Преди около половин
век тръгнах сам срещу Системата, но не се чувствувах сам, защото така или иначе
тайно ми помагаха мнозина, а тяхната помощ ме окриляше, даваше ми кураж.
После, преди четвърт век тръгнах с
много, много хора, силно ентусиазирани, а официалния брой на членовете на
партията ми беше повече от 120 000,
но ... ПОЧТИ 90% от тях бяха СИТУАЦИОННИ ЕЛЕКТОРАЛНИ
ИЗМАМНИЦИ, ТЪРСЕЩИ
КЕЛЕПИР,
и на изборите те не гласуваха за себе
си,
а за поредните официални ситуационни
политически измамници, които им обещаваха келепира, който аз не им обещавах.
Пак продължих сам...
И сега продължавам сам.
Ще вървя напред!
Не упреквам никого, но и никога не
успях да преодолея силната болка, която деликатно или имплицитно съм поставил в
центъра на книгата си „Българският тероризъм“:
че истинските терористи бяха И СА не тези, които бяха обвинявни в тероризъм,
а онези, които ги обвиняваха –
дори не толкова официалните обвинители
от държавната турска или комунистическа власт,
А ИМЕННО НАСЕЛЕНИЕТО, КОЕТО НИКОГА НЕ
ТРЪГНА С ТЯХ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар