Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център за социални и хуманитарни науки при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките
права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на Партия Либерален конгрес
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
23 Юни 2014 г.
Cry
for Justice // Cry for Law
Вик за Правосъдие
Второ
отворено официално писмо
01) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
02) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Аржентина
бул. „Драган
Цанков” № 36,
„ИНТЕРПРЕД”, бл.
„Б”, 8 етаж, п.к. 635, 1040 София
03) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство
Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
04) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Федеративна Република Бразилия
бул. „Княз
Дондуков“ № 54-Б, 1000 София
05) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Светия Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура)
ул. „11-ти Август“ № 6, 1000 София
06) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия
ул. „Московска“ № 9, 1000 София
07) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Федерална Република Германия
ул. „Фредерик-Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087)
София
08) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан
Стефано“ № 33), 1504 София
09) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков” № 54,
П.К. 1393, 1000 (1504) София
10) До Негово
Превъзходителство
Посланика
(Представителя) на Европейската комисия в България
ул.
„Раковски“ № 124, 1000 София
11) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Ирландия
ул. „Бачо Киро” № 26, 1000 София
12) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Испания
ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София
13) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Италия
ул. „Шипка“ № 2, 1000 София
14) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Кипър
ж.к. „Лозенец“,
ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София
15) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Княжество Лихтенщайн
ЧРЕЗ:
Негово
Превъзходителство Посланика
на Конфедерация Швейцария в
Република България
ул. „Шипка“ №
33, п.к. 244, 1000 (1087, 1504) София
16) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Великото
Херцогство Люксембург
ЧРЕЗ:
Негово
Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
ЧРЕЗ:
Негово Превъзходителство Посланика на
Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15,
1000 (1504) София
17) До Негово Превъзходителство
Посланика
на Република Малта
бул. „Васил Левски“ № 92, етаж 2, 1504 София
18) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Малтийския орден
бул. „Васил
Левски“ № 92, ет. 2, София, 1504 София
19) До Негово
Превъзходителство
Посланика
(Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
20) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
21) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Кралство Норвегия
бул. „Княз Дондуков” № 54-В, 1000 София
22) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Полша
ул.
„Хан Крум“ № 46, 1000 София
23) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Португалия
ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
24) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Румъния
ул. „Михай
Минеску“ №4, 1111 София
25) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Федерална конституционна Република
Съединените
американски щати (САЩ)
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
26) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Словакия
бул. „Янко Сакъзов“ №9, 1000 София
27) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Словения
Чрез:
Негово
Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
28) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София
29) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Турция
бул. „Васил
Левски“ № 80, 1000 София
30) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
31) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Финландия
ул. „Бачо Киро“ № 26-28, 1000 София
32) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Франция
ул. „Оборище“ №
27-29, 1504 София
33) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Република
Хърватия
ул. „Велико
Търново“ № 32, 1504 София,
34) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Чешката
република
бул. „Янко
Сакъзов“ № 9, 1504 София
35) До Негово
Превъзходителство
Посланика
на Конфедерация Швейцария -
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
36) До Негово
Превъзходителство
Генералния
Почетен консул на Кралство Швеция -
ул. „Съборна“ №
2-А, 1000 София
І.
Ваши Превъзходителства,
Преди всичко, в качеството ми не само
на участник, но и на организатор и на институционално лице, имам удоволствието
да ви поканя да присъствувате на организираната от Българската академия на науките и
изкуствата (БАНИ), Сръбската кралска академия на науките и изкуствата и Европейския център за бизнес,
образование и наука, международна конференция на тема „Иновационно поведение, предприемачество и
устойчиво развитие“, която ще се състои на 28 и 29 юни 2014 г. от
9.00 часа в Киносалона на ВМА, ул. „Георги
Софийски“ №3. Работните езици на конференцията са български и английски
език.
Освен
това имам удоволствието да Ви уведомя, че аз участвувам с два доклада, а именно:
„Цената на иновациите и
предприемачеството в комунистическа и посткомунистическа България (Моят
половинвековен опит)“ и
„Политическият маркетинг“;
при
което изрично и ясно подчертавам, че:
по
същество и двата ми доклада, и най-вече първият, са неразривно свързани с
акцента на настоящата моя „дипломатическа“ „кореспонденция“ с всичките вас,
а именно
– тоталната
и селективна - от 1944 г. и особено от 1990 г. до днес - геноцидна
комунистическа и посткомунистическа практика, пълната липса на Правосъдие в
България и
пълната
незаинтересованост (или дори напротив – пълната заинтересованост!) на определени
корумпирани и властващи европейски и световни елити от точно това състояние на
българската действителност.
Също
така имам удоволствието да ви уведомя, че:
*сборникът
с докладите вече е отпечатан;
*английският
текст на първия ми доклад предстои да бъде издаден като брошура в самостоятелно
книжно издание и отделно от това да бъде публикуван в моя Интернет-сайт;
*българските
текстове на моите два доклада са пубикувани в моя Интернет-сайт на следните
електронни адреси:
ІІ
Ваши Превъзходителства,
В настоящето
мое Второ
отворено официално писмо до всички вас няма да споменавам или
коментирам факта или обстоятелството колко и кои от вас са благоволили да
отговорят на писмото ми от преди пет месеци – от 23 Януари тази година. Ще
спомена само това, че както в ежедневната, така и в официалната дипломатическа
практика често пъти именно липсата на отговор е най-ясният и най-красноречивият
отговор, при това далеч надхвърлящ параметрите на дължимата хуманна
добронамереност и дълбоко навлизащ в сферата на бруталната антихуманна откровеност.
Все пак,
тъй като през изминалия четвърт век визираното мое писмо до вас съвсем не е
единственото, тук и сега за пореден път ще си позволя да обърна вашето внимание върху факта, че
налице е голямо множество актове на ООН, на Европейския
съюз, на Съвета на Европа и на вашите национални законодателства, по силата на
които
дипломатическите мисии, включително и тези в България, са акредитирани не
само и дори не толкова при българската държава, а и, дори най-вече, при българските граждани,
и наред с всичко друго, имат и задължението да следят и енергично
и ефективно да настояват за спазването на човешките права;
и че всяка
аргументация, акцентираща върху тоталния суверенитет на българските държавни
институции, и особено в контекста на тяхната ноторно известна дълбока генетична
връзка с трансформираната в Червена Мафия Червена Армия, по своята най-дълбока
същност и в крайна сметка има характера на откровено и зле прикрито
легитимиране не само на тоталната и селективната диктурура, но и на практиката
на тоталния и на селективния геноцид срещу (върху) българските граждани, които,
също така, са НЕ САМО ЛЕГИТИМНИ ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИ, НО И ГРАЖДАНИ НА ХУМАННИЯ
ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ.
За
пореден път обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че съгласно
принципите и нормите на съвременното Право, включително и Правото на
Европейския съюз и Правото на вашите национални държавни формирования,
суверенитетът
на държавните институции е производен от суверенитета на гражданите,
и че едно от най-важните
задължения не само на западновропейските, но и на всички ангажирани с
Принципите и Нормите на ООН дипломатически мисии, акредитирани в
държавите-членки на Европейския съюз, включително и акредитираните в България,
е да следят и енергично и
ефективно да настояват за спазване на човешките права,
включително и като се
противопоставят на диктаторските, геноцидните и другите подобни практики на
българските държавни институции.
Така,
позовавайки се на тези именно актове, адресирам до вас настоящето мое официално
Отворено писмо и заявявам искането си да получа вашия официален отговор.
При това
позволявам си да подчертая, че т.нар. „политическа коректност“ не бива да
става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и нейните високопоставени
и високопокровителствувани властови представители.
Позволявам
си да подчертая, че категорично не съм съгласен да приема за Правосъобразен вашия мълчалив,
но подразбиращ се (конклудентен) отказ да се съобразявате с (да спазвате и да
реализирате) принципите и нормите на т. нар. универсална юрисдикция,
съгласно
които имате гарантираната от Международното право възможност да действувате
като представители на международната общност и да спомагате и
обезпечавате предявените (поисканите) пред вас от жертвите на престъпленията
искания за разследване и осъждане на онези извършители на престъпления, които
институциите на съответните държави отказват да разследват, както и респективно
да обезпечавате пълно обезщетение на жертвите на престъпленията.
Макар
че въпреки охотната и неимоверно
обилна ваша официална словоблудствена риторика относно порицаването и осъждането
на престъпленията на комунизма, вие и
респективно вашите правителства досега не сте изпълнили и спазили нито една от
международноправните норми относно правата на жертвите на престъпния
комунистически политически режим,
все пак тук
и сега ще си позволя да подчертая, че така нареченият „посткомунизъм“
съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията“ на комунизма, а,
всъщност, е ЕТАП ИЛИ СТАДИЙ от трансмутационните процеси, протичащи
вътре в самия комунизъм;
както и че осъждането
на комунизма НЕ САМО задължително изисква и осъждане на посткомунизма, НО И
дори нещо повече – днес, четвърт век след бутафорните промени, след които НЕ
САМО не бе наказан нито един от злодеите на комунизма, НО И самата държава не понесе никаква
репараторна отговорност за ръководените и обезпечените от нея престъпления,
много
по-актуално е осъждането на посткомунизма, чийто фукционери не само
все още са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и
държавно-управленската сцена,
но и и злодеянията,
ВКЛЮЧИТЕЛНО И ГЕНОЦИДНИТЕ, на които са не по-малко жестоки и не по-малко
перверзни от злодеянията на техните предшественици.
ІІІ.
Ваши Превъзходителства,
В
настоящето мое писмо до вас обръщам специално внимание на това, че в
резултат на специалната ОБЩОГЕНОЦИДНА (тоталногеноцидна) стратегия на
държавното управление в България от 1990 г. до днес и тоталната липса на Легитимно Правосъдие:
***от демографската карта
на България липсват като геноцидно умъртвени
(отделно от нормалната смъртност!!!) повече от два милиона души;
***отделно от това липсват повече
от два милиона и половина български граждани, които, УЖ ДОБРОВОЛНО (без
въоръжени придружители и за собствена финансова сметка), но всъщност
ГЕНОЦИДНО-ПРИНУДИТЕЛНО СА ДЕПОРТИРАНИ (интернирани, изселени) от своята
обичайна естествена национално-културна и семейно-битова среда и са „настанени“
или „дислоцирани“ като емигранти в не
по-малко жестоки от класическите концлагери съвременни европейски и световни
икономически гета, а онези, които останаха по родните
си места, просто получиха неимоверно
щастливия шанс сами да организират в домовете си собствения си затворнически и
концлагерен статус;
***като само 7-8% (седем-осем процента) от българските граждани имат
финансово-икономически ресурси и възможности да участвуват в така наречения
„свободен“, но всъщност мафиотски финансово-икономически, социален и
политически обмен, и това са изключително лица от най-висшите етажи на
класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит, при което тези лица
притежават (или владеят) 97% (деветдесет и седем процента) от т. нар.
„национално богатство“;
***а
всички останали (в „домашния си“ български тотален затвор и концлагер)
вегетират в полуживо ежедневно битово състояние, консумативните измерения на
което са драстично далеч КАКТО под официалните изисквания на класическото
Римско право относно робите, ТАКА И под официалните нормативни изисквания на
Европа относно задълженията на стопаните да обезпечават така наречения
„неприкосновен жизнен мимимум“ на отглежданите от тях домашни животни.
ІV.
Ваши Превъзходителства,
В
настоящето писмо до вас обръщам специално внимание на това, че:
***от
70-те години до днес аз и всички мои най-близки роднини и приятели именно
заради мен са намерили смъртта си, тъй като заради подкрепата им към мен са били
подложени на специална стратегия на СЕЛЕКТИВЕН ГЕНОЦИД, а останалите живи
включително и днес интензивно са подложени на многобройни почти ежедневни
геноцидни оперативни мероприятия;
***няколкото десетки хиляди страници ДОКАЗАТЕЛСТВА
за това се намират
както
във вече разсекретените и все още неразсекретени архиви на
комунистическата Държавна сигурност и на свързаните с тях съдебни дела, за
престъпния характер на които отдавна има специално Решение на общото събрание
на наказателните колегии на Върховния съд,
така
и във все още неразсекретените, но очевидно съществуващи
многобройни секретни архивни и оперативни материали на посткомунистическите
специални служби;
така
и в няколкото стотици прокурорски преписки и няколкото десетки
съдебни преписки и дела, по които официално и аргументирано съм търсел
Правосъдие и по които изпълняващите агентурна дейност на специалните служби
прокурори и съдии брутално са нарушавали принципите и нормите на Правото и са
отказвали да осъществяват легитимно Правосъдие.
V.
Ваши Превъзходителства,
обръщам
вашено внимание върху ноторно известните факти, че:
***българският
Парламент е приел и понастоящем е в сила т.нар. Закон за обявяване на
комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05
Май 2000 г.);
***в частност
съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон комунистическата Държавна
сигурност е била престъпна организация, и че престъпна е била както
цялата дейност на тази организация, така и дейността, която е била извършвана
от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е
друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност;
***но че въпреки това
днес, повече от четвърт век след
официалните политически промени, повече от 50% (половината) от
високопоставените ръководни професионални кадри на тази престъпна организация продължават
да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически”
или „демократични” специални държавни служби, като това съвсем не
означава, че „новите“ служби са с 50% по-малко престъпни, а означава, че „новите“ специални служби са си точно толкова
престъпни, колкото и класически комунистическите), и че политическият режим съвсем не е
НЕкомунистически, а е
НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски;
***днес най-малко 90% (деветдесет процента) от персоналния състав
на Прокуратурата и Съда са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с
престъпната дейност
КАКТО
НА комунистическата Държавна сигурност, ТАКА И НА посткомунистическите
специални служби, ТАКА И НА Червената Мафия,
в
механизма на която (на Мафията) САМАТА
ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ, и тези уж държавни и уж
правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а са престъпни в
изключително високоопасна степен.
VІ.
Ваши Превъзходителства,
обръщам
вашено внимание върху това, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и
понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция
1096 от 1996 г., съгласно текста на която справянето с наследството на
комунистическите системи изисква:
*възстановяване на върховенството
на Закона;
*разграждане на старите
институционални структури и рамки на мислене;
*категорично недопускане
да бъде извършена „кадифена реставрация“
на тоталитарния режим;
*намиране на деликатния
баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;
*осигуряване на каузата на
Справедливостта и наказване на виновните;
*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на
комунистическа заплаха;
*извършените криминални деяния от
физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим да се преследват и наказват по силата на
действуващото наказателно законодателство, което може да бъде разширено, за
да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;
*наказването
на всяко лице за всеки отделен акт на действие
или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни
принципи на цивилизованите страни;
*ако лицето е действувало в
нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на
действията му и неговата лична вина;
*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена
материална компенсация;
*да бъдат разкрити за публичен
достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп
до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;
*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са
заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и
фактически са подкрепяли режима, е необходимо да се извърши лустрация или
декомунизация, тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват
властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не
е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата
демокрация.
VІІ.
Ваши Превъзходителства,
обръщам вашено внимание
върху това, че Парламентарната
асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и
за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която
тоталитарните комунистически
режими са се характеризирали без изключение с
тежки нарушения на човешките права,
без
разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.
VІІІ.
Ваше Превъзходителство,
Накрая на настоящето мое
писмо до вас ще си позволя да обърна вашето внимание върху това, че съвсем
неотдавна, все пак в рамките на дейността на предишния Парламент, официални
представители на българските специални служби бяха поканени на заседание в
Парламентарната комисия за контрол върху специалните служби, при което
официално бяха съобщили:
***че съществува отдавнашна и
константна престъпна практика, при която българските специални служби са
използувани от български и чуждестранни политически и икономически (т.е.
мафиотски) кръгове, при което за
да бъдат елиминирани от политическата или икономическата сцена определени лица,
за тях се изработват фалшиви компрометиращи ги информационни масиви, които се
предоставят на така наречените „партньорски специални служби на други държави“,
които от своя страна осъществяват спрямо тези лица определена синхронна елиминиционна
стратегия и мероприятия;
***дори нещо повече: че повечето от така наречените „партньорски
специални служби на другите държави“ превъзходно знаят, че предоставената им
информация има фалшив характер, но въпреки това я използуват за елиминирането
на визираните лица, тъй като тези визирани лица по своята същност се проявяват
като непримирими привърженици на Правото и Справедливостта и с официалната си
дейност по същество пречат не само на българските престъпни мафиотски кръгове,
но и на конвергираните с тях чуждестранни такива.
ІX.
Ваши Превъзходителства,
Като ви
пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си
мълчание по повод и във връзка на голямото множествмо мои адресирани до вас
писма и да ми отговорите.
Следва продължание - Трето Отворено
официално писмо
23 Юни 2014 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар