Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център за социални и хуманитарни науки при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките
права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на Партия Либерален конгрес
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
05 Февруари 2014 г.
До Негово Превъзходителство
Посланика на Република
Португалия
ул. „Позитано” № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София
І.
Вашe Превъзходителство,
Преди
всичко тук приложено Ви предоставям ксерекс-копие от моето датирано на 22 Ноември
1997 г. Отворено писмо, адресирано до Негово Превъзходителство господин Луиш Гонзага Ферейра, Екс-Извънреден
и Пълномощен Посланик на Португалия,
което писмо още тогава бе предоставено
КАКТО В офиса на надлежно действуващия тогава Извънреден и Пълномощен Посланик на
Португалия,
ТАКА
И В ОФИСИТЕ на другите посланици на европейските и някои други
държави в София.
Уточнявам,
че по повод и във връзка с това мое писмо
ИМЕННО ПОРАДИ ХАРАКТЕРА НА НЕГОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ
не съм
получил абсолютно никакъв отговор от никого – както от Екс-Посланика, така и от
Посланика на Португалия, така и от другите посланици.
Днес
уточнявам, че по онова време, макар и лично дълбоко огорчен, се отнесох с
необходимото за това добронамерено димломатическо разбиране и
приех, че всичките адресати на това ми писмо, макар и да нямат абсолютно
никакво право да нарушават международните
(именно международните!!!) хуманитарни норми,
все
пак, в известен смисъл и в известна висока степен имат дипломатическото
право, политическите основания и най-вече хилядолетното
традиционно право на бруталната сила да не ми отговарят;
и
че това е така, защото те не просто стриктно изпълняват поръченията на своите
правителства да упражняват и налагат в България такова именно политическо,
икономическо и прочее влияние, което е в пълен синхрон и съответствие с поетите
междуелитни,
междудържавни (в нарушение на международните!!!) ангажименти, изразяващи се именно
в това
да бъде даван и даден шанс за
утвърждаване на властта на преустройващите се в Червена Мафия комунистически
структури
и да бъдат продължени селективните
геноцидни репресии върху онези именно личности
и структури, които продължават да носят в Сърцата си Човешкото Достойнство и
продължават да се съпротивляват срещу комунистическото и неокомунистическото
паравоенно (ченгеджийско-мафиотско) Зло.
Днес,
обаче, в качеството ми най-вече именно на учен-изследовател на българските (в
които, все пак, лично съм участвувал, а и продължавам да участвувам!!!),
европейските и световните обществено-политически процеси, си позволявам да Ви
предизвиквам и да настоявам да получа някакъв, макар и мълчаливо-конклудентен
(т. е. подразбиращ се), отговор.
Така,
изхождайки от тази именно позиция, отделно от тук предоставеното книжно приложение,
вграждам като елемент от съдържанието на настоящето ми писмо и текста на
предишното ми писмо.
До
Негово Превъзходителство
господин
Луиш Гонзага Ферейра,
Екс
Извънреден и Пълномощен
Посланик
на Португалия,
ул.
„Ивац войвода” N 6, София
Отворено писмо
Ваше Превъзходителство,
Прочетох Вашата
издадена преди няколко дни книга „Революция на Изток. Един португалец в София” със същите чувства, с които четох последните
мемоарни писания на Тодор Живков.
И двамата сте разказали превъзходно всичкото
онова, което може да бъда казано от който и да е добросъвестен хроникьор,
и не сте казали абсолютно нищо от онова, което
може да бъде казано единствено от вас.
Но докато нежеланието на Живков да разкрие истината за процесите
и явленията, в които е участвувал, е напълно логично и разбираемо,
то причините за Вашето
дипломатическо заобикаляне и премълчаване на истината, която Вие несъмнено
знаете, за режисьорите и същността на политическия спектакъл, наречен „нежна
революция”, изискват по-прецизно внимание.
Да се приема днес,
осем години след събитията, че „Революцията на Изток” по
своята същност е била официален сблъсък между демокрацията и комунизма, е меко
казано несъобразяване с историческите факти.
Както
предхождащите, така и последващите събитията факти разкриват, че така
наречената „Нежна революция” всъщност е била подпомагана по специален начин от Запада
конспиративна
битка между два клана комунисти - между „либералните”
комунисти, стремящи се да се трансформират в социалисти и
социалдемократи и да изградят „капитализъм
за себе си”, и ортодоксалните комунисти,
стремящи се да установят „световен
комунизъм”.
Това,
че Западът изключително интензивно подпомагаше първите е очебиен, но
„незабелязан” от Вас, исторически факт,
и именно Вие сте
един от онези, които трябваше да отговорят на въпроса дали това е било капан, заложен от КГБ на Запада, или е било капан,
заложен от Запада на КГБ.
Неадекватно и неискрено е да се изхожда
от предпоставката, че за Запада е оставала незабелязана целенасочената
трансформация на подпомаганите от него структури на КГБ в структури на
Червената мафия.
Неадекватно и неискрено е да се
предпоставя, че новата трансформация на КГБ се е отказала от полезния си навик
да контролира тотално всички обществени и държавни институции.
В крайна сметка неадекватно и неискрено е да се нарича
„демократично” едно общество, в което целият държавен апарат (начело с президента,
депутатите и министрите) е само едно от структурните звена на Червената мафия,
при това звено под нейното средно йерархично ниво.
А нима не е още по-неадекватно и неискрено ако
онзи, който целенасочено и интензивно е спомогнал това да стане „именно така”,
днес или премълчава този факт, или се „удивлява” как е било възможно да се
случи всичкото това?!
При това изрично и
недвусмислено да пише, че „не бива да сочим с пръст когото и да било”,
защото „никой не е виновен”!
Ваше Превъзходителство, поне ние, които
се срещахме с Вас, за да търсим в историята на представляваната от Вас държава
модел за бъдещето на България, днес имаме правото да получим отговорите на
множество въпроси, на които голяма част от обикновените българи вече имат своя
отговор, но на които не намерихме Вашия отговор в книгата:
1) Защо по време на „революцията” Западът абсолютно никога и с абсолютно
нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди
„революцията”, макар и символично, подкрепяше?
2) Защо Западът целенасочено попречи на
опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата
на КГБ и Червената мафия?
3) Защо Западът изостави принципните си
позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в
лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и
обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация,
отколкото преди?
4) Защо Западът не разобличи смисъла на
„нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и
Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да
превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?
5) Защо Западът чрез своята политическа и
финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава марионетките
на Червената мафия?
Същата
тази мафия, която унищожава създаваната с хилядолетия българска материална и
духовна култура и с това поставя под съмнение бъдещето на българската нация.
Накрая искам да Ви
попитам, Ваше Превъзходителство:
на какво се основава оптимизмът Ви за бъдещето на
България?
Какво
Ви дава основание да мислите, че това, което се случва днес, определя едно
достойно бъдеще за България?
Може
би е излишно, но все пак държа да Ви припомня, че съм политически затворник на
комунистическия режим и активен участник, и жертва на „демократичните” процеси,
които описвате във Вашата книга.
22 ноември 1997 г.
Председател на Партия
Либерален Конгрес,
Председател
на Съюза на юристите демократи
в България и Председател
на Управителния
съвет
на Базисния институт за проучване и
защита
на човешките права: .....................
(ст.
н. с. доцент Янко Янков)
tst
ІІ.
Вашe Превъзходителство,
Както вече казах по-горе, настоящето
ми писмо има характера на морално и политическо
(доколкото, все пак, моралът и политиката са реално съвместими, както по
принцип, така и конкретно лично при Вас!)
предизвикателство, като Ви
уводомявам, че дори и изрично да не ми отговорите, Вие фактически ще сте ми
отговорили
(не случайно влюбените казват: „Ти мълчи, аз те слушам и превъзходно те
разбирам!“).
Така, какъвто и да е Вашият отговор,
бъдете уверен, че той ще влезе в аналите на моята политико-юридическа
документалистита и в научно-изследователските ми интерпретации, и по този именно начин аз ще
разполагам с отговорите на всичките онези въпроси, които се отнасят към сферата
на въпросите, имащи отношение
КАКТО С моя зловещ
затворнически статус преди 1989 г. и зловещия статус на близките ми хора, които
намериха смъртта си по времето (и непосредствено след това) на моето кошмарно
пребиваване в комунистическите затвори,
ТАКА И с моя И НА
БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ статус
през последния четвърт век,
„заслуга“ или морална и
юридическа вина за който статус, несъмнено, имат не само комунистическите и
ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,
но и техните „демократични“
партньори от Запада.
05 Февруари 2014 г. Янко
Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар