Показват се публикациите с етикет оръжие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет оръжие. Показване на всички публикации

2008-09-25

ДанС В МАФИЯТА /МАФИЯТА В ДанС

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

25 Септември 2007

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com/2008/09/blog-post_25.html

Съвместно оперативно мероприятие на ДАНС и Мафията, 2008-09-25

До Борис Велчев –

ноторно известен хомосексуалист,

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския мафиотски режим –

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. „Витоша” № 2

1000 София

До Михаил Миков -

Министър на вътрешните работи

ул. “Шести септември” № 29

1000 София

До Първо Районно Полицейско управление

ж. к. „Гео Милев”, бул. „Шипченски проход” № 8

1113 София

Днес, четвъртък, 25 септември 2008 г., е осмият ден от осъществяването на едно събитие, станало миналия четвъртък, 18 септември 2008 г.; което събитие, според моето категорично мнение, носи абсолютно всички белези на съвместно оперативно мероприятие, извършено от служители на официалните български специални държавни служби (ДАНС) и от функционери, принадлежащи към техните (на специалните слежби) наддържавни господари от предишната ченгеджийница, функциониращи днес като свръхбогати бизнесмени от българския клан на руската Червена мафия, персоналният ми конфликт с които е доста отдавнашен, добре известен и подобаващо документиран както в документацията на Главната прокуратура, така и в публичното пространство.

Събитието стана миналия четвъртък, 18 септември 2008 г., в 06 часа и 45 минути сутринта в непосредствена близост до светофара, намиращ се между двете срещуположни автобусни спирки „Читалището” в ж. к. „Дианабад”. При това събитието стана на фона на свидетелското присъствие на около десетина души, намиращи се на двете отсрещни автобусни спирки.

Предвид редица съображения тук и сега не намирам за нужно да описвам както детайлите на това събитие, така и детайлите на множеството други събития, които предшествуваха и следшествуваха въпросното събитие. Още повече, че всичките ми досегашни адресирани до българската Прокуратура описания на такива събития винаги са завършвали абсолютно безрезултатно дори в най-драстичните от случаите, при които напълно прецизно са били посочени и предоставени съвсем конкретни имена и факти.

Тъй като, обаче, това събитие за пореден път ми даде основание да считам, че е нужно да се възползувам от предоставеното ми от българското законодателство право на носене на лично оръжие за защита на членовете на семейството ми и за лична защита, с настоящите редове се обръщам:

Първо, към Главния прокурор на България: с искането да разпореди да бъдат събрани на едно место и да бъдат актуализирани всичките онези мои адресирани до неговата институция искания за разследвания на престъпленията, извършени против членовете на моето семейство и лично против мен;

Второ, към Министъра на вътрешните работи: да ми даде ясен и изричен отговор на въпроса „Колко пъти, по какви поводи и с какъв правосъобразен резултат съм бил обект на каквито и да са секретни оперативни мероприятия на българските специални служби от късната есен на 1989 г. до днес?”;

Трето, към ръководителя на Първо Районно Полицейско управление в София: с искането да разпореди на компетентните негови служители да предприемат процедура по издаването на мое име на разрешително за закупуване и носене на огнестрелно оръжие, и по-точно на пистолет (револвер).

25 Септември 2007 Янко Н. Янков,

ж. к. Дианабад, блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38.

2007-08-20

"ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО - НАЙ-ВИСША ЗАКОННОСТ"


По­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие и пра­во­то в Бъл­га­рия

Изказване на възпоменател­ната на­у­ч­но-пуб­ли­цис­тич­на се­сия в са­ло­на на БАН на 31 яну­а­ри 1992 г. в Со­фия, пуб­ли­ку­ва­но във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“ бр. 2 (18)/7.02.1992 г.

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Същ­нос­т­но свойс­т­во на чо­веш­кия дух е да опоз­на­ва се­бе си, ка­то се вглеж­да в ми­на­ло­то, и ние днес сме тук имен­но за­ра­ди то­ва. Гьо­те каз­ва­ше, че он­зи, кой­то не е в със­то­я­ние да на­ме­ри се­бе си в ми­на­ло­то, жи­вее в пъ­лен мрак, а бъ­де­ще­то при­над­ле­жи са­мо­ на чове­ка с най-дъл­га­та ис­то­ри­чес­ка па­мет. Ние днес сме тук, за да се про­ти­во­пос­та­вим на на­ла­га­на­та ни до­се­га ис­то­ри­чес­ка ам­не­зия и да по­тър­сим сво­е­то бъ­де­ще, на­ми­рай­ки иден­тич­ност­та си в най-близ­ко­то ни ми­на­ло, ко­е­то все още из­жи­вя­ва­ме ка­то на­ше кош­мар­но нас­то­я­ще. След по­ло­вин век ко­му­нис­ти­чес­ко на­си­лие в Бъл­га­рия ние не мо­жем да нап­ра­вим ни­то ед­на крач­ка нап­ред, ако не се вър­нем точ­но тол­ко­ва вре­ме на­зад, за да нап­ра­вим ис­то­ри­чес­ка, нрав­с­т­ве­на и прав­на оцен­ка на фак­ти­те от то­ва вре­ме. То­ва е нуж­но, за­що­то греш­ка­та под­ле­жи на поп­рав­ка, прес­тъп­ле­ни­е­тона на­ка­за­ние, а гре­хътна по­ка­я­ние.

Де­тайл­но­то юри­ди­чес­ко из­с­лед­ва­не на по­ло­вин век ко­му­нис­ти­чес­ко на­си­лие е из­к­лю­чи­тел­но от­го­вор­на и теж­ка за­да­ча, ре­ша­ва­не­то на ко­я­то ще бъ­де про­дъл­жи­те­лен про­цес, но то­зи про­цес тряб­ва да бъ­де за­поч­нат, за да бъ­де за­вър­шен. До­се­гаш­ни­те опи­ти за ре­ша­ва­не­то всъщ­ност са пре­ди всич­ко опи­ти за не­го­во­то за­о­би­ка­ля­не. То­ва е та­ка, за­що­то с то­зи проб­лем до­се­га са се за­ни­ма­ва­ли са­мо мар­к­сис­ти, има­щи пре­тен­ци­я­та да са юрис­ти, а аз­буч­на ис­ти­на е, че мар­к­сиз­мът и пра­во­то са не­съв­мес­ти­ми по­ра­ди прин­цип­но­то си от­но­ше­ние към иде­я­та и прак­ти­ка­та на на­си­ли­е­то.

Пър­ви­те про­я­ви на по­ли­ти­чес­ко на­си­лие в Бъл­га­рия са от вре­ме­то на пър­ви­те стъп­ки на кръ­во­жад­ния дух на Маркс, скрит зад доб­ро­на­ме­ре­на­та цел за ос­во­бож­да­ва­не на по­ро­бе­ния чрез дик­та­ту­ра­та на про­ле­та­ри­а­та. Бъл­гар­с­ка­та прав­на сис­те­ма, из­г­ра­де­на на ос­но­ва­та на Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция, е пос­рещ­на­ла те­зи про­я­ви на по­ли­ти­чес­ко на­си­лие със сво­я­та ка­те­го­рич­на оцен­ка, че то­ва е прес­тъп­на те­ро­рис­тич­на дей­ност, не­съв­мес­ти­ма с нрав­с­т­ве­ни­те цен­нос­ти на чо­ве­чес­т­во­то и на бъл­гар­с­кия на­род.

Са­мо ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия по-къс­но под ду­ла­та на рус­ко­то оръ­жие бъл­гар­с­ки­те ко­му­нис­ти ус­пя­ха да на­ло­жат ан­ти­чо­веш­ка­та идея, че „те­ро­рът е ема­на­ция на най-вис­ши­те доб­ро­де­те­ли“, че по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие е най-вис­ша­та спра­вед­ли­вост, че прес­тъп­ле­ни­е­то е най-вис­ша за­кон­ност. С из­вър­ше­ния на 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. про­съ­вет­с­ки про­ти­во­дър­жа­вен прев­рат бе по­тъп­кан на­ци­о­нал­ни­ят су­ве­ре­ни­тет на Бъл­га­рия и фак­ти­чес­ки бе сри­на­та ху­ма­нис­тич­на­та прав­на сис­те­ма и се за­поч­на вак­хан­ли­я­та на по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие, в чий­то плен се на­ми­ра­ме и днес.

Най-драс­тич­ни­те про­я­в­ни фор­ми на по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие у нас са от вре­ме­то на та­ка на­ре­че­ния „на­ро­ден съд“, а най-из­тън­че­ни­те и пре­фи­не­ни­те про­дъл­жа­ват и днес. Ем­пи­рич­но­то опи­са­ние и от­дел­ният пра­вен ана­лиз на вся­ко от­дел­но по­ли­ти­чес­ко на­си­лие е из­к­лю­чи­тел­но труд­но и е свър­за­но със сво­бод­ния дос­тъп до ар­хи­ви и те­ку­щи де­ла – не­що, ко­е­то ни­то ед­на от жер­т­ви­те на на­си­ли­е­то все още не е по­лу­чи­ла.

До 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие на ко­му­нис­ти­те е би­ло те­ро­рис­тич­на, прес­тъп­на кри­ми­нал­на дей­ност. След та­зи да­та под ве­що­то ръ­ко­вод­с­т­во на съ­вет­с­ки­те ек­с­пер­ти по чер­ве­ния те­рор то е ста­на­ло офи­ци­а­л­на дър­жав­ни­чес­ка дей­ност. Прав­ни­ят ме­ха­ни­зъм на прев­ръ­ща­не­то на прес­тъп­ле­ни­е­то в за­кон­ност и на дър­жа­ва­та – в ан­ти­дър­жа­ва се е свеж­дал до прев­ръ­ща­не­то на пра­во­то в ан­тип­ра­во чрез вкар­ва­не­то в не­го на иде­я­та за по­ли­ти­чес­кия те­рор, на ар­гу­мен­та на на­си­ли­е­то. Дейс­т­ви­тел­но пър­во­на­чал­но прав­на­та сис­те­ма е ос­та­на­ла не­по­кът­на­та, но то­ва е би­ло чис­то фор­мал­но, за­що­то тя прос­то не се е при­ла­га­ла или от­дел­ни ней­ни тек­с­то­ве са при­ла­га­ни по на­чин, кой­то се на­ри­ча „зло­у­пот­ре­ба с пра­во­то“. Зло­у­пот­ре­ба със съ­щес­т­ву­ва­що­то пра­во са псев­доп­рав­ни­те ак­то­ве за увол­ня­ва­не­то на ре­ген­ти­те и наз­на­ча­ва­не­то на нов ре­ген­т­с­ки със­тав, за раз­пус­ка­не­то на XXV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние, за раз­пус­ка­не­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на Му­ра­ви­ев и наз­на­ча­ва­не­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на Ки­мон Ге­о­р­ги­ев. Но ис­тин­с­ко­то по­ли­ти­чес­ко на­си­лие за­поч­ва са­мо две сед­ми­ци след то­ва, ко­га­то с указ № 22 бе опо­вес­те­на На­ред­ба­та-за­кон за съз­да­ва­не­то на та­ка на­ре­че­ния „на­ро­ден съд“. Бру­тал­но­то про­ти­во­ре­чие на то­зи за­кон със съ­щес­т­ву­ва­ща­та прав­на сис­те­ма бе ев­фе­мис­тич­но ха­рак­те­ри­зи­ра­но от ко­му­нис­ти­те ка­то „дъл­бо­ко ре­во­лю­ци­о­нен акт, над­х­вър­лящ съ­деб­ни­те кла­у­зи на дейс­т­ву­ва­ща­та в мо­мен­та Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция“. До­ка­то прав­ни­те ак­то­ве от пре­диш­ни­те две сед­ми­ци бя­ха са­мо ак­то­ве на зло­у­пот­ре­ба с пра­во­то, то На­ред­ба­та-за­кон за съз­да­ва­не­то на та­ка на­ре­че­ния „на­ро­ден съд“ всъщ­ност бе пър­ви­ят съ­щин­с­ки ан­тип­ра­вов акт на ко­му­нис­ти­чес­ка­та власт в Бъл­га­рия, по­ло­жил на­ча­ло­то на офи­ци­а­л­но­то по­ли­ти­чес­ко на­си­лие. В ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­ко­то пра­во то­ва е пър­ви­ят пра­вен нор­ма­ти­вен акт, въ­веж­дащ на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не за по­ли­ти­ка (по­ли­ти­чес­ки въз­г­ле­ди и по­ли­ти­чес­ки дейс­т­вия). То­ва всъщ­ност се приз­на­ва и от са­ми­те ко­му­нис­ти, ко­и­то на­ри­чат „на­род­ния съд“ „вре­мен­на съ­деб­но-по­ли­ти­чес­ка ин­с­ти­ту­ция“ или „из­вън­ре­ден ре­во­лю­ци­о­нен три­бу­нал“. Не е бе­зин­те­рес­но да се от­бе­ле­жи, че на Нюр­н­бер­г­с­кия три­бу­нал ни­то един на­цис­т­ки во­дач не бе осъ­ден за по­ли­ти­ка, а всич­ки­те бя­ха осъ­де­ни за прес­тъп­ле­ния.

Съ­щес­т­ве­на чер­та на ин­с­ти­ту­ци­о­на­ли­зи­ра­но­то по­ли­ти­чес­ко на­си­лие е не­го­ва­та ин­тен­зив­на ес­ка­ла­ция в ко­ли­чес­т­ве­ни­те и ка­чес­т­ве­ни­те му па­ра­мет­ри. За­поч­на­ло ка­то ор­га­ни­зи­ра­на от дър­жа­ва­та зло­у­пот­ре­ба със съ­щес­т­ву­ва­що­то пра­во, то пре­рас­т­ва в съз­да­ва­не­то на ан­тип­ра­во­ви раз­по­ред­би, но не се за­до­во­ля­ва с то­ва и про­дъл­жа­ва със зло­у­пот­ре­би с ан­тип­ра­во­вите раз­по­ред­би. Не­що ка­то фор­ма на про­я­в­ле­ние на поз­на­тия за­кон за от­ри­ца­ние на от­ри­ца­ни­е­то. Или с дру­ги ду­ми, ако след хи­ля­ди ус­лов­нос­ти все пак се съг­ла­сим да раз­г­леж­да­ме въп­рос­на­та На­ред­ба-за­кон ка­то пра­вен (а не ан­тип­ра­вен) акт, то вед­на­га се сблъс­к­ва­ме с чу­до­вищ­на­та зло­у­пот­ре­ба с то­зи пра­вен акт. Ка­за­но на най-обик­но­вен език, до­ри и да приз­на­ем пра­во­то на ко­му­нис­ти­чес­ка­та дър­жа­ва да съ­ди и на­каз­ва за по­ли­ти­ка, то не мо­же да не ни шо­ки­ра об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че по та­зи на­ред­ба-за­кон са уни­що­же­ни хо­ра, ко­и­то ни­ко­га не са има­ли ни­що об­що не са­мо с кри­ми­нал­ни­те де­я­ния, но и с по­ли­ти­ка­та, а са би­ли прос­то при­над­леж­ни към оп­ре­де­лен про­фе­си­о­на­лен слой или са би­ли но­си­те­ли на оп­ре­де­ле­ни нрав­с­т­ве­ни ка­чес­т­ва. През приз­ма­та на те­зи фак­ти тряб­ва да при­е­мем, че от чис­то прав­но гле­ди­ще за уни­що­жа­ва­не­то на те­зи хо­ра не е би­ло не­о­б­хо­ди­мо съз­да­ва­не­то на въп­рос­ни­те прав­ни (всъщ­ност ан­тип­рав­ни) нор­ми, а е мог­ло да се из­вър­ши по­зо­ва­ва­не нап­ра­во на ко­му­нис­ти­чес­кия ма­ни­фест. За­що­то оче­вид­но тук прав­но­то по­ня­тие за ви­на­та има точ­но съ­ща­та стой­ност, кол­ко­то и ви­на­та в на­род­на­та при­каз­ка, къ­де­то въл­кът на­каз­ва аг­не­то ка­то ви­нов­но за­то­ва, че му мъ­ти во­да­та, без да е нуж­но до­каз­ва­не­то на то­зи факт.

В пър­ви­те ме­се­ци и го­ди­ни на по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие на ко­му­нис­ти­те над бъл­гар­с­кия на­род съ­що­то е би­ло пре­дел­но бру­тал­но и, мо­же да се ка­же, пре­дел­но от­к­ро­ве­но. На­ка­за­ни­я­та са би­ли смърт, до­жи­во­тен зат­вор, строг тъм­ни­чен зат­вор до 20 го­ди­ни и кон­фис­ка­ция на иму­щес­т­во­то. С пос­лед­но­то на­ка­за­ние нед­вус­мис­ле­но е уве­ли­чен об­се­гът на на­ка­за­ни­те, ка­то са об­х­ва­на­ти и близ­ки­те на осъ­де­ни­те. Към на­ка­за­ни­я­та на близ­ки­те на осъ­де­ни­те тряб­ва да при­чис­лим и тех­ни­те из­сел­ва­ния да­леч от род­ния край. Във всич­ки­те те­зи слу­чаи от­но­ше­ни­я­та са би­ли пре­дел­но яс­ни и от­к­ро­ве­ни: всич­ки на­ка­за­ни са би­ли офи­ци­а­л­но обя­ве­ни за по­ли­ти­чес­ки вра­го­ве и тех­ни­те стра­да­ния са въз­п­ри­е­ма­ни ка­то най-вис­ша сте­пен на спра­вед­ли­вост.

В пос­лед­ни­те го­ди­ни на по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие фор­ми­те на съ­що­то са ста­на­ли мно­го по-пре­фи­не­ни и скри­ти. То­ва е ера­та на зло­у­пот­ре­ба­та с ме­ди­ци­на­та и пси­хи­а­т­ри­я­та за по­ли­ти­чес­ки це­ли. То­ва е вре­ме­то, ко­га­то ко­му­нис­ти­те за­я­вя­ват, че все­ки, кой­то е про­тив ко­му­низ­ма, всъщ­ност е про­тив са­мия се­бе си и сле­до­ва­тел­но е луд, а об­щес­т­во­то тряб­ва да се гри­жи за не­го. Прав­но­то обез­пе­ча­ва­не на то­ва по­ли­ти­чес­ко на­си­лие е пре­дел­но оп­рос­те­но, а приз­на­ва­не­то на не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­не ста­ва аб­сур­д­на дей­ност, за­що­то те­за­та на ко­му­нис­ти­те е, че по­ли­ти­чес­ки про­тив­ни­ци не съ­щес­т­ву­ват, има са­мо бол­ни хо­ра. Дейс­т­ви­тел­но в гла­ва пър­ва на На­ка­за­тел­ния ко­декс са пред­ви­де­ни спе­ци­а­л­ни раз­по­ред­би за по­ли­ти­чес­ки­те про­тив­ни­ци на ре­жи­ма, но съг­лас­но дейс­т­ву­ва­що­то пра­во те са би­ли ква­ли­фи­ци­ра­ни прос­то ка­то кри­ми­нал­ни прес­тъп­ни­ци.

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Ние днес сме тук, за да си да­дем ду­ма­та, че ще нап­ра­вим не­о­б­хо­ди­мо­то, за да раз­к­ри­ем ця­ла­та ис­ти­на за по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие в Бъл­га­рия. На­ша­та сре­ща днес е са­мо­ на­ча­ло­то. От нас за­ви­си кол­ко бър­зо ще се прос­тим с кош­ма­ра на ко­му­низ­ма и ко­га ще за­жи­ве­ем ка­то нор­мал­ни хо­ра.

Бла­го­да­ря за вни­ма­ни­е­то!

[Публикувано на стр.386-389 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].

2007-08-02

БИОТЕРОРИЗМЪТ


А. В историята на човечеството са запазени немалко сведения за прилагането на биологически активни агенти (т. нар. “биологични патогени” – бактерии, вируси, гъбички и извлечени от живи организми токсини) по време на завоевателни войни, вследствие на което са били опустошавани изключително големи територии от чума[1] или шарка[2]. Така, още в древността някои племена са намазвали остриетата на стрелите си с кал от местата за водопой на дивите животни, и нараняването с такива стрели е предизвиквало тетанус. Херодот пише, че скитите забърквали смес от полуразложени пепелянки и човешка кръв, която оставяли да престои в заровени съдове, след което използували тази смес за намазване на остриетата на стрелите си, като така стрелите им поразявали не само чрез змийската отрова, но и чрез бактериите на гангрената и тетануса. През 1346 г. по заповед на хана на Златната Орда Тохтамъйш във всички кладенци за питейна вода в обсадената територия край Крим били хвърлени труповете на хора и животни, умрели от чума. След като обсадената крепост паднала, чумата се разпространила по цяла Европа и отнела живота на повече от 25 милиони души, което по онова време е било около 10% от населението на Земята.

През 1422 г., в периода на религиозната война в Чехия заразените с чума войници били хвърляни в територията на противника. Подобни действия са наблюдавани и по време на Руско-Шведската война от 1710 г. По време на войната между Франция и Индия през 1754-1767 г. вирусът на шарката е силно оръжие в ръцете на французите[3], а през 1763 г. бели колонизатори на Америка вероломно давали на индианците като “знак на уважение и дружба” заразени със шарка одеала[4].

Схващано в съвременния смисъл на думата, биологичното оръжие е било използувано за първи път от германците по време на Първата световна война, като немски саботьори заразили с антракс една овцеферма в Букурещ, за която се е знаело, че след няколко дни овцете ще бъдат изнесени в Русия.

Още в началото на ХХ век във високоразвитите държави било предприето истинско състезание по изследване и разработване на високоефективни химически и биологически оръжия за военни цели. Все пак, обаче, за разлика от химическото оръжие, в миналото столетие биологическото оръжие е било използувано крайно рядко; документално установено е неговото прилагане единствено от Япония против Китай по време на Втората световна война, когато били използувани редица бактериални агенти, сред които преди всичко причинителят на чумата[5].

Подписаната през 1972 г. Конвенция за забрана на производството, разпространяването и прилагането на биологическо оръжие значително е намалила потенциалната опасност от неговото прилагане. Според извършено от американски специалисти изследване, от времето на Първата световна война до 1994 г. са били регистрирани 244 случаи на военно използуване на биологическо и химическо оръжие[6]. След това били идентифицирани още 110 подозрителни епизоди, при които е имало заплашване с използуване или използуване на биологическо оръжие[7], при което, обаче, от гледна точка на съвременното схващане за тероризма тези случаи са трудно квалифицируеми като тероризъм или поне са по-скоро епизодично терористични.

Според някои изследователи през този период единственият доказан в САЩ случай на терористично заразяване е от 1984 г., когато в салатите, сервирани в баровете на един от американските градове, била поставена т. нар. салмонела (Salmonella typhimurium); впрочем, окончателните доказателства, че това заразяване е било именно терористичен акт са били намерени едва една година по-късно, а обществеността е научила за този факт едва много години след това.[8]

Заслужава внимание обстоятелството, че още в началото на 90-те години на ХХ век сред публикациите на изследователите на проблемите на тероризма, макар и контекстно, епизодично, пестеливо и предпазливо, са се били появили сериозни предупреждения за наличието на засилен интерес на военните, паравоенните, терористичните и мафиотските кръгове към проблемите на използуването на биотехнологичните и токсинните агенти като оръжие в локалните военни конфликти, диверсионните и терористичните акции. При това в тези публикации се е подчертавало преимуществото на биологическото оръжие пред ядреното и химическото, изразяващо се в това, че именно то има способността да нанася сериозни поражения върху селскостопанските растения, животните и хората, и да бъде елемент от една икономическа и психологическа война.

Заслужава внимание също така и обстоятелството, че докато потенциалните възможности на ядреното и химическото оръжие общо взето са сравнително добре изучени и за голяма част от тях вече има изработени сравнително ефективни методики и продукти за противодействия, то по отношение на използуваните биологически агенти ситуацията е коренно различна. Защото преди всичко тяхното разнообразие е изключително, а и по-голямата част от тях въобще не са проучвани, или поне не са проучвани от всички държави; онези пък, които са извършвали проучвания, ги пазят в строга тайна. На второ место, защото повечето от биологическите агенти не оказват своето въздействие веднага и изведнъж, а имат определен т. нар. “инкубационен период” на проявление на заболяването, в течение на който носителят може да не се чувствува болен и да разпространи болестта върху територии, съвсем различни от първоначалната, което е изключително сериозна пречка за всестранния епидемиологичен анализ. На трето место, защото заобикалящата човека природа е неизчерпаем естествен източник на биологически агенти - причинители на множество заболявания по растенията, животните и хората[9], което затруднява тяхното отграничаване от изкуствените терористични заразявания.

Съществуват, разбира се, и множество други причини, поради които биологическите агенти са предпочитани от терористите в сравнение с други оръжия. Един от важните фактори в този аспект е достъпността и простотата при тяхното изготвяне, удобството при съхраняването и транспортирането им, възможността за тяхното скрито и трудно установимо и доказуемо прилагане, както и изключително високата способност за репродуциране[10].

Според мнение на Световната здравна организация в днешно време нито една държава не е в състояние сама да упражни в достатъчно ефективна степен противодействие срещу биотероризма, а основание за такъв извод е и фактът, че дори и естествено възникващите инфекции понякога поставят отделни, макар и икономически мощни държави, на предела на техните възможности.

Б. Понастоящем в света съществуват няколко различни класификационни схеми на потенциално опасните и на използуваните като оръжие биологически агенти, при което, обаче, поне досега, те са били оценявани не с оглед биотерора спрямо местното население и политико-държавните институции, а от гледна точка на военните действия по отношение на комбатантните структури. Работата е там, че последствията от една биотерористична атака могат да бъдат много по-силни, отколкото при военната, тъй като населението се характеризира с много по-голям възрастов и здравословен диапазон, правещ го много по-уязвимо, както и поради много по-ниската му степен на защитна мобилност и готовност.

Според специалистите в арсенала на съвременното биологично въоръжение се използуват преди всичко: а) 13 бактериални болестотворни причинители; б) 7 вирусни болестотворни причинители; и в) 2 гъбични болестотворни причинители; като всичките те се използуват както чрез директно отключване на поразяващата им сила, така и чрез косвеното им разпространение чрез заразени насекоми, кърлежи и животни.

На проведена през 1999 г. в Центъра по контрол върху инфекциозните заболявания в САЩ специална среща на експертите по тези заболявания са разгледани предварително подготвени списъци на 40 (четиридесет) биологически агенти и са разработени общи критерии за тяхното класифициране по степен на опасност, при което те били групирани в 3 (три) категории – А, В и С[11].

Категория А: Сибирска язва (Bacillus anthracis); Ботулизъм (Clostridium botulinum); Чума (Yersinia pestis); Натурална едра шарка (Variola major) и други поксвируси; Туларемия (Francisella tularensis); Вирусни хеморагически трески, предизвиквани от ЛХМ вирус, Хунин вирус, Мачупо вирус, Гуанарито вирус, Ласса, хантавируси, и др.; Денге (флавивируси); Ебола, Марбург (филовируси).

Категория В: Мелиоидос (Burholderia pseudomallei); Треска Ку (Coxiella burnetty); Бруцелоза (Brucella species); шап (Burkholderia mallei); Рицинова отрова (Ricinus communis); Епсилон токсин (Clostridium perfringens); Стафилококов ентеротоксин В; Петнист тиф (Rickettsia prowazekii); Патогени, застрашаващи питейната и водната безопасност, като: бактерии (холерни вибриони, салмонелози, ентерит, и др.), вируси (хепатит А, диарея, ентерит, токсоплазмоз, микроспории, енцефалитни вируси, Калифорнийски енцефалит, и др).

Категория С: Различни видове вируси.

През 2002 г. този именно списък е използуван от Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания в САЩ при изработването на краткосрочни и дългосрочни планове за противодействие на биотероризма. В тази връзка било изрично подчертано, че понастоящем на науката са известни не повече от няколко проценти от реално съществуващите вируси и бактерии, и че в природата постоянно се откриват нови, като само през последните 40 години са идентифицирани повече от 30 нови инфекционни агенти, за които все още няма разработени средства за лечение и профилактика. Било отбелязано, също така, че специално внимание заслужават и т. нар. “химерни организми”, изкуствено създадени чрез разнообразни генетически манипулации.

В. В съвременното общество биотероризмът стана особено актуален след 20 март 1995 г., когато фанатизирани последователи японската религиозна секта “Върховна истина на Аум” атакуваха метрото в Токио с невропаралитичния газ зарин, при което загинаха 12 души и 5 хиляди души получиха силна степен на отравяне. По това време водач на сектата бе полуслепият Шоко Асахара, който още през 1992 г. се бе самообявил за „Исус” и бе предупредил, че Апокалипсисът ще настъпи през 1997 г. Сектата има около 10 хиляди последователи, разполага с повече от 1 милиард долари капитал, има и производствена база, намираща се в планината Фуджи, в която произвежда биологични оръжия, сред които е и бойноотровното вещество зарин. При проведеното разследване било установено, че за унищожаване на своите неблагонадеждни последователи сектата е използува метода на т. нар. “последни вечери”, при които била поднасяна храна, заразена с бактериите на чумата или с ботулинов токсин. Било установено, също така, че висшето ръководство на сектата проявява и специален интерес към възможността да извършва заразяване с вируса на Ебола.

Нарастването на заплахата от прилагането от терористи на биологическо оръжие върху гражданското население е заставило правителствата на различни държави и ведущи световни организации да изготвят съответни планове за пресичане на биотерора и за намаляване на пораженията от него. Така, в САЩ още през юни 1995 г. е издадена секретна директива на Президента на САЩ, предвиждаща повишаване на готовността на страната в случаи на терористични актове, в това число и на биотероризъм; а през май 1998 г. в САЩ било предприето разработването на всеобхватна стратегия за борба срещу биотероризма; през 2000 г. в Националния център по контрол върху инфекциозните заболявания е подготвен и публикуван Национален стратегически план за готовност за действия в случаи на биологически и химически тероризъм.

През лятото на 2001 г. са публикувани и препоръчваните от Световната здравна организация т. нар. “Ответни мерки на системите за обществено здравеопазване при опасност от прилагането на биологическо и химическо оръжие”. В този документ основно внимание е отделено на националните планове за противодействие на биотероризма.

Г. Почти веднага след атаката на 11 септември 2001 г., от 4 до 23 октомври 2001 г., в САЩ се разрасна една мистерия с писма, съдържащи антракс[12], в резултат на което са убити 5 и заразени 18 души.

След като работили почти цяла година с методите на XXI век (при което в полето на главните заподозрени попаднали емигрантът от Ирак д-р Сперцл, емигрантът от арабския свят –физиологът Аяд Асад, американският евреин подполковник д-р Филип Зак), агентите на ФБР се обърнали към методите на XVI век – те дали на кучета да подушат пакети с аромат от заразените с антракс писма и след това ги пускали по места, посещавани от много хора, с надеждата така да открият мирис, подобен на този от писмата. Дълго време нямало никакъв резултат, но когато веднъж кучетата приближили към жилището на бившия полковник от военния институт във Форт Детрик д-р Стивън Хетвил - 48-годишен ексцентричен учен - който преди това бил работил в лаборатория по биотероризъм към американската армия, те дали знак, че са подушили следата, която търсят.

Така било установено, че в продължение на една година д-р Стивън Хетвил говорел на всеслушание, че САЩ не правят необходимото, за да се подготвят за възможна биологична атака, и че пренебрегват неговите основателни предупреждения в този аспект. Било установено, също така, че преди време той се бил явил на изпит за постъпване в ЦРУ, но се бил провалил, и правителството анулирало разрешението, който той имал за достъп до секретна информация; след това загубил и работата си като специалист по защита от неконвенционални опасности. Оказало се, че първото писмо с антракс се е появило около един месец след тази негова житейска драма.

Така, на 02 август 2002 г. ФБР започнало тайно следствие срещу бившия учен - специалист по биологични оръжия, но след като получили разрешение за обиск в жилището му, те не открили нищо, даващо основание той да бъде арестуван. Още в самото начало той дал пълна възможност на агентите да направят каквито искат обиски, претърсвания и проверки, но резултатът от тях бил нулев. Единствените две улики, с които агентите на ФБР разполагали, били реакцията на кучетата и един файл в компютъра на учения с текст на художествен роман, в който се говорело за биотероризъм и как престъпникът скрива следите си. И двете улики, естествено, били крайно неубедителни и недостатъчни за съдебен процес.

И макар, че ФБР е обявило, че наблюдава още 12 души, все пак главният заподозрян е именно д-р Стивън Хетвил, срещу когото, обаче, не е повдигнато никакво обвинение.

Любопитна е биографията на бившия полковник д-р Стивън Хетвил. Той е бил роден в САЩ, но през 1984 г. завършил медицинско училище в Зимбабве, бившата Родезия. Насочването към него било станало благодарение на това, че: Þв две от писмата, които били получени от двама сенатори, като адрес на подателя е бил посочен “Грийндейл скул”; Þтакъв адрес, всъщност, нямало никъде в САЩ; Þв Хараре има луксозен квартал, който носи същото име; Þпрез 1978-1979 г. в Родезия били заразени с антракс 10 (десет) хиляди души, 183 от които починали; Þпрез 1993 г. един бивш офицер разкрил, че тази зараза е била осъществена по заповед на бялото командуване на родезийската армия и е било насочено срещу черното население; Þв биографията на д-р Стивън Хетвил е записано, че е работил по проекти на родезийската армия.

Впоследствие журналист от в-к “Балтимор сън” (9 октомври 2002 г.) открил, че д-р Стивън Хетвил бил постъпил на работа във военния институт във Форт Детрик с фалшива диплома за защитена докторска дисертация, каквато диплома никога не е била издавана от Университета “Роудс” в Южна Африка, който университет е бил посочен като издател на дипломата.

Д. Почти всички тайни служби на големите държави в света оповестиха, че след атаката на 11 септември 2001 г. терористите са подготвили и предприели и широкомащабна биотерористична акция.

Едни от първите предупреждения в този аспект дошли от хора от руските действуващи и екс тайни служби. Тогава станало ясно, че по време на комунистическото управление в СССР е съществувала специална държавно-военна строго секретна фирма, наименована “Биопрепарат”, която имала задачата да разработва специални биооръжия, и в която са били заети повече от шестдесет хиляди (60 000) души висококвалифицирани биолози и химици. Според интервю, дадено от полковник Канатян Алибеков, който бил заместник-началник на тази фирма, публикувано в германския в-к “Билд”, във фирмата “Биопрепарат били подготвяни биохимически субстанции от целия арсенал на злото, което могат да родят мозъците на сътрудниците на фирмата. Според полковник Канатян Алибеков дейността на тази фирма е прекратена едва през 1992 г. с личното нареждане на президента Борис Елцин, след което всичките 60 000 висококвалифицирани биолози и химици и почти още толкова специалисти от по-нисък квалификационен ранг се пръснали навсякъде по света, при което обаче, следите на много от тях водели директно към Ирак, където очевидно се били установили.


[1] Чумата, наричана още и Черната смърт (Yersina pestis) е записала своята зловеща история с това, че през средата на ХVІ век е убила 25 от общо 40-те милиони души, живеели по онова време в Европа. Тя е бактериална инфекция, поради което не е особено перспективна за използуване като оръжие, тъй като днес съществуват множество най-разнообразни антибиотици, най-ефективните от които срещу нея са стрептомицинът и тетрациклинът. Като правило заболяването протича по три начини, а именно като бубонна, септична и белодробна. Заслужава внимание обстоятелството, че в лабораториите на КГБ са били правени множество опити, имащи за цел да я направят резистентна на антибиотиците.

[2] Вариолата (едрата шарка) е вирус с изключително богата военна история, жертвите на който до началото на ХVІІІ век се изчисляват на около 100 (сто) милиони души. През 1958 г. само в СССР от този вирус са умрели повече от два милиони души, а впоследствие било установено, че това е било станало по нареждане на правителството и е било осъществено като строго секретна операция, целта на която е била да бъде утвърдено функционирането (присъствието) на вирусния щам сред населението, като се е изхождало от съображението, че след евентуалното изчезване на щама никой няма да има имунитет, и целта на операцията е била чрез присъствието на щама да бъде създаден изкуствен силен имунитет сред населението. Специалисти считат, че понастоящем вирусът официално се пази само в две лаборатории в света – в САЩ и Русия, но не е изключено той да е тайно притежание и на други държави или дори на частни лица.

[3] Cashman, S., R. Baldor, Conference Report Bioterrorism and War: Ensuring Public Health. American Public Health Association 129-th Annual Meeting. October 21-25 2001, Atlanta, Georgia, // Medscape Family Medicine, 2001, N 2.

[4] Biological and toxic weapons: research, development and use from Middle Ages to 1945, Ed. Geissler E., Oxford, 1999.

[5] Toxic terror: assessing the terrorist use chemical and biological weapons, Ed. J. B. Tucker, Harvard, 2000.

[6] McGeorge, H. J., Chemical and Biological Terrorism: Analyzing Problem, // Applied Science and Analysis, Newsletter, 1994, N 42.

[7] Carus, S. W., Bioterrorism and Biocrime, // The Illicit Use of Biological Agents in the 20-th Century, Washington, 1998.

[8] Chemical and Biological Terrorism: Research and Development to Improve Civilian Medical Response, National Academic Press, Washington, 1999; Мартынюкр Р., С. Нетесов, Л. Сандахчиев, Международные центры как основа в борьбе с инфекциозными болезнями и в противодействии биотерроизму, сп. Ядерный контроль, М., 2002, № 2.

[9] Според преценките на Световната здравна организация от естествени инфекционни заболявания ежегодно в света боледуват около 2 (два) милиарди души, при което около 17 (седемнадесет) милиони от тях умират; а ежедневно от естествени инфекционни заболявания умират около 50 хиляди души и около половината от населението на планетата се намира под заплахата от различни епидемиологични заболявания.

[10] Напр. една-единствена бактерия, делейки се на всеки 20 минути, може да произведе милиарди свои копия само за 10 часа.

[11] Rotz, L. D., А. S. Khan, et al., Public Health Assessment of Potential Biological Terrorism Agents, // Emerging Infections Diseases, 2002, Vol. 8, N 2.

[12] Антраксът (Bacillius anthracis) е бактерия, която практически присъствува във всяка програма за разработване на биологическо оръжие, тъй като е изключително удобна за целта. В 98% от случаите тя се развива в кожния си вариант, познат под името синя пъпка, а специално за оръжейни цели се използува най-вече т. нар. белодробен вариант, разпространението на който се осъществява чрез въздуха. Тъй като антраксът е силно неустойчив на слънчевата светлина, неговото разпространение става през нощта. Съществува и трети, т. нар. нацистки вариант, при който разпространението се осъществява чрез заразяване на хранителни продукти.


[Стр.220-229 от книгата на проф. Янко Янков КУТИЯТА НА ПАНДОРА (Една калейдоскопична визия върху тероризма). - С., "Янус", 2007. - 630 с.].

2007-07-21

СЛУЧАЯТ УВЕ БАРШЕЛ


На 11 октомври 1987 г. в женевския хотел “Бо Риваж” е намерен мъртъв 43-годишният Уве Баршел - западногермански християн-демократ и бивш премиер на германската провинция Шлезвиг-Холщайн.

В книгата си “Мосад - мръсните дела на израелската тайна служба” бившият агент на МОСАД Виктор Островски пише, че по време на военния конфликт между Ирак и Иран Техеран се нуждаел от оръжие и резервни части, доставчикът на които бил Израел, но сделката била осъществена чрез ФРГ (тъй като преките контакти били изключени поради политически съображения) през пристанището Кил - столицата на провинцията, където е управлявал Баршел. Според него тази операция се е наричала “Анибал”, а Баршел е убит от агентите на Мосад, защото е знаел твърде много и дори се бил противопоставил категорично на нея.

Според автора на книгата поради противопоставянето си на тази операция и замесването му в операция по подслушването на опозиционните социалдемократи Баршел бил принуден да подаде оставка. На 12 октомври 1987 г. Баршел е трябвало да говори пред парламентарната комисия по оръжейната афера. На 8 октомври 1987 г. той и семейството му били на почивка на Канарските острови и някой му се обадил по телефона с предложение да го снабди с документи, с които да може да защити честта си; той веднага заминал за уговорената среща в Женева. На 10 октомври 1987 г. се настанил в хотел “Бо Риваж” в стая N 317, а на другия ден трупът му бил открит във ваната.

През август 1995 г. сп.Шпигел” писа, че след дългогодишно разследване тайните служби на ФРГ стигнали до извода, че Уве Баршел е бил убит от български професионални убийци по указание на КГБ и при съдействието на ЩАЗИ. Целта на убийството е била Баршел да бъде сменен със социалдемократа Бьорн Енгхолм и с това да се постигне дестабилизиране на провинцията, като трусът да отекне в Бон.

Според окончателната медицинска експертиза Баршел първо е бил упоен, после в организма му допълнително са вкарани сънотворни вещества, след което е инсценирано самоубийство във ваната.


(Стр.125-126 от книгата на проф. Янко Янков БЪЛГАРСКИЯТ ТЕРОРИЗЪМ (Трето, преработено и допълнено издание). - С., "Огледало", 2006. - 222 с.).