ТЕСТ: МАФИОТСКИ ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

Address for letters:

Ianko Iankov

Dianabad,

Block 4, ap. 38

1172 Sofia

Web site: http://iankov.info

Web site: http://iankov.com

Bulgaria

***************************

08 May 2008

До Административен съд-

София-град

бул. „Витоша” № 2

1000 София

ИСК

от

Янко Николов Янков,

гражданин на Европейския съюз

ЕГН 4408133228

единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:

1172 София,

ж. к. „Дианабад”,

блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38

Срещу:

Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност на български граждани

към Държавна сигурност и разузнавателните служби

на Българската народна армия

пл. „Александър Батенберг” № 1

кабинет № 308

1000 София

Цена на иска:

30 000 000 (тридесет милиони) лева

Информационно копие:

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите -

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария

(на пощенските и E-mail-адресите)

До всички останали членове

на чуждестранния дипломатически корпус в и за България

(на E-mail-адресите)

До всички български

и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)

І.

Като дипломатичен „израз на добра воля” (поне на този начален етап от развитието на моите взаимоотношения с вас като съдебна институция, разглеждаща процесния казус) ще се въздържа от употребата на единствената адекватна форма на ритуално обръщение към вас и ще предпочета да не използувам каквато и да е форма на обръщение. И съвсем накратко ще обясня причините за това.

Първо, подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на следните електронни адреси: http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://www.opendemocracy.net/democracy-europefuture/bulgaria_3194.jsp;

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.info;

http://iankov.com.

Второ, От 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от сто престъпления, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт, по които до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.

Като професионален юрист - професор по политически и правни науки, лидер на политическа партия, лидер на Съюз на юристите-демократи и на Институт за проучване и защита на човешките права - през последните 17 (седемнадесет) години съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 370 конкретни искания за разследване на прецизно документирани престъпления, по които досега не е проведено нито едно законосъобразно разследване.

Трето, заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата до 1990 г. класическа комунистическа власт бях арестуван и престоях в затвора шест пълни календарни години, през което време не само аз, но и всичките ми роднини бяха подложени на изключително жестоки персонални репресии, а двама от тях умряха само няколко дни след като узнаха за арестуването ми.

Заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата от 1990 г. до днес (функционираща като мафиотски режим) посткласическа власт на криминалния комунистическия елит, четирима от близките ми загинаха като персонални обекти на прецизно планиран социално-икономически, психологически и медикаментозен тероризъм, упражнен от новите тайни мафиотски и държавни служби; останалите живи сме подложени на тотален ежедневен терор, в резултат на който съществуването ни е сведено до чисто биологично (при това крайно некачествено и несигурно) ниво.

Четвърто, От пролетта на 1974 г. и до днес включително, по силата на моята официална професионална квалификация и служебна дейност съм преподавал и продължавам да преподавам на студентите от юридическите факултети, и това обстоятелство ми дава основание да считам, че или познавам лично всички, които участвуват в т. нар. „правораздаване” в България, или познавам лично онези, които могат да ми дадат абсолютно надеждна информация за всичките такива лица.

Пето, Моите лични взаимоотношения с т. нар. „правосъдие” са имали включително и такава форма, при която аз бях осъден и престоях в затвора по политически причини, след което присъдъта бе отменена и бях признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите се от закона доказателства.

Заслужаваща специално внимание бе ситуацията, при която почти всички съдии, които участвуваха в различните етапи на моето осъждане и потвърждаване

на присъдъта, след това, като членове на Общото събрание на Върховния съд, участвуваха във вземането на решението за моето оневиняване, и никога не отговориха на въпроса ми: „-Кога, всъщност, са действували според своята независима съдийска съвест – при осъждането или при оневиняването ми?”; моят отговор е, че нито веднъж – и в двата случаи им беше наредено как да постъпят, и в двата случаи те изпълняваха волята на стоящите над тях специални служби, чиято агентура са били при (по време на) изпълняването на своите „независими” съдийски задължения.

Шесто, Само във връзка с моето противозаконно осъждане и престояване в затвора са били ангажирани (и аз фактически съм бил „работодател” на) повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица и офицери от Държавна сигурност; ►мнозина от тях получиха най-голямото възнаграждение за дейността си именно днес, след т. нар. „политически промени”, като бяха назначени за видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии (включително и в сегашния състав на Върховния съд), конституционни съдии, министри и заместник-министри (включително и на правосъдието, и на вътрешните работи), главен прокурор, видни функционери на парламента (включително и Председател на Парламента), видни дипломати; ►дори нещо повече – една агентка стана съдия в Страсбург, а друга – съдия в Хага.

Седмо, Най-късно още през 1993-1994 г. именно аз започнах официално да пиша и да публикувам тезата: ►че не е вярно твърдението, че вътре в българската държава има мафия, защото ако това беше така, то ние щяхме да имаме шанс – ще изгоним мафията и държавата ще остане чиста; ►че вярна е тезата: че българската държава е вътрешен нискойерархичен елемент от структурата на Червената мафия, при това стоящ много по-ниско от останалите структурни елементи на мафията, като напр. тези, които се занимават с търговията с оръжие, наркотици, човешки органи, проституцията и прочее; и ►че следователно и Президентът, Министър-председателят, Министрите, Главният прокурор и прочее, включително и съдиите, бидейки част от тази държавна структура на Червената мафия, стоят много по-нискойерархично дори и от проститутките.

Осмо: предварително много добре зная какъв ще е резултатът от настоящето мое искане за правосъдие – през цялата моя почти половинвековна практика на юрист лично аз не зная нито един случай на правосъобразно правосъдие в България, а и не познавам нито един юрист, който да знае за същестуваването на такъв случай; все пак, обаче, като гражданин на Европейския съюз правя това искане, за да поставя на изпитание не само българското мафиотско правосъдие, но и Европейското, без чиято режимна толерантност първото въобще не би могло да съществува.

ІІ.

Когато през 1990-1991 г. като участник в Националната политическа кръгла маса и като депутат във Великото Народно събрание започнах систематично да нарушавам политическия сценарий на българския филиал на КГБ и категорично отказах да се съобразявам с отправяните ми директни искания и заплахи, в медиите се появиха пасквили, съгласно които аз съм бил агент на българската държавна сигурност.

Още тогава в официалните стенографски протоколи на Великото Народно събрание и в официалните регистратури на Главния прокурор и на Министъра на вътрешните работи съм регистрирал искането си всичките т. нар. „досиета” да бъдат закарани с електрокари в Народното събрание и всеки да ги чете, а специално относно твърдението за наличието на мое такова досие още тогава съм поискал да бъде извършена експертиза и да бъдат осъдени фалшификаторите.

После, в продължение на много години, по три-четири (а понякога и по десет) пъти всяка година по най-официален писмен начин съм искал да получа достъп до т. нар. „досие”, да бъде извършена експертиза и да бъдат осъдени фалшификаторите.

Междувременно, когато през 1998 г. получих частичен достъп до архивите на Държавна сигурност, установих, на стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304 от 1976 г.”, че е имало специален строго секретен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам, и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”.

Също така, от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” стана видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план, утвърден лично от двама генерали на ДС, е записано, че е било възложено на Научно-техническото управление на Държавна сигурност (Първи отдел, Четвърто управление) и на Второ главно управление на Държавна сигурност да осъществят т. нар. „комбинация от текстове”, които да бъдат изпратени на посолствата, за да бъда компрометиран пред западните държави.

Също така, от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърден от генерал на ДС строго секретен оперативен план, съгласно който е било възложено на агентурата на ДС да бъде разпространяван сред хората, с които се срещам, слухът, че съм луд и че съм агент на Държавна сигурност.

Когато през май 2001 г. т. нар. „Комисия Андреев” обяви моето име в списъка на агентите, написах няколко десетки официални искания както за достъп до това мистериозно досие, за неговото подлагане на експертиза, така и за съдене на фалшификаторите.

Така, едва след 14-годишни перипетии, през 2003 г. получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, и веднага след това, на 04 август 2003 г., най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписвани от мен, тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.

ІІІ.

На 20 август 2003 г. регистрирах в канцеларията на Главния прокурор имащо рег. № 3588 мое поредно официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се както в изготвянето, така и в официалното компрометиращо използуване на въпросния фалшификат.

После, с Постановление на военния прокурор от 02 февруари 2004 г. е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

ІV.

Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.

На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-031 /24 юли 2006 г.) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, при това непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него медикаментозен тероризъм.

На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-042 /25 август 2006 г.) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото - военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 08 и на 19 февруари 2006 г., и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от делото са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства за това, че са съществували.

V.

Така или иначе, главната или основната част на така посоченото следствено дело е останала и продължава да съществува в архива на Военната прокуратура. Постановлението на военния прокурор продължава да е в сила, а съгласно неговото съдържание по надлежния ред е било безспорно установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

При това, тъй като обжалвах втората част на посоченото прокурорско заключение, всички по-горестоящи прокурори изрично и ясно са се произнесли, че постановлението остава в сила и в двете му части.

Уточнявам:

Първо: че съгласно българското законодателство именно това и само това е редът за разследването и за установявяването на истината относно този вид престъпления;

Второ: че единствените компетентни органи за произнасяне по този вид престъпления са прокуратурата и наказателният съд;

Трето: че всички български официални държавни и обществени институции и всички български граждански и юридически лица са длъжни да се съобразяват с посоченото решение; и че това се отнася както за т. нар. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, така и за българския граждански съд, към който съм се обърнал за правосъдие с настоящия мой иск.

VІ.

Посочвам, че на 27 юли 2007 г. съм депозирал специално и официално писмено искане, адресирано до въпросната Комисия, с което съм пледирал да бъдат придвижени шест мои искания, три от които са: ►да бъдат изискани и събрани в единен архивен фонд всички документи на всички възможни специални или други служби, в които по какъвто и да е повод се споменава моето име; ►да бъде обърнато специално внимание на материалите, за които съм поискал да бъдат предоставени на Прокуратурата по повод и във връзка с образуваното и водено от Софийската военноокръжна прокуратура следствено дело № ХVІ-3/2004 г. относно престъплението, извършено против мен и изразяващо се в изработване на фалшиво досие; и ►да бъде обърнато специално внимание на материалите, свързани с искането ми за разследване на причините за внезапната и мистериозна смърт на следователя по същото дело подполковник Димитър Евгениев Пашов и на експерта-графолог по същото дело Димитър Генадиев Костов, починали от инфаркт (?!?) през февруари 2006 г. (само в течение на десет дни!) – именно те са хората, които доказаха по категоричен начин, че всичко, свързано с агентурното досие „Кирилов”, е фалшификат, и които починаха почти веднага след като доказаха, че става въпрос за фалшификат.

Посочвам, че текстът на това искане е публикуван на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2007/07/3.html;

VІІ.

Посочвам, че на 22 август 2007 г. съм депозирал специално и официално писмено искане, адресирано до посочената Комисия, в което изключително обстойно съм изложил всичките факти и обстоятелства и изрично и ясно съм пледирал Комисията да проучи и да се съобрази с фактите и обстоятелствата, безспорно и окончателно установени от Военната прокуратура - а именно, че въпросното досие е фалшификат.

Посочвам, че текстът на това искане е публикуван на следните електронни адреси: http://iankov.blogspot.com/2007_08_01_archive.html;

http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-08-24_16.htm;

http://www.budilnik.com/?act=showpost&postid=2554;

http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=673.

VІІІ.

Посочвам, че с Решение № 14 от 04 септември 2007 г. въпросната Комисия е обявила моето име в своя Списък на агентите на ДС, при което напълно е пренебрегнала задължението си да се съобрази с безспорно и по надлежния начин установената истина, че въпросното досие е фалшификат.

ІХ.

Посочвам, че на 14 септември 2007 г. съм депозирал както в канцеларията на Комисията, така и в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно предявеното искане да бъде извършено разследване и да бъде обезпечено наказателно преследване срещу членовете на Комисията, тъй като в пълно противоречие с надлежно установената истина са извършили престъпна манипулация с намиращите се при тях фалшиви архивни материали на Държавна сигурност, и тъй като с това са увредили моите гарантирани от закона права и интереси, на това основание носят наказателна отговорност.

Посочвам, че текстът на това искане е публикуван на следните електронни адреси: http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_19.html;

http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-09-21_03.html;

http://www.eurochicago.com/modules/AMS/article.php?storyid=683;

http://www.pr-bg.com/content/view/1737/99/.

Х.

Посочвам, че на 21 септември 2007 г. съм депозирал както в канцеларията на Комисията, така и в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно предявеното искане да бъде извършено най-строго разследване на всичките посочени и описани от мен факти и обстоятелства относно престъпните деяния, извършени от агентурата на ДС, на Мафията и на Правителството при и по повод престъпното използуване на въпросното фалшиво досие.

Посочвам, че текстът на това искане е публикуван на следния електронен адрес: http://iankov.blogspot.com/2007/09/blog-post_21.html.

ХІ.

Петитум:

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че т. нар. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е извършила пълно и драстично нарушение на моите гарантирани от закона права и интереси, като по-конкретно публично и пропагандно масирано е обявила за истина документация, за която по предвидения от закона ред е установено, че е фалшива.

От така посочените факти и обстоятелства е видно, че в случая въпросната Комисия, действувайки като официален държавен орган, въпреки, че предварително много добре е знаела, че въпросната архивна документация е фалшива, умишлено е предоставила на обществото този фалшификат, с цел да бъде постигнат увреждащ стигматизиращ ефект върху моята личност, върху достойното ми минало, върху моята професоинална и общественополитическа същност.

При така посочените факти и обстоятелста пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване и да постанови решение, с което да осъди ответника да ме обезщети за посочените по-горе умишлено причинени ми вредни последици и да ми заплати предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.

ДОКАЗАТЕЛСТВА:

първо, пледирам пред съда да изиска служебно от прокуратурата посоченото следствено дело и същото да бъде приложено като доказателство по настоящето процесно дело;

второ, пледирам пред съда да задължи ответника да предостави копие от посоченото негово Решение;

трето, пледирам да задължите ответника да предостави на съда копията от моите официални писма до него по повод и във връзка с фактите и обстоятелствата - предмет на настоящето мое съдебно искане за правосъдие;

четвърто, пледирам да задължите ответника да отговори на въпроса: по какъв начин и в какви информационно-пропагандни обеми и форми е било използувано тяхното решение.

ХІІ.

Особени искания:

На основание чл. 83 от ГПК пледирам да бъда освободен от т. нар. такси и разноски по делото, във връзка с което изтъквам следните аргументи и правя следната Декларация:

първо, съдът няма право да лишава от правосъдие ищец, който е заявил, че са нарушени правата му и търси правосъдие, но не притежава средствата, които са необходими за заплащане на съдебните такси и разноски;

второ, държа изрично и ясно да подчертая, че не е моя вината за невъзможността ми да заплатя тези такси и разноски, а вината е именно на институционалния и персоналния механизъм на българския извъндържавен и държавен режим на управление, една от престъпните институции на който режим е и съдът;

трето, именно този режим на управление е директно виновен както за смъртта на шест души от моите най-близки кръвни роднини, така и за различните форми на разграбване на натрупаните от тях вещни и парични икономически форми за обезпечаване на живота;

четвърто, именно този режим на управление е директно виновен за тоталното разграбване на натрупаните в продължение на много години мои лични икономически обезпечения;

пето, именно този режим на управление е директно виновен за това, че заплатата на току-що дипломиралия се най-нискойерархичен магистратски (включително и съдебен) слуга на Червената мафия, който едва е успял да си вземе изпита при мен и такива като мен, е точно два пъти по-голяма от професорската заплата, а заплатата на високопоставените магистратски слуги е четири-пет пъти по-голяма от тази на професорите;

шесто, макар и да съм автор на 39 (тридесет и девет) излезли от печат обемисти строго научни книги, размерът на моята заплата е точно толкова, колкото е необходимо за текущата месечна издържка само на едно лице;

седмо, роден съм на 13 август 1944 г. и се надявам, че българските съдии биха били в състояние да изчислят възрастта, изискуема за посочване, съгласно точка 6 от ал. 2 на чл. 83 от ГПК;

осмо, моята трудова заетост е свързана единствено с трудовия ми договор с Пловдивския университет, където преподавам в Юридическия факултет;

девето, от януари до юли 2007 г. съм получавал щатна заплата по 648 лева месечно; от август до декември 2007 г. съм получавал щатна заплата по 691 лева месечно; от януари 2008 г. до днес (месец май 2008 г.) съм получавал щатна заплата по 799 лева месечно;

десето, семейството ми се състои от: мен, съпругата ми Елка Петкова Янкова и непълнолетната ни дъщеря Евтима Янкова Янкова. Ако българският мафиотски съд е в състояние да гарантира неприкосновеност и защитеност на личните данни относно членовете на семейството ми и ако изрично поиска такива, ще ги предоставя.

Съпругата ми има две висши образования (магистър, доктор-стоматолог и магистър педагог), но от 1995 г. до днес е в състояние на принудителна безработица. В продължение на няколко години бе регистрирана като кандидат за работа в държавното бюро по трудовата заетост, но единствената работа, която й бе предложена, бе като „метач на улиците” в общинска бригада, състояща се от абсолютно неграмотни (без никакво образование и никаква специалност) цигани; това, разбира се, бе направено като специален израз на властническо-мафиотска гавра. От 1995 г. до днес всички работадатели, към които тя се е обръщала за работа, винаги недвусмислено са й давали да разбере, че техният отказ да я назначат на работа е мотивиран единствено от обстоятелството, че тя е моя съпруга;

Единадесето, собственик съм на едностаен апартамент от 64 кв. м., което е и единственото ни семейно жилище; надявам се, че съдът няма да ми вземе жилището като обезпечение за съдебни такси и разноски. Впрочем, „защо пък да не го вземе?” - може би ще бъде „справедливо” да се знае, че аз съм се опитал да „ограбя” държавата, но „високоавторитетното” българско правосъдие не ми е позволило;

Дванадесето, съгласно точка 4 на ал. 2 на чл. 83 от ГПК е необходимо да дам сведения и за моето „здравословно състояние”.

Тъй като това изискване на закона е направено така, че властта да може да злоупотребява с него, уточнявам следното: Още от 1976 г. до днес (вече повече от тридесет години) сведенията в това отношение систематично се събират и съхраняват в бившата и в сегашната Държавна сигурност.

Само преди няколко месеци комисар Томов е бил обходил всички поликлиники и болници в София, за да събира регистратурни сведения за здравословното ми състояние, но не е могъл да намери нищо. Дори нещо повече – същият комисар е искал от съседите в жилищния блок и от бившата ми съпруга да напишат декларации относно здравословното ми състояние, но те са отказали. Тези факти са отразени в преписка на Софийския районен прокурор, образувана по искане на генерал Иван Драшков; ако е необходимо, съдът може да изиска препикската.

Обаче не е само това: след коктейл получих криза, в дома ми дойдоха от спешна медицинска помощ и веднага ме настаниха в Медицинската академия, където ми издадоха компютърна томографска снимка и официален писмен документ, съгласно които имам тумор на надбъбречната жлеза (феохромоцитом) и е наложително да бъда операран; разбира се, че отказах, а само преди няколко месеци реномирана швейцарска болница ми издаде документ, съгласно който на въпросната надбъбречна жлеза просто й няма нищо.

Пак по същото време софийски лекари ми казаха, че имам тумор и дори рак на простата и на черния дроб и искаха да ме оперират, но лекари от Пловдив и от Варна ме увериха, че на тези органи им няма абсолютно нищо. По тези въпроси официално съм поискал от Главния прокурор да разпореди да бъде проведено разследване, но до днес не ми е отговорено абсолютно нищо; ако е необходимо, съдът може да изиска моите надлежно регистрирани искания за разследвания.

Допълнителни доказателства:

1) Копие от моето искане до Главния прокурор от 19 август 2003 г., регистрирано на 20 август 2003 г. под вх. № 3588;

2) Оригинални екземпляри от вестниците „Поглед” (от 15-21 януари 2007 г.) и „Монитор” (от 17 януари 2007 г.);

3) Копия от моите официални писма до Комисията, имащи датите: 27 юли 2007 г., 22 август 2007 г., 14 септември 2007 г. и 21 септември 2007 г. (общо 34 страници).

4) Копие от настоящия иск за надлежно връчване на ответника.

08 Май 2008 г. Ищец: Янко Н. Янков