ШИРОКИТЕ СОЦИАЛИСТИ - ВСЕ ПО-ТЕСНИ...

Ши­ро­ки­те со­ци­а­лис­ти ста­ват все по-тес­ни

Ин­тер­вю на Та­тя­на Сти­ли­я­но­ва

във в-к „Де­ба­ти“, бр. 25

от 16 – 21 юли 1991 г.

– Гос­по­дин Ян­ков, се­га Вие сте пред­се­да­тел на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, но ние Ви зна­ем и ка­то един от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия по вре­ме­то на пър­ви­те стъп­ки на опо­зи­ци­я­та. Как ста­нах­те со­ци­а­л­де­мок­рат?

– Вие не­съм­не­но си спом­ня­те, че г-н Пе­тър Дер­т­ли­ев е спо­ме­на­вал, че сме се раз­де­ли­ли с не­го, за­що­то аз ни­ко­га не съм бил со­ци­ал­де­мок­рат. Впро­чем те­зи ду­ми на г-н Дер­т­ли­ев бя­ха са­мо ед­на част от мое анек­до­тич­но из­каз­ва­не, че ние се раз­де­ля­ме прос­то за­що­то и два­ма­та ня­ма­ме ни­що об­що със со­ци­а­л­де­мок­ра­цията.

За да от­го­во­ря по-пъл­но на въп­ро­са Ви, ще се вър­на да­леч на­зад във вре­ме­то. Пре­ди по­ве­че от 10 го­ди­ни, през есен­та на 1979 г., с мои при­я­те­ли об­ра­зу­вах­ме не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция с цел вът­реш­на и меж­ду­на­род­на пра­во­за­щит­на дей­ност и про­па­ган­да. Мно­го доб­ре зна­е­х­ме, че ра­но или къс­но ще бъ­дем арес­ту­ва­ни и за да се обез­пе­чим да не ни раз­с­т­ре­лят вед­на­га след арес­ту­ва­не­то, нап­ра­вих­ме две пре­зас­т­ра­хов­ки – пър­во, на­ре­кох­ме ор­га­ни­за­ци­я­та „дви­же­ние“ (а не пар­тия!), и вто­ро, на­ре­кох­ме дви­же­ни­е­то „со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко“. То­га­ва аз ра­бо­тех ка­то гла­вен асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет при Со­фийс­кия уни­вер­си­тет и ка­то на­у­чен сът­руд­ник пър­ва сте­пен в Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те и вло­жих всич­ки­те си на­у­ч­ни зна­ния за пла­ни­ра­не и пре­зас­т­ра­хо­ва­не на все­ки наш ход. То­ва пре­зас­т­ра­хо­ва­не, раз­би­ра се, не мо­жа да ме спа­си от зат­во­ра, но все пак до­ве­де до фак­та, че след ка­то из­тър­пях при­съ­да­та си до пос­лед­ния ден, Вър­хов­ни­ят съд ме приз­на за не­вин­но осъ­ден по­ра­ди лип­са на до­ка­за­тел­с­т­ва. Ние не сме би­ли со­ци­а­л­де­мок­ра­ти ни­то то­га­ва, ни­то по-къс­но. Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко­то на­и­ме­но­ва­ние и фра­зе­о­ло­гия бя­ха са­мо прик­ри­тие на на­ша­та ти­пич­но ли­бе­рал­на по­ли­ти­чес­ка ори­е­н­та­ция, от по­зи­ци­я­та на ко­я­то пред­при­е­х­ме ре­ди­ца ак­ции, ко­и­то хвър­ли­ха в па­ни­ка Дър­жав­на си­гур­ност на те­ри­то­ри­я­та на ня­кол­ко об­лас­ти. През 1984 г. бя­ха арес­ту­ва­ни твър­де мно­го на­ши хо­ра, но в зат­во­ра ос­та­нах­ме са­мо два­ма, при то­ва без ни­как­ви кон­к­рет­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за на­ша­та дей­ност, тъй ка­то всич­ки се дър­жа­ха съг­лас­но пред­ва­ри­тел­но раз­ра­бо­те­ния от нас сце­на­рий. В на­ча­ло­то на 1988 г. част от чле­но­ве­те на на­ша­та ор­га­ни­за­ция из­ля­зо­ха от не­ле­гал­ност и об­ра­зу­ва­ха Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка (НДЗПЧ), чи­я­то дей­ност хвър­ли в ис­те­рия пра­во­вер­ни­те за­щит­ни­ци на ко­му­низ­ма в Бъл­га­рия. През есен­та на 1989 г. из­ля­зох от зат­во­ра и въз­с­та­но­вих­ме ка­то ле­гал­на ста­ра­та си ор­га­ни­за­ция, но до­пус­нах­ме пър­ва­та си неп­рос­ти­ма по­ли­ти­чес­ка греш­ка, ка­то се влях­ме в Бъл­гар­с­ка­та ра­бот­ни­чес­ка со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия (обе­ди­не­на) /БРСДП(о)/. В съ­що­то вре­ме за­поч­на и съз­да­ва­не­то на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли и чле­но­ве­те на пър­вия Ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет от­ка­за­ха да при­е­мат г-н Дер­т­ли­ев за­ра­ди „ра­бот­ни­чес­кия“ ха­рак­тер на пар­ти­я­та и вър­ху мо­я­та съ­вест те­жи гре­хът, че се зас­тъ­пих и ста­нах га­рант за „опо­зи­ци­он­на­та бла­го­на­деж­д­ност“ на г-н Дер­т­ли­ев и не­го­ва­та пар­тия. Нап­ри­мер най-неп­ри­ми­рим бе­ше г-н Йор­дан Ва­си­лев, но мо­е­то „зас­тъп­ни­чес­т­во“ и осо­бе­но твър­де­ни­е­то ми, че в ско­ро вре­ме ще про­ме­ним име­то на пар­ти­я­та в БСДП, убе­ди­ха г-н Ва­си­лев и дру­ги­те и те скло­ни­ха да при­е­мат г-н Дер­т­ли­ев за член на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет.

– Г-н Ян­ков, сам ли до­пус­нах­те те­зи греш­ки или Ви по­мог­на­ха?

– От хо­ра­та око­ло мен аз бях про­фе­си­о­нал­но най-ком­пе­тен­т­ни­ят, за­що­то мо­я­та спе­ци­а­л­ност е имен­но по­ли­то­ло­ги­я­та, та­ка че ви­на­та е пре­ди всич­ко моя. Но, раз­би­ра се, че и ми по­могна­ха. То­га­ва по­ли­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция бе сил­но еуфо­рич­на и обър­ка­на. Аз, ка­то то­ку-що из­ля­зъл от зат­во­ра, ня­мах точ­на ин­фор­ма­ция за съ­би­ти­я­та в Бъл­га­рия и в Ев­ро­па и твър­де лес­но се по­дда­дох на съ­ве­ти­те на Пе­тър Бо­я­джи­ев от Мар­си­лия и Ру­мя­на Узу­но­ва от Мюн­хен, с ко­и­то раз­го­ва­рях по те­ле­фо­на до­ри по ня­кол­ко пъ­ти на ден.

– Ко­га раз­б­рах­те греш­ка­та си?

– Още на чет­вър­та­та сре­ща с г-н Дер­т­ли­ев ве­че зна­ех, че той не е со­ци­а­л­де­мок­рат, а в най-бла­гоп­ри­я­т­ния за не­го слу­чай – ши­рок со­ци­а­лист. С мо­и­те при­я­те­ли ос­та­нах­ме в пар­ти­я­та, за­що­то ре­ших­ме, че впос­лед­с­т­вие ще ус­пе­ем да „из­тег­лим на­дяс­но“ ста­ри­те „ши­ро­ка­ни“ и да ги нап­ра­вим ли­бе­ра­ли. То­ва, раз­би­ра се, съ­що бе­ше греш­ка, но ние не мо­жех­ме да зна­ем, че ста­ри­те „ши­ро­ка­ни“ са тол­ко­ва твър­дог­ла­ви, че не же­ла­ят да ста­нат да­же и со­ци­а­л­де­мок­ра­ти, а не са­мо ли­бе­ра­ли.

– Ако на Вас ви е по­мог­на­то да сгре­ши­те, смя­та­те ли, че и на „ши­ро­ка­ни­те“ им е по­ма­га­но да бъ­дат „твър­дог­ла­ви“?

– Пър­во­на­чал­ни­те ми съм­не­ния от­дав­на са ка­те­го­рич­на уве­ре­ност, че то­ва е та­ка. По­ве­че от 20 го­ди­ни съм се за­ни­ма­вал са­мо с по­ли­то­ло­гия и то­ва е мо­я­та про­фе­си­о­нал­на спе­ци­а­ли­за­ция. Бях шо­ки­ран от фак­та, че г-н Дер­т­ли­ев, чи­я­то про­фе­си­о­нал­на спе­ци­а­ли­за­ция е ме­ди­ци­на­та, а не по­ли­то­ло­ги­я­та, плу­ва тол­ко­ва про­фе­си­о­нал­но в по­ли­ти­чес­ки­те во­до­вър­те­жи, ся­каш зад гър­ба му сто­ят най-мал­ко­то ня­кол­ко про­фе­си­о­на­лис­ти ка­то мен. Не ми бе­ше труд­но да се до­се­тя кои са те, за­що­то мно­го доб­ре зна­ех кои са и къ­де са по-го­ле­ми­те про­фе­си­о­на­лис­ти от мен. Г-н Иван Ли­лов в брой 24 на в-к „Де­ба­ти“ на­ри­ча г-н Дер­т­ли­ев „блес­тящ апа­ра­тен иг­рач“. Точ­но в то­ва се опит­вах да убе­дя ко­ле­ги­те в пар­ти­я­та още през яну­а­ри 1990 г., ка­то до­ри съм по­соч­вал ар­гу­мен­ти от­нос­но ав­то­ри­те на сце­на­рия, по кой­то иг­рае г-н Дер­т­ли­ев, но то­га­ва мал­ци­на при­е­ма­ха фак­ти­те и ло­ги­чес­ки­те съ­о­б­ра­же­ния. На 18 яну­а­ри 1990 г. ини­ци­а­тив­на гру­па от 37 ду­ши офи­ци­а­л­но обя­вих­ме, че свик­ва­ме ра­бот­на кон­фе­рен­ция за от­х­вър­ля­не­то на мар­к­сиз­ма ка­то ис­то­ри­чес­ки фун­да­мент на БСДП, за от­х­вър­ля­не­то на ав­то­ри­тар­ни­те ме­то­ди на ра­бо­та на г-н Дер­т­ли­ев и за де­мок­ра­тич­но из­г­раж­да­не на пар­тий­на­та струк­ту­ра. На 9 фев­ру­а­ри 1990 г. обя­вих­ме съз­да­ва­не­то на „не­мар­к­сис­т­ка фрак­ция“ в БСДП и ло­ги­чес­ки­ят за­вър­шек бе на кон­фе­рен­ци­я­та на 18 март 1990 г., ко­га­то обя­вих­ме съз­да­ва­не­то на Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия–не­мар­к­сис­ти.

– Как­во Ви поп­ре­чи на та­зи кон­фе­рен­ция да се обя­ви­те за ли­бера­ли?

– През март 1990 г. по­ли­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция в Бъл­га­рия бе поч­ти тол­ко­ва обър­ка­на, кол­ко­то и през но­е­м­в­ри 1989 г. Ко­му­нис­ти­те вну­ша­ва­ха опас­ност от „ру­мън­с­ки ва­ри­ант“ и да­ва­ха да се раз­бе­ре, че ня­ма да поз­во­лят раз­ви­тие на про­це­си­те из­вън рам­ки­те на Гор­ба­чо­ва­та пе­рес­т­рой­ка. Има­ше ре­а­л­на опас­ност за пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри да не поз­во­лят ре­гис­т­ра­ция на пар­тии с ти­пич­но ли­бе­рал­на ори­е­н­та­ция. Не­що по­ве­че, очер­та­ва­ше се, че спо­ра­зу­ме­ни­я­та на „Кръг­ла­та ма­са“ ще бъ­дат имен­но в то­зи дух. С дру­ги ду­ми, ако то­га­ва бях­ме по­ка­за­ли ис­тин­с­ко­то си ли­це на ли­бе­ра­ли, щях­ме да срещ­нем уни­що­жа­ва­ща­та съп­ро­ти­ва не са­мо на ко­му­нис­ти­те, но и на офи­ци­а­л­на­та опо­зи­ция. По­ра­ди то­ва на кон­фе­рен­ци­я­та при­е­х­ме ед­на ти­пич­но ли­бе­рал­на прог­ра­ма и един ти­пич­но со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки ус­тав, ка­то ос­та­вих­ме на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та да бъ­де со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко. Ока­за се, че мно­го точ­но бях­ме пре­це­ни­ли всич­ко в то­ва от­но­ше­ние. По вре­ме на съ­деб­но­то за­се­да­ние за ре­гис­т­ра­ци­я­та на пар­ти­я­та през ап­рил 1990 г. про­ку­рор­ка­та за­я­ви, че се ко­ле­бае да­ли да пле­ди­ра от­каз за ре­гис­т­ра­ция по­ра­ди на­и­ме­но­ва­ни­е­то „не­мар­к­сис­ти“ и по­ра­ди сму­ща­ва­щи­те ис­ка­ния в прог­ра­ма­та ни, но со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки­ят ус­тав и на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та ба­лан­си­ра­ли опа­се­ни­я­та є. Ако не бях­ме нап­ра­ви­ли то­ва, ня­ма­ше да бъ­дем ре­гис­т­ри­ра­ни ка­то за­кон­на пар­тия за учас­тие в из­бо­ри­те.

– Г-н Иван Ли­лов каз­ва, че Дер­т­ли­ев е ус­пял да „заб­лу­ди всич­ки, ос­вен мал­ци­на­та от гру­па­та на Ян­ков“. Кол­ко го­ля­ма бе­ше Ва­ша­та гру­па?

– На кон­фе­рен­ци­я­та на 18 март 1990 г. „мал­ци­на­та“ бя­ха точ­но 199 де­ле­га­ти от всич­ки сек­ции на БСДП от ця­ла­та стра­на, а зад тях има­ше по­ве­че от три хи­ля­ди ду­ши. На­и­с­ти­на бях­ме мал­ко, но точ­но ние се ока­зах­ме пра­ви. На оне­зи, ко­и­то по то­ва вре­ме ме уп­рек­ва­ха в „раз­кол“ и „раз­цеп­ни­чес­т­во“, аз каз­вах след­но­то: „На Дер­т­ли­ев му тряб­ват са­мо три­ма ду­ши, за да има пар­тия с над три ми­ли­о­на джоб­ни па­ри за ежед­нев­ни раз­хо­ди и да съб­лаз­ни три ми­ли­о­на по­ли­ти­чес­ки дев­с­т­ве­ни бъл­га­ри.“ На­дя­вах се, че по­не за­пад­ни­те наб­лю­да­те­ли раз­би­рат опас­ни­те пи­ру­е­ти на г-н Дер­т­ли­ев, но са­мо шест ме­се­ца след то­ва, през ок­том­в­ри 1990 г., бях силно изу­мен, ко­га­то г-н Дъг­лас Смит и г-н Джон Мен­зис от по­сол­с­т­во­то на САЩ в Бъл­га­рия с явна за­ин­те­ре­сованост ме уве­ща­ва­ха да се по­ми­ря и обе­ди­ня с г-н Дер­т­ли­ев, за­що­то ве­че би­ло оче­вид­но, че той е ис­тин­с­ки опо­зи­ци­о­нер и оцен­ка­та ми за не­го би­ла пог­реш­на. След моя ка­те­го­ри­чен от­каз аме­ри­кан­ци­те прос­то прес­та­на­ха да про­я­вя­ват ини­ци­а­ти­ва­та да се сре­щат с мен. И днес не ми е яс­но да­ли и опит­ни­те за­пад­ни по­ли­ти­ци са се ока­за­ли „по­ли­ти­чес­ки дев­с­т­ве­ни­ци“, или прос­то тех­ни­те по­ли­ти­чес­ки ин­те­ре­си са на­ло­жи­ли под­по­ма­га­не­то имен­но на ле­ви­чар­с­ки­те стра­те­гии, чи­и­то из­пъл­ни­те­ли са хо­ра­та ка­то Дер­т­ли­ев.

– Как пре­це­ня­ва­те се­гаш­но­то вът­реш­но раз­с­ло­е­ние в БСДП, раз­ми­на­ва­не­то меж­ду ръ­ко­вод­с­т­во­то и член­с­ка­та ма­са. По-„тес­­ни“ ли ста­ват „ши­ро­ки­те“ со­ци­а­лис­ти?

– Спо­ред мен ти­пич­ни­те ста­ри со­ци­а­л­де­мок­ра­ти от­дав­на са ево­лю­и­ра­ли и са ли­бе­ра­ли. През март 1990 г. в БСДП ос­та­на­ха са­мо ед­на мал­ка част от ти­пич­ни­те со­ци­а­л­де­мок­ра­ти, но и те пос­те­пен­но изживяваха илюзиите си и под натиска на политическите факти ево­лю­и­ра­ха и пре­ми­на­ха по-на­дяс­но в по­ли­ти­чес­кия спек­тър. През из­тек­ла­та го­ди­на БСДП се офор­ми ка­то пар­тия на ти­пич­ни со­ци­а­лис­ти, рек­ру­ти­ра­ни от сре­ди­те на ста­ри­те ши­ро­ки со­ци­а­лис­ти и от со­ци­а­ли­зи­ра­щи­те се ко­му­нис­ти. Тъй ка­то со­ци­а­ли­зи­ра­щи­те се ко­му­нис­ти при­до­би­ха пре­вес в БСДП, то­ва до­ве­де до по­ло­же­ни­е­то ши­ро­ки­те со­ци­а­лис­ти да ста­ват все по-тес­ни. За мен БСДП не е со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка, а е со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, при то­ва пар­тия на тес­ни со­ци­а­лис­ти, или с дру­ги ду­ми – „ро­зо­ви ко­му­нис­ти“.

– Спо­ред Вас на как­во раз­чи­та г-н Дер­т­ли­ев в бъ­де­щи­те из­бо­ри, ако из­ле­зе със са­мос­то­я­тел­на бю­ле­ти­на?

– На „ро­зо­ви­те ко­му­нис­ти“.

– Не са ли твър­де мно­го ве­че пе­ри­о­ди­чес­ки­те раз­цеп­ле­ния в СДС и на как­во се дъл­жат те?

– Аз съм един от съз­да­те­ли­те на СДС и все още ме бо­ли, че та­зи ор­га­ни­за­ция не мо­жа да се офор­ми ка­то ис­тин­с­ка опо­зи­ция. След 14 де­кем­в­ри 1989 г., ко­га­то ли­де­ри­те на СДС се от­г­ра­ни­чи­ха от „ек­с­т­ре­мис­ти­те“, скан­ди­ра­щи пред На­род­но­то съб­ра­ние „До­лу БКП!“, аз про­у­мях, че ня­мам мяс­то в та­зи ор­га­ни­за­ция. Пе­ри­о­ди­чес­ките раз­цеп­ле­ния в СДС са ге­не­тич­но за­ло­же­ни и те се дъл­жат на твър­де мно­го фак­то­ри, но най-важ­ни­ят от тях е то­зи, че в ръ­ко­вод­с­т­во­то още в на­ча­ло­то се нас­та­ни­ха ле­ви­ча­ри.

– Има ли раз­ли­ка меж­ду СДС от юни 1990 г. и СДС от юни 1991 г.?

– Не­съм­не­но, но та­зи раз­ли­ка все още е твър­де нез­на­чи­тел­на. На­ли­це е ра­ди­ка­ли­зи­ра­не, но все пак СДС си ос­та­ва ти­пич­но ле­ви­чар­с­ка ор­га­ни­за­ция и до­ри най-дес­ни­те в СДС са всъщ­ност най-дес­ни в рам­ки­те на ле­ви­чар­с­т­во­то.

– Как си обяс­ня­ва­те об­ща­та тен­ден­ция към ли­бе­ра­ли­за­ция на со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки­те ор­га­ни­за­ции? За­ко­но­мер­ност ли е или е са­мо пре­диз­бор­на де­ма­го­гия?

– По­ли­ти­чес­ка­та ра­ди­ка­ли­за­ция на ма­си­те в Бъл­га­рия на­ла­га адек­ват­но ре­а­ги­ра­не на ле­ви­чар­с­ки­те ор­га­ни­за­ции, пре­тен­ди­ра­щи да бъ­дат „дви­га­те­ли на ис­то­ри­чес­кия про­цес“. Пре­тен­ции за ли­бе­ра­ли­за­ция имат всич­ки ле­ви­чар­с­ки ор­га­ни­за­ции. Но тях­на­та ли­бе­ра­ли­за­ция не е ни­що дру­го ос­вен из­вър­ш­ва­не на бес­ни про­ме­ни, при ко­и­то кол­ко­то и да се про­ме­нят, не­ща­та ос­та­ват ед­ни и съ­щи. В рам­ки­те на ле­ви­чар­с­т­во­то ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та не е ни­що дру­го ос­вен по­ли­ти­чес­ко сло­воб­луд­с­т­во.

– Как­ва е Ва­ша­та прог­но­за за със­та­ва на бъ­де­щия пар­ла­мент?

– Ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та в об­щес­т­во­то е мно­го по-сил­на от ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та в ръ­ко­вод­с­т­ва­та и стра­те­ги­и­те на по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. То­ва не­съм­не­но ще се от­ра­зи в бъ­де­щия пар­ла­мент. Във всич­ки слу­чаи не та­ка, как­то ние ис­ка­ме, но все пак твър­де чув­с­т­ви­тел­но в срав­не­ние със се­гаш­но­то чер­ве­но Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние.

[Публикувано и на стр.323-327 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].