БЕЗНАКАЗАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

(проф. Янко Янков-Вельовски prof. Ianko Iankov-Velyovski)

Ваши Превъзходителства,
ваши престъпни нискойерерхични слуги на българския мафиотски режим,

Несъмнено всичките вие много добре знаете, че преди години по отношение на мен бе разигран един изключително зловещ съдебен сценарий, в резултат на който престоях в затвора и ефективно изтърпях присъда от шест години и половина, след което с решение на Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд бях признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства.

Несъмнено всичките вие много добре знаете, че до днес не е наказан нито един както от виновните за противозаконното ми осъждане, така и от виновните за изключително голямото множесто престъпления, извършени по отношение на мен по време на престоя ми в затвора (както, разбира се, не е наказан и нито един от виновните за изключително големия брой престъпления, извършени през същото това време по отношение на най-близките ми роднини).

Несъмнено всичките вие много добре знаете, че всичките участвували в тези престъпления са изключително щедро възнаградени за извършеното от тях, при което най-щедрите възнаграждания са били раздадени именно след извършените през 1989-1990 г. промени в политическия режим, който факт е несъмнено доказателство за характера на този режим.

Несъмнено всичките вие много добре знаете, че до днес не съм спирал да пиша до вас и да настоявам за наказателна отговорност от всички престъпници за извършените от тях престъпления.

Несъмнено всичките вие много добре знаете, че именно заради непреклонната ми мотивация и упоритостта ми в търсенето на наказателна отговорност от престъпниците, същите тези престъпници и техните мафиотски, правителствени и правосъдни слуги до днес са извършили спрямо мен и моите близки изключително голямо множество друг вид престъпления, а именно престъпления, имащи за цел да бъда компрометиран и премотивиран или поне отстранен от политическото и правното пространство, където не спирам да изтъквам исканията си за наказателна отговорност на престъпниците.

С настоящите редове днес за пореден път подчертавам, че настоявам за наказателна отговорност от всички виновни за извършените по отношение на мен и моите близки престъпления.

И по-специално настоявам за пълно разследване на всичките факти и обстоятелства, които съм посочил в моето адресирано до Главния прокурор изложение, имащо индекс LPC-111, дата 20 март 2003 г. и обем от 79 стр..

За сведение текстът на това изложение е публикуван на с. 70-178 от Том 6 на моята книга „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.

09 октомври 2006 г. Янко Н. Янков


[Писмо №LPC-Embassy-050/09.10.2006 г. до посланиците на държавите от ЕС, ЕК, САЩ и Швейцария, акредитирани в България, Главния прокурор и Президента, с копие до БТА].

ШИРОКИТЕ СОЦИАЛИСТИ - ВСЕ ПО-ТЕСНИ...

Ши­ро­ки­те со­ци­а­лис­ти ста­ват все по-тес­ни

Ин­тер­вю на Та­тя­на Сти­ли­я­но­ва

във в-к „Де­ба­ти“, бр. 25

от 16 – 21 юли 1991 г.

– Гос­по­дин Ян­ков, се­га Вие сте пред­се­да­тел на Пар­тия Ли­бе­ра­лен Кон­г­рес, но ние Ви зна­ем и ка­то един от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на Бъл­гар­с­ка­та со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия по вре­ме­то на пър­ви­те стъп­ки на опо­зи­ци­я­та. Как ста­нах­те со­ци­а­л­де­мок­рат?

– Вие не­съм­не­но си спом­ня­те, че г-н Пе­тър Дер­т­ли­ев е спо­ме­на­вал, че сме се раз­де­ли­ли с не­го, за­що­то аз ни­ко­га не съм бил со­ци­ал­де­мок­рат. Впро­чем те­зи ду­ми на г-н Дер­т­ли­ев бя­ха са­мо ед­на част от мое анек­до­тич­но из­каз­ва­не, че ние се раз­де­ля­ме прос­то за­що­то и два­ма­та ня­ма­ме ни­що об­що със со­ци­а­л­де­мок­ра­цията.

За да от­го­во­ря по-пъл­но на въп­ро­са Ви, ще се вър­на да­леч на­зад във вре­ме­то. Пре­ди по­ве­че от 10 го­ди­ни, през есен­та на 1979 г., с мои при­я­те­ли об­ра­зу­вах­ме не­ле­гал­на ор­га­ни­за­ция с цел вът­реш­на и меж­ду­на­род­на пра­во­за­щит­на дей­ност и про­па­ган­да. Мно­го доб­ре зна­е­х­ме, че ра­но или къс­но ще бъ­дем арес­ту­ва­ни и за да се обез­пе­чим да не ни раз­с­т­ре­лят вед­на­га след арес­ту­ва­не­то, нап­ра­вих­ме две пре­зас­т­ра­хов­ки – пър­во, на­ре­кох­ме ор­га­ни­за­ци­я­та „дви­же­ние“ (а не пар­тия!), и вто­ро, на­ре­кох­ме дви­же­ни­е­то „со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко“. То­га­ва аз ра­бо­тех ка­то гла­вен асис­тент в Юри­ди­чес­кия фа­кул­тет при Со­фийс­кия уни­вер­си­тет и ка­то на­у­чен сът­руд­ник пър­ва сте­пен в Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те и вло­жих всич­ки­те си на­у­ч­ни зна­ния за пла­ни­ра­не и пре­зас­т­ра­хо­ва­не на все­ки наш ход. То­ва пре­зас­т­ра­хо­ва­не, раз­би­ра се, не мо­жа да ме спа­си от зат­во­ра, но все пак до­ве­де до фак­та, че след ка­то из­тър­пях при­съ­да­та си до пос­лед­ния ден, Вър­хов­ни­ят съд ме приз­на за не­вин­но осъ­ден по­ра­ди лип­са на до­ка­за­тел­с­т­ва. Ние не сме би­ли со­ци­а­л­де­мок­ра­ти ни­то то­га­ва, ни­то по-къс­но. Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко­то на­и­ме­но­ва­ние и фра­зе­о­ло­гия бя­ха са­мо прик­ри­тие на на­ша­та ти­пич­но ли­бе­рал­на по­ли­ти­чес­ка ори­е­н­та­ция, от по­зи­ци­я­та на ко­я­то пред­при­е­х­ме ре­ди­ца ак­ции, ко­и­то хвър­ли­ха в па­ни­ка Дър­жав­на си­гур­ност на те­ри­то­ри­я­та на ня­кол­ко об­лас­ти. През 1984 г. бя­ха арес­ту­ва­ни твър­де мно­го на­ши хо­ра, но в зат­во­ра ос­та­нах­ме са­мо два­ма, при то­ва без ни­как­ви кон­к­рет­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за на­ша­та дей­ност, тъй ка­то всич­ки се дър­жа­ха съг­лас­но пред­ва­ри­тел­но раз­ра­бо­те­ния от нас сце­на­рий. В на­ча­ло­то на 1988 г. част от чле­но­ве­те на на­ша­та ор­га­ни­за­ция из­ля­зо­ха от не­ле­гал­ност и об­ра­зу­ва­ха Не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за за­щи­та пра­ва­та на чо­ве­ка (НДЗПЧ), чи­я­то дей­ност хвър­ли в ис­те­рия пра­во­вер­ни­те за­щит­ни­ци на ко­му­низ­ма в Бъл­га­рия. През есен­та на 1989 г. из­ля­зох от зат­во­ра и въз­с­та­но­вих­ме ка­то ле­гал­на ста­ра­та си ор­га­ни­за­ция, но до­пус­нах­ме пър­ва­та си неп­рос­ти­ма по­ли­ти­чес­ка греш­ка, ка­то се влях­ме в Бъл­гар­с­ка­та ра­бот­ни­чес­ка со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка пар­тия (обе­ди­не­на) /БРСДП(о)/. В съ­що­то вре­ме за­поч­на и съз­да­ва­не­то на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли и чле­но­ве­те на пър­вия Ко­о­р­ди­на­ци­о­нен съ­вет от­ка­за­ха да при­е­мат г-н Дер­т­ли­ев за­ра­ди „ра­бот­ни­чес­кия“ ха­рак­тер на пар­ти­я­та и вър­ху мо­я­та съ­вест те­жи гре­хът, че се зас­тъ­пих и ста­нах га­рант за „опо­зи­ци­он­на­та бла­го­на­деж­д­ност“ на г-н Дер­т­ли­ев и не­го­ва­та пар­тия. Нап­ри­мер най-неп­ри­ми­рим бе­ше г-н Йор­дан Ва­си­лев, но мо­е­то „зас­тъп­ни­чес­т­во“ и осо­бе­но твър­де­ни­е­то ми, че в ско­ро вре­ме ще про­ме­ним име­то на пар­ти­я­та в БСДП, убе­ди­ха г-н Ва­си­лев и дру­ги­те и те скло­ни­ха да при­е­мат г-н Дер­т­ли­ев за член на Ко­о­р­ди­на­ци­он­ния съ­вет.

– Г-н Ян­ков, сам ли до­пус­нах­те те­зи греш­ки или Ви по­мог­на­ха?

– От хо­ра­та око­ло мен аз бях про­фе­си­о­нал­но най-ком­пе­тен­т­ни­ят, за­що­то мо­я­та спе­ци­а­л­ност е имен­но по­ли­то­ло­ги­я­та, та­ка че ви­на­та е пре­ди всич­ко моя. Но, раз­би­ра се, че и ми по­могна­ха. То­га­ва по­ли­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция бе сил­но еуфо­рич­на и обър­ка­на. Аз, ка­то то­ку-що из­ля­зъл от зат­во­ра, ня­мах точ­на ин­фор­ма­ция за съ­би­ти­я­та в Бъл­га­рия и в Ев­ро­па и твър­де лес­но се по­дда­дох на съ­ве­ти­те на Пе­тър Бо­я­джи­ев от Мар­си­лия и Ру­мя­на Узу­но­ва от Мюн­хен, с ко­и­то раз­го­ва­рях по те­ле­фо­на до­ри по ня­кол­ко пъ­ти на ден.

– Ко­га раз­б­рах­те греш­ка­та си?

– Още на чет­вър­та­та сре­ща с г-н Дер­т­ли­ев ве­че зна­ех, че той не е со­ци­а­л­де­мок­рат, а в най-бла­гоп­ри­я­т­ния за не­го слу­чай – ши­рок со­ци­а­лист. С мо­и­те при­я­те­ли ос­та­нах­ме в пар­ти­я­та, за­що­то ре­ших­ме, че впос­лед­с­т­вие ще ус­пе­ем да „из­тег­лим на­дяс­но“ ста­ри­те „ши­ро­ка­ни“ и да ги нап­ра­вим ли­бе­ра­ли. То­ва, раз­би­ра се, съ­що бе­ше греш­ка, но ние не мо­жех­ме да зна­ем, че ста­ри­те „ши­ро­ка­ни“ са тол­ко­ва твър­дог­ла­ви, че не же­ла­ят да ста­нат да­же и со­ци­а­л­де­мок­ра­ти, а не са­мо ли­бе­ра­ли.

– Ако на Вас ви е по­мог­на­то да сгре­ши­те, смя­та­те ли, че и на „ши­ро­ка­ни­те“ им е по­ма­га­но да бъ­дат „твър­дог­ла­ви“?

– Пър­во­на­чал­ни­те ми съм­не­ния от­дав­на са ка­те­го­рич­на уве­ре­ност, че то­ва е та­ка. По­ве­че от 20 го­ди­ни съм се за­ни­ма­вал са­мо с по­ли­то­ло­гия и то­ва е мо­я­та про­фе­си­о­нал­на спе­ци­а­ли­за­ция. Бях шо­ки­ран от фак­та, че г-н Дер­т­ли­ев, чи­я­то про­фе­си­о­нал­на спе­ци­а­ли­за­ция е ме­ди­ци­на­та, а не по­ли­то­ло­ги­я­та, плу­ва тол­ко­ва про­фе­си­о­нал­но в по­ли­ти­чес­ки­те во­до­вър­те­жи, ся­каш зад гър­ба му сто­ят най-мал­ко­то ня­кол­ко про­фе­си­о­на­лис­ти ка­то мен. Не ми бе­ше труд­но да се до­се­тя кои са те, за­що­то мно­го доб­ре зна­ех кои са и къ­де са по-го­ле­ми­те про­фе­си­о­на­лис­ти от мен. Г-н Иван Ли­лов в брой 24 на в-к „Де­ба­ти“ на­ри­ча г-н Дер­т­ли­ев „блес­тящ апа­ра­тен иг­рач“. Точ­но в то­ва се опит­вах да убе­дя ко­ле­ги­те в пар­ти­я­та още през яну­а­ри 1990 г., ка­то до­ри съм по­соч­вал ар­гу­мен­ти от­нос­но ав­то­ри­те на сце­на­рия, по кой­то иг­рае г-н Дер­т­ли­ев, но то­га­ва мал­ци­на при­е­ма­ха фак­ти­те и ло­ги­чес­ки­те съ­о­б­ра­же­ния. На 18 яну­а­ри 1990 г. ини­ци­а­тив­на гру­па от 37 ду­ши офи­ци­а­л­но обя­вих­ме, че свик­ва­ме ра­бот­на кон­фе­рен­ция за от­х­вър­ля­не­то на мар­к­сиз­ма ка­то ис­то­ри­чес­ки фун­да­мент на БСДП, за от­х­вър­ля­не­то на ав­то­ри­тар­ни­те ме­то­ди на ра­бо­та на г-н Дер­т­ли­ев и за де­мок­ра­тич­но из­г­раж­да­не на пар­тий­на­та струк­ту­ра. На 9 фев­ру­а­ри 1990 г. обя­вих­ме съз­да­ва­не­то на „не­мар­к­сис­т­ка фрак­ция“ в БСДП и ло­ги­чес­ки­ят за­вър­шек бе на кон­фе­рен­ци­я­та на 18 март 1990 г., ко­га­то обя­вих­ме съз­да­ва­не­то на Со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка­та пар­тия–не­мар­к­сис­ти.

– Как­во Ви поп­ре­чи на та­зи кон­фе­рен­ция да се обя­ви­те за ли­бера­ли?

– През март 1990 г. по­ли­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция в Бъл­га­рия бе поч­ти тол­ко­ва обър­ка­на, кол­ко­то и през но­е­м­в­ри 1989 г. Ко­му­нис­ти­те вну­ша­ва­ха опас­ност от „ру­мън­с­ки ва­ри­ант“ и да­ва­ха да се раз­бе­ре, че ня­ма да поз­во­лят раз­ви­тие на про­це­си­те из­вън рам­ки­те на Гор­ба­чо­ва­та пе­рес­т­рой­ка. Има­ше ре­а­л­на опас­ност за пред­с­то­я­щи­те из­бо­ри да не поз­во­лят ре­гис­т­ра­ция на пар­тии с ти­пич­но ли­бе­рал­на ори­е­н­та­ция. Не­що по­ве­че, очер­та­ва­ше се, че спо­ра­зу­ме­ни­я­та на „Кръг­ла­та ма­са“ ще бъ­дат имен­но в то­зи дух. С дру­ги ду­ми, ако то­га­ва бях­ме по­ка­за­ли ис­тин­с­ко­то си ли­це на ли­бе­ра­ли, щях­ме да срещ­нем уни­що­жа­ва­ща­та съп­ро­ти­ва не са­мо на ко­му­нис­ти­те, но и на офи­ци­а­л­на­та опо­зи­ция. По­ра­ди то­ва на кон­фе­рен­ци­я­та при­е­х­ме ед­на ти­пич­но ли­бе­рал­на прог­ра­ма и един ти­пич­но со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки ус­тав, ка­то ос­та­вих­ме на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та да бъ­де со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ко. Ока­за се, че мно­го точ­но бях­ме пре­це­ни­ли всич­ко в то­ва от­но­ше­ние. По вре­ме на съ­деб­но­то за­се­да­ние за ре­гис­т­ра­ци­я­та на пар­ти­я­та през ап­рил 1990 г. про­ку­рор­ка­та за­я­ви, че се ко­ле­бае да­ли да пле­ди­ра от­каз за ре­гис­т­ра­ция по­ра­ди на­и­ме­но­ва­ни­е­то „не­мар­к­сис­ти“ и по­ра­ди сму­ща­ва­щи­те ис­ка­ния в прог­ра­ма­та ни, но со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки­ят ус­тав и на­и­ме­но­ва­ни­е­то на пар­ти­я­та ба­лан­си­ра­ли опа­се­ни­я­та є. Ако не бях­ме нап­ра­ви­ли то­ва, ня­ма­ше да бъ­дем ре­гис­т­ри­ра­ни ка­то за­кон­на пар­тия за учас­тие в из­бо­ри­те.

– Г-н Иван Ли­лов каз­ва, че Дер­т­ли­ев е ус­пял да „заб­лу­ди всич­ки, ос­вен мал­ци­на­та от гру­па­та на Ян­ков“. Кол­ко го­ля­ма бе­ше Ва­ша­та гру­па?

– На кон­фе­рен­ци­я­та на 18 март 1990 г. „мал­ци­на­та“ бя­ха точ­но 199 де­ле­га­ти от всич­ки сек­ции на БСДП от ця­ла­та стра­на, а зад тях има­ше по­ве­че от три хи­ля­ди ду­ши. На­и­с­ти­на бях­ме мал­ко, но точ­но ние се ока­зах­ме пра­ви. На оне­зи, ко­и­то по то­ва вре­ме ме уп­рек­ва­ха в „раз­кол“ и „раз­цеп­ни­чес­т­во“, аз каз­вах след­но­то: „На Дер­т­ли­ев му тряб­ват са­мо три­ма ду­ши, за да има пар­тия с над три ми­ли­о­на джоб­ни па­ри за ежед­нев­ни раз­хо­ди и да съб­лаз­ни три ми­ли­о­на по­ли­ти­чес­ки дев­с­т­ве­ни бъл­га­ри.“ На­дя­вах се, че по­не за­пад­ни­те наб­лю­да­те­ли раз­би­рат опас­ни­те пи­ру­е­ти на г-н Дер­т­ли­ев, но са­мо шест ме­се­ца след то­ва, през ок­том­в­ри 1990 г., бях силно изу­мен, ко­га­то г-н Дъг­лас Смит и г-н Джон Мен­зис от по­сол­с­т­во­то на САЩ в Бъл­га­рия с явна за­ин­те­ре­сованост ме уве­ща­ва­ха да се по­ми­ря и обе­ди­ня с г-н Дер­т­ли­ев, за­що­то ве­че би­ло оче­вид­но, че той е ис­тин­с­ки опо­зи­ци­о­нер и оцен­ка­та ми за не­го би­ла пог­реш­на. След моя ка­те­го­ри­чен от­каз аме­ри­кан­ци­те прос­то прес­та­на­ха да про­я­вя­ват ини­ци­а­ти­ва­та да се сре­щат с мен. И днес не ми е яс­но да­ли и опит­ни­те за­пад­ни по­ли­ти­ци са се ока­за­ли „по­ли­ти­чес­ки дев­с­т­ве­ни­ци“, или прос­то тех­ни­те по­ли­ти­чес­ки ин­те­ре­си са на­ло­жи­ли под­по­ма­га­не­то имен­но на ле­ви­чар­с­ки­те стра­те­гии, чи­и­то из­пъл­ни­те­ли са хо­ра­та ка­то Дер­т­ли­ев.

– Как пре­це­ня­ва­те се­гаш­но­то вът­реш­но раз­с­ло­е­ние в БСДП, раз­ми­на­ва­не­то меж­ду ръ­ко­вод­с­т­во­то и член­с­ка­та ма­са. По-„тес­­ни“ ли ста­ват „ши­ро­ки­те“ со­ци­а­лис­ти?

– Спо­ред мен ти­пич­ни­те ста­ри со­ци­а­л­де­мок­ра­ти от­дав­на са ево­лю­и­ра­ли и са ли­бе­ра­ли. През март 1990 г. в БСДП ос­та­на­ха са­мо ед­на мал­ка част от ти­пич­ни­те со­ци­а­л­де­мок­ра­ти, но и те пос­те­пен­но изживяваха илюзиите си и под натиска на политическите факти ево­лю­и­ра­ха и пре­ми­на­ха по-на­дяс­но в по­ли­ти­чес­кия спек­тър. През из­тек­ла­та го­ди­на БСДП се офор­ми ка­то пар­тия на ти­пич­ни со­ци­а­лис­ти, рек­ру­ти­ра­ни от сре­ди­те на ста­ри­те ши­ро­ки со­ци­а­лис­ти и от со­ци­а­ли­зи­ра­щи­те се ко­му­нис­ти. Тъй ка­то со­ци­а­ли­зи­ра­щи­те се ко­му­нис­ти при­до­би­ха пре­вес в БСДП, то­ва до­ве­де до по­ло­же­ни­е­то ши­ро­ки­те со­ци­а­лис­ти да ста­ват все по-тес­ни. За мен БСДП не е со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ка, а е со­ци­а­лис­ти­чес­ка пар­тия, при то­ва пар­тия на тес­ни со­ци­а­лис­ти, или с дру­ги ду­ми – „ро­зо­ви ко­му­нис­ти“.

– Спо­ред Вас на как­во раз­чи­та г-н Дер­т­ли­ев в бъ­де­щи­те из­бо­ри, ако из­ле­зе със са­мос­то­я­тел­на бю­ле­ти­на?

– На „ро­зо­ви­те ко­му­нис­ти“.

– Не са ли твър­де мно­го ве­че пе­ри­о­ди­чес­ки­те раз­цеп­ле­ния в СДС и на как­во се дъл­жат те?

– Аз съм един от съз­да­те­ли­те на СДС и все още ме бо­ли, че та­зи ор­га­ни­за­ция не мо­жа да се офор­ми ка­то ис­тин­с­ка опо­зи­ция. След 14 де­кем­в­ри 1989 г., ко­га­то ли­де­ри­те на СДС се от­г­ра­ни­чи­ха от „ек­с­т­ре­мис­ти­те“, скан­ди­ра­щи пред На­род­но­то съб­ра­ние „До­лу БКП!“, аз про­у­мях, че ня­мам мяс­то в та­зи ор­га­ни­за­ция. Пе­ри­о­ди­чес­ките раз­цеп­ле­ния в СДС са ге­не­тич­но за­ло­же­ни и те се дъл­жат на твър­де мно­го фак­то­ри, но най-важ­ни­ят от тях е то­зи, че в ръ­ко­вод­с­т­во­то още в на­ча­ло­то се нас­та­ни­ха ле­ви­ча­ри.

– Има ли раз­ли­ка меж­ду СДС от юни 1990 г. и СДС от юни 1991 г.?

– Не­съм­не­но, но та­зи раз­ли­ка все още е твър­де нез­на­чи­тел­на. На­ли­це е ра­ди­ка­ли­зи­ра­не, но все пак СДС си ос­та­ва ти­пич­но ле­ви­чар­с­ка ор­га­ни­за­ция и до­ри най-дес­ни­те в СДС са всъщ­ност най-дес­ни в рам­ки­те на ле­ви­чар­с­т­во­то.

– Как си обяс­ня­ва­те об­ща­та тен­ден­ция към ли­бе­ра­ли­за­ция на со­ци­а­л­де­мок­ра­ти­чес­ки­те ор­га­ни­за­ции? За­ко­но­мер­ност ли е или е са­мо пре­диз­бор­на де­ма­го­гия?

– По­ли­ти­чес­ка­та ра­ди­ка­ли­за­ция на ма­си­те в Бъл­га­рия на­ла­га адек­ват­но ре­а­ги­ра­не на ле­ви­чар­с­ки­те ор­га­ни­за­ции, пре­тен­ди­ра­щи да бъ­дат „дви­га­те­ли на ис­то­ри­чес­кия про­цес“. Пре­тен­ции за ли­бе­ра­ли­за­ция имат всич­ки ле­ви­чар­с­ки ор­га­ни­за­ции. Но тях­на­та ли­бе­ра­ли­за­ция не е ни­що дру­го ос­вен из­вър­ш­ва­не на бес­ни про­ме­ни, при ко­и­то кол­ко­то и да се про­ме­нят, не­ща­та ос­та­ват ед­ни и съ­щи. В рам­ки­те на ле­ви­чар­с­т­во­то ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та не е ни­що дру­го ос­вен по­ли­ти­чес­ко сло­воб­луд­с­т­во.

– Как­ва е Ва­ша­та прог­но­за за със­та­ва на бъ­де­щия пар­ла­мент?

– Ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та в об­щес­т­во­то е мно­го по-сил­на от ли­бе­ра­ли­за­ци­я­та в ръ­ко­вод­с­т­ва­та и стра­те­ги­и­те на по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии. То­ва не­съм­не­но ще се от­ра­зи в бъ­де­щия пар­ла­мент. Във всич­ки слу­чаи не та­ка, как­то ние ис­ка­ме, но все пак твър­де чув­с­т­ви­тел­но в срав­не­ние със се­гаш­но­то чер­ве­но Ве­ли­ко На­род­но съб­ра­ние.

[Публикувано и на стр.323-327 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].