2014-10-13

Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Единадесето Отворено официално писмо



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
13 Октомври 2014 г.

Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Единадесето Отворено официално писмо

---
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!

01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi, Athens 115 23, Greece

02) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia@wko.at

03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10

04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64 – AD 500 Andorra la Vella

05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж, 1040 София, п.к. 635

06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия

1407 София, бул. „Джеймс Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail: sofia@awеx.bg

07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна Република Бразилия, бул. Княз Дондуков“ № 54-Б

08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София

09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София

10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София

11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан Стефано“ № 33), 1504 София

12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков”  № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
E-mail: sofamb@um.dk

13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството на Европейската комисия в България
ул. „Раковски“ № 124,  София 1000

20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър

ж.к. „Лозенец“, ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,

21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон Хумболт 7, 1113 София,
E-mail: Синхуа: xinhua@xinhua.bg

22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария, ул. „Шипка“ № 33, п.к. 244, 1000 София

23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ: Акредитираните и за България:
Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15, 1000 (1504) София

24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Малта
Ministry of Foreign Affairs of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ: Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство Посланика на Малта в Италия
Lungotevere Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
E-mail: info.mfa@gov.mt

25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2

26) До Негово Превъзходителство
Посланика (Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
E-mail: info@penev.eu

27) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl

28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no

29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Полша
ул. „Хан Крум“ № 46, 1000 София

30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия

ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния

ул. „Михай Минеску“ №4, 1111 София

32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София, бул. „Драган Цанков“ № 28
E-mail: info@russia.bg

33) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р Джанфранко Сантолини –
Dr. Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da Lgnano, 47890 San Marino
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita di Vita, 47893 Borgo Maggiore

34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко Сакъзов“ № 9

35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България Негово Превъзходителство
Посланика на Република Словения в Унгария
1025 Budapest, Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: vbp@gov.si

36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16

37) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София

38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция

бул. „Васил Левски“ № 80, 1000 София

39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария

ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София 
E-mail: uki@uki.bg

40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча Купел“, ул. „Боряна“ № 29

41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия

ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София

42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция

ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 София

43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия

ул. „Велико Търново“ № 32, 1504 София,

44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република

бул. „Янко Сакъзов“ № 9, 1504 София

45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: Sofia@sdc.net

46) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република България,
София, 1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7

47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14

І.
            Ваши Превъзходителства,
            Вие, несъмнено, превъзходно знаете, че Правото е един от стълбовете, върху които се крепи ВСЯКО ОБЩЕСТВО И В ЧАСТНОСТ КАКТО ВСЯКА ДЪРЖАВА, ТАКА И МЕЖДУДЪРЖАВНАТА (МЕЖДУНАРОДНАТА) ОБЩНОСТ.
            Неспазването му, независимо от кого – от индивидуални,  частни или институционални лица или от корпоративни субекти (парламенти, правителства, дипломатически представителства и прочее) – задължително, РАНО ИЛИ КЪСНО, води не само до неминуема наказателна и репараторна отговорност, но и до нравствено заклеймяване.
            Творецът ни е заповядал да отстояваме Справедливостта (като тъждествена на Правото) със сила и мъжество. Днес, обаче, врагът на човека ни е отнел Силата, но е неспособен да ни лиши от Куража.
            Ако някои от Вашите предшественици или самите Вие сте се надявали, че ще дочакате деня, в който аз ще отстъпя от Правото, просто мисленето Ви е било напълно неадекватно!

            Припомням Ви, че ТОЧНО ПРЕДИ ЧЕТВЪРТ ВЕК, след пълен календарен ШЕСТГОДИШЕН КОШМАРЕН ЗАТВОРНИЧЕСКИ АД аз излязох от комунистическия Затвор, и оттогава досега просто не съм спирал да се обръщам към Вашите предшественици и към самите Вас, ЗА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ПЪЛНО СПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО и за налагане на наказателна и репараторна отговорност на всички негови нарушители.

            Това е ЕДИНАДЕСЕТОТО мое Отворено официално писмо до Вас; всичките предходни са публикувани в моя Интернет-сайт и предстои да бъдат публикувани в отделна документална книга на български и на английски език.

Първо Отворено писмо, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

First Open Letter, Cry for Justice // Cry for Law // Вик за правосъдие


Второ Отворено официално писмо // Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

 

Трето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law Вик за Правосъдие

http://iankov.blogspot.com/2014/09/cry-for-justice-cry-for-law.html

 

Четвърто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие


Пето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие


Шесто Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие

http://iankov.blogspot.com/2014/10/cry-for-justice-cry-for-law_8.html


Седмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие


Осмо Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие


Девето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие


Десето Отворено официално писмо. Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие


ІІ.
            Ваши Превъзходителства,
            Вие превъзходно знаете, че в материалите, съдържащи се в Следствено дело №206 по описа за 1984 г. на Главно следствено управление при Държавна сигурност и     Наказателно дело №30-Специален архив по описа за 1984 г. на Наказателното отделение при Софийския градски съд е прието за установено, че аз съм бил извършил престъпна дейност, изразяваща се в това, че:
             НЕ САМО лично съм предоставял официални писмени материали за нарушения на човешките права в България на 24 (двадесет и четири) посолства и на 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции,
            НО И СЪМ ПОДСТРЕКАВАЛ ТЕЗИ ПОСОЛСТВА И АГЕНЦИИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, СССР И ДРУГИТЕ СТРАНИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА и „военно-отбранителния“ „Варшавски договор“, и това са: Австрия, Белгия, ВеликобританияБи Би Си), Германия (ФРГ), Германската демократична Република (ГДР), Гърция, Дания, Италия, Испания, Китай (и китайската агенция „Синхуа“), Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия (Нидерландия), Чехословакия, Швейцария, Швеция, Югославия и Япония.  
            Вие превъзходно знаете, че поне формално и официално точно тези аргументи са стояли в основата на зловещата селективно-геноцидна стратегия на престъпната комунистическа държавна власт в България,
            НЕ САМО И ДОРИ НЕ ТОЛКОВА да подложи лично мен на неимоверно кошмарно жестоки ШЕСТГОДИШНИ третирания в зловещите комунистическите затвори,
            НО НАЙ-ВЕЧЕ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ДА УНИЩОЖИ ВСИЧКИ МОИ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА,
            с което ОФИЦИАЛНО И ДЕМОНСТРАТИВНО да покаже и да докаже на всички останали български граждани, че в пределите на нейната престъпна тотална държавна власт, именно, за да бъде запазен и обезпечен нейният геноцидно престъпен характер, е абсолютно недопустим абсолютно всеки порив за ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО.

            Вашите дипломатически предшественици от онова време, Ваши Превъзходителства, несъмнено превъзходно знаеха и разбираха това,
         НО НЕ САМО НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИХА НА ТОЗИ ЗЛОВЕЩ СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД,
         НО И ОФИЦИАЛНО (и съвсем не формално, а дълбоко същностно и престъпно съучастнически) даваха официална легитимност на тези процеси и обезпечаваха,
         а днес и Вие обезпечавате, пълната неотговорност и безнаказаност за всичкото това.

            Настина, някои (всъщност – само няколко) от Вашите тогавашни дипломатически предшественици и техните правителства по онова време
            (преди Втората комунистическата революция от 1989 г. за освобождаването на комунистическата партия от нейната идеологическа и юридическа ангажираност към „бедните и онеправданите“, за освобождаване от задължението й да извършва само селективен геноцид и за придобиване на „правото“ и на гарантираната от световната „демократична общност“ ВЪЗМОЖНОСТ НАПЪЛНО БЕЗОТГОВОРНО И БЕЗНАКАЗАНО да извършва тотален геноцид върху цялото 90-процентно население на държавата и превръщането на Червената армия в абсолютно безотговорна Червена Мафия)
            все пак показваха известна публична и официална ангажираност за съдбата на жертвите на селективния геноцид, но прецизният анализ на фактите днес достатъчно красноречиво показва, че това техно поведение е било преднамерено и точно дозирано осъществявано именно и само в рамките на БЕЗСКРУПУЛНАТА ПРОПАГАНДНА ЛЪЖА И ПРЕЦИЗНО ПЛАНИРАНАТА ФАКТИЧЕСКА НЕЕФЕКТИВНОСТ.

            Така, на фона на визираните мои категорично ясни уточнения, тук и сега, В КОНТЕКСТА НА ЧЕТВЪРТВЕКОВНИЯ ЮБИЛЕЙ ОТ БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ, категорично ясно ЗАЯВЯВАМ:

            Първо. Искам „кожите“, т.е. ОФИЦИАЛНА ЮРИДИЧЕСКА ВИСОКОХУМАННА КЪМ ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ РЕПАРАТОРНА И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и поставянето им в затвори тип „Шератон“ на абсолютно всички, които като:
            *офицери и агенти КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,  ТАКА И НА посткомунистическите специални служби;
            *комунистически и посткомунистически следователи, прокурори, съдии и други институционално ангажирани лица,
            ВЕЧЕ ПОЛОВИН ВЕК – от времето на 70-те години до днес –  
            са участвували и продължават да участвуват в абсолютно престъпните геноцидно-репресивни оперативни мероприятия срещу мен и всички свързани с мен мои семейно и фамилно най-близки хора.
            Уточнявам, че напълно валидните официални доказателства за визираната престъпна дейност се намират КАКТО В архивите на комунистическите и посткомунистическите специални служби, ТАКА И В архивите на комунистическите и посткомунистическите прокурорски и съдебни институции, ТАКА И В архивите на други институции, ТАКА И В моите лични архиви. 

            Второ. От всичките посочени по-горе 24 (двадесет и четири) посолства и 2 (две) „вражески“ чуждестранни информационни агенции, които по онова време лично от самия мен са били информирани за жестоката селективно- репресивна ситуация, в която се намирам,
            ИСКАМ ДА ПОЛУЧА ОТГОВОР:
            „- Защо само Държавният департамент на САЩ е изразил становището, че аз съм пример на български гражданин, лишен от човешки права?“, или по-точно –
            „- Защо другите, след като са разполагали с абсолютно същите доказателствени факти и превъзходно са знаели текстовете на Принципите и Нормите на Правото, които са ги задължавали да се ангажират с казуса, не са пожелали официално да заявят своята хуманна причастност към моята съдба и към Правото, а са предпочели да се приобщят към недостойното или дори към престъпното съучастническо мълчание?“.
  И още нещо: „- Защо същият този Държавен департамент на САЩ днес, цели три десетилетия след заявената от него (на 06 Юни 1984 г.) позиция на хуманна съпричастност към мен като обект на престъпно посегателство от българската държавна власт,
  след това, от 1990 г. до днес, въпреки моите изключително многобройни и интензивни призиви към него,
  не само мълчаливо отказва да се произнесе по същия начин (на хуманна съпричастност към Справедливостта и Правото),
  но и дори пределно ясно дава да се разбере, че е не просто съучастник, а че дори е височайш покровител на днешната престъпна българска държавна власт?

            Трето. Тук и сега за пореден път ще акцентирам Вашето внимание върху това, че съвсем неотдавна, в рамките на дейността на един от предишните Парламенти, официални представители на българските специални служби бяха поканени на заседание в Парламентарната комисия за контрол върху специалните служби, при което официално бяха съобщили:
            ***че съществува отдавнашна и константна престъпна практика, при която
         българските специални служби са използувани от български и чуждестранни политически и икономически (т.е. мафиотски!!!) кръгове,
         при което за да бъдат елиминирани от политическата или икономическата сцена определени лица, за тях се изработват фалшиви компрометиращи ги информационни масиви,
         които се предоставят на т. нар. „партньорски специални служби на други държави“, които от своя страна самостоятелно или в синхрон с българските служби осъществяват спрямо тези лица определена секретна или официална елиминиционна стратегия и мероприятия;
        ***дори нещо повече –  повечето от т. нар. „партньорски специални служби на другите държави“
        НЕ САМО превъзходно знаят, че предоставената им информация има фалшив характер,
        НЕ САМО въпреки това я използуват за елиминирането на визираните лица,
        НО И ЧЕСТО ПЪТИ ИМЕННО ПО ТЯХНО ИСКАНЕ БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ ИЗРАБОТВАТ ТЕЗИ ФАЛШИФИКАТИ,
        тъй като тези визирани лица по своята същност се проявяват като непримирими привърженици на Правото и Справедливостта
        и с официалната си дейност по същество пречат не само на българските престъпни мафиотски кръгове, но и на конвергираните с тях чуждестранни такива;
        ***дори нещо ОЩЕ повече –  по силата на обстоятелствата разполагам с доказателства и документално доказателствено средство, че
        например швейцарските специални служби при съвсем конкретен казус не само са използували оперативния фалшификаторски масив на българските,
        но и сами са изработили такъв масив, за да извършат елиминационно мероприятие срещу „опасността“ в Швейцария да бъде регистрирано така наречено
        Бюро за подпомагане на швейцарското, европейското и българското правосъдие за съдене на лица, свързани с българския комунистически и поскомунистически мафиотски режим, които лица са извършили конкретно описани престъпления.

            Четвърто. Тук и сега ще акцентирам Вашето внимание върху сравнително кратък, но изключително важен текст от едно от моите многобройни официални писма, адресирани до Негово Превъзходителство посланика на Конфедерация Швейцария – писмото ми от 23 Юни 2014 г., което лично съм предоставил в неговия  дипломатически офис.
            Като изрично и ясно уточнявам, че вече ЧЕТИРИ МЕСЕЦИ не съм получил абсолютно никакъв отговор (впрочем, не съм получил никакъв отговор и на многобройните ми предишни писма до същата институционална персона!!!),
            искам от всичките Вас да „мотивирате“ Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария да „благоволи да изпълни произтичащото от Принципите и Нормите на Европейското интеграционно Право негово задължентие да отговори на всичките ми, адресирани до него мои официални „дипломатически“ писма.
---  
„23 Юни 2014 г.
До Негово Превъзходителство Посланика на
Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
І.
  Ваше Превъзходителство,
  Преди всичко ще си позволя да Ви припомня, че още преди една година и половина, на 27 Януари 2013 г., лично съм предоставил (депозирал) в офиса на ръководената от Вас посланическа (дипломатическа) мисия едно мое адресирано до Вас и написано на български език т. нар. „Официално отворено писмо“,
  с което, отделно от това съм Ви предоставил и написания на немски и на български език текст на моето писмо от 27 Януари 2013 г., адресирано до Негово Превъзходителство господин Президента на Швейцарската конфедерация.
  При това, Ваше Превъзходителство, тъй като не получих абсолютно никакъв отговор от Вас, тук и сега ще си позволя да Ви припомня, че във визираното мое официално писмо до Вас изрично и ясно съм написал следния текст:
  „За пореден път си позволявам да обърна Вашето внимание върху факта, че съществуват голямо множество актове на ООН, на Европейския съюз, на Съвета на Европа и на Конфедерация Швейцария, по силата на които
  дипломатическите мисии, включително и тези в България, са акредитирани не само и дори не толкова при българската държава, а и,  дори най-вече, при българските граждани,
  и наред с всичко друго, имат и задължението да следят и енергично и ефективно да настояват за спазването на човешките права;
  и че всяка аргументация, акцентираща върху тоталния суверенитет на българските държавни институции, и особено в контекста на техната ноторно известна дълбока генетична връзка с трансформираната в Червена Мафия Червена Армия, по своята най-дълбока същност и в крайна сметка има характера на откровено и зле прикрито легитимиране не само на тоталната и селективната диктурура, но и на практиката на тоталния и на селективния геноцид срещу българските граждани, които, също така, са и европейски граждани.
  За пореден път обръщам Вашето внимание върху обстоятелството, че съгласно принципите и нормите на съвременното Право, включително и Правото на Европейския съюз и Правото на Конфедерация Швейцария,
   суверенитетът на държавните институции е производен от суверенитета на гражданите,
  и че едно от най-важните задължения на западновропейските дипломатически мисии, акредитирани в държавите-членки на Европейския съюз, включително и акредитираните в България,
  е да следят и енергично и ефективно да настояват за спазването на човешките права, включително и като се противопоставят на диктаторските, геноцидните и другите подобни практики на българските държавни институции.
  Така, позовавайки се на тези именно актове, адресирам до Вас настоящето мое официално отворено писмо и заявявам искането си да получа Вашия официален  отговор.
  Позволявам си да подчертая, че т.нар. „политическа коректност“ не бива да става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и нейните властови представители.
  Като Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си мълчание по повод и във връзка на голямото множествмо мои адресирани до Вас писма и да ми отговорите.
  Приложения: съгласно горния текст.
27 Януари 2013 г.                  Янко Н. Янков:  . . . . . . . . .
ІІ.
  Също така, Ваше Превъзходителство, ще си позволя да Ви припомня, че още преди половин година, на 23 Януари 2014 г., лично съм предоставил (депозирал) в офиса на ръководената от Вас посланическа (дипломатическа) мисия едно мое състоящо се от 33 (тридесет и три) страници „официално отворено писмо“, озаглавено „Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие // Първо отворено писмо“, адресирано до 36 (тридесет и шест) ръководители на базирани в София дипломатически мисии, включително и до Вас, написано на български език, по което също така въобще не съм получил абсолютно никакъв отговор.
ІІІ.
  Ваше Превъзходителство,
  Тук и сега няма да коментирам въпроса относно това как и с каква истинска или фалшифа информация сте информиран относно това „Кой съм аз и какъв съм аз – Янко Николов Янков?“.
  Ще посоча само това, че съвсем неотдавна, все пак в рамките на дейността на предишния Парламент, официални представители на българските специални служби бяха поканени на заседание в Парламентарната комисия за контрол върху специалните служби, при което официално бяха съобщили:
  ***че съществува отдавнашна и константна престъпна практика, при която българските специални служби са използувани от политически и икономически (т.е. мафиотски) кръгове, при което за да бъдат елиминирани от политическата или икономическата сцена определени лица, за тях се изработват фалшиви компрометиращи ги информационни масиви, които се предоставят на така наречените „партньорски специални служби на други държави“, които от своя страна осъществяват спрямо тези лица определена синхронна елиминиционна стратегия и мероприятия;
  ***дори нещо повече: че повечето от така наречените „партньорски специални служби на другите държави“ превъзходно знаят, че предоставената им информация има фалшив характер, но въпреки това я използуват за елиминирането на визираните лица, тъй като тези визирани лица по своята същност са непримирими привърженици на Правото и Справедливостта и с официалната си дейност по същество пречат не само на българските престъпни мафиотски кръгове, но и на конвергираните с тех чуждестранни такива.
ІV.
  Ваше Превъзходителство,
  През Август тази година ще навърша 70 (седемдесет) годишна възраст, 50 (петдесет) години, т. е. половин век от които съм бил посветил именно на легитимна съпротива срещу престъпната дейност на българския клан на съветските и руските комунистически и посткомунистически служби.
  При това благоволете да отбележите, Ваше Превъзходителство, че аз категорично считам, че нямам абсолютно никаква вина за това, че швейцарските специални служби по абсолютно престъпен начин се включиха в извършваната от българските специални служби престъпна дейност срещу мен и членовете на моето семейство.
  Така, в контекста на това изявление, тук и сега, в текста на това мое официално писмо до Вас, вграждам като доказателствен елемент, част от официалния, публикуван през 2012 г. текст на книгата на проф. Николай Михайлов, озаглавена „Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти“.
  Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9, формат 70 х 100 х 16;
  Впрочем, с пълния текст на тази книга Вие разполагате с официално предоставения Ви диск с електронен запис. Тук и сега, обаче, ще бъде цитиран само текстът, озаглавен „Вместо предговор“ (с.6-10) и текстът, отнасящ се за Швейцария (с.237-281).
--- --- ---
„Вместо предговор
  Краят на ХVII век.
  През пролетта на 1684 г. Австрия и Полша сключват съюз срещу османците, в който се включва и Венеция. През 1686 в него се включва и Русия, а коалицията този път сама търси помощта на българските католици. В Чипровци решават, че подходящият момент е настъпил, когато австрийската армия превзема Белград на 6 септември 1688 г. (...) Още през пролетта на 1688 въстанически части под ръководството на Георги Пеячевич напускат Чипровци и се присъединяват към австрийската армия. (..). След битката при Белград въстанието избухва в цяла северозападна България. Настъпващите 6 австрийски полка не успяват да координират българските части, които бездействат и дават възможност на османците да се прегрупират. (...) Въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф Емерих Текели.“[1]
 „(...) Изоставени от австрийците, те (въстаниците – б.м., Н.М.) имали единствен разумен възможен ход, да задържат турското настъпление към Чипровско колкото може по-дълго, и през това време семействата им да напуснат селищата по планинските пътища и да потърсят спасение някъде далече.[2]
  Малка група въстанически семейства, предвождани от войводата Вельо Стойов, напуска опожарената планинска Клисура и се заселва в предравнината, като дава началото на днешното село Клисурица.
  Краят на ХХ век.
  Триста години по-късно далечният му правнук е политически затворник на българския комунизъм. По неведоми пътища едно обикновено селско момче стига до извода, че тази фалшива социална система е на път да се срути, и поема историческата щафета на съпротивата.
  За разлика от именития си прадядо младият Янко Николов Янков-Вельовски не избира меча, а перото. Както самият признава, той (ведно с баща си и брат си) е първият от рода Вельовски, предпочел легитимната пред въоръжената борба.
  Също както преди три века Западът обещава решителна подкрепа за смелото начинание на младия човек. „Amnesty International” го определя за „Затворник №1 на комунизма в България“, Държавният департамент на САЩ се обявява в негова защита, канцлерът на ФРГ Вили Брандт призовава от високата трибуна на световния конгрес на Социнтерна за освобождаването му.
  Също както преди три века мнозинството българи остават напълно безучастни пред лицето на изглеждащия вечен тоталитарен режим. Който режим само по-малко от две седмици след излизането от затвора на 45-годишния (тогава) мъж рухва буквално за дни.
  Също както преди три века Западът не просто бездействува, а чрез корумпираната част от своите елити подава ръка не на автентичните борци срещу комунизма, а на своите довчерашни смъртни врагове, афиширали се като негови гробокопачи.
  Какво се е случило? Защо е тази промяна? Какво е сближило довчерашните „непримирими“ позиции?
  Отговорът на всички въпроси е известен още от времето на древна Финикия:
  Пари!
  Но не просто пари - а кървави, геноцидни пари - ограбени и ограбвани безочливо и безнаказано от съдрания джоб на собствения народ и влагани в западни банкови институции, вкл. и в сметките на влиятелни политически дейци (не само български!) – президенти, министър-председатели, министри, депутати, дипломати...
  Парите, които „не миришат“, са вмирисали тотално посткомунистическите взаимоотношения „Изток-Запад“.
  Всичко започва много преди видимата си изява на 10 ноември 1989 г. Младият, многообещаващ юрист – научен изследовател в Института за държавата и правото на БАН и преподавател в Юридическия факултет (единствения по онова време в България) на Софийския университет Янко Николов Янков – е представил новаторската си разработка на тема „Прогностика“. Случаят не остава в тесните рамки на научното творчество – авторът е забелязан от съответните  български служби.
  Следва покана за участие в свръхсекретно изследване под наслов „Страната Хикс след момента „t. Разкодирано, посланието е „Страната Югославия след Тито“. Отказът от участие се заплаща цял живот – защото скоро темата е прередактирана на „България след Тодор Живков“ (внимателният читател няма да се учуди, след като разбере, че „изследването“ е под егидата на тогавашния министър на външните работи Петър Младенов).
  Както може и да се очаква, българските партайгеноси и в този изолиран случай не са първооткриватели, а просто епигони на своите съветски съпартийци. Ако в България подготовката за смяна на системата започва някъде около 1975 г., то във великата съветска страна това е вече в ход и набира скорост, чийто апогей е белязан с издигането на 11 март 1985 г. на М.С. Горбачов за генерален скеретар на КПСС. След по-малко от петилетка е реализиран и българският вариант начело с Петър Младенов, Андрей Луканов и други близки съратници на Тодор Живков.
  Поставено е началото на „Прехода“ от марксов социализъм към капитализъм. Изглежда условието в „джентълменското споразумение“ между Горбачов-Рейгън/Буш (Старши) е било да не се допусне търсене на отговорност за престъпленията на комунистите, както и да им се позволи да станат крупни капиталисти (в немалко случаи – за една нощ).
  Разбира се човек, учен, юрист, политик, политзатворник на комунизма като Янко Н. Янков-Вельовски не би могъл да преглътне подобна трансмутация. Излъган и изоставен от довчерашните си западни приятели, той ще продължи битката за Право и Справедливост сам – сам срещу безпощадната перверзна машина на Злото не само и единствено в мащабите на България.
  Някому може да се стори необичайно, и ще бъде прав – в начина на поднасяне на биографичните фрагменти – не като преразказ на събитията и фактите, а преимуществено чрез отражението им в документи. Тук е напълно в сила древното правило Scripta manent – Писаното остава.
  В стремежа си максимално да доближим възприятието на читателя до автентичната атмосфера на публицистичното творчество на Янко Н. Янков-Вельовски сме се придържали неотклонно към духа и буквата на неговите документални поредици („Документ за самоличност. Политическа документалистика“, „Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия“, „Българският посткомунистически геноцид“ и пр.). Подходът не е самоцелен, а е мотивиран от обстоятелството, че повечето му книги са библиографска рядкост (по разбираеми причини) още от момента на отпечатването им в символичен тираж. Любознателният читател може сам да се увери в това, като посети сайта iankov.blogspot.com.
   Убеден съм, че ще дойде ден, когато тази книга ще стане настолна за всеки светъл ум, който ще поиска да узнае истината за тъмните години на т.нар. „преход от комунизъм към капитализъм“.
* * *
  Замисълът на настоящата публикация бе тя да бъде реализирана като „Второ преработено и допълнено издание“ на публикуваната през 2006 г. наша книга, озаглавена „Янко Янков. БиоБиблиография“, издадена на английски, френски, немски и български език.
  При това възнамерявахме Второто издание да бъде допълнено и с превод на руски и испански езици, но … за съжаление не само световната, европейската, не и перманентната българска икономическа и финансова криза, но несекващата геноцидна политика на  властта ни попречи да осъществим този замисъл.
  Главната пречка да реализираме проекта се състоеше най-вече в изключително свирепата, тотална , включително и икономическа, репресивна стратегия на специалните държавни и парадържавни (ченгеджийско-мафиотски) служби, упражнявана строго селективно както върху Янко Н. Янков-Вельовски и семейството му, така и върху негови лични приятели, политически съмишленици и съратници; в резултат на която престъпна мафиотско-правителствена стратегия не само обектът на нашето биографично внимание, но и всичките негови актуални и потенциални приятели, съмишленици и съратници са репресивно поставени в пълна икономическа, финансова и битова невъзможност да спомогнат за реализирането на замисления проект.
  Поради тези причини тук и сега предлагаме на читателя друг подход, който, всъщност, е фиксиран преди всичко върху голямо множество отделни специфични „биографични фрагменти“, които се опитваме да обединим и да представим като относително целостна биографична визия.
  При това държим да подчертаем, че тук визираните текстове са основани както върху моето лично познаване на свързаните със живота на Янко Н. Янков-Вельовски факти и обстоятелства, така и върху превъзходното познаване на всички факти и обстоятелства, свързани със съдържанието на многобройните му научни и документални статии, студии и книги, на които (на всичките) съм редактор и научен консултант.
Авторът“
--- --- ---
  39.) На 17 Ноември 2006 г. Янко Янков изпратил от град София (България) писмо, адресирано до Федералния министър на вътрешните работи на Швейцария г-н Паскал Кушпен (препоръчана пощенска пратка № 000352/032304710/17.11.2006, София-1172).
  В което той конкретно е написал, че:
  а) писмото и приложението към него следва да бъдат считани за официално, изрично и недвусмислено искане за получаване на политическо убежище лично за него, за съпругата му и за непълнолетната му дъщеря;
  б) доказателствата за факта на неговото и на семейството му преследване, както и за факта на политическия характер на това преследване (осъществявано от управляващия  мафиотски елит, създаден от комунистическите тайни служби) ще предостави лично на съответния непосредствено сезиран със случая федерален швейцарски властнически орган, и че това ще стане в близките дни, при неговото и на членовете на семейството му пристигане в Швейцария.
  В това писмо Янков е подчертал, че неговото искане за получаване на политическо убежище в Швейцария е неразривно свързано със желанието и стремежа му да реализира следните три цели:
  Първо: да спаси от физическо унищожение последните останали живи членове на семейството си, след като по вина на официалната българска държавна власт и на йерархично стоящия над нея управляващ елит на Червената Мафия са били унищожени по абсолютно престъпен начин баба му Петкана, дядо му Янко, брат му Камен, баща му Никола и майка му Евтима.
  Във връзка с това той изрично и ясно е подчертал, че лично за себе си няма такава непосредствена цел.
  Второ: да продължи обществено-политическата и правозащитната си дейност, като създаде и регистрира (съгласно изискванията на швейцарското право) организация, наречена „Истина и Справедливост”, главната цел на която да бъде:
  събиране на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, и които именно в качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия;
  провеждане на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на швейцарската и останалата европейска и световна общественост и властническа институционалност с оглед  приобщаване към идеята и практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление на всеки отделен престъпен деец;
  извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна отговорност;
  Трето: да довърши научно-изследователската си дейност по редица теми, по-главните от които са изрично посочени в писмото.
-------------
  Още същия ден, на 17 ноември 2006 г., той закупил три билети за влак от София за Женева, вечерта на 20 ноември тримата тръгнали на път и вечерта на 22 ноември 2006 г. пристигнали в т.нар. Centre d’enregistrement et de procedure Vall, Champs de la Croix 23, 1337 Vallorbe.
  Още с пристигането им лично Янков предал на служителите техните три паспорти и предварително подготвената документация, обосноваваща искането им за убежищна закрила. После и тримата лично видели с очите си как служителите държали в ръцете си предоставената от тях паспортна и друга документация и провели няколко, отнасящи се именно за тях, изключително дълги телефонни разговори.
  После, само броени минути след тези загадъчни разговори на служителите, тримата станали обект на няколко изключително брутални процедури, каквито преди години по отношение на Янков са били систематично прилагани от комунистическата Държавна сигурност.
  Тъй като и тримата категорично възразили срещу тези процедури, униформеният служител достатъчно откровено им казал, че това поведение на административните служители им е било изрично наредено по телефона от самия Директор на Центъра;
  след което предизвикателно подчертал, че му е казано да ги уведоми, че ако не са съгласни на тези процедури, имат право да подпишат декларация, че доброволно искат да им бъдат върнати паспортите и да напуснат Швейцария.
  И тримата отстъпили и се съгласили на следващите процедури, но тъй като това техно примирително поведение очевидно не се харесало на служителите на концлагера (понеже техната цел очевидно е била на всяка цена да ги принудят „доброволно” да напуснат Центъра),
  около 23 часа вечерта швейцарските държавни служители официално поискали от Янков, съпругата му и дъщеря му да върнат в склада току-що дадените им чаршафи и одеала; те ги върнали, след което били изведени извън обитателната част на Центъра и били настанени в т. нар. Карцер.
  Според Янко Янков непосредствената цел на тази драстична продецура е била недвусмислено и пределно ясна – да бъдат мотивирани и принудени още сутринта да си поискат паспортите, да се откажат от процедурата и да заминат другаде.
  Според изричния официален писмен текст на Янков (адресиран до няколко институции) обстановката в този карцер е била почти същата, каквато е била обстановката по време на неговото пребиваване в комунистическия карцер на Пазарджишкия затвор: без никакво отопление и при предумишлено и дори демонстративно поддържана от служителите вътрешна температура, равна на външната – при това ситуацията се е характеризирала не само с климатичните особености в края на есента и началото на зимата, но и с факта, че планинският склон, на който е построен Центърът, всяка сутрин осъмвал покрит със силен скреж или снежна покривка.
  Още в 07 часа сутринта на 23 ноември 2006 г. и тримата категорично заявили:
  първо, че каквото и да правят с тех, те няма сами да напуснат сградата, и че от сградата ще излезат само в два случая – или ако бъдат насилствено изнесени навън, или в края на бежанската процедура, заради провеждането (осъществяването) на която са дошли;
  второ, че обявяват гладна стачка, главното искане на която е да бъде осигурен преводач, който да участвува в съставянето на протокол относно всички свързани с техното пристигане събития, и най-вече относно причините, поради които са настанени в карцера.
  През целия ден и цялата нощ на 23 ноември 2006 г. преди всичко Янко Янков е бил подложен от служителите на Концлагера на множество изключително интензивни провокации (провокативни акции), целта на които е била той да бъде предизвикан да реагира така, че реакцишята му да послужи като повод или основание той да бъде обвинен в агресия, в незачитане на установения легитимен ред или в каквото и да е; но той, ползувайки се от аналогичния си опит в комунистическите затвори, просто се държал като напълно неодушевен предмет и не реагирал по абсолютно никакъв начин.
  Към 14 часа на втория ден от пребиваването им в карцера (на 24 Ноември) в помещението влезъл висок цивилно облeчен мъж, който се представил като Директор на Центъра; след това, още същия  ден, тримата били върнати в обитателната част на Центъра и получили идентификационни регистрационни номера (№№ d’identification 73537.01; 73537.02; 73537.03, Centre d’enregistrement et de procedure Vall, Champs de la Croix 23, 1337 Vallorbe, Suisse).
  После, макар и със затихващ интензитет, с намалена степен и по-елегантна форма провокативните акции срещу тримата продължили до обяд на 27 ноември 2006 г.; след 27 ноември 2006 г. до края на престоя им в сградата те не са имали никакви особени проблеми.
  По повод и във връзка с това Янко Янков казва следното:
  Категоричен съм, че в дългогодишната история на този емигрантски Център или Концлагер начинът, по който ние бяхме посрещнати, вероятно е един от рядко прилаганите методи на посрещане,
  тъй като той е предвиден за прилагане единствено и специално именно за хората, които имат истински политически аргументи и основания,
  но не и към онези, които нямат истински политически основания, макар и официално да се позовават на такива, макар и швейцарските власти официално да им признават такива основания.
  През времето от един месец, през което ние престояхме в Лагера, като кандидати за политическо убежище преминаха повече от 400 (четиристотин) души; по силата на моя професионален научноизследователски навик проведох моето емпирично изследване както върху приходящите кандидати за убежище, така и върху специализираната швейцарска администрация, и констатирах по абсолютно недвусмислен начин, че нито един от тях не бе посрещнат по бруталния начин, по който бяхме посрещнати ние.
  През този един месец по недвусмислен начин констатирах, че нито един от всичките тези 400 души не е бил ангажиран с политика и не е бил преследван в страната си поради политически причини, и че просто всички бяха икономически бегълци.
  В резултат на тези емпирични наблюдения стигнах до недвусмисления извод, че режимът, на който в този емигрантски център са подложени същинските (истинските) политически ангажирани лица, е репресивен по точно същия начин, по който бе репресивен и режимът към политическите затворници в българските комунистически затвори.
  На 17 Декември 2006 г., неделя вечерта, на информационното табло бе поставен документ, от който е видно, че на 15 Декември, петък, е било взето решение, съгласно което на 18 Декември 2006 г., понеделник, предстои моето и на семейството ми официално извеждане от Лагера и настаняване някъде - неизвестно къде - на територията на Швейцария.
  Уточнявам, че текстът на това строго секретно решение на швейцарските емиграционни власти остана напълно неизвестен за мен както тогава, така и днес; и че точно по същия напълно секретен начин се извършване разместването на затворниците в българските комунистически затвори.
  Уточнявам, също така, че късно вечерта аз свалих от таблото този документ и го запазих за собствената си архива.
  На 18 Декември 2006 г., понеделник, рано сутринта, на мен ми бе даден единствено лист хартия, на който беше обозначен адрес, намиращ се в град Лозана, на който трябваше аз, съпругата и 12-годишната ни дъщеря да се явим за получаване на паспорти и за настаняване.
  Същия ден, на 18 Декември 2006 г., понеделник, от гише № 1 на посочения адрес на нас ни дадоха паспорти, в които бе отбелязано, че сме регистрирани да живеем в Концлагера, намиращ се в населеното място Sainte-Croix. Служителят беше любезен да ми каже, че настаняването ни на този адрес ще бъде най-малко за шест месеци и най-много за една година и половина, независимо от това, че валидността на паспорта е за два месеци;
  служителят бе любезен да ни каже, също така:
  *че въпросният адрес се намира на върха на планина;
  *че е едно от най-изолираните селища в Швейцария;
  *че системата там е такава, че няма да имаме почти никаква възможност да напускаме селището – тоест, че това намиращо се в центъра на Европа селище има фактическия статус на онези селища в Сибир, в които комунистическата власт е осъществявала т.нар. заточение.
  На 18 Декември 2006 г., понеделник, към обяд, ние пристигнахме на посочения в паспортите ни адрес за настаняване.
  Длъжен съм да уточня, че още докато бяхме в Лагера във Vallorbe, ние вече имахме доста подробна информация относно това къде, как и защо биват настанявани кандидатите за политическо убежище в Швейцария. Така още там   узнах, че средно само около петдесет души от всеки десет хиляди кандидати за убежище в Швейцария имат висше образование, и че само около петдесет души от сто хиляди търсещи убежище имат реални политически основания за претенцията си.
  Узнах, също така, че въпреки очевидната липса на образователни и политически основания за оставане в страната швейцарските власти, демагогски позовавайки се на така наречените „хуманитарни съображения”, се отнасят изключително благосклонно към този криминогенен, психично обременен и дори откровено мафиотски контенигент; и макар, че го настаняват на сравнително отдалечени и изолирани от типичното швейцарско общество населени места, все пак по същество поощряват неговото фактическо включване в черния пазар на дрогата, проституцията и мафиотската престъпност.
  Узнах, че съвсем неотдавна точно същата констатация изрично и ясно е била залегнала в специалния доклад по тази тема на Министъра на правосъдието и полицията Кристоф Блохер.
  Узнах, също така, че в околностите на град Лозана славата на точно такъв център има така нареченото „Общежитие”, намиращо се на самата френска граница - високо в планината в малко селце, наречено Sainte-Croix, в което живеят твърде малко хора местно население и почти толкова психично обременени и криминално проявени обитатели на Общежитието”.
  За съжаление оставаше да разбера нещо, което узнах малко по-късно; и то е,
  че тук, в Швейцария, аз и членовете на семейството ми бяхме настанени в Sainte-Croix по силата на абсолютно същия политически репресивен механизъм, по силата на който отдавна, в комунистическа България, бях настаняван в зловещите комунистически концлагери (които също така бяха наричани „Общежитие”) и затвори, където бях принудително събиран „за продължително съвместно живеене” с точно такива хора, с каквито днес тук, в Швейцария, съм принудително настанен;
  и че така, както по-рано същинската цел на комунистическата власт е била да ме подложи на режим на двойна репресия, осъществявана не само от администрацията на затвора, но и от самите криминални затворници,
  така и сега емиграционните власти на Швейцария са ме настанили точно тук именно с репресивна цел, и за да ме накажат именно заради политическите ми разбирания и същност,
  при което репресията по отношение на мен и на семейството ми да бъде осъществявана от престъпния контингент на Концлагера в Sainte-Croix.“
-------------
  По-нататък Янко Янков пише:
  Именно тук, в Концлагера в Sainte-Croix, изведнъж осъзнах:
  че тримата членове на моето семейство сме се оказали принудително настанени при обитатели на швейцарски затвор за луди и престъпни чужденци;
  че най-вероятната причина да бъде постъпено така с нас е именно обстоятелството, че пред швейцарските емиграционни власти сме се оплакали от българскато правителство, за което сме казали, че е слуга на българския филиал на руската Червена Мафия, и че сме преследвани заради нашите доказани в продължение на няколко десетилетия политически борби за утвърждаването на западната, а не на руската съветска, представа за държавна власт;
  че една от най-вероятните причини, поради които сме настанени именно тук, е тази, че по време на едно от интервютата изрично настоях да бъде записано в протокола (и това наистина е записано), че в България е широко огласена информацията, че
  Младен Михалев-Маджо, който е един от най-кръвожадните и емблематични български мафиоти и притежава милиони, вложени именно в швейцарските банки, неотдавна е поискал политическо убежище в Швейцария, и че го е получил, без да му се налага да пребивава  в Концлагер като този, в който съм настанен аз и моето семейство, и че е пределно очевидна разликата между нашето и неговото третиране от швейцарските власти;[3]
  че една от най-вероятните причини, поради които сме настанени именно тук е тази, че както в моето официално писмо от 17 Ноември 2006 г. до Федералния Министър на вътрешните работи г-н Паскал Кушпен, така и в моето официално писмено протоколирано интервю пред емиграционните власти изрично и ясно съм заявил,
  че една от главните цели на моето искане за убежище е да получа възможност да регистрирам в Швейцария организация, наречена „Справедливост и истина”;
  че задачата на тази организация ще бъде да подпомага швейцарското, европейското и българското правосъдие при търсенето на наказателна и всякаква друга отговорност от всички видни фигури, които са използували българската държавна власт, за да извършват престъпления – както мафиотския грабеж на населението и изнасянето на парите в чуждестранни банки, така и жестоките индивидуални убийства, така и провеждания в България геноцид спрямо българския народ.
  Отново и специално наблягам именно върху следните две обстоятелства:
  а) че настаняването ни на този адрес е представлявало специална строго секретна операция на швейцарските специални служби, имаща за цел да не позволи (да не допусне) да бъде създадена и регистрирана в Швейцария организация, която да търси икономическа, гражданска и наказателна отговорност от българските комунистически и посткомунистически престъпници;
  б) че причината за това именно поведение на швейцарските власти се съдържа във факта, че тези престъпници си държат парите в швейцарските банки и една такава организация ще лиши тези банки от съдържащия  се в тях престъпен капитал;
  че ние сме настанени именно тук, защото точно тук вероятно е едно от онези специално приготвени от властта места, което място е в състояние да обезсмисли всяка подобна мисъл на такива като мен, тъй като онези, които ние в България наричаме престъпници и мафиоти, тук, в Швейцария, където те си държат парите, властите ги наричат „почтени бизнесмени”;
  и че не е изключено поддържането на тези места да е оправдано съвсем не поради хуманитарни съображения към нещастниците от Третия свят, съвсем не и поради необходимостта на всяка държавна власт да поддържа съществуването на определен минимум криминогенност и криминален контенгент, а именно:
  за да може тези места и този контенгент да бъдат използувани за смазване на всеки опит на такива като мен за търсене на отговорност от посочения тип престъпници;
  че на мен ми е пределно ясно, че когато върху „везните на Справедливостта” на швейцарските емиграционни власти бъдат поставени, от една страна - така посочените мои напълно законосъобразни намерения, и от друга страна - ползата от престъпните кървави пари на онези, които управляват България, то стрелката на тези везни напълно естествено ще натежи към онова, което е било предвидено да се случи с членовете на семейството ми и с мен.“
-------------
  В друго специално писмо, имащо дата 01 Февруари 2007 г., адресирано до Федералния министър на вътрешните работи Паскал Кушпен и до ръководството на концлагера във Валорб, Янко Янков подробно описва случилото с него и със семейството му още веднага след пристигането им в Sainte-Croix.
  Това описание е толкова зловещо, че е съпоставимо само с онова, което лично на самия Янков вече му се е било случвало в комунистическите затвори на българския филиал на КГБ.
  Още рано сутринта на на 19 Декември 2006 г. тримата се качили на влака и заминали; тъй като се опасявали от още подобни събития, за да могат да бъдат „по-маневрени“, те изоставили в стаята едната от чантите, след което заключили и взели ключа с тех.
  После, същия ден, те наели хотел в град Лозана, където престояли до 25 Декември 2006 г.
  Междувременно, на 22 Декември 2006 г., в присъствието на швейцарския гражданин Кристоф Спай на Янков, на съпругата му и на непълнолетната им дъщеля официално е било казано, че те разполагат само с две възможностиили да се върнат в Sainte-Croix, където да останат най-малко половин година или най-много година и половина, или да подпишат документ, че „доброволно” си искат българските паспорти обратно, след което да напуснат Швейцария.
  Така, още от началния момент, в който Янков и семейството му били прекрачили прага на така наречения Център във Vallorbe, до крайния момент, в който поискали и получили българските си паспорти, те били подложени и подлагани на изключително брутален и жесток строго секретен шантаж от специалните служби на Швейцария, при който били използувани всички възможни средства за официален властнически натиск, за да бъдат мотивирани и принудени да си поискат българските паспорти и да напуснат Швейцария.
  Така, в крайна сметка, на 23 Декември 2006 г. тримата „доброволно” поискали и получили българските си паспорти и прекратяване на процедурата за получаванете на политическо убежище и закрила;
  при което, обаче, в брутално нарушение на всички възможни международни и швейцарски правни норми
  на тях не им били дадени абсолютно никакви копия от официалната документация по процедурата,
  с което те по абсолютно недвусмислен и брутален начин били лишени и от възможността за ефективна юридическа защита на техните брутално нарушени права.
-------------
  На 18 Октомври 2007 г. Янко Янков, съпругата му и непълнолетната им дъщеря ЗА ВТОРИ ПЪТ ПРИСТИГНАЛИ В ШВЕЙЦАРИЯ, и на адрес Bundesamt fur Migration, Empfangszentrum, Dobelistr. 13, 8280 Kreuzlingen JG, където ПОИСКАЛИ ПОЛИТИЧЕСКО УБЕЖИЩЕ И ЗАКРИЛА, получили идентификационни регистрационни номера №№ 55275.01 и № 55275.02 и престояли точно 63 дни – до 19 декември 2007 г.
  Капацитетът на този емигрантски концлагер е бил около 500 (петстотин) души, а „приходно-разходният оборот” в продължение на два месеци дал възможност на Янков да извърша комплексни емпирични наблюдения и научни изследвания както върху около 1500 (хиляда и петстотин) души, така и върху персоналната и функционалната характеристика на тази специална властническа швейцарска администрация.
  В резултат на тези наблюдения той констатирал по категоричен начин, че емигрантско-бежанската система на Швейцария е нагодена така, че
  „да пази Швейцария” съвсем не от онези, които нямат никакви бежански основания,
  а именно от тези, които имат всичките бежански основания,
   и най-вече от тези от тях, които имат изключително политически основания.
  През тези два месеци Янко Янков имал възможността многократно да констатира, че всеки кът и ъгъл от вътрешната територия на концлагера, включително и тоалетните, е снабден с видеокамери – веднъж дори видял как един от служителите на охраната наблюдавал екрана на компютъра, върху който се виждало как черен млад мъж онанира в тоалетната. При това любопитно е обстоятелството, че служителите на охраната не само въобще не прикривали факта, че всичко е подложено на видеоконтрол, но дори го подчертавали така, че да се знае от всички и да служи като „възпиращ поведенчески фактор”.
  Янко Янков констатирал и един, на пръв поглед „странен”, факт: както благодарение на безупречната видеосистема за наблюдение, така и на специално провежданите директни изследвания на лагерния психолог администрацията на Концлагера била ориентирана към стратегията, насочена към това, че
  всеки кандидат за убежище, който разкривал себе си като наличен или потенциален интелектуалец, е бил подлаган на множество организирани от администрацията ежедневни удари, а шансът е бил даван на всеки, за когото е била валидна преценката, че е пълен боклук.
  По този повод Янко Янков отбелязва, че през цялото време не е бил видял нито един случай, при който да е бил заставен да почисти мърсотията онзи, която я е бил направил; и че е констатирал, че с почистването на мърсотията са били принудително натоварвани именно онези, които са проявявали интелектуално поведение и никога не са били създавали никаква мърсотия.
  В тази връзка той уточнява, че
  констатираният от него факт въобще не го е бил изненадал, тъй като въпросният  метод за репресия върху устоите на човешката същност му е много добре познат от българските комунистически затвори.
  Специално внимание заслужават следните редове от описанието на Янко Янков:
Почти половината от бежанците от Югоизточна Азия през нощта въобще не ходеха до тоалетната, а просто се обръщаха наляво или надясно и се изпикаваха от леглото си; веднъж един грузинец (който бе недалеч от моето легло) не издържа да го препикават от горното легло и отиде в съседната килия, за да спи на леглото при друг грузинец; сутринта и двамата бяха бити и бяха наказани със „шестчасово изгонване вън от сградата” (от сутринта до обяд); лично аз видях как ги биха и как ги прогониха навън в полуголо състояние (а навън температурата бе около нула градуси). Съпругата ми и дъщеря ни са ги видели как навън, недалеч от входа на концлагера, са треперели от студ; после, естествено, и двамата се разболяха, а накрая точно те бяха изгонени от Швейцария - а онзи, който ги препикаваше, получи правото да остане в страната.
  В резултат на моите двумесечни емпирични наблюдения установих по категоричен начин, че въпреки привидната тотална дисперсия на бежанците в Западноевропейските страни и в частност в Швейцария, дисперсията е пълна илюзия – всичките бежанци биват поставени в изключително финно и прецизно затворени териториални и културни резервати или гета, където служат за плашило на местните хора и за утвърждаване на умело лансираната пропагандна или идеологическа теза, че Западна Европа и в частност Швейцария са обект на третото хунско нашествие.
  Тук, обаче, съм длъжен да поясня, че:
  първо, както при първото, така и при второто мое официално интервю и двамата интервюиращи изрично и ясно ми казаха, че тяхната „задача е да пазят Швейцария от третото хунско нашествие”, при което ясно и недвусмислено самият аз и членовете на семейството ми бяхме определени като „хунски нашественици”; свидетели за това са и двете преводачки, чиито имена не са ми известни поради процедурните изисквания за тайна;
  второ, при станалото преди много столетия класическо първо и второ хунско нашествия е имало тъждество на векторите на нашествието както на масите, така и на власттахунските маси и хунската власт са се движели от Изток на Запад, при което западните маси (западното население) и западната власт са падали под напора на хунските маси и на хунската власт;
  трето, за разлика от тогава, днес, „при третата хунска инвазия”, схемата е съвсем друга: масите действително инвазират от Изток на Запад (и преди всичко от посткомунистическата Източна Европа в Западна Европа), но ... политическата и икономическата власт инвазира от Запад на Изток;
  четвърто, независимо от конкретния  механизъм на нейното възникване, днес инвазията на масите от Източна Европа към Западна Европа има за цел да обезпечи обезмозъчаването и обезкостяването на страните от Източна Европа, за да може по този именно начин там да бъде максимално облекчено ограбването на тези територии от Червената мафия, след което ограбените финансови ресурси да бъдат съсредоточени в банките на Западна Европа, и преди всичко в банките на Швейцария.
  В този именно смисъл Швейцария е заинтересована източноевропейските интелектуалци да бъдат локализирано съсредоточени или в нейните резервати и гета, където техният съпротивителен интелектуален потенциал да бъде изцяло унищожен, или да бъдат принудително заставени да живеят в собствените си страни, където създадената от КГБ Червена мафия да може безпроблемно да ги избива или да ги заставя да мълчат.
  С други думи – в този именно смисъл Швейцария е заинтересована да поощрява българския филиал на руската Червена мафия да унищожава такива като мен и членовете на моето семейство, които са имали неблагоразумието да повярват, че съдържателната същност на правото се състои в отговорността и че престъпниците трябва да отговарят за престъпленията си.
  Впрочем, внимателното вглеждане и в двете наши миграционни преписки разкрива, че
  от едно от най-висшите нива на българската държавническа власт пределно ясно и недвусмислено ми е казано,
  че българският клан на руската Червена мафия е бил получил принципното одобрение и съгласие на Запада да бъдат унищожавани както лично, така и членовете на семействата на всеки интелектуалец, който с поведението си е в състояние да застраши механизма на функционирането на българската туземна колониална мафиотска власт;
  и че дори нещо повече – такова принципно съгласие на Запада е било дадено персонално за мен и за членовете на моето семейство.
  В частност информацията в това отношение е фиксирана и в един от онези оригинални документи, които швейцарските миграционни власти ми иззеха и отказаха да ми върнат.
  С други думи: в това е и истинският механизъм на съществуването и на функционирането на българската Червена мафия – тя е изгодна не само за нейните непосредствени бащи от Москва, но и за нейните истински кръстници – европейските банкови и държавнополитически елити.“
-------------
  Специално внимание заслужават и следните редове от описанието на Янко Янков:
  „При това съм длъжен да поясня и още нещо: констатирах по абсолютно категоричен начин, че:
  емиграционно-бежанската концлагерна система на Швейцария е устроена така, че да осъществява максимално сломяване и „прекрачване на границата” на волята и на човешкото достойнство на бежанците, благодарение на което те да станат обекти, удобни за вербуване от специалните, преди всичко шпионски, служби.
  Впрочем, не е зле да се знае, че докато повечето държави в света имат най-много две шпионски ведомства, при това в крайна сметка подчинени на един център, то в Швейцария има точно шест шпионски ведомства, които са абсолютно независими.
  Така, в крайна сметка, поне на този исторически етап, който засяга последното десетилетие, получаването на убежище в Швейцария се заплаща по един-единствен начин, а именно: чрез вербуване за някое от шестте шпионски швейцарски ведомства.“
-------------
  В датирано 15 Май 2008 г. официално писмено изложение Янко Янков казва следното:
  „Първоначално възнамерявах да направя подробно описание на множеството специални провокации, на които аз, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря бяхме подложени. Но днес, след прочитането на горенаписаното, се отказах от това намерение; осъзнах, че ще е по-добре всичкото това да бъде описано като сценарий за филм или като други форми на европейско и световно обществено информиране, но не и като изложение до институции, служителите на които въобще не се интересуват от истината и от правото.
  Все пак, обаче, съм длъжен да кажа, че и двамата мъже, които водеха т.нар. „интервю”, изрично, ясно и чрез проводачката:
  първо ми казаха, че абсолютно всичко, което ще се случи с мен и със семейството ми в Швейцария, ще бъде осъществено по нареждане на специалните служби в Берн;
  след което и двамата съвсем очевидно и дори демонстративно разкриваха себе си съвсем не като „интервюиращи”, дори не и като „полицейски следователи”,
  а изключително като насъскани комуноидни или фашизоидни концлагерни функционери.
  В обръщението си към мен и двамата никога не пропускаха да ме титулуват с думата „професор”, при което винаги влагаха в тази дума именно онази съдържателност, която преди години комунистическите офицери влагаха в думата „интелигент” и откровено признаваха, че винаги когато чуят тази дума, инстинктивно се хващат за пистолета.
  Има и още нещо, което съм длъжен именно тук и сега да поставя.
  Още при пристигането ни в концлагера от нас бяха принудително иззети не само всички легитимационни документи, не само всички видове други документи, но дори и всички листя, намиращи се в багажа и портмонетата ни; дори нещо повече – всички малки листчета, съдържащи адреси и телефонни номера. По-късно някои от тях ни бяха върнати, но и немалко въобще не ни бяха върнати.
  По време на първото интервю бяха включени към доказателствата редица официални документи, но тъй като всичките бяха оригинали, аз поисках да ми бъде дадена възможност да извадя копия и да им предоставя копията, но те не се съгласиха.
  Все пак се съгласиха да възложат на техен служител той да направи ксерокс-копията за моя сметка; аз дадох сто франка, за да бъдат заплатени разходите за копията и ми бе обещано да ми върнат оригиналите. Впоследствие, обаче, всичките мои опити да получа оригиналите или копията оставаха безпоследствени – казваха ми, че ще ми ги дадат само ако оттегля искането си за политическо убежище, и веднага „доброволно” напуснем Швейцария.
  Така в документацията се намират изключително ценни за мен документи, които са ми нужни и днес, от които съм принудително лишен и без които не мога да упражнявам други, свързани с тези документи, мои права.
  Протестирам и настоявам да бъда направено така, че оригиналните документи да ми бъдат върнати и да бъдат заменени с ксерокс-копия, за направата на които съм дал сто франка.
  Има и още нещо, което съм длъжен именно тук и сега да поставя.
  И двамата интервюиращи изрично, ясно и категорично, чрез преводачките, които са свидетели на събитието, отказваха да записват всичките мои опити да направя пълно и обстойно описание на фактите и обстоятелствата, даващи на мен и на членовете на семейството ми правото да претендираме за политическо убежище.
  В единия от протоколите има изрично записан израз на моя протест в това отношение.
  По време на първото интервю обосноваха този отказ за обстойно записване с аргумента, че всичкото това вече е записано в протоколите от интервютата ни във Валорб, и че тези протоколи ще бъдат приложени към настоящата процедура.
  После, обаче, изрично ни казаха, че тези протоколи няма да бъдат взети предвид при сегашната процедура и че по тях нямаме право да се защитаваме, и поради това нямаме право и да получим копия от тях; т. е. че нямаме право да знаем какво е записано в тях и да използуваме тези документи за защита на правата си. И действително – тези протоколи така и не ни бяха дадени, и ние и днес не разполагаме с копия от тях и не можем да защитим правата си.“
-------------
  Тук и сега следва, разбира се, да бъдат направени и още няколко уточнения.
  За точното съдържание на абсолютно всичката документация както по така визирания казус, така и по абсолютно всички други казуси, Янко Янков надлежно е снабдявал с копия Извънредния и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в София.
  Отделно Янко Янков е изпратил официално писмо от 27 (двадесет и седем страници), адресирано до Doris Leuthard, President of the Swiss Confederation, member of the Swiss Federal Council Residence, Federal Palace of Switzerland, Bern, Switzerland. Писмото е изпратено с международна препоръчна поща с обратна разписка (известие за доставяне на писмото), съгласно текста на която адресатът е получил писмото;
  Отговор, разбира се, Янко Янков не е получил.
-------------
  Тук и сега, обаче, непременно е нужно да бъде направено и следното по-обстойно уточнение.
  Несъмнено, причините и поводите, поради които Янко Янков е бил непосредствено мотивиран да потърси и да поиска визираното убежище, са поне няколко, и те имат своя дълбок генезис в неговите „специални“ дългогодишни (дори – няколкодесетилетни!) остри и конфликтни „взаимоотношения“ с българските специални служби.
  Все пак, обаче, специално в този момент сред тях се откроява и една изключително особена причина – един негов стар познат от времето на студентските години, който заемал изключително високопоставено положение в системата на българската магистратура (прокурорско-съдийска система) му се обадил и му казал, че разполага със секретна информация, че има вероятност той, Янко Николов Янков, да бъде убит, и му препоръчал „ако има възможност да замине в чужбина поне за няколко месеци“.
  За Янко Янков в случая е било силно странно това, че този човек е бил поел „риска“ да го предупреди за нещо, за което самият той би могъл да „отнесе куршума“. Още повече, че след дипломирането им със същия този човек той винаги се е срещал само и единствено съвсем случайно и е обменял само и единствено съвсем ритуални поздравления и разговори. Още повече, че превъзходно е знаел, че по времето на класическия комунистически режим (включително по времето, когато Янков е бил в затвора) същият този човек не само е бил високопоставен офицер от комунистическата Държавна сигурност, но е бил и високопаставен магистрат; и че след камуфлажните политически промени същият този човек е продължил да работи както като високопоставен офицер в специалните държавни служби, така и като високопоставен магистрат.
  Когато малко по-късно Янков и семейството му вече са били пристигнали в един от емигрантските лагери в Швейцария, той изрично и пределно ясно е бил казал името на този човек на съответните държавни служители, и това име е надлежно записано в съответната документация.
  Изключително странно е, че съвсем наскоро след това, на 09 Януари 2007 г., действително е било извършено убийство (чрез разстрел) на човек, който се е казвал Янко Николов Янков - както, впрочем са и трите официални паспортни имена и на тук визирания Янков. Странно е, също така, че убитият Янко Николов Янков е бил почти на същата възраст (само с две години по-млад), но е бил кмет на град Елин-Пелин, намиращ се съвсем близо до София, където е живеел. Разбира се, съвсем не е странен фактът, че след визираното убийство българските специални служби не само въобще не са открили убиеца, но и никога не са показали особен ентусиазъм в сферата на неговото търсене.
  Изключително странно е обаче обстоятелството, че малко по-късно нашият Янко Николов Янков е бил шокиран от откритието, че само около половин година преди предупреждението за готвеното покушение апартаментът, който се е намирал точно срещу неговия апартамент и преди това е принадлежал на професор Георгиев (който неотдавна е бил починал), е бил продаден именно на ... същия този, тогава все още жив, Янко Николов Янков, кмет на град Елин Пелин.
  След консултация с професор от Софийския университет - специалист по въпросите на специалните служби и освен това и преподавател в Специалната академия на Министерството на вътрешните работи Янко Янков узнал, че уникалното съвпадение на имената на определени личности е сфера, която често пъти е обект на внимание и на манипулации от специалните служби.
  След консултация с професор по математика от същия университет относно теорията на вероятностите нашият Янко Николов Янков стигнал до извода, че най-вероятната причина за това уникално съжителствено съвпадение е било това, че „другият Янко Николов Янковпросто е бил умело подмамен от специалните служби да купи този именно апартамент. Разбира се, отделен е въпросът „Защо?“.
  Днес нашият Янко Николов Янков е категоричен, че визираният негов „приятел-магистрат по силата на служебното си положение превъзходно е знаел за „странното и уникално съжителствено съвпадение“, за което самият Янков все още въобще не е и подозирал, тъй като въпросният апартамент както тогава, така и днес, вече толкова години оттогава, е бил и е ... необитаем от собствениците.
  Днес нашият Янко Николов Янков е категоричен, че визираният негов „приятел-магистрат по силата на своята ангажираност със старите и със сегашните специални служби е бил осъществил посоченото по-горе „предупреждение за покушение“ именно като детайл от мащабно оперативно мероприятие, насочено към мотивиране на Янков да замине някъде по света,
  след което това обстоятелство да послужи като повод и основание българските специални служби да обявят, че го издирват, и така да бъде постигнато неговото компрометиране пред европейските специални служби и държавно-властнически институции.
  Днес нашият Янко Николов Янков е категоричен И ЧЕ ЕДНА ОТ ВЕРОЯТНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ПОСОЧЕНОТО ПО-ГОРЕ ОТВРАТИТЕЛНО И ДОРИ ПРЕСТЪПНО ОТНОШЕНИЕ НА ШВЕЙЦАРСКИТЕ ВЛАСТИ КЪМ ЯНКОВ И СЕМЕЙСТВОТО МУ
  Е ИМЕННО ТЕХНОТО ПОДВЕЖДАНЕ ОТ ФАЛШИВАТА ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ИМ Е БИЛА ПРОБУТАНА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ, съгласно която неговото име е било включено в списък за европейско издирване заради извършени тежки криминални деяния.
  При това, според изричните думи на самия Янко Янков, разбира се, отделен е въпросът
  Дали в специалните швейцарски служби действително са работели и работят кретеноиди, които въобще не са били могли да се усетят, че са манипулирани от българските специални служби,
  или и те са си били имали някакви свои специални съображения не толкова към самия Янко Янков, колкото към този именно тип хора като него –
  хората, които категорично не са съгласни да приемат за нормален факта, че западните елити са приели за свои „демократични партньори“ именно неговите и на семейството му палачи,
  които днес действуват като престъпен елит на българския клан на руската Червена Мафия?“.
-------------
  Впрочем, нека цитираме част от текста на самия Янков, датиран 25 Май 2008 г. и адресиран до Главния прокурор и до Директора на Националната следствена служба:
След четиримесечно отсъствие, в средата на Януари аз, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря за завърнахме в София. Преди това бяхме в Швейцария, Франция и Испания, където предоставихме (на официални държавни и обществени органи и институции, както и на видни общественозначими личности) голямо количество доказателства относно това, че в България се извършва геноцид върху почти 80 (осемдесет) проценти от населението, и в частност - относно това, че по отношение на нас са извършени повече от сто престъпления, по които досега не сме получили абсолютно никакво правосъдие.
***
  Само няколко дни след като се завърнахме:
  първо, късно вечерта на 28 Януари 2008 г. на вратата на дома ми в София се позвъни и цивилно облечено лице ми връчи призовка, съгласно текста  на която съм длъжен още на другия  ден сутринта в 10 часа да се явя в Националната следствена служба при следовател Чавдар Герасимов (тел. 02/98-26-225);
  второ, в призовката „прецизно” бе отбелязано, че съм третиран в качеството на „свидетел” „по досъдебно производство № 42/1995 г.”;
  трето, „връчването” на призовката бе станало след 22 часа, когато посещенията при и по такъв повод са абсолютно забранени и представляват нарушение на конституционно гарантирани права;
  четвърто, в призовката изрично е написано, че явяването ми е задължително и че при явяването ми съм длъжен да нося „лична карта и международен паспорт”.
***
  Странно е”, че точно по същото календарно време в дома, намиращ се в наследственото ми имение в родното ми село, е било извършено „странно” „взломно проникване”, за което МВР гр. Монтана напълно добросъвестно е съобщила в електронното издание на своя „Бюлетин”.
  Във връзка със „странното съвпадание” на въпросните „странни събития” в моя Web site са публикувани както скенерното изображение на въпросната призовка, така и текстът на електронното издание на бюлетана на МВР гр. Монтана.
  Пак във връзка със „странните характеристики” на въпросното „взломно проникване” в наследствения ми дом съм депозирал специално искане за разследване, адресирано не само до българските прокурорски и държавно-управленски институции, но и до институциите на Европейския съюз, до членовете на чуждестранния дипломатически корпус в България, както и до функционерите на Europol и до Interpol.
  Във въпросното мое искане за разследване аргументирано съм обосновал тезата, че става въпрос за:
  а) терористичен акт;
  б) акт на престъпно нарушение на конституционно гарантираното ми право на неприкосновеност на жилището;
  в) акт на престъпно нарушение на конституционно гарантираното ми право на личен суверенитет.
***
  Странно е”, също така, че точно по същото календарно време (по нареждане, обезпечено от районен прокурор) кварталният инспектор по МВР Ясен Томов бе ангажиран с извършването на сравнително сложна система от провокации, зад която е стояло изпълнението на строго секретен план, ръководен лично от шефа на сегашната Държавна сигурност генерал Иван Драшков.
***
  А сега нека се върнем на призовката.
  В нея „прецизно” е отбелязано, че аз съм призован в качеството ми на „свидетел по досъдебно производство № 42/1995 г.”.
  Във връзка с това уточнявам следното:
Първо:
  Въпросното „досъдебно производствое образувано по мое многократно, изключително интензивно и демонстративно заявявано искане за разследване, което в продължение на две години беше брутално игнорирвано.
  За първи път искането ми за разследване на въпросното престъпление е било заявено на 26 март 1993 г. в Пето районно полицейско управление, където е оформено като преписка № 3856/26 март 1993 г.;
  после, в следствения отдел на Софийска градска прокуратура е била предприета следствена процедура по преписка №-1162/1994 г.; в Главната прокуратура преписката има №-9923/1994 г.
  Тъй като по онова време издавах вестник („Либерален конгрес”), в продължение на две години почти всеки вторник и всеки петък в няколкохиляден тираж съм публикувал материали, с които изрично, ясно, категорично и дори демонстративно съм обвинявал полицията, следствието и прокуратурата за това, че по същество отказват да образуват разследване на престъпната дейност, за която съм предоставил абсолютно безспорни и неопровержими доказателства.
  Отделно от това същите тези материали съм публикувал и в Том 2 и Том 3 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”.
  Така, едва след всичкото това, едва през 1995 г., престъпните мафиотски слуги от полицията, следствието и прокуратурата благоволиха да образуват въпросното „досъдебно производство №-42/1995 г.”.
  Така, едва след всичкото това, аз получих първата си призовка, и на 25 Септември 1995 г. от 14 часа и 30 минути до 17 часа бях разпитван в качеството ми на свидетел. Уточнявам, че скенерното копие на въпросната призовка е публикувано на стр.436 от посочения Том 2 на моята документална книжна поредица.
  Това бе първият и единственият ми разпит по посоченото следствено дело.
  После, в продължение на много години, всяка година съм писал множество специални искания до Главния прокурор, до Софийския градски прокурор и до Националната следствена служба, с които съм настоявал да получа информационен достъп до въпросното дело и да бъда уведомен за неговия ход.
  Такъв достъп, обаче, никога не ми е бил даван; и информация за хода на делото никога не ми е била давана.
Второ:
  За какво, обаче, все пак става въпрос?
  По онова време аз се занимавах с интензивна политическа дейност, и за да мога да имам повече време за нея, назначих мениджъри (управители) на фирмите.
  Наскоро след това, обаче, констатирах, че същите тези назначени от мен управители на фирмите са извършили престъпна дейност в полза на няколко души видни шефове от системата на българския филиал на създадената от КГБ Червена мафия,
  и че това са: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев и Борислав Христов Дионисиев.
  Оригиналните документални доказателства за тяхната престъпна дейност бях получил от съответната банка, които документи веднага занесох в Посолството на САЩ, откъдето после получих ксерокскопия, които предоставих на Парламента и на Главния прокурор.
  Във връзка с това категорично смея да се лаская от мисълта, че именно предоставената от мен документация впоследствие е била послужила като „изходна информация” за разплитането на престъпната дейност и арестуването и осъждането в САЩ на българина Людмил Дионисиев.
  Нека все пак изрично подчертая, че посоченият по-горе Борислав Христов Дионисиев е зет (съпруг на дъщерята) на Владимир Шчербицки – Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.
  Нека все пак изрично подчертая и това, че посоченият по-горе Димитър Христов Иванов е добре известният „Митко гестапото” – бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, виден деец на българската колективна резидентура на КГБ и виден шеф на един от днешните български кланове на руската Червена мафия.
Трето:
  Призовката, която получих през Януари 2008 г. година, е втора от 1995 г. до днес. До днес на мен категорично ми е бил отказван какъвто и да е достъп и каквато и да е информация относно въпросното образувано по мое искане следствено дело. При което става въпрос за това, че именно аз съм пострадалото лице от въпросното престъпление и на мен в продължение на изключително много години не ми е била давана абсолютно никаква възможност да защитя правата си.
  Пред мен, обаче, възниква напълно резонният въпрос:
  „-Дали наистина Националната следствена служба е възобновила делото и е решила да осъди въпросните мафиоти, или чрез призоваването ми като „свидетел” просто ми е бил подготвен „капан за гущерче”?”.
***
  А сега нека отново се върнем на призовката.
  В нея „прецизно” е отбелязано, че при моето „задължително” явяване пред следователя съм длъжен да нося два вида легитимационни документи – „лична карта и международен паспорт”.
  Именно вторият изключително важен детайл от посочения текст на призовката, обаче, поставя пред мен следните съществени въпроси:
   Първо: „-След като аз не се явих и след като оттогава до днес са изтекли повече от четири месеци, защо Националната следствена служба не ме е призовала отново, за да се явя и да свидетелствувам?”.
  Второ: „-Би ли бил верен отговорът, че истинската цел на призоваването ми не е имала абсолютно нищо общо с въпросното дело и че всъщност целта е била да бъда мотивиран наивно да отида там, където нямам никаква работа?”.
  Трето: „-Дали „гениалните” мозъци на следователите от Националната следствена служба действително са смятали, че чрез въпросната призовка ще ме накарат (мотивират) да си помисля, че въпросното следствено дело действително е възобновено?”;
  Четвърто: „-Дали „гениалните” мозъци на следователите от Националната следствена служба действително са смятали, че аз ентусиазирано ще се втурна и ще отида там, където предварително и професионално ми е много добре известно, че тези, които искат да ме видят, са престъпни слуги на българския клан на руската Червена мафия?”;
  Пето: „-Дали престъпният слуга на Червената мафия – следователят Ч. Герасимов – просто е бил инструктиран да направи всичко необходимо, за да ми вземе международния паспорт,
  след което да ме заплете в паспортни процедури, през което време аз да не мога да пътувам никъде?”;
  Шесто: „-За какво е бил необходим моят международен паспорт по въпросното следствено дело, след като съгласно българските закони легитимирането на българските граждани вътре в страната се извършва изключително чрез тяхната лична карта, а не чрез международния им паспорт?;
  Седмо: „-Защо точно сега този паспорт е станал необходим на следователя Ч. Герасимов?”;
  И по-точно: „-Каква е връзката на моя международен паспорт именно с онова дело отпреди три петилетки?”;
  И още по-точно: „-Призоваването ми по онова дело отпреди петнадесет години не е ли било само едно идиотско камуфлажно прикритие на един неумело поставен „капан за гущерче”, в който траперът е очаквал да улови Дракон?”;
  Осмо: „-Съществува ли връзка между призоваването ми като свидетел по това следствено дело и осъщественото точно по същото време взломно проникване в дома ми и осъществяване на „секретен оглед”, „секретно претърсване” и „секретно изземване”, прикрити зад камуфлажната димна завеса, характеризирана като „кражба на незначителни по стойност вещи”?”;
  Девето: „-Действувал ли е следователят Ч. Герасимов като агент-провокатор на сегашната мафиотска българска Държавна сигурност?”.
***
  Впрочем, нека цитираме и част от текста на самия Янков, датиран 27 Февруари 2009 г. и адресиран до Заместник-Главния прокурор, отговарящ за досъдебното производство, и до Директора на Националната следствена служба:
  „През 1992-1994 г. бях член на Висшия политически съвет (наричан Национален координационен съвет) на опозиционното коалиционно политическо формирование, наречено Съюз на Демократичните сили, и като такъв организирах и застанах начело на лидерите на пет от политическите партии, при което именно под моето непосредствено организационно ръководство не само започнахме да настояваме за същински демократични промени, но и обвинихме лидерите на останалите политически партии в таен съюз с Българската социалистическа партия (БСП), която официално определихме като престъпна наследница на престъпната комунистическа партия и престъпен слуга на руските тайни служби и на техната мафиотска трансформация.
  Тогава, на основание текстовете на коалиционния договор, ние разполагахме с возможността да блокираме и в продължение на почти една година действително блокирахме всяко едно от предложенията за решения, които имаха съглашателски характер с управляващата социалистическа (и фактически – комунистическа и мафиотска) партия, и които предложения за решения фактически имаха проруски и промафиотски характер.
  В отговор на това българският клан на руските специални служби предприе серия от мероприятия, имащи за цел не само моето отстраняване от политическата сцена, но и моето физическо ликвидиране, което трябваше да бъде представено като дело на криминални личности, които ме познават от времето на пребиваването ми в комунистическия затвор, както и като дело на български и руско-украински мафиотски организации.
  Тъй като, обаче, по онова време аз бях собственик и издател на печатен орган (в-к „Либерален конгрес”), веднага започнах да регистрирвам в масов тираж подробностите на всяка една от провокациите, на които бях подложен.
  Нещо повече – именно тогава предприех издаването на книжната поредица, озаглавена „Документ за самоличност. Политическа документалистика”, която вече се състои от 9 (девет) излезли от печат томове, всеки един от които има обем от 550-600 страници, при това разположени в т.нар. „голям книжен формат”, в които най-прецизно съм отразил абсолютно всички провокационни ходове, извършени против мен, членовете на семейството ми и политическите ми приятели и съюзници.
  Именно тогава двама изключително високопоставени личности изрично, ясно и категорично ме предупредиха за въпросния престъпен план, съвместно разработен от Мафията и от специалните служби на българската държава, изпълнението на който план се е било извършвало пак съвместно.
  Подробностите по изпълнението на този престъпен план, както и моята реакция са отразени не само в броевете на издавания тогава от мен вестник, но и в том 2 и том 3 (а също и в някои от следващите томове) на посочената моя документална книжна поредица.
  Съвсем накратко нещата се свеждат до това, че на 25 Март 1993 г. аз регистрирах в Пето районно полицейско управление преписка №-3856, след което в продължение на две години водих ежедневни битки с прокуратурата с искане да образува следствено дело и да разследва изнесените от мен факти, която битка завърши с това, че през 1995 г. в Националната следствена служба бе образувано следствено дело №42, разследването по което продължава и днес.
*
  В контекста на всичко това абсолютно наложително е да спомена и следната група факти:
  По абсолютно безспорен документален начин още тогава съм установил и съм предоставил на прокуратурата съответните доказателстава, че непосредствените възложители и във висока степен непосредствени изпълнители на въпросното оперативно мероприятие за моето остраняване от политическата сцена и за физическото ми ликвидиране
  са следните лица: Венцислав Димитров Стефанов, Димитър Христов Иванов, Александър Димитров Найденов, Теодор Стефанов Цачев, Борислав Христов Дионисиев и Радослав Христов Вълчев.
  Във връзка с това следва да бъде уточнено, че „лицетоДимитър Христов Иванов е същото онова „лице”, което по времето на комунистическия режим имаше не само офицерското звание „полковник от българската Държавна сигурност”, но и „полковник от съветската КГБ”; той е и същото онова „лице”, което бе заместник-шеф на зловещия Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност;
  той е и същото онова „лице”, което е изиграло една от най-важните роли за моето абсолютно противозаконно осъждане и престояване в затвора в продължение на шест години и което лично е ръководило всичките изключително жестоки провокации, на които бях подложен в затвора;
  и тъй като след това Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства, той е и същото онова „лице”, което през последните 20 (двадесет) години прави абсолютно всичко възможно да ме отстрани от всички възможни обществени, политически и други позиции, които биха ми дали възможност да търся наказателна отговорност от него и от тези като него.
  Във връзка с това следва да бъде уточнено, че „лицетоРадослав Христов Вълчев е първи братовчед на Борислав Христов Дионисиев, тъй като майките на двамата са сестри.
  Във връзка с това следва да бъде уточнено, че „лицетоБорислав Христов Дионисиев е висш офицер от Първо (шпионско) управление на българската Държавна сигурност и офицер от съветскитке разузнавателни (шпионски) структури на КГБ.
  Тук, при това, има и още две групи факти: по решение на руското шпионско ведомство и с оглед на неговата бъдеща роля като един от висшите шефове на българския клан на руската Червена мафия, на него (Борислав Христов Дионисиев) му е било възложено: А) да уреди приятелски развод със съпругата си; и Б) да сключи мафиотски брак с дъщерята на виден руски генерал от КГБ.
  По онова време негова съпруга е била Здравка Владимирова Калайджиева, на която е била възложена задачата да продължи да се специализира като актуален адвокат по защитата на българските граждани, чиито права са нарушени именно от подчинените на руската мафия български правителства, където да защитава гражданите така, че всъщност да обезпечава защитата на Правителството и на Мафията;
  именно благодарение на руската Червена Мафия същата „персона” днес е съдия в Стразбургския съд на ЕС - където, естествено, ще правораздава така, че българското Правителство и неговите руски и български мафиотски господари да остават ненаказани.
  Въпросният руски генерал, за чиято дъщеря Борислав Христов Дионисиев е сключил втория си ченгеджийски брак, се казва Владимир Шчербицки - Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.
*
  В контекста на всичко това абсолютно наложително е да спомена и следната група факти:
  Първо, по онова време най-висшият шеф и собственик на „Тексимбанк” беше Георги Найденов, който през 60-те години е бил висш ръководител на стопанско предприятие, но после е престоял 8 (осем) години в затвора и почти 20 (двадесет) години като безработен; той изрично ме предупреди за съществуването на посочения по-горе план за моето отстраняване от политическата сцена и евентуално физическо ликвидиране; лично той ми довери имената на посочените по-горе бивши висши български и руски офицери от специалните комунистически служби, и лично той два пъти ми даде оригинална банкова документация, свързана с тяхната дейност, която документация, още тогава, аз предоставих на посолството на САЩ, след това на една от комисиите при Народното събрание, после на Главния прокурор, и накрая и на Софийския градски прокурор.
  При това, още тогава всичко това бе прецизно отразено в масов тираж в издавания от мен вестник, а по-късно -  и в издаваната от мен документална книжна поредица.
  Обръщам специално внимание върху факта, че именно по повод и във връзка с тази документация после в САЩ беше арестуван и осъден Людмил Дионисиев, първи братовчед на Борислав Дионисиев.
  Обръщам специално внимание и върху факта, че съвсем наскоро след това Георги Найденов почина от болест, и че десет години след неговата смърт неговият близък приятел, член и заместник-председател на надзорния съвет на банката и личен адвокат Николай Орешаров, лансира в медиите тезата, че „Георги Найденов от “Тексим” може и да е убит!”.
  Второ, втората високопоставена личност, която ме предупреди за съществуването на въпросния план, бе тогавашният заместник-главен прокурор и Прокурор на въоръжените сили Лилко Йоцов; уточнявам, че вече многократно публично и официално съм писал и споменавал:
  че по онова време той ми е бил давал достъп до документацията на редица от разследванията относно най-зловещите престъпления на комунистическия режим;
  че после под колата му беше поставена бомба и той и съпругата му оцеляха само защото бомбата бе избухнала само на 20 сантиметри встрани от мястото, където е трябвало да бъде поставена;
  че още тогава той ми беше казал, че ако искам да съм жив, трябва да забравя какво ми е казвал и каква документация ми е давал;
  че днес Лилко Йоцов е жив и здрав, работи като адвокат - при това, доколкото зная, като адвокат на високопоставени личности от Мафията.
*
  По въпросното следствено дело №-42 от 1995 г. съм разпитван като пострадало лице и като свидетел един-единствен път, и това е било на 25 Септември 1995 г., от 14 часа и 30 минути до 17 часа, а призовката, с която съм бил призован, е публикувана на стр.436 от Том 2 на моята документална книжна поредица.
  След това, в същия и в следващите томове на въпросната книжна поредица  съм публикувал и текстовете на моите изключително многобройни официални писмени искания да ми бъде дадена информация за хода на разследването, при което изрично съм настоявал за продължаване на разследването. В същите томове съм публикувал и няколкото официални лаконични отговори (Том 2 - стр. 481, Том 3 - стр. 232, Том 4 - стр. 419,  453, и др.).
  В многотомната ми документална книжна поредица съм публикувал и текстовете на изключително многобройните ми официално регистрирани искания за разследване на голямото множество извършени против мен други престъпления от Димитър Христов Иванов, включително и за разследване на организираните върху мен реално осакатили ме покушения (тежка телесна повреда),
  както и за опита на неговата секретарка Димитрина Каменова да ме прегази с автомобила си,         във връзка с което прокурорът  Михайлов бе отказал да разследва случая, изтъквайки идиотския аргумент, че не съм представил медицинско удостоверение, от което да е видно, че съм бил прегазен (Постановление от 12 март 1996 г. по Прокурорска преписка № 4129/1995 г.; вж.  Том 3, стр. 74).
*
  Както вече посочих, единственият  разпит в качеството ми на пострадало лице и свидетел на престъплението бе на 25 Септември 1995 г., след което в продължение на много години се сблъсквах с изключително твърдия отказ на Прокуратурата и на Националната следствена служба да извършва каквито и да са следствени действия по делото, за което официално ме уведомяваха единствено, че разследването е „спряно”.
  Както вече многократно публично и официално съм съобщавал, в средата на Януари 2008 г. аз и членовете на семейството ми се завърнахме от неколкомесечно пребиваване в Швейцария, Франция и Испания, където предоставихме на съответните власти голямо количество документация, обосноваваща нашата теза:
  че в България е установен престъпен мафиотски политически режим;
  че в България се упражнява геноцид, в резултат на който от демографската карта липсват 1 850 000 души, които липсват отделно от нормалната смъртност и отделно от нормалната емиграция;
  че официалните български държавни специални служби осъществяват секретни индивидуални рафинирани и перверзни оперативни мероприятия върху всички, които се противопоставят на мафиотско-правителствения геноцид; тези служби  провеждат стратегия, целяща на политическата и обществената сцена да вилнеят единствено престъпниците и техните политически слуги;
  че официалните български държавни служби са нископоставени структурни звена от системата на българския клан на руската Червена мафия;
  че официалните български специални служби са подложили нашето семейство на стратегия, целяща геноцидно унищожение.
*
  Както вече многократно публично и официално съм съобщавал, само неколко дни след нашето завръщане аз и членовете на семейството ми веднага бяхме подложени на нова и специална стратегия на репресиране, която продължава и днес.
  Буквално по едно и също време:
  първо, домът ми в село Клисурица бе разбит - фактически нищо не бе откраднато, а в дома ми са били извършени множество отделни действия, имащи характера на семантични послания, както и множество други действия, имащи характера на специализирани биохимини терористични акции;
  второ, получих призовка, съгласно текста на която съм призован в качеството ми на свидетел по посоченото следствено дело №-42, при което в текста на призовката изрично бе посочено, че следователят изисква от мен да се явя съвсем не с личната си идентификационна карта, а с международния си паспорт, в който са отразени държавите, които сме посетили по време на нашата политическа акция.
  Самото това изискване за предоставяне на моя международен паспорт е абсолютно категоричен белег или доказателство, че призоваването ми като свидетел по онова отдавна погребано следствено дело има за цел не да бъда разпитван за нещата, които са били станали преди почти двадесет години, а да бъда разпитван къде сме ходили със семейството ми и какво сме правили.
  Аз, разбира се, не само отказах да се съобразя с призовката, но и веднага я публикувах в един от моите интернет-сайтове, както и веднага я коментирах в няколко от моите официални изложения до Главния прокурор, текстовете на които са публикувани в един от моите интернет-сайтове.
*
  След около два месеци една ранна сутрин, още в 05 часа, на вратата ми се позвъня, и двама униформени полицаи най-учтиво ме уведомиха, че им е наредено „принудително да ме придружат” до Националната следствена служба, където да бъда разпитан като свитетел.
  Полицаите не ми дадоха абсолютно никакво копие от документацията, но учтиво и внимателно ми казаха, че е издадено постановрение от някаква жена, която е Софийски градски прокурор, и че някакъв генерал от МВР им е наредил да ми кажат, че „не съм арестуван”, а само съм „принудително придружен за разпит като свидетел”.
  Така, след няколко минути аз тръгнах с двамата полицаи; после, се качих в тяхната лека кола ... и започнахме разходка по абсолютно всички фактически безлюдни и страховити улички на София, и най-вече на крайните квартали на града, за които дори и децата знаят, че фактически са мафиотски квартали. През цялото време двамата полицаи разговаряха помежду си тихо и спокойно за най-тривиални и незначителни битови неща, а на мен не ми обръщаха абсолютно никакво внимание; дори нещо повече - по някое време и двамата полицаи излизаха от колата и изчезваха за по десетина минути, после идваха, подкарваха колата и ние пак продължавахме „романтичната” разходка;
  през това време аз разговарях по моя мобилен телефон и казах на няколко души, че съм арестуван и се намирам в полицейска кола, която безцелно се разхожда из страховитите улички на София; двамата полицаи, естествено, чуваха какво разговарям, но не реагираха по абсолютно никакъв начин – сякаш нищо не са чули и нищо не са видели.
  Така, точно след четири часа и половина, в 09 часа и 30 минути, полицаите ме заведоха в кабинета на следователя в Националната следствена служба; той се скара на полицаите заради това, че са ме завели толкова късно при него; те му се извиниха; накрая той се извини на мен заради нелепата неколкочасова „разходка.
  След това следователят ми каза:
  че много добре знае кой съм, какъв съм и фактически с кого си има работа;
  че ако въобще има някого, с когото той не би желал да влиза в конфликт, то това съм аз;
  че призовката, която ми е била изпратена, е била написана и изпратена не по негова инициатива, а по изричното разпореждане на някаква жена-прокурор в Софийската градска прокуратура;
  че разпореждането за моето принудително довеждане при него е било издадено не от него, а от същата прокурорка;
  че точно същата прокурорка му е била дала и списъка с въпроси, които той трябва да ми зададе.
  От своя страна аз му казах следното:
  че категорично настоявам разследването по делото да бъде доведено докрай;
  че на този етап отказвам да се запозная с материалите по делото и отказвам да свидетелствувам каквото и да е, тъй като всичко, което ми е известно, вече много отдавна не само съм го написал и предоставил на Прокуратурата, но и съм го публикувал в моите документални книги;
  че много добре зная, че цялата тази сегашна ситуация представлява политическа операция на ДАНС, които ми отмъщават заради моите политически акции пред западните държави;
  че въпросната жена-прокурор, всъщност, е само една долнопробна слугиня и агентурно подставено лице на ДАНС и на Мафията;
  че настоявам да получа копие от разпорежданията на жената-прокурор от Софийската градска прокуратура;
  че настоявам да получа копие от документацията, която полицията е била оформила по повод и във връзка с моето „принудително придружаване” за разпитването ми като свидетел.
  След това направих специални проучвания и констатирах, че именно при и по повод моите две пътувания до Швейцария през есента на 2006 г. и през есента на 2007 г., по време на които аз съм предоставил специална информация на швейцарските власти за състоянието на управлението в България,
  българските специални тайни служби са били осъществили две секретни издирвания на територията на България и на територията на Европейския съюз, при които въобще не са били посочили на съответните власти в какво качество и заради какво ме издирват,
  а са били написали текста така, че съответните власти да си направят неблагоприятен за мен извод и така да имат официален повод и основание да елиминират информацията, която аз им предоставям.
*
  Всичко това, обаче, от юридическа гледна точка представлява абсолютно драстично нарушаване на моите права, гарантирани не само от българската конституция, но и от Европейското право в качеството ми на гражданин на Европейския съюз.
  Категорично настоявам да ми бъдат дадени копия от абсолютно всички документи, свързани с и имащи каквото и да е отношение към така изложените по-горе факти и обстоятелства.
  Особено много държа на това да получа официален отговор на въпроса: „Бил ли съм издирван, на каква територия, с какви аргументи и мотиви и чрез какви официални правнорелевантни актове е било извършено това?”.
  Категорично настоявам да бъде извършено разследване на абсолютно всички така изложени от мен факти и обстоятелства.
27 Февруари 2009 г.                          Янко Н. Янков“
tst
  Впрочем, нека цитираме и част от текста на самия Янков, датиран 16 Януари 2012 г., адресиран до Главния прокурор и до Заместник-Главния прокурор, отговарящ за досъдебното производство - който текст, всъщност, е озаглавен
  Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 123-А (Сто двадесет и три-А).
(. . . ) В многотомната ми документална книжна поредица съм публикувал и текстовете на изключително многобройните ми официално регистрирани искания за разследване на голямото множество извършени против мен други престъпления от Димитър Христов Иванов, включително и за разследване на организираните върху мен реално осакатили ме покушения (тежка телесна повреда),
  както и за опита на неговата секретарка Димитрина Каменова да ме прегази с автомобила си, във връзка с което прокурорът  Михайлов бе отказал да разследва случая, изтъквайки идиотския аргумент, че не съм представил медицинско удостоверение, от което да е видно, че съм бил прегазен (Постановление от 12 март 1996 г. по Прокурорска преписка № 4129/1995 г.; вж.  Том 3, стр.74). (. . . )
  Седмо уточнение по съществото на казуса:
  Изрично, ясно и категорично заявявам, че:
  ***по време на визираното мое арестуване и принудително отвеждане за разпит като свидетел следователят ме уведоми, че ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 15 (ПЕТНАДЕСЕТ)  ГОДИНИ ВИЗИРАНАТА В ЦЯЛАТА ТУК ИЗЛОЖЕНА ПРЕПИСКА ДИМИТРИНА КАМЕНОВА СЛУЧАЙНО Е БИЛА ПОПАДНАЛА НА ПОЛИЦЕЙСКА ПРОВЕРКА НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЛЕКАТА КОЛА, КОЯТО ТЯ Е УПРАВЛЯВАЛА, И ТАМ СА БИЛИ ОТКРИТИ ДВА МИЛИОНА ДОЛАРИ;
  *** ПРИ РАЗПИТА Й ОТНОСНО ПАРИТЕ ТЯ Е БИЛА ОФИЦИАЛНО ЗАЯВИЛА, ЧЕ ТОВА СА БИЛИ ПАРИ НА ЯНКО НИКОЛОВ ЯНКОВ, ТОЕСТ – МОИ ПАРИ, КОИТО АЗ СЪМ Й БИЛ ДАЛ ДА ГИ ВНЕСЕ В КОНСПИРАТИВНА БАНКОВА СМЕТКА НА НЕЙНО ИМЕ, КАТО ЗНАЕ, ЧЕ ТЕ СА МОИ ПАРИ И КОГАТО АЗ Й ПОИСКАМ, ТЯ ДА МИ ДАВА ОТ ТЯХ „за харчлък“;
  *** ПРИ РАЗПИТА Й ОТНОСНО ПАРИТЕ ТЯ Е БИЛА ОФИЦИАЛНО ЗАЯВИЛА, ЧЕ ТОВА СА ПАРИ, КОИТО  АЗ СЪМ ГИ БИЛ ПОЛУЧИЛ ОТ УКРАИНСКАТА МАФИЯ В КАЧЕСТВОТО МИ НА ЛИЦЕ, КОЕТО Е МАФИОТ И Е ПРИНАДЛЕЖНО КЪМ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА ТАЗИ МАФИЯ;
  ***И ЧЕ СЕГА, ЦЕЛИ 15 (ПЕТНАДЕСЕТ) ГОДИНИ ПО-КЪСНО, НА НЕГО – НА СЛЕДОВАТЕЛЯ - МУ Е БИЛО РАЗПОРЕДЕНО ДА МЕ РАЗПИТА ОТНОСНО ТЕЗИ ПАРИ;
  КАТО ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА ВРЕМЕ АЗ НЕ СЪМ БИЛ ПРИВИКВАН ЗА РАЗПИТИ ОТ НИКОГО, ЗА ДА НЕ ЗНАЯ, ЧЕ СЪМ СЛЕДЕН, ТЪЙ КАТО БЪЛГАРСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ МЕ БИЛИ ПОСТАВИЛИ ПОД СПЕЦИАЛНО НАБЛЮДЕНИЕ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ И БИЛИ ПОИСКАЛИ ОТ „ЕВРОПОЛ“ И ОТ ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И ТЕ ДА МЕ СЛЕДЯТ, 
  ТЪЙ КАТО АЗ СЪМ БИЛ ОФИЦИАЛНО ОБЯВЕН ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСЕН МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕСТЪПНИК-МАФИОТ;
  ***ОТ СЛЕДОВАТЕЛЯ УЗНАХ, СЪЩО ТАКА, ЧЕ НА НЕГО МУ Е БИЛО РАЗПОРЕДЕНО ДА ПОИСКА ОТ МЕН АЗ ДА МУ ПРЕДОСТАВЯ МЕЖДУНАРОДНИЯ СИ ПАСПОРТ, ЗА ДА МОЖЕ ОТ НЕГО ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ ДА РАЗБЕРАТ В КОИ ДЪРЖАВИ СЪМ ПРЕБИВАВАЛ И ДА ПОИСКАТ ОТ СЛУЖБИТЕ НА ТЕЗИ ДЪРЖАВИ СВЕДЕНИЯ ЗА МОЯТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ ТАМ.
***
  По повод и във връзка с всичкото това престъпно безумие на българските специални служби НАСТОЯВАМ:
  първо: ДА МИ БЪДАТ ДАДЕНИ ПЪЛНИ ЗАВЕРЕНИ КСЕРОКС-КОПИЯ ОТ ВИЗИРИНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ НА ВИЗИРАНАТА АГЕНТ-ПРОВОКАТОРКА ДИМИТРИНА КАМЕНОВА!!!
  второ: ТЪЙ КАТО ОЧЕВИДНО СТАВА ВЪПРОС ЗА ТОВА, ЧЕ АЗ КАТО „МАФИОТ, ЧЛЕН НА УКРАИНСКАТА МАФИЯ“, СЪМ БИЛ ИЗВЪРШИЛ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ЗА КОЕТО ПРОКУРАТУРАТА И ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ МНОГО ДОБРЕ СА ЗНАЕЛИ, НО ЗА КОЕТО ВЪОБЩЕ НЕ СА МЕ БИЛИ ТЪРСЕЛИ ЗА РАЗПИТ И ЗА ОТГОВОРНОСТ,
  НАСТОЯВАМ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА ДА БЪДАТ СЪДЕНИ И ОСЪДЕНИ ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН СА ОБЕЗПЕЧАВАЛИ МОЯТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ;
  трето: тъй като са налице валидни доказателства, че макар и аз да не съм бил знаел за това, че визираните два милиона долари са мои, и тъй като никой не ме е търсел за това, че съм ги бил придобил по престъпен начин, ТО АЗ СИ ГИ ИСКАМ И НАСТОЯВАМ ДА МИ БЪДАТ ДАДЕНИ ЗАЕДНО С ЛИХВИТЕ И ПРОПУСНАТИТЕ ПОЛЗИ!!!   
  До днес, разбира се, Янко Янков не е получил абсолютно никакъв отговор от нито една от инстанциите, към които се е обърнал с визираните искания за разследване на извършената против него престъпна дейност.
--- --- ---
  И така, Ваше Превъзходителство,
  Бих искал да вярвам, че швейцарските държавни специални служби не обслужват – ВОЛНО и/или НЕВОЛНО - престъпната дейност на българския клан на руските специални държавни и мафиотски служби.
23 Юни 2014 г.                       Янко Н. Янков: . . . . . . . . . . . . .“
***
***************
ІІІ.
            Ваши Превъзходителства,
            Обръщам Вашето внимание върху факта, че тук направеното описание е съмсем лаконично, а в обемистата документация, която се намира както в патримониума на швейцарските власти, така и в моя личен патримониум, се съдържа поне още пет пъти по-голям обем.
            Там, впрочем, е налице и още един изключително важен факт, който по абсолютно категоричен начин ми дава пълното основание да твърдя,
            че швейцарските власти
         не само са били „невинни ползуватели“ на изготвените от българските специални служби фалшиви информационни масиви,
         не само самите те евентуално предварително или в т. нар. „актуално текущ ред“ са били поискали от българските специални служби да им предоставят пакет компромати срещу мен,
         но и самите те са били изготвили такива фалшификати.

            Така, по време на пребиваването ни във Валорб се оказа, че аз получих специално писмо, адресирано до мен и до Директора на концлаагера, съгласно текста на което писмо „в моя подкрепа или защита“ се е била обявила някаква абсолютно непозната за мен „обществена“ организация от Лозана, която е била имала пределно ярко изразени анархистически позиции,
            каквито позиции аз абсолютно никога не съм имал, нямам и е абсолютно невъзможно да имам.
            Така, този факт на мен ми дава обсолютното основание да твърдя, че това изпратено до мен и до Директора на концлагера писмо е било съчинено и организирано именно от швейцарските специални служби и е имало характера на специално компроментиращо оперативно мероприятие.

            Впрочем, Ваши Превъзходителства,
            Категоричен съм, че СЪГЛАСНО ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ (хуманистичния) МОРАЛ  
            КАКТО представителите на посолството на Конфедерация Швейцария,  
            ТАКА И представителите на другите базирани в София посолства,
            И НАЙ-ВЕЧЕ Вие –  тук визираните представители на 47 посолства
            ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ МИ ДЪЛЖИТЕ, поне от дипломатическа куртоазия, коректен отговор на поставените от мен въпроси и искания.

            За пореден, може би вече хиляден път, днес, ЧЕТВЪРТ ВЕК след бутафорните политически промени в България се обръщам към всичките Вас с пределно ясно формулираното напълно легитимно искане:
Да ми съдействувате и да ми дадете реална фактическа възможност да заведа (предявя) пред правосъдните институции на Вашите държави съдебни дела
за репараторна и наказателна отговорност срещу официалната българска държава и нейните съучастници
и срещу институционално ангажираните лица,
които са участвували и продължават да участвуват във вече половинвековното зловещо селективно-геноцидно репресивно преследване
именно по повод, във връзка и заради мен,
на всичките мои семейно и фамилно най-близки хора
и на самия мен,
каквито дела вече ЧЕТВЪРТ ВЕК НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО съм се опитвал и продължавам да се опитвам да реализирам тук, в България.

Обръщам се към всичките Вас,
като преди всичко по аналогия и като прецедент
се позовавам на казуса с
руския бизнесмен Борис Березовски,
който бе поискал да заведе съдебно дело
срещу американското списание „Форбс“ заради публикация от 1996 г.,
при което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия,  или в САЩ,
но британски съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно съдебно решение.

Обръщам се към всичките Вас,
като също така подчертавам факта,
че вече многократно, бих казал дори
– СТОКРАТНО, НО НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНО –
съм се опитвал да предизвикам и да фокусирам вниманието на голямо множество знакови фигури от американския и най-вече западноевропейския дипломатически корпус в България,
при което:
***по-специално съм акцентирал върху ескалиращото безправие и брутално репресивно-геноцидното нарушаване на изключително голямо множество мои лични права, права на моите близки хора, права на ръководените от мен обществени и политически организации, както и на права на други хора;
***и, също така, специално, ясно и изрично съм акцентирал върху факта, че както като лично пострадал, така и като научен изследовател в сферата на правните и политическите науки доста отдавна съм констатирал, че поне след извършените през късната есен на 1989 г. бутафорни политически промени в България т. нар. „демократичен“, „хуманен“ и „антикомунистически“ Запад, всъщност, е насочил усилията си именно към това – всячески да укрепи икономическата и политическата власт на новия ешелон на престъпния комунистически елит и да поощри този престъпен елит да извърши пълно унищожение на последните останали живи хора с високо човешко достойнство и доблест.
ІV.
            Ваши Превъзходителства,
            Като, все пак, Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си политкоректно мълчание по повод на и във връзка с голямото множество мои адресирани до Вас писма и да ми отговорите смислено и адекватно.
Следва продължание - Дванадесето Отворено официално писмо
13 Октомври 2014 г.                                                           Янко Н. Янков
***
(Kрай на документа)


            [1] http://bg.wikipedia.org/wiki/Чипровско_въстание.
            [2] инж.Александър Лавров, Чипровското въстание - http://falmis.org/statii/banatsi-balgari/393-chiprovskoto-vastanie-1688g
            [3] Нека за съпоставка или аналогия тук и сега отбележим факта, че по времето, когато Янков е пребивавал във Великобритания и се е бил сблъсквал с описаните по-горе жестоки ситуации, които едновременно и синхронно са му били създавани от британските и от българските специални служби, емблематичният български мафиот-наркотрафикант Косьо Самоковеца не само не е бил имал дори и една милионна част от проблемите на Янков, но дори се е бил ползувал от изключителната щедрост на британските власти, които по никакъв начин не му били попречили да вложи няколко милиони паунда, за да си купи обширен и свръхлуксозен апартамент в един от най-престижните лондонски квартали, от който именно апартамент ... просто е управлявал своята наркотрафикантска империя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар