ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС: САМОЛИЧНОСТ

По­ли­ти­чес­ка­та са­мо­лич­ност

на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес

Ин­тер­вю на Ро­си­ца Кру­пе­ва

във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“,

брой 2 от 2­9 ав­густ 1991 г.;

брой 3 от 12­19 ав­густ 1991 г.;

брой 4 от 19­26 ав­густ 1991 г.;

брой 5 от 26 ав­густ – 2сеп­тем­в­ри 1991 г.;

брой 6 от 1­9 сеп­тем­в­ри 1991 г.

Гос­по­дин Ян­ков, ед­ва днес Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес за­поч­ва да из­да­ва свой вес­т­ник. До­се­га има­ше ня­кои пуб­ли­ка­ции, но е оче­вид­но, че по­ли­ти­чес­ка­та са­мо­лич­ност на пар­ти­я­та е би­ла в сян­ка за мас­ме­ди­и­те. Раз­ка­же­те как бе съз­да­де­на пар­ти­я­та, как­во е ней­но­то ми­на­ло?

– След двор­цо­вия не­о­ко­му­нис­ти­чес­ки прев­рат, из­вър­шен на 10 но­е­м­в­ри 1989 г., на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на в Бъл­га­рия се по­я­ви­ха и шум­но за­я­ви­ха сво­е­то при­със­т­вие твърде мно­го пар­тии и ор­га­ни­за­ции. Спо­ред съ­деб­ния ре­гис­тър до то­зи мо­мент са ре­гис­т­ри­ра­ни точ­но 96 по­ли­ти­чес­ки пар­тии и око­ло 150 ор­га­ни­за­ции, ак­тив­но учас­т­ва­щи в по­ли­ти­чес­кия жи­вот. Го­ля­ма част от те­зи пар­тии и ор­га­ни­за­ции са съз­да­де­ни през пос­лед­на­та го­ди­на и по­ло­ви­на и спо­ред мен по­ве­че­то от тях са де­ло на адап­тив­на­та стра­те­гия на ко­му­нис­ти­те, прев­ръ­ща­щи се в не­о­ко­му­нис­ти, со­ци­а­лис­ти и со­ци­а­л­де­мок­ра­ти, за да за­па­зят власт­та си. Дру­га­та част са пар­тии и ор­га­ни­за­ции, ко­и­то са съ­щес­т­ву­ва­ли пре­ди ус­та­но­вя­ва­не­то на ко­му­нис­ти­чес­ка­та дик­та­ту­ра и се­га са въз­с­та­но­ви­ли сво­я­та дей­ност. Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес е ед­на от мал­ко­то по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции, ко­я­то е съз­да­де­на ка­то не­ле­гал­на в ус­ло­ви­я­та на жес­то­ката ко­му­нис­ти­чес­ка дик­та­ту­ра.

През есен­та на 1979 г. за­е­д­но с мои при­я­те­ли об­ра­зу­вах­ме не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция за бор­ба сре­щу ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма и за ре­а­л­ни чо­веш­ки пра­ва. Мно­го доб­ре зна­е­х­ме, че ра­но или къс­но ще бъ­дем арес­ту­ва­ни и за да се обез­пе­чим, за да не ни раз­с­т­ре­лят вед­на­га след арес­ту­ва­не­то, нап­ра­вих­ме две из­ход­ни пре­зас­т­ра­хов­ки: пър­во – на­ре­кох­ме ор­га­ни­за­ци­я­та „дви­же­ние“, а не пар­тия. По­ра­ди кон­с­пи­ра­тив­ни съ­о­б­ра­же­ния не ис­ках­ме да съз­да­ва­ме пис­мен ус­тав и пис­ме­на прог­ра­ма, ма­кар че имах­ме вер­бал­но ус­та­но­ве­ни ус­тав­ни и прог­рам­ни по­ло­же­ния, от ко­и­то се ръ­ко­во­дех­ме. Вто­ро – на­ре­кох­ме дви­же­ни­е­то „со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко“, за да мо­жем при арес­ту­ва­не­то да пле­ди­ра­ме, че все пак сме „бра­тов­че­ди“ с ко­му­нис­ти­те и да раз­чи­та­ме, че ще ос­та­нем жи­ви в ко­му­нис­ти­чес­ки­те зат­во­ри. То­га­ва, как­то зна­е­те, вся­ко опъл­ч­ва­не сре­щу съ­вет­с­кия тип ко­му­нис­ти­чес­ки дог­ми се на­каз­ва­ше из­к­лю­чи­тел­но жес­то­ко и бе рав­но­сил­но на са­мо­у­бийс­т­во. Ние по­е­х­ме рис­ка на жес­то­ко­то на­ка­за­ние, но все пак ис­ках­ме да нап­ра­вим та­ка, че ако тряб­ва да ум­рем, то­ва да ста­не по-къс­но.

– Съв­сем нас­ко­ро жур­на­лис­ти, про­и­з­ли­за­щи от ко­му­нис­ти­чес­ки­те сре­ди, Ви об­ви­ни­ха в „по­ли­ти­чес­ка не­пос­ле­до­ва­тел­ност“ по­не­же по-ра­но сте бил со­ци­а­л­де­мок­рат, а се­га сте ли­бе­рал.

– Ло­ги­ка­та на то­ва об­ви­не­ние е мно­го ста­ра. Още по вре­ме­то на Ста­лин всич­ки, ко­и­то се за­вър­на­ха жи­ви от фа­шис­т­ки­те кон­ц­ла­ге­ри и тряб­ва­ше да по­пъл­нят местата в много по-зловещите ко­му­нис­ти­чес­ки­ кон­ц­ла­ге­ри, бя­ха об­ви­не­ни в най-вис­ша­та сте­пен на по­ли­ти­чес­ка не­пос­ле­до­ва­тел­ност, на­ре­че­на „пре­да­тел­с­т­во“. Об­ви­не­ни­я­та на те­зи жур­на­лис­ти и на тех­ни­те гос­по­да­ри не ме за­ся­гат. Ще приз­ная пра­во­то да ме об­ви­ня­ват в то­ва от­но­ше­ние са­мо на оне­зи, ко­и­то от­к­ри­то са за­я­ви­ли на ко­му­нис­ти­те, че са тех­ни про­тив­ни­ци и са ос­та­на­ли жи­ви, без да пад­нат на ко­ле­не. Твър­де мно­го са хо­ра­та, ко­и­то са сви­де­те­ли на все­ки мо­мент от моя прес­той в ко­му­нис­ти­чес­ки­те зат­во­ри, но ар­гу­мен­ти про­тив мен, ид­ва­щи оттам, ня­ма и не мо­же да има. Ние бях­ме и си ос­та­нах­ме пос­ле­до­ва­тел­ни в жес­то­ка­та схват­ка с ко­му­нис­ти­те и съв­сем от­де­лен въп­рос е, че кон­с­пи­ра­тив­ни­те ус­ло­вия дос­ко­ро ни на­ла­га­ха да се прик­ри­ва­ме зад со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки идеи и фра­зе­о­ло­гия. Ако някой не признава това ни право на конспирация, то неговата аргументация е само леко завоалирана форма на желанието му да сме мъртви.

Още в на­ча­ло­то на на­ша­та не­ле­гал­на дей­ност ние ре­ших­ме, че все пак мо­жем да се про­ти­во­пос­та­вим на ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма, ка­то се при­дър­жа­ме към две ос­нов­ни стра­те­гии. Пър­ва­та стра­те­гия бе да из­дир­ва­ме хо­ра, обик­но­ве­но на­ши поз­на­ти или поз­на­ти на на­ши­те поз­на­ти, чи­и­то пра­ва са на­ру­ше­ни, да до­ку­мен­ти­ра­ме и сис­те­ма­ти­зи­ра­ме на­ру­ше­ни­я­та, а пос­ле от тях­но име и с тях­но съг­ла­сие да от­п­ра­вя­ме мно­жес­т­во жал­би до всич­ки въз­мож­ни ин­с­тан­ции, ка­то се по­зо­ва­ва­ме на офи­ци­а­л­ни­те по­ли­ти­чес­ки дог­ми и на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то и нас­то­я­ва­ме за тях­но­то стрик­т­но спаз­ва­не. Та­ка под­гот­вих­ме из­к­лю­чи­тел­но мно­го офи­ци­а­л­ни жал­би и от­го­во­ри, в ко­и­то до­ку­мен­ти­ра­но ли­че­ше про­ти­во­ре­чи­е­то меж­ду офи­ци­а­л­ни­те комунистически дог­ми, за­ко­но­да­тел­с­т­во­то и ре­а­л­на­та дейс­т­ви­тел­ност. Всич­ко то­ва бе­ше сис­те­ма­тич­но под­реж­да­но в пап­ки и лич­но аз за­поч­нах да по­се­ща­вам ре­ди­ца за­пад­ни по­сол­с­т­ва в Со­фия, къ­де­то де­по­зи­рах те­зи пап­ки. То­ва бе­ше по вре­ме­то, ко­га­то твър­де мно­го хо­ра не сме­е­ха до­ри да ми­на­ват по ули­ца­та, на ко­я­то се на­ми­ра­ха те­зи по­сол­с­т­ва. Вто­ра­та ни стра­те­гия бе – ка­то се по­зо­ва­вах­ме на со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки­те идеи и фра­зе­о­ло­гия да „за­мо­та­ва­ме акъ­ла“ на оне­зи, ко­и­то виж­да­ха ре­а­л­на­та трагична си­ту­а­ция, но не виж­да­ха пер­с­пек­ти­ва за съп­ро­ти­ва. В съв­куп­ност те­зи две стра­те­гии ни да­до­ха въз­мож­ност да „зад­ръс­тим“ всич­ки дър­жав­ни и об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ки ин­с­тан­ции с ви­со­коп­ро­фе­си­о­нал­ни прав­ни и по­ли­ти­чес­ки ар­гу­мен­та­ции, ка­то ко­пи­я­та на те­зи ар­гу­мен­та­ции се пре­дос­та­вя­ха на ре­ди­ца за­пад­ни по­сол­с­т­ва. От­дел­но от то­ва, бла­го­да­ре­ние на нас, в продължение на една година и половина те­ри­то­ри­я­та на ня­кол­ко ок­ръ­га бе осе­я­на с по­зи­ви про­тив ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма. В Ми­хай­лов­г­рад, къ­де­то по­зи­ви­те бя­ха раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни най-ин­тен­зив­но, за­поч­на­ха ма­со­ви арес­ти. През 1984 г. бя­ха арес­ту­ва­ни твър­де мно­го на­ши хо­ра, но в зат­во­ра ос­та­нах­ме са­мо два­ма, при то­ва без ни­как­ви кон­к­рет­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за на­ша­та дей­ност, тъй ка­то всич­ки се дър­жа­ха съг­лас­но пред­ва­ри­тел­но раз­ра­бо­те­ния от нас сце­на­рий.

– Как обез­пе­чих­те ка­чес­т­во­то на сце­на­рия?

– Ко­га­то за­поч­нах­ме та­зи „са­мо­у­бийс­т­ве­на“ съп­ро­ти­ва сре­щу сис­те­ма­та, аз ра­бо­тех ка­то гла­вен асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет при Со­фийс­кия уни­вер­си­тет и ка­то на­у­чен сът­руд­ник пър­ва сте­пен в Ин­с­ти­ту­та по на­у­ки­те за дър­жа­ва­та и пра­во­то при Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те. Спе­ци­а­л­ност­та ми се на­ри­ча­ше „Те­о­рия на со­ци­а­л­но­то уп­рав­ле­ние“, ко­я­то аз раз­ра­бот­вах ка­то „По­ли­то­ло­гия“, а ос­нов­ни­те ми на­у­ч­ни ин­те­ре­си и поз­на­ния бя­ха пре­ди всич­ко в сфе­ра­та на прог­но­зи­ра­не­то. Аз бях про­фе­си­о­нал­но най-ком­пе­тен­т­ни­ят в ор­га­ни­за­ци­я­та и бях вло­жил всич­ки­те си на­у­ч­ни зна­ния и всич­ко­то си вре­ме за пла­ни­ра­не и пре­зас­т­ра­хо­ва­не на все­ки наш ход. То­ва пре­зас­т­ра­хо­ва­не, раз­би­ра се, не мо­жа да ме спа­си от зат­во­ра, но все пак до­ве­де до фак­та, че след ка­то из­тър­пях­ме при­съ­да­та си до пос­лед­ния ден, ние с Це­ко Це­ков бях­ме приз­на­ти от Вър­хов­ния съд за не­вин­но осъ­де­ни по­ра­ди лип­са на до­ка­за­тел­с­т­ва. Всъщ­ност, мо­га да бъ­да до­во­лен от об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че влас­ти­те ни­ко­га не мо­жа­ха да се до­бе­рат до ис­ти­на­та и ни­ко­га не им ста­на яс­но кое как е ста­на­ло.

– Как­во ста­на с ор­га­ни­за­ци­я­та след арес­ту­ва­не­то Ви?

– По­зи­ви­те се по­я­вя­ва­ха още ня­кол­ко ме­се­ца, до­ка­то Дър­жав­на си­гур­ност „се убе­ди“, че то­ва не е де­ло на те­зи, ко­и­то са арес­ту­ва­ни, и об­ви­не­ни­е­то към нас в то­ва от­но­ше­ние от­пад­на. Пос­ле дей­ност­та бе „паш­ку­ли­ра­на“ поч­ти три го­ди­ни. Ед­ва в на­ча­ло­то на 1988 г. част от чле­но­ве­те на ор­га­ни­за­ци­я­та из­ля­зо­ха от не­ле­гал­ност и об­ра­зу­ва­ха Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка (НДЗПЧ), чи­я­то дей­ност пре­диз­ви­ка ис­те­рия сред пра­во­вер­ни­те за­щит­ни­ци на ко­му­низ­ма в Бъл­га­рия. В спи­съ­ка на дру­жес­т­во­то аз бях за­пи­сан под №3, ма­кар че бях в зат­во­ра по то­ва вре­ме. През есен­та на 1989 г. из­ля­зох оттам и то­га­ва въз­с­та­но­вих­ме ка­то ле­гал­на го­ля­ма част от ста­ра­та ни ор­га­ни­за­ция, а ед­на по-мал­ка за­па­зих­ме ка­то „ин­ф­рас­т­рук­ту­ра“. Още то­га­ва ня­мах­ме ни­как­во до­ве­рие в про­ти­ча­щи­те про­це­си и при­е­х­ме стра­те­гия да ра­бо­тим в по­лу­не­ле­гал­ност.

През есен­та на 1989 г. нап­ра­вих­ме и пър­ва­та си неп­рос­ти­ма по­ли­ти­чес­ка греш­ка с то­ва, че се влях­ме в Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия (обе­ди­не­на) /БРСДП(о)/, ко­я­то по-къс­но под наш на­тиск бе пре­и­ме­ну­ва­на в Бъл­гар­с­ка со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия (БСДП). Ви­на­та за та­зи греш­ка е пре­ди всич­ко моя, за­що­то от мен за­ви­се­ше да­ли да нап­ра­вим то­ва вли­ва­не, но мис­ля, че зас­лу­жа­ват об­щес­т­вен ин­те­рес при­чи­ни­те, по­ра­ди ко­и­то до­пус­нах та­зи греш­ка. Пър­ва­та при­чи­на бе в то­ва, че ка­то из­ля­зъл са­мо пре­ди ня­кол­ко дни от зат­во­ра ня­мах точ­на ин­фор­ма­ция и яс­на пред­с­та­ва за съ­би­ти­я­та в Бъл­га­рия и в Из­точ­на Ев­ро­па. Дру­ги­те две при­чи­ни са пря­ко след­с­т­вие от пър­ва­та: вто­ра­та бе, че твър­де лес­но се по­дда­дох на съ­ве­ти­те на Ру­мя­на Узу­но­ва от Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ от Мюн­хен и на бол­ше­виш­ки­те нас­то­я­ва­ния на Пе­тър Бо­я­джи­ев от Мар­си­лия да нап­ра­вим то­ва обе­ди­не­ние. И тре­та­та при­чи­на бе, че аз имах на­и­в­ност­та да се на­дя­вам, че ще ус­пе­ем да „из­тег­лим на­дяс­но“ ста­ри­те ши­ро­ки со­ци­а­лис­ти и да ги нап­ра­вим ли­бе­ра­ли.

Точ­но по вре­ме­то, ко­га­то се влях­ме при со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­те, за­поч­на съз­да­ва­не­то на Съ­ю­за на де­мок­ра­ти­чес­ки­те си­ли (СДС) и аз ста­нах един от пър­ви­те съз­да­те­ли на та­зи ор­га­ни­за­ция. Тъй ка­то ня­кои от чле­но­ве­те на пър­вия Ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет на СДС от­ка­за­ха да при­е­мат БРСДП (о) за­ра­ди ней­ния „ра­бот­ни­чес­ки ха­рак­тер“, вър­ху мо­я­та съ­вест днес те­жи гре­хът, че се зас­тъ­пих и ста­нах га­рант за „опо­зи­ци­он­на­та бла­го­на­деж­д­ност“ на та­зи пар­тия и та­ка спо­мог­нах за ней­но­то нас­та­ня­ва­не в обе­ди­ня­ва­ща­та се опо­зи­ция. Твър­де ско­ро оба­че на нас ни ста­на яс­но, че со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­те не са се от­ка­за­ли от въз­г­ле­ди­те си на ши­ро­ки со­ци­а­лис­ти, че не са на­у­чи­ли ни­що от опи­та на ев­ро­пейс­ка­та и све­тов­на­та со­ци­а­л­де­мок­ра­ция. Поч­ти на вто­ра­та сед­ми­ца след сли­ва­не­то ние ве­че зна­е­х­ме, че ста­ри­те „ши­ро­ка­ни“ ня­мат ни­как­ви на­ме­ре­ния да ста­ват да­же и со­ци­а­л­де­мок­ра­ти, а още по-мал­ко ли­бе­ра­ли.

Още в на­ча­ло­то на де­кем­в­ри 1989 г. сфор­ми­рах­ме гру­па, ко­я­то си пос­та­ви цел­та да се про­ти­во­пос­та­ви на ле­ви­чар­с­ки­те стра­те­гии в БСДП. Поч­ти цял ме­сец бе­ше ну­жен, за да про­у­ме­ем, че опи­ти­те ни да нап­ра­вим „тих прев­рат“ за из­тег­ля­не­то на пар­ти­я­та надяс­но са об­ре­че­ни на не­у­с­пех и то­га­ва взех­ме ре­ше­ние да се опи­та­ме да нап­ра­вим то­ва по най-офи­ци­а­лен на­чин. На 18 яну­а­ри 1990 г. ини­ци­а­тив­на гру­па от 37 ду­ши офи­ци­а­л­но обя­вих­ме, че свик­ва­ме „ра­бот­на кон­фе­рен­ция“ за от­х­вър­ля­не­то на мар­к­сиз­ма ка­то ис­то­ри­чес­ки фун­да­мент на пар­ти­я­та, за от­х­вър­ля­не­то на ав­то­ри­тар­ни­те ме­то­ди на ра­бо­та на са­моп­ро­въз­г­ла­си­лия се за пред­се­да­тел на пар­ти­я­та Пе­тър Дер­т­ли­ев (ле­ги­тим­ни­ят пред­се­да­тел бе д-р Ата­нас Мос­ков) и за де­мок­ра­тич­но из­г­раж­да­не на пар­тий­на­та струк­ту­ра. На 9 фев­ру­а­ри 1990 г. обя­вих­ме съз­да­ва­не­то на „не­мар­к­сис­т­ка фрак­ция“ в БСДП и ло­ги­чес­ки­ят за­вър­шек на те­зи дейс­т­вия бе кон­фе­рен­ци­я­та на 18 март 1990 г., ко­га­то обя­вих­ме съз­да­ва­не­то на Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия (не­мар­к­сис­ти).

– Го­во­ри се, че то­га­ва сте би­ли са­мо ше­па хо­ра. Та­ка ли бе­ше?

– От есен­та на 1989 г. до есен­та на 1990 г. по­ли­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция в Бъл­га­рия се ха­рак­те­ри­зи­ра­ше с еуфо­рич­ност, „по­ли­ти­чес­ка дев­с­т­ве­ност“ и „про­мис­ку­и­тет­ност“. Мас­ме­ди­и­те иг­ра­е­ха из­к­лю­чи­тел­но ак­тив­на ро­ля в „по­ли­ти­чес­ко­то пре­лъс­тя­ва­не“ и тъй ка­то се ръ­ко­во­де­ха от „пре­у­с­т­рой­ва­щи­те се ко­му­нис­ти“, те та­ка ма­ни­пу­ли­ра­ха по­ли­ти­чес­ко­то съз­на­ние на ма­со­вия бъл­га­рин, че най-ма­со­ви­те фор­ма­ции ста­на­ха имен­но ле­ви­чар­с­ки­те ор­га­ни­за­ции, на ко­и­то ко­му­нис­ти­те бя­ха въз­ло­жи­ли за­да­ча­та да ими­ти­рат „опо­зи­ци­он­на“ по­зи­ция. БСДП бе имен­но та­ка­ва по­ли­ти­чес­ка струк­ту­ра, на ко­я­то ко­му­нис­ти­те бя­ха въз­ло­жи­ли на­деж­да­та да оме­ко­ти на­род­ния гняв сре­щу прес­тъп­на­та ко­му­нис­ти­чес­ка сис­те­ма и да да­де въз­мож­ност на не­о­ко­му­нис­ти­те да вля­зат в Со­ци­а­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал. Ти­пич­ни­те со­ци­а­л­де­мок­ра­ти още по вре­ме­то на ко­му­нис­ти­чес­ка­та дик­та­ту­ра бя­ха ево­лю­и­ра­ли и ста­на­ли ли­бе­ра­ли и ко­га­то ние фор­ми­рах­ме „не­мар­к­сис­т­ка­та фрак­ция“, те зас­та­на­ха плът­но с нас. Ста­ри­те ши­ро­ки со­ци­а­лис­ти бя­ха и си ос­та­на­ха без­на­деж­д­но по­ра­зе­ни от мар­к­си­чес­ка­та за­ра­за и ес­тес­т­ве­но зас­та­на­ха про­тив нас. Ос­нов­на­та член­с­ка ма­са на БСДП оба­че се рек­ру­ти­ра­ше пре­ди всич­ко от бив­ши ко­му­нис­ти, те има­ха пре­вес в пар­ти­я­та и до­ве­до­ха до то­ва, че ши­ро­ки­те со­ци­а­лис­ти ста­ва­ха все по-тес­ни и по съ­щес­т­во БСДП ста­на со­ци­а­лис­ти­чес­ка, а не со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка. Има­ше и хо­ра, ко­и­то прос­то бя­ха влю­бе­ни в нар­цис­тич­ни­те мус­тач­ки на г-н Дер­т­ли­ев... В ця­ла­та та­зи си­ту­а­ция ние, ес­тес­т­ве­но, бях­ме твър­де мал­ко. Все пак зас­лу­жа­ва вни­ма­ние фак­тът, че „мал­ци­на­та от гру­па­та на Ян­ков“ (как­то ни на­ри­ча­ха) на кон­фе­рен­ци­я­та на 18 март 1990 г. бя­ха точ­но 199 де­ле­га­ти от всич­ки сек­ции на БСДП в ця­ла­та стра­на, а зад тях сто­я­ха по­ве­че от три хи­ля­ди ду­ши! Да, бях­ме мал­ко, но сме до­вол­ни, че не се под­чи­них­ме на те­ро­ра на пре­о­б­ла­да­ва­що­то фор­ми­ра­но от ко­му­нис­ти­чес­ки­те мас­ме­дии об­щес­т­ве­но мне­ние. Днес ве­че на всич­ки е яс­но, че оно­ва, ко­е­то ние каз­вах­ме то­га­ва за ха­рак­те­ра на БСДП, е аб­со­лют­но точ­но. Жалко, че „мнозинството“ не проумя това навреме!

– До­кол­ко­то раз­би­рам, Вие сте на мне­ние, че гос­по­дин Пе­тър Дер­т­ли­ев и не­го­ва­та пар­тия са иг­ра­ли ро­ля­та на „по­ли­ти­чес­ки пре­лъс­ти­тел“ на „дев­с­т­ве­но­то по­ли­ти­чес­ко съз­на­ние“ на ма­со­вия бъл­га­рин. Та­ка ли е ?

– По­не та­ка­ва е би­ла ед­на от въз­ло­же­ни­те му от ко­му­нис­ти­те за­да­чи. Ко­му­нис­ти­те имат бо­гат опит в то­ва от­но­ше­ние. Поз­на­вам хо­ра, ко­и­то са ми до­ве­ря­ва­ли, че Дър­жав­на си­гур­ност им е да­ва­ла твър­де мно­го па­ри, за да съб­лаз­ня­ват съп­ру­ги­те на оне­зи, ко­и­то са не­у­доб­ни на власт­та, и та­ка да им съз­да­ват се­мей­ни проб­ле­ми, т.е. „да прев­зе­мат кре­пост­та“ с пре­да­тел, от­вът­ре. Съ­ща­та фун­к­ция бе въз­ло­же­на и на г-н Пе­тър Дер­т­ли­ев. Аз ня­мам пра­во­то да уп­рек­вам оне­зи бъл­га­ри, ко­и­то бя­ха пре­лъс­те­ни от г-н Дер­т­ли­ев и ти­пич­но ко­му­нис­ти­чес­ка­та прог­ра­ма на не­го­ва­та пар­тия, за­що­то те­зи хо­ра прос­то ня­ма­ха опит в по­ли­ти­чес­ки­те из­ма­ми. За мен е важ­но, че те се­га ве­че яс­но раз­би­рат, че са би­ли из­ма­ме­ни. Мно­го ми е труд­но оба­че да про­у­мея да­ли и опит­ни­те за­пад­ни по­ли­ти­чес­ки наб­лю­да­те­ли у нас са би­ли „пре­лъс­те­ни по­ли­ти­чес­ки дев­с­т­ве­ни­ци“, или прос­то тех­ни­те по­ли­ти­чес­ки ин­те­ре­си са на­ла­га­ли те да под­по­ма­гат ле­ви­чар­с­ки­те стра­те­гии, чи­и­то из­пъл­ни­те­ли са хо­ра­та ка­то г-н Пе­тър Дер­т­ли­ев. Спом­ням си, че пос­ла­ни­ци­те на Гер­ма­ния, Ис­па­ния и Фран­ция ме обя­ви­ха за „пер­со­на нон гра­та“ в сво­и­те по­сол­с­т­ва, след ка­то им ка­зах през фев­ру­а­ри и март 1990 г., че счи­там Дер­т­ли­ев за мар­к­сист и под­с­та­ве­но ли­це на ко­му­нис­ти­те. По-тър­пе­ли­ви бя­ха са­мо аме­ри­кан­ци­те, ко­и­то ед­ва през ок­том­в­ри 1990 г. сче­то­ха за нуж­но да ми ка­жат, че ве­че е вре­ме да се помиря и обе­ди­ня с Дер­т­ли­ев, за­що­то оцен­ки­те ми за не­го би­ли пог­реш­ни и било очевидно, че той е „ис­тин­с­ки опо­зи­ци­о­нер“. Е, и те спря­ха да ме ка­нят в по­сол­с­т­во­то, ко­га­то от­ка­зах да се съ­о­б­ра­зя с пре­по­ръ­ки­те им.

– Не се ли опи­тах­те да обяс­ни­те на Со­ци­а­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал как­ва пар­тия е БСДП? До­кол­ко­то зная, Ва­ше­то име там е би­ло поз­на­то, щом лич­но Ви­ли Бранд се е зас­тъ­пил за Вас...

– Още до­ка­то бях в зат­во­ра ръ­ко­во­де­на­та от г-н Сте­фан Та­ба­ков във Ви­е­на БСДП в из­г­на­ние бе пуб­ли­ку­ва­ла в сво­е­то из­да­ние в-к „Сво­бо­ден на­род“ ма­те­ри­а­ли и про­тес­ти в моя за­щи­та и в за­щи­та на на­ша­та не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция. На та­зи ба­за през про­лет­та на 1989 г. лич­но г-н Ви­ли Бранд от три­бу­на­та на Со­ци­а­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал съ­що се е из­ка­зал в моя за­щи­та. Но аз ня­мах ни­как­во на­ме­ре­ние да вли­зам в офи­ци­а­л­ни вза­и­мо­о­т­но­ше­ния със Со­ци­а­лис­ти­чес­кия ин­тер­на­ци­о­нал прос­то за­що­то ни­ко­га не съм бил со­ци­а­л­де­мок­рат. Днес не съм пи­сал пис­ма ни­то до г-н Сте­фан Та­ба­ков, ни­то до г-н Ви­ли Бранд, чи­я­то за­щи­та, докато бях в затвора, бе важ­на за мен.

Тук оба­че мо­га да спо­ме­на два твър­де лю­бо­пит­ни фак­та: през декември 1989 г. пос­ла­ни­кът на Ав­с­т­рия ни бе­ше по­ка­нил с г-н Дер­т­ли­ев на офи­ци­а­л­на сре­ща и ко­га­то, от­го­ва­ряй­ки на въп­рос, за­поч­нах да раз­каз­вам за не­ле­гал­на­та си дей­ност, г-н Дер­т­ли­ев най-гру­бо и без­це­ре­мон­но се опи­та да ми поп­ре­чи да го­во­ря. На­ли от то­ва, ко­е­то раз­каз­вах, бе­ше оче­вид­но, че в съ­що­то вре­ме той са­мо е сер­вил­ни­чел на влас­ти­те! Бях дал на г-н Дер­т­ли­ев всич­ки бро­е­ве от в-к „Сво­бо­ден на­род“, из­да­ван във Ви­е­на, в ко­и­то има­ше ста­тии и пе­ти­ции за на­ша­та не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция, но той уни­що­жи всич­ки­те вес­т­ни­ци, за да не ги раз­п­рос­т­ра­ня­вам сред опо­зи­ци­я­та!

– Как­во ви поп­ре­чи да се обя­ви­те за ли­бе­ра­ли още на уч­ре­ди­тел­на­та кон­фе­рен­ция на пар­ти­я­та на 18 март 1990 г.?

– Как­то ка­зах, со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки­те идеи и фра­зе­о­ло­гия ви­на­ги са би­ли са­мо прик­ри­тие на на­ши­те ти­пич­но ли­бе­рал­ни по­зи­ции. Ко­га­то въз­с­та­но­вих­ме ор­га­ни­за­ци­я­та ка­то ле­гал­на през есен­та на 1989 г., ние ня­мах­ме ни­как­во до­ве­рие на про­ти­ча­щи­те про­це­си на де­мок­ра­ти­за­ция. По време на „Кръглата маса“ и през пролетта на 1990 г. в София и в провинцията от­к­ри­то се го­во­ре­ше, че ако ко­му­нис­ти­те пред­п­ри­е­мат и у нас та­ка на­ре­че­ния „ру­мън­с­ки ва­ри­ант“, то те ще го за­поч­нат пре­ди всич­ко сре­щу „хо­ра­та на Ян­ко Ян­ков“. Това бе споменато и в някои вестници.

Слож­ни бя­ха и от­но­ше­ни­я­та ни със Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли. Още в на­ча­ло­то на „Кръг­ла­та ма­са“ аз по­ка­зах от­к­ри­тия си ан­ти­ко­му­ни­зъм и ан­ти­съ­ве­ти­зъм и то­ва из­п­ла­ши всич­ки ли­де­ри на СДС. На 5 фев­ру­а­ри 1990 г. на за­се­да­ние на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС обя­вих ис­ка­ни­я­та и със­та­ва на та­ка на­ре­че­на­та „фрак­ция на ра­ди­кал­на­та опо­зи­ция в СДС“ и бях­ме раз­би­ти още съ­ща­та ве­чер. Ня­кол­ко дни след то­ва, на 9 фев­ру­а­ри 1990 г., обя­вих съз­да­ва­не­то и ръ­ко­вод­ния със­тав на „не­мар­к­сис­т­ка­та фрак­ция“ в БСДП. А се­га чуй­те най-съ­щес­т­ве­но­то: след ед­на сед­ми­ца, на 15 фев­ру­а­ри 1990 г., във в-к „Ли­те­ра­ту­рен фронт“ пред­се­да­те­лят на КС на СДС Же­лю Же­лев пуб­ли­ку­ва ин­тер­вю, чи­е­то заг­ла­вие бе не са­мо лич­на дек­ла­ра­ция, но и ин­с­т­рук­ция към опо­зи­ци­я­та – то­ва заг­ла­вие гла­се­ше: „И се­га се смя­там за мар­к­сист!“ На ми­тин­га на СДС пред бан­ка­та в Со­фия на 25 фев­ру­а­ри 1990 г. лич­но Же­лю Же­лев и Ивай­ло Три­фо­нов не ис­ка­ха да ме до­пус­нат до мик­ро­фо­на. Са­мо зап­ла­ха­та от д-р Кон­с­тан­тин Трен­чев, че вед­на­га ще нап­ра­ви „ми­тин­гов скан­дал“, при­ну­ди Же­лев и Три­фо­нов да ме до­пус­нат до три­бу­на­та, но ед­ва след ка­то цен­зу­ри­ра­ха и из­х­вър­ли­ха от реч­та ми всич­ко, ко­е­то бе про­тив ко­му­нис­ти­те. Аз ес­тес­т­ве­но про­че­тох реч­та си та­ка, как­то си зна­ех. И то­ва вбе­си два­ма­та „си­ни де­мок­ра­ти“. На 10 март 1990 г. ве­че всич­ки ли­де­ри на СДС нап­ра­ви­ха плъ­тен кор­дон и въ­о­б­ще не ме до­пус­на­ха до три­бу­на­та на ми­тин­га в Плов­див. При та­зи си­ту­а­ция бе­ше по­ве­че от яс­но, че на­ши про­тив­ни­ци са не са­мо ко­му­нис­ти­те.

В съ­що­то вре­ме яс­но се очер­та­ва­ше, че по­ли­ти­чес­ко­то спо­ра­зу­ме­ние на „Кръг­ла­та ма­са“ меж­ду чер­ве­ни­те и си­ни­те ко­му­нис­ти ще бъ­де та­ко­ва, че пар­тии с ли­бе­рал­на по­ли­ти­чес­ка ори­е­н­та­ция ня­ма да бъ­дат до­пус­на­ти за учас­тие в пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри. Как­то ве­че Ви ка­зах, мо­я­та про­фе­си­о­нал­на спе­ци­а­ли­за­ция е по­ли­то­ло­ги­я­та и по­ли­ти­чес­ко­то прог­но­зи­ра­не. За да из­бег­нем уни­що­жи­тел­ни­те уда­ри на ко­му­нис­ти­те и на фал­ши­ва­та опо­зи­ция, на кон­фе­рен­ци­я­та на 18 март 1990 г. ние при­е­х­ме ед­на ти­пич­но ли­бе­рал­на прог­ра­ма и един ти­пич­но со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки ус­тав и ос­та­вих­ме на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та да бъ­де со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко. Ока­за се, че всич­ко бе пре­це­не­но мно­го точ­но – по вре­ме на съ­деб­но­то за­се­да­ние за ре­гис­т­ри­ра­не на пар­ти­я­та през ап­рил 1990 г. про­ку­рор­ка­та за­я­ви, че се ко­ле­бае да­ли да пле­ди­ра от­каз за ре­гис­т­ра­ция по­ра­ди на­и­ме­но­ва­ни­е­то „не­мар­к­сис­ти“ и по­ра­ди твър­де сму­ща­ва­щи­те ис­ка­ния в прог­ра­ма­та ни, но в съ­що­то вре­ме со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки­ят ус­тав и на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та ба­лан­си­ра­ли опа­се­ни­я­та є. Как­то виж­да­те, тряб­ва­ше да про­дъл­жим да бъ­дем в не­ле­гал­ност или полунелегалност още дъл­го вре­ме. Ед­ва на из­вън­ред­на­та ра­бот­на кон­фе­рен­ция на 12 яну­а­ри 1991 г. ние сче­тох­ме, че мо­жем да при­ве­дем на­и­ме­но­ва­ни­е­то и ус­та­ва на пар­ти­я­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с ли­бе­рал­на­та ни прог­ра­ма и прак­ти­чес­ка­та ни по­ли­ти­чес­ка по­зи­ция.

– Кои бя­ха ос­нов­ни­те при­чи­ни за от­ри­ца­тел­но­то от­но­ше­ние на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли към Вас?

– Аз съм един от съз­да­те­ли­те на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли. На 31 ок­том­в­ри 1989 г. из­ля­зох от зат­во­ра, на 17-та­та ми­ну­та бях в по­сол­с­т­во­то на САЩ в Со­фия, на дру­гия ден бях на „Еко­фо­ру­ма“ и от то­зи ден за­поч­нах да се сре­щам с „по­ли­ти­чес­ки­те мъ­же“, пре­тен­ди­ра­щи да са опо­зи­ция. Тряб­ва да приз­ная, че се от­на­сях из­к­лю­чи­тел­но скеп­тич­но поч­ти към всич­ки, а при­чи­ни­те за скеп­ти­циз­ма ми бя­ха твър­де мно­го. Пре­ди всич­ко зна­ех, че още през 1977 г. към ка­би­не­та на то­га­ваш­ния ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти Пе­тър Мла­де­нов е раз­ра­бот­ван план-прог­но­за за ов­ла­дя­ва­не на по­ли­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция на пре­хо­да към не­о­ко­му­ни­зъм (по то­зи въп­рос ве­че съм пи­сал, но в ско­ро вре­ме ще раз­ка­жа от­но­во съ­о­б­ра­же­ни­я­та си на стра­ни­ци­те на на­шия вес­т­ник). Ос­вен то­ва, до­ка­то бях в зат­во­ра, зна­ех, че влас­ти­те са взе­ли не­о­б­хо­ди­ми­те мер­ки, за да из­го­нят от стра­на­та всич­ки неп­ри­ми­ри­ми опо­зи­ци­о­не­ри. От на­ча­ло­то до края на 1988 г. от Бъл­га­рия бя­ха из­го­не­ни твър­де мно­го неп­рек­лон­ни мъ­же. На 23 но­е­м­в­ри 1988 г. пол­ков­ник Бо­жи­дар Ан­то­нов от Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти до­ве­де ро­ди­те­ли­те ми в зат­во­ра и в тях­но при­със­т­вие ми ка­за, че още съ­щия ден ще ме ос­во­бо­дят, но тряб­ва вед­на­га да на­пус­на стра­на­та. Аз от­ка­зах и ос­та­нах в ки­ли­и­те още ед­на го­ди­на! Точ­но през та­зи го­ди­на про­у­мях, че ис­тин­с­ки­те опо­зи­ци­о­не­ри у нас се на­ми­рат или в зат­во­ри­те, или са из­го­не­ни в чуж­би­на. През приз­ма­та на те­зи съ­о­б­ра­же­ния се от­на­сях с твърде мно­го ре­зер­ви към те­зи, ко­и­то по вре­ме­то на „Еко­фо­ру­ма“ се под­ви­за­ва­ха ка­то ли­де­ри на опо­зи­ци­я­та. Пък и не­мал­ко от тях поз­на­вах лич­но и от мно­го го­ди­ни, та­ка че не мо­жех лес­но да по­вяр­вам на твър­де­ни­я­та им, че са скъ­са­ли с ко­му­нис­ти­чес­ка­та пар­тия. Впро­чем, по­ве­че­то от тях го­во­ре­ха са­мо за пре­у­с­т­ройс­т­во на ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма, а не за ней­но­то съ­ба­ря­не. На мо­и­те пред­ло­же­ния за ра­ди­кал­ни опозиционни ис­ка­ния се от­в­ръ­ща­ше със „заг­ри­же­ност“ за мо­е­то пси­хич­но здра­ве. Те­за­та на Ан­д­ро­пов, че кой­то е про­тив ко­му­низ­ма прос­то е луд, бе­ше в де­мон­с­т­ра­ти­вен ход сред псевдоопо­зи­ци­он­ни­те ли­де­ри през есен­та на 1989 г. Пре­ди сли­за­не­то на То­дор Жив­ков от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на аз не вля­зох в от­к­рит кон­ф­лик­т с те­зи ли­де­ри, за­що­то раз­чи­тах, че те­за­та за пре­у­с­т­ройс­т­во мо­же да бъ­де из­пол­з­ва­на ка­то по­вод, за да се за­поч­не съ­ба­ря­не­то на сис­те­ма­та, но след 10 но­е­м­в­ри 1989 г. кон­ф­лик­тът ни бе­ше не­и­з­бе­жен. Пър­ви­ят ни се­ри­о­зен кон­ф­ликт бе още на 14­15 де­кем­в­ри 1989 г., ко­га­то об­ви­них в „пре­да­тел­с­т­во“ Же­лю Же­лев, Пет­ко Си­ме­о­нов, Ге­о­р­ги Спа­сов и поч­ти всич­ки ос­та­на­ли за то­ва, че от­к­ло­ни­ха хо­ра­та от про­тес­та им пред На­род­но­то съб­ра­ние и ги на­со­чи­ха към чер­к­ва­та, за да по­че­тат па­мет­та на Са­ха­ров. То­га­ва, как­то зна­е­те, хо­ра­та скан­ди­ра­ха „До­лу БКП!“, а ли­де­ри­те на опо­зи­ци­я­та се „раз­г­ра­ни­чи­ха“ от тях, на­ри­чай­ки ги „ек­с­т­ре­мис­ти“. По вре­ме на то­зи спон­та­нен на­ро­ден про­тест не бе счу­пе­но ни­то ед­но стък­ло, но псевдоопо­зи­ци­я­та на­ри­ча­ше хо­ра­та „ек­с­т­ре­мис­ти“ за­ра­ди же­ла­ни­е­то им да бъ­де сва­ле­на ко­му­нис­ти­чес­ка­та дик­та­ту­ра. Ка­те­го­ри­чен съм, че то­га­ва бе­ше из­вър­ше­но пър­во­то го­ля­мо по­ли­ти­чес­ко пре­да­тел­с­т­во и бе из­пус­нат пър­ви­ят шанс за сво­бод­но­то раз­ви­тие на Бъл­га­рия! Пос­ле бя­ха из­пус­на­ти още ня­кол­ко та­ки­ва шан­са, за­що­то ра­ди­ка­лиз­мът на ма­си­те се сблъс­к­ва­ше с пре­да­тел­с­т­во­то на ле­ко­мис­ле­но из­диг­на­ти­те от тях ли­де­ри. Всъщ­ност СДС се със­то­е­ше от два, за съ­жа­ле­ние про­ти­вос­то­я­щи си по сво­и­те ин­те­ре­си слоя – елек­то­рат и ли­де­ри. Меж­ду мен и елек­то­ра­та на СДС ви­на­ги е има­ло раз­би­ра­тел­с­т­во, но с ли­де­ри­те ви­на­ги съм бил в кон­ф­ликт. При­чи­ни­те за те­зи кон­ф­лик­ти са съ­щи­те, ко­и­то днес са в ос­но­ва­та на растящия кон­ф­лик­т меж­ду ли­де­ри­те и елек­то­ра­та на СДС.

– Вие спо­ме­нах­те, че на 5 фев­ру­а­ри 1990 г. на за­се­да­ние на Коор­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС сте обя­ви­ли ис­ка­ни­я­та и със­та­ва на „фрак­ция на ра­ди­кал­на­та опо­зи­ция“. Раз­ка­же­те ня­кои под­роб­ности!

– Още през пър­ви­те дни на „Кръг­ла­та ма­са“ кон­с­та­ти­рах пъл­но еди­но­мис­лие и еди­но­дейс­т­вие меж­ду ко­му­нис­ти и опо­зи­ция по всич­ки важ­ни пун­к­то­ве от пре­го­во­ри­те. По­тър­сих съ­миш­ле­ни­ци сред чле­но­ве­те на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС, учас­т­ва­щи в за­се­да­ни­я­та на „Кръг­ла­та ма­са“, и от­к­рих 16 ду­ши. По­ве­че­то от тях ежед­нев­но раз­го­ва­ря­ха по те­ле­фо­на с Пе­тър Бо­я­джи­ев от Мар­си­лия и спо­де­ля­ха не­го­ви­те ра­ди­кал­ни по това време съ­ве­ти. Ка­то ръ­ко­во­ди­тел на Ев­ро­пейс­ка­та фон­да­ция „Ди­а­лог“ още през 1987­1988 г. той бе за­поч­нал да под­по­ма­га фи­нан­со­во и ор­га­ни­за­ци­он­но съп­ро­ти­ва­та сре­щу ре­жи­ма на Жив­ков и бе из­вес­тен сред опо­зи­ци­я­та. До­ка­то бях в зат­во­ра, той бе под­по­ма­гал мно­го мо­и­те при­я­те­ли от Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та на пра­ва­та на чо­ве­ка. Бе­ше ор­га­ни­зи­рал и спе­ци­а­л­но ин­тер­вю с мо­я­та май­ка, ко­е­то бе от­пе­ча­та­но във френ­с­ки­те вес­т­ни­ци. Ко­га­то за­поч­нах да ор­га­ни­зи­рам фрак­ци­я­та на ра­ди­кал­на­та опо­зи­ция, Пе­тър Бо­я­джи­ев за­поч­на прип­ря­но да нас­то­я­ва пред всич­ки да за­я­вим по-бър­зо по­зи­ци­я­та си, оба­че по­ве­че­то от тях не бя­ха го­то­ви за то­ва. Ня­мах ни­как­во до­ве­рие на Ру­мен Во­де­ни­ча­ров, но Бо­я­джи­ев нас­то­я­тел­но го пре­по­ръч­ва­ше за го­во­ри­тел на фрак­ци­я­та. Ис­ках да „об­ра­бо­тя“ все­ки член на фрак­ци­я­та, та­ка че да ня­ма „връ­ща­не на­зад“, но на 4 фев­ру­а­ри 1990 г. Ди­ми­тър То­мов ме уве­до­ми, че всич­ки са се съб­ра­ли в мо­я­та квар­ти­ра и ча­кат мен, за да офор­мим тек­с­та на ис­ка­ни­я­та си. За­ми­съ­лът бе още на дру­гия ден да обя­вим със­та­ва на фрак­ци­я­та и да се обо­со­бим в дяс­на­та стра­на на опо­зи­ци­он­на­та част на „Кръг­ла­та ма­са“, а Же­лю Же­лев и не­го­вият ан­ту­раж да бъ­дат в ля­ва­та част. На фо­на на оно­ва, ко­е­то се пред­ла­га­ше ка­то по­зи­ция от ан­ту­ра­жа на Же­лю Же­лев, на­ши­те пред­ло­же­ния бя­ха ис­тин­с­ко уни­що­же­ние на ко­му­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма. Всич­ко бе­ше доб­ре об­мис­ле­но ка­то по­зи­ция, но пла­нът не бе обез­пе­чен със ста­бил­ни хо­ра. На за­се­да­ни­е­то на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС на 5 фев­ру­а­ри 1990 г. аз обя­вих със­та­ва и ис­ка­ни­я­та на фрак­ция­та и то­ва пре­диз­ви­ка ис­тин­с­ки шок – Же­лю Же­лев за­я­ви, че ед­но­лич­но ще се раз­бе­рат с Лу­ка­нов да от­ло­жат за­се­да­ни­е­то на „Кръг­ла­та ма­са“, пла­ни­ра­но за 6 фев­ру­а­ри, а Пе­тър Бе­рон, Пет­ко Си­ме­о­нов, Ге­о­р­ги Спа­сов, Сте­фан Гай­тан­джи­ев, Пе­тър Дер­т­ли­ев и Ми­лан Дрен­чев не мо­жа­ха да ов­ла­де­ят нер­ви­те си. Спря­мо нас се за­поч­на стра­хот­на ата­ка и чле­но­ве­те на фрак­ци­я­та за­поч­на­ха един по един да за­я­вя­ват, че се от­каз­ват. Пър­ви­ят, кой­то се из­п­ла­ши най-мно­го и вед­на­га се от­ре­че от нас, бе отец Хрис­то­фор Съ­бев. Вто­ри­ят бе д-р Кон­с­тан­тин Трен­чев, кой­то за­я­ви пред всич­ки, че фрак­ци­я­та не го ин­те­ре­су­ва и за­ми­на­ва на сре­ща с Лу­ка­нов.

Тре­ти­ят от­ка­зал се бе Лю­бо­мир Со­ба­джи­ев, кой­то за­я­ви, че ко­га­то е бил у до­ма ми при об­съж­да­не­то на на­шия план, е бил пи­ян и дре­мел, та­ка че ни­що не пом­ни и се­га в трез­во със­то­я­ние се ужа­ся­ва от нас. Пос­ле­ден на­пус­на по­тъ­ва­щия ко­раб Ру­мен Во­де­ни­ча­ров! Ос­та­нах­ме са­мо аз, д-р Бой­ко Прой­чев, Дра­го­мир Це­ков, Кон­с­тан­тин Ге­о­р­ги­ев и Пла­мен Да­рак­чи­ев. Съ­ща­та ве­чер при­със­т­вах на за­се­да­ни­е­то на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на син­ди­ка­та „Под­к­ре­па“, къ­де­то Ирен Зам­фи­ро­ва ръ­ко­во­де­ше на­тис­ка вър­ху д-р Трен­чев и не ща­де­ше уп­ре­ци­те към не­го за­ра­ди от­ка­за му да ос­та­не във фрак­ци­я­та. На 6 фев­ру­а­ри ве­чер­та д-р Трен­чев от­но­во бе под­ло­жен на „на­тис­ка на чле­но­ве­те на ръ­ко­вод­с­т­во­то на син­ди­ка­та“ и нак­рая всич­ко му се раз­ми­на с то­ва, че на 7 фев­ру­а­ри 1990 г. той про­че­те на „Кръг­ла­та ма­са“ ед­на мал­ка част от на­ши­те ис­ка­ния, при то­ва ги про­че­те ка­то своя лич­на по­зи­ция. С то­ва фрак­ци­я­та на ра­ди­кал­на­та опо­зи­ция в СДС прик­лю­чи сво­е­то крат­ко съ­щес­т­ву­ва­не. Дъл­го вре­ме след то­ва си мис­лех, че бях­ме раз­би­ти по­ра­ди при­бър­за­ни греш­ки в сце­на­рия, но пос­ле се убе­дих, че фрак­ци­я­та бе об­ре­че­на по­ра­ди неп­ре­о­до­ли­ми при­чи­ни – дяс­на по­ли­ти­чес­ка по­зи­ция не мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва от ле­ви­ча­ри!

– Как­во ста­на след „по­ра­же­ни­е­то“?

– По­ра­же­ни­е­то бе още ве­чер­та на 5 фев­ру­а­ри 1990 г. На дру­гия ден (на 6 фев­ру­а­ри) Пе­тър Дер­т­ли­ев пред­с­та­ви в Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС ре­ше­ние на ръ­ко­вод­с­т­во­то на БСДП за мо­е­то от­с­т­ра­ня­ва­не от Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет и от „Кръг­ла­та ма­са“ ка­то пред­с­та­ви­тел на та­зи пар­тия. Но Дер­т­ли­ев бе до­пус­нал ед­на съ­щес­т­ве­на греш­ка – до­ку­мен­тът бе пред­с­та­вен на 6 фев­ру­а­ри, а тек­с­тът му гла­се­ше, че за­се­да­ни­е­то се е със­то­я­ло и ре­ше­ни­е­то е взе­то на 7 фев­ру­а­ри 1990 г.! От Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС един­с­т­ве­но Пла­мен Да­рак­чи­ев се про­ти­во­пос­та­ви и се по­зо­ва на то­ва не­съ­о­т­вет­с­т­вие в да­ти­те. Все пак до ре­ше­ние на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС не се стиг­на. На 9 фев­ру­а­ри 1990 г. обя­вих­ме съз­да­ва­не­то на „не­мар­к­сис­т­ка фрак­ция“ в БСДП и то­ва ве­че пос­лу­жи ка­то мо­щен сиг­нал за всич­ки ле­ви­ча­ри да се обе­ди­нят сре­щу мен.

На 10 фев­ру­а­ри 1990 г. в Со­фия прис­тиг­на дър­жав­ни­ят сек­ре­тар на САЩ Джеймс Бей­кър, а не­го­ви­ят спе­ци­а­лен съ­вет­ник Боб Хът­чингз по­ка­ни мен, Же­лю Же­лев, Пет­ко Си­ме­о­нов, Ге­о­р­ги Спа­сов, Ру­мен Во­де­ни­ча­ров и Пе­тър Бе­рон за раз­го­вор сут­рин­та в 10 ча­са. „Си­ни­те ли­де­ри“ нап­ра­ви­ха всич­ко въз­мож­но да ми поп­ре­чат да се срещ­на с то­зи чо­век, но Мар­шал Ха­рис от по­сол­с­т­во­то на САЩ в Со­фия от­с­т­ра­ни „ин­фор­ма­ци­он­на­та мъг­ла“ и сре­ща­та се със­тоя. По вре­ме на раз­го­во­ра „си­ни­те ли­де­ри“ гру­бо се опит­ва­ха да ми поп­ре­чат да ка­жа мне­ни­е­то си, но се ока­за, че г-н Хът­чингз лич­но е по­же­лал да раз­го­ва­ря с мен, тъй ка­то по вре­ме на мо­е­то арес­ту­ва­не и пре­би­ва­ва­не в зат­во­ра той е ра­бо­тел в Ра­дио „Сво­бод­на Ев­ро­па“ и от­дав­на е зна­ел мо­е­то име и дей­ност. Оно­ва, ко­е­то ка­зах по вре­ме на сре­ща­та, бе съ­що­то, ко­е­то ве­че два ме­се­ца уси­ле­но го­во­рех пред за­пад­ни­те пос­ла­ни­ци и жур­на­лис­ти в Со­фия, а имен­но, че вът­реш­на­та същ­ност на опо­зи­ци­я­та у нас е дъл­бо­ко чер­ве­на! Ве­чер­та на 10 фев­ру­а­ри се със­тоя сре­ща­та в „Ше­ра­тон“ с г-н Джеймс Бей­кър и „си­ни­те ли­де­ри“ се опи­та­ха да ми прег­ра­дят пъ­тя и да ми поп­ре­чат да при­със­т­вам, но Мар­шал Ха­рис и Дъг­лас Смит от по­сол­с­т­во­то на САЩ ме въ­ве­до­ха в за­ла­та за сре­ща­та.

На дру­гия ден, 11 фев­ру­а­ри 1990 г., съв­сем не­о­чак­ва­но бях по­се­тен у до­ма от Вло­дже­мир Смо­хов­с­ки, кой­то се пред­с­та­ви ка­то „жур­на­лист от Вар­ша­ва“ и всъщ­ност бе пър­ви­ят жур­на­лист, кой­то бе про­я­вил ин­те­рес към мо­я­та те­за, че още през 1977 г. към ка­би­не­та на Пе­тър Мла­де­нов е бил раз­ра­бот­ван план за съз­да­ва­не­то на фал­ши­ва опо­зи­ция по вре­ме­то на един евен­ту­а­лен пре­ход към не­о­ко­му­ни­зъм. (Немно­го вре­ме след то­ва кон­с­та­ти­рах, че Смо­хов­с­ки не е жур­на­лист, че ин­тер­вю­то ми не е има­ло ни­как­ва дру­га фун­к­ция ос­вен да бъ­де пре­дос­та­ве­но на раз­по­ло­же­ние на тай­ни­те служ­би.)

На 21 фев­ру­а­ри 1990 г. лич­но ге­не­рал Ата­нас Се­мер­джи­ев, то­га­ва­шен ми­нис­тър на вът­реш­ни­те ра­бо­ти, ме по­ка­ни в ми­нис­тер­с­т­во­то за раз­го­вор. По­вод за по­ка­на­та бе мо­е­то ис­ка­не, пос­та­ве­но официално на „Кръг­ла­та ма­са“, да се раз­сек­ре­тят до­си­е­та­та на жер­т­ви­те на Дър­жав­на си­гур­ност и нас­то­я­ва­не­то ми да се за­поз­ная с мо­е­то до­сие. На сре­ща­та при­със­т­ва­ха за­мес­т­ни­ци­те на ге­не­ра­ла – Го­цев, Ор­ман­ков и Ни­ков. Още в на­ча­ло­то на раз­го­во­ра оба­че аз раз­б­рах, че цел­та на по­ка­на­та е да ме шан­та­жи­рат и да ме на­ка­рат да бъ­да „по-кро­тък“ на „Кръг­ла­та ма­са“ и в Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС. Да­дох им да раз­бе­рат, че то­ва ня­ма да ста­не! Точ­но по то­ва вре­ме в кон­так­т­ни­те гру­пи на „Кръг­ла­та ма­са“ ак­тив­но се об­съж­да­ха ос­нов­ни­те по­ло­же­ния и тек­с­тът на по­ли­ти­чес­ко­то спо­ра­зу­ме­ние меж­ду БСП и СДС. Аз бях под­гот­вил ед­на из­к­лю­чи­тел­но об­с­той­на по­ли­то­ло­ги­чес­ка кри­ти­ка на про­е­к­та за спо­ра­зу­ме­ние и за­я­вих в Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет на СДС, че ще се из­ка­жа на „Кръг­ла­та ма­са“ по то­зи въп­рос. То­ва хвър­ли в па­ни­ка „си­ни­те ли­де­ри“. След не­у­с­пеш­ния опит за шан­таж­но ус­ми­ря­ва­не от стра­на на ми­нис­тър Се­мер­джи­ев бе яс­но, че са­мо „си­ни­те ли­де­ри“ ще мо­гат да ме „ус­ми­рят“ чрез от­с­т­ра­ня­ва­не­то ми от „Кръг­ла­та ма­са“. Ко­га­то за­я­вих на Же­лю Же­лев, че же­лая да се из­ка­жа, той се опи­та да ме из­го­ни от за­се­да­ни­я­та на „Кръг­ла­та ма­са“ в Дво­ре­ца на кул­ту­ра­та, но аз от­ка­зах да ги на­пус­на. Ка­то пред­се­да­тел на гру­па­та на СДС на „Кръг­ла­та ма­са“ оба­че той ус­пя да на­ло­жи во­ля­та си и не ми да­де въз­мож­ност да се из­ка­жа. На след­ва­щия ден, ко­га­то оти­дох в Дво­ре­ца на кул­ту­ра­та за учас­тие в за­се­да­ни­я­та на „Кръг­ла­та ма­са“, бях пос­рещ­нат от Сте­фан Гай­тан­джи­ев, кой­то ме уве­до­ми, че през нощ­та са сме­не­ни про­пус­ки­те и аз ве­че ня­мам про­пуск и ня­ма да бъ­да до­пус­нат в за­се­да­тел­на­та за­ла. Та­ка бях от­с­т­ра­нен от за­се­да­ни­я­та на „Кръг­ла­та ма­са“ и бе обез­пе­че­но без­п­роб­лем­но­то при­е­ма­не и под­пис­ва­не на по­ли­ти­чес­ко­то спо­ра­зу­ме­ние меж­ду чер­ве­ни­те и си­ни­те ко­му­нис­ти, ко­е­то до­ве­де до със­то­я­ни­е­то, в ко­е­то се на­ми­ра­ме днес.

– А от СДС как бях­те от­с­т­ра­нен?

– То­ва ста­на свет­ка­вич­но. Съ­щия ден, ко­га­то Сте­фан Гай­тан­джи­ев не ме до­пус­на на за­се­да­ни­я­та на „Кръг­ла­та ма­са“, аз оти­дох в сгра­да­та на СДС на ул. „Ра­ков­с­ки“ № 134, но там ед­но яко мом­че ме пре­дуп­ре­ди, че по за­по­вед на Пет­ко Си­ме­о­нов ще уп­раж­ни на­си­лие вър­ху мен, ако се опи­там да вля­за в сгра­да­та. Отто­га­ва не съм стъп­вал там.

– След то­ва ни­кой ли не Ви е ка­нил да по­се­ти­те та­зи сгра­да?

– Пре­ди ня­кол­ко дни Йор­дан Ва­си­лев и Сте­фан Са­вов ме по­ка­ни­ха. Не­що по­ве­че – те ме по­ка­ни­ха за учас­тие в от­с­т­ра­ня­ва­не­то на по­ра­же­ни­я­та, на­не­се­ни на СДС от „си­ни­те ко­му­нис­ти“. Про­ме­ни­те в СДС ве­че са осе­за­е­ми, а то­ва оз­на­ча­ва, че шан­сът на де­мок­ра­ци­я­та се за­сил­ва. Бъл­гар­с­ко­то об­щес­т­во има нуж­да от „си­ня­та ма­гия“ и аз съм уве­рен, че та­ка на­ре­че­на­та „гру­па на 39-те“ би могла да нап­ра­ви от СДС ед­на ис­тин­с­ка опо­зи­ци­он­на си­ла в Бъл­га­рия.

[Публикувано и на стр.348-361 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].