А. В историята на човечеството са запазени немалко сведения за прилагането на биологически активни агенти (т. нар. “биологични патогени” – бактерии, вируси, гъбички и извлечени от живи организми токсини) по време на завоевателни войни, вследствие на което са били опустошавани изключително големи територии от чума или шарка. Така, още в древността някои племена са намазвали остриетата на стрелите си с кал от местата за водопой на дивите животни, и нараняването с такива стрели е предизвиквало тетанус. Херодот пише, че скитите забърквали смес от полуразложени пепелянки и човешка кръв, която оставяли да престои в заровени съдове, след което използували тази смес за намазване на остриетата на стрелите си, като така стрелите им поразявали не само чрез змийската отрова, но и чрез бактериите на гангрената и тетануса. През 1346 г. по заповед на хана на Златната Орда Тохтамъйш във всички кладенци за питейна вода в обсадената територия край Крим били хвърлени труповете на хора и животни, умрели от чума. След като обсадената крепост паднала, чумата се разпространила по цяла Европа и отнела живота на повече от 25 милиони души, което по онова време е било около 10% от населението на Земята.
През 1422 г., в периода на религиозната война в Чехия заразените с чума войници били хвърляни в територията на противника. Подобни действия са наблюдавани и по време на Руско-Шведската война от 1710 г. По време на войната между Франция и Индия през 1754-1767 г. вирусът на шарката е силно оръжие в ръцете на французите, а през 1763 г. бели колонизатори на Америка вероломно давали на индианците като “знак на уважение и дружба” заразени със шарка одеала.
Схващано в съвременния смисъл на думата, биологичното оръжие е било използувано за първи път от германците по време на Първата световна война, като немски саботьори заразили с антракс една овцеферма в Букурещ, за която се е знаело, че след няколко дни овцете ще бъдат изнесени в Русия.
Още в началото на ХХ век във високоразвитите държави било предприето истинско състезание по изследване и разработване на високоефективни химически и биологически оръжия за военни цели. Все пак, обаче, за разлика от химическото оръжие, в миналото столетие биологическото оръжие е било използувано крайно рядко; документално установено е неговото прилагане единствено от Япония против Китай по време на Втората световна война, когато били използувани редица бактериални агенти, сред които преди всичко причинителят на чумата.
Подписаната през 1972 г. Конвенция за забрана на производството, разпространяването и прилагането на биологическо оръжие значително е намалила потенциалната опасност от неговото прилагане. Според извършено от американски специалисти изследване, от времето на Първата световна война до 1994 г. са били регистрирани 244 случаи на военно използуване на биологическо и химическо оръжие. След това били идентифицирани още 110 подозрителни епизоди, при които е имало заплашване с използуване или използуване на биологическо оръжие, при което, обаче, от гледна точка на съвременното схващане за тероризма тези случаи са трудно квалифицируеми като тероризъм или поне са по-скоро епизодично терористични.
Според някои изследователи през този период единственият доказан в САЩ случай на терористично заразяване е от 1984 г., когато в салатите, сервирани в баровете на един от американските градове, била поставена т. нар. салмонела (Salmonella typhimurium); впрочем, окончателните доказателства, че това заразяване е било именно терористичен акт са били намерени едва една година по-късно, а обществеността е научила за този факт едва много години след това.
Заслужава внимание обстоятелството, че още в началото на 90-те години на ХХ век сред публикациите на изследователите на проблемите на тероризма, макар и контекстно, епизодично, пестеливо и предпазливо, са се били появили сериозни предупреждения за наличието на засилен интерес на военните, паравоенните, терористичните и мафиотските кръгове към проблемите на използуването на биотехнологичните и токсинните агенти като оръжие в локалните военни конфликти, диверсионните и терористичните акции. При това в тези публикации се е подчертавало преимуществото на биологическото оръжие пред ядреното и химическото, изразяващо се в това, че именно то има способността да нанася сериозни поражения върху селскостопанските растения, животните и хората, и да бъде елемент от една икономическа и психологическа война.
Заслужава внимание също така и обстоятелството, че докато потенциалните възможности на ядреното и химическото оръжие общо взето са сравнително добре изучени и за голяма част от тях вече има изработени сравнително ефективни методики и продукти за противодействия, то по отношение на използуваните биологически агенти ситуацията е коренно различна. Защото преди всичко тяхното разнообразие е изключително, а и по-голямата част от тях въобще не са проучвани, или поне не са проучвани от всички държави; онези пък, които са извършвали проучвания, ги пазят в строга тайна. На второ место, защото повечето от биологическите агенти не оказват своето въздействие веднага и изведнъж, а имат определен т. нар. “инкубационен период” на проявление на заболяването, в течение на който носителят може да не се чувствува болен и да разпространи болестта върху територии, съвсем различни от първоначалната, което е изключително сериозна пречка за всестранния епидемиологичен анализ. На трето место, защото заобикалящата човека природа е неизчерпаем естествен източник на биологически агенти - причинители на множество заболявания по растенията, животните и хората, което затруднява тяхното отграничаване от изкуствените терористични заразявания.
Съществуват, разбира се, и множество други причини, поради които биологическите агенти са предпочитани от терористите в сравнение с други оръжия. Един от важните фактори в този аспект е достъпността и простотата при тяхното изготвяне, удобството при съхраняването и транспортирането им, възможността за тяхното скрито и трудно установимо и доказуемо прилагане, както и изключително високата способност за репродуциране.
Според мнение на Световната здравна организация в днешно време нито една държава не е в състояние сама да упражни в достатъчно ефективна степен противодействие срещу биотероризма, а основание за такъв извод е и фактът, че дори и естествено възникващите инфекции понякога поставят отделни, макар и икономически мощни държави, на предела на техните възможности.
Б. Понастоящем в света съществуват няколко различни класификационни схеми на потенциално опасните и на използуваните като оръжие биологически агенти, при което, обаче, поне досега, те са били оценявани не с оглед биотерора спрямо местното население и политико-държавните институции, а от гледна точка на военните действия по отношение на комбатантните структури. Работата е там, че последствията от една биотерористична атака могат да бъдат много по-силни, отколкото при военната, тъй като населението се характеризира с много по-голям възрастов и здравословен диапазон, правещ го много по-уязвимо, както и поради много по-ниската му степен на защитна мобилност и готовност.
Според специалистите в арсенала на съвременното биологично въоръжение се използуват преди всичко: а) 13 бактериални болестотворни причинители; б) 7 вирусни болестотворни причинители; и в) 2 гъбични болестотворни причинители; като всичките те се използуват както чрез директно отключване на поразяващата им сила, така и чрез косвеното им разпространение чрез заразени насекоми, кърлежи и животни.
На проведена през 1999 г. в Центъра по контрол върху инфекциозните заболявания в САЩ специална среща на експертите по тези заболявания са разгледани предварително подготвени списъци на 40 (четиридесет) биологически агенти и са разработени общи критерии за тяхното класифициране по степен на опасност, при което те били групирани в 3 (три) категории – А, В и С.
Категория А: Сибирска язва (Bacillus anthracis); Ботулизъм (Clostridium botulinum); Чума (Yersinia pestis); Натурална едра шарка (Variola major) и други поксвируси; Туларемия (Francisella tularensis); Вирусни хеморагически трески, предизвиквани от ЛХМ вирус, Хунин вирус, Мачупо вирус, Гуанарито вирус, Ласса, хантавируси, и др.; Денге (флавивируси); Ебола, Марбург (филовируси).
Категория В: Мелиоидос (Burholderia pseudomallei); Треска Ку (Coxiella burnetty); Бруцелоза (Brucella species); шап (Burkholderia mallei); Рицинова отрова (Ricinus communis); Епсилон токсин (Clostridium perfringens); Стафилококов ентеротоксин В; Петнист тиф (Rickettsia prowazekii); Патогени, застрашаващи питейната и водната безопасност, като: бактерии (холерни вибриони, салмонелози, ентерит, и др.), вируси (хепатит А, диарея, ентерит, токсоплазмоз, микроспории, енцефалитни вируси, Калифорнийски енцефалит, и др).
Категория С: Различни видове вируси.
През 2002 г. този именно списък е използуван от Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания в САЩ при изработването на краткосрочни и дългосрочни планове за противодействие на биотероризма. В тази връзка било изрично подчертано, че понастоящем на науката са известни не повече от няколко проценти от реално съществуващите вируси и бактерии, и че в природата постоянно се откриват нови, като само през последните 40 години са идентифицирани повече от 30 нови инфекционни агенти, за които все още няма разработени средства за лечение и профилактика. Било отбелязано, също така, че специално внимание заслужават и т. нар. “химерни организми”, изкуствено създадени чрез разнообразни генетически манипулации.
В. В съвременното общество биотероризмът стана особено актуален след 20 март 1995 г., когато фанатизирани последователи японската религиозна секта “Върховна истина на Аум” атакуваха метрото в Токио с невропаралитичния газ зарин, при което загинаха 12 души и 5 хиляди души получиха силна степен на отравяне. По това време водач на сектата бе полуслепият Шоко Асахара, който още през 1992 г. се бе самообявил за „Исус” и бе предупредил, че Апокалипсисът ще настъпи през 1997 г. Сектата има около 10 хиляди последователи, разполага с повече от 1 милиард долари капитал, има и производствена база, намираща се в планината Фуджи, в която произвежда биологични оръжия, сред които е и бойноотровното вещество зарин. При проведеното разследване било установено, че за унищожаване на своите неблагонадеждни последователи сектата е използува метода на т. нар. “последни вечери”, при които била поднасяна храна, заразена с бактериите на чумата или с ботулинов токсин. Било установено, също така, че висшето ръководство на сектата проявява и специален интерес към възможността да извършва заразяване с вируса на Ебола.
Нарастването на заплахата от прилагането от терористи на биологическо оръжие върху гражданското население е заставило правителствата на различни държави и ведущи световни организации да изготвят съответни планове за пресичане на биотерора и за намаляване на пораженията от него. Така, в САЩ още през юни 1995 г. е издадена секретна директива на Президента на САЩ, предвиждаща повишаване на готовността на страната в случаи на терористични актове, в това число и на биотероризъм; а през май 1998 г. в САЩ било предприето разработването на всеобхватна стратегия за борба срещу биотероризма; през 2000 г. в Националния център по контрол върху инфекциозните заболявания е подготвен и публикуван Национален стратегически план за готовност за действия в случаи на биологически и химически тероризъм.
През лятото на 2001 г. са публикувани и препоръчваните от Световната здравна организация т. нар. “Ответни мерки на системите за обществено здравеопазване при опасност от прилагането на биологическо и химическо оръжие”. В този документ основно внимание е отделено на националните планове за противодействие на биотероризма.
Г. Почти веднага след атаката на 11 септември 2001 г., от 4 до 23 октомври 2001 г., в САЩ се разрасна една мистерия с писма, съдържащи антракс, в резултат на което са убити 5 и заразени 18 души.
След като работили почти цяла година с методите на XXI век (при което в полето на главните заподозрени попаднали емигрантът от Ирак д-р Сперцл, емигрантът от арабския свят –физиологът Аяд Асад, американският евреин подполковник д-р Филип Зак), агентите на ФБР се обърнали към методите на XVI век – те дали на кучета да подушат пакети с аромат от заразените с антракс писма и след това ги пускали по места, посещавани от много хора, с надеждата така да открият мирис, подобен на този от писмата. Дълго време нямало никакъв резултат, но когато веднъж кучетата приближили към жилището на бившия полковник от военния институт във Форт Детрик д-р Стивън Хетвил - 48-годишен ексцентричен учен - който преди това бил работил в лаборатория по биотероризъм към американската армия, те дали знак, че са подушили следата, която търсят.
Така било установено, че в продължение на една година д-р Стивън Хетвил говорел на всеслушание, че САЩ не правят необходимото, за да се подготвят за възможна биологична атака, и че пренебрегват неговите основателни предупреждения в този аспект. Било установено, също така, че преди време той се бил явил на изпит за постъпване в ЦРУ, но се бил провалил, и правителството анулирало разрешението, който той имал за достъп до секретна информация; след това загубил и работата си като специалист по защита от неконвенционални опасности. Оказало се, че първото писмо с антракс се е появило около един месец след тази негова житейска драма.
Така, на 02 август 2002 г. ФБР започнало тайно следствие срещу бившия учен - специалист по биологични оръжия, но след като получили разрешение за обиск в жилището му, те не открили нищо, даващо основание той да бъде арестуван. Още в самото начало той дал пълна възможност на агентите да направят каквито искат обиски, претърсвания и проверки, но резултатът от тях бил нулев. Единствените две улики, с които агентите на ФБР разполагали, били реакцията на кучетата и един файл в компютъра на учения с текст на художествен роман, в който се говорело за биотероризъм и как престъпникът скрива следите си. И двете улики, естествено, били крайно неубедителни и недостатъчни за съдебен процес.
И макар, че ФБР е обявило, че наблюдава още 12 души, все пак главният заподозрян е именно д-р Стивън Хетвил, срещу когото, обаче, не е повдигнато никакво обвинение.
Любопитна е биографията на бившия полковник д-р Стивън Хетвил. Той е бил роден в САЩ, но през 1984 г. завършил медицинско училище в Зимбабве, бившата Родезия. Насочването към него било станало благодарение на това, че: Þв две от писмата, които били получени от двама сенатори, като адрес на подателя е бил посочен “Грийндейл скул”; Þтакъв адрес, всъщност, нямало никъде в САЩ; Þв Хараре има луксозен квартал, който носи същото име; Þпрез 1978-1979 г. в Родезия били заразени с антракс 10 (десет) хиляди души, 183 от които починали; Þпрез 1993 г. един бивш офицер разкрил, че тази зараза е била осъществена по заповед на бялото командуване на родезийската армия и е било насочено срещу черното население; Þв биографията на д-р Стивън Хетвил е записано, че е работил по проекти на родезийската армия.
Впоследствие журналист от в-к “Балтимор сън” (9 октомври 2002 г.) открил, че д-р Стивън Хетвил бил постъпил на работа във военния институт във Форт Детрик с фалшива диплома за защитена докторска дисертация, каквато диплома никога не е била издавана от Университета “Роудс” в Южна Африка, който университет е бил посочен като издател на дипломата.
Д. Почти всички тайни служби на големите държави в света оповестиха, че след атаката на 11 септември 2001 г. терористите са подготвили и предприели и широкомащабна биотерористична акция.
Едни от първите предупреждения в този аспект дошли от хора от руските действуващи и екс тайни служби. Тогава станало ясно, че по време на комунистическото управление в СССР е съществувала специална държавно-военна строго секретна фирма, наименована “Биопрепарат”, която имала задачата да разработва специални биооръжия, и в която са били заети повече от шестдесет хиляди (60 000) души висококвалифицирани биолози и химици. Според интервю, дадено от полковник Канатян Алибеков, който бил заместник-началник на тази фирма, публикувано в германския в-к “Билд”, във фирмата “Биопрепарат” били подготвяни биохимически субстанции от целия арсенал на злото, което могат да родят мозъците на сътрудниците на фирмата. Според полковник Канатян Алибеков дейността на тази фирма е прекратена едва през 1992 г. с личното нареждане на президента Борис Елцин, след което всичките 60 000 висококвалифицирани биолози и химици и почти още толкова специалисти от по-нисък квалификационен ранг се пръснали навсякъде по света, при което обаче, следите на много от тях водели директно към Ирак, където очевидно се били установили.
[Стр.220-229 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].
