2014-02-11

До Негово Превъзходителство Посланика на Федерална Република Германия



Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център за социални и хуманитарни науки при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на Партия Либерален конгрес
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172
Skype: Veliovski3
=========================================================
07 Февруари 2014 г.


До Негово Превъзходителство
Посланика на Федерална Република Германия
ул. „Фредерик-Жолио Кюри” № 25, 1113 София

І.
            Вашe Превъзходителство,
            01. Преди всичко тук приложено Ви предоставям книжно (ксерокс) копие от с.1, с.2 и с.3 на издадения през Март 1989 г. (когато аз все още съм се намирал в комунистическия затвор в България) във Виена, Австрия, вестник (1989 – 123/124), от текста на който е видно, че
            екс-канцлерът на Германия Вили Брандт, по време на Конгреса на ръководената от него интернационална политическа формация лично и официално-публично е изнесъл факти относно моята политическа и правозащитна дейност в България, както и относно противоправното ми осъждане и жестокото ми третиране в комунистическите затвори в България.

            Уточнявам, че днес се обръщам към Вас с искането да положите необходимата традиционна дипломатическа Добра (Добронамерена) Воля, за да ми помогнете да се снабдя с копия от оригиналната документация, свързана с провеждането на визирания Конгрес и визиранато, отнасящо се за мен, събитие.

            02. Също така, тук приложено Ви предоставям книжно (ксерокс) копие от 6 (шест) страници от обзорното съдържание на сборника с доклади, изнесени на проведената през Юли 2006 г. Международна конференция, от които страници е видно, че Председателят на Асоциация „Срещу Забравата, за демокрация“ Йоахим Гаук и аз сме участвували с доклади в провеждането на визираната конференция.
            По повод и във връзка с това уточнявам, че нашата лична среща и разговор по време на тази конференция, всъщност, е втората по ред, или иначе казано – ние с Йоахим Гаук се познаваме лично и сме се срещали и разговаряли два пъти,
            при което съдържанието на и двата ни разговори е било центрирано относно:
            ***престъпленията на класическия комунистически режим;
            ***престъпленията на мафиотските посткомунистически последователи на комунистическите престъпници;
            ***необходимостта от ефективно наказателно Правосъдие и за едните и за другите, както и необходимостта от справедливо репариране на нанесените върху жертвите материални и морални вреди и пропуснатите ползи;
            ***както и категорично противопоставяне срещу тенденцията старите екзекутори и техните последователи да продължават, включително и днес, да провеждат жестоки и перверзни репресивни оперативни мероприятия срещу онези жертви на комунизма, които настояват за Правосъдие.

            03. Също така, уточнявам и посочвам, че на 19 Януари 2013 г. съм изпратил по официалната пощенска служба на България сравнително обемист пощенски пакет (с препоръчан статус за доставяне), адресиран до Йоахим Гаук, но вече в качеството му на Федерален Президент – държавен глава на Федерална Република Германия.
            Уточнявам, че този пощенски пакет е съдържал:
            ***две мои официални писма,
            ***200 (двеста) страници документация и
            ***една книга-сборник, в която са публикувани докладите от визираната международна конференция.
            Уточнявам, че текстът на второто мое писмо е следният:
         Вашe Превъзходителство господин Президент,
         Считам за нужно да Ви припомня, че в качеството ни на граждански лица ние с Вас сме се срещали лично точно два пъти, при това и двамата сме участвували с доклади в проведената в София през Юли 2006 г. Международна конференция относно архивите на тоталитарните секретни служби.
         Тук приложено Ви изпращам копие от издадената на български език книга-сборник, в която са публикувани нашите доклади.
         Също така, тук приложено Ви изпращам и DVD-диск, съдържащ папка-електронен запис на голяма част от документацията, касаеща моите направени от 1989 г. до днес изключително многобройни официални и напълно безрезултатни опити да получа правосъдие.
                     Вашe Превъзходителство господин Президент,
         Позволявам си да подчертая, че т.нар. „политическа коректност“ не бива да става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и нейните властови представители.
         Като Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да ми отговорите.
         Приложение: съгласно текста!
         19 Януари 2013 г.     Янко Николов Янков: . . . . . . . .“

            04. Уточнявам, също така, че на 21 Януари 2013 г. лично съм предоставил във Вашия офис адресирано лично до Вас мое официално писмо, съдържанието на което е следното:
„21 Януари 2013 г.
Официално отворено писмо
до Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална Република Германия
ул. „Фредерик Жолио Кюри“, № 25, 1113 (1087) София

         Ваше Превъзходителство,
         Приложено представям Ви копие от моите две датирани на 19 Януари 2013 г. официални писма (14 + 2 = 16 страници), както и приложенията към тях (общо 200 + 6 = 206 страници), адресирани до
Herrn Joachim Gauck -
Bundespräsidenten der Bundesrepublik Deutschland

Bundespräsidialamt, Spreeweg 1, 10557 Berlin

         Приложено представям Ви, също така, и копие от пощенската документация, удостоверяваща факта, че същия ден, на 19 Януари 2013 г.,  писмото, заедно с приложенията към него, е надлежно изпратено на адресата със статус „препоръчана поща“ (на официалната българска държавна пощенска служба).
         Приложено представям Ви DVD-диск, съдържащ папка-електронен запис на голяма част от документацията, касаеща моите изключително многобройни – хиляди на брой – официални и напълно безрезултатни опити от момента на излизането ми от затвора през есента на 1989 г. до днес да получа правосъдие;
         голяма част от документацията е официално публикувана във вид на документални книги, а друга част е направена публично достояние чрез Интернет;
         голяма част от документацията е предоставена (в хартиен и в електронен вид) и на западните посолства в София, включително и на Посолството на Федерална Република Германия, 
         и отразява факта, че
         по повод и във връзка с голямото множество описани от мен казуси
         нито една дипломатическа мисия не се е ангажирала с мнение и застъпничество за спазване на изискванията на международното и регионалното европейско право
         относно върховенството на Правото и зачитането на човешките права в комунистическа и посткомунистическа България.
         Приложено представям Ви и официален печатен eкземпляр от следните две мои документални книги:
         Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
         Янко Янков, Писма до градинарите на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012,  346 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
         За пореден път си позволявам да обърна Вашето внимание върху факта, че съществуват
         голямо множество актове на ООН, на ЕС, на Съвета на Европа и на Федерална Република Германия,
         по силата на които дипломатическите мисии в България, наред с всичко друго, имат и задължението да следят за спазването на човешките права.
         Така, позовавайки се на тези именно актове, адресирам до Вас настоящето мое официално отворено писмо и заявявам искането си да получа Вашия официален  отговор.
         Позволявам си да подчертая, че т.нар. „политическа коректност“ не бива да става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и нейните властови представители.
         Като Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното си мълчание по повод и във връзка на голямото множествмо мои адресирани до Вас писма и да ми отговорите.
         Приложения: съгласно горния текст.
21 Януари 2013 г.                          Янко Н. Янков:  . . . . . . . . .“

ІІ.
            Вашe Превъзходителство,
            Намирам за излишно тук и сега да възпроизвеждам елементи и откъси от изключително обширните и изключително красноречивите текстове,
            които отдавна,
            още от времето на класическото комунистическо управление у нас,
             включително и до наши дни,
            прецизно и систематично съм предоставял на Посолството на Федерална Република Германия.

            С настоящето мое официално писмо до Вас изрично и пределно ясно Ви казвам, че
            бих желал да намерите в себе си морални и политически сили и основания да ми дадете някакъв отговор на въпросите,
            които напълно естествено възникват  по повод и във връзка с
            КАКТО С моя зловещ затворнически статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по времето докато пребивавах в комунистическите затвори,
            ТАКА И С моя И НА БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ статус през последния  четвърт век,
            „заслуга“ или морална и юридическа вина за който, несъмнено, имат не само комунистическите и ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,
            но и техните „демократични“ партньори от Запада.

            Впрочем, Вашe Превъзходителство,
            както недвусмислено ясно е видно от намиращите в архивата на Вашето Посолство лично мои писма и приложени материали,
            още съвсем в началото на „демократично“-мафиотските политически промени от 90-те години ДО ДНЕС аз не съм спирал да задавам на западните дипломати в София следните въпроси:

            1) Защо по време на протичащите вече четвърт век „нежно-революционни“ политически и икономически „промени” Западът абсолютно никога и с абсолютно нищо не подкрепи автентичните противници и жертви на комунизма, които преди „промените”, макар и символично, подкрепяше?

            2) Защо Западът целенасочено попречи на опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата на КГБ и Червената мафия?

            3) Защо Западът изостави принципните си позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация, отколкото преди?

            4) Защо Западът не разобличи смисъла на „нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?

            5) Защо Западът чрез своята политическа и финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава марионетките на Червената мафия - същата тази мафия, която унищожава създаваната с хилядолетия българска материална и духовна култура и с това поставя под съмнение бъдещето на българската нация?
07 Февруари 2014 г.                                                            Янко Н. Янков

Няма коментари:

Публикуване на коментар