"ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО - НАЙ-ВИСША ЗАКОННОСТ"

По­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие и пра­во­то в Бъл­га­рия

Изказване на възпоменател­ната на­у­ч­но-пуб­ли­цис­тич­на се­сия в са­ло­на на БАН на 31 яну­а­ри 1992 г. в Со­фия, пуб­ли­ку­ва­но във в-к „Ли­бе­ра­лен кон­г­рес“ бр. 2 (18)/7.02.1992 г.

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Същ­нос­т­но свойс­т­во на чо­веш­кия дух е да опоз­на­ва се­бе си, ка­то се вглеж­да в ми­на­ло­то, и ние днес сме тук имен­но за­ра­ди то­ва. Гьо­те каз­ва­ше, че он­зи, кой­то не е в със­то­я­ние да на­ме­ри се­бе си в ми­на­ло­то, жи­вее в пъ­лен мрак, а бъ­де­ще­то при­над­ле­жи са­мо­ на чове­ка с най-дъл­га­та ис­то­ри­чес­ка па­мет. Ние днес сме тук, за да се про­ти­во­пос­та­вим на на­ла­га­на­та ни до­се­га ис­то­ри­чес­ка ам­не­зия и да по­тър­сим сво­е­то бъ­де­ще, на­ми­рай­ки иден­тич­ност­та си в най-близ­ко­то ни ми­на­ло, ко­е­то все още из­жи­вя­ва­ме ка­то на­ше кош­мар­но нас­то­я­ще. След по­ло­вин век ко­му­нис­ти­чес­ко на­си­лие в Бъл­га­рия ние не мо­жем да нап­ра­вим ни­то ед­на крач­ка нап­ред, ако не се вър­нем точ­но тол­ко­ва вре­ме на­зад, за да нап­ра­вим ис­то­ри­чес­ка, нрав­с­т­ве­на и прав­на оцен­ка на фак­ти­те от то­ва вре­ме. То­ва е нуж­но, за­що­то греш­ка­та под­ле­жи на поп­рав­ка, прес­тъп­ле­ни­е­то – на на­ка­за­ние, а гре­хът – на по­ка­я­ние.

Де­тайл­но­то юри­ди­чес­ко из­с­лед­ва­не на по­ло­вин век ко­му­нис­ти­чес­ко на­си­лие е из­к­лю­чи­тел­но от­го­вор­на и теж­ка за­да­ча, ре­ша­ва­не­то на ко­я­то ще бъ­де про­дъл­жи­те­лен про­цес, но то­зи про­цес тряб­ва да бъ­де за­поч­нат, за да бъ­де за­вър­шен. До­се­гаш­ни­те опи­ти за ре­ша­ва­не­то всъщ­ност са пре­ди всич­ко опи­ти за не­го­во­то за­о­би­ка­ля­не. То­ва е та­ка, за­що­то с то­зи проб­лем до­се­га са се за­ни­ма­ва­ли са­мо мар­к­сис­ти, има­щи пре­тен­ци­я­та да са юрис­ти, а аз­буч­на ис­ти­на е, че мар­к­сиз­мът и пра­во­то са не­съв­мес­ти­ми по­ра­ди прин­цип­но­то си от­но­ше­ние към иде­я­та и прак­ти­ка­та на на­си­ли­е­то.

Пър­ви­те про­я­ви на по­ли­ти­чес­ко на­си­лие в Бъл­га­рия са от вре­ме­то на пър­ви­те стъп­ки на кръ­во­жад­ния дух на Маркс, скрит зад доб­ро­на­ме­ре­на­та цел за ос­во­бож­да­ва­не на по­ро­бе­ния чрез дик­та­ту­ра­та на про­ле­та­ри­а­та. Бъл­гар­с­ка­та прав­на сис­те­ма, из­г­ра­де­на на ос­но­ва­та на Тър­нов­с­ка­та кон­с­ти­ту­ция, е пос­рещ­на­ла те­зи про­я­ви на по­ли­ти­чес­ко на­си­лие със сво­я­та ка­те­го­рич­на оцен­ка, че то­ва е прес­тъп­на те­ро­рис­тич­на дей­ност, не­съв­мес­ти­ма с нрав­с­т­ве­ни­те цен­нос­ти на чо­ве­чес­т­во­то и на бъл­гар­с­кия на­род.

Са­мо ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия по-къс­но под ду­ла­та на рус­ко­то оръ­жие бъл­гар­с­ки­те ко­му­нис­ти ус­пя­ха да на­ло­жат ан­ти­чо­веш­ка­та идея, че „те­ро­рът е ема­на­ция на най-вис­ши­те доб­ро­де­те­ли“, че по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие е най-вис­ша­та спра­вед­ли­вост, че прес­тъп­ле­ни­е­то е най-вис­ша за­кон­ност. С из­вър­ше­ния на 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. про­съ­вет­с­ки про­ти­во­дър­жа­вен прев­рат бе по­тъп­кан на­ци­о­нал­ни­ят су­ве­ре­ни­тет на Бъл­га­рия и фак­ти­чес­ки бе сри­на­та ху­ма­нис­тич­на­та прав­на сис­те­ма и се за­поч­на вак­хан­ли­я­та на по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие, в чий­то плен се на­ми­ра­ме и днес.

Най-драс­тич­ни­те про­я­в­ни фор­ми на по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие у нас са от вре­ме­то на та­ка на­ре­че­ния „на­ро­ден съд“, а най-из­тън­че­ни­те и пре­фи­не­ни­те про­дъл­жа­ват и днес. Ем­пи­рич­но­то опи­са­ние и от­дел­ният пра­вен ана­лиз на вся­ко от­дел­но по­ли­ти­чес­ко на­си­лие е из­к­лю­чи­тел­но труд­но и е свър­за­но със сво­бод­ния дос­тъп до ар­хи­ви и те­ку­щи де­ла – не­що, ко­е­то ни­то ед­на от жер­т­ви­те на на­си­ли­е­то все още не е по­лу­чи­ла.

До 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие на ко­му­нис­ти­те е би­ло те­ро­рис­тич­на, прес­тъп­на кри­ми­нал­на дей­ност. След та­зи да­та под ве­що­то ръ­ко­вод­с­т­во на съ­вет­с­ки­те ек­с­пер­ти по чер­ве­ния те­рор то е ста­на­ло офи­ци­а­л­на дър­жав­ни­чес­ка дей­ност. Прав­ни­ят ме­ха­ни­зъм на прев­ръ­ща­не­то на прес­тъп­ле­ни­е­то в за­кон­ност и на дър­жа­ва­та – в ан­ти­дър­жа­ва се е свеж­дал до прев­ръ­ща­не­то на пра­во­то в ан­тип­ра­во чрез вкар­ва­не­то в не­го на иде­я­та за по­ли­ти­чес­кия те­рор, на ар­гу­мен­та на на­си­ли­е­то. Дейс­т­ви­тел­но пър­во­на­чал­но прав­на­та сис­те­ма е ос­та­на­ла не­по­кът­на­та, но то­ва е би­ло чис­то фор­мал­но, за­що­то тя прос­то не се е при­ла­га­ла или от­дел­ни ней­ни тек­с­то­ве са при­ла­га­ни по на­чин, кой­то се на­ри­ча „зло­у­пот­ре­ба с пра­во­то“. Зло­у­пот­ре­ба със съ­щес­т­ву­ва­що­то пра­во са псев­доп­рав­ни­те ак­то­ве за увол­ня­ва­не­то на ре­ген­ти­те и наз­на­ча­ва­не­то на нов ре­ген­т­с­ки със­тав, за раз­пус­ка­не­то на XXV Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние, за раз­пус­ка­не­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на Му­ра­ви­ев и наз­на­ча­ва­не­то на пра­ви­тел­с­т­во­то на Ки­мон Ге­о­р­ги­ев. Но ис­тин­с­ко­то по­ли­ти­чес­ко на­си­лие за­поч­ва са­мо две сед­ми­ци след то­ва, ко­га­то с указ № 22 бе опо­вес­те­на На­ред­ба­та-за­кон за съз­да­ва­не­то на та­ка на­ре­че­ния „на­ро­ден съд“. Бру­тал­но­то про­ти­во­ре­чие на то­зи за­кон със съ­щес­т­ву­ва­ща­та прав­на сис­те­ма бе ев­фе­мис­тич­но ха­рак­те­ри­зи­ра­но от ко­му­нис­ти­те ка­то „дъл­бо­ко ре­во­лю­ци­о­нен акт, над­х­вър­лящ съ­деб­ни­те кла­у­зи на дейс­т­ву­ва­ща­та в мо­мен­та Тър­нов­с­ка кон­с­ти­ту­ция“. До­ка­то прав­ни­те ак­то­ве от пре­диш­ни­те две сед­ми­ци бя­ха са­мо ак­то­ве на зло­у­пот­ре­ба с пра­во­то, то На­ред­ба­та-за­кон за съз­да­ва­не­то на та­ка на­ре­че­ния „на­ро­ден съд“ всъщ­ност бе пър­ви­ят съ­щин­с­ки ан­тип­ра­вов акт на ко­му­нис­ти­чес­ка­та власт в Бъл­га­рия, по­ло­жил на­ча­ло­то на офи­ци­а­л­но­то по­ли­ти­чес­ко на­си­лие. В ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­ко­то пра­во то­ва е пър­ви­ят пра­вен нор­ма­ти­вен акт, въ­веж­дащ на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не за по­ли­ти­ка (по­ли­ти­чес­ки въз­г­ле­ди и по­ли­ти­чес­ки дейс­т­вия). То­ва всъщ­ност се приз­на­ва и от са­ми­те ко­му­нис­ти, ко­и­то на­ри­чат „на­род­ния съд“ „вре­мен­на съ­деб­но-по­ли­ти­чес­ка ин­с­ти­ту­ция“ или „из­вън­ре­ден ре­во­лю­ци­о­нен три­бу­нал“. Не е бе­зин­те­рес­но да се от­бе­ле­жи, че на Нюр­н­бер­г­с­кия три­бу­нал ни­то един на­цис­т­ки во­дач не бе осъ­ден за по­ли­ти­ка, а всич­ки­те бя­ха осъ­де­ни за прес­тъп­ле­ния.

Съ­щес­т­ве­на чер­та на ин­с­ти­ту­ци­о­на­ли­зи­ра­но­то по­ли­ти­чес­ко на­си­лие е не­го­ва­та ин­тен­зив­на ес­ка­ла­ция в ко­ли­чес­т­ве­ни­те и ка­чес­т­ве­ни­те му па­ра­мет­ри. За­поч­на­ло ка­то ор­га­ни­зи­ра­на от дър­жа­ва­та зло­у­пот­ре­ба със съ­щес­т­ву­ва­що­то пра­во, то пре­рас­т­ва в съз­да­ва­не­то на ан­тип­ра­во­ви раз­по­ред­би, но не се за­до­во­ля­ва с то­ва и про­дъл­жа­ва със зло­у­пот­ре­би с ан­тип­ра­во­вите раз­по­ред­би. Не­що ка­то фор­ма на про­я­в­ле­ние на поз­на­тия за­кон за от­ри­ца­ние на от­ри­ца­ни­е­то. Или с дру­ги ду­ми, ако след хи­ля­ди ус­лов­нос­ти все пак се съг­ла­сим да раз­г­леж­да­ме въп­рос­на­та На­ред­ба-за­кон ка­то пра­вен (а не ан­тип­ра­вен) акт, то вед­на­га се сблъс­к­ва­ме с чу­до­вищ­на­та зло­у­пот­ре­ба с то­зи пра­вен акт. Ка­за­но на най-обик­но­вен език, до­ри и да приз­на­ем пра­во­то на ко­му­нис­ти­чес­ка­та дър­жа­ва да съ­ди и на­каз­ва за по­ли­ти­ка, то не мо­же да не ни шо­ки­ра об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че по та­зи на­ред­ба-за­кон са уни­що­же­ни хо­ра, ко­и­то ни­ко­га не са има­ли ни­що об­що не са­мо с кри­ми­нал­ни­те де­я­ния, но и с по­ли­ти­ка­та, а са би­ли прос­то при­над­леж­ни към оп­ре­де­лен про­фе­си­о­на­лен слой или са би­ли но­си­те­ли на оп­ре­де­ле­ни нрав­с­т­ве­ни ка­чес­т­ва. През приз­ма­та на те­зи фак­ти тряб­ва да при­е­мем, че от чис­то прав­но гле­ди­ще за уни­що­жа­ва­не­то на те­зи хо­ра не е би­ло не­о­б­хо­ди­мо съз­да­ва­не­то на въп­рос­ни­те прав­ни (всъщ­ност ан­тип­рав­ни) нор­ми, а е мог­ло да се из­вър­ши по­зо­ва­ва­не нап­ра­во на ко­му­нис­ти­чес­кия ма­ни­фест. За­що­то оче­вид­но тук прав­но­то по­ня­тие за ви­на­та има точ­но съ­ща­та стой­ност, кол­ко­то и ви­на­та в на­род­на­та при­каз­ка, къ­де­то въл­кът на­каз­ва аг­не­то ка­то ви­нов­но за­то­ва, че му мъ­ти во­да­та, без да е нуж­но до­каз­ва­не­то на то­зи факт.

В пър­ви­те ме­се­ци и го­ди­ни на по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие на ко­му­нис­ти­те над бъл­гар­с­кия на­род съ­що­то е би­ло пре­дел­но бру­тал­но и, мо­же да се ка­же, пре­дел­но от­к­ро­ве­но. На­ка­за­ни­я­та са би­ли смърт, до­жи­во­тен зат­вор, строг тъм­ни­чен зат­вор до 20 го­ди­ни и кон­фис­ка­ция на иму­щес­т­во­то. С пос­лед­но­то на­ка­за­ние нед­вус­мис­ле­но е уве­ли­чен об­се­гът на на­ка­за­ни­те, ка­то са об­х­ва­на­ти и близ­ки­те на осъ­де­ни­те. Към на­ка­за­ни­я­та на близ­ки­те на осъ­де­ни­те тряб­ва да при­чис­лим и тех­ни­те из­сел­ва­ния да­леч от род­ния край. Във всич­ки­те те­зи слу­чаи от­но­ше­ни­я­та са би­ли пре­дел­но яс­ни и от­к­ро­ве­ни: всич­ки на­ка­за­ни са би­ли офи­ци­а­л­но обя­ве­ни за по­ли­ти­чес­ки вра­го­ве и тех­ни­те стра­да­ния са въз­п­ри­е­ма­ни ка­то най-вис­ша сте­пен на спра­вед­ли­вост.

В пос­лед­ни­те го­ди­ни на по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие фор­ми­те на съ­що­то са ста­на­ли мно­го по-пре­фи­не­ни и скри­ти. То­ва е ера­та на зло­у­пот­ре­ба­та с ме­ди­ци­на­та и пси­хи­а­т­ри­я­та за по­ли­ти­чес­ки це­ли. То­ва е вре­ме­то, ко­га­то ко­му­нис­ти­те за­я­вя­ват, че все­ки, кой­то е про­тив ко­му­низ­ма, всъщ­ност е про­тив са­мия се­бе си и сле­до­ва­тел­но е луд, а об­щес­т­во­то тряб­ва да се гри­жи за не­го. Прав­но­то обез­пе­ча­ва­не на то­ва по­ли­ти­чес­ко на­си­лие е пре­дел­но оп­рос­те­но, а приз­на­ва­не­то на не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­не ста­ва аб­сур­д­на дей­ност, за­що­то те­за­та на ко­му­нис­ти­те е, че по­ли­ти­чес­ки про­тив­ни­ци не съ­щес­т­ву­ват, има са­мо бол­ни хо­ра. Дейс­т­ви­тел­но в гла­ва пър­ва на На­ка­за­тел­ния ко­декс са пред­ви­де­ни спе­ци­а­л­ни раз­по­ред­би за по­ли­ти­чес­ки­те про­тив­ни­ци на ре­жи­ма, но съг­лас­но дейс­т­ву­ва­що­то пра­во те са би­ли ква­ли­фи­ци­ра­ни прос­то ка­то кри­ми­нал­ни прес­тъп­ни­ци.

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

Ние днес сме тук, за да си да­дем ду­ма­та, че ще нап­ра­вим не­о­б­хо­ди­мо­то, за да раз­к­ри­ем ця­ла­та ис­ти­на за по­ли­ти­чес­ко­то на­си­лие в Бъл­га­рия. На­ша­та сре­ща днес е са­мо­ на­ча­ло­то. От нас за­ви­си кол­ко бър­зо ще се прос­тим с кош­ма­ра на ко­му­низ­ма и ко­га ще за­жи­ве­ем ка­то нор­мал­ни хо­ра.

Бла­го­да­ря за вни­ма­ни­е­то!

[Публикувано на стр.386-389 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ. Политическа документалистика. - С., "Янус", 1994. - 640 с.].