту­ция.

Все­ки учеб­ник по те­о­рия на дър­жа­ва­та и пра­во­то ка­те­го­рич­но под­чер­та­ва, че при­до­би­та­та в ре­зул­тат на прев­ра­та от 09.09.1944 г. власт е не­ли­ги­тим­на. Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция от 16.04.1879 г. (да­та, нас­ко­ро обя­ве­на за Ден на Кон­с­ти­ту­ци­я­та и юрис­та) не е би­ла из­ме­не­на съг­лас­но съ­дър­жа­щи­те се в нея раз­по­ред­би (чл. чл. 167,168 и 169 във връз­ка с чл. чл. 108 и 109); тя, как­то ли­чи от чл. 167, не мо­же да бъ­де от­ме­ня­на, а са­мо прег­леж­да­на или из­ме­ня­на (пър­ва­та фак­ти­чес­ка кон­с­ти­ту­ция от 1948 г. оба­че фак­ти­чес­ки – но не и юри­ди­чес­ки, за­що­то то­ва е не­въз­мож­но – я от­ме­ни).

Пре­тен­ци­и­те за „пра­во­ва“ дър­жа­ва, съ­дър­жа­щи се в из­ра­бо­те­ния от пар­ла­мен­та текст за кон­с­ти­ту­ция ( абз. 5 на пре­а­м­бю­ла и изр. 1 от ал. 1 на чл. 4), са ли­ше­ни от съ­дър­жа­ние, щом иг­но­ри­рат един­с­т­ве­на­та ле­ги­тим­на за Бъл­га­рия кон­с­ти­ту­ция – Тър­нов­с­ка­та. На­ли­чи­е­то на две фак­ти­чес­ки кон­с­ти­ту­ции (от 1948 г. и от 1971 г.) е са­мо до­пъл­ни­те­лен ар­гу­мент за то­та­ли­тар­ния ха­рак­тер на власт­та след 09.09.1944 г. и до­се­га.

Пред­ло­же­ни­ят от пар­ла­мен­та текст за кон­с­ти­ту­ция не мо­же да има прав­но дейс­т­вие още и по­ра­ди след­ни­те съ­о­б­ра­же­ния, вся­ко от ко­и­то, до­ри от­дел­но взе­то, е дос­та­тъч­но за обя­вя­ва­не на въп­рос­ния текст за ни­що­жен и про­ти­воп­ра­вен:

Пър­во, по вре­ме на пре­диз­бор­на­та кам­па­ния бя­ха из­вър­ше­ни мно­гоб­рой­ни прес­тъп­ни на­ру­ше­ния на За­ко­на за из­би­ра­не на Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние (ЗИВНС). В Цен­т­рал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК) бе­ше де­по­зи­ра­но за­пит­ва­не от СЮД (вх. № ЦИК-2-4/07.05.1990 г.), в ко­е­то се об­ръ­ща­ше вни­ма­ние вър­ху прес­тъп­но­то на­ру­ша­ва­не на ал. 1 от чл. 49 на ЗИВНС („Всич­ки кан­ди­да­ти и пар­тии имат ед­на­къв дос­тъп до сред­с­т­ва­та за ма­со­во ос­ве­до­мя­ва­не“). Дек­ла­ра­ци­я­та на СЮД от 15.07.1990 г. по­со­чи на­ли­чие на прес­тъп­ле­ния по чл. 314 от На­ка­за­тел­ния ко­декс (със­та­вя­не на офи­ци­а­лен до­ку­мент с не­вяр­но съ­дър­жа­ние) и по чл. 319 от съ­щия Ко­декс (уни­що­жа­ва­не на офи­ци­а­лен до­ку­мент), из­вър­ше­ни с из­гот­вя­не­то на про­то­ко­ли­те за ре­зул­та­ти­те от из­бо­ри­те. На­ли­це са и мно­го дру­ги на­ру­ше­ния на ЗИВНС. Пред­се­да­те­лят и Сек­ре­та­рят на ЦИК съз­на­тел­но пре­мъл­ча­ха те­зи и дру­ги прес­тъп­ни де­я­ния и бя­ха щед­ро въз­наг­ра­де­ни: си­нът на пър­вия бе­ше наз­на­чен за пос­ла­ник в Бон, а вто­ри­ят по­лу­чи пор­т­фей­ла на ми­нис­тър-пред­се­да­тел.

Вто­ро, до де­ня на са­мо­раз­пус­ка­не­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние (12.07.1991 г.) не­го­ва­та Ман­дат­на ко­ми­сия не се про­и­з­не­се по ле­ги­тим­ност­та му. Ве­ро­я­т­но при­чи­ни­те за лип­са­та на одоб­ре­но от всич­ки де­пу­та­ти ре­ше­ние на Ман­дат­на­та ко­ми­сия се ко­ре­ни в мно­гоб­рой­ни­те на­ру­ше­ния на ЗИВНС, ко­и­то пра­вят не­въз­мож­но ле­ги­ти­ми­ра­не­то на то­зи със­тав ка­то Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние (и ка­то На­род­но съб­ра­ние въ­о­б­ще). Взе­ма­не­то на ре­ше­ние след са­мо­раз­пус­ка­не­то на Ве­ли­ко­то На­род­но съб­ра­ние е прав­но не­до­пус­ти­мо (су­бек­тът ве­че не съ­щес­т­ву­ва).

Тре­то, кон­с­та­ти­ра­ни­те мно­гоб­рой­ни слу­чаи на гла­су­ва­не на де­пу­та­ти с по­ве­че от ед­на кар­та би­ха опо­ро­чи­ли и текст, при­ет от ле­ги­ти­мен пар­ла­мент, да­же ако ста­ва­ше ду­ма за един-един­с­т­вен слу­чай (а не за сто­ти­ци слу­чаи, как­то приз­на­ха да­же ли­де­ри на пред­с­та­ве­ни­те в пар­ла­мен­та по­ли­ти­чес­ки си­ли). Мо­ше­ни­чес­т­ва­та, на ко­и­то ста­на­ха сви­де­те­ли Бъл­га­рия и све­тът (бла­го­да­ре­ние на те­ле­ви­зи­я­та и ра­ди­о­то), не мо­гат да бъ­дат пра­во­мер­на ос­но­ва на бъ­де­що­то граж­дан­с­ко об­щес­т­во, за­ко­но­да­тел­с­т­во и об­щес­т­вен ред. Ни­кой не мо­же да чер­пи пра­ва от сво­е­то про­ти­воп­рав­но по­ве­де­ние; под­пис­ва­не­то на въп­рос­ния текст от 309-има­та не­ле­ги­тим­ни пред­с­та­ви­те­ли не са­ни­ра, а още по­ве­че опо­ро­ча­ва мо­ше­ни­чес­ки съг­ла­су­ва­ния текст.

Чет­вър­то, сто­ти­ци бя­ха слу­ча­и­те, ко­га­то от­дел­ни тек­с­то­ве (на пър­во, вто­ро или тре­то че­те­не) се при­е­ма­ха с по-мал­ко от 200 гла­са; има­ше слу­чаи на при­е­ма­не на тек­с­то­ве до­ри с по-мал­ко от 150 гла­са. То­ва е в гру­бо про­ти­во­ре­чие не са­мо с един­с­т­ве­но ва­лид­на­та за Бъл­га­рия Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция, изис­к­ва­ща две тре­ти от гла­со­ве­те на „всич­ки чле­но­ве на На­род­но­то съб­ра­ние“ (чл. 169), но и с фак­ти­чес­ки дейс­т­ву­ва­ща­та кон­с­ти­ту­ция от 1971 г. (ал. 3 на чл. 143). Та­зи мо­ше­ни­чес­ка про­це­ду­ра е в ка­те­го­рич­но не­съ­о­т­вет­с­т­вие и с въз­п­ри­е­тия в про­е­к­то­тек­с­та за кон­с­ти­ту­ция под­ход, спо­ред кой­то „На­род­но­то съб­ра­ние при­е­ма за­кон за из­ме­не­ние или до­пъл­не­ние на Кон­с­ти­ту­ция­та с мно­зин­с­т­во три чет­вър­ти от всич­ки на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли на три гла­су­ва­ния в раз­лич­ни дни“ (ал. 1 на чл. 155). Оче­вид­но пос­лед­но­то це­ли да уве­ко­ве­чи въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция, та ко­га­то се­га уп­рав­ля­ва­щи­те имат в бъ­де­щи­те пар­ла­мен­ти до­ри под 30% от мес­та­та, пак да не до­пус­нат про­мя­на, ко­я­то не ги удов­лет­ворява.

Страш­на­та ис­ти­на, ко­я­то уп­рав­ля­ва­щи­те вът­ре и вън от пар­ла­мен­та (не­за­ви­си­мо от по­ли­ти­чес­ка­та им ок­рас­ка) прик­ри­ват, е съз­да­ва­не­то на текст на кон­с­ти­ту­ция – Фран­кен­щайн, пос­ред­с­т­вом кой­то пос­та­вят на­ча­ло­то на дър­жа­вен прев­рат и рес­тав­ра­ция на то­та­ли­та­риз­ма. До­ка­за­тел­с­т­ва:

– член 18 от про­е­к­та от­но­во пред­виж­да то­та­лен дър­жа­вен мо­но­пол, а пос­лед­ни­ят е ико­но­ми­чес­ка ба­за на то­та­ли­та­риз­ма;

– член 21 ал. 2 от про­е­к­та от­ри­ча неп­ри­кос­но­ве­ност­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност, прог­ла­се­на в чл. 17 ал. 3 на съ­щия;

– член 81 от про­е­к­та до­пус­ка да се при­е­мат за­ко­ни с ед­на чет­върт плюс един от гла­со­ве­те (62 от 240);

– чле­но­ве 129 и 132 и § 5 от про­е­к­та да­ват въз­мож­ност на до­се­га кла­ли­те и бе­си­ли сле­до­ва­те­ли, про­ку­ро­ри и съ­дии (поч­ти 100% бя­ха чле­но­ве на уп­рав­ля­ва­щи­те пар­тии) да ста­нат нес­ме­ня­е­ми и да по­лу­чат иму­ни­те­та на на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли.

Сле­до­ва­тел­но спо­ред въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция ико­но­ми­чес­ка­та, за­ко­но­да­тел­на­та и съ­деб­на­та влас­ти ос­та­ват в ръ­це­те на до­се­га уп­рав­ля­ва­щи­те (из­пъл­ни­тел­на­та власт и без то­ва е в тех­ни ръ­це), в ръ­це­те на оне­зи, ко­и­то до­ве­до­ха Бъл­га­рия до пъл­на ка­та­строфа.

Съ­щев­ре­мен­но СЮД виж­да ог­ром­на опас­ност, ко­я­то ис­ка­не­то за ре­фе­рен­дум за одоб­ря­ва­не или от­х­вър­ля­не на тек­с­та за кон­с­ти­ту­ция (из­диг­на­то от съз­на­тел­ни и под­дър­жа­но от заб­лу­де­ни кла­кьо­ри на уп­рав­ля­ва­щи­те) пред­с­тав­ля­ва за къл­но­ве­те на де­мок­ра­ти­за­ци­я­та у нас. До­ри са­мо ис­ка­не­то е ве­че приз­на­ва­не на ня­как­ва ле­ги­тим­ност как­то на въп­рос­ния текст за кон­с­ти­ту­ция (част от гла­ду­ва­ли­те де­пу­та­ти, ко­и­то ра­ту­ват за ре­фе­рен­дум, ве­че нап­ра­ви­ха на­ме­ци, че го приз­на­ват), та­ка и на съз­да­ло­то го Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние, из­бо­ри­те и пре­диз­бор­на­та кам­па­ния. Ни­ка­къв ре­фе­рен­дум не мо­же да ле­га­ли­зи­ра текст, кой­то е ре­зул­тат от по­ре­ди­ца мо­ше­ни­чес­т­ва. Ис­ка­не­то за ре­фе­рен­дум и са­ми­ят ре­фе­рен­дум са са­мо щрих от фак­ти­чес­кия дър­жа­вен прев­рат, кой­то е в ход в Бъл­га­рия.

С ог­лед на го­ре­и­з­ло­же­но­то СЮД при­зо­ва­ва всич­ки де­пу­та­ти (вклю­чи­тел­но и под­пи­са­ли­те тек­с­та) да дек­ла­ри­рат пуб­лич­но сво­е­то осъж­да­не на про­ти­воп­рав­ни­те дейс­т­вия, до­ве­ли в край­на смет­ка до съз­да­ва­не­то на въп­рос­ния текст за Кон­с­ти­ту­ция. В про­ти­вен слу­чай ра­но или къс­но те ще бъ­дат не­ми­ну­е­мо прив­ле­че­ни под от­го­вор­ност за ак­тив­но учас­тие в дър­жа­вен прев­рат за рес­тав­ра­ция на то­та­ли­та­риз­ма.

СЮД при­зо­ва­ва бъл­гар­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция, в час­т­ност юрис­ти­те и тех­ни­те ор­га­ни­за­ции, да се раз­г­ра­ни­чат от из­вър­ши­те­ли­те на дър­жав­ния прев­рат и да обяс­нят на на­ро­да как­ви прес­тъп­ни ак­то­ве се из­вър­ш­ват в не­го­во име след 10.11.1989 г.

СЮД при­зо­ва­ва и сред­с­т­ва­та за ма­со­во ос­ве­до­мя­ва­не да пре­мах­нат ин­фор­ма­ци­он­на­та за­ве­са спря­мо не­го­ви­те про­я­ви и да да­дат мак­си­мал­на глас­ност на то­зи ме­мо­ран­дум, тъй ка­то дру­го по­ве­де­ние би би­ло съ­у­час­тие в за­поч­на­лия дър­жа­вен прев­рат.

Ис­то­ри­я­та и бъл­гар­с­ки­ят на­род ня­ма да оп­рав­да­ят пре­мъл­ча­ва­не­то на те­зи страш­ни ис­ти­ни за днеш­ния ден на Бъл­га­рия.

01.08.1991 г., Со­фия Пред­се­да­тел на СЮД: /п/
Ян­ко Ян­ков

[Публикувани и на стр.331-333, 334-336 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].