Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център за социални и хуманитарни науки при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките
права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на Партия Либерален конгрес
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
23 Януари 2014 г.
Cry
for Justice // Cry for Law
Вик за Правосъдие
Първо
отворено писмо
01) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
02) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Аржентина
бул. „Драган
Цанков” № 36,
„ИНТЕРПРЕД”, бл.
„Б”, 8 етаж, п.к. 635, 1040 София
03) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство
Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
04) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Федеративна Република Бразилия
бул. „Княз
Дондуков“ № 54-Б, 1000 София
05) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Светия Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура)
ул. „11-ти Август“ № 6, 1000 София
06) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
07) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Федерална Република Германия
ул. „Фредерик-Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087)
София
08) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
09) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54,
П.К. 1393, 1000 (1504) София
10) До Негово
Превъзходителство
Посланика
(Представителя) на Европейската комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, 1000 София
11) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Ирландия
ул. „Бачо Киро” № 26, 1000 София
12) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Испания
ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
13) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Италия
ул. „Шипка“ № 2, 1000 София
14) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София
15) До Негово Превъзходителство
Посланика
на Княжество Лихтенщайн
ЧРЕЗ:
Негово
Превъзходителство Посланика
на Конфедерация Швейцария в
Република България
ул. „Шипка“ №
33, п.к. 244, 1000 (1087, 1504) София
16) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Великото
Херцогство Люксембург
ЧРЕЗ:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
ЧРЕЗ:
Негово Превъзходителство Посланика на
Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
17) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Малта
бул. „Васил Левски“ № 92, етаж 2, 1504 София
18) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Малтийския орден
бул. „Васил
Левски“ № 92, ет. 2, София, 1504 София
19) До Негово
Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
20) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
21) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Норвегия
бул. „Княз Дондуков” № 54-В, 1000 София
22) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
23) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
24) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
25) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Федерална конституционна Република
Съединените
американски щати (САЩ)
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
26) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Словакия
бул. „Янко Сакъзов“ №9, 1000 София
27) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Словения
Чрез:
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
28) До Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
29) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
30) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
31) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, 1000 София
32) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
33) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
34) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Чешката
република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
35) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Конфедерация Швейцария -
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
36) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Швеция
бул.
„Цариградско шосе“ № 47-А, 1124 София
ІІ етаж, офис 206, 1124 (1000) София
Ваши Превъзходителства,
Настоящето Отворено писмо до всички вас
ще
започна с това, че тук приложено ви предоставям DVD-R ДИСК, съдържащ в
електронен запис ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ на проблемите, по повод на и във
връзка с които ми се налага да се обърна към вас с
настоятелното искане за
СЪДЕЙСТВИЕ ДА ПОЛУЧА – за мен и за България –
Правосъдие (Справедливост),
като отделно В НАСТОЯЩЕТО
И В СЛЕДВАЩИТЕ изложения ви предоставям съкратен вариант на описанието на
проблемите.
При това изрично и ясно предварително ви
уведомявам, че става дума за многогодишна,
няколкодесетилетна,
от 70-те години на ХХ
век до днес,
селективно-геноцидно-репресивна престъпна
дейност,
систематично и без прекъсване
извършвана
от институциите и
функционерите
на комунистическата и посткомунистическата
българска държавна власт,
насочена:
Þсрещу голямо множество селективно-конкретно набелязани български
граждани,
Þсрещу мен,
Þсрещу членовете на моето предишно и моето сегашно семейство
(съпруга и деца),
Þсрещу всички мои фамилни роднини и роднините на съпругата
ми,
Þсрещу всеки член на приятелските
ми кръгове,
Þсрещу всички ръководени от мен политически
и обществени организации.
Обръщам се към
всичките вас, за да поискам да ми съдействувате и да ми дадете възможност да
заведа (предявя) пред правосъдните институции на вашите държави съдебни дела за
репараторна отговорност срещу българската държава,
каквито
(няколко десетки!) дела вече се опитах да предявя тук, в България,
но не бе
даден ход на нито едно от тях;
и
отделно пред прокуратурата съм предявил повече от 750 конкретни описания
на отделни престъпни съвкупности
(като
във всяко конкретно описание на отделна
престъпна съвкупност са визирани минимум няколко, а често пъти и няколко десетки отделни конкретни
престъпления!!!)
за извършени
престъпления от конкретни функционери на комунистическите и на
посткомунистическите специални служби, но ...
по които,
ОТ
70-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК ДОСЕГА не е извършено нито едно легитимно
разследване.
Преди всичко по
аналогия и като прецедент се позовавам на казуса с руския
бизнесмен Борис Березовски, който бе поискал да заведе съдебно дело срещу
американското списание „Форбс“ заради публикация от 1996 г.,
при
което американските издатели настояваха делото да се гледа или в Русия, или в САЩ,
но
британски съд бе приел да гледа делото, като се бе позовал на стремежа на Березовски да получи безпристрастно
съдебно решение.
І.
Роден съм на 13 август 1944 г. в
България, в село Клисурица, област Монтана.
Образование: висше юридическо (Lawyer, Master’s Degree in Law – LL.M.), завършено
през Декември 1973 г.
ІІ.
Професионална дейност:
ÞПрез Април 1974 г. спечелих
конкурс и бях назначен за научен изследовател, а по-късно - и за старши научен
изследовател (Research Fellow and Senior
Research Fellow) в Института за
държавни и правни науки при Българската академия на науките и за преподавател в
Юридическия факултет на Софийския университет;
Þуниверситетски преподавател,
доцент (Associate Professor), доктор по право (Doctor of Law),
специалист по Теория и Философия на Правото, Политически и Правни Учения;
Þдописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и
изкуствата (БАНИ), Директор на Научния
център за социални и хуманитарни
науки при БАНИ;
Þакадемик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Þавтор на 64 (шестдесет и четири)
издадени научни и документални книги, посветени на теми от сферата на правните и
политическите науки и защитата на човешките права; автор на повече от 200 (двеста)
статии, интервюта, телевизионни изяви, доклади на научни конференции, участия в
документални филми и пр.;
Þуниверситетски лектор в
Юридическите факултети на Софийския и Пловдивския университети по следните
курсови специалности: *Философия на правото; *Политически
и правни учения; *Социология на правото; *Психология на правото; *Психология на
политиката; *Риторика; *Юридическа лингвистика; *Танатология; *Прогностика и
политическо прогнозиране; *Теория на социалното управление (Организация на
управлението); *Елити, секретни служби и тайна власт; *Политическият мениджмънт; *Теория и практика на тероризма и
политическите убийства; *Политическата митология; *Политическият медикализъм.
Болестта в полето на политическата власт; *Пътят към Европа: България в полето
на ценностните периферии и геополитическите стратегии.
ІІІ.
Обществено-политическа дейност:
Þот 1975 до 1984 г. – организатор и ръководител на неформална нелегална организация за защита
на човешките права и за предоставяне на западните посолства в
София на обемиста документация, която впоследствие е била предмет на
разглеждане от Мадридската и Стокхолмската конференции по проблемите на
човешките права;
Þот Март 1982 до Март 1984 г. – в продължение на две години репресивно уволнен от
Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет (СУ), без право и
възможност да работя не само по специалността си като учен и преподавател, но и
по специалността си като юрист;
ВЪДВОРЕН (ЗАТОЧЕН, принудително настанен,
принудително заселен) в родното си село, с право и възможност да работя единствено селскостопанска (земеделска)
работа;
Þпрез Май и Юни 1983 г. – арестуван на излизане от посолството на Франция,
но след два месеци освободен поради ефективното дипломатическо и пропагандно
застъпничество на няколко западни държави;
Þв началото на Март 1984 г.
домът на родителите ми в село Клисурица бе посетен от политическия секретар на
посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл (в разсекретените архиви на Държавна сигурност той е обозначен с
кодовото наименование „обект Диригент“) – което, по онова време, е било
единственото посещение на западен дипломат в частен дом в продължение на 50-те
години комунистическо управление.
Само няколко дни след
това, на 12 Март 1984 г., бях арестуван, а на
15 Март – осъден от Районния съд в гр. Михайловград (по АПДХ №5 от 13.03.1984 г.) и
принудително ВЪДВОРЕН В КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ТРУДОВ ЛАГЕР ЗА ПРИНУДИТЕЛЕН ТЕЖЪК ФИЗИЧЕСКИ
ТРУД в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг;
Þот 22 Май 1984 г. до 31 Октомври 1989 г. – ПОЛИТИЧЕСКИ
ЗАТВОРНИК, осъден по три обвинения:
►създаване и ръководене на
противодържавна организация;
►извършване на
противодържавна пропаганда против България, Съветския съюз и социалистическите
страни-членки на военния блок „Варшавски договор”; и
►подстрекаване на чужди
държави към враждебни действия против България, СССР и другите социалистически
страни.
Още от момента на
арестуването ми аз официално издигнах и обосновах тезата, че съм
невинен, при което изрично и дори демонстративно подчертавах, че съм „невинен
поради липса на доказателства” (а не на деяние);
Þна 24 Декември 1984 г. бях осъден на 12 години затвор при изключително
строг режим, а
през 1985 г. присъдата ми бе „коригирана”
на 6 г. и 6 месеци при същия режим.
От разсекретени архиви на българския филиал на КГБ днес е видно,
че арестуването, осъждането и специалното ми третиране в затвора са били
обезпечени чрез провеждането на няколко строго секретни оперативни мероприятия,
кодовите наименования на които са: „Терорист”, „Скитник“,
„Гадния”,
„Дивия”,
„Злобара”,
„Твърдоглавия”,
„Непокорник”
и „Дракон”;
Þсамо две седмици след арестуването ми Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад
(прочетен на 06 Юни 1984 г. по радио „Свободна Европа”), в който
моето име е посочено като пример на български гражданин, лишен от човешки
права, а наскоро след това правозащитната организация Amnesty International ме обявява за лице, намиращо се
под нейна закрила;
Þпо време на пребиваването ми в
затвора, през 1985 г., международните правозащитни организации Amnesty International
и Helsinky Watch ме обявяват за политически затворник №1 на България.
American Bar Association, Lawyers Committee for Human Rights и редица други национални и
международни правозащитни организации провеждат протестни акции против
българското правителство във връзка с моето противозаконното осъждане.
Радиостанциите Свободна
Европа, Гласът на Америка и Би Би Си излъчват множество
предавания, посветени на моята дейност и на нечовешкото ми третиране в затвора.
През Март 1989 г., по време на официалната дейност на Конгреса, лично Президентът на Социалистическия интернационал и екс-канцлер на Германия
Вили Брандт официално изнася редица факти както за политическата и правозащитната ми дейност,
така и за специфичната система за жестоко репресиране, на която съм обект в
българските затвори;
Þвпрочем, от редица документи е видно, че по време на пребиваването ми в
затвора в изпълнение на строго секретно
оперативно мероприятие на Държавна сигурност
съм
бил подложен на специална система за интензивно репресивно физическо третиране
и на химико-фармакологично въздействие,
насочена към увреждане
на изключително здравия ми организъм и най-вече към сломяване
на волята ми.
Това мероприятие, обаче,
въпреки частичните успехи в първото направление (множество счупвания на кости
и туморно
образувание на надбъбречната жлеза – феохромоцитом, по-късно опериран в
болницата „Гросхадерн“ в Мюнхен, Германия), е завършило с абсолютно
пълен провал на властите във второто направление:
►на втората и третата година от пребиваването ми в затвора в
секретни и в официални документи (писмо до баща ми) прецизно е отразено, че аз
съм системен
нарушител на вътрешния ред, системно провокирам надзорно-охранителния
състав и представлявам опасност както за затворниците, така и за надзирателите;
►в официално издадената при освобождаването ми от затвора
характеристика е записано, че съм волево изграден, твърдо
преследвам целите си и всичките ми действия са винаги целенасочени;
Þот 12 Март 1984 до 31 Октомври 1989 г. фактическо лишаване от свобода общо 5 (пет) години, 11 (единадесет) месеци
и 13 (тринадесет) дни при кошмарен, максимално строг и изключително жесток режим
на изпълнение,
от които 2
(две) години и 4 (четири) месеци въобще не
съм виждал дневна светлина – в буквалния смисъл на думата „строг средновековен тъмничен затвор“ при полутъмна килия с едва мъждукаща ЧЕРВЕНА
електрическа лампа,
без абсолютно никакви т.нар.
„задължителни по закон едночасови
разходки на дневна светлина и чист въздух в двора“ и
без абсолютно никакви лично-контактни и информационни връзки с външния
свят;
както и, отделно от това,
от които 4 (четири) години и 6 (шест) месеци съм спал
върху студения циментов под, а понякога и (като израз на особено
великодушие към мен) върху дървен (дъсчен) под;
през това време не съм имал никакъв достъп дори до познатите от средновековието
дървени нарове, да не говорим и за каквото и да е височинно отделено от пода
легло;
Þкакто преди, така и по време на
моето пребиваване в концлагера в Девня и в затворите на София и Пазарджик в
резултат на проведените срещу най-близките ми хора секретни оперативни
мероприятия сравнително бързо и лесно са намерили смъртта си баба ми Петкана и дядо ми Янко,
а
брат ми Камен, майка ми Евтима и баща ми Никола
са били подложени на изключително системни жестоки мероприятия, насочени
както към тотален срив на битово-икономическите
основи на живота им,
така и към системен психически тормоз, като от
тях неотклонно е искано само едно и също нещо – официално да подпишат документ,
че порицават моята антикомунистическа дейност, че в името на комунистическата
идея се отказват от мен и ме предоставят на органите на държавната власт за вразумяване
и превъзпитание.
Такъв
документ те, разбира се, НИКОГА НЕ СА ПОДПИСВАЛИ, но за да се опитат да
ги мотивират към това, а и за да ги накажат заради отказа им,
баща ми е бил арестуван за по една седмица точно 14
пъти,
а брат ми - 10 пъти,
като
в резултат на химико-фармацевтичното и стресовото им третиране по време на
арестите и в краен съвкупен резултат на всичките проведени срещу тях оперативни
мероприятия, и двамата получават раково
заболяване,
И ЗА ВЪЗХВАЛА НА тотално контролираната от
Мафията и от специалните служби, КАКТО И НА ПООЩРЕНАТА ОТ ЗАПАДА
БУТАФОРНА
ДЕМОКРАЦИЯ умират още в самото начало на ФАЛШИВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ,
а
майка ми, която все пак не е била арестувана и поради високата си
издръжливост доживява до няколко години след мафиотските „политически“ промени,
В
ИМЕТО НА ПООЩРЕНИЯ ОТ КОРУМПИРАНИ ЗАПАДНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТИ
ТОТАЛНО
КОРУМПИРАН НЕО-КОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРАВОЕНЕН (ченгеджийско-мафиотски) ПОЛИТИЧЕСКИ
РЕЖИМ
Е
НАМЕРИЛА СМЪРТТА СИ КАТО ... ПРОСТО Е БИЛА УДУШЕНА.
Þот Декември 1989 г. до Април 1990 г. – участник в Националната политическа „Кръгла
Маса“,
от
която бях прогонен поради острото ми противопоставяне на колаборационното
споразумение на формираната от Държавна сигурност (ДС) фалшива (бутафорна,
камуфлажна) опозиция с новия ешелон на престъпния корумпиран комунистически
елит;
впрочем, в цялата история на т.нар.
„кръгли маси“ в другите държави от
преустройващия се комунистически блок
аз
съм единственият, който е отстранен
(прогонен, изгонен) поради отказ от колаборация с новия ешелон на престъпния
корумпиран, вече интензивно мафиотизиращ се, нео-комунистически елит.
При
това, длъжен съм да декларирам, че едни от най-показателните факти, които съм
споменавал в документалните си книги, са тези, че
всички
дипломати от западните посолства в София, които поне до края на 1993 г.
постоянно ме канеха на лични срещи и дипломатически приеми,
винаги упорито настояваха да се подчинявам на
решенията на лидерите на фалшивата опозиция Съюз на демократичните сили
(СДС), за която бутафорна опозиционна организация винаги лаконично съм казвал,
че е Съюз на Държавна сигурност (сДС);
и
че, тъй като категорично отказах,
оттогава и до днес за всичките тези посолства аз съм persona non grata;
Þпрез Декември 1989 г. съм амнистиран със закон, но категорично отказах да призная амнистията,
като обосновах тезата, че „може да бъде
амнистиран само законно, но не и незаконно осъденият”, и предявих
официално искане за ново съдебно разглеждане на делото.
Така, на 30 март 1990 г. Общото събрание
на Наказателните колегии на Върховния съд
издава решение, съгласно което съм признат за напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона
доказателства, а наложената ми присъда е
отменена.
Един от особено емблематичните факти във
връзка с моето противозаконно осъждане е,
че в последния и най-висш съдебен състав, който ме е признал за невинно осъден,
са участвували повечето от съдиите, които по-рано, при разглеждането на делото
в различните предходни инстанции, са участвували в признаването ми за виновен и
осъждането ми; тези съдии никой никога
не ги попита: „-В кой от двата случаи са действували в съответствие със суверенната си
съвест и в кой – като лакейничещи за паница леща долни и безсъвестни агенти на
тайните служби?”.
Въпреки моите многобройни официални писмени искания, до
днес не е наказан нито един от виновните за противозаконното ми арестуване,
осъждане и престояване в затвора; единственият военен прокурор (полковник
Николай Колев), който се бе осмелил да образува следствено дело срещу една
съвсем малка част от виновниците, наскоро след това бе убит и образуваното от
него дело бе прекратено; прокурорът, който прекрати делото (полковник Николай
Ганчев), почти веднага бе произведен в чин „генерал”, а малко по-късно стана и собственик
на луксозен хотел в престижен планински курорт.
Също така до
днес аз не съм получил нито една стотинка обезщетение за причинените ми, на мен
и на моите най-близки хора, материални и морални вреди и пропуснати ползи.
Þот Юли 1990 г. до Октомври 1990 г. – депутат (народен представител) в Седмото
Велико Народно събрание (имащо статус, аналогичен на периодично избиран и
свикван Сенат – Горна Парламентарна камара);
Þот 1990 г. до днес съм основател и Председател на: ÞПартия Либерален Конгрес; ÞСъюз на юристите демократи в
България; ÞБазисен Институт за проучване и защита на човешките права; Þкакто и на още няколко други
обществени организации.
ІV.
Издателска дейност:
Þот 1991 г. до 1995 г. - собственик и издател на безплатно разпространявания вестник
„Либерален конгрес” -
печатен орган на ръководената от мен политическа партия;
Þ1991 г. до днес - собственик на НЕкомерсиално издателство „Янус“,
издаващо в ограничен тираж и безплатно разпространение (най-вече за научни
български и чуждестранни библиотеки) на ограничен брой научни и документални
книги;
Þот Януари до Юни 2000 г. издавах
в Лондон „Бюлетин“, публикациите в който бяха фокусирани върху:
*криминалния мафиотски характер на
политическите и социалните процеси в България;
*трагичния характер на човешките
права;
*тоталната престъпна същност на
българския посткомунистически (неокомунистически) мафиотски елит;
*необходимостта от наказателна и репараторна отговорност
за извършените престъпления и
*официалните ми опити да
организирам в Лондон „Правозащитно Бюро“ (или „Център“) за завеждане пред
британските правосъдни и други институции на съдебни и други процедури (дела)
за търсене на наказателна и репараторна отговорност за извършените в България
престъпления против човешките права.
Част от
материалите, съдържащи се в този „Бюлетин“, отделно от това са публикувани и на
стр. 82-252 на книгата ми „Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 5, С., „Янус”, 2003, 546 с. ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
Този „Бюлетин“ бе предоставян на: *официалните британски държавни институции;
*Националната британска библиотека; *библиотеката на Лондонския университет; *базираните в
Лондон британски и международни правозащитни организации; *множество
базирани в Лондон западни и други дипломатически представителства; *множество
европейски библиотеки; *българската Национална библиотека; *българския
Централен държавен архив.
Впрочем, в тук приложения електронен запис
ще прочетете обемисти текстове
относно това какъв е бил
ЕФЕКТЪТ,
КОЙТО Е БИЛ ПРЕДИЗВИКАН ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ И БРИТАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ
не
само от издаването и разпространяването на този бюлетин,
но и (най-вече!)
от моето пребиваване в Лондон ИМЕННО С ТАКАВА ЦЕЛ –
СЪЗДАВАНЕТО
НА ИНФОРМАЦИОННО И ПРАВОЗАЩИТНО БЮРО,
КОЕТО
ДА ПОДПОМАГА БРИТАНСКОТО И БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ
ЗА
ТЪРСЕНЕТО НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ
ОТ
ПРЕСТЪПНО ВИНОВНИТЕ ЛИЦА
ОТ
БЪЛГАРСКИЯ МАФИОТСКИ ЕЛИТ,
както и за търсене на репараторна отговорност от
самата българска държава.
V.
Научна продукция
(Библиография (списък) на издадените книги):
&
за Янко Н. Янков-Вельовски
01. Николай Михайлов, Янко Янков. БиоБиблиография (на
английски, френски, немски и български езици), С., „Янус”, 2006, 176 с. ISBN-10: 954-85-50-55-5, ISBN-13: 978-954-8550-55-0, формат 60 х 84 х 16;
02. Николай Михайлов, Янко
Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9, формат 70 х 100 х 16.
&
на (от) Янко Н. Янков-Вельовски
01. Янко Янков, Прогностика.
Теоретико-методологически проблеми, С., „Янус”, 1993, 288 с. ISBN 954-799-178-7, формат 60 х 90 х 16;
02. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 1., С., „Янус”, 1994, 640 с. ISBN 954-8550-02-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
03. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 2., С., „Янус”,
1995, 576 с. ISBN 954-8550-04-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
04. Янко Янков, Увод в
Психологията на правото, С., „Янус”, 1998, 322 с. ISBN 954-8550-06-7, формат 60 х 84 х 16);
05. Янко Янков, Психология на
правото, Том 1, С., „Янус”, 2002, 517 с. ISBN 954-8550-18-0 (Том 1), формат 60 х 84 х 16];
06. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 3, С., „Янус”, 2002, 576 с.
ISBN 954-8550-07-5 (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
07. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 4., С., „Янус”, 2003, 568 с. ISBN 954-8550-09-1 (Том
4), формат 70 х
100 х 16 (голям формат);
08. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 5, С., „Янус”,
2003, 546 с. ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
09. Янко Янков, Политически и
правни учения на Месопотамия, С., „Янус”, 2004, 148
с. ISBN 954-8550-24-5, формат 60 х 84 х 16;
10. Янко Янков, Политически и
правни учения на Древен Египет, С., „Янус”, 2004, 94
с. ISBN 954-8550-25-3, формат 60 х 84 х 16;
11. Янко Янков, Политически и
правни учения на Древен Иран, С., „Янус”, 2004, 98
с. ISBN 954-8550-26-1, формат 60 х 84 х 16;
12. Янко Янков, Политически и
правни учения на Юдея, С., „Янус”, 2004, 126 с. ISBN 954-8550-27-Х, формат 60 х 84 х 16;
13. Янко Янков, Политически и
правни учения на Древен Китай, С., „Янус”, 2004, 132
с. ISBN 954-8550-28-8, формат 60 х 84 х 16;
14. Янко Янков, Политически и
правни учения на Древна Индия, С., „Янус”, 2004, 94
с. ISBN 954-8550-29-6, формат 60 х 84 х 16;
15. Янко Янков, Азбучни
истини (Блясъци на остроумието, номинирани със строг тъмничен затвор), С.,
„Янус”,
2004, 352 с. ISBN 954-8550-11-3, формат 60 х 84 х 16;
16. Янко Янков, Евтаназията,
Танатологически аспекти, С., „Янус”, 2004, 76 с. ISBN 954-8550-32-6, формат 60 х 84 х 16;
17. Янко Янков, Смъртното
наказание. Танатологически аспекти, С., „Янус”, 2004, 134
с. ISBN 954-8550-15-6, формат 60 х 84 х 16;
18. Янко Янков, Въведение в
Танатологията. Феноменология на живота и смъртта, С., „Янус”, 2004, 202 с. ISBN 954-8550-21-0, формат 60 х 84 х 16;
19. Янко Янков, Руският тероризъм, С., „Янус”,
2004, 130 с. ISBN 954-8550-33-4, формат 60 х 84 х 16;
20. Янко Янков, Политически и
правни учения на Древна Гърция, С., „Янус”, 2004, 532
с. ISBN 954-8550-30-Х, формат 60 х 84 х 16;
21. Янко Янков, Политически и
правни учения на Древен Рим, С., „Янус”, 2004, 456
с. ISBN 954-8550-31-8, формат 60 х 84 х 16;
22. Янко Янков, Българският тероризъм, С., „Янус”,
2004, 176 с. ISBN 954-8550-34-2, формат 60 х 84 х 16;
23. Янко Янков, Хронология на най-известните терористични
актове, С., „Янус”, 2004, 150 с. ISBN 954-8550-35-0, формат 60 х 84 х 16;
24. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 6., С., „Янус”, 2005, 526 с. ISBN 954-8550-22-9, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
25. Янко Янков, Прогностика.
Теоретико-методологически проблеми. (Второ, преработено и допълнено
издание), С., „Янус”, 2006, 444 с. ISBN 954-8550-37-7, формат 60 х 84 х 16;
26. Янко Янков, Убийството. Танатологически аспекти, С.,
„Янус”,
2006, 142 с. ISBN-10: 954-8550-54-7, ISBN-13: 978-954-8550-54-3, формат 60 х 84 х 16;
27. Янко Янков, Самоубийството
(Танатологически аспекти), С., „Янус”, 2006, 125 с. ISBN-10: 954-8550-53-9, ISBN-13: 978-954-8550-53-6, формат 60 х 84 х 16;
28. Янко Янков, Политически и
правни учения на Средновековния Ориент, С.,
„Янус”, 2006, 150 с.,
ISBN-10: 954-8550-50-4, ISBN-13: 978-954-8550-50-5, формат 60 х 84 х 16;
29. Янко Янков, Политически и
правни учения на Византия, С., „Янус”, 2006, 166 с. ISBN-10: 954-8550-49-0, ISBN-13: 978-954-8550-49-9, формат 60 х 84 х 16;
30. Янко Янков, Политическите
убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, С., „Янус”,
2006, 150 с. ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16;
31. Янков, Я., Българският
тероризъм. (Второ, преработено и допълнено издание), С., „Янус”,
2006, 226 с. ISBN-10: 954-8550-51-2, ISBN-13: 978-954-8550-51-2, формат 60 х 84 х 16;
32. Янков, Я., Секретните
служби и научните кадри в БАН и СУ. (Политическа документалистика). Книга Първа, С., „Янус”,
2006, 144 с. ISBN-10: 954-8550-48-2, ISBN-13: 978-954-8550-48-2, формат 60 х 84 х 16;
33. Янков, Я., Политически и
правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 1. Древен Изток, С., „Янус”,
2006, 486 с. ISBN-10: 954-8550-42-3 (Том 1), формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
34. Янков, Я., Политически и
правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 2. Древна Европа. Гърция,
С., „Янус”,
2006, 452 с. ISBN-10: 954-8550-43-1 (Том 2), формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
35. Янков, Я., Политически и
правни учения. Основни аспекти на политико-правния генезис, Том 3. Древна Европа. Рим, С., „Янус”,
2006, 412 с. ISBN-10: 954-8550-44-Х (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
36. Янко Янков, Българският
тероризъм. (Трето, преработено и допълнено издание), С., „Огледало”,
2006, 222 с.;
37. Янко Янков, Политическите убийства. Книга
IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов, С., „Янус”, 2007, 156 с. ISBN-10: 954-8550-12-1 (Книга 2), ISBN-13:
978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16;
38. Янко Янков, Танатология. Наука за
хуманизиране на живота чрез демистификация на смъртта, С., „Янус”, 2007, 752
с. ISBN-10: 954-8550-36-9, ISBN-13: 978-954-8550-36-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
39. Янко Янков, Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма, С., „Янус”, 2007, 630 с. ISBN-10: 954-8550-16-4, ISBN-13: 978-954-8550-16-1, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
40. Янко
Янков, Политически и правни
учения. Основни аспекти на
политикоправния генезис, Том 4.
Средновековие. Книга 1. Ориент. Византия, С., „Янус”, 2007, 230
с. ISBN-13: 978-954-8550-61-1, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
41. Янко
Янков, Политически и правни
учения. Основни аспекти на
политикоправния генезис, Том 5. Средновековие. Книга 2. Русия, С., „Янус”, 2007, 744
с. ISBN-13: 978-954-8550-62-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
42. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни
аспекти на политикоправния генезис, Том 6. Средновековие. Книга 3. Западна Европа, С., „Янус”,
2007, 478 с. ISBN-13: 978-954-8550-63-5, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
43. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни аспекти на политикоправния генезис, Том 7. Новото време.
Книга 1, С., „Янус”,
2007, 447 с. ISBN-13: 978-954-8550-65-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
44. Янко Янков, Научни записки и фрагменти. (Параметрите на психотронната власт и на
възможностите за защита на човешката същност), Том 1,
С., „Янус”,
2007, 470 с. ISBN 978-954-8550-69-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
45. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, С., „Янус”, 2007, 546 с. ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
46. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, С., „Янус”, 2007, 640 с. ISBN: 978-954-8550-58-1, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
47. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007, 620 с. ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
48. Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10: 954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
49. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни
аспекти на политикоправния генезис, Том 8. Новото време. Книга 2, С., „Янус”, 2008, 445 с. ISBN 978-954-8550-66-6, формат 70 х 100
х 16 (голям формат);
50. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 1, С., „Янус”,
2010, 421 с. ISBN 978-954-8550-68-0, формат формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
51. Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид. (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
52. Янко Янков, Политически и правни учения. Основни
аспекти на политикоправния генезис, Том 9. Новото време. Книга 3, С., „Янус”, 2010, 400 с. ISBN 978-954-8550-67-3, формат 70 х 100
х 16 (голям формат);
53. Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената
мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус”, 2010, 155 с. ISBN 978-954-8550-83-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
54. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 2, С., „Янус”,
2011, 229 с. ISBN 978-954-8550-84-0, формат формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
55. Янко Янков, Статии.
Студии. Записки, Том 3, С., „Янус”,
2011, 303 с. ISBN 978-954-8550-86-4,
формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
56. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, С., „Янус”, 2011, 419 с. ISBN: 978-954-8550-88-8, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
57. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 11, С., „Янус”, 2011, 202 с. ISBN: 978-954-8550-89-5, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
58. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 4, С., „Янус”,
2011, 207 с. ISBN 978-954-8550-91-8,
формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
59. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 5, С., „Янус”,
2012, 399 с. ISBN 978-954-8550-92-5,
формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
60. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 6, С., „Янус”,
2012, 330 с. ISBN 978-954-8550-95-6,
формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
61. Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената
мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”,
2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0,
формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
62. Янко Янков, Софийската вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), С., „Янус”, 2012, 217 c. ISBN: 978-954-8550-82-6, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
63. Янко Янков, Статии. Студии. Записки, Том 7, С., „Янус”,
2012, 285 с. ISBN 978-619-7008-02-9, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
64. Янко Янков, Писма до „градинарите” на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012, 346 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
&
В процес на проучване, разработване и предлагане за печат:
65; 66; 67; 68; 69. Янко Янков, Българският
демократичен геноцид. Писма до Главния Прокурор на Република България и до
Прокурора при Международния наказателен съд в Хага. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1, Том 2,
Том 3, Том 4, Том 5,
С., „Янус”,
2014-2015, ISBN: 978-619-7008-01-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат); (общ обем – 2600 –
две хиляди и шестстотин страници).
70. Янко Янков, Елити, секретни служби и тайна власт, С., „Янус”, 2014, 300 с. ISBN: 978-954-8550-73-4, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
71. Янко Янков, Политическата митология, С., „Янус”, 2015, 350 с.
ISBN: 978-954-8550-39-0, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
72. Янко Янков, Риторика, С., „Янус”,
2015, 400 с. ISBN: 978-954-8550-70-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
73. Янко Янков, Секретните служби и юридическите
научни кадри. Биопсихопортрети, С., „Янус”,
2015, 420 с. ISBN 978-954-8550-98-7, формат 70 х 100
х 16 (голям формат);
74. Янко Янков, Философия на правото. (Философски размишления и рецепции в правото), С., „Янус”, 2016, 650 с. ISBN: 978-954-8550-59-8, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
75. Янко Янков, Политическият мениджмънт, С., „Янус”, 2015, 350 с. ISBN: 978-954-8550-85-7, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
76. Янко Янков, Политическият медикализъм. Болестта
в полето на политическата власт, С., „Янус”,
2015, 350 с. ISBN: 978-954-8550-41-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
77. Янко Янков, Психология на политиката, С., „Янус”, 2016, 500 с. ISBN: 978-954-8550-38-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
78. Янко Янков, Пътят към Европа. България в полето
на ценностните периферии и геополитическите стратегии, С., „Янус”, 2015, 500 с. ISBN: 978-954-8550-46-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
79. Янко Янков, Червената мафия. Политологичен
анализ на посткомунистическата престъпност, С., „Янус”, 2014, 230 с. ISBN: 978-954-8550-17-8, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
80. Янко Янков, Зеленото чудовище от Държавна
сигурност. Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм, С., „Янус”, 2015, 200 с. ISBN: 978-954-8550-56-7, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
81. Янко Янков, Съвременни правни системи, С., „Янус”, 2016, 450
с. ISBN: 978-954-8550-96-3, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат).
82. Янко Янков, Научни записки и фрагменти. (Параметрите на психотронната власт и на
възможностите за защита на човешката същност), Том 2,
С., „Янус”,
2015, 550 с. ISBN 978-954-8550-69-7, формат формат
70 х 100 х 16 (голям формат);
VІ.
Правозащитна дейност:
Още
като студент, под влияние на идеите на западната демокрация, на
антикомунистическите събития в Чехословакия през 1968 г., както и на общото ми
умонастроение, формулирах и предприех частично практическо изпробване на тезата за
евентуалната възможност за легитимна съпротива срещу тоталитарната
комунистическа система
чрез
използуването на високи юридически и идеологически знания и практическото им
реализиране чрез предявяване пред българските
институции на административни и правосъдни процедури за защита на нарушените
индивидуални права на близки и доверени хора,
както и чрез предоставяне на западните посолства в София на обемиста документация, която
впоследствие е била предмет на разглеждане от Мадридската и Стокхолмската
конференции по проблемите на човешките права.
Така,
само една година след постъпването ми на научна работа, през 1975 г., вече предприех
по-интензивни действия в това направление,
а
от разсекретените архиви на Държавна
сигурност (ДС) днес е видно, че именно по същото време, през 1975-1976
г., вече съм бил станал обект на интензивно наблюдение от тайните служби,
при което изключително специално внимание е било отделяно:
първоначално
за проследяването на моите контакти с българските млади учени и журналисти;
после
- за проследяване на контактите ми с млади учени и журналисти от Австрия,
ГФР, Англия, Франция, Швейцария и САЩ,
и -
особено през 1982-1984 г. - за проследяване на моите интензивни посещения в
западните (и други) посолства в София.
Така, още съвсем веднага след
освобождаването ми от затвора на 31 Октомври 1989 г. аз предприех
интензивни медийни и правно-процедурни
действия по защитата на нарушените човешки права не само лично на мен и на
близките ми хора,
но и по защитата на широк
кръг български граждани, като:
ПЪРВО: през
1990-1991 г. КАТО УЧАСТНИК В Националната политическа „Кръгла маса“ и КАТО
ДЕПУТАТ във Великото Народно събрание, избран от район, населен предимно с лица
от турското етническо малцинство в България
(нека отбележа, че моето
избиране за депутат бе организирано именно от лица, с които се бях запознал в
затвора, където те беха настанени като абсолютно невинно осъдени просто защото
беха отказали да сменят традиционната си етно-културна нагласа и турските си
имена с руски и български!!!)
лично съм написал от името
на повече от 200 (двеста) души и от техно име съм депозирал в офиса на Главния
прокурор и в офисите на няколко окръжни и районни прокуратури ИСКАНИЯ ЗА
РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИМАЩИТЕ ГЕНОЦИДЕН ХАРАКТЕР ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ СРЕЩУ ТЕЗИ
ХОРА;
ВТОРО: от есента
на 1989 г. до днес като юрист и обществено ангажирано лице лично съм
написал ОТ МОЕ ИМЕ И съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 50
(петдесет) искания за разследване на престъпления, извършени от функционери на
държавната власт срещу ДРУГИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ;
ТРЕТО: от есента
на 1989 г. до днес като юрист и обществено ангажирано лице лично съм
написал от мое име и съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от
8000 (осем хиляди) страници документация, обосноваваща и доказваща
наличието на общ (тотален) и на
селективен ГЕНОЦИД,
извършван КАКТО ОТ
класическата комунистическа система на управление от 1944 г. до края на 1989 г.,
ТАКА И ОТ системата
на управление от началото на 1990 г. ДО ДНЕС, като строго научно и
статистически съм обосновал тезата, че
ОТДЕЛНО ОТ НОРМАЛНАТА СМЪРТНОСТ И
ОТДЕЛНО ОТ ЕМИГРАЦИЯТА
В РЕЗУЛТАТ НА ГЕНОЦИДНАТА
СТРАТЕГИЯ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ СА НАМЕРИЛИ СМЪРТТА СИ ПОВЕЧЕ ОТ ДВА МИЛИОНА
БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ;
ЧЕТВЪРТО: в частност, в съответствие с Римския регламентационен
статус и юрисдикционните правомощия на Международния наказателен съд в Хага
само за деянията, които са извършени след 2002 г.,
специално ОТ 2007 Г. ДО ДНЕС съм предявил пред Главния прокурор на България
специална процедурна преписка,
съдържаща повече от 2600 (две хиляди и шестсотин) страници документация и
обосноваваща наличието на общ (тотален) и на селективен ГЕНОЦИД,
по които до днес не е
предприета абсолютно никаква легитимна дейност за проверка и анализ на
предоставените от мен факти и доказателства;
ПЕТО: с 12 (дванадесет) специални
препоръчани пощенски пратки от: *08 Август 2012 г., *16
Август 2012 г., *20 Август 2012 г., *23
Август 2012 г., *27 Август 2012 г., *29
Август 2012 г., *31 Август 2012 г., *14
Септември 2012 г., *17 Септември 2012 г., *06
Октомври 2012 г., *08 Октомври 2012 г. и *14
Януари 2013 г.
съм
изпратил и фактически депозирал в офиса на Прокурора при Международния
наказателен съд в Хага
точно 1689 (хиляда шестотин и осемдесет и девет) страници документация,
по повод и във връзка с
която получих официално писмо, подписано от M. P. Dillon,
съгласно текста на което, за да
бъдат разгледани моите текстове, е необходимо те да са написани
ИЛИ
НА един от двата работни езици на Съда – т. е. Английски или Френски,
ИЛИ
НА един от другите официални езици на Съда – т. е. Арабски, Китайски, Руски или Испански.
Категоричен съм, че визираното лице от офиса на
прокурора при Международният наказателен съд в Хага е извършило НЕправосъобразно
обоснован ПРЕСТЪПЕН ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ,
тъй като визираната институция е
длъжна да има преводачи както за обзорно-информационни преводи, така и за
специално-процедурни преводи,
а не институцията да изисква
от жертвите на престъплението САМИТЕ ТЕ да извършват преводи или да заплащат
неимоверно скъпи хонорари за извършването на преводи; КАТЕГОРИЧНО ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ
СЧИТАМ, ЧЕ ТОЗИ ИМЕННО ПОДХОД НА ВИЗИРАНОТО СЛУЖЕБНО ЛИЦЕ ГО ДЕМАСКИРА КАТО
ПОЛИТИЧЕСКИ ИЛИ КОРУПЦИОННО ЗАИНТЕРЕСОВАН СЪУЧАСТНИК В ГЕНОЦИДА.
Когато в България аналогично
институционално лице направи аналогично официално писмено изявление, то това е
категорично доказателство, че то действува
НЕ КАТО МАГИСТРАТ,
А КАТО АГЕНТУРНО ИЛИ
МАФИОТСКИ ПОДСТАВЕНО ЛИЦЕ НА
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, КОИТО СА ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО.
Дали това е точно така и в
тук визирания случай е въпрос, отговорът на който рано или късно ще бъде
намерен от мен и ще бъде официално публикуван в документалните и научните ми
книги,
за да бъде осигурена
документалната възможност за това един ден заинтересованите лица и институции
да могат да потърсят съответната наказателна и репараторна отговорност както от
това лице, така и респективно от институцията, от името на която това лице е
действувало и е извършило визирания престъпен отказ от правосъдие.
Впрочем, превъзходно съм
запознат със становището на ексПрокурора
от Хагския трибунал Карла дел Понте относно истинската същноста на този тип
съдилища,
а сега ТУК
ОТПРАВЯМ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО СИ към
Техни Превозходителства
тук визираните Посланици,
които, поне
официално, имат като едно от своите задължения
ДА СЛЕДЯТ
ЗА ЗАЩИТАТА И
ДА
ЗАЩИТАВАТ
НАРУШЕНИТЕ
ЧОВЕШКИ ПРАВА на гражданите в държавите, в които са акредитирани.
Това,
впрочем, е изрично и ясно вменено задължение най-вече на посланиците от
страните на Европейския съюз.
Така, съгласно Решение от
05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,
„Общността представлява НОВ ПРАВЕН
РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили
суверенните си права“,
КАТО, ПРИ ТОВА,
„като СУБЕКТИ НА ТОЗИ
НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО
ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.
Което означава, че Техни превъзходителства посланиците на
държавите-членки на Европейския съюз са акредитирани
НЕ
САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
и в този смисъл от една страна
всяко посегателство на
българската държавна власт върху правата на българските граждани СЛЕДВА
ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ
СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,
която агресия съдбовно
засяга правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО
ПРАВО;
а от друга страна
всяка аргументация
(каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България
дипломатически представители на други
европейски държави, издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса
във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на
човешките права на българските граждани,
НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В
ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Впрочем, позволявам си
също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията
на Европейските общности и от Европейския
съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.
На тук визираните
адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си
позволявам да обърна внимание върху факта, че
тоталното
шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО
НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
характеризират
ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА (както вече са се
изказали някои западни дипломати),
а именно
като хуманитарен КОЛАПС;
и че в
контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на
обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска
човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
теза за необходимостта
от „ДЕБАТ“.
Позволявам си да обърна
внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред
българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и
възгледът,
че българското общество се
нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото
правосъдие,
а от съвсем реална и
ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА
ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския
съюз!
Позволявам си да обърна
внимание на европейските дипломатически представители на факта, че
българските граждани,
които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,
имат правото да ПОЛУЧАТ
РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,
и както Европейският съюз,
така и другите държави от този Съюз
СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ
НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА
БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;
И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ
ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
и ако българските граждани
действително са субекти на международното и на европейското право,
ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА
ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ
И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА
ЗАЩИТА,
отколкото, примерно казано,
гражданите на Ирак, Либия или Сирия.
Но
... проблемът е:
„Дали Европейският съюз е заинтересован да защитава правата на
българските граждани
или е заинтересован да се преструва, че ги защитава, а фактически да поощрява
извършваното от Мафията тотално геноцидно „обезмозъчаване“ и „обезкостяване“ на
тази територия?“.
-*-*-*
Впрочем, по повод и във
връзка с така предявеното от мен ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ ТУК ВИЗИРАНИТЕ ТЕХНИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА - ПОСЛАНИЦИ НА
36 (тридесет и шест) държави,
ще си позволя да направя
една кратка ретроспекция:
В материалите, съдържащи
се в
Следствено дело №206 по описа
за 1984 г. на Главно следствено управление при Държавна сигурност и
Наказателно дело №30-Специален
архив по описа за 1984 г. на Наказателното отделение при Софийския градски
съд
е прието за установено, че:
Първо: аз лично съм предоставял официални писмени
материали за нарушения на човешките права в България на посолствата на: Австрия,
Белгия,
Великобритания
(и Би Би Си), Германия (ФРГ), Германската
демократична Република (ГДР), Гърция, Дания, Италия,
Испания,
Китай
(и китайската агенция „Синхуа“), Полша, Португалия,
Румъния,
САЩ,
Турция,
Унгария,
Финландия,
Франция,
Холандия
(Нидерландия), Чехословакия, Швейцария,
Швеция,
Югославия
и Япония;
Второ: на стр.24-25 от Том 3 на Следствено дело №206!1984 г., в специален
доклад на началника на Поделение 72800 при МВР-ДС (това е било специално строго секретно поделение на ДС, което е било
специализирано в подслушването и проследяването на дипломатите!!!) е записано следното:
„При посещенията си в посолствата Янков се
представя за „дисидент“, „борец за граждански права“, предава клеветнически
материали по отношение на социалистическия строй в НРБ, клевети политиката на
партията и правителството, настоява за намеса на западните държави и
реакционните организации като „Международна амнистия“ за оказване на „помощ“;
„Установено е, че
западните посолства и реакционните централи с охота използуват „случая Янко
Янков“ в антибългарската и антикомунистическата пропаганда“;
Трето: на стр.19-22 в посоченото следствено дело е приложено копие
от текста на прочетения на 06 Юни 1984 г. по радио „Свободна Европа“ „Доклад на
Държавния департамент на САЩ“, в който моето име е посочено като пример на български
гражданин, лишен от човешки права;
Четвърто: на стр.176, стр 180, стр.185
и стр.188
са приложени имащите строго секретен статус изпратени до българското Министерство на
външните работи официални писма на Посолството на Унгария, Посолството
на Чехословакия, Посолството на Полша и Посолството
на Германската демократична Република,
съгласно текста на които
писма тези посолства по
изричен и пределно ясен начин поощряват и дори интензивно подстрекават
българската държавна власт да се саморазправи с мен по най-драстичен начин.
Тъй като посолствата
на Унгария и Полша, както и посолствата-правоприемници на
Чехословакия и ГДР тук и сега са адресати и на настоящите ми редове,
и тъй като
по надлежния съдебен ред е доказано, че българската държава е извършила изключително
жестоко престъпление спрямо мен и моите близки,
изрично и
ясно настоявам да получа официалното мнение на тези посолства, в което да ми бъде даден
отговор на въпроса:
„Дали те считат себе си за
съучастници в извършената спрямо мен жестока престъпна дейност, и
дали днес те
имат задължение както да „изкупят вината си“ за съучастничеството си
преди няколко десетилетия,
така и
дали по повод на сегашното ми обръщение към тях имат задължението да
постъпят Правосъобразно и Хуманно, или и сега ще постъпят както техните
престъпни предшественици?“.
VІІ.
Дейност по защитата на престъпно нарушените права:
лично на мен, на близките ми хора и
на ръководените от мен организации:
Уточнявам, че ми е особено
трудно да посоча точния общ обем на документацията, в която съм се постарал да
опиша престъпленията, извършени от функционерите на българската комунистическа
и посткомунистическа държавна власт. При това съм длъжен да уточня, че КАКТО
В СТРОГО НАУЧНИТЕ СИ КНИГИ, ТАКА И В ДОКУМЕНТАЛНИТЕ винаги съм изхождал
и изхождам от два основни постулата:
***че от Септември 1944 г. до днес
българската държавна власт винаги е била и е НЕЛЕГИТИМНА, и следователно
ПРЕСТЪПНА както от гледна точка на нейното формиране, така и
от гледна точка на нейното функциониране;
и че считам за ОСОБЕНО
ОПАСНИ ПРЕСТЪПНИЦИ абсолютно всички, които по един или друг начин, степен или
форма, откровено явно или дълбоко прикрито и замаскирано, ПРЕЧАТ ДА БЪДЕ
ПОТЪРСЕНА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ за престъпленията на комунизма
и на посткомунизма – от държавата, от нейните функционери и от нейните
господари от Мафията;
***че така нареченият „посткомунизъм“
съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а,
всъщност, е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи
вътре в самия комунизъм;
както и че осъждането
на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма,
НО И дори нещо повече – днес,
четвърт век след бутафорните промени, след които
НЕ САМО не бе наказан нито
един от злодеите на комунизма,
НО И самата държава не
понесе никаква репараторна отговорност за ръководените и обезпечените от нея
престъпления,
много по-актуално е осъждането на
посткомунизма, чийто фукционери
не само все още са тотално
водеща сила на обществената, политическата, икономическата и
държавно-управленската сцена,
но и злодеянията на които са не по-малко жестоки и
не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.
*** *** ***
Преди всичко несъмнено
трябва да посоча двете книги на моя дългогодишен приятел, колега, научен
консултант, редактор и биограф Николай
Михайлов:
Николай Михайлов, Янко Янков.
БиоБиблиография (на английски, френски, немски и български езици), С., „Янус”,
2006, 176 с. ISBN-10: 954-85-50-55-5, ISBN-13: 978-954-8550-55-0, формат 60 х 84 х 16;
Николай Михайлов, Янко
Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”, 2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9, формат 70 х 100 х 16.
На второ място
трябва да посоча официално издадените мои документални книги, както и книгите,
които които са готови за печат, но все още не са издадени (най-вече поради
липса на финансови средства):
01. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 1., С., „Янус”, 1994, 640 с. ISBN 954-8550-02-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
02. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 2., С., „Янус”,
1995, 576 с. ISBN 954-8550-04-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
03. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 3, С., „Янус”, 2002, 576 с.
ISBN 954-8550-07-5 (Том 3), формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
04. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 4., С., „Янус”, 2003, 568 с. ISBN 954-8550-09-1 (Том
4), формат 70 х
100 х 16 (голям формат);
05. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 5, С., „Янус”,
2003, 546 с. ISBN 954-8550-20-2 (Том 5), формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
06. Янко Янков, Документ за
самоличност. Политическа документалистика, Том 6., С., „Янус”, 2005, 526 с. ISBN 954-8550-22-9, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
07. Янко Янков, Политическите
убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, С., „Янус”,
2006, 150 с. ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16;
08. Янков, Я., Секретните
служби и научните кадри в БАН и СУ. (Политическа документалистика). Книга Първа, С., „Янус”,
2006, 144 с. ISBN-10: 954-8550-48-2, ISBN-13: 978-954-8550-48-2, формат 60 х 84 х 16;
09. Янко Янков, Политическите
убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия
вицепрезидента Ярослав Радев и
експремиера Андрей Луканов, С., „Янус”, 2007, 156 с. ISBN-10: 954-8550-12-1
(Книга 2), ISBN-13: 978-954-8550-12-3, формат 60 х 84 х 16;
10. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 7, С., „Янус”, 2007, 546 с. ISBN-10: 954-8550-57-1, ISBN-13: 978-954-8550-57-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
11. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 8, С., „Янус”, 2007, 640 с. ISBN: 978-954-8550-58-1, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
12. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, С., „Янус”, 2007, 620 с. ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
13. Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид. (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
14. Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената
мафия (Епистоларна политическа документалистика), С., „Янус”, 2010, 155 с. ISBN 978-954-8550-83-3, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
15. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, С., „Янус”, 2011, 419 с. ISBN: 978-954-8550-88-8, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
16. Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 11, С., „Янус”, 2011, 202 с. ISBN: 978-954-8550-89-5, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
17. Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената
мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”,
2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0,
формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
18. Янко Янков, Софийската вода и геноцидът над софиянци. (Документалистика), С., „Янус”, 2012, 217 c. ISBN: 978-954-8550-82-6, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат);
19. Янко Янков, Писма до „градинарите” на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012, 346 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
Книги в процес
на разработване и предлагане за печат:
20; 21; 22; 23; 24. Янко Янков, Българският
демократичен геноцид. Писма до Главния Прокурор на Република България и до
Прокурора при Международния наказателен съд в Хага. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Том 1, Том 2,
Том 3, Том 4, Том 5,
С., „Янус”,
2014-2015, ISBN: 978-619-7008-01-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
25. Янко Янков, Зеленото чудовище от Държавна сигурност. Фантом или реалност е
българският медикаментозен тероризъм, С., „Янус”, 2015, 200 с. ISBN: 978-954-8550-56-7, формат 70 х 100 х 16 (голям
формат).
На трето място
трябва да посоча документацията,
съдържаща се във вид на електронен запис в 15 (петнадесет) отделно обособени
папки в тук приложения DVD-R ДИСК, от които като
най-важна определям папката, съдържаща
ПОВЕЧЕ ОТ 750 (седемстотин и петдесет)
КОНКРЕТНИ ОПИСАНИЯ НА ОТДЕЛНИ КОНКРЕТНИ
т. нар.
СЪВКУПНОСТИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,
водещото наименование на всяко едно от които
описания е:
„Всички карти на масата и
отговорност за престъпленията на всички обществено- и държавно-високопоставени
лица от организираната престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата,
Съда, Правителството, Президента, и другите държавни институции!“
На четвърто място посочвам
документацията, от която пределно ясно е видно, че
всички, които по време на
класическия комунистически режим са участвували по някакъв начин в моето и на
близките ми противозаконно репресиране, почти веднага след това са били изключително
щедро възнаграждавани;
но най-щедрото им
възнаграждаване, обаче, е станало именно след т. нар. „политически промени”,
когато те достигат не само най-високото си издигане в професионалната йерархия,
но и зашеметяващото си забогатяване;
така, според моите все още
предварителни и непълни изчисления, само във връзка с противозаконното ми
арестуване, осъждане и престояване в затвора са били ангажирани повече от
200 (двеста) агенти, доверени лица и офицери от Държавна сигурност;
сред „най-издигнатите” от тях днес
фигурират: видни бизнесмени, демократични генерали, членове
на Висшия съдебен съвет, върховни съдии, конституционни съдии, съдии
в международните съдилища в Стразбург и Хага, министри и заместник-министри
(вкл. на правосъдието и на вътрешните работи), главен прокурор, видни
депутати, председател на Парламента, известни дипломати;
и че именно след политическите
промени аз:
►макар и вече формално да съм
свободен, придобих такъв фактически статус, който ми дава основанието често
пъти да заявявам, че преследването ми
днес е много по-зловещо и по-перверзно, отколкото преди, а днешният ми статус
е много по-зловещ от затворническия;
►в частност често пъти изрично подчертавам, че именно след политическите промени
към числения офицерски и агентурен състав на специалните служби са прибавени
още толкова, и така днес аз фактически съм „работодател“ на цял полк рафинирани
високопоставени престъпници;
►в частност често пъти изрично подчертавам, че по времето на
класическия комунизъм баба ми е починала
само три дни след моето арестуване, а дядо ми е погребан пет дни след свиждането
му с мен в затвора, като смъртта и на двамата е само косвена последица от
репресиите лично върху мен;
и че именно непосредствено след
политическите „промени” в контекста на един привидно естествен, но всъщност
добре планиран от престъпните кръгове календарен ритъм, съвсем за
кратко време умират брат ми, баща ми и майка ми, смъртта на които аргументирано определям именно като убийства,
осъществени от персонално и институционално
същите зловещи сили на специалните служби, които не само останаха абсолютно непроменени, но и продължиха тотално
да контролират абсолютно всички икономически, обществено-политически и социални
процеси;
и че именно след политическите
промени: макар и да има две престижни висши образования (магистър
по стоматология и магистър по педагогика със
специалност „Социална дейност с деца”),
съпругата ми Елка Петкова Янкова
става безработна почти веднага, след като през 1993 г. се омъжва за мен, а
всички работодатели, към които тя се е обръщала за работа, недвусмислено са й
давали да разбере, че престижните й дипломи нямат никаква стойност именно
поради брачния й избор;
и че нещо повече – вече демократичните специални служби
подложиха на специална „санитарна обработка“ нейната майка и баща й, които
скоропостижно починаха, а брат й - магистър по стоматология - за да се спаси, емигрира в Испания;
особено показателен е случаят със
смъртта на нейната майка – съвсем наскоро след като аз и нейната дъщеря
създадохме семейство и ни се роди дете, майка й ми разказа подробностите за
това, как един бивш служител на комунистическата ДС, когото в малкия
провинциален град тя познавала от преди години, когато е работела като служител
в Българската Народна Банка, поискал от нея да се противопостави на брака на
нейната дъщеря с мен; но тъй като тя не само отказала, но дори му е казала, че
на мен ми е казала за него,
наскоро след товя тя
попаднала в болницата в провинциалния град, където „нещо било объркано“ в
лечението й; след което, за да се
прекъсне причинната връзка, тя е докарана в София, за да ... бъде оформена
документацията за смъртта й;
и че вече много години,
въпреки моите настойчиви опити и искания пред прокуратурата да ни бъде дадена
документацията, свързана с лечението и най-вече съдебно-медицинската
експертиза, до днес не ни е даден никакъв достъп до нея.
Така, в заключение на настоящето ми Отворено
писмо до всичките вас, Ваши Превъзходителства, изрично и пределно ясно
заявявам, че настоявам за
ПЪЛНА репараторна отговорност на
българската държава
и
за МАКСИМАЛНА наказателна и
ПЪЛНА репараторна отговорност на
всички изрично и ясно посочени престъпни лица - функционери на българската
комунистическа и посткомунистическа държава,
както
и за всички други (примерно наследниците на починалите престъпници) лица, които
са се възползували от престъпната дейност на своите наследодатели и са се
облагодетелствували от техната престъпна дейност.
Следва продължание - Второ Отворено
писмо
23 Януари 2014 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар