Драги Приятели и Драги НеПриятели,
Позволетe ми да ви представя един щрих от
определен тип събития.
І.
В Интернет-пространството има медия,
озаглавена „Между редовете“ (http://mejdu-redovete.com/), а
като „ръководител“ на нейния екип е
посочен Петър Димитров http://mejdu-redovete.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81/
Без тук да коментирам
юридическата страна на въпроса, ще отбележа:
*че както навсякъде по
света, където има правни системи, включително и по местожителството на
визираното лице, вкл. и в България, съществува т. нар. „авторско право“,
вкл. и т. нар. „медийно право“;
*и че в случая визираното лице е
извършило драстично нарушение на авторското и на медийното
право на една българска телевизионна медия и на един български телевизионен
журналист.
Във Фейсбук пространството има профил на „медия“-та „Между редовете“, и това е
където е уточнено, че това е „Медия/Новини/Публикуване/ Новини, анализи и
коментари на публикации в интернет“.
Пак
във Фейсбук има и профил на визирания
„ръководител“ на въпросната „медия“,
откъдето научаваме, че това е „мъж“,
„роден на 10 октомври 1974 г.“
Никъде не е отбелязано
къде е роден „мъжът“ Петър Димитров, но акуратно е
отбелязано, че неговото „местожителство“
е London, United Kingdom .
Точно така е написано – името е изписано на кирилица
(на български език), а местожителството – на латиница (на английски език).
В графата „За мен. Работа и образование“ на български език е записано, че
информация относно тези информационни области може да бъде дадена само след „Запитване
за средното училище на Петър“, и отделно от това на „превъзходен“ английски език е уточнено „Ask
for Петър's college“.
Относно музиката, която визираното
лице обича, е записано „ЪпсурТ“
и „Shamara a.k.a. Big Sha“;
относно филмите - „Rambo“.
Относно т. нар. „харесвания“ са отбелязани 16 такива, при
което като водещи или
съдържателно и концептуално най-важни „харесвания“ се открояват „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“, „ГЕРБ Панагюрище“, „На Избори с ГЕРБ“, „Политическа Партия ГЕРБ“, „ВСИЧКИ
БЪЛГАРИ В ЕДНА ГРУПА!ВЛЕЗТЕ И КАНЕТЕ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!“, „Движение 22
септември - Независимост“. „ГЕРБ Благоевград“, „Подкрепям президента
Плевнелиев“.
Тъй като тези негови „харесвания“ са си негово абсолютно неприкосновено право, никъде с
нищо не е отбелязано, че някой друг му е бил търсел „отговорност“
и му е бил искал „обяснение“ защо са такива харесванията му. И това е напълно Справедливо и напълно
Правосъобразно; при което наложително е изрично да бъде отбелязано, че
за да може той, Петър Димитров,
да
има както такова абсолютно неприкосновено право, така и възможността да
упражнява това си право и да се възползува от него,
съвсем немалко хора както по
света, така и в България, са рискували както собствената си съдба и собствения
си живот, така и съдбата и живота на най-близките си хора, и са „платили“ наистина
висока „цена“ .
Не така, обаче, стоят нещата със самото визирано лице.
То счита, че всеки, който харесва това, което той не харесва,
безапелационно
му дължи „обяснение“.
Така, на 27 Май 2014 г.,
т. е. само преди няколко дни, визираното лице е публикувало във Фейсбук-профила на „своята“ „медия“ следния
абсолютно безапелационен текст: „Ако това писмо срещне
поддръжници, да ми поясните за причините.“
Очевидно
е, че съвсем не става въпрос за молба да му бъде „обяснено“ или „пояснено“
нещо, което той не разбира; а става дума за пределно ясен контекст за силово
търсене на отговорност от всеки, който има неблагоразумието или смелостта „да поддържа“, т. е. „да харесва“ нещо, което това лице не
харесва.
Препратката
от Фейсбук-профила на „медията“ към текста в самата „медия“ е следната http://mejdu-redovete.com/янко-янков-с-лична-протестна-нота-до-со/.
От своя страна в „медията“ Петър Димитров е отбелязал, че е представен пълният текст
на моето писмо, но ... това категорично не е вярно. „Какво
точно е пропуснато?“ и „Защо точно това е пропуснато?“
читателят може сам да установи, като съпостави текста в неговата (Петър
Димитрова) медия и текста в медията, която именно е източникът.
Така, във визираната „ръководена“
от Петър
Димитров „медия“ НЕПЪЛНИЯТ,
но официално представен като „пълен“ текст на едно мое официално
писмо до Главния прокурор на България е представен с кратко антрефиле, съдържащо безапелационни
оценки и квалификации, за които на този етап ще си позволя само ду му
препоръчам да се посъветва с британски адвокати, които да му обяснят какво би
могло да му се случи ако в Лондон, където именно
е извършено неговото деяние, бъде заведено съдебно дело.
Тук и сега ще цитирам
пълния текст на визираното антрефиле:
„Представяме
пълния текст на писмото на Я. Янков до главния прокурор Сотир Цацаров. Няма да
се произнасяме по неговото съдържание и основателност, но сме убедени, че
официални изявления към институции трябва да бъдат по-лаконични, стегнати, без
ненужна смяна на едър с по-дребен шрифт, разтягане на текста, повторения и
обидни квалификации, защото представят подателя в недобра светлина: оголват
ниска емоционална култура, психическа нестабилност и… дават повод за съдебни
претенции. А и не се печелят поддръжници с текстове от вида: „Проклет
да е до Пето поколение всеки Магистрат, който неоснователно, умишлено и виновно
е отказал да изпълни задължението си да осъществи легитимно Правосъдие…„“.
ІІ.
Както се вижда от
антрефилетния текст, „лицето“ (а може би – „НЕлицето“)
Петър
Димитров безапелационно и категорично ми дава задължителни „предписания“ какви
трябва да бъдат по форма и по съдържание текстовете, които аз пиша до
институциите;
при което не само имплицитно, но
и изрично и ясно е подчертал, че тези посочени от него изисквания се отнасят
най-вече за онези мои тестове, които визират магистратите, неизпълняващи
задължението си да осъществяват легитимно Правосъдие.
Макар че целият ми почти
половинвековен професионален опит на учен и университетски преподавател е точно
в същите сфери, в които са ми дадени препоръките, макар че както статиите и
книгите ми, така и лекционните университетски курсове, които съм чел на
студентите, са от точно същата сфера,
чудя се дали да изкажа
коленопреклонната си благодарност към лондонския корифей-специалист
по лингвистика
на текста, по риторика, по психология на политиката, по
психология на правото (включително и по психопортретиране на престъпниците, на
съдиите, на прокурорите и прочее субекти и обекти), по отделните
правни направления (включително и тези от съдопроизводство), които имат
отношение специално съм Правосъдието и пр..
Естествено никога не съм
считал и не считам, че най-компетентните в дадени сфери са именно
институционалните учени и университетските преподаватели, но все пак ми се струва,
че имам основание да се усъмня в компетентността на човек, който сам е написал
в официалния си публичен профил, че върхът на неговата ученост е училището, в
което той е завършил средното си образование; което училище, при това, той ще
съобщи само ако изрично и офциално бъде попитан за него, и то само ако пожелае да
направи такова съобщение; което училище, впрочем, едва ли има статуса на най-висока
степен на секретност от системата на британските, българските, европейските или
които и да са други училища.
Струва ми се, че тук
по-скоро става въпрос за един феномен, който е бил характерен за официалните
български медии отпреди един век, когато комунистите са вписвали като отговорни
редактори и дори като собственици на медиите хора, които не само са абсолютно
неграмотни, но и не притежават никакви имуществени и финансови авоари, към
които би могло да се насочат претенциите
на лицата или институциите, потърпевши от техните деяния.
Днес, в свръхинформационната
ера, както е известно в българското медийно и
информационно-комуникативно пространство съществуват т. нар. индивидуални или
медийни интернетни тролове, юридическият статус на които официално е на свободни
и независими физически или юридически лица, но фактическият им статус е на агентурно
подставени лица, зависими или от специалните служби на държавата, или от
специалните служби на различните кланове на Мафията, а най-често - зависими и
от едните, и от другите, при което доминираща е именно властта на службите на
Мафията, тъй като цялата българска държава фактически е едно от най-нискоструктурните
звена на Мафията.
Та, кой и какъв, всъщност,
е „лицето“
(или – „НЕлицето“) Петър Димитров?
Трудно ми е да го уприкна
прекалено силно. И ще обясня защо.
За да го „тествам“, се възползувах от възможността
и публикувах в неговата фейсбук-стена хипервръзка към моето почти едночасово
телевизионно интервю от преди няколко дни, от 28 Май; и въобще не се изненадах,
че той, след като го е гледал, изрично и ясно е изразил отношението си чрез
опцията „харесвам“; която негова опция, обаче, в същото това време категорично противоречи
на официалната негова опция в „медията“ му. А това е категорично и
ясно доказателство, че дълбоко в себе си той не е съгласен с нехаресването,
което е фиксирал в „медията“. Което
пък доказва, че той не нито чак толкова лошо момче, нито чак толкова глупаво
момче, а ... поради едни или други причини е подставено зависимо момче.
Тук и сега няма да се
спирам на моя отговор на въпроса „От кого и защо Петър Димитров е зависим?“
Ще
посоча само това, че очаквам в най-скоро време на сцената срещу мен Петър
Димитров да бъде елегантно отстранен и вместо него да се появи едно лице от
женски пол, което, макар и упорито да крие истинското си име и да ползува псевдоним
или по-точно никнейм (nickname – име,
с което се регистрира в сайт или форум и го използва при влизане във вече
регистрирания акаунт), състоящ се от две имена с общо 12 букви, и с който отдавна е наложило „името“
си като специалист именно по:
*нанасяне и преодоляване на
психонасилие;
*нанасяне и преодоляване на
психотравмиране; както и по
*оперативна психология, и
в частност по
*режисиране и провеждане на секретни
оперативни мероприятия с висок психодраматичен ефект.
При което държа да уточня,
че единственият
специалист в тази сфера преди това е бил генерал Иван Чобанов, но че визираната
фурия не е негова възпитаничка.
ІІІ.
А на Петър Димитров, подписал се
като автор на текста, който е бил написан от визираната фурия, ще му кажа само
следното:
В няколкото (дори няколко
десетки!) мои официални искания за разследване на престъпната дейност, която
българските магистрати отказват да разследват, става въпрос и за престъпление,
което е било извършено от голямо множество офицери и агенти на Шесто управление
на Държавна сигурност.
Моят син е с около три
години по-възрастен от теб. Когато той бе на 4 (четири) годинир ДС е провеждала
срещу мен шерокообхватна система на следене и на провокации, при което в
официален документ е записано, че в продължение на шест месеци следва да бъдат
подслушвани с радиостанции всички разговори, които се водят в дома, в който
живея, при което да се проследяват и записват включително и всички думи, които
произнася моят четиригодишен син.
Тогава ти, Петър
Димитров, си бил на една и половина или на две години.
Тогава, непосредствено
след това, моят син ми бе отнет, и в продължение на следващите 13 години не
само не сме се виждали, но и той е бил подложен на неимоверни психически
манипулации, внушаващи му, че трябва да ме мрази и презира, тъй като аз съм
опасен враг на партията и на народа и не заслужавам да живея.
Питам те, ти - Петър
Димитров - би ли искал да си бил на неговото място?
Впрочем, като коментари на
„твоя“,
Петър
Димитров, пасквил срещу мен, аз написах по публикацията няколко текста,
но тук ще посоча следните три:
„Янко Николов Янков: Във
Фейсбук има профил „Между редовете“.
Там е написано следното „Ако това писмо срещне поддръжници, да ми поясните за
причините. Предварително уточнявам, че не съм фен на Цацаров, нито на съдебната
ни система...“ В отговор аз написах следното: „А пък аз пожелавам на автора на тези редове за мен да му се случат
същите неща и на него, и на семейството, и на фамилията м,у и да срещне същото
отношение, каквото той показва към мен.
За
когото въпросът за селективния геноцид и за невинните човешки съдби е въпрос на
това да е или да не е „ФЕН“- не знам
какво друга да му кажа. Такъв човек очевидно или е наследник (като пасивен
съучастник, но и активен ползувател от облагите от престъпленията!!!) на
тогавашните престъпници, или е активен участник в сегашните геноцидни
престъпления.
Нека Бог да го съди!“
---
„Янко Николов Янков: Авторът на тези редове е някой си Петър
Димитров, живевещ в Лондон, роден през 1974 г., с три години по-млад от моя
син, когото не бях виждал 13 години именно по вина на службите, към които
вероятно принадлежат родителите на този „човек.“
---
„Янко Николов Янков ·Очевидно за мен настъпва нов етап във войната ми със Злото, което ми отне
най-близките ми хора, което продължава да се опитва да ми отнеме и останалите
живи и продължава да се опитва да заглушава вика ми за Правосъдие.
Няма
да се спра. Ще призовавам земното българско и всякакво друго, включително и международно, Правосъдие.
Ще
призовавам и Божието Правосъдие.
Прекалоно
много "богомолци" се навъдиха и ми дават съвети да се смиря пред
Злото - защото всяка власт била от Бога дадена. А аз пък считам, че само
Божията власт е от Бога дадена, а сатанинската е от сатаната дадена.“
„А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ (Деяния на
апостолите 5:29)
---
01 Юни 2014 г. Янко Николов Янков
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар