Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център за социални и хуманитарни науки при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките
права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на Партия Либерален конгрес
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
07 Февруари 2014 г.
До Негово Превъзходителство
Посланика на Федерална
Република Германия
ул. „Фредерик-Жолио Кюри” № 25, 1113 София
І.
Вашe Превъзходителство,
01. Преди всичко тук приложено Ви предоставям книжно (ксерокс) копие от с.1,
с.2 и с.3 на издадения през Март 1989 г. (когато
аз все още съм се намирал в комунистическия затвор в България) във Виена,
Австрия, вестник (1989 – 123/124), от текста на който е видно, че
екс-канцлерът
на Германия Вили Брандт, по време на Конгреса на ръководената от него
интернационална политическа формация лично и официално-публично е изнесъл факти
относно моята политическа и правозащитна дейност в България, както и относно противоправното
ми осъждане и жестокото ми третиране в комунистическите затвори в България.
Уточнявам, че днес се обръщам към
Вас с искането да положите необходимата
традиционна дипломатическа Добра (Добронамерена) Воля, за да ми помогнете
да се снабдя с копия от оригиналната документация, свързана с провеждането на
визирания Конгрес и визиранато, отнасящо се за мен, събитие.
02. Също така, тук
приложено Ви предоставям книжно (ксерокс) копие от 6 (шест) страници от обзорното
съдържание на сборника с доклади, изнесени на проведената през Юли 2006 г.
Международна конференция, от които страници е видно, че Председателят
на Асоциация „Срещу Забравата, за демокрация“ Йоахим Гаук и аз сме участвували с доклади в
провеждането на визираната конференция.
По
повод и във връзка с това уточнявам, че нашата лична среща и разговор по време на
тази конференция, всъщност, е втората по ред, или иначе казано – ние с Йоахим
Гаук се познаваме лично и сме се срещали и разговаряли два пъти,
при
което съдържанието на и двата ни разговори е било центрирано относно:
***престъпленията
на класическия комунистически режим;
***престъпленията
на мафиотските посткомунистически последователи на комунистическите
престъпници;
***необходимостта
от ефективно наказателно Правосъдие и за едните и за другите, както и
необходимостта от справедливо репариране на нанесените върху жертвите
материални и морални вреди и пропуснатите ползи;
***както
и категорично противопоставяне срещу тенденцията старите екзекутори и техните
последователи да продължават, включително и днес, да провеждат жестоки и
перверзни репресивни оперативни мероприятия срещу онези жертви на комунизма,
които настояват за Правосъдие.
03. Също
така, уточнявам и посочвам, че на 19 Януари 2013 г. съм изпратил по
официалната пощенска служба на България сравнително обемист пощенски пакет (с
препоръчан статус за доставяне), адресиран до Йоахим Гаук, но вече в
качеството му на Федерален Президент – държавен глава на Федерална Република
Германия.
Уточнявам,
че този пощенски пакет е съдържал:
***две
мои официални писма,
***200
(двеста) страници документация и
***една
книга-сборник, в която са публикувани докладите от визираната международна
конференция.
Уточнявам,
че текстът на второто мое писмо е следният:
„Вашe Превъзходителство господин Президент,
Считам
за нужно да Ви припомня, че в качеството ни на граждански лица ние с Вас сме се
срещали лично точно два пъти, при това и двамата сме участвували с
доклади в проведената в София през Юли 2006 г. Международна конференция относно архивите на тоталитарните секретни
служби.
Тук
приложено Ви изпращам копие от издадената на български език книга-сборник, в
която са публикувани нашите доклади.
Също така, тук приложено Ви
изпращам и DVD-диск, съдържащ папка-електронен запис на голяма част от документацията,
касаеща моите направени от 1989 г. до днес изключително многобройни официални и
напълно безрезултатни опити да получа правосъдие.
Вашe Превъзходителство господин Президент,
Позволявам
си да подчертая, че т.нар. „политическа коректност“ не бива да
става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и нейните властови
представители.
Като Ви
пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да ми отговорите.
Приложение: съгласно текста!
19 Януари 2013 г. Янко Николов Янков: . . . . . . . .“
04. Уточнявам,
също така, че на 21 Януари 2013 г. лично съм предоставил
във Вашия офис адресирано лично до Вас мое официално писмо, съдържанието на
което е следното:
„21 Януари 2013 г.
Официално отворено писмо
до Негово Превъзходителство Посланика на
Федерална Република Германия
ул. „Фредерик Жолио Кюри“, № 25, 1113 (1087) София
Ваше Превъзходителство,
Приложено
представям Ви копие от моите две датирани на 19 Януари 2013 г. официални
писма (14 + 2 = 16 страници), както и приложенията към тях (общо 200 +
6 = 206 страници), адресирани до
Herrn Joachim Gauck -
Bundespräsidenten der
Bundesrepublik Deutschland
Bundespräsidialamt, Spreeweg 1, 10557 Berlin
Приложено
представям Ви, също така, и копие от пощенската документация,
удостоверяваща факта, че същия ден, на 19 Януари 2013 г., писмото, заедно с приложенията към него, е
надлежно изпратено на адресата със статус „препоръчана поща“ (на официалната
българска държавна пощенска служба).
Приложено
представям Ви DVD-диск,
съдържащ папка-електронен запис на голяма част от документацията, касаеща моите
изключително многобройни – хиляди на брой – официални и напълно безрезултатни
опити от момента на излизането ми от затвора през есента на 1989 г. до днес да
получа правосъдие;
голяма част
от документацията е официално публикувана във вид на документални книги, а
друга част е направена публично достояние чрез Интернет;
голяма част от документацията е
предоставена (в хартиен и в електронен вид) и на западните посолства в София,
включително и на Посолството на Федерална Република Германия,
и отразява факта, че
по повод и във връзка с голямото множество описани
от мен казуси
нито една дипломатическа мисия не се е ангажирала с
мнение и застъпничество за спазване на изискванията на международното и
регионалното европейско право
относно върховенството на Правото и зачитането на
човешките права в комунистическа и посткомунистическа България.
Приложено
представям Ви и официален печатен eкземпляр от следните две мои документални книги:
Янко Янков, Кого защитава Западът – Човешките права или Червената мафия (Епистоларна
политико-юридическа документалистика), Второ допълнено издание, С., „Янус”, 2012, 447 с. ISBN 978-954-8550-97-0, формат 70 х 100
х 16 (голям формат);
Янко Янков, Писма до „градинарите” на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012, 346 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат).
За пореден
път си позволявам да обърна Вашето внимание върху факта, че съществуват
голямо
множество актове на ООН, на ЕС, на Съвета на Европа и на Федерална Република
Германия,
по силата
на които дипломатическите мисии в България, наред с всичко друго, имат и
задължението да следят за спазването на човешките права.
Така,
позовавайки се на тези именно актове, адресирам до Вас настоящето мое официално
отворено писмо и заявявам искането си да получа Вашия официален отговор.
Позволявам
си да подчертая, че т.нар. „политическа коректност“ не бива да
става претекст за неутралитет пред лицето на престъпността и нейните властови
представители.
Като
Ви пожелавам плодотворен мандат, изразявам желанието си да нарушите досегашното
си мълчание по повод и във връзка на голямото множествмо мои адресирани до Вас
писма и да ми отговорите.
Приложения:
съгласно горния текст.
21 Януари 2013 г. Янко
Н. Янков: . . . . . . . . .“
ІІ.
Вашe Превъзходителство,
Намирам за излишно тук и
сега да възпроизвеждам елементи и откъси от изключително обширните и
изключително красноречивите текстове,
които отдавна,
още от времето на
класическото комунистическо управление у нас,
включително и до наши дни,
прецизно и систематично
съм предоставял на Посолството на Федерална Република Германия.
С настоящето мое официално
писмо до Вас изрично и пределно ясно Ви казвам, че
бих желал да намерите в себе си морални
и политически сили и основания да ми дадете някакъв отговор на въпросите,
които напълно естествено
възникват по повод и във връзка с
КАКТО С моя зловещ
затворнически статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по времето докато
пребивавах в комунистическите затвори,
ТАКА И С моя И НА
БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ статус
през последния четвърт век,
„заслуга“ или морална и
юридическа вина за който, несъмнено, имат не само комунистическите и
ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,
но и техните
„демократични“ партньори от Запада.
Впрочем, Вашe Превъзходителство,
както
недвусмислено ясно е видно от намиращите в архивата на Вашето Посолство лично
мои писма и приложени материали,
още
съвсем в началото на „демократично“-мафиотските
политически промени от 90-те години ДО ДНЕС аз не съм спирал да задавам на западните
дипломати в София следните въпроси:
1) Защо по време на протичащите
вече четвърт век „нежно-революционни“ политически и икономически „промени” Западът
абсолютно никога и с абсолютно нищо не подкрепи автентичните противници и
жертви на комунизма, които преди „промените”, макар и символично, подкрепяше?
2) Защо Западът целенасочено попречи на
опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата
на КГБ и Червената мафия?
3) Защо Западът изостави принципните си
позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в
лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и
обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация,
отколкото преди?
4) Защо Западът не разобличи смисъла на
„нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и
Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да
превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?
5) Защо Западът чрез своята политическа и
финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава марионетките
на Червената мафия - същата тази мафия, която унищожава създаваната с
хилядолетия българска материална и духовна култура и с това поставя под съмнение
бъдещето на българската нация?
07 Февруари 2014 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар