Address for letters:
Янко Николов Янков –
гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз;
Академик, почетен член на
Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;
Дописен член (член-кореспондент) на
Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), Директор на Научния център за социални и хуманитарни науки при БАНИ;
Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките
права,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на Партия Либерален конгрес
--------------
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6,
ап. 38, София 1172
Web site: http://iankov.info
Web site: http://iankov.com
Web site: http://velyovski.blogspot.com
Web site: http://vbox7.com/collection:708949/
E-mail: iankov.bg@mail.bg
Skype: Veliovski3
=========================================================
03 Февруари 2014 г.
До Негово Превъзходителство
Посланика на Федерална конституционна Република
Съединени американски щати (САЩ)
ул. „Козяк” № 16, 1407 София
Вашe Превъзходителство,
І.
Преди
всичко приложено предоставям Ви:
01. Книжно (ксерокс) копие от
английския текст на моята кратка биография, написана от Николай Михайлов, издадена през 2006 г.
на английски, френски, немски и български езици, заемаща с.4-29 на книжното
издание със следните библиографски параметри: Николай Михайлов, Янко Янков. БиоБиблиография (на английски, френски, немски и
български езици), С., „Янус”, 2006, 176 с. ISBN-10: 954-85-50-55-5, ISBN-13: 978-954-8550-55-0, формат 60 х 84 х 16.
(Уточнявам, че още
когато книгата беше издадена, екземпляр от нея бе предоставен на Посолството на
САЩ, както и че с наскоро вече предоставения Ви DVD-R ДИСК Вие разполагате
с пълния дигитален запис на цялото книжно издание).
02. Книжно (ксерокс) копие от
българския текст на моята разширена биография, написана от Николай Михайлов, издадена през 2012 г.
на български език, заемаща с.1-10 и 71-100 на книжното издание със следните
библиографски параметри: Николай Михайлов, Янко Янков-Вельовски. Биографични фрагменти, С., „Янус”,
2012, 335 с. ISBN: 978-954-8550-94-9, формат 70 х 100 х 16;
(Уточнявам, че с наскоро
вече предоставения Ви DVD-R ДИСК Вие разполагате
с пълния дигитален запис на цялото книжно издание).
03. Книжно (ксерокс) копие от
с.8-17 и с.336-352 от текста на моята книга Янко Янков, Легитимните основи
на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007, 491 с. ISBN-10:
954-85-50-14-8, ISBN-13: 978-954-8550-14-7, формат формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
04. Книжно (ксерокс) копие от
с.1-6 и с.67-86 от текста на моята книга Янко Янков, Писма до „градинарите” на западните посолства в София. (Епистоларна политико-юридическа документалистика), С., „Янус”, 2012, 345 c., ISBN: 978-619-7008-03-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
(Уточнявам, че с наскоро
вече предоставения Ви DVD-R ДИСК Вие разполагате
с пълния дигитален запис на цялото книжно издание).
05. Книжно (ксерокс) копие от с.26-33
от текста
в моя защита на издадената през 1989 г. в САЩ книга
In Defense of Rights, Attacks on Lawyers and Judges in 1989, Lawyers Committee for Human Rights, 330
Seventh Avenue, 10th Floor, New York 10001;
06. Книжно (ксерокс) копие от
с.1, с.2 и с3 на издадения във Виена, Австрия, вестник, от текста на който е
видно, че екс-канцлерът на Германия Вили Брандт, по време на Конгреса на
ръковедената от него интернационална политическа формация лично и
официално-публично е изнесъл факти относно моята политическа и правозащитна
дейност в България, противоправното ми осъждане и жестокото ми третиране в
затвора;
07. Посочвам, че в началото на Март 1984 г.
домът на родителите ми в село Клисурица бе посетен от политическия секретар на
посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл (в разсекретените архиви на Държавна сигурност той е обозначен с
кодовото наименование „обект Диригент“) – което, по онова време, е било
единственото посещение на западен дипломат в частен дом в продължение на 50-те
години комунистическо управление. Посочвам, че само няколко дни след това, на 12 Март 1984 г., бях арестуван, а на 15 Март –
осъден от Районния съд в гр. Михайловград (по АПДХ №5 от 13.03.1984 г.) и принудително ВЪДВОРЕН
В КОНЦЕНТРАЦИОНЕН ТРУДОВ ЛАГЕР ЗА ПРИНУДИТЕЛЕН ТЕЖЪК ФИЗИЧЕСКИ ТРУД в
химическите заводи на град Девня, Варненски окръг;
(Уточнявам, че днес настоявам да ми бъде дадено копие от вече несъмнено
разсекретения текст на неговия доклад относно така визираното събитие –
неговото посещение в дома на родителите ми и впечатленията му и заключенията му
от тази среща).
08. Посочвам, че само две седмици след арестуването ми Държавният департамент на САЩ излиза със специален доклад
(прочетен на 06 Юни 1984 г. по радио „Свободна Европа”), в който
моето име е посочено като пример на български гражданин, лишен от човешки права;
(Уточнявам, че днес настоявам да ми бъде дадено копие от вече несъмнено
разсекретения текст на визирания доклад на Държавния департамент на САЩ относно
това събитие).
09. Прилагам копие от Разписка
№000362/032304618, издадена от българската пощенска служба за приета
международна нестандартна пратка с тегло 222 грама, с подател Янко Янков, Местоназначение
САЩ, получател
Майкъл Хейдън, дата на изпращането 17.11.2006 г., час
11:46:36, приел пощенски служител Таня Ананиева, пощенска станция
София, 1172;
Уточнявам,
че получателят
Майкъл Хейдън по онова време е ... виден ръководител (Директор) на ЦРУ,
и че моето писмо до него е било мотивирано по повод и във връзка с нашето
познанство от времето на неговото пребиваване в София (преди, а не след, неговото
официално назначение за военно аташе!) и личното ни запознаване по
времето на едно от моите посещения в посолството на САЩ;
(Уточнявам, че копие от същото мое
писмо още тогава е било предоставено в Посолството на САЩ, но никога не ми е
даван никакъв отговор!.
Уточнявам, че днес настоявам да ми бъде дадено копие от вече несъмнено
разсекретеният текст на доклада на служебните лица по повод и във връзка с
моето писмо).
10. Прилагам копие от мое
официално писмо, датирано на 09 Май 2007
г., адресирано до His Excellency Gen. Michael V. Hayden, Director CIA, Washington, DC 20505, USA, предоставено
лично в посолството на САЩ, след което още същия ден, на 09 май 2007 г., с препоръчана
пощенска пратка №000302/032253315 на официалната българска пощенска служба
е изпратено в САЩ;
11. Прилагам копие от мое
официално писмо, датирано на 06 Юли 2007
г., адресирано до Her Excellency, Ms. Condoleezza Rice - Secretary of
State, US Department of State, 2201 C Street NW, Washington,
DC 20520, USA, и до
His Excellency, Gen. Michael V.
Hayden, Director
CIA, Washington, DC 20505, USA
предоставено лично в
посолството на САЩ;
12. Прилагам копие от мое
официално писмо, датирано на 11 Юли 2007
г., адресирано до Her Excellency, Ms. Condoleezza Rice - Secretary of
State, US Department of State, 2201 C Street NW, Washington,
DC 20520, USA, и до
His Excellency, Gen. Michael V.
Hayden, Director
CIA, Washington, DC 20505, USA
предоставено лично в
посолството на САЩ;
13. Прилагам копие от мое
официално писмо, датирано на 21 Юли 2007
г., адресирано до Her Excellency, Ms. Condoleezza Rice - Secretary of
State, US Department of State, 2201 C Street NW, Washington,
DC 20520, USA ,и до
His Excellency, Gen. Michael V.
Hayden, Director
CIA, Washington, DC 20505, USA
предоставено лично в
посолството на САЩ;
14. Прилагам копие от мое
официално писмо, датирано на 22 Ноември 1997
г., адресирано до Негово Превъзходителство господин Луиш
Гонзага Ферейра, Екс-Извънреден и Пълномощен Посланик на Португалия, въпросите
към когото многократно са задавани от мен на всички посланици в България,
включително и на Посланика на САЩ, и по които до сега нямам никакъв
(освен мълчалив и подразбиращ се!) отговор, но на които въпроси продължавам да
се надявам да получа официален дипломатически отговор както от Посланика на
САЩ, така и от другите посланици, акредитирани в София;
15. Прилагам копие от статия,
публикувана от германския писател Илия Троянов в британската електронна медия Open Democracy;
16. Прилагам копие от мое
интервю, публикувано в сп. „Извън закона“, бр.7, 2000 г., „Западните
елити са истинските кръстници на Червената мафия“;
17. Прилагам копие от мое
официално писмо, адресирано до 16 (шестнадесет) посланици в София, сред които и
Посланикът на САЩ, датирано на 14 Юли 1997 г., както и отговорът, който съм
получил, подписан от Питър Айзенхауер, културен аташе;
(Все пак благодаря на Питър Айзенхауер за официалната
откровеност да ми отговори, тъй като другите дипломатически представители дори
не благоволиха да ми отговорят каквото и да е).
18. Прилагам копие на мое интервю, публикувано на 31
Октомври 2009 г. в електронната медия на Калоян Методиев obshtestvo.net;
(Възпроизведено (копирано) на 02
Ноември 2009 г. в моята електронна медия http://iankov.blogspot.com/2009/11/blog-post_02.html ).
19. Посочвам и прилагам извадка
от запис на мое телевизионно интервю (http://www.youtube.com/watch?v=23wD7P1NoKA
000 Video Yanko Yankov za Edvin Sugarev i Vladimir Levchev avi).
ІІ.
Вашe Превъзходителство,
Само преди няколко дни
узнах от медиите (виж:
фондация „Америка за България“ „дала
милиони на протестърите“,
при което в статията са
посочени редица отделни конкретни констатации за предоставяне на колосални суми
пари на лица и структури,
за които моето категорично
мнение е, че просто и пределно ясно са отделни
структурни звена на управляващия вече четвърт век паравоенен ченгеджийско-мафиотски
политически режим.
И именно в контекста на
това щедро финансирано от американския народ за ПРЕСТЪПНИЯ български клан на руската
Червена Мафият тук и сега обръщам Вашето внимание на следния факт:
Видно от Приложение №
17 с мое обширно писмо от 14 Юли 1997 г. съм се обърнал към Посланика на САЩ с молба да съдействува
за издаването на единствената както по онова време, така и днес в България книга,
озаглавена „Увод в Психологията на правото“;
Видно от писмото, което съм
получил, това се оказа невъзможно, тъй като ... аз не съм американски автор.
Така, КАКТО в контекста на визираното писмо
до мен, ТАКА и в контекста на факта, че
от 1993 г. до днес Посолството на
САЩ категорично ясно се отнася към мен по начин, сякаш аз съм неимоверно опасен
за американската, за световната и за българската демокрация терорист
(и именно поради това ме е
(мен и последните останали живи членове на семейството ми!!!) предоставила
на управляващата Червена Мафия за геноцидно доунищожение унищожение !!!),
реших с настоящето си официално
писмо да Вас да обърна Вашето внимание върху фактите
и обстоятелствата, поради което АЗ НЕ СТАНАХ АМЕРИКАНСКИ АВТОР .
Така, обърнете внимание на
следния текст от Приложение № 18:
„Я. Я.: - Разбира се! Но нека уточня и
още нещо. От с.180-183 на папка № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че самото
ми арестуване и вкарване в затвора за шест пълни календарни години е било
станало непосредствено след като българското контраразузнаване е било
проследило „вражеския обект” с кодовото име „Диригент”,
същинското име на който е Джоузеф Александър Кийл - втори политически
секретар на посолството на САЩ, който посетил родното ми село Клисурица,
където се срещнал и разговарял с майка ми и баща ми. Впрочем, доколкото ми е
известно, по онова време това е било единственото посещение на Западен дипломат
в дома на български гражданин. Категоричен съм, че именно това посещение
окончателно е било предпоставило обстоятелството, че само две седмици след
моето арестуване по радио Свободна Европа е била прочетена специалната
Декларация на Държавния департамент на САЩ, съгласно текста на която аз съм
поставен под техната дипломатическа защита.“
Именно поради моята
автентична, а не дисидентска позиция и дейност, обаче,
тази „дипломатическа защита”
никога не е била имала характера на искане за отмяна на наложената ми присъда,
а самото ми
оцеляване в затвора е зависело единствено от моята физическа и психическа
устойчивост.
Както виждате, аз оцелях, но през
същото това време (и непосредствено след него) именно в резултат на
системните репресивни операции на ДС загинаха баба ми Петкана, дядо
ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима.
Така, когато на 30 октомври 1989 г. бях освободен от
затвора поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда, още на 17-ата
минута бях в сградата на посолството на САЩ. Бях посрещнат лично от Посланика
г-н Сол Полански,
който енергично отклони искането ми за съдействие да замина за САЩ
и изрично ме увери, че политическата промяна в България била имала нужда от
моето оставане в България, като ми препоръча да „се присъединя” към нашумелите по онова време дисидентски клубни
организации.
Казах му, че това
няма да стане, тъй като познавам лично всички членове на тези организации, и че
както по силата на възгледите ми, така и по силата на личната ми съдба и
съдбата на близките ми аз нямам абсолютно нищо общо с тях.
Любопитно е, че при
влизането ми в кабинета на Посланика се бяхме разминали на вратата със сина
на Любомир Левчев, на когото бе уредено назначаването му като професор в
някакъв университет в САЩ.
На
излизане бях изпратен от секретаря на Посолството Маршал Харис,
който любезно ме уведоми, че
както в САЩ, така и в Европа шанс за самореализация ще
имат единствено лица като Левчев,
но не и такива като мен.
ІІІ.
Вашe Превъзходителство,
Впрочем, намирам за
излишно тук и сега да възпроизвеждам елементи и откъси от изключително
обширните и изключително красноречивите текстове, които тук и сега съм
приложил.
Бих желал да намерите в себе си морални
и политически сили и основания да ми дадете някакъв отговор на въпросите,
които напълно естествено
възникват по повод и във връзка с
КАКТО С моя зловещ затворнически
статус преди 1989 г. и този на близките ми хора по времето докато пребивавах в
комунистическите затвори,
ТАКА И С моя И НА
БЛИЗКИТЕ МИ ХОРА още по-зловещ статус
през последния четвърт век,
„заслуга“ или морална и
юридическа вина за който, несъмнено, имат не само комунистическите и
ченгеджийските изверги от българския мафиотски клан на КГБ ,
но и техните „демократични“
партньори от Запада.
Впрочем, Вашe Превъзходителство,
както
недвусмислено ясно е видно от посочените по-горе тук приложени материали, още
съвсем в началото на „демократично“-мафиотските
политически промени от 90-те години ДО ДНЕС аз не съм спирал да задавам на западните
дипломати в София следните въпроси:
1) Защо по време на протичащите
вече четвърт век „нежно-революционни“ политически и икономически „промени” Западът
абсолютно никога и с абсолютно нищо не подкрепи автентичните противници и
жертви на комунизма, които преди „промените”, макар и символично, подкрепяше?
2) Защо Западът целенасочено попречи на
опитите на много българи в автентичната им борба за освобождаване от пипалата
на КГБ и Червената мафия?
3) Защо Западът изостави принципните си
позиции и практическата си дейност по въпроса за човешките права и изостави в
лапите на старите екзекутори както целенасочено репресираните, така и
обикновените хора, които заживяха в още по-жестока и по-безправна ситуация,
отколкото преди?
4) Защо Западът не разобличи смисъла на
„нежната революция” като прикритие на „великата криминална революция” на КГБ и
Червената мафия, и така не позволи на автентичните антикомунисти и демократи да
превърнат „нежната революция” в инструмент на същински демократически промени?
5) Защо Западът чрез своята политическа и
финансова подкрепа легитимира като представители на българската държава марионетките
на Червената мафия - същата тази мафия, която унищожава създаваната с
хилядолетия българска материална и духовна култура и с това поставя под съмнение
бъдещето на българската нация?
03 Февруари 2014 г. Янко Н. Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар