До членовете на 5-членния състав на Комисията за защита от дискриминация по преписка 106/2014 г.

До членовете на 5-членния състав

на  Комисията за защита от дискриминация

                            по преписка 106/2014 г.

                            бул. „Драган Цанков“ №35, София 1125

Становище

от Янко Николов Янков –

Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център за социални и хуманитарни науки при БАНИ

Адрес за кореспонденция и връчване на книжа:

ж.к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

            Получих т. нар. „Уведомление“, в което се твърди, че жалбата ми е нередовна, като в подкрепа на това се изтъква аргументът,

            че нередовността се състои в непосочване в какво точно се изразява дискриминационното третиране на членовете на БАНИ, съпоставимо с членовете на БАН.

            При това от текста на уведомлението личи, че е налице спекулативната логическа ситуация на т. нар. подмяна на тезиса,

            съгласно която подмяна авторът на визираното гледище

            се старае да обоснове тезата, че в случая феноменът дискриминация трябва да бъде търсен само ВЪТРЕ в рамките на текстовете на визираното Постановление на МС и само ВЪТРЕ в рамките на Закона за БАН,

            при което спекулативно и противоправно се пренебрегва и избягва същинската постановка на същността на феномена дискриминация, а именно, че

            тя, дискриминацията, по същността си се изразява в регламентацията ВЪТРЕ В РАМКИТЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА СИСТЕМА.

            Така, от текста на визираното „Уведомление“ става пределно ясно, че Комисията е ориентирана към същата онази камуфлирана като правна, но по своята същност антиправна и престъпна стратегия, която се прилага още от Септември 1944 г. до наши дни.

            Така, за „сведение“ на членовете на 5-членния състав на Комисията за защита от дискриминация по преписка 106/2014 г. се налага тук и сега да бъде обърнато внимание на следното:

            През 1869 г. в град Браила (Румъния) се основава Българското книжовно дружество, чийто Устав е приет на 29 септември 1869 г., а за първи Председател е избран проф. Марин Дринов. След Освобождението Българското книжовно дружество премества седалището си в София. От 1911 г. по предложение на нейния тогавашен председател академик Иван Евстатиев Гешов тя е преименувана в „Българска академия на науките”. През 1940 г. председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. проф. д-р Богдан Филов е и министър-председател на България и по негово предложение БАН се трансформира с нов Устав в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ) като гражданско сдружение.

            (Мотивите за тази промяна на наименованието са продиктувани от обстоятелството, че в Академията членуват и/или са членували и хора на изкуството – напр. Иван Вазов, Елин Пелин, и пр.).

            След 9 Септември 1944 г. членовете на БАНИ са подложени на политически репресии и гонения - 25 души са изправени пред т. нар. „Народен съд", други са интернирани, трети - разселени из страната, с което на практика нелегитимната власт разтуря организацията.

            На 18 юли 1946 г. правителствената подкомисия „За чистка във висшите учебни заведения и в БАНИ“ уволнява от Софийския Университет всичките редовни членове на БАНИ и с това е положено бруталното начало на дискриминирането и репресирането на всички учени - членове на Българската Академия на Науките и Изкуствата.

            ***25 академици бяха предадени на т.нар. „Народен съд” и бяха осъдени на различни срокове затвор;

            ***двама от тях – акад. Богдан Филов и акад. Александър Станишев – бяха осъдени на смърт и разстреляни;

            ***всички останали членове на Академията - преподаватели в Софийския университет и неговите факултети - бяха уволнени, като мнозина от тях бяха изпратени на концлагер или интернирани в различни краища на страната.

            Едновременно с репресиите върху членовете на БАНИ, БКП организира политическа кампания срещу БАНИ. Кампанията се е ръководела и направлявала от Тодор Павлов, Христо Калайджиев, Кирил Драмалиев, Рубен Леви, Вълко Червенков и Георги Димитров. Те обвиняват БАНИ, че е проявявала „шовинистични тежнения“ в услуга на тогавашните „реакционни капителистически режими“. Георги Димитров обвини БАНИ, че се е превърнала в „огнище на буржоазна идеология и на великобългарски национализъм и шовинизъм“, и че „БАНИ е изродено в някакво издателско дружество, недъгаво културно учреждение“, което не съответства според тях на политическите реалности в страната.

            През 1947 г. Георги Димитров в публична реч обвини БАНИ като седалище на „буржоазни идеологии и великобългарски шовинизъм” и се закани да закрие Академията.

            През 1948 г. с решение на Политбюро на БКП и последващ закон, приет от „Народното събрание“, БАНИ бе закрита в нарушение на нейния Устав, а имуществото ѝ бе експроприирано.

            На нейно място бе създадена партийно-държавна научна институция БАН, по съветски образец и подобие. Експроприираното имущество – сгради, дарения на имоти и др. – бяха дадени безвъзмездно на новоучредената Академия.

            Впрочем, твърдението на докладчика по преписката Баки Хюсеинов за „нередовност“ на моята жалба,

            при това „нередовност“, обосноваваща „прекратяване на производството“ и непроизнасяне по съществото на искането,

            е НЕСЪСТОЯТЕЛНО.

            Също така обръщам внимание на тук визирания 5-членен състав, че задължение на органа, който разглежда казуса (преписката), е да установи коя материалноправна норма е нарушена.

            Жалбоподателят или „молителят за Правосъдие“ няма такова задължение - това изискване важи както за правораздавателния орган, какъвто е съдът, така и за особените юрисдикции - какъвто орган е Комисията против дискриминация.

            Комисията, макар и да не правораздава (защото основен принцип в правото е, че само и единствено съдът правораздава), следва процедурата и общите принципи на съда.

            Така е поне в правовата държава.

            С визирания, изпратен ми от Комисията уведомителен текст, обаче, „юристите“ са си позволили да изискват от мен да изпълнявам функциите, които съгласно Правото и Закона се тяхна компетентност. При това, струва ми се, не е зле да бъде припомнено на „юристите“ от Комисията, че компетентността е съвкупност от права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ на публичноправните субекти, какъвто субект е и именно въпросната Комисия.

            Също така от низината на моята „юридическа неграмотност“ на университетски преподавател с почти половинвековен стаж в няколко юридически факултети си позволявам да обърна внимание на „почитаемите“ „юристи“ от Комисията върху съдържанието на текста от последния абзац на с.1 от уведомлението, където е посочено, че „БАНИ е сдружение с нестопанска цел”, а „БАН е национална автономна организация”.

            В случая като гражданин-жалбоподател, който не е длъжен да знае Закона, за да получи от институциите Правосъдие, си позволявам да считам, че квалификацията „национална автономна организация” е неправна, сиреч правно ирелевантна; и още, че щом е автономна, защо тогава разчита на държавна помощ и субсидия, съгласно въпросното постановление на МС?!

            Също така пак от низината на моята „юридическа неграмотност“ на университетски преподавател с почти половинвековен стаж в няколко юридически факултети си позволявам да изразя гледището, че

            съгласно логиката, която докладчикът Баки Хюсеинов е вплел имплицитно, но пределно ясно и очевидно,

            прозира институционалното гледище на Комисията, че

            за БАНИ следва да се спазва правния ред поради това, че тя е квалифицирана като сдружение с нестопанска цел,

            докато за БАН важи отделен, специален, привилегирован ред.

            Също така пак от низината на моята „юридическа неграмотност“ си позволявам да обърна внимание на текста на чл.1 от визираното Постановление на МС, в който се казва, че възнагражденията се отнасят до академици и член-кореспонденти, без изрично и недвусмислено да се посочва конкретно организацията, към която те принадлежат; наистина, в чл.2 вече се казва, че парите се осигуряват от бюджета на БАН, но ... в случая следва да се име предвид това, че важна е правната норма на чл.1, която именно е основна норма; важна е диспозицията на основната норма, а последващите норми следва да бъдат в унисон с основната.

            Също така пак от низината на моята юридическа неграмотност си позволявам да обърна внимание на „почитаемите“ „юристи“ от Комисията, че БАНИ е регистрирана съгласно закона по съдебен ред, че именно Съдът е санкционирал (т.е. одобрил) Устава и целите на БАНИ, така че БАНИ е получила своята легитимност от най-важния орган, който установява легитимността на правните субекти.

            Поне така е във всяка европейска правова държава.

            Докато БАН е създадена в тоталитарните условия, тя е дело на комунистическата държава непосредствено след 9 септември 1944 г.

            Така, в контекста на горното възниква въпросът: „Защо днешната българска демократична държава отдава примат на държавно създадената организация пред независимата, съдебно легитимирана организация?“.

            Както и въпросът: „Коя организация е легитимната, или, може би (съгласно евентуално парадоксалната логика на Комисията) „по-легитимната“ от другата?“

            Ето го, всъщност, генезисът на дискриминацията,

            но това е въпрос по същество на спора,

            и Комисията не би трябвало да предопределя спора,

            като пренарежда фактите за обсъждане.

            Или казано с други думи:

            Комисията в лицето на докладчика

            неправомерно е поставила същностния въпрос като един преюдициален въпрос.

            Също така пак от низината на моята „юридическа неграмотност“ си позволявам да обърна внимание на почитаемите „юристи“ от Комисията, че не е зле да се опитат да се „поразходят“ из съдържанието на моя Интернет-сайт, за да схванат по-ясно и релефно ситуацията относно персоналитетната характерна особеност на жалбоподателя - който, несъмнено с нетърпение чака да намери повод и основание да обоснове тезата, че Комисията е „стъпила накриво“ и се е превърнала в дискриминационен и репресивен механизъм, с което е дала основание на жалбоподателя да предприеме търсенето на Правосъдие по реда на Европейското и международното право, като призове мнението и гледището на европейската и международната юридическа, гражданска и научна общност.

            При това, струва ми се, че един такъв „заклет“ жалбоподател, с какъвто Комисията има неблагополучието да се занимава, не би се поколебал да потърси опора в такава „опорна точка” (или „точки”), каквато например е и може да бъде

            ДИРЕКТИВА 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране при заетостта и упражняването на занятие;

            ДИРЕКТИВА 2002/73/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА 2002/73/ЕО от 23 септември 2002 г. за изменение и допълнение на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и развитие, и условията на труд – най-вече по отношение „равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот” (чл.2 ал.2 от ЗЗДискр.).

07 Май 2014 г.

                                               Янко Николов Янков: . . . . . . . . . . . . . . . . . 

***