ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ (2)

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

04 Септември 2008

До Административен съд-

София-град

бул. „Витоша” № 2

1000 София

І-во отделение, 15 състав,

Адм. д. № 2745 /2008 г.,

Съдия-докладчик Полина Якимова

(срещу Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност

на български граждани към Държавна сигурност

и разузнавателните служби

на Българската народна армия)

До Върховния административен съд

Първо: към процедурата по частната жалба срещу определението

по адм. дело № 2745 /2008 г., І-во отделение,

15 състав, съдия-докладчик Полина Якимова;

Второ: към процедурата по частната жалба срещу определението

по адм. дело № 3066/2008 г., І-во отделение,

5-ти състав, съдия-докладчик Владимир Николов

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.info

ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ (2)

На 07 юли 2008 г. получих препис (копие) от определение от 27 юни 2008 г., издадено в закрито съдебно заседание от съдия-докладчик Полина Якимова , І-во административно отделение, 15-ти състав; съгласно текста на този процесуален съдийски акт са осъществени две неща: първо, делото е насрочено за открито съдебно заседание на 11 Септември 2008 г. в 10,00 часа; и второ, оставено е без уважение искането ми за съединяване на производството по делото с производството по адм. дело № 3066/2008 г. по описа на АССГ, І-во отделение, 5-ти състав.

В отговор на това определително съдебно постановяване на 11 юли 2008 г. депозирах в надлежната деловодствена служба т. нар. „Частна жалба”, с която атакувах пред Върховния административен съд законосъобразността на въпросното „Определение”.

Тъй като до днес, 04 Септември 2008 г., както съдиите от Върховния административен съд, така и съдията-докладчик Полина Якимова (І-во отделение, 15 състав, Адм. д. № 2745 /2008 г.,) с абсолютно нищо не са показали, че имат намерение да съдийствуват (да изпълняват функциите си) съгласно задължителните за българските съдебни институции Европейски дух на правосъдието и европейската правна нормативност, както и съгласно задължителните официални изрични доктринални и нормативни изисквания на българското право, с настоящите редове изрично, ясно и недвусмислено декларирам и заявявам моята официална съдебно-процедурна позиция.

І.

Тъй като лично и професионално ми е много добре известно, че както предишната престъпна комунистическа съдебна система, така и сегашната не по-малко престъпна мафиотска съдебна система на българския политически режим винаги са взривявали изискването за публичност на правосъдието, за да дам публичност както на моите съдебни искания, така и на престъпната дейност на българския съд, още в деня на регистрирането на моя съдебен иск съм публикувал неговия текст в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008/05/blog-post.html, 2008-05-08, ТЕСТ: МАФИОТСКИ ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯТ СЪД.

В случая четирибуквената думичка „тест” е имала и има същностно напълно излишната, но ритуално необходимата функция да фокусира вниманието върху обстоятелството, че в официалното публично пространство този иск може да бъде разглеждан като своеобразен „публичен тест” относно същността на българското правосъдие.

Лично на мен, разбира се, такъв „тест” въобще не ми е нужен, тъй като в резултат на половинвековната ми практика на юрист превъзходно зная какъв е характерът на българското комунистическо мафиотско правосъдие. Такъв тест, разбира се, не е нужен и на който и да е „пребиваващ субект от публичното пространство”, тъй като, ако по комунистическо време така или иначе беше възможно да има идиоти и кретени, които искрено вярваха в справедливия характер на правосъдието, то сега в България такива отдавна няма и днес на всички е пределно ясно, че българският съд е мафиотски съд и предназначението му е да обслужба българския мафиотски политически режим - разбира се, като извършва брутални нарушения на правата на българските граждани.

Поставянето на въпросния термин, обаче, беше ритуално необходимо, за да бъдат елиминирани евентуалните официални аргументи на самата Мафия: защото днес само функционерите на българския клан на руската Червена мафия са тези, които в духа на комунистическите рефлекси заявяват, че е недопустимо да се правят генерализиращи изводи от отделни частни случаи; и защото българският съдия, макар и фактически да е само нискойерархичен слуга на Сатаната, все пак си е Сатана, а както и в Светото писание е казано, Сатаната има навика да се самопредставя като Светъл ангел.

Е, на мен не ми беше нужно да чакам дълго време, за да може в моя конкретен казус българският съд да демонстрира своя откровено мафиотски и зловещо сатанински характер; а дали става дума за „недопустим генерализиращ извод”, би могло да се разбере от резултата, който ще се получи накрая, ако онези съдии и други институционални слуги на Мафията решат да ме атакуват поради упротребяваните от мен квалификации.

ІІ.

На 09 юни 2008 г. депозирах в регистрационната (деловодствената) служба на Съдията-докладчик Полина Якимова и едновременно с това в деловодствената служба на Съдията-докладчик Владимир Николов (І-во отделение, 5-ти състав, адм. дело № 3066/2008 г.) специално искане да бъде осъществено съединяване на двете дела за техното процесуално разглеждане в един единен съдебен процес.

Уточнявам, че текстът на това искане е публикуван в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008/06/blog-post_13.html, 2008-06-13, С КОГО Е СОЛИДАРЕН СЪДЪТ?.

Уточнявам също така, че в текста на процесуалното ми волеизявление пределно ясно и недвусмислено е заявено, че двете дела имат „общ деликтен фактически състав” и „общ доказателствен фактически състав”; и че съдебно (исково) конституираните от мен два отделни престъпни ответнически субекти, а именно Министреството на вътрешните работи и Комисията, всъщност са два формално отделни органи на единната българска държава, и че и по двете дела всъщност става въпрос за отговорност именно на единната българска държава; и че тези обстоятелства налагат обединяването на двете дела и разглеждането им в единен съдебен процес.

Отново уточнявам, че изрично и пределно ясно съм се позовал на съответния текст на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, в който текст недвусмислено е казано, че спрямо българския съд е налице императивното задължение да гарантира ефикасна защита на правата на българските граждани, включително и когато нарушението е било извършено от лица, действуващи в качеството си на представители на официалните власти; какъвто, впрочем, е и моят казус, в който престъплението е извършено от Министерството на вътрешните работи и от посочената държавна ченгеджийско-мафиотска Комисия.

ІІІ.

Както вече посочих, на 07 юли 2008 г. получих препис (копие) от определение от 27 юни 2008 г., в текста на което определение пределно ясен е почеркът от копитата на Лукавия, макар и официално да е било написано от ръцете на Съдията-докладчик Полина Якимова.

В отговор на това определително съдебно постановяване на 11 юли 2008 г. депозирах в регистрационната служба на Административния съд София-град т. нар. „Частна жалба”, с която атакувах пред Върховния административен съд законосъобразността на въпросното „Определение”.

Уточнявам, че текстът на въпросната моя „Частна жалба” е публикуван в Интернет на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2008/07/blog-post.html, 2008-07-11, ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ МАФИОТИЗЪМ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ.

Тъй като пълният текст на въпросната „Жалба” има обем от четири плътно изписани страници, не само заради този обем, но и поради две други причини считам, че не е нужно тук те да бъдат буквално възпроизвеждани или преразказвани: този текст го има в надлежните папки от системата на мафиотските български съдебни институции (които официално и съгласно закона са длъжни да се съобразяват с него) и освен това го има на надлежното публично общодостъпно място в Интернет.

Все пак, обаче, ще напрява някои нови интерпретации, при което ще подчертая, че заглавието съвсем не е случайно формулирано, и че става въпрос за това, че още от пръв поглед върху текста на съдийския акт класическият европейски юрист ще си зададе точно въпроса: „-Дали Съдията-докладчик Полина Якимова страда от шизофрения или действува в услуга на Мафията?”.

Тъй като: една от обемистите книги, които съм написал и публикувал доста отдавна е именно „Психология на правото”; една от университетските учебни дисциплини, които преподавам в продължение на вече много години, е именно „Психология на правото”; друга от книгите, които съм написал и друга от учебните дисциплини, които преподавам, е именно „Психология на политиката”, то моето мнение, разбира се, е многовариантно и комплексно, в рамките на което съм включил няколко основни или главни тези, а именно:

х1) че Съдията-докладчик Полина Якимова реално не страда от шизофрения, защото реално я няма, но че нейните господари от българския клан на руската Червена Мафия са й възложили да изпълнява не само фиктивната роля на съдия, но и театралната сценична роля на шизофреник, за да може по този начин да бъде създавано фалшивото впечатление, че за зловещото реално състояние на българското правосъдие не е виновна мафиотската система, а е виновна „болестта на съдиите”;

2) че Съдията-докладчик Полина Якимова е напълно реален шизофреник и че именно наличието на шизофрения е главното изискване за професионална пригодност на българските съдии; и че това е така, просто защото Мафията е поставила това изискване за „професионална пригодност”, за да може чрез него да гарантира своя ефективен контрол върху тази сфера на фиктивно съдебно обезпечаване на безотговорността на всеки поотделно и на всички престъпници, които участвуват в управлението на държавата, както и на всички нискойерархични или дори редови престъпници, които допринясат за икономическото свръхзамогване (свръхзабогатяване) на мафиотския елит;

3) че съдията, макар и да е напълно реален шизофреник, съвсем не страда от шизофренията си, а й се наслаждава, и че страдащите от неговата шизофрения са именно българските граждани, които са се обърнали към съда, за да търсят правосъдие.

ІV.

Разбира се, би било пълен наивитет човек да очаква, че системата на подбор на българските съдии е пригодена така, че те да имат висока специална юридическа квалификация и висока обща култура, позволяващи им примерно да знаят какво точно означана думата „алгоритъм”; дори нещо повече - както вече бе посочено по-горе, едно от главните изисквания за професионалната пригодност на съдебниге слуги на българския посткомунистически мафиотски политически режим е именно шизофренизмът - наред, разбира се, със свързаните с него голямо множество съпътствуващи го друг тип патологични прояви, зависимост от специалните служби и прочее фактори.

Тъй като, обаче, този текст ще бъде четен и от другии магистрати (съдии и прокурори) считаме за нуждо да посочим, че въпросната дума, макар и да е взета от математиката и по-точно от математическата логика, е една от основните в сферата на психологията на мисленето, и че е един от „ключовете” за разкриването на „технологията на мисленето”, на психологическата и логическата същност на мисловния процес по време на извършването на всяка, включително и съдийска, дейност.

Така, погледнат от тази именно гледна точка издаденият от Съдията-докладчик Полина Якимова съдебен акт, обозначен като „Определение” от 27.06.2008 г., разкрива, че тя първо е постановила т. нар. „насрочване” на делото за неговото разглеждане в открито съдебно заседание, и едва след това е разгледала моето искане за съединяване на посочените съдебни производства за технато разглеждане в единен съдебен процес.

Работата, обаче, е там, че както технологията на най-обикновеното нормално мислене, така и технологията на процесуалното професионално юридическо мислене е изисквала първо тя да се произвесе по моето искане, и едва след това да се произнесе по въпроса за насрочването на делото. Което, в частност, е свързано и с обстоятелсктвото, че произнасянето по моето искане има т. нар. „преюдициален характер” по отношение на произнасянето по въпроса за насрочването на делото.

Съдията, обаче, е обърнала нещата „отзад-напред”.

Любопитно е, обаче, че от гледна точка на науките, известни като психология и психиатрия, тази именно технология на мислене и поведение може да бъде разглеждана като израз на патология, включително и като израз на шизофрения. Любопитно е, също така, че в най-общ битово-житейски план тази именно технология на мислене и поведение, изразяваща се в обръщането на нещата „отзад-напред”, е свързана както с феномена, наречен „курвенство” или „курвенско поведение”, така и с феномена, характеризиращ една от най-древните (свързани със секса) професии, която днес също така се намира под контрола на Мафията. Приложимо към юридическата, и в частност към съдийската, професия, тази технология на мислене и поведение по своята най-дълбока същност е израз на антиправово мислене и на престъпно поведение.

V.

Така, чрез прилагането на курвенско-проститутска технология на мислене и поведение Съдията-докладчик Полина Якимова е обърнала нещата „отзад-напред” и първо е насрочила делото, и едва след това се е произнесла по моето искане за съединяване на производството по делото с друго производство; с което тя е нарушила задължението си първо да се произнесе по моето искане, имащо преюдициален характер, и едва след това да се произнесе по въпроса за насрочването на делото.

Както много добре е известно, съгласно българския закон съдийското произнасяне по въпроса относно исканията за „съединяване на производства”, е произнасяне, което във всички случаи подлежи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция. Тъй като, обаче, в случая Съдията-докладчик Полина Якимова изрично е записала в своя съдебен акт, че „Определението не подлежи на обжалване”, това поставя най-малко следните въпроси: „Дали тя наистина е нормална, или примерно е шизофренна?”; „Дали тя е знаеща в сферата на правото, или е назначена на съдийската длъжност поради заслугите й на „вещо знаене” в някоя друга, примерно, съвсем деликатна сфера?”; „Дали тя изобщо е юрист, или си е чиста проба мафиот?”.

Освен това, съгласно българския закон, Съдията-докладчик Полина Якимова не е имала право да се произнася по въпроса за насрочване на делото, преди да ми е била дала възможност да обжалвам нейното шизофренно, кретенско и мафиотско решение относно моето искане за съединяване на съдебното производство; и разбира се, преди да е влязло в сила решението на по-горната инстанция по моето обжалване на нейния съдебен акт.

Освен това, нейното „решение за оставяне без уважение” на моето искане за съединяване на производството с друго производство носи абсолютно всички белези именно на шизофренизма, кретенизма и мафиотизма, и не носи нито един от онези белези, които е длъжно да носи съгласно българския закон и най-вече съгласно изискванията на европейското право, които изисквания са абсолютно задължителни за българския съд.

VІ.

Така, в съответствие с гореизложените аргументи и съображения:

ЗА ВТОРИ ПЪТ изразявам своя категоричен протест срещу решението на Съдията-докладчик Полина Якимова относно насрочването на делото за насрочената дата и час;

ЗА ВТОРИ ПЪТ заявавам, че такова насрочване може да бъде легитимно само след (едва след) като бъде спазено законовото изискване за реализиране на легитимна процедура по моето искане относно съединяването на съдебното производство с посоченото друго съдебно производство;

ЗА ВТОРИ ПЪТ недвусмислено заявявам, че съдът е длъжен да осъществи интеграция (съединяване) на двете съдебни производства поради недвусмисленото и очевидното единство на двете съдебни производста;

ЗА ВТОРИ ПЪТ недвусмислено заявавам, че съдът е длъжен да осъществи интеграция (съединяване) на двете съдебни производства и поради категоричните изисквания на българското и на европейското право за ефективно правосъдие, ефективността на което следва да бъде оценявана от гледна точка на стриктното спазване на правната нормативност и защитата на правата на гражданите, а не от гледната точка на безправието и обезпечаването на безотговорността на престъпниците от държавния апарат и Мафията.

Приложения: един брой копие от настоящето писмено становище.

04 Септември 2008 Янко Н. Янков