Ianko Iankov: ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! -91А (Деветдесет и едно-А)

Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 91-А (Деветдесет и едно-А)

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС

и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен

МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга

на българския клан на руската Червена мафия и на българския

ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

До Камен Ситнилски –

Заместник-главен прокурор,

отговарящ за досъдебното производство,

мой състудент и бивш приятел (настоящ неприятел)

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

Информационно копие

До: Trojanov Ilija,

82178 Puchheim, Germany

До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at

E-mail: obsofia@online.bg

Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София

E-mail: sofia@diplobel.fed.be

E-mail: sofia.visa@diplobel.fed.be

E-mail: Sofia@diplobel.org

E-mail: ambabel@einet.bg

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -

ул. „Московска“ № 9, 1000 София

E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg

E-mail: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk

E-mail: nformation@british-embassy.bg

Федерална Република Германия -

ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

E-mail: reg1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-100@sofi.diplo.de

Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

E-mail: sofamb@um.dk

Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

E-mail: info@embassyofireland.bg

Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

E-mail: emb.sofia@maec.es

E-mail: embespbg@mail.mae.es

Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it

E-mail: italdiplsofia@online.bg

Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

Е-mail: emb.sofia@mfa.no

Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt

Федерална конституционна Република

Съединените американски щати (САЩ) -

ул. „Козяк” № 16, 1407 София

E-mail: Sofia@usembassy.bg

E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov

Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)

E-mail: sof@minbuza.nl

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

E-mail: Sofia@sdc.net

E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch

E-Mail: info@eda.admin.ch

E-Mail: sts@eda.admin.ch

E-Mail: zaps@eda.admin.ch

E-mail: vertretung@sof.rep.admin.ch

Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

E-mail: ambassaden.sofia@foreign.ministry.se

Европейската комисия в България

ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

E-mail: delegation-bulgaria@ec.europa.eu

*************

Раздел І:

Първо уточнение по съществото на казуса:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 91-А (Деветдесет и едно-А) ,

http://iankov.blogspot.com/2011/11/91.html

Тук визираната серия на моите искания за разследване на

голямото множество отделни престъпни актове (престъпления),

извършени от Специалните държавни служби и от неразривно свързаните с тях (и фактически подчинени на тях) Полиция, Прокуратура, Съд, Правителство и други държавни институции,

по същество е актуализирано възпроизвеждане на вече надлежно направени преди това такива искания за разследвания,

по повод и във връзка с които досега не е било предприемано нито едно ЛЕГИТИМНО разследване;

става дума

за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от началото на 1990 г. до днес (края на 2011 г.),

както и

за повече от 200 (двеста) отделни престъпни актове, извършени през двадесет(20)годишния период от 1970 г. до края на 1989 г.,

подробното описание на които отделни престъпни актове се съдържа

КАКТО ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на комунистическите прокурорски и съдебни институции,

ТАКА И ВЪВ все още непубликувания архив на сегашните (посткомунистически) съдебни институции,

ТАКА И В моя личен архив, публикуван в следните книжни издания:

11 (единадесет) официално издадени (и депозирани в множество български, европейски, американски и други библиотеки) обемисти книжни издания, озаглавени: „Документ за самоличност. Политическа документалистика“, голям издателски формат – 70Х100Х16, Том 1 (640 стр.), Том 2 (576 стр.), Том 3 (576 стр.), Том 4 (568 стр.), Том 5 (546 стр.), Том 6 (526 стр.), Том 7 (546 с.), Том 8 (640 стр.), Том 9 (620 стр.), Том 10 (419 стр.) и Том 11 (202 стр.) – общо почти шест (6) хиляди страници;

„Българският посткомунистически геноцид. Документалистика“ (427 cтр.);

„Политическите убийства. Книга І. Кой уби Володя Наков“ (150 стр.);

„Политическите убийства. Книга IІ. Кой ми попречи да убия вицепрезидента Ярослав Радев и експремиера Андрей Луканов“, (156 стр.);

„Секретните служби и научните кадри в БАН и СУ. Политическа документалистика, Книга Първа“ (144 стр.).

-------------

Само мимоходом държа да отбележа, че

ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните

секретни оперативни мероприятия на тайните (специалните) служби и на

публичните демонстративни мероприятия на официалните органи на държавната власт

Е НЕ САМО

моето противозаконно осъждане и престояване в затвора като невинно осъден в продължение на пълни шест (6) календарни години,

след което Върховният съд официално ме призна за невинно осъден ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА и отмени присъдата ми,

НО И

СМЪРТТА НА ШЕСТ ДУШИ ЧЛЕНОВЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ;

А ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ от изключително многобройните мероприятия на специалните служби,

насочени към сломяване на моята воля и на моята мотивация за търсене на наказателна и репараторна отговорност

са изключително многобройните репресивни и шантажни акции срещу членовете на семейството ми,

изключително многобройните нападения лично върху мен,

включително и два опити за убийство, завършили с осакатяващи травми;

ПРИ ТОВА СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ЗАСЛУЖАВА ФАКТЪТ, ЧЕ

САМО ПРЕДИ ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА,

на 20 Май 2010 г., надлежно съм регистрирал (вх. рег.№ 4379/20.05.2010 г.) в офиса на Министър-Председателя Бойко Борисов официален писмен текст, в който изрично съм написал, че ЕДНО ИЗРИЧНО И ПОИМЕННО ПОСОЧЕНО ЛИЦЕ, което е кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР и Правителството „добронамерено“ ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си, спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби, които именно са виновни като разпоредители и обезпечители на извършването на въпросните нарушения на правата ми;

СЛЕД КОЕТО,

тъй като В ПРЕСТЪПНА УСЛУГА НА ВИЗИРАНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ Министър-Председателят Бойко Борисов НЕ Е ПРЕДПРИЕЛ АБСОЛЮТНО НИЩО,

на 21 Юни 2010 г., върху мен бе извършено ДРАСТИЧНО ПОКУШЕНИЕ,

при което, с очевидно демонстративна цел направиха това не само точно в центъра на София, не само точно пред Съдебната палата, но и точно пред охранителните видеокамери,

като две очевидно професионално обучени лица със железен предмет (нунчаку - nunchaku) счупиха рамото ми на пет парчета; в изключително многобройните ми искания за разследване изрично и ясно съм написал, че

визираното покушение ми дава основанието да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,

но че единствено моето внезапно, инстинктивно бързо (на бивш спортист) отместване само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е стоварило върху рамото, като по този начин убийството е било „заменено“ с осакатяване;

СЛЕД КОЕТО, ВЕЧЕ ВТОРА ГОДИНА,

ПРОКУРАТУРАТА КАТЕГОРИЧНО НЕ ПРЕДПРИЕМА АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СЪБИТИЕТО,

който факт несъмнено има характера на индиция, имплицитно разкриваща, че визираното покушение има характера на специално оперативно мероприятие, възложено от свръхелитите на българския клан на руската Червена мафия и изпълнено от специалните държавни служби;

-------------

Впрочем, държа да отбележа, че

с финансово-икономическия, технологическия, кадровия, организационния, оперативния и прочее

РЕСУРС

ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НЕЩА

РАЗПОЛАГАТ

НЕ САМО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,

НО И ТЕХНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНИ ГОСПОДАРИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

КЪМ КОЙТО КЛАН ДНЕС ПРИНАДЛЕЖАТ

ГОЛЯМ БРОЙ БИВШИ ВИСОКОПОСТАВЕНИ ОФИЦЕРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ (специалисти именно по такъв вид дейност),

КОИТО ДНЕС СА ВИДНИ БИЗНЕСМЕНИ,

ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА И РЕПАРАТОРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА КОИТО

АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ СПИРАЛ ДА НАСТОЯВАМ,

НО И ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЪМ ОСОБЕНО СИЛНО НАСТОЯТЕЛЕН.

*************

Второ уточнение по съществото на казуса:

Приложено представям 13 (тринадесет) страници КОПИЯ ОТ ОФИЦИАЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ,

надлежно регистрирана в офиса на Главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и редица други български, европейски и световни институции.

*************

Трето уточнение по съществото на казуса:

От приложеното доказателство е видно, че

на 27 Февруари 2009 г. надлежно съм регистрирал

в офиса на Главния прокурор

в офиса на Върховната касационна прокуратура

официален текст, съдържащ ясно посочени факти и обстоятелства и ясно изразено искане на разследване на извършената престъпна дейност.

Видно е, също така, че този текст има сигнатура LPC-Euro-Just-56 и т. нар. „информационно уточнение“, което гласи, че същият е публикуван в Интернет под заглавието „Отговорност за престъпленията на ДАНС-5!“.

Видно е, също така, че този текст е адресиран до Заместник-главния прокурор, отговарящ за досъдебното производство Камен Ситнилски,

Уточнявам, че ние с г-н Камен Ситнилски се познаваме лично вече от половин век време;

и че сега (СЪВСЕМ ПРЕДНАМЕРЕНО И СЪВСЕМ НЕСЛУЧАЙНО) уточнявам, че с него

НЕ САМО сме били състуденти в един курс на Юридическия факултет,

НО И сме били ПРИЯТЕЛИ,

КАКТО И ЧЕ съвсем доскоро ПОНЕ АЗ СЪМ ИМАЛ ВСИЧКИТЕ ВЪНШНО ВИДИМИ ОСНОВАНИЯ ДА СЧИТАМ, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СМЕ ПРИЯТЕЛИ.

*************

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че пълният текст на визираното искане за разследване

е публикуван в специално книжно издание, което издание има следните издателски характеристики:

Янко Янков, Документ за самоличност. Политическа документалистика, Том 10, Издателство „Янус”, С., 2007, ISBN: 978-954-8550-60-4, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 312 с.

Обръщам специално внимание на факта, че точното съдържание на визирания текст гласи:

tst

LPC-Euro-Just-56

27 Февруари 2009 г.

Информационно уточнение:

Текстът е публикуван в Интернет на адрес:

Web site: http://iankov.blogspot.com/2009/02/5.html

Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС!-5”

До Камен Ситнилски –

Заместник-главен прокурор,

отговарящ за досъдебното производство

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

До г-н Бойко Найденов –

Директор на Националната следствена служба

бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 42, 1797 София

E-mail: R.Zeneva@nsls.bg

E-mail: l.zdravkova@nsls.bg

Към следствено дело № 42/1995 г.

До техни Превъзходителства Посланиците,

акредитирани в България от държавите -

членове на Европейския съюз,

Европейската комисия на ЕС, САЩ и Швейцария

(на пощенските и E-mail-адресите)

Europol - European Police Office

European Law Enforcement Organisation

P.O. Box 908 50, 2509 LW The Hague

The Netherlands

E-mail: For general enquiries: info@europol.europa.eu

E-mail: corporate.communications@europol.europa.eu

І.

През 1992-1994 г. бях член на Висшия политически съвет

(наричан Национален координационен съвет)

на опозиционното коалиционно политическо формирование, наречено Съюз на Демократичните сили,

и като такъв организирах и застанах начело на лидерите на пет от политическите партии, при което именно под моето непосредствено организационно ръководство

не само започнахме да настояваме за същински демократични промени,

но и обвинихме лидерите на останалите политически партии в таен съюз с Българската социалистическа партия (БСП),

която официално определихме като престъпна наследница на престъпната комунистическа партия и престъпен слуга на руските тайни служби и на техната мафиотска трансформация.

Тогава, на основание текстовете на коалиционния договор, ние разполагахме с возможността да блокирваме и в продължение на почти една година действително блокирахме всяко едно от предложенията за решения,

които имаха съглашателски характер с управляващата социалистическа (и фактически – комунистическа и мафиотска) партия, и които предложения за решения фактически имаха проруски и промафиотски характер.

В отговор на това

българският клан на руските специални служби

предприе серия от мероприятия, имащи за цел не само моето отстраняване от политическата сцена,

но и моето физическо ликвидиране,

което трябваше да бъде представено като дело на криминални личности, които ме познават от времето на пребиваването ми в комунистическия затвор, както и като дело на български и руско-украински мафиотски организации.

Тъй като, обаче, по онова време аз бях собственик и издател на печатен орган (в-к „Либерален конгрес”), веднага започнах да регистрирвам в масов тираж подробностите на всяка една от провокациите, на които бях подложен.

Нещо повече – именно тогава предприех издаването на книжната поредица, озаглавена „Документ за самоличност. Политическа документалистика”,

която вече се състои от 9 (девет) излезли от печат томове, всеки един от които има обем от 550-600 страници, при това разположени в т. нар. „голям книжен формат”,

в които най-прецизно съм отразил абсолютно всички провокационни ходове, извършени против мен, членовете на семейството ми и политическите ми приятели и съюзници.

Именно тогава

двама изключително високопоставени личности изрично, ясно и категорично

ме предупредиха за въпросния престъпен план,

съвместно разработен от Мафията и от специалните служби на българската държава,

изпълнението на който план се е било извършвало пак съвместно.

Подробностите по изпълнението на този престъпен план, както и моята реакция са отразени не само в броевете на издавания тогава от мен вестник, но и в том 2 и том 3 (а също и в някои от следващите томове) на посочената моя документална книжна поредица.

Съвсем накратко нещата се свеждат до това,

че на 25 март 1993 г. аз регистрирах в Пето районно полицейско управление преписка № 3856,

след което в продължение на две години

водих ежедневни битки с прокуратурата

с искане да образува следствено дело и да разследва изнесените от мен факти,

която битка завърши с това, че

през 1995 г. в Националната следствена служба бе образувано следствено дело № 42, разследването по което продължава и днес.

ІІ.

В контекста на всичко това абсолютно наложително е да спомена и следната група факти:

По абсолютно безспорен документален начин още тогава съм установил и съм предоставил на прокуратурата съответните доказателстава, че непосредствените възложители и във висока степен непосредствени изпълнители на въпросното оперативно мероприятие за моето остраняване от политическата сцена и за физическото ми ликвидиране са следните лица:

Венцислав Димитров Стефанов,

Димитър Христов Иванов,

Александър Димитров Найденов,

Теодор Стефанов Цачев,

Борислав Христов Дионисиев и

Радослав Христов Вълчев.

Във връзка с това следва да бъде уточнено, че

„лицето” Димитър Христов Иванов е същото онова „лице”, което по времето на комунистическия режим имаше не само офицерското звание „полковник от българската Държавна сигурност”, но и „полковник от съветската КГБ”;

той е и същото онова „лице”, което бе заместник-шеф на зловещия Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност;

той е и същото отова „лице”,

което е изиграло една от най-важните роли за моето абсолютно противозаконно осъждане и престояване в затвора в продължение на шест години

и което лично е ръководило всичките изключително жестоки провокации,

на които бях подложен в затвора;

и тъй като след това Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства,

той е и същото онова „лице”, което през последните 20 (двадесет) години прави абсолютно всичко възможно да ме отстрани от всички възможни обществени, политически и други позиции, които биха ми дали възможност да търся наказателна отговорност от него и от тези като него.

Във връзка с това следва да бъде уточнено, че

„лицето” Радослав Христов Вълчев е първи братовчед на Борислав Христов Дионисиев, тъй като майките на двамата са сестри.

Във връзка с това следва да бъде уточнено, че

„лицето” Борислав Христов Дионисиев е висш офицер от Първо (шпионско) управление на българската Държавна сигурност

и офицер от съветскитке разузнавателни (шпионски) структури на КГБ.

Тук, при това, има и още две групи факти:

по решение на руското шпионско ведомство и с оглед на неговата бъдеща роля като един от висшите шефове на българския клан на руската Червена мафия, на него (Борислав Христов Дионисиев) му е било възложено:

А) да уреди приятелски развод със съпругата си; и

Б) да сключи мафиотски брак с дъщерята на виден руски генерал от КГБ.

По онова време негова съпруга е била Здравка Владимирова Калайджиева,

на която е била възложена задачата да продължи да се специализира като актуален адвокат по защитата на българските граждании,

чиито права са нарушени именно от подчинените на руската мафия български правителства, където да защитава гражданите така, че всъщност да обезпечава защитата на Правителството и на Мафията;

именно благодарение на руската Червена Мафия

същата „персона” днес е съдия в Стразбургския съд на ЕС –

където, естествено, ще правораздава така, че българското Правителство и неговите руски и български мафиотски господари да остават ненаказани.

Въпросният руски генерал, за чиято дъщеря Борислав Христов Дионисиев е сключил втория си ченгеджийски брак,

се казва Владимир Шчербицки –

Председател на КГБ на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС и Първи секретар на Украинската комунистическа партия.

ІІІ.

В контекста на всичко това абсолютно наложително е да спомена и следната група факти:

Първо, по онова време най-висшият шеф и собственик на „Тексимбанк” беше Георги Найденов, който през 60-те години е бил висш ръководител на стопанско предприятие, но после е престоял 8 (осем) години в затвора и почи 20 (двадесет) години като безработен;

той изрично ме предупреди за съществуването на посочения по-горе план за моето отстраняване от политическата сцена и евентуално физическо ликвидиране;

лично той ми довери имената на посочените по-горе бивши висши български и руски офицери от специалните комунистически служби,

и лично той два пъти ми даде оригинална банкова документация,

свързана с тяхната дейност,

която документация, още тогава, аз предоставих на посолството на САЩ,

след това на една от комисиите при Народното събрание,

после на Главния прокурор,

и накрая и на Софийския градски прокурор.

При това, още тогава всичко това бе прецизно отразено в масов тираж в издавания от мен вестник, а по-късно - и в издаваната от мен документална книжна поредица.

Обръщам специално внимание върху факта,

че именно по повод и във връзка с тази документация

после в САЩ беше арестуван и осъден

Людмил Дионисиев, първи братовчед на Борислав Дионисиев.

Обръщам специално внимание и върху факта, че съвсем наскоро след това Георги Найденов почина от болест,

и че десет години след неговата смърт неговият близък приятел, член и заместник-председател на надзорния съвет на банката и личен адвокат Николай Орешеров,

лансира в медиите тезата, че

„Георги Найденов от “Тексим” може и да е убит!”.

Второ, втората високопоставена личност, която ме предупреди за съществуването на въпросния план бе тогавашният

заместник-главен прокурор и Прокурор на въоръжените сили Лилко Йоцов;

уточнявам, че вече многократно публично и официално съм писал и споменавал:

►че по онова време той ми е бил давал достъп до документацията на редица от разследванията относно най-зловещите престъпления на комунистическия режим;

►че после под колата му беше поставена бомба и той и съпругата му оцеляха само защото бомбата бе избухнала само на 20 сантиметри встрани от мястото, където е трябвало да бъде поставена;

►че още тогава той ми беше казал, че ако искам да съм жив, трябва да забравя какво ми е казвал и каква документация ми е давал;

►че днес Лилко Йоцов е жив и здрав, работи като адвокат - при това, доколкото зная, като адвокат на високопоставени личности от Мафията.

ІV.

По въпросното следствено дело № 42 от 1995 г.

съм разпитван като пострадало лице и като свидетел един-единствен път,

и това е било на 25 септември 1995 г., от 14 часа и 30 минути до 17 часа,

а призовката, с която съм бил призован, е публикувана на стр. 436 от Том 2 на моята документална книжна поредица.

След това, в същия и в следващите томове на въпросната книжна поредица съм публикувал и текстовете на моите изключително многобройни официални писмени искания да ми бъде дадена информация за хода на разследването, при което изрично съм настоявал за продължаване на разследването. В съшите томове съм публикувал и няколкото официални лаконични отговори (Том 2 - с. 481, Том 3 - стр. 232, Том 4 - стр. 419, 453, и др.).

В многотомната ми документална книжна поредица съм публикувал и текстовете на изключително многобройните ми официално регистрирани искания за разследване на голямото множество извършени против мен други престъпления от Димитър Христов Иванов,

включително и за разследване на организираните върху мен реално осакатили ме покушения (тежка телесна повреда),

както и за опита на неговата секретарка Димитрина Каменова да ме прегази с автомобила си,

във връзка с което прокурорът Михайлов бе отказал да разследва случая,

изтъквайки идиотския аргумент,

че не съм представил медицинско удостоверение,

от което да е видно, че съм бил прегазен

(Постановление от 12 март 1996 г. по Прокурорска преписка № 4129/1995 г.; вж. Том 3, стр. 74).

Както вече посочих, единственият разпит в качеството ми на пострадало лице и свидетел на престъплението бе на 25 септември 1995 г.,

след което в продължение на много години се сблъсквах с изключително твърдия отказ на Прокуратурата и на Националната следствена служба да извършва каквито и да са следствени действия по делото, за което официално ме уведомяваха единствено, че разследването е „спряно”.

Както вече многократно публично и официално съм съобщавал, в средата на януари 2008 г. аз и членовете на семейството ми се завърнахме от неколкомесечно пребиваване в Швейцария, Франция и Испания, където предоставихме на съответните власти голямо количество документация, обосноваваща нашата теза:

►че в България е установен престъпен мафиотски политически режим;

►че в България се упражнява геноцид, в резултат на който от демографската карта липсват 1 850 000 души, които липсват отделно от нормалната смъртност и отделно от нормалната емиграция;

►че официалните български държавни специални служби осъществяват секретни индивидуални рафинирани и перверзни оперативни мероприятия върху всички, които се противопоставят на мафиотско-правителствения геноцид; тези служби провеждат стратегия, целяща на политическата и обществената сцена да вилнеят единствено престъпниците и техните политически слуги;

►че официалните български държавни служби са нископоставени структурни звена от системата на българския клан на руската Червена мафия;

►че официалните български специални служби са подложили нашето семейство на стратегия, целяща геноцидно унищожение.

VІ.

Както вече многократно публично и официално съм съобщавал, само неколко дни след нашето завръщане аз и членовете на семейството ми веднага бяхме подложени на нова и специална стратегия на репресиране, която продължава и днес.

Буквално по едно и също време:

първо, домът ми в село Клисурица бе разбит - фактически нищо не бе откраднато, а в дома ми са били извършени множество отделни действия, имащи характера на семантични послания, както и множество други действия, имащи характкера на специализирани биохимини терористични акции;

второ, получих призовка, съгласно текста на която съм призован в качеството ми на свидетел по посоченото следствено дело № 42, при което в текста на призовката изрично бе посочено, че следователят изисква от мен да се явя съвсем не с личната си идентификационна карта, а с международния си паспорт, в който са отразени държавите, които сме посетили по време на нашата политическа акция.

Самото това изискване за предоставяне на моя международен паспорт е абсолютно категоричен белег или доказателство, че призоваването ми като свидетел по онова отдавна погребано следствено дело има за цел не да бъда разпитаван за нещата, които са били станали преди почти двадесет години, а да бъда разпитван къде сме ходили със смейството ми и какво сме правили.

Аз, разбира се, не само отказах да се съобразя с призовката, но и веднага я публикувах в един от моите интернет-сайтове, както и веднага я коментирах в няколко от моите официални изложения до Главния прокурор, текстовете на които са публикувани в един от моите интернет-сайтове.

VІІ.

След около два месеци една ранна сутрин, още в 05 часа, на вратата ми се позвъня, и двама униформени полицаи най-учтиво ме уведомиха, че им е наредено

„принудително да ме придружат” до Националната следствена служба,

където да бъда разпитан като свитетел.

Полицаите не ми дадоха абсолютно никакво копие от документацията,

но учтиво и внимателно ми казаха, че е издадено постановрение от някаква жена,

която е Софийски градски прокурор, и че

някакъв генерал от МВР им е наредил да ми кажат,

че „не съм арестуван”, а само съм „принудително придружен за разпит като свидетел”.

Така, след няколко минути аз тръгнах с двамата полицаи; после, се качих в тяхната лека кола ... и започнахме разходка по абсолютно всички фактически безлюдни и страховити улички на София, и най-вече на крайните квартали на града, за които дори и децата знаят, че фактически са мафиотски квартали. През цялото време двамата полицаи разговаряха помежду си тихо и спокойно за най-тривиални и незначителни битови неща, а на мен не ми обръщаха абсолютно никакво внимание; дори нещо повече - по някое време и двамата полицаи излизаха от колата и изчезваха за по десетина минути, после идваха, подкарваха колата и ние пак продължавахме „романтичната” разходка; през това време аз разговарях по моя мобилен телефон и казах на няколко души, че съм арестуван и се намирам в полицейска кола, която безцелно се разхожда из страховитите улички на София; двамата полицаи, естествено, чуваха какво разговарям, но не реагираха по абсолютно никакъв начин – сякаш нищо не са чули и нищо не са видели.

Така,

точно след четири часа и половина,

в 09 часа и 30 минути,

полицаите ме заведоха в кабинета на следователя в Националната следствена служба;

той се скара на полицаите заради това, че са ме завели толкова късно при него; те му се извиниха; накрая той се извини на мен заради нелепата неколкочасова „разходка”.

След това следователят ми каза:

►че много добре знае кой съм, какъв съм и фактически с кого си има работа;

►че ако въобще има някого, с когото той не би желал да влиза в конфликт, то това съм аз;

►че призовката, която ми е била изпратена, е била написана и изпратена не по негова инициатива, а по изричното разпореждане на някаква жена-прокурор в Софийската градска прокуратура;

►че разпореждането за моето принудително довеждане при него е било издадено не от него, а от същата прокурорка;

►че точно същата прокурорка му е била дала и списъка с въпроси, които той трябва да ми зададе.

От своя страна аз му казах следното:

►че категорично настоявам разследването по делото да бъде доведено докрай;

►че на този етап отказвам да се запозная с материалите по делото и отказвам да свидетелствувам каквото и да е, тъй като всичко, което ми е известно, вече много отдавна не само съм го написал и предоставил на Прокуратурата, но и съм го публикувал в моите документални книги;

►че много добре зная, че цялата тази сегашна ситуация представлява политическа операция на ДАНС, които ми отмъщават заради моите политически акции пред западните държави;

►че въпросната жена-прокурор, всъщност, е само една долнопробна слугиня и агентурно подставено лице на ДАНС и на Мафията;

►че настоявам да получа копие от разпорежданията на жената-прокурор от Софийската градска прокуратура;

►че настоявам да получа копие от документацията, която полицията е била оформила по повод и във връзка с моето „принудително придружаване” за разпитването ми като свидетел.

С това нашата „среща” фактически приключи.

След това направих специални проучвания и констатирах, че именно при и по повод моите две пътувания до Швейцария през есента на 2007 г. и през есента на 2008 г., по време на които аз съм предоставил специална информация на швейцарските власти за състоянието на управлението в България,

българските специални тайни служби са били осъществили две секретни издирвания на територията на България и на територията на Европейския съюз,

при които въобще не са били посочили на съответните власти в какво качество и заради какво ме издирват,

а са били написали текста така, че съответните власти да си направят неблагоприятен за мен извод и така да имат официален повод и основание да елиминират информацията, която аз им предоставям.

VІІІ.

В крайна сметка гореописаното фактически е всичко, свързано по повод и във връзка с така посочения казус.

Всичко това, обаче, от юридическа гледна точка представлява абсолютно драстично нарушаване на моите права, гарантирани не само от българската конституция, но и от Европейското право в качеството ми на гражданин на Европейския съюз.

Категорично настоявам да ми бъдат дадени копия от абсолютно всички документи, свързани с и имащи каквото и да е отношение към така изложените по-горе факти и обстоятелства.

Особено много държа на това да получа официален отговор на въпроса: „Бил ли съм издирван, на каква територия, с какви аргументи и мотиви и чрез какви официални правнорелевантни актове е било извършено това?”.

Категорично настоявам да бъде извършено разследване на абсолютно всички така изложени от мен факти и обстоятелства.

27 Февруари 2009 г. Янко Н. Янков

tst

*************

Пето уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визираните доказателства е видно, че

ДО ДНЕС ПРОКУРАТУРАТА НЕ МИ Е ДАЛА (ПРЕДОСТАВИЛА)

АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР

НА МОЕТО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ,

И ЧЕ ОЧЕВИДНО В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

ПРОКУРАТУРАТА СЕ Е ПОСТАРАЛА ДА ОСИГУРИ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

*************

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От приложените и визирани доказателства е видно, че

В ПРЕСТЪПЕН ИНТЕРЕС НА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА РУСКАТА ЧЕРВЕНА МАФИЯ,

въпреки несъмнено много добре известните й факти

ПРОКУРОРСКАТА ИНСТИТУЦИЯ

ФАКТИЧЕСКИ Е ОТКАЗАЛА ДА ИЗВЪРШИ ЛЕГИТИМНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВИЗИРАНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,

КАКТО И НА ТЕХНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С БЪЛГАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО И С МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ РЕГЛАМЕНТАЦИИ, РАТИФИЦИРАНИ ОТ БЪЛГАРИЯ.

*************

Раздел І:

Първо заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

ТАКА и на ангажираните с Правосъдието официални държавни български институции (Полиция, Следствени органи, Прокуратура и Съд),

ТАКА и на ангажираните с правосъобразното функциониране на цялостната обществено-политическа система ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ (Парламент, Президент, Правителство, Министерства, политически партии и обществени организации)

Е ФАКТЪТ, че българският Парламент е приел и понастоящем е в сила

т.нар. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (“Държавен вестник” брой 37, 05 Май 2000 г.).

В частност, ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен за Прокуратурата е и фактът, че съгласно чл.3 ал.2 на визирания Закон

комунистическата Държавна сигурност е била престъпна организация, тъй като е била главната репресивна ударна сила („юмрук”) на комунистическата партия, и цялостната й дейност се е основавала върху престъпната идеология на комунистическата партия.

В частност това означава, че е била престъпна както цялата дейност, която е била извършвана от комунистическата Държавна сигурност,

така и дейността, която е била извършвана от всеки, който е бил (служебно-професионално, агентурно, или под каквато и да е друга форма) ангажиран с тази организация и с нейната дейност.

В частност това означава, че е извършвал (извършил) престъпление всеки, който е оставял (оставил) или повторно е назначавал (назначил) на служба в посткомунистическите специални силови и тайни държавни служби бивши служители на комунистическата Държавна сигурност.

В частност това означава, че съучастник в това престъпление е и всеки чуждестранен политически, държавен, финансов или какъвто и да е друг субект, който е препоръчал да бъдат извършени или не се е противопоставил на извършването на такива назначения.

Защото, когато днес, повече от двадесет години (четвърт век!) след официалните политически промени,

50% (половината) от високопоставените ръководни професионални кадри на престъпната комунистическа Държавна сигурност продължават да са на РЪКОВОДНА служба (работа) в така наречените „нови”, „посткомунистически” или „демократични” специални държавни служби,

вторите („новите“) служби в никакъв случай не са с 50% по-малко престъпни, а са си точно толкова престъпни, колкото и първите (класически комунистическите),

и политическият режим съвсем не е НЕкомунистически,

а е НЕОкомунистическо-ченгеджийско-мафиотски.

Защото, когато включително и днес (съгласно официално оповестената на 01 Декември 2010 г. информация)

„Сътрудници на Държавна сигурност пълнят ръководните постове и в ДАНС. Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов кадрите на ДС са намерили добър пристан в агенцията“;

„общо 157 сътрудници с кариера в Държавна сигурност днес заемат ръководни места в създадената като модерна и отговаряща за сигурността на страната Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това стана ясно от обявената проверка за принадлежност към ДС, извършена от Комисията по досиетата“,

тези специални държавни служби несъмнено са не просто престъпни,

а са престъпни в изключително високо-опасна степен.

Защото, когато включително и днес

най-малко 90% (деветдесет проценти) от персоналния състав на Прокуратурата и Съда

са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани с престъпната дейност

КАКТО НА комунистическата Държавна сигурност,

ТАКА И НА посткомунистическите специални служби,

ТАКА И НА Червената Мафия,

в механизма на която (на Мафията) САМАТА ДЪРЖАВА ИМА СТАТУСА НА НАЙ-НИСКОЙЕРАРХИЧЕН СТРУКТУРЕН КОМПОНЕНТ,

тези уж държавни и уж правозащитни институции несъмнено са не просто престъпни, а престъпни в изключително високо-опасна степен.

Разбира се, въпросът за наказателната персонална отговорност на Президентите и Премиерите,

които са височайшите персонални престъпници, извършили назначенията на бившите професионални служители на комунистическата ДС в новите държавни специални служби,

има характера на един вид юридически казус, спадащ към приложното поле на Наказателния кодекс и компетенцията на Прокуратурата;

където, впрочем, всички предишни Главни прокурори несъмнено бяха агенти на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическата Червена мафия,

а сегашният Главен прокурор е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България,

и от когото би трябвало да очакваме да предяви наказателно обвинение срещу Президента, срещу Премиера, срещу своите роднини от фамилията и срещу самия себе си;

и където, от своя страна,

поне двама (а най-вероятно и тримата!!!) от досегашните Президенти са бивши агенти на престъпната комунистическа Държавна сигурност,

и всички досегашни Премиери несъмнено са били свързани със специалните държавни служби и с Мафията, а един от тях дори е син и внук на една от най-престъпните комунистически фамилии в България.

-------------

~~*************~~

Второ заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г.,

съгласно текста на която справянето с наследството на комунистическите системи изисква:

*възстановяване на върховенството на Закона;

*разграждане на старите институционални структури и рамки на мислене;

*категорично недопускане да бъде извършена „кадифена реставрация“ на тоталитарния режим;

*намиране на деликатния баланс на оказване на Справедливост без търсене на отмъщение;

*осигуряване на каузата на Справедливостта и наказване на виновните;

*да бъде осигурена защита на обществото от проникване на нови форми на комунистическа заплаха;

*извършените криминални деяния от физически лица по време на комунистическия тоталитарен режим

да се преследват и наказват по силата на действуващото наказателно законодателство,

което може да бъде разширено, за да бъдат преодолени ограниченията за преследване на извършените престъпления;

*наказването на всяко лице за всеки отделен акт на действие или бездействие следва да бъде осъществявано съгласно общите законодетелни принципи на цивилизованите страни;

*ако лицето е действувало в нарушение на човешките права, твърденията му, че е действувало по заповед по никакъв начин не изключва незаконността на действията му и неговата лична вина;

*на жертвите на тоталитарната съдебна система трябва да бъде дадена материална компенсация;

*да бъдат разкрити за публичен достъп архивите на тайните служби и на всички засегнати страни да се предостави достъп до информацията за тях, съхранявана от бившите секретни служби;

*по отношение на лицата, които не са извършили престъпления, но са заемали високи постове в институциите на комунистическия режим и фактически са подкрепяли режима, е необходимо

да се извърши лустрация или декомунизация,

тъй като за такива лица няма увереност, че ще използуват властта в съответствие с демократичните принципи, като целта на лустрацията не е наказване на хора, набедени за виновни, а е дело в защита на нововъзникващата демокрация.

~~*************~~

Трето заключително уточнение:

Ноторно, общокултурно и специфично-професионално известен

КАКТО на българската общественост,

Е ФАКТЪТ, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е приела и понастоящем е в сила (вкл. и за територията България) т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г., съгласно която

тоталитарните комунистически режими са се характеризирали без изключение с тежки нарушения на човешките права,

без разследването на които е невъзможно проправянето на пътя за помирение.

~~*************~~

Четвърто заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските и полицейските субекти, при които биват изпращани („в глуха линия“) моите искания за разследвания,

да спрат прилагането на престъпния ченгеджийско-мафиотски трик,

изразяващ се в това, че първото (и обикновено единственото!) нещо, което предприемат и правят, Е ДА МИ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ДА МИ ИЗПРАЩАТ ПРИЗОВКИ,

с които искат от мен да се „явя“ при тях, за да дам „ОБЯСНЕНИЕ“ по написаното от мен.

Тъй като този възложен им от Мафията за изпълнение трик е многоаспектен, не считам за нужно тук и сега да разглеждам всичките му аспекти,

но ще наблегна върху това, че

ВСИЧКО НАПИСАНО ОТ МЕН Е НАПИСАНО НА ПРЕЦИЗНО НОРМАТИВЕН (т.е. официален) БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,

който, всъщност, е официален и задължителен за владеене от всичките функционери на българските държавни институции;

И ЧЕ АКО ТЕЗИ държавно-властнически и мафиотски СУБЕКТИ СА НЕГРАМОТНИ И НЕ РАЗБИРАТ КАКВО СЪМ НАПИСАЛ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ „ОБЯСНЕНИЕ“, ТО ТЕ СА ДЛЪЖНИ

ИЛИ ДА ПОДАДАТ ОСТАВКАТА СИ КАТО НЕПРИГОДНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ,

ИЛИ ДА СИ НАЗНАЧАТ ЕКСПЕРТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, КОЙТО ДА ИМ „ОБЯСНИ“ КАКВО ТОЧНО СЪМ НАПИСАЛ.

При това обръщам внимание върху обстоятелството, че както на българската юридическа общност, така и на европейските дипломатически кръгове е превъзходно известен фактът, че

механизмът на призоваванията в качеството на „свидетел“

е метод,

който прокурорските и полицейските слуги на Мафията използуват ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН КАТО ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАН ПОВОД И ПРИВИДНО ЗАМАСКИРАНО ПРЕСТЪПНО (НЕЛЕГИТИМНО) ОСНОВАНИЕ,

ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ привидно „доброволното“ или откровено принудителното ПРИТОВОПРАВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

В БЪРЛОГАТА НА ЗВЯРА (Полицията и Прокуратурата),

КЪДЕТО ТЕ БИВАТ ПОДЛАГАНИ НА НЕИМОВЕРЕН психически и физически ШАНТАЖ,

целта на който шантаж е

пострадалите от престъпленията да се „вразумят“

и да се откажат от претенциите си за Правосъдие,

и така благодарение на полицейските и на прокурорските слуги на Мафията да бъде обезпечена безотговорност за престъпниците.

ИМЕННО НА ТАКЪВ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ СА ПОДЛОЖЕНИ ХИЛЯДИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,

ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

И ИМЕННО ТОВА Е МЕТОДЪТ,

БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЙТО ХИЛЯДИ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПНОСТТА СА СМЪРТНО ЗАПЛАШЕНИ И ПОРАДИ ТОВА НЕ СМЕЯТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ПРАВОСЪДИЕ И ДА ТЪРСЯТ ПРАВАТА СИ.

Това, впрочем, е официално и публично признато в медиите не от кого и да е, а именно от бившия Министър на вътрешните работи и бивш Председател на Парламента Йордан Соколов.

За съществуването на ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА както ЛИЧНО АЗ, така И членовете на РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ И ПРАВОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ не само РАЗПОЛАГАМЕ С ВНУШИТЕЛЕН БРОЙ КОНКРЕТНИ ФАКТИ,

но многократно и официално сме протестирали пред Прокуратурата.

Освен това: обръщам специално внимание на факта, че

тъй като по същество всичките мои искания за разследвания са искания за разследвания на отделни конкретно посочени и описани престъпни дейности,

извършени от специалните служби на държавата и от Прокуратурата;

тъй като съгласно установените от Правото и Законите изисквания за функционално-йерархична компетентност на разследващите държавни органи

преписките по тези мои искания за разследвания

подлежат на възлагане на специализираните висшестоящи и високопоставени органи и институции;

то очевидно е, че самото изпращане и възлагане на въпросните преписки на низовите (районните) прокуратури и низовите полицейски управления

има характера на противоречащо на Правото и на Закона преднамерено (предумишлено) престъпно замотаване на преписките и обезпечаване на безотговорност за престъпните дейци.

(По повод и във връзка с този пункт от моята аргументация държа да посоча следното:

Когато преди няколко години поисках разследване на конкретно посочената престъпна дейност, извършена от актуално, реално и официално действуващия по онова време Министър на вътрешните работи Румен Петков,

по телефона ми се обади една жена, която се представи като „разследващ полицай от Столичната дирекция на вътрешните работи“, и поиска да ме разпита по казуса.

На моя въпрос „Дали тя, като намираща се в служебно и професионално подчинение именно на същия този Министър

е „независима“ от него и е „функционално компетентна“ да извърши разследване на престъпната дейност на същия този Министър?“,

тя ми изтъкна абсолютно кретенския „двоен“ аргумент,

че била имала правото да извърши разследване по казуса,

тъй като … това й е било възложено от Районния прокурор

(който, впрочем, съгласно Правото и Закона въобще не е оправомощен (т.е НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН!!!) да извършва разследвания на лица, които са членове на Правителството като заемащи длъжността Министър, при това Министър на вътрешните работи!!!)

и тъй като … тя била имала две висши образования и освен това в момента следвала да получи трето висше образование).

*************

Пето заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично ЗАЯВЯВАМ, че е крайно време прокурорските субекти

да спрат прилагането И НА редицата други ПРЕСТЪПНИ ченгеджийско-мафиотски трикове,

включително и този, който се изразява в това, да ми пишат „съобщения“,

съдържащи няколко кратки, лаконични и очевадно нелогични редове, с които ме „уведомяват“, че производството е прекратено и че вече нееднократно ми е отговаряно.

ПЪРВО: защото най-малко в 70 (седемдесет) процента от визираните от мен казуси

ВЪОБЩЕ НЕ МИ Е „ОТГОВАРЯНО“ и

фактически за факта на „ПРЕКРАТЯВАНЕТО“ аз само съм се досещал;

ВТОРО: защото в случаите, в които са ми били изпращани съдържащи само няколко редове „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“,

тези прокурорски „актове“ тотално не отговарят

НИТО на изискванията на Правото за атрибутивната същност на прокурорските актове,

НИТО на изискванията за формална и съдържателна същност на феномените „отговор“, „съобщение“ или „уведомление“,

НИТО на изискванията на Правото т.нар. „отговори“, „съобщения“ или „уведомления“ фактически и юридически ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА на т.нар. „Постановление“;

ТРЕТО: защото В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЕДКИТЕ СЛУЧАИ, в които така или иначе все пак ми е било изпращано някакво т.нар. „Постановление“,

тези прокурорски „актове“ ТОТАЛНО НЕ ОТГОВАРЯТ

НИТО на изискванията за наличие В ПЪЛЕН БРОЙ И В ПЪЛЕН ОБЕМ на т.нар. АТРИБУТИ, които са изискумени от Правото,

НИТО на изискванията за наличие на поне минимална специална професионална култура;

ЧЕТВЪРТО: защото В АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ СЛУЧАИ

(в рамките на визираните тридесет проценти от казусите, в които ми е било изпращано „отговор“ или „Постановление“)

Е НЕ САМО ОЧЕВИДЕН, НО ДОРИ Е ОЧЕВАДЕН ФАКТЪТ,

ЧЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО ЛИЦЕ-МАГИСТРАТ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ,

КАТО ТОТАЛНО Е ПРЕНЕБРЕГНАЛО ВИЗИРАНИТЕ В КАЗУСА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

КАТО ТОТАЛНО Е НАРУШИЛО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ДА ИЗВЪРШИ АДЕКВАТНО РАЗСЛЕДВАНЕ,

КАТО В ИНТЕРЕС НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ Е ОБЕЗПЕЧИЛО ТЕХНАТА ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ.

ПЕТО: защото ЧРЕЗ ВСИЧКИТЕ МИ ИСКАНИЯ ОТ НАСТОЯЩАТА СЕРИЯ

(озаглавена „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни служби и на прокуратурата“)

АЗ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ОБОСНОВАВАМ

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ГОСПОДСТВО НА ПРАВОТО,

А НЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ,

НЕ И НА ПРЕСТЪПНИТЕ МАФИОТСКИ СЛУГИ

ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ, ОТ ПРОКУРАТУРАТА И ОТ СЪДА.

В този именно контекст и смисъл тук и сега официално и пределно ясно заявявам, че

НЕПРЕКЛОННО НАСТОЯВАМ ЗА ТОВА

ВСИЧКИ ИЗПРАЩАНИ МИ ТЕКСТОВЕ ДА ИМАТ ХАРАКТЕРА НА СТРИКТНО ТОЧНИ АКТОВЕ,

СЪДЪРЖАЩИ ТОЧЕН И ПРЕЦИЗНО АРГУМЕНТИРАН АНАЛИЗ

НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗНЕСЕНИ ОТ МЕН ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА

И НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИТЕ ИЗТЪКНАТИ ОТ МЕН АРГУМЕНТИ.

*************

Шесто заключително уточнение:

Изрично, ясно и категорично

ОБВИНЯВАМ БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА ИНСТИТУЦИЯ И РАБОТЕЩИТЕ В НЕЯ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА

В ТОВА, ЧЕ ДОСЕГА – ВЕЧЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ - НЕ СА ПРЕДПРИЕМАЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНИТЕ

от Специалните държавни служби, от Прокуратурата и от други ангажирани с държавната власт институции и лица

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

ПРОТИВ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ, РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ИЗРИЧНО ВИЗИРАНИТЕ ОТ МЕН ТРЕТИ ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА

КАКТО ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ ПО ПРЕСТЪПЕН НАЧИН БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ДЕЙЦИ,

ТАКА И ЗА ДА ДАДАТ ВЪЗМОЖНОСТ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНО И ПЕРСОНАЛНО АНГАЖИРАНИТЕ С МАФИЯТА И С ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ИЗВЪРШВАТ НОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИМАЩИ ЗА ЦЕЛ ДА ПОСТИГНАТ НЕ ПРОСТО ЕЛИМИНИРАНЕ,

А ИМЕННО ФИЗИЧЕСКО УНИЩОЖЕНИЕ НА МЕН И НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ,

КАКТО И ДА ПОСТИГНАТ ФАКТИЧЕСКО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

ЗА ДА НЯМА ЖИВИ МОТИВИРАНИ И ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА,

КОИТО ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА НАСТОЯВАТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ КОНКРЕТНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ ПРЕСТЪПНИ ДЕЙЦИ, ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОТ ДЪРЖАВАТА.

*************

Седмо заключително уточнение:

Обръщам специално внимание върху това, че НЕСЪМНЕНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ИЗХОДНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА, ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА КОЯТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА И ЦЕЛТА ИМ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ МЕН, МОИТЕ БЛИЗКИ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ,

Е ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНО ТОТАЛНО ОБЕЗМОЗЪЧАВАНЕ И ОБЕЗКОСТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТАКА ДА БЪДЕ ПОСТИГНАТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИ КОЕТО

ДА НЯМА В ОБЩЕСТВЕНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО НИКАКВИ ЛИЧНОСТИ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ДА СА МОТИВИРАНИ И ДА ИМАТ ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ, ВОЛЕВИТЕ, ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ РЕСУРСИ

ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ЦЯЛОСТНАТА ПРЕСТЪПНА ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА ДЕЙНОСТ, ОСЪЩЕСТВЯВАНА ВЪРХУ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ;

ТАКА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТАЗИ ИМЕННО СТРАТЕГИЯ ПОНАСТОЯЩЕМ СИТУАЦИЯТА Е ТАКАВА, ЧЕ

ДОКАТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ Е ОСЪЩЕСТВЯВАН И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ, обезпечил физическото унищожаване (ПЛАНОМЕРНАТА СМЪРТ) на 1 850 000 (един милион и осемстотин и петдесет хиляди) души,

И ДОКАТО 85% (осемдесет и пет процента) ОТ ОСТАНАЛОТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВО НАСЕЛЕНИЕ ЖИВЕЕ НА ГРАНИЦАТА НА ТОТАЛНАТА и по същество ЛЕТАЛНА (смъртоносна) БЕДНОСТ,

ТО САМО ПРЕЗ МИНАЛАТА (2010) ГОДИНА, благодарение на тази именно обезпечена от държавата (Парламент, Правителство, Прокуратура, Съдебна система, Специални служби) ПАРАВОЕННА ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКА престъпност и геноцидна ситуация,

НА ВСЕКИ 4 (четири) ДНИ Е ИЗНИКВАЛ НОВ МИЛИОНЕР, при това с минимум два милиона и половина лева,

А ПОСЛЕДНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ разкриват, че само за една година – само през изтеклата 2010 г. – благодарение именно на ПАРАВОЕННИЯ ЧЕНГЕДЖИЙСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ на българската държавна власт в контеста или условията на т.нар. световна, европейска и българска икономическа криза, милионерите в България са се увеличили точно 60 (шестдесет) пъти (виж:

14 Май 2011 г., Новини. Dir.bg, http://novini.dir.bg/news.php?id=8623322 ,

14 Май 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/108296 ,

14 Май 2011 г., Куриер.бг, http://kurier.bg/bulgaria/18530.html ,

25 юли 2011 г., 24chasa.bg, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=977381 ,

26 юли 2011 г., Блиц.бг, http://www.blitz.bg/news/article/114151 ,

26 юли 2011 г., Днес.бг., http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-nas-60-pyti-poveche.124867 ,

26 юли 2011 г., btv.bg/news, http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1930988487-Milionerite_u_nas_niknat_kato_gabi.html ).

*************

Осмо заключително уточнение:

Обръщам внимание върху това, че

по повод на всичките ми ДОСЕГАШНИ (В ПРОДЪЛЖEНИЕ НА ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ) отделни конкретни искания за разследване на особено значимите престъпни посегателства върху мен, членовете на семейството ми, ръководените от мен обществени организации и трети пострадали лица,

ВИНАГИ СЪМ БИЛ СТАВАЛ ОБЕКТ НА НОВИ И ОЩЕ ПО-ИНТЕНЗИВНИ, ПО-ЗЛОВЕЩИ И ПО-ПЕРВЕРЗНИ СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ,

ИЗВЪРШВАНИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,

целта на които мероприятия винаги е била да бъда мотивиран да спра да търся защита на правата ни,

при което ПРОКУРАТУРАТА абсолютно винаги не е предприемала абсолютно нищо за защита на нарушените ни права,

и абсолютно винаги, по несъмнено престъпен начин, е обезпечавала пълна безотговорност за престъпниците.

В контекста на това ТУК И СЕГА УТОЧНЯВАМ:

Само през изтеклите (миналите) НЯКОЛКО МЕСЕЦИ поне 15 (петнадесет) души от жилищния блок, в който живея, от квартала, от приятелския и от професионалния (преподавателски и студентски) кръг изрично ме уведомиха,

че при ПРЕДНАМЕРЕНИ И ЗЛОНАМЕРЕНИ (направени със „строг“ и фактически заплашителен тон и ситуативно поведение) покани по телефона, писмени призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

КАКТО представители на Полицията (МВР),

ТАКА и представители на ДАНС

(която ноторно известна престъпна държавна структура бе официално и публично определена като „машина на мафията“ дори и от нейни служители!!!)

са ги призовавали за официален или конфиденциален разпит, са ги посещавали в домовете им или са ги спирали на улицата,

при което НЕ САМО са им задавали множество чисто битови въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И СА изисквалrи от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „с какви хора са ме виждали да се срещам и общувам“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!), „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха и опасност за живеещите в блока, в квартала и в професионалната ми общност?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебния си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че благодарение на връзките ми с украинската мафия и от престъпната ми дейност (с наркотици и с антики) притежавам десетки милиони във валута, както и жилища в Швейцария и в Лондон?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“,

и множество други подобни въпроси.

Дори нещо повече – преди тези няколко акции, през последните години, СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯ С РОДИТЕЛИТЕ СИ И ПРЕДИ ДА ЗАМИНАТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА мои вече бивши (т.е. дипломирали се) студенти изрично са ми казвали, че при опитите им да постъпят на работа в системата на Полицията, Прокуратурата и Съда съвсем директно им е било казвано, че условие да бъдат назначени е да напишат доноси срещу мен, като ме обвинят в някаква злоупотреба с преподавателския ми статус.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТАКА И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ТАКА И РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАКВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така осъществяваните от визираните институционални лица „проверки“, „разследвания“ или „обзорни разговори“

ИМАТ ХАРАКТЕРА НА ИЗВЪРШВАНИ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА ПРЕСТЪПНИ ДЕЙНОСТИ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩИ НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНИТЕ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ВИЗИРАНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА СА ОСЪЩЕСТВИЛИ ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ СА БИЛИ ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ И ДА МАНИПУЛИРАТ ХОРАТА, С КОИТО СА СЕ СРЕЩАЛИ, КАТО СА ИМ КАЗВАЛИ, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ относно свързани с МЕН СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ факти и обстоятелства,

И ЧЕ ВИЗИРАНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НЕ СА ИМАЛИ ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ТЕЗИ ХОРА, ЧЕ ТЕ ИМАТ СТАТУСА НА „СВИДЕТЕЛИ“ И

ЧЕ КАТО ТАКИВА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА,

КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ ИЛИ ДОРИ ИМ Е БИЛО ТЕКСТУАЛНО ДИКТУВАНО - независимо от обстоятелството, че писаното по абсолютно никакъв начин не се отнася за престъпна дейност.

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от времето на класическия комунистически режим през 70-те и 80-те години, и че разполагам с ксерокс-копия от няколко от строго секретните оперативни дела на Държавна сигурност, от които е видно,

че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен „морален авторитет“ на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60–85 години,

както и че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани почти 90% от тогавашното младо поколение мои колеги от Българската академия на науките (БАН) и от Софийския университет (СУ).

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН (при изключително жестоки и нечовешки условия) ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ

ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ от Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само тогава, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., включително и до наши дни,

ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА

ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен

да търся наказателна и репараторна отговорност

както от Държавата, така и от конкретните институционални физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС

или все още РАБОТЯТ, или са работили КАТО

видни свръхбогати бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, вицепремиери, министри и заместник-министри (включително и Министри на вътрешните работи и на правосъдието), видни висши прокурори (включително и Главен прокурор), видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Стразбург, съдия в Хагския трибунал за Югославия, съдия в Междудържавния арбитражен съд на ООН, съдия в Конституционния съд в Косово, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“

на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица, офицери на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите НСС и ДАНС,

някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСИЧКИТЕ ВИЗИРАНИ ПО-ГОРЕ ВИНОВНИ ЗА НАШЕТО РЕПРЕСИРАНЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата,

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма мотивирани и заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Девето заключително уточнение:

Към всичките тук визирани адресати на настоящето ми изложение заявявам, че:

настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Международното, на Европейското и на Българското Право!

*************

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

„Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

и в този смисъл от една страна

всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

а от друга страна

всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

***

На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

а именно като хуманитарен КОЛАПС;

и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

***

Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

20 Ноември 2011 г. Янко Н. Янков

Ianko Iankov

2011-11-17

ВСИЧКИ КАРТИ НА МАСАТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НА ПРОКУРАТУРАТА! -91А (Деветдесет и едно-А)

http://vbox7.com/collection:708949

Web site: http://iankov.blogspot.com/2009/02/5.html

Заглавие: „Отговорност за престъпленията на ДАНС!-5”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте!

Темите в блога

Links

Хипервръзки

Архив на блога

Абонирай се сега