Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Bulgaria
***************************
21 Септември 2007
Информационно уточнение:
Текстът е публикуван в Интернет на адрес:
Web site: http://iankov.blogspot.com/2008/09/blog-post.html
Заглавие: Докога ще са безотговорни престъпниците от българския клан на руската Червена мафия и техните високопоставени съучастници?
1) Europol
European Police Office
European Law Enforcement Organisation
P.O. Box 908 50
2509 LW The Hague
The Netherlands
Web site: http://www.europol.europa.eu/
E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu
E-mail: For media enquiries, information requests, visits and events:
corporate.communications@europol.europa.eu
2) Interpol
General Secretariat
200, quai Charles de Gaulle
69006 Lyon
France
Web site: http://www.interpol.int/
E-mail: throught (by means of) Web site:
http://www.interpol.int/public/mail/mail3.asp?id=fingerprints&err=captcha
3) До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим –
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България
бул. „Витоша” № 2
1000 София
Web site: http://www.prb.bg/
чрез: връзки с обществеността: E-mail: n.markov@prb.bg
чрез: ВКП: E-mail: jalbi@prb.bg
чрез ВАП: E-mail: v.draganovaa@abv.bg
чрез СГП: Е-mail: sgp@prb.bg
чрез СРП: Е-mail: rp_sofia@prb.bg
чрез ВАС: Е-mail: VASprotocol@bitex.com
чрез ВАС: Е-mail: VASarch@bitex.com
4) Посолство на Руската Федерация в Република България
бул. „Драган Цанков” № 28
1113 София
Web site: http://www.russia.bg/index.php
E-mail: info@russia.bg
E-mail: info@rusembul.org
5) Представителство на Европейската комисия в България
(Европейска комисия. Европейският Съюз в България)
ул. „Московска” № 9
1000 София
Web site: http://ec.europa.eu/bulgaria/index_bg.htm
E-mail: COMM-REP-SOF@ec.europa.eu
E-mail: delegation-bulgaria@ec.europa.eu
E-mail: Delegation-Bulgaria@cec.eu.int
6) Посолство на Съединените Американски Щати в България
ул. „Козяк” № 16, кв. „Лозенец”, 1407 София
Web site: http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/
Web site: www.usembassy.bg
Web site: www.usis.bg
E-mail: acs_sofia@state.gov
E-mail: Sofia@usembassy.bg
7) Посолство на Република Австрия в България
ул. Шипка, 4
1000 (1087) София
E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at
E-mail: office@austriantrade.org
8) Посолство на Кралство Белгия в България
ж. к. „Лозенец”, площад „Велчова завера” № 1
1164 (1126) София
Web site: http://www.diplomatie.be/sofia
Web site of the Government: http://www.belgium.be/eportal/index.jsp
E-mail: Sofia@diplobel.org
E-mail: ambabel@einet.bg
E-mail: sofia@diplobel.be
9) Посолство на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия в България
ул. „Московска”, № 9
1000 София
Web site: www.british-embassy.bg
E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg
E-mail: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk
10) Посолство на Федерална Република Германия в България
ж. к. „Изгрев”, ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25
1113 (1087) София
Web site: www.german-embassy.bg
Web site: www.sofia.diplo.de
E-mail: reg1@sofi.diplo.de
E-mail: Mil-1@sofi.diplo.de
E-mail: Mil-100@sofi.diplo.de
E-mail: info@sofia.goethe.org
11) Посолство на Република Гърция в България
ул. „Сан Стефано” № 33
1504 София
Web site: http://info.greekembassy-sofia.org
E-mail: economy@grembassysofia.org
E-mail: info@greekembassy-sofia.org
12) Посолство на Кралство Дания в България
бул. „Княз Дондуков” № 54
П.К. 1393
1000 (1504) София
Web site: www.ambsofia.um.dk
E-mail: sofamb@um.dk
13) Посолство на Кралство Испания в България
ул. „Шейново” № 27
1504 (1087) София
Web site: http://www.embespbg.com/bg/indexBG.htm
E-mail: embespbg@mail.mae.es
14) Посолство на Република Италия в България
ул. „Шипка” № 2
1000 (1087) София
Web site: www.ambsofia.esteri.it
E-mail: italdiplsofia@online.bg
Е-mail: ambasciata.sofia@esteri.it
15) Посолство на Португалската Република в България
ул. „Позитано”, 9, бл. 3, ет. 5
1000 София
E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt
16) Посолство на Република Франция в България
ул. „Оборище” № 27-29
1504 (1087) София
Web site: www.ambafrance-bg.org
E-mail: presse@ambafrance-bg.org
E-mail: consulat@ambafrance-bg.org
17) Посолство на Кралство Холандия в България
ул. „Оборище” № 15
1000 (1504)
Web site: www.netherlandsembassy.bg
Е-mail: sof@minbuza.nl
18) Посолство на Конфедерация Швейцария -
ул. „Шипка”, № 33
1000 (1087, 1504) София
Web site: http://www.eda.admin.ch/sofia
E-mail: Sofia@sdc.net
E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch
E-mail: vertretung@sof.rep.admin.ch
19) Световна Банка, Постоянно представителство в България -
бул. „Драган Цанков” № 36
сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5
1113 (1087) София
Web site: http://www.worldbank.bg/
E-mail: Itaushanova@worldbank.org
20) Международен валутен фонд, Постоянно представителство в България -
Площад „Александър Батенберг” № 1
1000 София
Web site: http://www.imf.org/
Web site: http://www.fmi.ro/
Web site: http://www.imf.org/sofia/
E-mail: jfernandezl@imf.org
21) Европейска банка за възстановяване и развитие,
Постоянно представителство в България -
ул. „Московска” № 17
1000 София
Web site: http://www.ebrd.com/
E-mail: sofiaro@ebrd.com
Информационно копие:
До всички членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български
и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
І.
Ноторно известна истина е, че със съгласието на своите Западни съюзници през септември 1944 г. Съветската Червена армия бе получила т. нар. „право на четиридесет безотговорни дни”, през което време тя, за да установи и укрепи своята престъпна власт в България, имаше „правото” на пълна безотговорност за всичките извършени от нея кръвожадни и садистични убийства, и че дори и днес Западът услужливо и дори пристрастно държи на „джентълменската си дума” и не позволява да бъде търсена каквато и да е наказателна отговорност от комунистическите престъпници за извършените от тях през този период кръвопийски злодеяния.
Въпреки почти непроницаемата „информационна мъгла” все пак ноторно известна е и истината, че в резултат на дведесетилетни сложни конфиденциални междудържавни и най-вече междуелитни преговори, проведени през 70-те и 80-те години на миналия век, западните елити постигнаха с третото поколение съветски комунистически ръководители т. нар. „Задочна победа над комунизма”. Впрочем, в случая думата „задочна победа” дори няма характера на добре познатата метафора „задочна присъда” поради простата причина, че не става дума за „фактическа и реална недосегаемост на псевдопобедителя над псевдопобедения”, тъй като истината е много по-зловеща – съгласно постигнатото „джентълменско споразумение” конфронтацията между системите завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи, в резултат на която конвергенция специално в България комунистическият елит днес разполага с гарантираната от Запада безотговорност не само за посочените 40 дни, не само за 45-те години кръвожадна комунистическа власт, но и за все още продължаващите почти двадесет безотговорни години на посткомунистическия мафиотски режим.
Така, поне спрямо България Западът като цяло и Европейският съюз в частност фактически встъпиха като „Втори Съветски съюз”, легитимиращ абсолютната зловеща безотговорност на властта не само на съветската Червена армия, но и на нейната съвременна трансформация или трансмутация - руската Червена мафия.
Така, поне за мен изглежда пределно ясен отговорът на въпроса на Заека от известната басня, който попитал: „Ако ме преследва Вълкът, мога ли да разчитам на убежище в бърлогата на Лисицата?”.
Още повече, че специално при мен всички факти и обстоятелства, засягащи както „Вълка”, така и „Лисицата”, от 1975 г. до днес са изключително прецизно документирани не само в деловодството на българската Прокуратура, не само в офисите на двадесетина базирани в София западни посолства, но и са публикувани в голямо множество различни информационни източници: официални документални филми, високотиражни вестници, български и чуждестраннни радио- и телевизионни предавания, обемисти документални и строго научни книги - и разбира се, Интернет.
И нека, макар и съвсем накратко, изрично да спомена, че в цялата тази документация става въпрос за прецизно документирани факти, отнасящи се за извършени спрямо мен и моите близки повече от сто и двадесет (120) престъпления, както и за масов геноцид, извършен спрямо 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) българи.
ІІ.
Повечето западни дипломатически представители в София несъмнено много добре знаят, че през последните почти двадесет години всичките мои прецизно документирани искания за разследване на извършените престъпления и за наказване на престъпниците от българския фронт на Съветската Червена армия и българския клан на руската Червена мафия са били адресирани изключително към регионалните български институции, най-вече към българската Прокуратура, при което към западните дипломатически представителства съм се обръщал преди всичко по реда на т. нар. изпращане на „информационно копие” от съответната документация.
Досегашният правосъден резултат от тази моя почти двадесетгодишна стратегия, обаче, е в рамките на „абсолютната нула” – българската правосъдна система не е направила абсолютно нищо за спазването и прилагането на номинално съществуващото законодателство, а престъпниците не само продължават да вършат престъпленията си, но дори техните институционални босове най-нагло, цинично откровено и ехидно лично на мен многократно са ми казвали и ми казват, че наказателната неприкосновеност на тяхната престъпна дейност е гарантирана именно от Запада и от неговите финансови и политически (и в частност - дипломатически) институции. Което, по своята същност, не е нищо друго, освен автентично самопризнание относно самоличността на конкретните високопоставени съучастници в престъплението.
За истинския юрист едно такова самопризнание, разбира се, винаги следва да бъде поставено в механизма на проверката, но така или иначе фактите са недвусмислени, че вън от традиционната демагогия посочените като съучастници не правят абсолютно нищо реално, за да се отграничат от престъпниците - и разбира се, не правят абсолютно нищо за осъждането на престъпниците.
Дори нещо повече – както Западът като цяло, така и Европейският съюз неизменно и дори пристрастно правят всичко възможно, за да придават „легитимност” на политическата власт на българския клан на руската Червената мафия, с което фактически дават „легитимност” и обезпечителност и на престъпленията, извършвани от тази власт.
В контекста на тези думи нека изрично и ясно посоча, че завършиха с пълен крах всичките мои лични неколкократни опити да регистрирам в Западна Европа организация, която да има предназначението да събира факти и да подпомага българското, европейското и световното правосъдие при търсенето на наказателноправна и гражданскоправна отговорност от всички български и небългарски лица, които са използували българската комунистическа и посткомунистическата мафиотска власт, за да извършват престъпления, като се обогатяват от тях. Институциите на самата държавна власт в страните, в които направих опитите да регистрирам такава организация, по недвусмислен начин ми дадоха да разбера, че самите те са финансово и политически ангажирани с престъпленията на българската държавна власт и държат за нейната безотговорност, за да обезпечават собствената си безотговорност. Това обстоятелство, обаче, съвсем не ме обезкуражава – като гражданин на Европейския съюз аз нямам абсолютно никакво намерение да коленича пред каквато и да е - както Евразийска, така и Европейска, така и каквато и да е друга - престъпна структура.
ІІІ.
Ноторно известна истина е, че Съветският съюз бе „Империя на Злото”, и че България бе структурно-съставна част от тази Империя. Ноторно известна истина е, че сегашната Руска Федерация е не само юридически международноправен и вътрешноправен наследник на тази Империя, но и че е неин фактически продължител чрез съвременната форма на трансмутация на Злото, като Червената армия се превърна в Червена Мафия, която не само запази фактическата си власт върху империалните територии, но и под други (качествено нови) форми драстично разшири териториалния обхват на своята престъпна власт.
Ноторно известна истина е, че България и днес е съставна част от тази Нова руска Империя на Злото.
И това, впрочем, съвсем неотдавна бе официално признато не от друг, а от самия високопоставен руски посланик в Брюксел, който нагло и ехидно предупреди Запада, че България винаги и навсякъде и била и ще продължи да бъде „руският Троянски кон”. А и само преди два-три дни това бе недвусмислено признато от пребиваващия на официално посещение в Русия български премиер, който коленопреклонно и верноподанически увери руските си господари, че както досега, така и в бъдеще всички български правителства ще си останат верни на престъпната империална руска мафиотска власт.
А целият този престъпен фактически състав несъмнено дава основание на всеки засегнат български гражданин да търси правосъдие и да иска да бъде осъдена за извършените престъпления не само българската държава, но и нейният съучастник в престъплението - Руската Федерация; при това както за престъпленията, извършени по времето на комунизма, така и за престъпленията, извършвани днес, през последните две десетилетия, по времето на посткомунистическия мафиотски политически режим.
ІV.
Освен това, целият реализиран в България престъпен посткомунистически фактически състав несъмнено дава основание на всеки засегнат български гражданин да търси правосъдие и да иска да бъде осъдена за извършените престъпления не само българската (комунистическа или посткомунистическа мафиотска) държава, но и всичките онези Европейски и други държави, съюзи и финансови институции, които по един или друг начин са обезпечавали както политическата легитимност на престъпната българска държавна власт, така и финансовата обезпеченост на тази власт и на нейните функционери.
V.
С настоящите редове се обръщам към Europol и Interpol с искане да извършат разследване на всички престъпления, извършени от българската държава.
Обръщам се и към всичките Вас, които сте адресати на настоящето мое изложение, за да декларирам моята решимост да предприема всички възможни легитимни стъпки за търсене на цялостна юридическа отговорност от всички, спрямо които ще се окажат съставомерни фактите и обстоятелствата, които ще опиша в следващите мои изложения; които факти и обстоятелства, впрочем, вече отдавна са описани пред българската прокуратура - която, обаче, основавайки се и позовавайки се именно на Вашата съучастническа политическа, финансова и всякаква друга подкрепа, просто отказва да обезпечи дължимото правосъдие.
21 Септември 2007 Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар