Address for letters:
Ianko Iankov
Dianabad,
Block 4, ap. 38
1172 Sofia
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Bulgaria
***************************
08 May 2008
До Административен съд-
София-град
Бул. „Витоша” № 2
1000 София
ИСК
от
Янко Николов Янков,
гражданин на Европейския съюз
ЕГН 4408133228
единствен валиден адрес за връчване на съдебна документация:
1172 София,
ж. к. „Дианабад”,
блок 4, вход 1, етаж 6, ап. 38
Срещу:
1) Софийския градски съд
бул. „Витоша” № 2
1000 София
E-mail: adm.sgs@gmail.com
Web site: :http://www.scc.bg/index.php
2) Висшия съдебен съвет
ул. „Съборна” № 9
1000 София
E-mail: vss_adm@inet.bg
Web site: http://www.vss.justice.bg
3) Министерството на правосъдието
ул. „Славянска” № 1
1040 (1000) София
E-mail: pr@justice.government.bg
Web site: http://www.mjeli.government.bg
Цена на иска:
15 000 (петнадесет хиляди) лева
Информационно копие:
До техни Превъзходителства Посланиците,
акредитирани в България от държавите -
членове на Европейския съюз,
Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички останали членове
на чуждестранния дипломатически корпус в и за България
(на E-mail-адресите)
До всички български
и чуждестранни медии
(на E-mail-адресите)
І.
Като дипломатичен „израз на добра воля” (поне на този начален етап от развитието на моите взаимоотношения с вас като съдебна институция, разглеждаща процесният казус) ще се въздържа от употребата на единствената адекватна форма на ритуално обръщение към вас и ще предпочета да не използувам каквато и да е форма на обръщение. И съвсем накратко ще обясня причините за това.
Първо, подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на следните електронни адреси: http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://www.opendemocracy.net/democracy-europefuture/bulgaria_3194.jsp;
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
Второ, От 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от сто престъпления, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт, по които до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
Като професионален юрист, професор по политически и правни науки, лидер на политическа партия, лидер на Съюз на юристите-демократи и на Институт за проучване и защита на човешките права, през последните 17 (седемнадесет) години съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 370 конкретни искания за разследване на прецизно документирани престъпления, по които досега не е проведено нито едно законосъобразно разследване.
Трето, заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата до 1990 г. класическа комунистическа власт бях арестуван и престоях в затвора шест пълни календарни години, през което време не само аз, но и всичките ми роднини бяха подложени на изключително жестоки персонални репресии, а двама от тях умряха само няколко дни след като узнаха за арестуването ми.
Заради моето категорично и активно публично противопоставяне на управляващата от 1990 г. до днес (функционираща като мафиотски режим) посткласическа власт на криминалния комунистическия елит, четирима от близките ми загинаха като персонални обекти на прецизно планиран социално-икономически, психологически и медикаментозен тероризъм, упражнен от новите тайни мафиотски и държавни служби; останалите живи сме подложени на тотален ежедневен терор, в резултат на който съществуването ни е сведено до чисто биологично (при това крайно некачествено и несигурно) ниво.
Четвърто, От пролетта на 1974 г. и до днес включително, по силата на моята официална професионална квалификация и служебна дейност съм преподавал и продължавам да преподавам на студентите от юридическите факултети, и това обстоятелство ми дава основанието да считам, че или познавам лично всички, които участвуват в т. нар. „правораздаване” в България, или познавам лично онези, които могат да ми дадат абсолютно надеждна информация за всичките такива лица.
Пето, Моите лични взаимоотношения с т. нар. „правосъдие” са имали включително и такава форма, при която аз бях осъден и престоях в затвора по политически причини, след което присъдъта бе отменена и бях признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите се от закона доказателства.
Заслужаваща специално внимание бе ситуацията, при която почти всички съдии, които участвуваха в различните етапи на моето осъждане и потвърждаването на присъдъта, след това, като членове на Общото събрание на Върховния съд, участвуваха във вземането на решението за моето оневиняване, и никога не отговориха на въпроса ми: „-Кога, всъщност, са действували според своята независима съдийска съвест – при осъждането или при оневиняването ми?”; моят отговор е, че нито веднъж – и в двата случаи им беше наредено как да постъпят, и в двата случаи те изпълняваха волята на стоящите над тях специални служби, чиято агентура са били при (по време на) изпълняването на своите „независими” съдийски задължения.
Шесто, Само във връзка с моето противозаконно осъждане и престояване в затвора са били ангажирани (и аз фактически съм бил „работодател” на) повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица и офицери от Държавна сигурност; ►мнозина от тях получиха най-голямото възнаграждение за дейността си именно днес, след т. нар. „политически промени”, като бяха назначени за видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии (включително и в сегашния състав на Върховния съд), конституционни съдии, министри и заместник-министри (включително и на правосъдието, и на вътрешните работи), главен прокурор, видни функционери на парламента (включително и Председател на Парламента), видни дипломати; ►дори нещо повече – една агентка стана съдия в Страсбург, а друга – съдия в Хага.
Седмо, Най-късно още през 1993-1994 г. именно аз започнах официално да пиша и да публикувам тезата: ►че не е вярно твърдението, че вътре в българската държава има мафия, защото ако това беше така, то ние щяхме да имаме шанс – ще изгоним мафията и държавата ще остане чиста; ►че вярна е тезата: че българската държава е вътрешен нискойерархичен елемент от структурата на Червената мафия, при това стоящ много по-ниско от останалите структурни елементи на мафията, като напр. тези, които се занимават с търговията с оръжие, наркотици, човешки органи, проституцията и прочее; и ►че следователно и Президентът, Министър-председателят, Министрите, Главният прокурор и прочее, включително и съдиите, бидейки част от тази държавна структура на Червената мафия, стоят много по-нискойерархично дори и от проститутките.
Осмо: предварително много добре зная какъв ще е резултатът от настоящето мое искане за правосъдие – през цялата моя почти половинвековна практика на юрист лично аз не зная нито един случай на правосъобразно правосъдие в България, а и не познавам нито един юрист, който да знае за същестуваването на такъв случай; все пак, обаче, като гражданин на Европейския съюз правя това искане за да поставя на изпитание не само българското мафиотско правосъдие, но и Европейското, без чиято режимна толерантност първото въобще не би могло да съществува.
ІІ.
Считам за ноторно известен:
а) както фактът, че председателката на І-3 състав на гражданското отделение при Софийския градски съд Богдана Желязкова се намира в специални (противоречащи на служебната функция) взаимоотношения с Председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов;
б) така и фактът, че именно това е едно от обстоятелствата, по силата на което посочената Б. Желязкова фактически изпълнява функцията на поръчков съдия, обслужващ противоправните интереси на определени престъпни кръгове;
в) така и фактът, че въпросният Председател на Софийския градски съд Светлин Михайлов е публично известен като корумпиран съдия - не само получаващ подкупи, но и обслужващ интересите на определени престъпни кръгове.
ІІІ.
От констативната част от Протокола от съдебното заседание по гражданско дело № 2383 по описа за 2005 г., проведено на 25 февруари 2008 г. е видно, че Председателят на І-3 състав на гражданското отделение на Софийския градски съд Богдана Желявска е отбелязала, че „не се явява свидетелят Янков, нередовно призован”; след което, в разпоредителната част в Протокола е записано: „Свидетелят Янко Янков да бъде призован чрез органите на МВР”.
Отделно от това посочената съдия Б. Желявска е оформила и имащия статуса на специален документ, наречен „Препис-извлечение”, в който документ изрично и ясно е записала разпоредителната съдийска воля „Свидетелят Янко Янков да бъде призован чрез органите на МВР”.
ІV.
Считам, че така изразената в посочените документи съдийска воля представлява противоправна и противозаконна воля, нарушаваща и нарушила моите законни права и интереси.
Обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че в задължителните за изпълнение от съдиите процесуални правни норми по изричен, ясен и категоричен начин са посочени както редът за призоваването на свидетелите, така и органите, изпълняващи функциите по призоваването. Както от смисъла, така и от изричния текст на тези процесуални норми е видно, че тези норми имат т. нар. алгоритмичен характер, което означава, че съдът няма правото да пристъпва към следваща визирана в закона хипотеза, ако преди това не е изчерпал която и да е от предишните хипотези.
Или, казано на език, който е достъчно понятен за примитивния мозък на един поръчков мафиотски съдия, това означава, че съдът не е имал правото да разпорежда да бъде осъществено призоваване „чрез органите на МВР”, ако преди това не е бил осъществил по изчерпателен начин посочените в закона други форми на призоваване.
Държа изрично и ясно да отбележа: първо, че именно аз съм инициаторът за призоваването ми като свидетел, и че моето изрично, ясно и категорично желание да свидетелствувам по посоченото дело е било нотариално заявено още на 11 май 2006 г.; второ, че през изтеклите две години нито веднъж не съм бил призован от съда; трето, че през тези две години аз и членовете на семейството ми сме отсъствували от страната само три месеци; четвърто, че във входа на жилището ни винаги е имало и има портиер-охранител, който никога не ме е уведомявал да съм бил търсен за връчване на призовка; пето, че в жилището ми винаги и по всяко време на денонощието е имало и има човек-член на семейството ми, на когото никога не е била връчвана никаква призовка.
Считам, че на фона на всичките тези факти и обстоятелства въпросното властническо съдииско разпореждане за призоваване чрез органите на МВР може да бъде разглеждано не само като обикновено съдийско нарушение на българските закони, но и като имащо характера на добре познатото още от комунистическото време т. нар. противозаконно съдийско обезпечаване на оперативно мероприятие на контролираните от Червената мафия специални държавни служби.
V.
Така или иначе, независимо от тълкувателно-обяснителната насока на същността на посочения факт на противозаконното призоваване, този факт е безспорен.
Наред с всичко останало:
първо, този факт ми създаде изключително неприятни разговори и взаимоотношения с т. нар. квартален инспектор;
второ, този факт на противозаконно съдийско разпореждане създаде изключително неприятно за мен и за членевете на семейството ми посещение от четирима въоръжени в пълно бойно снаряжение полицаи, двама от които застанаха на врата на апартамента ми, а другите двама – на няколко метри от тях в изходната част на коридора (до стълбището и до асансьора), с което пределно ясно, очевидно и дори демонстративно бе показано на мен, на членовете на семейството ми (вероятно и на съседите – все пак не съм видял кой от съседите какво е видял, но най-вероятно това оперативно мероприятие е целяло да сплаши и съседите, включително и да ги мотивира да не смеят да се явят като свидетели на събитието), че аз съм обект на специално въоръжено оперативно мероприятие на службите на МВР;
трето, на всичко отгоре вторите двама полицаи не само бяха в пълно бойно снаряжение, но и бяха с камуфлажни бойни маски (т. нар. качулки) на главата;
четвърто, специално внимание заслужава фактът, че това оперативно мероприятие (легитимирано по противозаконен начин от съдията) бе проведено именно в контекста и в непосредствена събитийна последователност с друго подобно абсолютно противозаконно оперативно мероприятие, проведено от органите на МВР при условията на „легитимиращото” нареждане на една мъжка мафиотска проститутка, изпълняваща длъжността районен прокурор. При това, същият този районен прокур бе признал пред мой приятели (висши магистрати), че неговото разпореждане е било издадено в резултат на силен мотивационен натиск, упражнен върху него лично от началника на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Драшков и съгласуван с прокурор от Софийската градска прокуратура (имената на тези магистрати съм посочил писмено и с протокол пред съответните служби на Швейцария – при специалното ми посещение там именно по този и други подобни поводи);
пето, специално внимание заслужава и фактът, че това абсолютно противозаконно разпореждане на съдията е било дадено в контекста на факта, че само няколко седмици преди това в родната ми къща бе извършен от специалните служби на МВР т. нар. „секретен оглед”, камуфлажно прикрит като взломно влизане в жилището и кражба на вещи, имащи стойност около триста лева, при което бяха оставени абсолютно непокътнати вещи, които имат стойност поне тридесет хиляди лева; това събитие бе официално отразено както в Бюлетина на МВР, така и в Постановлението на съответния районен прокурор.
VІ.
Петитум:
От така посочените факти и обстоятелства е видно, че І-3 състав на гражданското отделение на Софийския градски съд със самия факт на издаването на посоченото съдийско разпореждане е нарушил правата ми и отделно от това е дал фалшив законов повод на специалните служби на МВР да осъществят специално оперативно мероприятие: от една страна имащо характерът на недвусмислена респектно-силова заплаха върху мен и членовете на семейството ми, от друга - имащо характера на събитие, компрометиращо ме пред съседите ми, а от трета страна – даващо възможност на специалните служби по-късно да се позовават на фалшиви обстоятелства, представящи ме в абсолютно манипулативен контекст.
При така посочените факти и обстоятелста пледирам пред надлежния български съд да извърши необходимото съдебно разследване (включително и като изиска въпросното съдебно дело) и да постанови решение, с което да осъди ответниците да ме обезщетят за умишлено нанесените ми вреди (както със самият факт на издаването на въпросното съдийско разпореждане, така и с произтеклите от него нови фактически състави) и да ми заплатят предявената от мен искова претенция, законната лихва и направените съдебни разноски.
VІІ.
Особено искане:
На основание чл. 83 от ГПК пледирам да бъда освободен от т. нар. такси и разноски по делото, във връзка с което изтъквам следните аргументи и правя следната Декларация:
първо, съдът няма правото да лишава от правосъдие ищец, който е заявил, че са нарушени правата му и търси правосъдие, но не притежава средствата, които са необходими за заплащане на съдебните такси и разноски;
второ, държа изрично и ясно да подчертая, че не е моя вината за невъзможността ми да заплатя тези такси и разноски, а вината е именно на институционалния и персоналния механизъм на българският извъндържавен и държавен режим на управление, една от престъпните институции на който режим е и съдът;
трето, именно този режим на управление е директно виновен както за смъртта на шест души от моите най-близки кръвни роднини, така и за различните форми на разграбване на натрупаните от тях вещни и парични икономически форми за обезпечаване на живота;
четвърто, именно този режим на управление е директно виновен за тоталното разграбване на натрупаните в продължение на много години мои лични икономически обезпечения;
пето, именно този режим на управление е директно виновен за това, че заплатата на току-що дипломиралият се най-нискойерархичен магистратски (включително и съдебен) слуга на Черваната мафия, който едва е успял да си вземе изпита при мен и такива като мен, е точно два пъти по-голяма от професорската заплата, а заплатата на високопоставените магистратски слуги е четири-пет пъти по-голяма от тази на професорите;
шесто, макар и да съм автор на 39 (тридесет и девет) излязли от печат обемисти строго научни книги, размерът на моята заплата е точно толкова, колкото е необходимо за текущата месечна издържката само на едно лице;
седмо, роден съм на 13 август 1944 г. и се надявам, че българските съдии биха били в състояние да изчислят възрастта, изискуема за посочване, съгласно точка 6 на ал. 2 на чл. 83 от ГПК;
осмо, моята трудова заетост е свързана единствено с трудовият ми договор с Пловдивския университет, където преподавам в Юридическия факултет;
девето, от януари до юли 2007 г. съм получавал щатна заплата по 648 лева месечно; от август до декември 2007 г. съм получавал щатна заплата по 691 лева месечно; от януари 2008 г. до днес (месец май 2008 г.) съм получавал щатна заплата по 799 лева месечно.
десето, семейството ми се състои от: мен, съпругата ми Елка Петкова Янкова и непълнолетната ни дъщеря Евтима Янкова Янкова; ако българският мафиотски съд е в състояние да гарантира неприкосновеност и защитеност на личните данни относно членовете на семейството ми и ако изрично поиска такива, ще ги предоставя.
Съпругата ми има две висши образования (магистър, доктор-стоматолог и магистър педагог), но от 1995 г. до днес е в състояние на принудителна безработица. В продължение на няколко години бе регистрирана като кандидат за работа в държавното бюро по трудовата заетост, но единствената работа, която й бе предложена бе като „метач на улиците” в общинска бригада, състояща се от абсолютно неграмотни (без никакво образование и никаква специалност) цигани; това, разбира се, бе направено като специален израз на властническо-мафиотска гавра. От 1995 г. до днес всички работадатели, към които тя се е обръщала за работа, винаги недвусмислено са й давали да разбере, че техният отказ да я назначат на работа е мотивиран единствено от обстоятелството, че тя е моя съпруга.
Единадесето, собственик съм на едностаен апартамент от 64 кв. м., което е и единственото ни семейно жилище; надявам се, че съдът няма да ми вземе жилището като обезпечение за съдебни такси и разноски. Впрочем, „защо пък да не го вземе?” - може би ще бъде „справедливо” да се знае, че аз съм се опитал да „ограбя” държавата, но „високоавторитетното” българско правосъдие не ми е позволило.
Дванадесето, съгласно точка 4 на ал. 2 на чл. 83 от ГПК е необходимо да дам сведения и за моето „здравословно състояние”.
Тъй като това изискване на закона е направено така, че властта да може да злоупотребява с него, уточнявам следното: Още от 1976 г. до днес (вече повече от тридесет години) сведенията в това отношение систематично се събират и съхраняват в бившата и в сегашната Държавна сигурност.
Само преди няколко месеци комисар Томов е бил обходил всички поликлиники и болници в София, за да събира регистратурни сведения за здравословното ми състояние, но не е могъл да намери нищо. Дори нещо повече – същият комисар е искал от съседите в жилищния блок и от бившата ми съпруга да напишат декларации относно здравословното ми състояние, но те са отказали. Тези факти са отразени в преписка на Софийския районен прокурор, образувана по искане на генерал Иван Драшков; ако е необходимо, съдът може да изиска преписката.
Обаче не е само това: след коктейл получих криза, в дома ми дойдоха от спешна медицинска помощ и веднага ме настаниха в Медицинската академия, където ми издадоха компютърна томографска снимка и официален писмен документ, съгласно които имам тумор на надбъбречната жлеза (феохромоцитом) и е наложително да бъда операран; разбира се, че отказах, а само преди няколко месеци реномирана швейцарска болница ми издаде документ, съгласно който на въпросната надбъбречна жлеза просто й няма нищо.
Пак по същото време софийски лекари ми казаха, че имам тумор и дори рак на простата и на черния дроб и искаха да ме оперират, но лекари от Пловдив и от Варна ми казаха, че на тези органи ми няма абсолютно нищо. По тези въпроси официално съм поискал от Главния прокурор да разпореди да бъде проведено разследване, но до днес не ми е отговорено абсолютно нищо; ако е необходимо съдът може да изиска моите надлежно регистрирани искания за разследвания.
Доказателства:
Първо, копия от посочените по-горе протоколи, съставени от посочения съд; ако съдът счете за необходимо, нека изиска посоченото дело и обърне специално внимание на Протокола от проведенота на 25 февруари 2008 г. съдебно заседание по гражданско дело № 2383 по описа за 2005 г.на І-3 състав на гражданското отделение на Софийския градски съд с председател Богдана Желявска.
Второ, три копия от настоящия иск за надлежно връчване на ответниците.
08 Май 2008 г. Ищец: Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар