Дълбокоуважаеми мои „високоблагородно добронамерени съветници“
във Фейсбук!
Моля Ви да благоволите да
приемете моите най-искрени благодарности за „високоблагодорно добронамерените съвети“, които по един или друг
начин, изрично или конклудентно, почти всеки ден, по повод и без повод ми
предлагате както на официалните фейс-страници, така и (най-често) във
Фейс-чата!
Ще си позволя да споделя с
Вас, че някога, преди много години, почти преди половин век, като студент в
единствения по онова време в България Юридически факултет (ЮФ) на Софийския университет (СУ), по време на лекциите на проф.
Доко Доков нещо се заплесвах с една колежка, а професорът, вместо да ми направи
забележка за това, че създавам дискомфорт на лекцията му, започна да ми дава
някакви младежки съвети.
Тогава аз най-спокойно
(или може би дори най-„елегантно нахално“)
го репликирах, като му казах: „-Моля Ви,
не ме съветвайте – мога да си греша и сам!“.
Професорът, който
не само не се противеше студентите да го репликират, но дори ги стимулираше
да правят това, се изненада не от факта на моята реплика, а от нейното
съдържание.
Така, от този мемент той
не само пое интензивната инициатива да ме кани на заседанията на ръководения от
него т.нар. „студентски кръжок“, но и
впоследствие, след като констатира че именно този ми начин на мислене и на
поведение има т.нар. константна тенденция,
стана един от тези, които
направиха всичко, което можеха, да стана асистент – преподавател в ЮФ на СУ.
Та, без да имам каквото и
да е желание или необходимост да ставам асистент на моите сегашни „високоблагородно добронамерени съветници“
във Фейсбук, казвам същото и на тех:
„-Моля
Ви, не ме съветвайте – мога да си греша и сам!“.
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар