Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! -82А (Осемдесет и две-А)

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 82-А (Осемдесет и две-А)

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС

и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен

МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга

на българския клан на руската Червена мафия и на българския

ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

Информационно копие

До: Trojanov Ilija,

82178 Puchheim, Germany

До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at

E-mail: obsofia@online.bg

Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София

E-mail: sofia@diplobel.fed.be

E-mail: sofia.visa@diplobel.fed.be

E-mail: Sofia@diplobel.org

E-mail: ambabel@einet.bg

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -

ул. „Московска“ № 9, 1000 София

E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg

E-mail: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk

E-mail: nformation@british-embassy.bg

Федерална Република Германия -

ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

E-mail: reg1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-100@sofi.diplo.de

Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

E-mail: sofamb@um.dk

Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

E-mail: info@embassyofireland.bg

Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

E-mail: emb.sofia@maec.es

E-mail: embespbg@mail.mae.es

Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it

E-mail: italdiplsofia@online.bg

Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

Е-mail: emb.sofia@mfa.no

Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt

Федерална конституционна Република

Съединените американски щати (САЩ) -

ул. „Козяк” № 16, 1407 София

E-mail: Sofia@usembassy.bg

E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov

Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)

E-mail: sof@minbuza.nl

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

E-mail: Sofia@sdc.net

E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch

E-Mail: info@eda.admin.ch

E-Mail: sts@eda.admin.ch

E-Mail: zaps@eda.admin.ch

E-mail: vertretung@sof.rep.admin.ch

Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

E-mail: ambassaden.sofia@foreign.ministry.se

Европейската комисия в България

ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

E-mail: delegation-bulgaria@ec.europa.eu

*************

Раздел І:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 82-А (Осемдесет и две-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/11/82.html

Тук визираната серия на моите искания за разследване на

голямото множество отделни престъпни актове (престъпления),

извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,

по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания,

по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно ЛЕГИТИМНО разследване;

става дума

за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от началото на 1990 г. до днес (края на 2011 г.),

както и

за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от 1970 г. до края на 1989 г.,

подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа

КАКТО ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,

ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,

ТАКА И В моя личен архив, публикуван в следните книжни издания:

11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени: „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16, Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;

„Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.);

„Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.);

„Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.);

„Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).

-------------

Само мимоходом държа да отбележа, че

ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните

секретни оперативни мероприятия на тайните (специалните) служби и на

публичните демонстративни мероприятия на официалните органи на държавната власт

Е НЕ САМО моето противозаконно осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на пълни шест (6) календарни години, след което Върховният съд официално ме призна за невинно осъден ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА и отмени присъдата ми,

НО И СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ЧЛЕНОВЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ;

А ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните мероприятия на специалните служби,

насочени към сломяване на моята воля и на моята мотивация за търсене на наказателна и репараторна отговорност

са изключително многобройните репресивни и шантажни акции срещу членовете на семейството ми,

изключително многобройните нападения лично върху мен,

включително и два опити за убийство, завършили с осакатяващи травми;

ПРИ ТОВА СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗАСЛУЖАВА ФАКТЪТ, ЧЕ

САМО ПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА,

на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че ЕДНО ИЗРИЧНО И ПОИМЕННО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ, което е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството „добронамерено“ ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си, спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;

СЛЕД КОЕТО,

тъй като В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ Министър-Председателят Бойко Борисов НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,

на 21 Юни 2010 г., върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,

при което, с очевидно демонстративна цел направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,

като две очевидно професионално обучени лица със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета; в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че

визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,

но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;

СЛЕД КОЕТО, ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА,

ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО,

който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби;

-------------

Впрочем, държа да отбележа, че

с финансово-икономическия, технологическия, кадровия, организационния, оперативния и прочее

РЕСУРС

ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА

РАЗПОЛАГАТ

НЕ САМО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,

НО И ТЕХНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ГОСПОДАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

КЪМ КОЙТО КЛАН ДНЕС ПРИНАДЛЕЖАТ

ГОЛЯМ БРОЙ БИВШИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (специалисти именно по такъв вид дейност),

КОИТО ДНЕС СА ВИДНИ БИЗНЕСМЕНИ,

ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА И РЕПАРАТОРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА КОИТО

АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ,

НО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЪМ ОСОБЕНО СИЛНО НАСТОЯТЕЛЕН.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 23 (двадесет и три) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Президента, Министър-Председателя, и редица други български, европейски и световни институции.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложеното доказателство е видно, че

на 30 Юли 2007 г. надлежно съм регистрирал

в офиса на Главния прокурор

в офиса на Върховната касационна прокуратура

официален текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане на разследване на извършената престъпна дейност.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираното искане за разследване

е публикуван в специално книжно издание, което издание има следните издателски характеристики:

Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 9, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 312 с.

Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:

tst

относно:

виновността или невиновността на осъдените в Либия

български медицински лица

и тяхното диспропорционално третиране

в сравнение с другите българи, имащи същия или аналогичен статус

До Георги Първанов –

агент на комунистическата Държавна сигурност

и престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга на руския и българския мафиотски режим -

изпълняващ длъжността Президент на България

бул. “Княз Дондуков” № 2, 1000 София

E-mail: press@president.bg

До Сергей Станишев,

ноторно известен хомосексуалист,

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга на руския и българския мафиотски режим -

изпълняващ длъжността Министър-Председател на България,

Министерски съвет,

бул. “Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София

E-mail – правителствена информационна служба: GIS@government.bg

E-mail: primeminister@government.bg

До Борис Велчев –

ноторно известен хомосексуалист,

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга

на руския и българския мафиотски режим -

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2, 1000 София

чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,

E-mail: n.markov@prb.bg

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слуги на българския мафиотски режим,

Ако не всичките вие, то поне държавно-властническите слуги от българския филиал на руската Червена мафия много добре знаят, че аз,

Янко Янков, съм направил редица научни, документални и медийни публикации, посветени на темата за българския медикаментозен тероризъм,

и че един от главните казуси, който съм разгледал в този аспект, е този за българските медици в Либия.

Все пак, в частност, специално обръщам вашето внимание върху обстоятелството, че тази тема е обект на разглеждане както в отпечатаните през 2004-2006 г. три издания на книгата ми „Българският тероризъм”, така и в издадената през 2007 г. изключително обемиста и в голям формат енциклопедична книга „Кутията на Пандора. Една калейдоскопична визия върху тероризма”.

Специално обръщам вашето внимание и върху обстоятелството, че съм подготвил за печат още една книга, посветена на същата тема, заглавието на която е „Зеленото чудовище от Държавна сигурност: Фантом или реалност е българският медикаментозен тероризъм (Документалистика)”.

Разбира се, не намирам за нужно тук и сега да възпроизвеждам в подробности онова, което съм написал в посочените по-горе издания, но мога напълно уверено и компетентно да заявя, че гробното мълчание от страна на засегнатите личности и институции, с което се посреща всичко написано от мен в това направление, е резултат именно на обстоятелството, че фактите, с които боравя и на които се позовавам, са абсолютно неопровержими.

І.

Ваши Превъзходителства,

ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слуги на българския мафиотски режим,

Преди всичко, за да не дам възможност настоящето ми писмо да бъде интерпретирано като обичаен елемент от специфичната за т. нар. “посткомунистическа България” политическа маскарадна игра на “управляващи” и “опозиция” или на “добри” и “лоши”, нека предварително и изрично заявя, че никога не съм се заблуждавал относно това, че:

1) както всички управляващи и опозиционни парламентарни партии, така и всички правителствени формирования от 1990 г. до днес са само модернизиран политически слугинаж на онзи престъпен елит, който съветските КГБ и КПСС бяха формирали като свой български филиал, известен като ДС и БКП, и който днес функционира като български филиал на руската Червена мафия;

2) към този престъпен слугинаж през всичките тези години са принадлежали и принадлежат не само служителите на сегашното Президентство, но и всички служители на предишните президентски екипи; не само сегашното Правителство, но и всички правителства преди него; и не само всички ръководни функционери в сегашния Парламент, но и тези в предишните парламенти;

3) и че като израз на особената многопосочна стратегия от страна на Висшето мафиотско менажерство е фактът, че през всичките тези години все пак отвреме-навреме е било допускано сред депутатите да има и поне няколко души т.нар. “автентични измамници”, които (или през цялото време, или поне в началото) въобще не разбират нито текста, нито контекста на сценария, в който са включени, и предназначението на които е да дават фалшива надежда на онези, които са ги избрали, както и да бъдат умело изтъкван пред света аргумент в подкрепа на демагогската теза за наличието на плурализъм, докато всъщност на този вид монизъм би завидел дори и самият Сталин.

ІІ.

Вие, Ваши Превъзходителства и ваши престъпни нискойерархични държавновластнически слуги на българския мафиотски режим,

би следвало много добре да знаете и разбирате, че стратегическата цел на настоящето мое писмо е много по-глобална,

но че непосредствено конкретният повод, по който се обръщам към вас е свързан именно с въпроса за българските медици,

които либийското правосъдие е определило като „доказано предумишлено виновни”

за заразяването на либийски деца с болестта СПИН,

и които официалната българска държавна власт определи като „доказано невинни”.

Във връзка с това, обаче, преди всичко трябва изрично и ясно да ви кажа, че

най-малкото аз бих бил този, който би изразил каквото и да е доверие към т. нар. “социалистическо правосъдие”,

към което несъмнено принадлежи и правосъдието на държавата, официално наричаща себе си “Социалистическа народна Либийска арабска джамахирия”.

И че това е така, защото и самият аз благодарение именно на “социалистическото правосъдие” престоях в българския затвор шест години, през две от които съм пребивавал в килия, не само имаща размерите на гроб, но и без прозорци, поради което през тези две години почти не съм виждал дневна светлина.

И освен това, трябва изрично и ясно да ви кажа, че напълно закономерно после,

след извършените през 1989-1990 г. съществени промени на декора на политическия театър

аз бях официално признат за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства,

при което напълно закономерно всички, които участвуваха в осъждането ми, бяха “справедливо наказани” с това, че станаха:

1) видни бизнесмени-капиталисти, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, заместник-министър председател (вицепремиер), министри и заместник министри (включително и на вътрешните работи и на правосъдието), Главен прокурор, видни функционери на Парламента (включително и Председател), видни дипломати;

2) видни съдии в международните съдилища в Стразбург и в Хага;

3) и дори единствените “демократични партньори” на Запада.

ІІІ.

Обръщам се към вас, за да ви кажа, че като професионален юрист

категорично не мога да приема официално демонстрираната българска държавна позиция по т. нар. “либийски правен казус”,

тъй като абсолютно всички елементи на тази позиция са пълно копие именно на мракобесническата социалистическа правосъдна рефлексия,

главната стратегия на която винаги се е свеждала до това брутално и безочливо

да бъдат манипулирани фактите

и по този начин или да бъде оправдан виновният, или да бъде осъден невинният.

Освен това, обръщам се към Вас, Ваши Превъзходителства, за да Ви кажа,

че тъй като официалната българска държавна позиция е, че българските медици са невинни,

както контролираната от Червената мафия българска държава, така и контролираните от същата мафия български медии правят абсолютно всичко, за да изопачат всеки жест на западните политически и държавнически дейци.

Става дума за това, че като правило всички изказвания на западните политически и държавнически дейци, които по законите на благоразумието са насочени най-вече срещу принципно нехуманната за западноевропейското правно мислене същност на смъртната присъда,

грубо и тенденциозно са подложени на т. нар. “подмяна на тезиса”

и са представени като изказвания в полза на тезата за юридическата невинност на осъдените.

И тъй като съм абсолютно категоричен, че това е нещо, което Вие несъмнено отдавна сте констатирали, ползувам случая, за да изразя удивлението си от факта, че никога не сте протестирали.

ІV.

Обръщам се към всичките вас, Западни Превъзходителства и Източни Червени мафиоти,

за да ви кажа, че като юрист категорично не съм приел и отказвам да приема на доверие тезата на “социалистическото либийско правосъдие”,

че осъдените български медици са “доказано виновни”;

но в същото време и категорично отказвам да приема на доверие и твърденията на престъпната българска държавна власт, че те са “доказано невинни”.

Дори нещо повече – професионалната ми квалификация и многогодишният ми непосредствено практически опит в политиката и правото ми дават категоричното основание да направя недвусмисленият извод,

че от психологическа и логическа гледна точка

поведението на официалната българска държавна власт

е поведение на престъпник,

опитващ се да скрие от обществеността и от правосъдието престъпленията си.

Във връзка с това искам да привлека вашето внимание върху редица факти и обстоятелства.

х1) Като депутат във Великото Народно събрание през 1990 и 1991 г. аз използувах политически еуфоричната ситуация, за да упражня силен натиск върху тогавашния Прокурор на Въоръжените сили генерал Лилко Йоцов,

и така получих достъп до едно изключително обемисто строго секретно прокурорско дело,

от което беше недвусмислено видно,

че в началото на 80-те години на ХХ век по искане на КГБ и по подобие на “челния съветски опит” в България са били създадени три лаборатории,

известни като №11, №12 и “Биоелектроника”,

които в оперативно отношение са се намирали на най-строго подчинение на генерал Иван Горинов

(ръководител на т.нар. група за изпълнение на специални поръчки),

а в научно-медицинско отношение – на инж.д-р Стефан Найденов и д-р Хари Жабилов,

и към оперативно-експерименталната мрежа на които са били включени абсолютно всички болнични заведения в страната.

Тези три лаборатории са били част

както от вътрешно-съветската,

така и от международната оперативно-експериментална мрежа на КГБ,

и са имали предназначението с цената на всички възможни невинни човешки жертви

да участвуват в и да спечелят „съревнованието” със „загниващата капиталистическа медицина”,

при което да демонстрират „несъмнените възможности на социалистическия медицински гений”

и първи да изнамерят лекарства против рак и СПИН.

За даването на т.нар. „политически чадър” и за непосредственото създаване и организиране на тези три лаборатории е било взето специално решение на Политбюро на ЦК на БКП,

а в Държавна сигурност е бил изготвен специален оперативен план, непосредствен изпълнител на който е било т. нар. Управление за безопасност и охрана (УБО), но в който план по различен начин са били включени като изпълнители и всичките други управления на Държавна сигурност.

За първи път за тези лаборатории и свързаните с тях престъпни експерименти съм писал още на 12 август 1991 г. в статия, озаглавена “Зеленото чудовище от УБО”, публикувана в брой 3 на издавания от мен в-к “Либерален конгрес”.

Впоследствие във връзка с това съм писал не само статии, но и редица официални изложения до българската прокуратура и до други държавни институции,

при което не само абсолютно никога не съм получил какъвто и да е отговор, но и абсолютно никога не съм срещнал какъвто и да е опит за опровержение.

Освен това, всеки мой опит да получа официален достъп за запознаване с напълно конкретно посочените от мен документални масиви, свързани с тези престъпления, е бил посрещан от абсолютно категоричния отказ за даване на такъв достъп - който факт, сам по себе си, е напълно достатъчно красноречив.

Изрично и ясно подчертавам, че според документацията, намираща се във въпросното строго секретно прокурорско дело,

посочените лаборатории са се занимавали не само и не просто със специфично научните (макар и престъпни) търсения и експериментирания, подчинени на иначе формално хуманната идея за изнамирането на лекарства за посочените болести,

а всъщност водещото направление в тяхната дейност е било подчинено преди всичко на идеята да бъдат изнамерени фармакологично-медицински субстанции и оперативно-практически механизми за терористично (елиминационно и наказателно-репресивно) посегателство върху политически и оперативно неудобни личности.

Или казано много по-ясно:

формално хуманната дейност на тези лаборатории е служела преди всичко като прикритие на същинската дейност,

а именно – изнамирането на фармакологично-медицинско оръжие за военна и терористична употреба.

В посоченото строго секретно прокурорско дело съм намерил установени от прокуратурата доказателства,

че специални обекти на елиминационно посегателство чрез някои от изнамерените субстанции са били Петър Дончев - прокурор от Главна прокуратура, Любомир Цанков и Иван Благоев - прокурори от Софийската градска прокуратура,

конкретно-професионалната функция на които е била да отговарят за затворите и в частност да присъствуват на изпълнението на смъртните присъди,

при което именно те са били лицата, които са давали разрешение да бъдат незаконно извършвани върху затворници както чисто медицински експерименти,

така и експериментално-медикаментозни екзекуции.

При това, посочените прокурори са били “заслужили честта” да бъдат такива обекти съвсем не заради някакво тяхно конкретно виновно поведение, а единствено поради “превантивни съображения” - за да им бъдат предварително “затворени устата”, ако случайно по-късно решат да разкажат онова, което знаят.

2) Особено важно внимание заслужават и фактите, които през 1992-1996 г. бяха получили многократно публично информационно интерпретиране и според които

специални обекти на секретно медикаментозно посегателство

са били действуващите по време на службата си Бриго Аспарухов - генерал от българския и съветския шпионаж и Директор на българската разузнавателна служба, както и Валентин Стоянов - говорител на тогавашния български президент Желю Желев.

За съществуването на такова посегателство в медиите бе съобщавано не само от самите две засегнати лица (които по онова време бяха едни от най-висшите служители в държавната йерархия), но и най-отговорно бе признато от Софийския градски прокурор Нестор Несторов, който в интервю от 05 октомври 1995 г. официално заяви, че е образувал прокурорско разследване срещу неизвестен извършител.

Впоследствие, разбира се, извършителят остана неизвестен единствено на обществеността, а пострадалите тихомълком се разбраха (постигнаха споразумение) с него, и така всичко мистериозно замлъкна.

Към същата група принадлежат и фактите, изнесени през 1991 г. пред германското издание “Дер Шпигел” (както и в българската преса през април 1992 г.) от Александър Александров - полковник от разузнаването с 30-годишен стаж като шпионин в Аржентина.

3) Ако не сте преднамерени симпатизанти на комунистическите и мафиотските престъпници, бихте могли да приемете и това, че “поне известно внимание” биха заслужавали и фактите, описани в многобройните жалби до прокуратурата от

политическите затворници Илия Минев, Георги Константинов, Стефан Вълков, Васил Узунов, Васил Златарев, и от мен (Янко Янков),

на които факти и личности досега никой никога не е обърнал дори минимално внимание.

4) Към посочената група факти принадлежат и тези, които се отнасят за извършваните под ръководството на проф. д-р Атанас Шишков през пролетта на 2000 г. противозаконни клинични изпитания на нови лекарствени средства,

при които като “опитни зайчета” са били използувани живеещи в сиропиталища малолетни и непълнолетни деца без никаква родителска защита.

Със задачата да изпълни мисията, която му е била възложена от Червената мафия още преди да постъпи на високата си държавна длъжност, с разследването на този случай се бе заел самият заместник-главен прокурор Христо Манчев - и така днес всичко свързано със случая е покрито с прокурорския гриф “Строго секретно!”.

Към тази група принадлежат и фактите, отнасящи се за медицинските експерименти, извършвани от 1998 до 2001 г. в болницата в гр. Бургас, експериментите (пак с деца!) през 2004-2005 г. на пловдивски зъболекари, и редица други.

Обръщам се към Вас, Ваши Превъзходителства, за да Ви помоля

или да мотивирате представителите на българската държава (към които официално и многократно съм се обръщал със съответните искания) да ми предоставят за запознаване документално-информационните масиви относно “доказаната невинност” на осъдените в Либия български медицински лица,

или самите вие да ми дадете копия от тях.

Освен това, обръщам се към Вас, Ваши Превъзходителства, за да Ви кажа:

1) че според моите анализи по своите държавно-стратегически и пропагандни измерения казусът с осъдените в Либия български медици е аналогичен и съизмерим единствено на случаите с убийството в Лондон на писателя Георги Марков и на българската следа в покушението в Рим срещу папа Йоан-Павел Втори;

2) че според моите анализи след политическите „промени” от 1989 г. до днес броят на пребиваващите в различни страни в света българи, които са били арестувани и подложени на съдебни процеси, както и които са били предумишлено или инцидентно убити, случайно пострадали и попаднали в състояние на необходимост от правна защита, е около 500-700 души, но за тях както българската, така и световната общественост не знае нищо, тъй като защитата им или въобще не е била осъществена, или е била осъществена само формално; и че повече от очевидна и на пръв поглед странна е диспропорционалността на третирането както от българските власти, така и от политиците и властите на вашите държави на българските медици в Либия - от една страна, и на всичките останали българи - от друга страна;

Обръщам се към Вас, Ваши Превъзходителства, за да Ви попитам: след като Вие, вашите политици и държавници така енергично и пристрастно демонстрирате своя ангажимент към официалната теза на българското правителство, дали по този начин всъщност не изпълнявате някакъв тайно поет от вашите правителства ангажимент към КГБ и нейната днешна посткомунистическа трансформация - Червената мафия?

Питам Ви това, тъй като:

а) въпросните действували в България лаборатории са били част от международната оперативно-експериментална мрежа на КГБ;

б) решението за тяхното създаване и функциониране е било взето от тогавашното най-висше българско комунистическо политическо и държавно ниво;

в) поне на пръв поглед би следвало да изглежда странен фактът, че същото това решение днес се изпълнява и защитава изключително пристрастно и от сегашното най-висше българско политическо и държавно йерархично ниво;

г) още по-странно би следвало да изглежда това, че със защитата на същото това решение и произлезлите от неговото изпълнение престъпни последици са се заели и лицата от най-висшето йерархично ниво на сегашните европейски държави;

д) в духа на същото ментално направление би следвало да бъде прецизно обмислено и анализирано предположението, че на същото ниво е било взето и евентуалното решение за извършването на такава експериментална дейност и в Либия;

е) при това специално внимание заслужават фактите, свързани с ангажимента на генерала от КГБ и шеф на руското разузнаване, както и Министър на външните работи и Министър-Председател Евгени Примаков, благодарение на когото либийският лидер Моамар Кадафи и неговото правосъдие бяха шантажирани и мотивирани да се откажат от първоначалното обвинение;

ж) и накрая заслужава внимание и отнасящият се към т. нар. “камуфлажна гарнитура” факт, че традиционно раболепното и агентурно преданото на комунистическите тайните служби и на тяхното сегашно мафиотско трансформиране българско академично общество възнагради Евгени Примаков, като го удостои с почетното звание “Доктор хонорис кауза на Софийския университет” уж заради някаква си книга, а всъщност заради заслугите му на политически шантажьор.

VІ.

Обръщам се към Вас, за да ви кажа,

че поне в моите очи има изключително важно значение фактът, че само четири месеци, след като в българското посолство в Триполи е бил получен първият сигнал за арестуването на 23-те български медицински лица,

в Министерството на външните работи на България е бил утвърден

специален План за защита на интересите на задържаните, била е създадена

специална Междуведомствена работна група на експертно равнище,

и почти веднага след това за Триполи е заминал новоназначеният български посланик, който още при връчването на акредитивните си писма изрично е предявил искания, чрез които недвусмислено е дал да се разбере, че неговата акредитация е ad hoc, т.е. специално във връзка с обезпечаването на защитата на арестуваните български медици.

И че оттогава до днес българското Правителство

не е дало никакъв отговор на въпросите:

“Колко и кои са досегашните случаи, при които българското правителство е отнемало досегашна и е извършвало нова димпоматическа акредитация поради необходимостта от защита на арестувани някъде по света българи?”; и

„Дали този факт не е недвусмислено доказателство, че дейността на арестуваните е била по някакъв начин свързана с някаква тайна дейност на правителството (и на неговите господари от Червената мафия)?”.

VІІ.

Обръщам се към вас:

първо, за да ви припомня, че през февруари 2000 г. всички български медии излязоха с тезата, че “Либийската бесилка е обединила българската нация”, че “няма човек в България, който да не съчувства дълбоко на обвинените в СПИН-аферата медици”, и че “за първи път през последните десет години политиците забравиха междупартийните си разпри и обединиха силите си в търсенето на рационални дипломатически решения за спасяването на шестимата българи”;

второ, че най-странното при това събитие бе фактът, че както по времето на класическия комунизъм, така и сега, никой от политиците, държавниците и журналистите, не зададе въпроса:

“А ако наистина са виновни за заразяването със СПИН на 393 деца?”;

а всички категорично заявиха пред света, че нашите граждани са невинни;

при това всички бяха направили тези си изявления преди и без въобще да се запознаят с обвинителния акт и с материалите от следствието; и

трето, никой никога не зададе въпроса:

“Ами ако 393 български деца бяха заразени със СПИН и в това бяха заподозрени либийски медици, нямаше ли и ние да искаме най-тежките наказания за тях?”.

VІІІ.

Обръщам се към вас, за да обърна вашето внимание върху пределно очевидното и красноречиво обстоятелство, че след арестуването на българите в Либия както всички български политици от всички партии, така и всички медии в продължение на много години неизменно се стараеха да показват или дори да демонстрират, че всички световни политици и общественици са категорично убедени в невинността на българите и правят всичко, което е по силите им, за да въздействуват върху либийските власт и правосъдие.

Тази позиция, разбира се, е не само естествен рефлекс от пропагандния арсенал на класическото социалистическо време, но

разкрива и нещо твърде съществено –

че всичките тези ненормално много на брой и изключително различни по своите официални програми български партии, политици и общественици така,

както и по времето на класическия източен социализъм,

имат един и същ господар, който им пише театралните сценарии

както за демонстрация на ежби и противоречия,

така и за изяви на единомислие и единство.

Изключително съществени в случая са и още две обстоятелства:

че българската държава никога не представи пред българската общественост мотивите на нито една от присъдите и решенията, произнесени в различните инстанции на либийския съд;

и освен това никога не позволи на никого да акцентира върху представляващия специален интерес факт, че

докато през последните две десетилетия българското правосъдие твърдо приема, че паричният възмездителен еквивалент на един човешки живот е максимум 5000 (пет хиляди) долари,

то според либийското правосъдие този еквивалент е минимум 1000000 (един милион) долари.

Държа специално да обърна вашето внимание върху

фарса с издигането на българските медици за кандидати за европейски депутати.

Ако не беше водевилна, би могло да се каже, че по замисъл тази идея е благородна. Работата, обаче, е в това, че предварително бе много добре известно, че дори и да се стигне до тяхно избиране, България ще се легитимира пред ЕС и пред света като напълно оперетна демокрация поради две основни съображения:

преди всичко, защото главният или дори единственият официален аргумент на Либия гласи, че „независимият от властта съд ги е признал за виновни”, и този аргумент въобще не може да бъде преодолян чрез никакъв депутатски имунитет, тъй като включително и един последващ осъждането евродепутатски имунитет въобще не обвързва Либия, а пред света подобна хипотеза на опити за заобикаляне на независимостта на съда ще изглежда като абсолютно перверзна ориенталска хитрост; и

на второ место, защото издигането и избирането на медицинските сестри за евродепутати носи в себе си няколко изключително ясни демаскиращи послания относно характера на българския политически живот, най-съществените от които са:

►че е все едно кой ще бъде избран, тъй като и без това досега е показано, че политическото представителство, квалификацията на кандидатите и бъдещата им работа нямат никакво значение;

►че демокрацията, политиката и общественият живот са пълни абстракции, а правилата и редът са абсолютна бутафория.

Пак по същото време цялата обществена и държавна машина започна да демонстрира едно изключително единодушие по либийския казус, като предприе

акция на тотална пропагандна демонстрация на безрезервна съпричастност с осъдените, и абсолютно немотивирано непризнаване на решението на либийския съд,

като всичкото това бе включено под мотото „Не сте сами!”, и всеки, който се опитва да се измъкне от директно и нагло отправеното към него искане за демонстративно участие в тази акция, бива подложен на остракиращ психически натиск.

В крайна сметка, обаче, тази кампания:

Първо, разкри, че въобще не се интересува от силата на правото, а се стреми да наложи правото на силата, като се изтъкваше не аргументът, че медицинските сестри са невинни, а аргументът, че са наши, български граждани; и така, под демонстративната националистическа обвивка на аргументацията тя се саморазкри като имплицитно нетолерантна и расистка; защото всеки разумен обикновен човек би следвало да се опита да се самопостави на мястото и на другата страна, колкото и тя да му е чужда и далечна;

Второ, разкри специфично комунистическия напълно недостоен чисто битов морал и подход към всичко, включително и към този съдебен процес; съгласно който морал всичко може и трябва да бъде решавано с политическо решение отгоре, а не като логичен завършек на независим съдебен процес, в основата на който стои въпросът за вината и невинността;

Трето, разкри, че самият този подход на превръщане на правото в заложник на политиката всъщност демонстрира, че България прави точно същото, в което обвинява либийската страна; защото българската проблема в Либия, разбира се, съвсем не е двустранна, и поради това следва да се разглежда в глобален контекст, при който да се има предвид, че ако Либия действително е била жертва на скалъпен европейски процес срещу неин гражданин в процеса „Локърби”, то напълно логично е сега тя да се старае да използува шанса да действува така, както Западът е действувал срещу нея;

Четвърто, че каузата за освобождаване на българските медици би имала някаква обществена тежест, само ако в България преди това или поне успоредно с това се е било оформило гражданско обществено мнение с достатъчна тежест, което да е годно ефективно да се противопоставя както на тотално обслужващата Червената мафия българска съдебна система, така и на издевателствата и несправедливостите, протичащи както в целия, така и в ислямския, свят;

Пето, че в България тотално подчинените на Мафията официална държавна власт и медии категорично не позволяват на никого да поставя въпроса: „Вярваме ли в невинността на медиците и необходимо ли ни е да вярваме?”, а безапелационно издигат тезата, че заразата има естествен произход и е вътрешноболнична инфекция, при което нагло се лъже, че тази теза уж е била поддържана от всички европейски и американски здравни и медицински инстанци; и защото начинът, по който у нас се коментира съдебният процес разкрива, че почти 95% от от българите всъщност не се нуждаят от вяра в невинността на сестрите, че в медиите принципно не се представя и не се обсъжда обвинението с неговите улики и аргументи, а се обсъжда само политическата изгода от освобождаването или съответно осъждането на медиците; защото е очевидно, че всичките действия на българската страна всъщност целят да осуетят присъдата, а не да аргументират невинност, и на практика налагат расистката представа, че животът на нашите струва повече от живота на онези, които според обвинението са техни жервти;

Шесто, че досегашният многогодишен озадачаващ оптимизъм на българските институции относно изхода от съдебния процес се е градил единствено въэрху основата на презумпцията, че той е безвъпросно политически процес в държава с авторитарен режим, и че поради това съдбата на българските медици е в ръцете на полковник Кадафи, а не на съда; и че всъщност българският протестен аргумент, съгласно който либийският съд не е независим, е лицемерен, тъй като от поведението на българскката страна е видно, че тя винаги е разчитала точно на това; и така дълбоката вяра, че както в България, така и в Либия всичко се решава на политическо ниво и по целесъобразност, а не според закона, още в самото начало пренесе спора извън съдебната зала;

Седмо, че българската страна си служи с крайно недопустими методи и средства, и напр. на 8 януари 2007 г. във в-к „Стандарт” бе публикувано интервю на журналиста Георги Готев с международния наблюдател на шотландския съд в Холандия по делото „Локърби” Ханс Кьохлер, при което още в заглавието бе заявено, че интервюираният е бил казал „Сестрите станаха жертва на "Локърби”, и че „Брюксел е гузен и не смее да сключи сделка с Кадафи”; докато веднага след това от медиите стана ясно,

че истината е съвсем друга –

че такова нещо въобще не е било изричано,

а е било казано: „Ако ЕС е готов да каже, че либийският процес е политически, той следва да промени подхода си и към делото „Локърби””.

И още нещо:

според вестника началните думи на проф. Ханс Кьохлер са: „Като наблюдател на делото „Локърби” твърдя, че то може да бъде наречено съдебно недоносче”,

докато истината е, че той е бил използувал израза miscarriage of justice,

който буквално означава „съдебна грешка”,

а като идиом - по-скоро „аборт, помятане”;

също така, когато Г. Готев заявява:

„Да, има Върховен съд. Но ние в България загубихме доверие в либийското правосъдие”,

г-н Х. Кьохлер отговаря:

„А моето разбиране е, че в Либия са загубили доверие в шотландското правосъдие по същия начин. Вижте каква ирония. Имаше толкова много възмутителни нередности и криене на доказателства в шотландското дело”.

ІХ.

Обръщам се към вас, за да обърна вашето внимание върху един изключително показателен факт. Тъй като през януари 2007 г. в България бе в ход процесът на търсене на политическата изкупителна жертва по повод процеса в Либия,

след като шефът на Националната разузнавателна служба генерал Кирчо Киров лаконично заяви в медиите, че се изготвя доклад, анализиращ работата на българското разузнаване по либийското дело,

вече бившият шеф на Националната разузнавателна служба генерал Димо Гяуров

заподозря в тези думи заплаха за себе си и веднага се появи в няколко медии,

за да се опита да оневини дейността на ръководеното по онова време от него шпионско ведомство.

Във връзка с този именно негов опит „да бяга преди вятъра” (както журналисти определиха неговата разговорливост по случая) той направи обществено достояние няколко изключително важни и значими (поне според мен) факти и обстоятелства.

Преди всичко изведнъж в редакциите на няколко телевизии, радиостанции и вестници се оказаха на разположение копия от множество строго секретни документи, разпространението на които съгласно закона би следвало да бъде преследвано от прокуратурата, която, обаче, бидейки съставена изключително от агенти на тайните служби и на Мафията, чинопоклонно не направи абсолютно нищо.

На второ место стана ясно, че в продължение на 24 дни веднага след арестуването на българските медицински лица резидентът на българското разузнаване в Либия е бил изпратил на своя шеф генерал Димо Гяуров точно 13 (тринадесет) информации, придружени с искания да получи точни указания (инструкции) как той и неговите агенти да продължат да действуват, за да променят ситуацията. Кои и какви са били агентите на този резидент, разбира се, въобще не се споменава, но поне за мен остава като абсолютно несъмнено подозрението, че именно арестуваните са били част от неговия агентурен апарат. Защото, струва ми се, че ако те не са били негови агенти (и не ги е познавал лично!), той въобще не е щял да има мотиви и интерес нито да действува, нито да информира шефа си и да иска от него инструкции относно спасяването на арестуваните; още повече, че точно по същото време в различни точки на света е имало арестувани най-малко 300 (триста) души българи, но не е известно резидентите на българския шпионаж в тези страни да са били ангажирани по същия начин.

На трето место вече е напълно потвърдена отдавна известната информация, че по онова време в Либия са били работели около пет-шест хиляди български граждани, почти всички от които въобще не са били заподозряли каквато и да е било опасност за себе си и не са изявили никакво намерение да прекратят работата си и да напуснат страната.

На четвърто место от думите на генерал Димо Гяуров става ясно, че все пак по онова време вече е било имало „много случаи на съдени от либийските власти българи”, но въобще не е обяснено защо във връзка с тяхното арестуване и съдене българската държавна власт не е била информирала българската общественост и не е била провеждала дори и някаква минимална защитна ангажираност, а точно за тези арестувани българи изведнъж е започнала провеждането на максимална такава.

На пето место във връзка с дейността на специалните служби по случая става ясно (вж. в-к „Политика”, 12-18 януари 2007 г., с. 5), че:

а) постъпващата в българското шпионско ведомство подробна информация за развоя на събитията около българските медици започва да се събира в Междуведомствения съвет, ръководен от Министъра на правосъдието; и

б) пълна информация по случая започва да получава и шефът на българското контраразузнаване (НСС) генерал Атанас Атанасов, и че „неговите хора започнали да проследяват каналите на резидентурата на Либия в България”, „от които била пласирана всевъзможна информация към медиите”.

Моето категорично мнение във връзка с казуса е, че

т. нар. „Либийски случай”

е бил станал изключително удобен повод за подлагане на строго секретни оперативни разработки на всички трезвомислещи български граждани

и най-вече на всички професионално мислещи специалисти от сферата на съдебната медицина и правото,

които са проявявали „свободолюбивия каприз” да отказват да мислят в съзвучие с официалната правителствена теза и пропаганда,

но са имали гражданската съвет и смелост да откриват очевидните дефекти в позицията на българското правителство,

в съответствие с което са заявявали, че „би могло да бъде възможно българските медици наистина да са невинни”, „но че официално застъпваната оневинителна теза на българското правителство е очевидно голословна и дразнещо неубедителна”.

Х.

Обръщам се към вас, за да обърна вашето внимание върху обстоятелството, че веднага след пристигането на българските медицински лица в България Премиерът Сергей Станишев пределно ясно заяви, че

„една от реалните и възможни форми за приноса на страната към подпомагане на заразените със СПИН либийски деца”

е „евентуалното опрощаване на либийския дълг към България”,

който дълг в момента възлиза на около 54 милиони долари, при това, след като от общия дълг вече са били опростени 44 милиони долари.

Обръщам вашето внимание върху този факт, тъй като от него става пределно ясно, че воденото от свои тайни съображения мафиотско българско правителството

предоставя сто милиони долари като „хуманитерен жест на загриженост” за лечението на около четиристотин либийски деца,

докато в същото време проявява изключителна свирепост, жестокост и кръвожадност

най-малко към двеста хиляди български деца,

поставени на ръба на унищожителните за тях мизерия и болести.

ХІ.

Обръщам се към вас, за да обърна вашето внимание върху обстоятелството, че

в България в момента има все още живи около 50-60 (петдесет-шестесет) хиляди души българи,

които са преминали през комунистическите концентрационни лагери и затвори,

и които все още не са получили нито една стотинка обезщетение заради пребиваването им там на напълно невинно основание .

И че на фона на този факт третирането като герои на завърналите се в България затворници на социалистическия либийски режим е най-малкото кощунствено; още повече, че за тях не е съвсем ясно дали наистина са невинни.

30 юли 2007 г. Янко Н. Янков

tst

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че

ДО ДНЕС ПРОКУРАТУРАТА НЕ МИ Е ДАЛА (ПРЕДОСТАВИЛА)

АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР

НА МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,

И ЧЕ ОЧЕВИДНО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

ПРОКУРАТУРАТА СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА ОСИГУРИ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визирани доказателства е видно, че

В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

въпреки несъмнено много добре известните й факти

ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ

ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.

*************

Раздел І:

Първо заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),

ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)

Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила

т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).

В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон

комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.

В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,

така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.

В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.

В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.

Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,

50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,

вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),

и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,

а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.

Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)

„Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;

„общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,

тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,

а са престъпни в изключително високо-опасна степен.

Защото, когато включително и днес

най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда

са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност

КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,

ТАКА И НА Червената Мафия,

в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,

тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.

Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,

които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,

има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;

където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,

а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,

и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;

и където, от своя страна,

поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,

и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.

-------------

~~*************~~

Второ заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,

съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:

*възстановяване на върховенството на Закона;

*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;

*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;

*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;

*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;

*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;

*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим

да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,

което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;

*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;

*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;

*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;

*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;

*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо

да се извърши лустрация или декомунизация,

тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.

~~*************~~

Трето заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която

тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,

без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.

~~*************~~

Четвърто заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,

с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,

ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че

механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“

е метод,

който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,

ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е

пострадалите от престъпленията да се „вразумят“

и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,

ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,

БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,

но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

Освен това: обръщам специално внимание на факта, че

тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,

извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;

тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи

преписките по тези мои искания за разследвания

подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;

то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления

има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:

Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,

по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.

На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър

е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,

тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,

че била имала правото да извърши разследване по казуса,

тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор

(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)

и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).

*************

Пето заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти

да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,

включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,

съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.

ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси

ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и

фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;

ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,

тези прокурорски „актове“ тотално не отговарят

НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,

НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,

НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т.нар. „Постановление“;

ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,

тези прокурорски „актове“ ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ

НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,

НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;

ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ

(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)

Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,

ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,

КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ

(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)

АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,

А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ

ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.

В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че

НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА

ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,

СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ

НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.

*************

Шесто заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично

ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Седмо заключително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Осмо заключително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,

ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,

че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР),

ТАКА и представители на ДАНС

(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,

и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“

ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И

ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,

КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен

да търся наказателна и репараторна отговорност

както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“

на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Девето заключително уточнение:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

11 Ноември 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-11-09

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! -82А (Осемдесет и две-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега