2014-12-17

Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие Двадесет и първо Отворено официално писмо (Fourth Part / Четвърта част)

Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),
Директор на Научния център за правни, политически науки и дипломация при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
16 Декември 2014 г.
Cry for Justice // Cry for Law // Вик за Правосъдие
Двадесет и първо Отворено официално писмо
---
Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България
е абсолютна фикция,
държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.
45 години КОМУНИСТИЧЕСКИ и
25 години НЕО(ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКИ ГЕНОЦИД стигат!
Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!
Граждански обвинителен акт
01) До Негово Превъзходителство Посланика на Австралийския съюз
Посолство на Австралия в Атина (акредитирано и за България)
Level 6, Thon Building, Corner Kifisias and Alexandras Avenue,
Ambelokipi, Athens 115 23, Greece
02) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Австрия
ул. „Шипка“ № 4, 1000 (1087) София
E-mail: sofia@wko.at
03) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Албания
1504 София, ул. „Кракра“ № 10
04) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Андора
Ministere des Affaires Etrangeres
Carrer Prat de la Creu, 62-64 – AD 500 Andorra la Vella
05) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Аржентина
бул. „Драган Цанков“ № 36
„ИНТЕРПРЕД“, бл. „Б“, 8 етаж, 1040 София, п.к. 635

06) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия

1407 София, бул. „Джеймс Баучeр” № 103, ет. 3
E-mail: sofia@awеx.bg
07) До Негово Превъзходителство Посланика на Федеративна Република Бразилия, бул. Княз Дондуков“ № 54-Б
08) До Негово Превъзходителство Посланика на Светия Престол - Ватикана
(Апостолическа Нунциатура), ул. „11-ти Август“ № 6, София
09) До Негово Превъзходителство Посланика на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, ул. „Московска“ № 9, 1000 София
10) До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална Република Германия, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 25, 1113 (1087) София
11) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Гърция
ул. „Евлоги Георгиев“ № 103 (ул. „Сан Стефано“ № 33), 1504 София
12) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Дания
бул. „Княз Дондуков”  № 54, П.К. 1393, 1000 (1504) София
E-mail: sofamb@um.dk
13) До Негово Превъзходителство Посланика на
Представителството на Европейската комисия в България
ул. „Раковски“ № 124,  София 1000

20) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Кипър

ж.к. „Лозенец“, ул. „Плачковица“, № 1А, 1164 София,
21) До Негово Превъзходителство Посланика на Китайска Народна Република, ул. Александър Фон Хумболт 7, 1113 София,
E-mail: Синхуа: xinhua@xinhua.bg
22) До Негово Превъзходителство Посланика на Княжество Лихтенщайн
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария, ул. „Шипка“ № 33, п.к. 244, 1000 София
23) До Негово Превъзходителство Посланика на Великото Херцогство Люксембург, c/o Ministere des Affaires etrangeres et de l’Immigration,
L-2911 Luxembourg, 5 rue Notre-Dame, L-2240 Luxembourg
ЧРЕЗ: Акредитираните и за България:
Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Белгия
бул. „Джеймс Баучер” № 103, етаж 3, 1407 София
и Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“, № 15, 1000 (1504) София
24) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Малта
Ministry of Foreign Affairs of Malta,
Palazzo Parisio, Merchants Street, Valletta 1171, Malta,
ЧРЕЗ: Акредитираните и за България
Негово Превъзходителство Посланика на Малта в Италия
Lungotevere Marzio,12, 00186, Roma, Italy
и Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта, 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
E-mail: info.mfa@gov.mt
25) До Негово Превъзходителство Посланика на Суверенния военен орден на Малта (Малтийски орден), 1504 София, бул. „Васил Левски“ № 92, ет.2
26) До Негово Превъзходителство
Посланика (Почетния консул) на Княжество Монако
ул. „Аксаков“ №20, 1000 София,
E-mail: info@penev.eu
27) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Нидерландия
ул. „Оборище“ № 15, 1504 София
E-mail: sof@minbuza.nl
28) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия
ул. „Бачо Киро” № 26-30, 1000 София
Е-mail: emb.sofia@mfa.no
29) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Полша
ул. „Хан Крум“ № 46, 1000 София

30) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Португалия

ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

31) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Румъния

ул. „Михай Минеску“ №4, 1111 София
32) До Негово Превъзходителство Посланика на Руската Федерация
София-1113, бул. „Драган Цанков“ № 28
E-mail: info@russia.bg
E-mail: office@rg.ru
33) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство д-р Джанфранко Сантолини –
Dr. Gianfranco Santolini, Consolato Onorario per la Repubblica di San Marino, P.O.Box 47890 Piazza della Libertà, 8 San Marino, Via Giovanni da Lgnano, 47890 San Marino
ЧРЕЗ: акредитирания и за България Негово Превъзходителство Посланика на Република Сан Марино в Рим, Италия, San Marino1, Via Vita di Vita, 47893 Borgo Maggiore
34) До Негово Превъзходителство Посланика на Словашката република (Словакия), София, бул. „Янко Сакъзов“ № 9
35) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Словения
ЧРЕЗ: Акредитирания и за България
Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария
ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София
ЧРЕЗ: Акредитирания за България Негово Превъзходителство
Посланика на Република Словения в Унгария
1025 Budapest, Cseppko u. № 68
E-mail: vbp@gov.si
E-mail: vbp@gov.si
36) До Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална конституционна Република Съединените Американски щати (САЩ), Посолство на Съединените американски щати
1407 София, ул. „Козяк“ № 16
37) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Сърбия
ул. „Велико Търново“ № 3, 1504 София

38) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Турция

бул. „Васил Левски“ № 80, 1000 София

39) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Унгария

ул. „6-ти Септември“ №57, 1000 София 
E-mail: uki@uki.bg
40) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Украйна
1618 София, ж.к. „Овча Купел“, ул. „Боряна“ № 29

41) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Финландия

ул. „Бачо Киро“ № 26-28, етаж 5, 1000 София

42) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Франция

ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 София

43) До Негово Превъзходителство Посланика на Република Хърватия

ул. „Велико Търново“ № 32, 1504 София,

44. До Негово Превъзходителство Посланика на Чешката република

бул. „Янко Сакъзов“ № 9, 1504 София
45) До Негово Превъзходителство Посланика на Конфедерация Швейцария
ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
E-mail: Sofia@sdc.net
46) До Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Швеция
Министерство на външните работи на Швеция,
S-103 39 Stockholm, Gustav Adolfstorg 1
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителство г-н Гьоран Свенсон, Генерален почетен консул на Кралство Швеция в Република България,
София, 1000, ул. „Съборна” №2A
ЧРЕЗ: Негово Превъзходителстгво г-н Константин Дараданов, Почетен консул на Кралство Швеция в Република България със седалище в град Варна, Варна, 9000, ул. „Цар Симеон I” № 32, ет. 7
47) До Негово Превъзходителство Посланика на Конституционна Монархия Япония, София, ул. „Люлякова градина“ № 14
48) До Постоянния представител на Световната Банка за България (г-н Антъни (Тони) Томпсън), бул. „Драган Цанков“ № 31, сграда „Интерпред – Световен търговски център“, блок А, етаж 5, 1113 (1087) София;
49) До Ръководителя на Постоянното Представителство на Международния валутен фонд в България, площад „Александър Батенберг“ № 1, 1000 София;
50) До Ръководителя на Постоянното Представителство в България на Европейската банка за възстановяване и развитие, ул. „Московска“ № 17, 1000 София
 
(Продължение, Четвърта част)
 
Осемседет и осмо:
            В тук визираната папка се съдържат общо 90 (деветдесет) страници документация, комплектована по повод две (2) мои фактосъобразни и правосъобразни искания за разследване, които са датирани на 14(15).06.2013 г. и 15(13).05.2014 г. и се отнасят за ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършвана от съдията от Софийския градски съд Тотка Янева, която дейност е била насочена както лично срещу мен, така и срещу други лица, и е била извършена в полза на оперативните мероприятия на комунистическата Държавна сигурност, посткомунистическите специални служби и Мафията;
            и заради извършването на която престъпна дейност тя е била облагодетелствувана чрез имуществени придобивки и институционално-кариерни назначения.
            Касае се също така и за престъпна дейност на Прокуратурата, изразяваща се в престъпен отказ да бъде извършено легитимно разследване на визираните факти и обстоятелства и да ми бъде даден легитимен отговор.
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Осемседет и девето:
            В тук визираната папка се съдържат общо 31 (тридесет и една) страници документация, комплектована по повод две (2) мои фактосъобразни и правосъобразни искания за разследване, които са датирани на 20(15).11.2013 г. и 17(13).05.2014 г. и се отнасят за ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършвана от съдията от Софийския градски съд Тотка Янева, която дейност е била насочена както лично срещу мен, така и срещу други лица и е била извършена в полза на оперативните мероприятия на комунистическата Държавна сигурност, посткомунистическите специални служби и Мафията;
            и заради извършването на която престъпна дейност тя е била облагодетелствувана чрез имуществени придобивки и институеционално-кариерни назначения.
            Касае се също така и за престъпна дейност на Прокуратурата, изразяваща се в престъпен отказ да бъде извършено легитимно разследване на визираните факти и обстоятелства и да ми бъде даден легитимен отговор.
            Уточнявам, че по повод на тези мой фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесето:
            В тук визираната папка се съдържат общо 11 (единадесет) страници документация, комплектована по повод мое фактосъобразно и правосъобразно искане за разследване, което е датирано на 14(12).09.2013 г. и се отнася за ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършвана от следните съдии:
            Първоинстанционен съд - Присъда, 24.12.1984 г. – 12 години затвор при строг режим: Тотка Янева, Анка Бичова, Иван Миланов; Любен Клявчев (прокурор);
            Второинстанционен Върховен съд - Решение, 26.02.1985 г. – 6 години и 6 месеци затвор при строг режим: Милчо Теодосиев, Иван Антонов, Иван Ефремов;
Крачун Павлов (прокурор),
            Надзорен Върховен съд - Резолюция, 31.07.1985 г. – 6 години и 6 месеци затвор при строг режим): Ташо Ташев, Любен Атанасов, Добри Петрунов,
            Надзорен Върховен съд - Резолюция, 26.06.1986 г. – 6 години и 6 месеци затвор при строг режим: Младен Данаилов, Дамянка Воденичарска и Стефанка Стоянова.
            Уточнявам, че: с Решение от 30 Март 1990 г. на Надзорен състав - Общо събрание на наказателните колегии на Върховния съд,
            след пълното изтърпяване на присъдата (станало ПРИ КОШМАРНИ И УБИЙСТВЕНИ УСЛОВИЯ) Е ПОСТАНОВЕНО МОЕТО ПЪЛНО ОНЕВИНЯВАНЕ КАТО НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА, и това Решение е постановено от съдиите: Иван Палазов, генерал Милан Ангелов, Милчо Теодосиев (участвувал в осъждането), Бочо Петров, Ташо Ташев (участвувал в осъждането), Венцеслав Очков, Иван Антонов, Младен Данаилов (участвувал в осъждането), Добри Петрунов (участвувал в осъждането), Дамянка Воденичарска (участвувала в осъждането), Тодорка Маличнчева, Тодор Тодоров, Христо Ковачев, Цвятко Миланов, Ангел Русев, Стефка Стоянова, Пеню Пейчев, Николай Христов, Кръстю Петров, Марин Чернев, Танка Попова, Людмила Стаменова, майор Петър Раймундов, Савка Стоянова, Божидар Сукнаров, подполковник Юри Герджиков, капитан Гроздан Илиев.
            Уточнявам, че: съдиите, участвували веднъж в осъждането ми и втори път в оневиняването ми никога не дадоха отговор на въпроса „Кога са действували по силата на личната си независимима съдийска съвест – при осъждането или при оневиняването ми?“. Моят отговор е, че и в двата случая са действували като агентурно-зависими лица, изпълняващи разпорежданията на господарате си от специалните служби (комунистическата и посткомунистическата Държавна сигурност). Същото се отнася и за останалите съдии, участвували в оневиняването ми – преди това те много добре са знаели всички подробности и факти относно осъждането ми и са разполагали с достатъчно ефективни юридически и фактически механизми да протестират срещу и да се противопоставят на противозаконното ми осъждане и кошмарното и убийственото ми третиране в затвора, както и кошмарното и убийственото третиране през това време на най-близките ми хора, НО НЕ СА ГО БИЛИ НАПРАВИЛИ ИМЕННО ПОРАДИ АГЕНТУРНАТА СИ ЗАВИСИМОСТ.
            Уточнявам, че в пряка и неразривна връзка с това ми искане се намират голямо множество предшествуващи ги (в продължение на четвърт век!!!) официални искания, надлежно регистрирани в офиса на Главния прокурор, по които никога не е била предприемана никаква процедура и никога не ми е бил даван никакъв отговор.
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и първо:
            В тук визираната папка се съдържат общо 272 (двеста седемдесет и две) страници документация, комплектована по повод МНОЖЕСТВО мои фактосъобразни и правосъобразни искания за разследване, които са датирани на 27.07.1998 г., 23.12.1998 г., 18.12.2001 г., 25.12.2001 г., 21.03.2002 г., 02.04.2002 г., 21.03.2003 г., 05.08.2003 г., 25.10.2004 г., 24.08.2006 г., 25.03.2011 г., 10.06.2011 г., 12(13).09.2011 г., 14(15).09.2011 г., 25.10.2011 г., 21(24).04.2013 г., 10(09).08.2013 г., 13(09).09.2013 г. и 24.03.2014 г. и се отнасят за ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършвана от МНОЖЕСТВО НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕНИ И РЕДОВИ ОФИЦЕРИ И АГЕНТИ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, И МНОЖЕСТВО ПРОКУРОРИ И СЪДИИ
            ***ПО ОСЪЖДАНЕТО МИ ПО административно-превантивен характер дело (АПХД) №5 от 13 Март 1984 г. на Районния съд – град Михайловград,
            ***репресивното ми третиране по това дело, и
            ***мистериозното изчезване на оригинала на делото, съставянето на фалшиви протоколи за неговото унищожаване и ... мистериозното му предоставяне лично на мен от криминален престъпник, който го е взел от охранителната каса на известен офицер от ДС, която каса той е разбил и заради което впоследстие е разстрелян,
            ***както и по престъпното обезпечаване от прокуратурата на пълната безнаказаност на всичките тези престъпления.
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица, до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и второ:
            В тук визираната папка се съдържат общо 172 (сто и седемдесет и две) страници документация, комплектована по повод мое фактосъобразно и правосъобразно искане за разследване, което е датирано на 17(12).09.2013 г. и се отнася за ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, съдиите Екатерина Иванова, Алексей Иванов, Димитър Гочев, Николай Урумов, Маргарита Златарова, Класимир Влахов, анонимен съдия, постановил Разпореждане от 22.12.2009 г. на Първо гражданско отделение, 24-ти състав, анонимен съдия, постановил Разпореждане от 08.03.2010 г. на Първо гражданско отделение, 24-ти състав, Росица Ковачева, Лидия Иванова, Емилия Василева, Николай Хитров, Елеонора Чаначева и Емил Марков, официално действуващи като съдии по гражданско дело №4013/1991 г. по описа на Софийския Районния съд, Първи район, 24-ти (бивш 13-ти) състав.
            Отнася се за официално прикрит като правосъдие фактически противоправен и престъпен отказ да се извърши легитимно правораздаване.
            Отнася се за престъпна дейност, извършена в престъпна полза на престъпно подвизаващата се в общественото, политическото и държавно-властовото пространство така наречена БСП (Българска социалистическа партия.
            Отнася се за това, че съгласно фактите, доказателствата и принципите и нормите на Правото тази така наречена БСП има статуса на НЕЛЕГИТИМНО ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНА КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ
ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА СТРУКТУРА, ТОТАЛНО РАЗПРОСТРЯЛА СВОИТЕ ЗЛОВЕЩИ МЕТАСТАЗИ НЕ САМО В СФЕРАТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ, НЕ САМО В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СТРУКТУРА, НО И В ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.
            Отнася се за ПРЕСТЪПНА ТОТАЛНА И СЕЛЕКТИВА ГЕНОЦИДНА ДЕЙНОСТ,
осъществявана срещу всички личности и социални и семейни групи, които се проявяват като носители на човешко достойнство и като носители на висок Дух на противопоставителност срещу различните форми на комунистическото обществено-политическо Зло.
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица, до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и трето:
            В тук визираната папка се съдържат общо 47 (четиредесет и седем) страници документация, комплектована по повод три (3) мои фактосъобразни и правосъобразни искания за разследване, които са датирани на 03.08.2009 г., 22(25).11.2011 г. и 18(20).09.2013 г. и се отнасят за ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ на съдията Димитър Бонев Гочев.
            Отнася се за официално прикрит като правосъдие фактически противоправен и престъпен отказ да се извърши легитимно правораздаване.
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и четвърто:
            В тук визираната папка се съдържат общо 83 (осемдесет и три) страници документация, комплектована по повод четири (4) мои фактосъобразни и правосъобразни искания за разследване, които са датирани на 07(09).07.2007 г., 10.11.2011 г., 17(19).12.2011 г. и 19(15).05.2014 г. и се отнасят за ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, извършена по повод и във връзка със съдебното дело за НЕлегитимността на БКП-БСП.
            Отнася се за официално прикрит като правосъдие фактически противоправен и престъпен отказ да се извърши легитимно правораздаване.
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица, до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и пето:
            В тук визираната папка се съдържат общо 61 (шестдесет и една) страници документация, комплектована по повод:
            *Съдебен иск, предявен от мен пред Административния съд София-град, вх. рег.№6062/08.05.2008 г., дело №2875 по описа за 2008 г., съдия-докладчик Петя Стоилова, І-во отделение, 13-ти състав;
            *Искът е предявен срещу Софийския градски съд, Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието; параметрите, основанията, петитумът и доказателствата са надлежно формулирани и предявени;
            *С абсолютно противоправно „Определение“ съдията-докладчик е постановил, че предявеният иск е „частично подсъден“ пред него, като другата част е подсъдна на друг съд, и така, без мое знание и съгласие, е „разделил“ иска, като другата част е била изпратена за „отърваване от нея“ или „отстрелване“ от Софийския районен съд;
            *След това с друго „Определение“ е „отстрелял“ и „подсъдната пред него“ част от иска и го е „върнал“ на ищеца, т.е на мен, като „нередовно предявен“.
            *Междувременно същата процедура на „отстрелване“ и „отърваване“ от иска е била процедурно сценично разиграна и от Районния съд;
            *После съгласно сценария на престъпното мафиотско правосъдие по същия начин са „отстреляни“ и моите т. нар. „процедурни частни жалби“, и така разглеждането на иска по същество тотално и въобще не е било допуснато.
            *С официално регистирано пред Главния прокурор искане от 19(20) Септември 2013 г. съм поискал да бъде извършено разследване на престъпната дейност, извършена от съдиите Петя Стоилова, Константин Пенчев, анонимен съдия, издал разпореждане от 09.07.2008 г., и Елица Райковска; естествено до днес не съм получил абсолютно никакъв отговор. 
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица, до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и шесто:
            В тук визираната папка се съдържат общо 57 (петдесет и седем) страници документация, комплектована по повод:
            *Съдебен иск, предявен от мен пред Административния съд София-град, вх. рег.№14757/17.08.2009 г., дело №5735 по описа за 2009 г., съдия-докладчик Румяна Лилова, І-во отделение, 19-ти състав;
            *Искът е предявен срещу Министерския съвет (Правителството) на Република България за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица; параметрите, основанията, петитумът и доказателствата са надлежно формулирани и предявени;
            *С абсолютно противоправно „Определение“ съдията-докладчик е постановил, че „оставя без движение производството“ като дава „указания“ и „предупреждения“.  
            В моето специално аргументационно становище изрично, ясно и обстойно съм обосновал тезата, че точната съдържателна същност на визираното „Определение“ е чрез фалшиви и абсолютно противоправни процедурни замотавания и пречки да бъде обезпечена пълна безотговорност на държавата и на нейните специални служби.
            *Впоследствие, с официално регистирано пред Главния прокурор искане от 23(24) Септември 2013 г. съм поискал да бъде извършено разследване на престъпната дейност, извършена от съдиите Румяна Лилова, Доброслав Русков, Йордан Константинов, Маринка Чернева и Мирослав Мирчев.  
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица, до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и седмо:
            В тук визираната папка се съдържат общо 69 (шестдесет и девет) страници документация, комплектована по повод:
            *Съдебен иск, предявен от мен пред Административния съд София-град, вх. рег.№6767/ 22.05.2008 г., дело №3066 по описа за 2008 г., съдия-докладчик Владимир Николов, І-во отделение, 5-ти състав;
            *Искът е предявен срещу Министерството на вътрешните работи (МВР) на Република България за отговорност за вреди, причинени от надлежно следствено доказана фалшификаторска манипулация на документи, извършена с цел да ми бъдат причинени вреди, при което действително са ми причинени вреди; параметрите, основанията, петитумът и доказателствата са надлежно формулирани и предявени;
            *С абсолютно противоправно „Определение“ съдията-докладчик е постановил, че „оставя производството по делото без движение“, като дава „указания“ и „предупреждения“;
            В моето специално аргументационно становище изрично, ясно и обстойно съм обосновал тезата, че точната съдържателна същност на визираното „Определение“ е чрез фалшиви и абсолютно противоправни процедурни замотавания и пречки да бъде обезпечена пълна безотговорност на Министерството на вътрешните работи и на неговите специални служби.
            *Впоследствие с официално регистирано пред Главния прокурор искане от 20(23) Септември 2013 г. съм поискал да бъде предприето разследване на престъпната дейност, извършена от съдията Владимир Николов;
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и осмо:
            В тук визираната папка се съдържат общо 134 (сто тридесет и четири) страници документация, комплектована по повод:
            *Съдебен иск, предявен от мен пред Административния съд София-град, вх. рег.№16638/ 28.09.2009 г., дело №6642 по описа за 2009 г., съдия-докладчик Десислава Корнезова, ІІ отделение, 22 състав;
            *Искът е предявен срещу Министерския съвет (Правителството) на Република България за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица; параметрите, основанията, петитумът и доказателствата са надлежно формулирани и предявени;
            *С абсолютно противоправно „Определение“ съдията-докладчик е постановил, че „оставя производството по делото без движение“ като дава „указания“ и „предупреждения“.
            В моето специално аргументационно становище изрично, ясно и обстойно съм обосновал тезата, че точната съдържателна същност на визираното „Определение“ е чрез фалшиви и абсолютно противоправни процедурни замотавания и пречки да бъде обезпечена пълна безотговорност на Министерския съвет (Правителството) и на неговите специални служби.
            *след това с друго „Определение“ съдията е постановил, че „връща исковата молба“ и „прекратява производството“;
            *Впоследствие с официално регистирано пред Главния прокурор искане от 24 Септември 2013 г. съм поискал да бъде извършено разследване на престъпната дейност, извършена от съдиите Десислава Корнезова, Цвета Желязкова, Красимир Влахов, Николай Урумов, Сребрина Пристова и Йорданка Костова;
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица, до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Деветдесет и девето:
            В тук визираната папка се съдържат общо 77 (седемдесет и седем) страници документация, комплектована по повод:
            *Съдебен иск, предявен от съпругата ми Елка Петкова Янкова пред Административния съд София-град, вх. рег.№15367/31.08.2009 г., дело №6035 по описа за 2009 г., съдия-докладчик Ралица Романова, І-во отделение, 16-ти състав;
            *Искът е предявен срещу Министерския съвет (Правителството) на Република България за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица; параметрите, основанията, петитумът и доказателствата са надлежно формулирани и предявени;
            *С абсолютно противоправно „Определение“ съдията-докладчик е постановил, че „оставя без движение производството по делото“, като дава „указания“ и „предупреждения“;
            В своето специално аргументационно становище съпругата ми изрично, ясно и обстойно е обосновала тезата, че точната съдържателна същност на визираното „Определение“ е чрез фалшиви и абсолютно противоправни процедурни замотавания и пречки да бъде обезпечена пълна безотговорност на Министерския съвет (Правителството) и на неговите специални служби;  
            *след това с друго „Определение“ съдията е постановил, че „връща исковата молба“ и „прекратява производството“;
            *Впоследствие с официално регистирано пред Главния прокурор искане от 24 Септември 2013 г. лично аз, като съпруг и пълновощен представител, съм поискал да бъде извършено разследване на престъпната дейност, извършена от съдиите Ралица Романова, Бисерка Коцева, Румяна Монова, Донка Чакърова и прокурор Михаил Кожаров, както и Председателя на ВАС Константин Пенчев;
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица, до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Сто:
            В тук визираната папка се съдържат общо 189 (сто и осемдесет и девет) страници документация, комплектована по повод:
            *Съдебен иск, предявен от мен пред Административния съд София-град, вх. рег.№6029/08.05.2008 г., дело №2745 по описа за 2008 г., съдия-докладчик Полина Якимова, І-во отделение, 15-ти състав;
            *Искът е предявен срещу Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА за отговорност за вреди; параметрите, основанията, петитумът и доказателствата са надлежно формулирани и предявени;
            *С абсолютно противоправно „Определение“ съдията-докладчик е постановил, че „оставя без движение производството по делото“, като дава „указания“ и „предупреждения“;
            В своето специално аргументационно становище изрично, ясно и обстойно съм обосновала тезата, че точната съдържателна същност на визираното „Определение“ е чрез фалшиви и абсолютно противоправни процедурни замотавания и пречки да бъде обезпечена пълна безотговорност.
            *след това с друго „Определение“ (27 Май 2008 г.) съдията е постановил, че приема исковата молба и фактически открива процедурата;
            *С мое искане от 09 Юни 2008 г. официално съм поискал това дело да бъде съединено за съвместно разглеждане с адм. дело №3066/2008 г., І-во отделение, 5-ти състав, на съдия Владимир Николов, което е срещу Министерството на вътрешните работи;
            *С Определение от 27 Юни 2008 г. двете дела са съединени и е насрочено открито съдебно заседание;
            *С мое искане от 29 Септември 2008 г. съм поискал към вече конституираните двама ответници (Комисията и МВР) да бъдат конституирани като ответници, в качеството им на съучастници в деянието, още и:
1) Посолство на Руската Федерация в Република България;
2) Представителство на Европейската комисия в България (Европейска комисия. Европейският Съюз в България);  
3) Посолство на Съединените Американски Щати в България;
4) Посолство на Република Австрия в България;
5) Посолство на Кралство Белгия в България;
6) Посолство на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия в България;
7) Посолство на Федерална Република Германия в България;
8) Посолство на Република Гърция в България;
9) Посолство на Кралство Дания в България;
10) Посолство на Кралство Испания в България;
11) Посолство на Република Италия в България;
12) Посолство на Португалската Република в България;
13) Посолство на Република Франция в България;
14) Посолство на Кралство Холандия в България;
15) Посолство на Конфедерация Швейцария;
16) Световна Банка, Постоянно представителство в България, бул. „Драган Цанков” № 36, сграда „Интерпред - Световен търговски център”, блок А, етаж 5;
17) Международен валутен фонд, Постоянно представителство в България, Площад „Александър Батенберг” № 1;
18) Европейска банка за възстановяване и развитие, Постоянно представителство в България, ул. „Московска” № 17;
19) Български хелзинкски коминет;
20) Вестник „Дума”;
21) Вестник „Дневник”
            *Със същото искане от 29 Септември 2008 г., в пункт „Пето“ относно т. нар. „съучастническа (другарска) причинна връзка“ на Руската федерация и българската държава съм изложил следното обосноваване:
            „Ноторно известна истина е, че Съветският съюз (СССР) бе „Империя на Злото”, и че България бе структурно-съставна част от тази Империя; в този именно смисъл СССР е бил обезпечител на политическата и юридическата легитимност на властта на българската държава, и като такъв несъмнено е бил обезпечител и на престъпната и деликтната дейност на тогавашвана българска държава.
            Тъй като главното или основното престъпно и респективно деликтно деяние в този казус (създаването на фалшификационния комплекс, наречен „Агентурно Досие”, с което е било обвързано моето име) е било извършено от специалните служби на Министерството на вътрешните работи на България; тъй като това е било станало по времето, когато СССР и КГБ са били абсолютно безконтролните всевластни господари върху територията на комунистическа България и българската държавна власт фактически е била структурен компонент на Съветската Империя на Злото; тъй като днешната Руската Федерация е легитимен наследник на СССР; тъй като е безспорно доказано по надлежния ред, че именно по онова време българската държава е извършила по отношение на мен (спрямо мен) престъпно и деликтно деяние; намирам за напълно закономерен извода, че днешната Руската Федерация носи съучастническа отговорност за престъпленията и деликтите, извършени от българската държавна власт по онова време (по времето, когато българската държава бе структурно съставна част от Съветската Империя на Злото).
            Ноторно известна истина е, също така, че сегашната Руска Федерация е не само юридически международноправен и вътрешноправен наследник на Съветската Империя на Злото, но и че е неин фактически продължител чрез съвременната форма на трансмутация на Злото, като Червената армия се превърна в Червена Мафия, която не само запази фактическата си власт върху империалните територии, но и под други (качествено нови) форми драстично разшири териториалния обхват на своята престъпна власт.
            Ноторно известна истина е, че България и днес е съставна част от тази Нова руска Империя на Злото.
            И това, впрочем, съвсем неотдавна бе официално признато не от друг, а от самия високопоставен руски посланик в Брюксел, който нагло и ехидно предупреди Запада, че България винаги и навсякъде е била и ще продължи да бъде „руският Троянски кон. А и само преди два-три дни това бе недвусмислено признато и от пребиваващия на официално посещение в Русия български премиер, който коленопреклонно и верноподанически увери руските си господари, че както досега, така и в бъдеще всички български правителства ще си останат верни на престъпната империална руска мафиотско-държавна власт (мафиотски политически режим).
            Именно в контекста на така визираните ноторно известни истини считам за напълно закономерен извода, че целият този престъпен фактически състав несъмнено дава основание на всеки засегнат български гражданин да търси правосъдие и да иска да бъде осъдена за извършените престъпления и деликти не само българската държава, но и нейният съучастник в престъплението и другар в деликта - Руската Федерация. При това както за престъпленията, извършени по времето на комунизма, така и за престъпленията, извършвани днес, през последните две десетилетия, по времето на установения и контролиран именно от Русия и руската Червена Мафия посткомунистически мафиотски политически режим в Република България.
            *Със същото искане от 29 Септември 2008 г., в пункт „Шесто“ относно т. нар. „съучастническа (другарска) причинна връзка“ на другите ответници и българската държава съм изложил следното обосноваване:
            Относно съучастническата (другарската) причинна връзка на Европейската комисия (Европейския Съюз), Съединените Американски Щати, Република Австрия, Кралство Белгия, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Федерална Република Германия, Република Гърция, Кралство Дания, Кралство Испания, Република Италия, Португалската Република, Република Франция, Кралство Холандия, Конфедерация Швейцария, Световната Банка, Международния валутен фонд и Европейската банка за възстановяване и развитие:
            Ноторно известна истина е, че със съгласието на своите Западни съюзници през септември 1944 г. Съветската Червена армия бе получила т. нар. „право на четиредесет безотговорни дни, през което време тя, за да установи и укрепи своята престъпна власт в България, имаше „правото” на пълна безотговорност за всичките извършени от нея кръвожадни и садистични убийства, и че дори и днес Западът услужливо и дори пристрастно държи на „джентълменската си дума” и не позволява да бъде търсена каквато и да е наказателна отговорност от комунистическите престъпници за извършените от тях през този период кръвопийски злодеяния.
            Въпреки почти непроницаемата „информационна мъгла” все пак ноторно известна е и истината, че в резултат на двадесетилетни сложни конфиденциални междудържавни и най-вече междуелитни преговори, проведени през 70-те и 80-те години на миналия век, западните елити постигнаха с третото поколение съветски комунистически ръководители т. нар. „Задочна победа над комунизма”. Впрочем, в случая думата „задочна победа” дори няма характера на добре познатата  метафора „задочна присъда” поради простата причина, че не става дума за „фактическа и реална недосегаемост на псевдопобедителя над псевдопобедения”, тъй като истината е много по-зловеща – съгласно постигнатото „джентълменско споразумениеконфронтацията между системите завърши с конвергенция на елитите срущу собствените им народи, в резултат на която конвергенция специално в България комунистическият елит днес разполага с гарантираната от Запада безотговорност не само за посочените 40 дни, не само за 45-те години кръвожадна комунистическа власт, но и за все още продължаващите почти двадесет безотговорни години на „посткомунистическия” мафиотски режим.
            Така, поне спрямо България Западът като цяло и Европейският съюз в частност фактически встъпиха като „Втори Съветски съюз”, легитимиращ абсолютната зловеща безотговорност на властта не само на съветската Червена армия, но и на нейната съвременна трансформация или трансмутация - руската Червена мафия.
            Повечето западни дипломатически представители в София несъмнено много добре знаят, че през последните почти двадесет години всичките мои прецизно документирани искания за разследване на извършените престъпления и за наказване на престъпниците от българския фронт на Съветската Червена армия и българския клан на руската Червена мафия са били адресирани изключително към регионалните български институции, най-вече към българската Прокуратура, при което към западните дипломатически представителства съм се обръщал преди всичко по реда на т. нар. изпращане на „информационно копие” от съответната документация.
            Досегашният правосъден резултат от тази моя почти двадесетгодишна стратегия, обаче, е в рамките на „абсолютната нула” – българската правосъдна система не е направила абсолютно нищо за спазването и прилагането на номинално съществуващото законодателство, а престъпниците не само продължават да вършат престъпленията си, но дори техните институционални босове най-нагло, цинично откровено и ехидно лично на мен многократно са ми казвали и ми казват, че наказателната неприкосновеност на техната престъпна дейност е гарантирана именно от Запада и от неговите финансови и политически (и в частност - дипломатически) институции. Което, по своята същност, не е нищо друго, освен автентично самопризнание относно самоличността на конкретните високопоставени съучастници в престъплението и другари в деликтността.
            За истинския юрист едно такова самопризнание, разбира се, винаги следва да бъде поставено в механизма на проверката, но така или иначе фактите са недвусмислени, че вън от традиционната демагогия посочените като съучастници не правят абсолютно нищо реално, за да се отграничат от престъпниците – и,  разбира се, не правят абсолютно нищо за осъждането на престъпниците.
            Дори нещо повече – както Западът като цяло, така и Европейският съюз неизменно и дори пристрастно правят всичко възможно, за да придават „легитимност” на политическата власт на българския клан на руската Червената мафия, с което фактически дават „легитимност” и обезпечителност и на престъпленията, извършвани от тази власт.
            В контекста на тези думи нека изрично и ясно посоча, че завършиха с пълен крах всичките мои лични неколкократни опити да регистрирам в Западна Европа организация, която да има предназначението да събира факти и да подпомага българското, европейското и световното правосъдие при търсенето на наказателноправна и гражданскоправна отговорност от всички български и небългарски лица, които са използували българската комунистическа и посткомунистическата мафиотска власт, за да извършват престъпления, като се обогатяват от тях. Институциите на самата държавна власт в страните, в които направих опитите да регистрирам такава организация, по недвусмислен начин ми дадоха да разбера, че самите те са финансово и политически ангажирани с престъпленията на българската държавна власт и държат за тяхната безотговорност, за да обезпечават собствената безотговорност. Това обстоятелство, обаче, съвсем не ме обезкуражава – като гражданин на Европейския съюз аз нямам абсолютно никакво намерение да коленича пред каквато и да е -  както Евразийска, така и Европейска, така и каквато и да е друга - престъпна структура.
            Посочените банкови институции са предоставяли изключително мощни инвестиции и са оказвали колосална финансова помощ на престъпната българска комунистическа и „посткомунистическа” власт, без които инвестиции и без която помощ престъпната българска  власт никога нямаше да може да извърши престъпната и деликтната дейност, която е извършила в България, включително и в моя  частен случай или казус.
            Фактите, разбира се, са ноторно известни на всички интелигентни български граждани - с изключение, разбира се, на съдиите и прокурорите, които (както е официално признато дори и от най-висшите шефове на съдебната система) са назначавани именно от престъпната власт, за да обезпечават безотговорността както за нейната престъпна и деликтна дейност, така и за съучастническата престъпна и другарската деликтна  дейност на чуждестранните държавни и финансови субекти и институции.
       *С Решение №31 от 10.04.2009 г. съдия Полина Якимова е приела за установено, че не се оспорват констатациите по следственото дело на Военноокръжната прокуратура относно наличието на фалшификаторска манипулация по т. нар. агентурно дело;
       но че тъй като това следствено дело не е завършило с наказателна присъда, а е прекратено поради давност,
       това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме наличието на вина на Комисията с факта на оповестяването на моето име;
       тъй като за Комисията са задължителни само наличните в архивата на МВР документи и само влезлите в сила наказателни присъди,
       и тъй като в случая влезла в сила наказателна присъда не е налична,
       то Комисията не е била длъжна да се съобразява с констатациите на следственото дело.
            *Впоследствие с официално регистирано пред Главния прокурор искане от 28(27) Септември 2013 г. лично съм поискал да бъде извършено разследване на престъпната дейност, извършена от съдиите Полина Якимова; Владимир Николов; Ваня Пунева; Йовка Дражева; Таня Куцарова; пет души анонимни съдии, членове на петчленен състав, първа колегия на ВАС, които, за да се опитат да прикрият факта, че не са издали акт, какъвто са били длъжни да издадат, са написали до мен очевидно заплашително писмо №16607/2008 г. от 26.11.2008 г.; Веселина Кълова; Галина Христова; Тодор Петков; и прокурор Тодор Мерджанов.
            Уточнявам, че по повод на тези мои фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица, до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.

Сто и едно:
            В тук визираната папка се съдържат общо 168 (сто шестдесет и осем) страници документация, комплектована по повод:
            *Съдебен иск, предявен от мен пред Административния съд София-град, вх. рег.№16331/23.09.2009 г., дело №6516 по описа за 2009 г., съдия-докладчик Славина Владова, ІІ-во отделение, 37-ти състав;
            *Искът е предявен срещу Министерския съвет (Правителството) за отговорност за вреди, причинени от органите на държавата от 1971 г. до 1990-1991 г.; параметрите, основанията, петитумът и доказателствата са надлежно формулирани и предявени;
            *С абсолютно противоправно „Определение“ от 19.10.2009 г. съдията-докладчик е постановил, че оставя без движение производството по делото, като е дал „указания“ и „предупреждения“;
            *С абсолютно противоправно „Определение“ от 29.10.2009 г. съдията е постановил, че оставя без разглеждане исковата молба и прекратява делото;
            *Впоследствие с официално регистирано пред Главния прокурор искане от 04 Октомври 2013 г. лично съм поискал да бъде извършено разследване на престъпната дейност, извършена от съдия Славина Владова и всички други съдии, относно дейността на които по това дело не ми се дава никакъв достъп.
            Уточнявам, че по повод на тези мой фактосъобразно и правосъобразно обосновани искания за разследване на визираната престъпна дейност и на виновните лица до днес не съм получил абсолютно никакъв легитимен отговор.
  
(Продължение / Част пета)
 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар